Част 1: Живот след смъртта
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
- Проклятие... - Гродек не спира да ругае. - Почти съм готов, магьоснико... Всъщност - той завърта гайката, която преди малко е отвъртял - няма ли някаква възможност да изпържиш онова, дето дебне... - изведнъж се чува вой и силно... мляскане от посоката, където сте намерили трупа на другия гоблин. -... там?
Аааа, вой и мляскане... Да му е вкусно - гоблин с машинно масло.
Тихон няма никакво намерение да гони каквото там яде онзи труп. Нито му влиза в целите, нито нищо. Позаглежда се в храсталака, дано види конкретните очертания на мършояда и после отговаря.
-Всъщност, няма. Ако дойде насам, ще си поговоря с него. Довършвай и да се махаме!
***
Искам Забелязване
Тихон няма никакво намерение да гони каквото там яде онзи труп. Нито му влиза в целите, нито нищо. Позаглежда се в храсталака, дано види конкретните очертания на мършояда и после отговаря.
-Всъщност, няма. Ако дойде насам, ще си поговоря с него. Довършвай и да се махаме!
***
Искам Забелязване
Si vis pacem para bellum
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Взираш се известно време оттам, откъдето е дошъл шума и не виждаш нищо; изведнъж мляскането рязко спира и няколко секунди по-късно ти се струва, че забелязваш създание в храсталаците на двадесетина метра от теб. Взираш се по-добре и го разпознаваш - прикриващо се зад едно дърво, но явно различимо - трол, висок около два-три метра. Кожата му е черна, а бивните му са изцапани с кръв. Прическата му е рошава, самият той е само по набедрена препаска. Държи в ръце брадва, но нищо повече не можеш да видиш. Той ви наблюдава, мислейки си, че не е забелязан от теб.
- Нещото спря... това не ми харесва, друже - промърморва Гродек тихо -... само да се разкарам от тук, ще накарам Руорк да си плати, мда-а-а... проклета джунгла!
Системно
- Нещото спря... това не ми харесва, друже - промърморва Гродек тихо -... само да се разкарам от тук, ще накарам Руорк да си плати, мда-а-а... проклета джунгла!
Системно
ИИ: С какво оръжие е?
ВИ:
-Ами тогава влизай и пали бързо! Ще те чакам вътре.
Тихон се подпира на вратата на цепелина, от вътрешната й страна, така че все пак гоблинът да може да мине покрай него спокойно, пуска вътре враната и промърморва с нисък равен глас, правейки жест сякаш се загръща в наметало.
-От нощ було, от мрак маска, плащ от сянка...Тъма уший одеждите ми!
***
За недосетливите - сливане със сянка.
ВИ:
-Ами тогава влизай и пали бързо! Ще те чакам вътре.
Тихон се подпира на вратата на цепелина, от вътрешната й страна, така че все пак гоблинът да може да мине покрай него спокойно, пуска вътре враната и промърморва с нисък равен глас, правейки жест сякаш се загръща в наметало.
-От нощ було, от мрак маска, плащ от сянка...Тъма уший одеждите ми!
***
За недосетливите - сливане със сянка.
Si vis pacem para bellum
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
ИИ: По-горе бях написал, че държи брадва.
ВИ:
Ставаш невидим спокойно и заставаш на вратата. Виждаш как тролът се прокрадва през храстите така, че да застане зад гоблина. Спира на десетина метра (така ги преценяваш) от Гродек и се приготвя да скочи срещу него, докато механикът е с гръб и дооправя цепелина.
ВИ:
Ставаш невидим спокойно и заставаш на вратата. Виждаш как тролът се прокрадва през храстите така, че да застане зад гоблина. Спира на десетина метра (така ги преценяваш) от Гродек и се приготвя да скочи срещу него, докато механикът е с гръб и дооправя цепелина.
ИИ: Вярно. А тоя механик не реши ли да се прибира идиота му с идиот?
ВИ:
Сега ми става ясно, защо измират така бързо...
Тихон добавя още няколко прозвища за Гродек на ум. Ще трябва да жертва прикритието си, инак няма да излети и посмъртно от острова... Некромантът грабва един навосъчен вълнен конец от кесийката на кръста си и го опъва като струна.
-Посвирете им, души усопши, песента на идващата стража!-след като нашепва думите, осигурявайки си звукът на рог и тропота на брони из зад цепелина, Тихон кресва на гоблина - Гродек, мършо, влизай бързо!!!
***
Призрачен звук
Напомни ми да заколя авторът на книгата.
ВИ:
Сега ми става ясно, защо измират така бързо...
Тихон добавя още няколко прозвища за Гродек на ум. Ще трябва да жертва прикритието си, инак няма да излети и посмъртно от острова... Некромантът грабва един навосъчен вълнен конец от кесийката на кръста си и го опъва като струна.
-Посвирете им, души усопши, песента на идващата стража!-след като нашепва думите, осигурявайки си звукът на рог и тропота на брони из зад цепелина, Тихон кресва на гоблина - Гродек, мършо, влизай бързо!!!
***
Призрачен звук
Напомни ми да заколя авторът на книгата.
Si vis pacem para bellum
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Правиш магията и изведнъж около вас се чува дрънчене на желязо о желязо, бойния рог пронизва тишината на джунглата. Виждаш как тролът, който досега е бил в поза "атакувай" се връща назад в храсталака, почти тичешком. Скрива се зад едно дърво и след това се изгубва от погледа ти.
Гродек чува вика ти и след малко се доближава до вратата.
- Ет` ме, тук съм! Свърших работата, да се разкараме от тая проклета джунгла. Ще тръгваме ли? - тръшва вратата и влиза в кабината отпред.
Миг по-късно се чува добре познатото ти бръмчене и цепелинът се отлепя от земята, политайки бързо към своята дестинация.
Системно
Един ден по-късно се намираш в Кръстопътния град. Кацнали сте малко извън самия град, на нещо като площадка, на която има само една кула и неколцина стражи. Градът се намира на около стотина метра от вас.
Гродек излиза от цепелина и продумва:
- Е, дотук беше, некроманте. Ще му покажа аз на тоя Руорк как се саботира... боклук...
Гродек чува вика ти и след малко се доближава до вратата.
- Ет` ме, тук съм! Свърших работата, да се разкараме от тая проклета джунгла. Ще тръгваме ли? - тръшва вратата и влиза в кабината отпред.
Миг по-късно се чува добре познатото ти бръмчене и цепелинът се отлепя от земята, политайки бързо към своята дестинация.
Системно
Един ден по-късно се намираш в Кръстопътния град. Кацнали сте малко извън самия град, на нещо като площадка, на която има само една кула и неколцина стражи. Градът се намира на около стотина метра от вас.
Гродек излиза от цепелина и продумва:
- Е, дотук беше, некроманте. Ще му покажа аз на тоя Руорк как се саботира... боклук...
-Насмалко да си свършиш работата перманентно!- отговаря Тихон и се настанява за да прегледа отново книгата си. Може би е време да добави дребни бележки относно употребата на някои магии.
Един ден по-късно:
Дори и в цепелин можело да се почива и да се водят нормалните магьоснически занимания. Очарователно... Тихон слиза от летящата машина, поглежда гоблина с надеждата никога повече да не му се налага да го види, почуква по кафеза на враната и се оглежда наоколо. Стражи...
-Не нося нищо за обмитяване - тук съм по търговска работа, но не внасям неща различни от необходимите на всеки арканист съставки, както малко книжнина.
***
Приготвени магии:
0
Откриване на магия
Призрачен звук
Разстройване на немъртви (2)
1
Имплантиране на трупен бръмбар
Дегизиране на себе си
Очароване
Един ден по-късно:
Дори и в цепелин можело да се почива и да се водят нормалните магьоснически занимания. Очарователно... Тихон слиза от летящата машина, поглежда гоблина с надеждата никога повече да не му се налага да го види, почуква по кафеза на враната и се оглежда наоколо. Стражи...
-Не нося нищо за обмитяване - тук съм по търговска работа, но не внасям неща различни от необходимите на всеки арканист съставки, както малко книжнина.
***
Приготвени магии:
0
Откриване на магия
Призрачен звук
Разстройване на немъртви (2)
1
Имплантиране на трупен бръмбар
Дегизиране на себе си
Очароване
Si vis pacem para bellum
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Портите на града не са нищо особено - не виждаш нищо масивно, напротив - дървена палисада с две дървени кули, които аха-аха да паднат и една порта, която в момента е широко отворена. На входа стоят двамина стражи, които само ти кимат и после сякаш не ти обръщат внимание. Тук-таме има народец, но не е претъпкано като в Подземноград; всъщност, разбираемо е, защото това е малко провинциално градче. Е, вече си изпълнил част от задачата.
То пък една част - да се домъкне до континента. Ако беше имал достатъчно мозък да попита Терек за някой превозвач, на чиито умения може да се довери, нямаше да се налага и да стои на проклетия остров.
Както и да е - време е да намери тоя Киняр, за да си уреди акомодацията.
***
Търсене на информация, ако мислиш че е необходимо за да намеря тоя немъртъв.
Както и да е - време е да намери тоя Киняр, за да си уреди акомодацията.
***
Търсене на информация, ако мислиш че е необходимо за да намеря тоя немъртъв.
Si vis pacem para bellum
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
Знаеш, че е седалището му е в магьосническата кула, а също така знаеш и нейното местоположение.
Отивайки дотам, виждаш че самата кула е... триетажна овална сграда, направена от дърво и слама. Доста бедна фасада, във всеки случай. Вратата е направена доста елегантно - дървена порта с два черепа окачени отпред.
Отивайки дотам, виждаш че самата кула е... триетажна овална сграда, направена от дърво и слама. Доста бедна фасада, във всеки случай. Вратата е направена доста елегантно - дървена порта с два черепа окачени отпред.
Колко оригинално...на свинче - звънче! Никога не съм разбирал нуждата от магьосническа кула, освен желанието да имаш добра гледка от кабинета, а това тук е на всичкото отгоре и пародия!!!"
Сравнението с каменната обител на Терек някак си идва съвсем логично в главата на Тихон. Некромантът решава, че няма кой да го посрещне пред портата, оставя за момент враната на земята и похлопва на портите. Дано на всичкото отгоре не е и пусто.
Сравнението с каменната обител на Терек някак си идва съвсем логично в главата на Тихон. Некромантът решава, че няма кой да го посрещне пред портата, оставя за момент враната на земята и похлопва на портите. Дано на всичкото отгоре не е и пусто.
Si vis pacem para bellum
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
- Ами аз съм Киняр Талран, за когото питаш. Не знам кого си очаквал да видиш, но аз не съм Кралицата - ухилва се той. - А ако искаш доказателство - разпитай. Има само един магьосник в тоя скапан град, който да живее в тая скапана кула, и това съм аз - всички ме знаят. И ако ще влизаш, влизай мнителни друже, че става течение.
-Ооох...-Тихон взима клетката от земята, внася я вътре и сваля раницата си. Явно това тук действително е затънтено място. Е, поне издирването на онзи ще бъде сравнително лесно.
-Това е писмото. Беше ми предадено лично, когато отпътувах от подземноград преди три денонощия. Получателят би трябвало да сте вие.
-Това е писмото. Беше ми предадено лично, когато отпътувах от подземноград преди три денонощия. Получателят би трябвало да сте вие.
Si vis pacem para bellum
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
- Благодаря, благодаря - той взима писмото и поема раницата ти. - Нека ви помогна с багажа.
След което те въвежда в малка зала, разположена около една камина, около която са наредени няколко стола и една маса. На единия стол седи жена - немъртва, която определено може да се каже, че изглежда красива. Черните и коси се разпиляват по гърба и. Един бял кичур и придава лека мистичност. За разлика от Киняр, тя е облечена доста добре.
Освен по бледата кожа и блестящите жълти очи, по нищо друго не можеш да познаеш, че е немъртва.
Когато влизаш, тя ти кима важно и след това забива поглед в камината. Явно не си и направил голямо впечатление.
- И все пак за какво сте тук, господине чието-име-все-още-не-знам? - той се усмихва.
След което те въвежда в малка зала, разположена около една камина, около която са наредени няколко стола и една маса. На единия стол седи жена - немъртва, която определено може да се каже, че изглежда красива. Черните и коси се разпиляват по гърба и. Един бял кичур и придава лека мистичност. За разлика от Киняр, тя е облечена доста добре.
Освен по бледата кожа и блестящите жълти очи, по нищо друго не можеш да познаеш, че е немъртва.
Когато влизаш, тя ти кима важно и след това забива поглед в камината. Явно не си и направил голямо впечатление.
- И все пак за какво сте тук, господине чието-име-все-още-не-знам? - той се усмихва.
Тихон оглежда помещението, най-вече как дървенията и сламата са изолирани от камината вътре, а после хвърля няколко коси погледи на жената.
"Странно, коя ли пък е тази..."
-Името ми е Тихон Андрат и съм тук по заръка на милорд Терек, като освен доставката на вашето писмо трябва да се погрижа и за други неща. Ще съм благодарен, ако ми посочите място, където да отседна.
"Странно, коя ли пък е тази..."
-Името ми е Тихон Андрат и съм тук по заръка на милорд Терек, като освен доставката на вашето писмо трябва да се погрижа и за други неща. Ще съм благодарен, ако ми посочите място, където да отседна.
Si vis pacem para bellum