Вътрешни Проблеми 1. Шандор Семереди

Andras · Post by **Andras** » Thu Dec 01, 2005 2:29 am

Равнос са известни със способностите си да търгуват с точно онова, което разните копувачи си *мислят* че искат и търговецът на 'антики' Семереди не прави изключение. Ето защо, когато милият 'американец' Хасан Адани решава, че трябва под дърво и камък да търси някаква статуетка на крилата змия, чиито дири са се загубили в Монтевидео, логичното решение за него е да отиде до Уругвайската столица и да му намери една-две. На всичкото отгоре е добре и все пак нещата да станат бързо, защото Родни МакКей вече е заминал за там отдавна и току виж намерил истинската...

13.04.
Табелата на летището учтиво изписва "УЕър Монтевидео отложена поради проблеми на Караско. Забавяне 1 час" Ако проклетият самолет се забави с още един час, Шандор трябва да го пропусне, в случай че не желае да бъде опечен от изгряващото слънце. А пропускането на полет не е много желателно, предвид текущото му финансово състояние.

The Doctor · Post by **The Doctor** » Thu Dec 01, 2005 2:53 am

Шандор въздъхна дълбоко и особено артистично.

"Е, нема що!"

- Извинявай, моето момче, може ли и един "Дейли телеграф"? - унгарецът се усмихна чаровно и подаде две монетки по една четвърт* - Просто не ме свърта, нали разбираш?

Слабичкият негър кимна разбиращо и след минута донесе вестника. Шандор го прегледа внимателно от първата до последната страница, а после обратно. Най-накрая започна да го къса внимателно на ленти.
- Нерви... - усмихна се извинително - Не се притеснявай, свикнал съм си. Затова съм си взел и празна торба - ей тази...

Кимна надолу.
- Или поне беше празна до скоро - усмихна се нервно - А дали имате "Ю-Ес-Ей Тудей"? Ето долар... Благодаря ти.

Унгарецът го изчака да се отдалечи още малко, след което се надигна от стола, засуети се за малко, после изтупа внимателно костюма си и се отправи към рецепцията.
- Ако все още има оферта за чартърни полети - усмихна се по-чаровно от всякога - готов съм да се пожертвам, госпожице, но наистина нямам време за губене. Въпросът е на живот и смърт.

Изведнъж гримасата му се сви и очите му се просълзиха, докато дръжките на торбата се разтвориха и в цепнатината се раззелениха физиономиите на различни американски президенти.
- Съжалявам - продължи, обърсвайки очи - малко съм емоционален. Дали все пак няма да се намери някой?

---
*quarter - 25 центова монета

Andras · Post by **Andras** » Thu Dec 01, 2005 3:07 am

Чартърен полет се намира, след силното емоционално желание на Семереди да отпътува възможно най-бързо за Монтевидео. Една мила и приятна малка компанийка с радост осигурява пътуванeто му, срещу вестник и половина, в замяна на което унгареца получава симпатичен джет, с който няколко часа по-късно все пак пристига на летище, около 150 километра от столицата.

Системно:
-1 воля

The Doctor · Post by **The Doctor** » Thu Dec 01, 2005 3:20 am

- Какви мили хора!

Унгарецът облиза пресъхналите си устни и горещо поблагодари на новите си, ала краткотрайни приятели с още половин вестник след оня, дарен щедро на митниците.

- Да ги изпапаш миличките!

Отвори вратата на първото здраво изглеждащо такси, хвърли скромния си багаж на задната седалка и извади двестатина долара в дребни банкноти от джоба си.
- След час съм в "Хилтън", Монтевидео, и получаваш още толкова. Ако не си съгласен, сменям колата?

Andras · Post by **Andras** » Thu Dec 01, 2005 3:22 am

-Няма проблем, господине, хехехе...-алчно отвръща дребничкият шофьор и завърта ключовете. Таксито потегля, напреко няколко члена за движение по пътищата и с главозамайваща скорост се понася по магистралата към столичният град, задминавайки известно количество по-благоразумни водачи, пък било то и на спортни модели.
Влизането в града убива скоростта с малко, най-вече поради част от светещите светофари, но усещането, че още десет километра отгоре ще разглобят автомобила се запазва. На петдесет и седмата минута Семереди вече се намира пред една към трийсет етажна съвсем новичка сграда, над която свети голям надпис "Шератон".
-Казах ви, че ще стигнем господине...

The Doctor · Post by **The Doctor** » Wed Dec 07, 2005 11:17 pm

- Хилтън, душко - подсмихна се Семереди - Казах Хилтън, не Шератон. Но тъй като сам надхвърли себе си, все пак ще ти дам половината от обещаната сума.

Унгарецът извади още сто долара и ги метна на седалката пред себе си.
- Внимавай с тези зелени другарчета, днес са тук, а утре ги няма.

Отвори вратата със замах, подбра багажа си, излезе и вдиша с удоволствие, с пълни гърди нощния въздух на Монтевидео.
- Ах! Същинска наслада, а десертът тепърва предстои.

Кимна сам на себе си, и влезе във фоайето, насочвайки се директно към рецепцията.
- Единична стая, ако обичате. С баня.

Andras · Post by **Andras** » Wed Dec 07, 2005 11:23 pm

-Съжалявам господине, нямаме Хилтън...Мислех че е грешка на езика.
Шофьорът все пак взима парите с огромно задоволство и потегля да отпразнува возенето...

-Всичките ни стаи са със собствен санитарен възел, сър.-Любезната мургавичка рецепционистка ликвидира за няма пет минути формалностите и му дава ключа от стая 705 - с телевизор, меки чаршафи и хубав изглед към площадчето отпред.

The Doctor · Post by **The Doctor** » Wed Dec 07, 2005 11:26 pm

- Великолепно! - плесва с ръце вампирът, и добавя наум - "Остава да пренеса проклетите завивки в банята... Може би с телевизора и барчето."

Andras · Post by **Andras** » Thu Dec 15, 2005 5:52 pm

Завивките се пренасят лесно. Останалото - там работата е по-сложна, а и от барчето уви голям смисъл няма.

14.04.
Чистачките не са минавали през стаята - както указва табелата "Не безпокойте". Навън току що се е мръкнало и нощният живот на Монтевидео започва да се разгръща.

The Doctor · Post by **The Doctor** » Sat Dec 17, 2005 1:06 pm

Време бе да се представи където му е мястото. Шандор нахвърля обратно завивките върху леглото. Из багажа си избра мек ежедневен костюм от немачкаем мъхест плат в леко загатната "рибя кост" в два тона на сивото и два-три златни пръстена. Облече се, огледа доволно резултата, приглади щръкналата си коса и нахлупи мека шапка отгоре и. Прехвърли парите и документите по джобовете си. Поколеба се за миг, тупайки с пръст върху устните си, сякаш забравяше нещо.
- А-ха...

Порови из багажа, докато измъкна нелоша сглобяема имитация на бастунче от абанос, и тънички ръкавици.
- Воала!

Най-насетне се спусна към рецепцията.
- Бихте ли могли да ме напътите към по-добрите заведения наоколо, нали се сещате? - унгарецът смигна на рецепционистката и потърка палец в показалеца си.

Изслуша я с половин ухо, а накрая допълни:
- А, възможно ли е, също така, да пратите някой да подреди стаята, докато ме няма? Не бих искал да ме безпокоят докато отмарям. Искам и да предплатя за още три дни.

Уреди формалностите с известен бакшиш и се измъкна на улицата. След малко вървеше с отмерена крачка в посока Елизиума.

Andras · Post by **Andras** » Sat Dec 17, 2005 1:44 pm

Елизиума се оказва интересно място - стар хотел от 30те, който напомня на унгареца за едновремешните му изпълнения в Стария свят.

Явно вчерашният ден е бил доста интересен, защото някакъв ренегад от ласомбра едва не е бил убит, а два бича са приключили съществуването си вовеки. Като се добави към това и че вчера се е разбил самолет, в който пътуващ каинит насмалко да омаже Маскарада, сега е повече от обяснимо, защо вампирската популация се чувства крайно изнервена.

ИИ: Продължаваш с Рей, Руж и Родни.