Част 1: Песен за двама братя

Nightmare · Post by **Nightmare** » Mon Jan 16, 2006 7:30 pm

- Да се надяваме, че има. - отвърна Илтильор. Ако имаше, брат му щеше да се оттърве то глада за кратко време, после отново щеше да го обладае чувството. Щеше да е много по - лесно, ако гладът го нямаше за известно време. Нощният елф влезе в ковачницата, оставяйки брат си да чака навън - по - добре щеше да бъде сам да действа - и я огледа отвътре.

Blade · Post by **Blade** » Mon Jan 16, 2006 9:45 pm

Ковачницата представлява огромна едноетажна сграда, която няма други помещения освен главното - тук освен ковашките материали, са наредени и оръжия, брони, сечива и всичко друго, което може да се изработи от метал.
Ковачът, висок и едър нощен елф със зелена коса, се обръща към вас:
- Какво ще желаеш, сънароднико?

Nightmare · Post by **Nightmare** » Mon Jan 16, 2006 11:23 pm

- Търся отшелник на име Арил. - почна направо Илтилиор. Нямаше нужда от любезности, трябваше просто да намери друида. - Упътиха ме тук, защото и вашето име е същото, а и този, който ме упъти, не знаеше много за града. Този Арил, който търся живее на север от града, но никой не е чувал нищо за него от около век и съм тук, за да разбера дали е изчезнал. - надяваше се ковача да му каже поне нещо, което да го упъти къде би могъл да е Арил, ако не в северната част на града. След като брат му беше навън, имаше по - големи шансове да научи нещо полезно. Трябваше и да пита и дали в града има лунни кладенци, за да може брат му да отърве от глада за малко време, което щяха да използват да научат дали Арил е още в града. Трябваше и да намери свястна странноприемница, имаха нужда да се разтоварят (най - вече брат му) и тогава да тръгнат да обикалят града. Дано гладът на брат му не се обадеше пак, защото слухът щеше да се разнесе(ако вече не се беше разнесъл) и вече трудно щяха да намерят място, където да отседнат.

Blade · Post by **Blade** » Wed Jan 18, 2006 12:05 am

- Кво?! - той те поглежда очудено, след което очите му се разширяват леко. - А, не ви познах, господин друиде. Не, освен хлебаря и един страж... а, и един шивач, не познавам друг Арил наоколо. Щом е друид защо не попитате в друидовата кула отсреща?

Nightmare · Post by **Nightmare** » Wed Jan 18, 2006 12:20 am

- Благодяра ви за информацията. - не му беше много приятно, че обикновените хорица се отнасят с повече уважение към него. Не му беше приятно, а и му се струваше нечестно, нелогично той да е на повече почит, отколко брат си, тъй като смяташе брат си за изключителна личност, и не смяташе че елфите трябва да се отнасят с презрение към него, а към Илтильор проявяваха повече уважение, само заради това, че бе друид. Върна се при брат си и се огледа наоколо за някой друид, който да попита. Също така огледа и друидското дърво, нещо, което бе пропуснал да направи на идване.

Blade · Post by **Blade** » Wed Jan 18, 2006 12:43 am

Друидското дърво е високо около двадесетина метра, нещо колосално; по него се изкачва по вита стълба, която обикаля ствола на дървото и от време на време се отклонява във формата на малка къщурка. Друиди се разхождат наляво-надясно, но не изглежда някой да ви обръща внимание.

Nightmare · Post by **Nightmare** » Wed Jan 18, 2006 8:37 pm

Ако искаше да намери някаква информация за Арил, трябваше да потърси при друидското дърво.
- Илистар, ще отида при друидското дърво да видя за някаква информация - ставаше ясно, че беше непрепоръчително брат му да идва с него, въпреки че Илтилиор нямаше нищо против той да дойде с него. Щеше да получи повече информация, ако беше без брат си, само и само заради предрасъдъците на своя народ. Като си помисли, че преди време всички са използвали толкова много магия, че накрая са успели да докарат демоните на тоя свят му стана малко смешно че имат някакви предрасъдъци, относно някой, който изобщо не използва магия, но е прокълнат с глада за нея. Всъщност те, тези които бяха използвали магията толкова много бяха виновни, че в момента към брат му се отнасяха като към чумав. Проклета война! Заради войната на връх Хайджал той беше получил проклятието, което сега тегнеше над него и го измъчваше всеки ден. Чудеше ако той, Илтилиор, също се бе "заразил" с глада, дали Елуун щеше да го отхвърли - ако беше станало така, той със сигурност щеше да бъде аутсайдер, отхвърлен от богинята си и от обществото. Тези мисли му се струваха абсурдни, но дали... дали собствената му богиня би го отритнала ако глада го беше хванал в лепкавата си паяжина, от която нямаше измъкване? Дали богинята му споделяше същите разбирания като него? Щеше да бъде покрусен ако се окажеше, че богинята му се отнася с "гладните" както и обикновените елфи - както с чумави, както с мръсни палета, оставени на прага на богаташка къща. Тази вечер щеше да се помоли, ако имаше възможност, тези въпроси го тормозеха, гризяха го отвътре както хищник гризе гърлото на жертвата си, за да я убие накрая. Потънал в размисли, Илтилиор бавно се изкачваше по витата стълба.

Bhaal · Post by **Bhaal** » Wed Jan 18, 2006 11:35 pm

Илистар седеше и гледаше как брат му се изкачваше по витата стълба. За миг си помисли дали да го последва, но после се отказа от тази мисъл. По-добре да си стоеше там. Огледа се около себе си. Искаше да разгледа всичко тук.

Blade · Post by **Blade** » Thu Jan 19, 2006 1:33 pm

Отгоре, дъвото на друидите е същинско чудо - извисява се над града и можеш да видиш цялата околия; птички прехвърчат до теб и атмосферата е така прекрасна, че неволно се отърсваш от лошите мисли. Стигаш до върха, където се намира и седалището на най-мъдрите от друидите. В момента там има двама почти старци, които те оглеждат с мъдрия си поглед.
- Дошъл си да търсиш помощ при нас, чадо на Елун. Кажи какво измъчва душата ти.

---

Междувременно Илистар стои с Лунен зъб долу, в подножието на дървото - около теб прехвърчават разни минувачи и никой не те забелязва. Изведнъж гладът отново се появява - за пръв път толкова силен, карайки те да паднеш на колене. Главата ти неволно се обръща на север, искаш да избягаш. И тъй внезапно, както е започнал, гладът изчезва и единствената следа остава в съзнанието ти...

Nightmare · Post by **Nightmare** » Thu Jan 19, 2006 7:24 pm

Вярно беше, нещо измъчваше душата му, но не беше дошъл тук за да говори с друидите за това. Всъщност... замисли се дали да не ги пита? Те бяха едни от най - мъдрите друиди, а и нощни елфи - сигурно можеха да го просветлят по въпроса за глада на брат му, но това по - късно.
- Тук съм, защото търся един изчезнал друид, Арил, който живеел на север от този град, но в близкия век не се е получавало никакво известие от него и съм тук за да разбера дали още е налице. - налице. Думата беше лишена от чувства, предаваше само информация.
Ако Илтилиор откриеше, че Арил е изчезнал, щеше да го намери, където и да беше - считаше това за свой дълг.

Bhaal · Post by **Bhaal** » Sat Jan 21, 2006 11:16 pm

Илистар дишаше тежко. После се поуспокои и стана. Север... Нещо го теглеше на Север. Какво можеше да бъде то? Там, където беше Арил? Или по-далеч - Връх Хайжал или даже неговия роден град, който беше почти в северния край на Калимдор? Какво беше това по-демоните? Той въздъхна и се огледа. Вдигна поглед към върха на дървото. Дали щеше да успее да види брат си?

Blade · Post by **Blade** » Sat Jan 21, 2006 11:21 pm

- О, вие сте онзи - промърморва старият друид и леко се намръщва. - Арил изчезна отдавна. Ако наистина го търсите - колибата му се намира на два дена път от тук, в северна посока. Там ще може да намерите нещо за него, наистина - и ние сме обезпокоени от липсата му - той се изправя. - А сега ви моля да ме извините... имам малко работа за вършене, а времето сякаш лети - той прави разсеян поклон към теб и без да можеш да продумаш, се отдалечава.

---
Беше просто на север. Понякога те дърпаше като с кука, друг път въобще не го усещаше - както сега. Сега беше нормален нощен елф. Но докога? Брат ти го няма и не го виждаш. А Лунен зъб широко се прозява, оголвайки големите си зъби.

Nightmare · Post by **Nightmare** » Sat Jan 21, 2006 11:31 pm

Илтилиор погледна с учуден поглед другия друид.
- Бихте би ли могли да ме осветлите какво имаше предвид вашият приятел? - попита. Дали... дали беше свързано с брат му? Онзи... какво имаше предвид с това "онзи"? По начинът, по който го каза Илтилиор си направи извода, че не е особено желана компания за него. Явно бе свързано с Арил, защото още щом го спомена, отношението на друида се промени и той бързо се отскубна. Все още нямаше намерение да напуска града. Трябваше да разбере защо беше тази неприязън към него, само заради това, че търси Арил. Нещо определено ставаше и Илтилиор смяташе да разнищи тази история, колкото и да се налагаше да стои в града по - дълго, отколкото му се искаше. Беше си обещал, че ще намери какво е станало с Арил, дори и да не му беше наредено. Чувстваше, че така трябва да направи, и в този случай последва чувтсвата си, макар разумът му да нашепваше да не се замесва в тази история. С брат си и Лунен зъб щяха да се справят с всичко, изпречило се на пътя им... поне така се надяваше.

Bhaal · Post by **Bhaal** » Mon Jan 23, 2006 12:04 am

Илистар седеше и чакаше. Погали Лунен Зъб зад ушите и каза:
- Ех, колко по-лесен е твоя живот... Нали? - каза той, след което го потупа пак. Чакаше брат му да се върне.

Blade · Post by **Blade** » Mon Jan 23, 2006 11:39 pm

- О - старецът сякаш е смутен - не знам, чадо на Елун. Може би защото братът е вече прекалено стар... не му обръщай внимание... или не толкова много. Добър съвет ти даде той, а аз няма какво повече да кажа - ако дириш Арил с цялото си сърце... Ако една ябълка е гнила какво се прави? Отстранява се гнилата част, като първо се вижда къде точно е тази гнила част - това трябва да направиш ти, чадо - да откриеш сърцето на тази история. Никой не ще може да ти помогне - сам си, ти и твоите... верни спътници.

---

Като че ли за да потвърди, ти се струва, че Лунен зъб сякаш кимва. Странно. Брат ти още го няма, когато изведнъж до теб се приближава млада жена.
- Извинете, господине... моля ви... помогнете ми! Някой обира къщата ми! Елате... помощ... - тя де дърпа за ръката и след това се отскубва, тичайки към масивния лабиринт от къщи, който представлява града. Ще я последваш ли...? Лунен зъб нервно започва да се мести и да души въздуха.

Bhaal · Post by **Bhaal** » Tue Jan 24, 2006 12:17 am

Какво? Къщата? Обират й къщата! Илистар изръмжа. Той извади щита и меча си, и се втурна след жената. Той махна с ръка на Лунен зъб и после обърна поглед напред, към жената. Трябваше да стигне колкото се може по-бързо... Но тази проклета раница го забавяше! Илистар тичаше със всичките си сили за да хване крадците на време. Ще си платят!

Blade · Post by **Blade** » Tue Jan 24, 2006 12:26 am

Тичаш и жената е на десетина метра пред теб, когато тя свива в дясно по една уличка. Следваш я и виждаш как влиза в една къща през широко отворена врата, обръща се и ти махва с ръка да я последваш. Когато влизаш в къщата, обаче, точно на входа тичайки се препъваш в нещо и падаш тежко на земята. Докато летиш, разбираш, че това е било въже. По демоните, какво става тука? Вратата се затръшва и се озоваваш в компанията на нощен елф (висок и с кожени брони, носещ единствено дългия лък на рамо), жената (стояща права точно срещу теб), един орк (който ти се е ухилил от един стол), както и един трол, който си играе с един от стърчащите си зъби.
Те се засмиват на неудобното ти положение, а жената ти казва:
- Съветвам те да не търсиш Арил, друже. Няма да е полезно за твоето здраве, както и това на брат ти. Не ходи на север оттук, хвани мижавото псе и друида и се пръждосвайте, защото иначе ще ви се случи случка. Няма да е хубаво това, което могат моите приятели да ти направят... Забравяте името Арил и си живуркате както досега. Да?

Bhaal · Post by **Bhaal** » Tue Jan 24, 2006 12:36 am

Капан. Прост капан. И беше паднал в него, като муха в паяжините на смъртоносен и много гладен паяк. По демоните.
Илистар тръгна да се изправя. Изръмжа.
- Каква е цялата тази история заради Арил? Че троли и орки да са намеси в цялата тази работа?
Много намирисваше тази работа. Дългоухият какво правеше в тази странна банда - орк, трол, човек и елф?
- Защо ли нещо ми казва, че няма да получа отговор на въпросите си? Ще взема под внимание вашето... предложение. Надявам се следващия път, когато се срещнем да бъде в по-подходяща обстановка. Дотогова.

Nightmare · Post by **Nightmare** » Tue Jan 24, 2006 1:19 am

Хм, явно наистина имаше нещо гнило около тази история. Работата ставаше интересна... на Илтилиор му харесваше. Обичаше да се впуска в такива интригуващи истории, въпреки че не искаше да си го признае. Върна се по стълбата обратно на полщада пред дървото, огледа се и след като не видя Илистар и Лунен зъб се учуди. Брат му нямаше навика да се разхожда безцелно сред града, особено с Лунен зъб. Какво ставаше тук? Илтилиор се разходи около друидското дърво, да види дали брат ми и вълка не са там.

Blade · Post by **Blade** » Tue Jan 24, 2006 11:49 am

- Надявам се, че се разбрахме, Илистар - казва жената. - Няма да търсите Арил, няма да ви се месим в живота, нали така? А сега - директно отиваш при брат си и му казваш, че Арил е мъртъв. Ясно?
Отварят ти вратата и те избутват навън; озоваваш се отново на малката уличка, а вратата я трясват зад гърба ти.
Лунен зъб го няма.

---

Слизаш от дървото, когато осъзнаваш, че брат ти и вълка ги няма никакви. Оглеждаш се, но освен забързани минувачи, нищо не привлича окото ти.
По едно време обаче, зърваш Лунен зъб как излиза от една уличка на двадесетина метра разстояние и забързва към теб. Къде е брат ти?

Nightmare · Post by **Nightmare** » Tue Jan 24, 2006 2:09 pm

Странно. Лунен зъб не би ходил никъде без брат му, нито пък обратното. Какво ставаше тук?
- Лунен зъб, къде е Илистар? - попита Илтилиор. Беше сигурен, че за всичко си има логично обяснение. Вероятно гладът му отново се бе обадил. - Ще можеш ли да го намериш по миризмата, момче?

Bhaal · Post by **Bhaal** » Tue Jan 24, 2006 2:29 pm

Илистар излезе от уличката и тръгна по пътя, по който беше дошъл. Ето това, това тук бе интересно. Опасно интересно. Щеше да каже истината на Илтилиор, и щяха да обсъдят нещата. Щяха да намерят някакво решение.

Nightmare · Post by **Nightmare** » Wed Jan 25, 2006 12:41 pm

В следващият момент Илтилиор видя брат си да се задава от някаква уличка. Изглежда нямаше да се налага Лунен зъб да го търси. Елфът отиде до Илистар.
- Къде беше?

Bhaal · Post by **Bhaal** » Wed Jan 25, 2006 1:04 pm

Илистар изръмжа. Той се приближи и разказа цялата история на брат си.
- Този Арил явно е замесен в нещо много гнило. Казаха да ти предам че е умрял, но... Виждаш че не изпълнявам както трябва поръченията им. Какво ще правим? Да се върнем ли там? Или да потърсим Арил? Трябва да решим. И да си намерим кръчма също.

Nightmare · Post by **Nightmare** » Wed Jan 25, 2006 4:11 pm

- Явно наистина има нещо странно около този Арил. Единият от друидите, с които говорех, побърза да се разкара веднага щом споменах за изчезналия отшелник. Поне ми каза, че колибата на Арил се намирала на север на два дена път от тук, и че най - вероятно той е изчезнал. Там ще намерим нещо за него. Но не смятам да излизаме през северня изход. Ще бъде глупаво, и е вероятно да умрем. Ако онези ни нападнат, ще бъдем в неизгодна позиция - те са повече на брой и се съмнявам, че са само те. Така че смятам да излезем от друг изход от града, да се отдалечим, и после да поемем на север. Надявам се в колибата на Арил да намерим нещо, което да ни подскаже къде е той. Прав си, че трябва да намерим кръчма, там ще можеш да се освободиш от багажа си.
Илтилиор спря един от минаващите наблизо нощни елфи и го попита за свястна кръчма, където двама уморени пътници могат да си починат.