Вътрешни Проблеми 1. Рей, Родни, Руж и Семереди.

Andras · Post by **Andras** » Mon Jan 02, 2006 6:55 pm

ИИ: Намиране на жертва с хвърляне, след като ми кажеш каква точно си търсиш. Не забравяй, че си местна знаменитост.

Alaris · Post by **Alaris** » Mon Jan 02, 2006 7:14 pm

ИИ: Проститутка или припаднал/пиян човек за 3т. Ако се налага изпозлва 1 воля, за да устои на глада по време на хранене. 3 зара Сетива на (-2) Трудност.

The Doctor · Post by **The Doctor** » Tue Jan 03, 2006 11:06 pm

"Добреммм...", измърмори унгарецът на мирозданието, "щом тъй се налага". Елизиумът се бе поопразнил, и не бе особено трудно да придърпа столче към по-централно и видимо що годе отвсякъде място. Намери някакви два плода, приседна и започна разсеяно да ги подхвърля между ръцете си*.

Постепенно се съсредоточи, плодовете станаха първо три, после четири, после разноцветни, а сетне се превърнаха в пъстра палитра от елипси и осморки, прелитаща със шеметна скорост през ръцете на Семереди.

--
*преди да зейнете, това и аз го мога, макар и не особено кадърно

Andras · Post by **Andras** » Tue Jan 03, 2006 11:30 pm

Феерията от цветове и траектории е действително забележително. До толкова, че двама от членовете на Бруджа се обръщат към унгареца с провиснало чене и дори Хейси се спира на вратата, макар и с иронична усмивка на уста. Явно примогенът на Гангрел е наясно с подобни представления, а може и да е виждал няколко наживо...
Един млад негов подопечен, същият, благодарение на който слуховете за разкопките стигнаха до ушите на Семереди, се заглежда в разноцветните кълба, пропускайки да забележи малка холна масичка и предизвийвайки отвратителна купчина от счупен порцелан, стъкло и потрошено дърво. Явно на горкия младеж днес не му е ден...

The Doctor · Post by **The Doctor** » Tue Jan 03, 2006 11:38 pm

Без да наруши ритъма си, Семереди подхвърли последователно двете мандарини към младежа, след което плесна с ръце и се поклони, а цветовете се разпаднаха около него.
- Благодаря, благодаря! Не съм си и представял, че изкуството ми може да бъде толкова скоропостижно и мащабно унищожително... - погледът му отскочи към Хейси, сетне унгарецът закачливо върна усмивката.

Andras · Post by **Andras** » Sat Jan 07, 2006 7:26 pm

ИИ: Рей има телефона на Рейес.

На уреченото място никой не очаква Рей. Кеят е пуст, а в склада, където трябва да го чака един местен работник има само дежурно осветление. Сеньор Рейес очевидно е вързал тенекия.

Хейси се обръща към Шандор и отвръща носово, със загадъчна нотка в гласа:
-Значи малко познавате изкуството си...

Alaris · Post by **Alaris** » Sat Jan 07, 2006 8:07 pm

Е това вече минава всякакви граници мислеше си Рей докато се отдалечаваше от склада, набирайки мъртвеца който беше решил да представлява последната капка в чашата.

С надеждата че може би все пак доставката е тук, а само човекът липсва, Рей се зае да направи една бавна обиколка около склада с телефон до ухото.

ИИ: Приемам че безпроблемно е взел 3 кръв?

Andras · Post by **Andras** » Sat Jan 07, 2006 8:14 pm

ИИ: Не приемай. Карам по заявения ред - "Нуждаеше се от въоръжение, информация и кръв. "

Телефонът отсреща след дълго звънене изпуква и от другата страна се чува едно просънено:
-?Hola?

Alaris · Post by **Alaris** » Sat Jan 07, 2006 8:20 pm

- Даа, о'ля. Търся Рейес. - ядовито каза Рей в слушалката и малко по-тихо добави - Имай късмета да си спиш копеленце.

ИИ: точен час - 1ч. ОК, айде приемаме ги за степенувани.

Andras · Post by **Andras** » Sat Jan 07, 2006 8:31 pm

ИИ:Разбрахме се, какво си пльоснал
ВИ:
Гласът превключва на развален английски:
-Господин Смит, вие? Не може да бъде... Къде сте???

Alaris · Post by **Alaris** » Sat Jan 07, 2006 8:38 pm

Ах нещастна гад.. самолета...

- Където ти трябваше да си гнидо. И където ще бъдеш след точно 30 минути, ако не искаш да ти дойда на гости...

ИИ: Intimidation от типа закана срещу волята му.

Andras · Post by **Andras** » Sat Jan 07, 2006 8:56 pm

ИИ: Не е точно срещу волята.
-!Claro!-Мъжът отговаря отново на испански, изключва телефона и след точно двадесет и три минути се появява посредством някакво такси пред склада. Изключая чорлавата му рядка коса е едно към едно с описанието, получено от Рей при приемането на поръчката - нисък, с лице кръгло и червендалесто и стъклено сини очи, изглеждащи странно на матовия му тен.
-Не знаех че уговорката е в сила...

Alaris · Post by **Alaris** » Sat Jan 07, 2006 9:10 pm

Първоначалния параноично-гневен пристъп се беше уталожил и Рей се държеше малко по-спокойно, но реши че ще е по-добре да го държи в шах. Щеше да е хубаво да следи разследването на катастрофата.

- Уговорката не отпада, докато не се обадя да кажа, че отпада! - отвърна той с безизразен тон и направи жест към склада - А сега следва да ми предоставите известно количество материали.

Andras · Post by **Andras** » Sun Jan 08, 2006 11:01 am

Мъжът отпраща таксито и се запътва към задният вход на склада. От вътре лъхва силна миризма на химикал, чиято смрад силно напомня на инсектицид. Рейес влиза и след няколко секунди се завръща с огромен кашон, в който спокойно би могъл да се побере едър хладилник. По вида на мъжа, докато бута количката може да се предположи, че съдържанието е доста тежко.

Alaris · Post by **Alaris** » Sun Jan 08, 2006 12:35 pm

Рей повдигна вежда за момент и се огледа, след което върна вниманието си върху Рейес и кашона. В какво по дяволите бяха натъпкали поръчката му. Зачака да види дали Рейес ще тръгне да го отваря(ИИ: ако тръгне, ще му помогне)

Andras · Post by **Andras** » Sun Jan 08, 2006 12:49 pm

Рейес не тръгва. Вместо това само оставя кашона отпред и казва едно "Това е всичко, сеньор", а после вади мобилния си телефон, за да си викне такси.

Alaris · Post by **Alaris** » Sun Jan 08, 2006 1:19 pm

Колко интелигентно, направо настръхвам

Рей се доближи до кашона и изчака Рейес да си замине оглеждайки района и ослушвайки се за нещо ненамясто. Нещо го беше хванала параноята по неясни причини.

След като остана насаме с кашона се зае да го отвори така че да остане цял все пак.

Andras · Post by **Andras** » Sun Jan 08, 2006 1:39 pm

В кашона Рей намира ужасно количество употребявани курбели, вериги, средни движения, декласьори и прочие, надлежно увити. Някъде в средата на кашона се мъдри и куфарчето на убиеца.

Alaris · Post by **Alaris** » Sun Jan 08, 2006 1:53 pm

- Най-накрая! - позволи си да каже Рей гласно.
Той извади куфарчето и огледа внимателно да няма още нещо сред чаркалака. След което го отвори за инспекция. Пистолета и надлежно подредените по местата си части на снайпера бяха налични. Там беше и папката с информацията за мишената. Куфарчето определено си тежеше на мястото, затова зареди и провери пистолета и го мушна в якето си.

Въоръжен и доволен, Рей затвори куфара и реши че е време за вечеря.

ИИ: Хвърлянето за яденето е ей там горе.

ver @ work · Post by **ver @ work** » Tue Jan 10, 2006 4:20 pm

- О, съвсем скромно - поклони се леко унгарецът на Хейси - Но се опитвам да се уча последователно и със старание от превъзходящите ме винаги, щом ми се отдаде подобна възможност...

Aisam · Post by **Aisam** » Wed Jan 11, 2006 9:37 am

Малко ретроспективно ако може - ще си викна едно приепче и ще му изцвърча на "прилепски" да проследи Рей и после да ми докладва къде е ходил. Междувременно ще изчакам транспорта и ще надавам по едно ухо на разговора между Семериди и Хейси.

Andras · Post by **Andras** » Wed Jan 11, 2006 10:33 pm

ИИ: Приемам ретроспекцията предвид проблемите ти с нета. Айсаме, ще си кръстиш ли домашния любимец?

ВИ:
Викането на прилеп се оказва далеч по-лесно, от колкото говоренето с него. Някак си, цвъртенето не се отдава особено на Родни и цялата процедура по 'дресирането' на гадинката отнема известно време, без да споменаваме как изглежда отстрани. Е - за сметка на това става качествено, прилепчето ще се мотае след Рей поне седмица...

Хейси изкривява леко физиономия при отговора на Семереди и излиза с бърза крачка, подкарвайки със свистене паркирания отвън Роувър и насмалко размазвайки един новичък Мерцедес. Немският автомобил се разминава на косъм, но това явно не впряга водача - с очудващо спокойствие той закарва колата на първа и я паркира точно до Родни. Задното стъкло се отваря, подплашвайки прилепа, който скоропостижно отлита по дестинация.
-Здравейте синьор МакКей. - мазният италиански акцент на ди Луна просто се разлива от автомобила - Ще имате ли няколко свободни минути за един Ваш колега?

Aisam · Post by **Aisam** » Wed Jan 11, 2006 11:10 pm

"Пха! Колега!" - Една иронична полуусмивка се изписа по устните на Родни - "Има три варианта - или е намерил вече статуетката и смята да злорадства, или го е закъсал и ще се опита да ме купи, или е недоволен от подпитванията ми по негов адрес и иска да ме сплаши".

- Мисля, че ще ми се намерят няколко минутки, стига да не губим много време - отвърна археолога.

Andras · Post by **Andras** » Wed Jan 11, 2006 11:39 pm

-Оставете ни насаме! - Шофьорът и един мъж, стоящ отзад в купето излизат по най-бърз възможен начин и се насочват към клубът на хотела. Ди Луна изчаква да се разкарат и отваря задната врата, канейки Родни да влезе.
-Синьор МакКей, трябва да спомена, че изключително уважавам уменията ви, както и ентусиазмът, с който се занимавате с професията си. Именно тя е причината, да желая да се срещна с Вас. От известно време насам и двамата търсим едно и също, със слаб успех до колкото чувам. Да се издирват предмети от Предколумбовата епоха е изключително трудно мероприятие, много често - и изключително скъпо. Аз похабих твърде много ресурси, финансови и кадрови, повече от колкото можех да си позволя и е време да се оттегля. След три дена пътувам обратно към Калабрия. Бих желал да направя един колегиален жест към Вас, като Ви предоставя откритото от мен по въпроса. Естествено ще се надявам на колегиалност от ваша страна - бих бил изключително щастлив, ако получа отливки или триизмерни модели на находките, снимки и надеждна тяхна датировка. Ако желаете - съгласен съм да ви осигуря лабораторните условия. А, и не на последно място - нека това не попада в ръцете на някой фанатизиран кретен-офиофил!

Aisam · Post by **Aisam** » Sat Jan 14, 2006 7:31 pm

- Интересно и щедро предложение. - "Да бе, сигурно си замислил някое двуличие, което за сега не успявам да уловя." - Моля не ме разбирайте погрешно, но недоверчивата ни нагласа, вменена още с първата глътка кръв при обгръщането ни, ми нашепва че трябва да има накаква допълнителна изгода, която целите зад този жест на колегиална добронамереност... - археолога остави последното недовършено да виси във въздуха.