Име: Томас Семб/Неспокойна глава
Възраст: 18
Порода: Хомид
Лунна фаза: Теург
Племе: Стъклоходци
Атрибути:
Физически(първични):
Сила 2
Ловкост 5(специализация Светкавична реакция) (+1свободна точка)
Издръжливост 3
Социални(вторични):
Харизма 2
Манипулация 2
Външност 4(специализация Привлекателен) (+1 свободна точка)
Ментални(третични):
Възприятия 2
Интелект 2
Находчивост 3 (+5 свободни точки)
Способности:
Таланти(първични)
Ръкопашен бой 4 (+2 свободни точки)
Отбягване 3
Атлетика 3
Емпатия 1
Първични пориви 1
Будност/Внимателност 1
Умения(вторични):
Шофиране 1
Хладни оръжия 3
Огнестрелни оръжия 1
Промъкване 2
Оправяне с животни 3
Знания(третични):
Окултни 1
Лингвистика 2
Научни 1
Ритуали 1
Минало:
Ресурси 1
Ритуали 2
Тотем 1
Фетиш 1
Дарби:
Убеждаване 1ниво, хомид
Говорене с духове 1ниво теург
Командване на прости машини 1ниво стъклоходец
Ритуали:
Ритуал на посвещаването на талисман 1ниво мистичен
Ритуал на пробния камък 1ниво мистичен
Воля: 5 (+2свободни точки)
Ярост: 3 (+2свободни точки)
Гнозис: 2 (+2свободни точки)
Фетиши:
Ремъци на спокойния дух* 1ниво
Гнозис 6. Отлагат изпадане в берсерк с един ход
Чифт преплетени кожени ремъци, по един за всяка ръка. В тях е обвързан дух на спокойствието.
Други по-значими притежания:
Посветен нашийник с медальон**
Посветени дънки.
___
*Съгласувано с Гортаур.
**Виж историята.
[Светът на мрака] Томас Семб
[Светът на мрака] Томас Семб
Last edited by Andras on Sun Dec 25, 2005 11:46 pm, edited 1 time in total.
Si vis pacem para bellum
История:
Събитият, които влияят на живота на Томас започват още в края на седемдесетте години. Тогава баща му Олаф Семб, още ерген и живущ в западна Норвегия влиза в една септа с неколцина емигранти от Балканите, повечето - сенчести властелини. Малко по-късно се запознава и с майка му - Еухения Маркес, докато е на почивка в Испания. Двамата се женят чак 1983, когато Еухения се пренася на север и след два аборта успяват да си родят дете - младият Томас, кръстен така, защото това име е едно от малкото, срещащи се и в Испания и в Норвегия.
Следват дванадесетина години на относително щастие, помрачено само от една дребна грешка на Олаф, след която му се налага да разясни няколко откъслечни неща на съпругата си, за да закърпи семейното щастие. Е, закърпва го за кратко, понеже септата не остава в страни от полезрението на група Ловци-Защитници, които устройват засада и успяват да постигнат кървава победа избивайки почти всички Гару, включително самия Олаф.
Страхувайки се за живота си и таейки надежда синът да не наследи природата на бащата, Еухения се връща с него обратно в Испания и в следващите две години се заема да възстанови западналата си кариера на диалектолог, успешно защитавайки докторска дисертация, а междувременно синът намира добър отдушник на психическата травма и излишната си енергия в спортно училище. Показва добри данни за десетобоец, макар да няма необходимата физическа сила за спринтовете и хвърлянията, захваща се с бойни изкуства, които комай по-добре му се отдават, но състезания по айкидо няма (и добре че...), та особена известност не постига. Е, в крайна сметка решават да го пробват и за футболист, тренира три месеца като вратар и тогава се случва първото превръщане в живота му... Еухения е говорила съвсем рядко и с недомлъвки за това, което може да се случи с него, дала му е амулета на Олаф с наивната идея, че той ще го запази - допуснала е огромната грешка да не разкрие на сина си дори половината от откъслечните си знания за върколаците. И резултатът е на лице. Невинни жертви са двама от близките му приятели, а случаят става неприятно медийно достояние. За добро или зло със случая се захваща един амбициозен и параноичен прокурор, който не допуска никакво име да излезе наяве и разпитва Томас окато свидетел. Майката, съзнаваща какво се е случило започва да живее под постоянен страх от това, че ще призоват и нея, а същевременно бидейки религиозна като много от испанците не успява да се примири с направеното, макар и неволно от сина й. Семейството им бавно започва да се разпада и след година Еухения абдикира от задълженията си на родител, като приема покана от Университета в Лима за полеви изследвания и бяга буквално на другия край на света.
Томас е оставен на грижите на своята пенсионирана леля и бидейки на уязвимата възраст от 15, това не му се отразява добре. Самообвинява се за действията на майка си и не без причина - за двойното убийство, прави некадърен опит да се самоубие, като дори не успява да си нанесе рана, изтраяла повече от 3 часа...
В крайна сметка започва да посвещава все повече време на въпроса 'кой съм' и да скитосва по цели нощи като белезникав звяр из улиците на града. Така се запознава с още няколко стъклоходеца, които за пръв път от доста време се оказват нещо положително в живота на младежа.
Тъкмо тогава идва новият проблем - прокурорът Икеба решава да направи делото на живота си, обвинявайки един от треньорите в убийствата. Делото завършва с гръмък и окончателен провал на юридическата му кариера, особено благодарение на несвързаните показания на Томас, чието име се появявва в пресата и ловците прихващат старата си следа. Една нощ той е буквално премазан от двама мъже, но професионалният мерник на Рамирес предотвратява непоправимото. От тогава младежът изпитва дълбока признателност към ексцентричния стъклоходец.
Настояще:
Към момента Томас е на 18, горд притежател на гимназиална диплома от спортното и с малки амбиции да следва каквото и да било. Живее все още с леля си Мария или по-точно - прибира се от време на време да спи в апартамента й. Изяжда последните средства от фотомоделстването си за две местни марки спортно облекло и като цяло планира да намери лесен и не времеемък начин за изкарване на насъщния в дълготраен план, макар все още да няма ни най-малка идея какъв ще е той.
Често се мотае с Рамирес по мачовете, но за разлика от него няма никакво влечени към кулинарията. Храната е просто нещо, което влиза от единия край и излиза от другия.
Природата му на теург го кара да се задълбава в окултната материя, но няма голям брой гару, навити да го учат на каквото и да било, предвид едновременно кланът и възрастта му. В следствие на това посвещава много време на самоучение - опити за влизане и излизане от Умбра, контактуване с духове и прочие, като изненадващо още не е успял да се самоубие по този начин.
Външен вид:
Ако трябва да се определи в какъв стил се облича Томас, най-точният отговор ще бъде 'никакъв'. Гледа да докарва леко MTV-излъчване и общо взето му се отдава. На вид е хубавец - с тъмноруса вълниста коса, която носи дълга до малко под линията на брадичката, сини очи, но без млечнобелия скандинавски тен, благодарение на майчините си гени. Фигурата му е атлетична, на височина 1.85, с хармонично тяло поради на десетобоя... въобще не е за изхвърляне и има някакъв успех сред нежния пол. Обикновено се разнася с дънки и някакво яке, като много рядко сваля 'запазената си марка' - кръгъл медальон, закачен на кучешки нашийник.
Характер:
Купчината неприятности през живота му няма как да не са оставили белези върху характера на Томас. И както често се случва при него се е развил компенсаторен апарат - способността да гледа на всичко от несериозната страна и да влага голяма доза самоирония в ежедневието си. Връх на нея е коженият нашийник, който специално е посветил на себе си (и е много горд с това - първият му успешен ритуал) и от който виси дребен кръгъл медальон. От едната му страна пише 'зло куче', а на другата е изобразено полузатворено око, символ избран под влиянието на един от любимите си романи. За този символ казва че най-добре отразява познанията му за духовния свят.
Посветил е също така един чифт дънки, 'за да не се прибира чисто гол към къщи, ако нещо стане'.
При все това, той все още скърби за смъртта на Мигел и Нардо - двамата си приятели. Всяка година в средата на юли, той посещава гробовете им, прекарвайки там цялата нощ.
Събитият, които влияят на живота на Томас започват още в края на седемдесетте години. Тогава баща му Олаф Семб, още ерген и живущ в западна Норвегия влиза в една септа с неколцина емигранти от Балканите, повечето - сенчести властелини. Малко по-късно се запознава и с майка му - Еухения Маркес, докато е на почивка в Испания. Двамата се женят чак 1983, когато Еухения се пренася на север и след два аборта успяват да си родят дете - младият Томас, кръстен така, защото това име е едно от малкото, срещащи се и в Испания и в Норвегия.
Следват дванадесетина години на относително щастие, помрачено само от една дребна грешка на Олаф, след която му се налага да разясни няколко откъслечни неща на съпругата си, за да закърпи семейното щастие. Е, закърпва го за кратко, понеже септата не остава в страни от полезрението на група Ловци-Защитници, които устройват засада и успяват да постигнат кървава победа избивайки почти всички Гару, включително самия Олаф.
Страхувайки се за живота си и таейки надежда синът да не наследи природата на бащата, Еухения се връща с него обратно в Испания и в следващите две години се заема да възстанови западналата си кариера на диалектолог, успешно защитавайки докторска дисертация, а междувременно синът намира добър отдушник на психическата травма и излишната си енергия в спортно училище. Показва добри данни за десетобоец, макар да няма необходимата физическа сила за спринтовете и хвърлянията, захваща се с бойни изкуства, които комай по-добре му се отдават, но състезания по айкидо няма (и добре че...), та особена известност не постига. Е, в крайна сметка решават да го пробват и за футболист, тренира три месеца като вратар и тогава се случва първото превръщане в живота му... Еухения е говорила съвсем рядко и с недомлъвки за това, което може да се случи с него, дала му е амулета на Олаф с наивната идея, че той ще го запази - допуснала е огромната грешка да не разкрие на сина си дори половината от откъслечните си знания за върколаците. И резултатът е на лице. Невинни жертви са двама от близките му приятели, а случаят става неприятно медийно достояние. За добро или зло със случая се захваща един амбициозен и параноичен прокурор, който не допуска никакво име да излезе наяве и разпитва Томас окато свидетел. Майката, съзнаваща какво се е случило започва да живее под постоянен страх от това, че ще призоват и нея, а същевременно бидейки религиозна като много от испанците не успява да се примири с направеното, макар и неволно от сина й. Семейството им бавно започва да се разпада и след година Еухения абдикира от задълженията си на родител, като приема покана от Университета в Лима за полеви изследвания и бяга буквално на другия край на света.
Томас е оставен на грижите на своята пенсионирана леля и бидейки на уязвимата възраст от 15, това не му се отразява добре. Самообвинява се за действията на майка си и не без причина - за двойното убийство, прави некадърен опит да се самоубие, като дори не успява да си нанесе рана, изтраяла повече от 3 часа...
В крайна сметка започва да посвещава все повече време на въпроса 'кой съм' и да скитосва по цели нощи като белезникав звяр из улиците на града. Така се запознава с още няколко стъклоходеца, които за пръв път от доста време се оказват нещо положително в живота на младежа.
Тъкмо тогава идва новият проблем - прокурорът Икеба решава да направи делото на живота си, обвинявайки един от треньорите в убийствата. Делото завършва с гръмък и окончателен провал на юридическата му кариера, особено благодарение на несвързаните показания на Томас, чието име се появявва в пресата и ловците прихващат старата си следа. Една нощ той е буквално премазан от двама мъже, но професионалният мерник на Рамирес предотвратява непоправимото. От тогава младежът изпитва дълбока признателност към ексцентричния стъклоходец.
Настояще:
Към момента Томас е на 18, горд притежател на гимназиална диплома от спортното и с малки амбиции да следва каквото и да било. Живее все още с леля си Мария или по-точно - прибира се от време на време да спи в апартамента й. Изяжда последните средства от фотомоделстването си за две местни марки спортно облекло и като цяло планира да намери лесен и не времеемък начин за изкарване на насъщния в дълготраен план, макар все още да няма ни най-малка идея какъв ще е той.
Често се мотае с Рамирес по мачовете, но за разлика от него няма никакво влечени към кулинарията. Храната е просто нещо, което влиза от единия край и излиза от другия.
Природата му на теург го кара да се задълбава в окултната материя, но няма голям брой гару, навити да го учат на каквото и да било, предвид едновременно кланът и възрастта му. В следствие на това посвещава много време на самоучение - опити за влизане и излизане от Умбра, контактуване с духове и прочие, като изненадващо още не е успял да се самоубие по този начин.
Външен вид:
Ако трябва да се определи в какъв стил се облича Томас, най-точният отговор ще бъде 'никакъв'. Гледа да докарва леко MTV-излъчване и общо взето му се отдава. На вид е хубавец - с тъмноруса вълниста коса, която носи дълга до малко под линията на брадичката, сини очи, но без млечнобелия скандинавски тен, благодарение на майчините си гени. Фигурата му е атлетична, на височина 1.85, с хармонично тяло поради на десетобоя... въобще не е за изхвърляне и има някакъв успех сред нежния пол. Обикновено се разнася с дънки и някакво яке, като много рядко сваля 'запазената си марка' - кръгъл медальон, закачен на кучешки нашийник.
Характер:
Купчината неприятности през живота му няма как да не са оставили белези върху характера на Томас. И както често се случва при него се е развил компенсаторен апарат - способността да гледа на всичко от несериозната страна и да влага голяма доза самоирония в ежедневието си. Връх на нея е коженият нашийник, който специално е посветил на себе си (и е много горд с това - първият му успешен ритуал) и от който виси дребен кръгъл медальон. От едната му страна пише 'зло куче', а на другата е изобразено полузатворено око, символ избран под влиянието на един от любимите си романи. За този символ казва че най-добре отразява познанията му за духовния свят.
Посветил е също така един чифт дънки, 'за да не се прибира чисто гол към къщи, ако нещо стане'.
При все това, той все още скърби за смъртта на Мигел и Нардо - двамата си приятели. Всяка година в средата на юли, той посещава гробовете им, прекарвайки там цялата нощ.
Last edited by Andras on Mon Dec 26, 2005 10:40 am, edited 2 times in total.
Si vis pacem para bellum
Само това дето никой не иска да го обучава в мистичните похвати малко не ми се връзва. Верно, стъклоходец е, но това не значи че това племе си нямат ритуали и прочие. По принцип старите върколаци с радост учат младите на ритуали.
Относно системната част - допълнителните Дарби ти струват по 7 свободни точки едната, а не 1.
Относно системната част - допълнителните Дарби ти струват по 7 свободни точки едната, а не 1.
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
Ок, готов си 
Cruelty has a human heart
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
and every man does play his part.
Terror of the men we kill,
the human heart is hungry still...
http://www.headoff.info
Някои добавки:
Езиците са Норвежки - роден, Испански и Английски
Като вълк, Томас изглежда като типичният полярен вълк, което заедно със стоящият си на него нашийник на няколко пъти му е създавало 'имиджа' на загубено хъски у позакаснялите и попрекалилите с питиетата Мадридски граждани
Езиците са Норвежки - роден, Испански и Английски
Като вълк, Томас изглежда като типичният полярен вълк, което заедно със стоящият си на него нашийник на няколко пъти му е създавало 'имиджа' на загубено хъски у позакаснялите и попрекалилите с питиетата Мадридски граждани
Si vis pacem para bellum