Вътрешни Проблеми 1 Томас Суетния.

Andras · Post by **Andras** » Sat Nov 26, 2005 10:24 pm

Скоро след като Антоан бива убит, същата нещастна участ спохожда още няколко члена на клан Бруджа. Така неколцина каинити, един от които има за далечен познайник дон Алонсо се преместват в по-спокойно място за живеене - уругвайската столица, където всичко е спокойно от десетилетие.
Измежду тях е и Томас.

Няколко години по-късно Томас има вече стабилен доход от малко количество акции в местното пристанище и ФИАТ, паркиран пред крайградска къщичка с дворче, в което трите добермана се чувстват повече от добре. Единственият проблем е с тукашните бичове, които водени от Зак Хейси вършат работата си доста добре. Твърде добре за способността на Томас да пази Маскарада, в следствие на което вече е получил две предупреждения да внимава с храненето и недвусмислен намек че трето няма да има.
А вече няколко дена пребивава без прясна кръв, което кара жаждата му да се усилва все повече и повече...

Volokin · Post by **Volokin** » Sat Nov 26, 2005 10:37 pm

Томас ясно чувстваше звяра да се надига в него. Време беше да се храни, но след последните си няколко издънки не мислеше да се навърта там където на някой му пукаше какво става. Томас запали мотора си и потегли към едно от предградията на града, към градското гето, където имаше достатъчно нещастници, който волю неволю щяха да се разделят с кръвта си за благото на неонита.

При навлизането си в квартала младежа забави мотора и започна да се оглежда за бездомници. (Търси бездомник по възможност да спи и да е сам, а ако е и в тъмна уличка най- убаво ще бъде).

Andras · Post by **Andras** » Sat Nov 26, 2005 11:54 pm

Бездомници не е като да няма, макар повечето да се събират на купчинки. Един пропаднал пияница привлича вниманието на Томас с липсата на каквито и да е движения и безизразната си физиономия.

Volokin · Post by **Volokin** » Sun Nov 27, 2005 12:45 am

На Томас му излезна късмета. Не беше най- изискана вечеря, но беше дълго чакана вечеря, затова той се приближи към жертвата си.
Уличнака вунеше на долнопробен алкохол, който хубаво щеше да замае главата на Том, но гладът беше твърде силен за да се проявяват претенций!
(Томас изпива 3 точки кръв ако му се позволи :-)

)

Andras · Post by **Andras** » Sun Nov 27, 2005 12:53 am

Секунда преди Томас да впие зъбите си, някакъв странен полъх кара пияницата да се разбуди. На порутеният допреди секунда парапет сега стои мраморна статуя, изглеждаща досущ като Бети - първата жертва на Томас.

Volokin · Post by **Volokin** » Sun Nov 27, 2005 8:47 am

Том се обърна към статуята почти с отчаяние в погледа, този отвратителен призрак му вгорчаваше смърта непрекъснато.
- Остави ме! Върви обратно от където си дошла!
След това се обърна към просяка и извади портфейла си.
- Ще ти плата отново да заспиш! Не бой се няма да ти се случи нищо лошо. От тебе се иска само да си замълчиш за няколко минути, гарантирам ти това ще са едни ужасно лесни пари.
Томас се обърна с надежда, че Бети си беше тръгнала.

Andras · Post by **Andras** » Sun Nov 27, 2005 9:28 am

Статуята остава все така безмълвна но нов полъх довява няколко кънтящи думи:
-Ще ти платят за смъртта нещастнико...
Пияницата пребледнява и защочва полу-лазейки, полу-вървейки да се отдръпва от Томас и Бети.

Volokin · Post by **Volokin** » Sun Nov 27, 2005 10:21 am

- За последен път те предопреждавам Бети, или ме остави на мира или ще се принудя да намеря някой който да се разправи с тебе веднъж за винаги!
След тези думи Томас вади една приемлива сума и я подхвърля на уличника.
- Надявам се това ще стигне за да си мълчиш! Повярвай ми за твое добро е да не разгласяваш случилото се тука.

Късметът му отново не сработи, сега пак щеше да трябва да се храни я с животни я да си купува кръв от някоя болница, беше му дотенало от това съществуване. Антоан беше пропуснал да спомене, че да си вампир означава да водиш отвратителен заседнал живот. :-x

Томас се запътва към някоя от болниците за които се знае, че продава кръвни банки.

Andras · Post by **Andras** » Sun Nov 27, 2005 11:31 am

Пияницата взима парите и побягва колкото му държат краката, а статуята се разпада на прах с думите "Винаги ще те следвам, Томас".

Уви тукашните болници нямат навика да продават кръв. Най-много да заменят по междудържавна спогодба. Единствените търговци на тази течност, за които знае Томас са Джовани. Въпросът е, ходи ли му се до тях.

Volokin · Post by **Volokin** » Wed Nov 30, 2005 8:37 am

Въпреки всичко факта, че Томас щеше да трябва да се срещне с некромантите си имаше и една много добра страна, щеше да се опсведоми за ценоразписа им и по- точно за цената за прогонване на призрак! Макар и с нежалание Том се отправя към някой от дилърите на Джовани

(Извинявам се много за закъснението на поста)

Andras · Post by **Andras** » Wed Nov 30, 2005 8:56 am

Клан Джовани се помещава в една стара извънградска постройка, останала още от колониалното време, обявена за някакъв си архитектурен паметник и продължително реставрираща се. Трябва да им се признае, че за клан с такава мрачна слава, некромантите са намерили твърде миловидно изглеждаща бърлога.

Един от гуловете посреща Томас в градината и след като му предлага торбичка кръв на не до там прилична цена, споменава че за останалите въпроси той ще трябва лично да се допита до сеньор де Луна. Съответният сеньор излиза след около половин час, прави знак на Томас да го последва и просъсква:
-Е, защо си опрял до нас?

Volokin · Post by **Volokin** » Wed Nov 30, 2005 5:22 pm

- Имам сериозен проблем с един призрак. Налаг се да се отърва от нея. Тя беше една нещастна душа, която имаше нещастието да се изпречи на пътя ми когато все още не знаех без точно колко кръв може да оцелее човек. Сега ме преследва всеки път когато се храня. Ще съм доволен ако мога да се отърва от нея веднъж за винаги. До колко съм чувал към Джовани трябва да отнасям подобни проблеми.

Andras · Post by **Andras** » Thu Dec 01, 2005 12:00 am

-Проблемът е решим... - отговаря ди Луна, настанявайки се в един фотьоил - Има само една подробност, какво можете да предложите в замяна на тази услуга?

Volokin · Post by **Volokin** » Fri Dec 02, 2005 7:17 am

- Мога да предложа пари!

Andras · Post by **Andras** » Fri Dec 02, 2005 9:20 am

В отговор на това Ди Луна се усмихва делово:
-Quanto*?

____
*колко, ако някой не се е сетил

Volokin · Post by **Volokin** » Sat Dec 17, 2005 8:22 am

Томас надрасква 8.000$ на едно малко листче и го подава на събеседника си с притрепнало сърце с надеждата офертата да му се хареса и той най- накрая да се отърве от малката к***а

Andras · Post by **Andras** » Sat Dec 17, 2005 9:34 am

-Това надявам се е десет процентната предплата - отговаря ехидно Ди Луна - инак ако ще си говорим за такива суми... Не знам финансовото ви състояние, но ви препоръчвам да обмислите заплащане в натура. Услуга за услуга...

Volokin · Post by **Volokin** » Sat Dec 17, 2005 1:45 pm

Каква ще е услугата?

Andras · Post by **Andras** » Sat Dec 17, 2005 1:59 pm

Ди Луна сяда на креслото си замислено и отвръща:
-Стига да сте съгласен, да се отървете от вашата компания на каквато и да е цена, услугата е малка. Искам да наминете покрай едно близко село и да уредите сметките ни с един смъртен. Терминално. Ако приемете, ще ви посветя и в подробностите.

Volokin · Post by **Volokin** » Sat Dec 17, 2005 2:41 pm

"Беше ми ясно, че некромантите нямаше да ме пратят на подобна мисия ако нямаха нещо на ум, но пък аз нямах и голям избор, затова просто стиснах зъби.
- Съгласен съм! Изплъзна се така леко, все едно даже припламваше желание в мене, макар да бях наясно, че се забърквам в гооолеми проблеми!

Andras · Post by **Andras** » Sat Dec 17, 2005 2:57 pm

-Значи сте съгласен, чудесно...- Ди Луна става от местото си, отива до близкото писалище и се заравя в чекмеджето му, от където вади тънка пластмасова папка. - Разгледайте я и ми я върнете.
В папката има адреса на някакъв антиквар и етнограф, който живее в едно от близките на Монтевидео села от пенсионирането си, преди четири години.
-Да не буди подозрение - да прилича на внезапен инфаркт примерно... Все пак възрастен човек е. Погрижете се да донесете обратно дневниците му и урната, която пази някъде у тях.

Volokin · Post by **Volokin** » Sat Dec 17, 2005 4:34 pm

-Много добре, до скоро!

(ИИ: дай ми време до утре да измисля как да го убия!)

Volokin · Post by **Volokin** » Sun Dec 18, 2005 9:12 am

Томас достигна селцет по неживо и здраво. За да не буди прекалено много съмнения заряза морота си близо до селото, като го върза с веригата му за едно дърво. До този момент в главата на малдежа все още не се беше заформил някакъв ясен план.
Вампирите рядко успяват да се насладят на малките неща в живота, като например обстановката, тази нощ всичко беше някакси притихнало, сякаш очакващо деянието на мъртвеца. В интерес на истината на Том му беше даже амлко мъчно за стареца, но светът беше джухгла в която само силните оцеляват, а младият вампир определено възнамеряваше да оцелее.
След немного ходене пред Томас се изправи къщата на старецът.
(През прехода си из града Томас се е старал да е възможно най- тих и незабележим, избягвал е осветени площо, за камери да не говорим).
Томас почука по вратата и зачака.

Andras · Post by **Andras** » Sun Dec 18, 2005 11:19 am

ИИ: Това вероятно става на следващия ден, защото след лов на бездомници, ходене до седалището на Джовани и чакане, много време за път до близкото село няма

14.04

Къщата представлява тухлена постройка, двуетажна и с фасада, гледаща директно към улицата. От двора се виждат само най-високите клони на някакво дърво, което Томас не може да разпознае.

След известно време на почукването на томас отговаря дрезгав и сънен глас:
-Кого търсите.

Volokin · Post by **Volokin** » Sun Dec 18, 2005 3:13 pm

- Господине, много се извинявам, че ви будя в по това време. Колата ми се повреди малко преди селото и каквото и да опитах не смогнах да я подкарам наново, дали ще може да се обадя от телефона ви в Монтевидео за където пътувах?
(Всичко това се казва нa английски език)