Част 1: Песен за двама братя
- Благодаря - отвърна Илтилиор на минувача, после се обърна към Илистар. - Братко, разбрах че кладенци има в центъра на половин час път от тук, но на север са най - големите. Аз предлагам да отидем до тези на центъра на града, после да отидем или до странноприемницата "Меч и щит" или до "Полетът на Орела" - според този, който питах, "Мрч и щит" била по - добрата, така че предлагам нея. - след това погледна към гладния вълк. - Подръж още малко, момче, скоро ще можеш да ядеш. - каза му ободрително, но Лунен зъб не прояви никакви признаци на ободряване. Гладен си беше и туй то.
- Та, какво ще кажеш? - обърна се към брат си отново.
- Та, какво ще кажеш? - обърна се към брат си отново.
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
- Размерът на лунните кладенци не е от значение. - рече с мрачния си глас Илистар. - Но се радвам че има такива. Ако пия редовно от него, ще задържа глада. Хайде, да отидем в центъра и после до южната кръчма. Деня може все пак да не е толкова лош, колкото се оказва.
Илистар потупа брат си по рамото и почеса Лунен зъб зад ушите.
- Хайде момчета - рече той и махна с меча си към центъра.
Докато вървяха, Илистар реши да поговори с брат си относно "предложението":
- Дали заради тях имахме чувстото, че ни следят? Колко ли дълго са ни следяли?
Илистар потупа брат си по рамото и почеса Лунен зъб зад ушите.
- Хайде момчета - рече той и махна с меча си към центъра.
Докато вървяха, Илистар реши да поговори с брат си относно "предложението":
- Дали заради тях имахме чувстото, че ни следят? Колко ли дълго са ни следяли?
- Не знам, вероятно още от началото са ни следяли. Знаеш ли, струва ми се че видях жената, която описваш в хана, където бяхме отседнали, но не съм сигурен - лицето и не се виждаше. Но бих искал да науча нещо за тази интрига около Арил, населението тук би трябвало да знае много интересни клюки за Арил и цялата тази история.
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
-
- Валхеру
- Posts: 3540
- Joined: Sun May 02, 2004 2:51 pm
- Location: Светът на безкрайната реалност - Евалорм, Кенвийр.
- Contact:
"Меч и щит" наистина се оказва приятна страноприемница. Двуетажна е и широка, а докато сядате на една от масите, един човек подрънква на мандолина весела и забавна мелодия. Няма никой в заведението освен вас и едно джудже, което пие халба бира и яде свински бут, голям колкото него, най-вероятно.
Доближава се до вас едно наистина много красиво елфическо момиче, облечено по дързък начин с бяла престилка.
- Какво ще желаете, господа?
Доближава се до вас едно наистина много красиво елфическо момиче, облечено по дързък начин с бяла престилка.
- Какво ще желаете, господа?
Илистар беше зяпнал Кара. Беше красива. Наистина красива. Той не можеше да отлепи поглед от нея няколко минути. В главата му се въртеше поредица от картини с него и нея, картини, за които той си нямаше идея какво правят в главата му. Но после сети за глада си и всичките тези картини рухнаха тежко. Той се отърси от картините и се намеси, тъкмо когато беше задала въпроса на брат му.
- Едно най-обикновено ястие, приготвено по най-невероятен начин от вашите ръце, съм сигурен че ще свърши работа - усмихна се той на Кара. - Както и една стая, достатъчна до побере нас тримата - махна той с ръка към брат си и вълка.
Какво, по демоните, правеше?! Флиртуваше с това момиче! За какво? Едва я познаваше, а му се беше сторила толкова красива! Не, това не беше той, това не беше характера му. Или беше? Нямаше значение, Илистар реши да се остави на течението и да продължи така. Какво пък.
- Едно най-обикновено ястие, приготвено по най-невероятен начин от вашите ръце, съм сигурен че ще свърши работа - усмихна се той на Кара. - Както и една стая, достатъчна до побере нас тримата - махна той с ръка към брат си и вълка.
Какво, по демоните, правеше?! Флиртуваше с това момиче! За какво? Едва я познаваше, а му се беше сторила толкова красива! Не, това не беше той, това не беше характера му. Или беше? Нямаше значение, Илистар реши да се остави на течението и да продължи така. Какво пък.
Илтилиор погледна леко учудено брат си. Явно Кара го бе впечатлила дълбоко. Стори му се странно, че брат му така бързо е пленен от хубоста на една жена, но... негов си беше живота, той решаваше какво да прави с него. Илтилиор провери парите си, за да е сигурен, че ще имат с какво да платят.
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.