Вътрешни Проблеми 1. Рей, Родни, Руж и Семереди.
Вътрешни Проблеми 1. Рей, Родни, Руж и Семереди.
13.03.
Добър наемен убиец е винаги търсен и ако Рей Джоунс не страда от нещо, това е от липса на работодатели. Последният е един симпатичен господин на средна възраст, който изпитва остра нужда от решаване на малък кадрови проблем в Монтевидейският клон на любимата си фирма за международен транспорт. Нищо особено, просто някакъв изключително досаден местен юрисконсулт, който допуснал да бъде завладян твърде лесно от манията за забогатяване и решил да играе на покупкопродажба с някои 'по-специфични' фирмени документи. Та по тази причина симпатичният господин Палминтери и прилежащият към него управителен съвет ще изпитат голямо облекчение, ако да речем този юрисконсулт, достопочтенният сеньор Едвалдо Борхес претърпи битова злополука в кабинета си и архивът му изчезне 'яко дим'. В случай че това стане, то управителният съвет ще се почувства толкова щастлив, че като нищо ще раздаде известно количество средства за добри каузи. Включая добрата кауза на Рей, която се оценява на петдесет хиляди долара.
Ето защо, вместо да стои в добрите не толкова стари Съединени щати, Рей лети по последната отсечка от пътуването си до Монтевидео. Самолетът е удобен, един Боинг 737-300, а стюардесите са учтиви, изключая факта, че само капитанът говори свестен английски. По това време на годината - ранната пролет и на денонощието - полунощ, много пасажери към столицата няма. В скромната пътническа класа се помещават освен убиеца още десетина човека - няколко германски тетки, решили да видят свят след пенсия или нещо от сорта, един възслаб човек с индиански произход и две влюбени гълъбчета на гимназиална възраст стоящи точно пред Рей, облечени в анцузи.
Полетът върви като по вода до последният половин час, когато капитанът учтиво съобщава че вече лети над столичния окръг и се очаква самолетът да се приземи на Караско в 0:45 минути при нормални обстоятелства. Малко по-късно няколко остри сътресения разливат кафетата на пенсионерките, а пилотът учтиво съобщава да зетегнете коланите поради дребни проблеми. Още малко по-късно дребните проблеми очевидно се овеличават, защото самолета започва бързо да губи височина и аварийното подаване на кислород бива спуснато. Капитанът пуска трето съобщение, молейки за липса на паника и съобщава, че поради спад в мощността на двигателите, ще се наложи да смените мястото на кацане.
Последвалите събития се развиват с главоломна бързина - въпреки увещанията, скромното количество пътници не запазват спокойствие и, парадоксално, от хората най-спокойни са двамата гимназисти. Пенсионерките изпадат в тих ужас, а индианецът реагира истерично, разхвърляйки ръчният си багаж в отчаяно търсене на някакъв амулет, на който започва да се моли.
Постепенно самолетът започва да изправя нос, приближавайки се към земята и Рей за десета от секундата мярва през люка някаква дребна къщичка с дворче на двадесетина метра под него. Летищата не разполагат с прилежащи бараки!!! Мигпо-късно ужасяващ трясък разтърсва кабината и прозорците на салона се затулват от плътна пелена кал. Самолетът се накланя напред, карайки една от стюардесите буквално да изхвърчи по пътеката, продължава така в продължение на няколко секунди, след което пред очите на Рей предната част на салона започва да се приближава към него с оглушителното скърцане на огъващ се метал.
***
Би било твърде нелепа смърт за един каинит, пък бил и той сравнително млад такъв да умре в самолетна катастрофа. Два метра пред седалка 34 - номерът на Рей придвижването на размазаната предна част спира и убиецът се разминва само със силен удар от някакъв отломък в рамото (2 тъпа щета). Това, че е оцелял, обаче, е единственото хубаво нещо в ситуацията. От двете стюардеси и индианеца няма и следа, а германките са плачевна гледка, която би изправила косите дори на военен ветеран. Единствените живи, макар и тежко затиснати от отломките са двойката пред Рей.
Добър наемен убиец е винаги търсен и ако Рей Джоунс не страда от нещо, това е от липса на работодатели. Последният е един симпатичен господин на средна възраст, който изпитва остра нужда от решаване на малък кадрови проблем в Монтевидейският клон на любимата си фирма за международен транспорт. Нищо особено, просто някакъв изключително досаден местен юрисконсулт, който допуснал да бъде завладян твърде лесно от манията за забогатяване и решил да играе на покупкопродажба с някои 'по-специфични' фирмени документи. Та по тази причина симпатичният господин Палминтери и прилежащият към него управителен съвет ще изпитат голямо облекчение, ако да речем този юрисконсулт, достопочтенният сеньор Едвалдо Борхес претърпи битова злополука в кабинета си и архивът му изчезне 'яко дим'. В случай че това стане, то управителният съвет ще се почувства толкова щастлив, че като нищо ще раздаде известно количество средства за добри каузи. Включая добрата кауза на Рей, която се оценява на петдесет хиляди долара.
Ето защо, вместо да стои в добрите не толкова стари Съединени щати, Рей лети по последната отсечка от пътуването си до Монтевидео. Самолетът е удобен, един Боинг 737-300, а стюардесите са учтиви, изключая факта, че само капитанът говори свестен английски. По това време на годината - ранната пролет и на денонощието - полунощ, много пасажери към столицата няма. В скромната пътническа класа се помещават освен убиеца още десетина човека - няколко германски тетки, решили да видят свят след пенсия или нещо от сорта, един възслаб човек с индиански произход и две влюбени гълъбчета на гимназиална възраст стоящи точно пред Рей, облечени в анцузи.
Полетът върви като по вода до последният половин час, когато капитанът учтиво съобщава че вече лети над столичния окръг и се очаква самолетът да се приземи на Караско в 0:45 минути при нормални обстоятелства. Малко по-късно няколко остри сътресения разливат кафетата на пенсионерките, а пилотът учтиво съобщава да зетегнете коланите поради дребни проблеми. Още малко по-късно дребните проблеми очевидно се овеличават, защото самолета започва бързо да губи височина и аварийното подаване на кислород бива спуснато. Капитанът пуска трето съобщение, молейки за липса на паника и съобщава, че поради спад в мощността на двигателите, ще се наложи да смените мястото на кацане.
Последвалите събития се развиват с главоломна бързина - въпреки увещанията, скромното количество пътници не запазват спокойствие и, парадоксално, от хората най-спокойни са двамата гимназисти. Пенсионерките изпадат в тих ужас, а индианецът реагира истерично, разхвърляйки ръчният си багаж в отчаяно търсене на някакъв амулет, на който започва да се моли.
Постепенно самолетът започва да изправя нос, приближавайки се към земята и Рей за десета от секундата мярва през люка някаква дребна къщичка с дворче на двадесетина метра под него. Летищата не разполагат с прилежащи бараки!!! Мигпо-късно ужасяващ трясък разтърсва кабината и прозорците на салона се затулват от плътна пелена кал. Самолетът се накланя напред, карайки една от стюардесите буквално да изхвърчи по пътеката, продължава така в продължение на няколко секунди, след което пред очите на Рей предната част на салона започва да се приближава към него с оглушителното скърцане на огъващ се метал.
***
Би било твърде нелепа смърт за един каинит, пък бил и той сравнително млад такъв да умре в самолетна катастрофа. Два метра пред седалка 34 - номерът на Рей придвижването на размазаната предна част спира и убиецът се разминва само със силен удар от някакъв отломък в рамото (2 тъпа щета). Това, че е оцелял, обаче, е единственото хубаво нещо в ситуацията. От двете стюардеси и индианеца няма и следа, а германките са плачевна гледка, която би изправила косите дори на военен ветеран. Единствените живи, макар и тежко затиснати от отломките са двойката пред Рей.
Last edited by Andras on Sat Dec 17, 2005 2:06 pm, edited 2 times in total.
Si vis pacem para bellum
Рей отърси глава, за да извади грохота на метала от там. Късметът беше на негова страна. Той погледна размазаните пенсионерки и бързо извърна поглед.
- По дяволите - каза си той докато се освобождаваше от колана си.
Огледа внимателно заобикалящите го останки от седалки стъкла и външната обвивка на самолета. Понапъна се и измъкна чантата на лаптопа изпод предната седалка където беше паднал и натика оцелялото парче техника в него. С няколко удара освободи ръчния си багаж и остави скромните си притежания на една от по-задните и оцелели седалки.
- По дяволите - повтори той по-шумно след което извика - Ехо, има ли живи!?
В тишината различи звуците от двете гимназистчета, които очевидно бяха ранени, но живи между смачканите железа и седалките си. Рей реши да запази доказателство от катастрофата и не възстановява още сега леката контузия в областта на рамото.
- Е щом не избухна досега, ще издържиш още малко, мамка ти
С това той приближи притиснатата двойка. Хвана седалката, но точно преди да дръпне се сепна, пусна я и се зае да види как точно да ги измъкне цели.
- Ехо, добре ли сте? - говореше той докато се опитваше да разбере доколко са живи, доколко са в съзнание и какви наранявания са понесли.
[системно] Поради липса на медицина, Рей може да хвърля единствено Int+Science(включва биология) за да прецени как да ги освободи без да ги утрепе.[/системно]
- По дяволите - каза си той докато се освобождаваше от колана си.
Огледа внимателно заобикалящите го останки от седалки стъкла и външната обвивка на самолета. Понапъна се и измъкна чантата на лаптопа изпод предната седалка където беше паднал и натика оцелялото парче техника в него. С няколко удара освободи ръчния си багаж и остави скромните си притежания на една от по-задните и оцелели седалки.
- По дяволите - повтори той по-шумно след което извика - Ехо, има ли живи!?
В тишината различи звуците от двете гимназистчета, които очевидно бяха ранени, но живи между смачканите железа и седалките си. Рей реши да запази доказателство от катастрофата и не възстановява още сега леката контузия в областта на рамото.
- Е щом не избухна досега, ще издържиш още малко, мамка ти
С това той приближи притиснатата двойка. Хвана седалката, но точно преди да дръпне се сепна, пусна я и се зае да види как точно да ги измъкне цели.
- Ехо, добре ли сте? - говореше той докато се опитваше да разбере доколко са живи, доколко са в съзнание и какви наранявания са понесли.
[системно] Поради липса на медицина, Рей може да хвърля единствено Int+Science(включва биология) за да прецени как да ги освободи без да ги утрепе.[/системно]
If this is empty this doesn't matter
Put that in your ramen and eat it!!
Put that in your ramen and eat it!!
Скромните познания на Рей по природните науки, придобити още по гимназиално време са от слаба полза за измъкването на двамата нещастници. При все това слабият му опит в криминологията се оказва по-полезен. Двамата имат счупвания в някаква степен близки до тези при челна катастрофа. Най-силно пострадали са долните крайници под коленете, а съществува притискане и в областта на гръдния кош, което може да е причинило силни наранявания на белите дробове. Единственото, което идва в ума на убиеца е да изтегли седалката назад, подпирайки отломките и да ги извади, надявайки се гръбначният стълб да е незасегнат.
ИИ: Имаш възможността да ги извадиш със сила, ако решиш да го правиш. Хвърлил съм ти добри зарове за това.
ИИ: Имаш възможността да ги извадиш със сила, ако решиш да го правиш. Хвърлил съм ти добри зарове за това.
Si vis pacem para bellum
Хлапетата си бяха в съзнание но изглежда не бяха твърде комуникативни. Единственото което Рей можеше да се направи беше да подпре стената от отломки и да отпусне седалката назад, след което да измъкне пострадалите с прилежащите им седалки. За секунда спря и се замисли... защо изведнъж тръгна да спасява някакви си хора... те не значеха нищо - просто обяд...
- Няма значение - каза той на себе си, но все пак на глас и се зае със задачата. Усещаше че това е правилното нещо да се направи.
- Хей, ако ме чувате - ще ви извадя. Само спокойно и не мърдайте. - той постави внимателно ръка върху рамото на момичето докато им говореше.
Двамата изпъшкаха болезнено в отговор.
Рей отпусна седалката бавно назад, като с една ръка придъжаже купчината желязо и пластмаса, да не последва момичето. Бързо се премести отстрани и напъна седалката. С проскърцване изтерзания под на самолета я отпусна и Рей успя да избута момичето заедно със седалката на безопасно отстрани на своето бивше място. Процедурата с момчето беше аналогична.
- Няма значение - каза той на себе си, но все пак на глас и се зае със задачата. Усещаше че това е правилното нещо да се направи.
- Хей, ако ме чувате - ще ви извадя. Само спокойно и не мърдайте. - той постави внимателно ръка върху рамото на момичето докато им говореше.
Двамата изпъшкаха болезнено в отговор.
Рей отпусна седалката бавно назад, като с една ръка придъжаже купчината желязо и пластмаса, да не последва момичето. Бързо се премести отстрани и напъна седалката. С проскърцване изтерзания под на самолета я отпусна и Рей успя да избута момичето заедно със седалката на безопасно отстрани на своето бивше място. Процедурата с момчето беше аналогична.
If this is empty this doesn't matter
Put that in your ramen and eat it!!
Put that in your ramen and eat it!!
Положението с двамата младежи не е розово. Коленете им са буквално раздробени от удара на предната седалка, а момичето има голяма, обилно кървяща рана в дясната част на гръдния кош. Момчето може би е по-добре, но на дясната му вежда се е образувала сериозна аркада. По бегли преценки на Рей, направени от позицията на наемен убиец, може и да ги бъде, ако се забързат линейките...
В салона започва да нахлува гъст дим. Вратата не е отворена, но системата за отварянето й изглежда в изправност.
В салона започва да нахлува гъст дим. Вратата не е отворена, но системата за отварянето й изглежда в изправност.
Si vis pacem para bellum
- Е ще се сетиш мамка ти!
Пушекът не отвърна.
За щастие двамата бяха все още със закопчани колани. Рей хвана двата си сака с една ръка, а с другата замъкна стола надолу по коридорчето към изхода. Вратата действително не се беше изкривила или затънала в земята много и с малко убеждаване безпроблемно се отвори. Рей се огледа за източника на дима набързо и повлече след себе си седалката навън. Основата и задра в земята и Рей видя че би било по-лесно да я носи. Прехвърли саковете през облегалката за дясната ръка и се зае да изнесе пострадалото момиче на 30ина метра от фюзелажа с максималната възможна скорост. След което пое обратно за момчето.
Пушекът не отвърна.
За щастие двамата бяха все още със закопчани колани. Рей хвана двата си сака с една ръка, а с другата замъкна стола надолу по коридорчето към изхода. Вратата действително не се беше изкривила или затънала в земята много и с малко убеждаване безпроблемно се отвори. Рей се огледа за източника на дима набързо и повлече след себе си седалката навън. Основата и задра в земята и Рей видя че би било по-лесно да я носи. Прехвърли саковете през облегалката за дясната ръка и се зае да изнесе пострадалото момиче на 30ина метра от фюзелажа с максималната възможна скорост. След което пое обратно за момчето.
If this is empty this doesn't matter
Put that in your ramen and eat it!!
Put that in your ramen and eat it!!
Ако преди Рей се е движел с максимална скорост, то вторият му рейд е още по-бърз. В купето започва да се появяват пламъци и макар волята на вампира да е твърде силна, за да се остави да изпадне в ужас от вида им, те са неприятен знак, че скоро нещо може да избухне.
Когато убиецът приближава и втората седалка до мястото на предната, очите му различават смътно някаква фигура горе на ръба на дола, в който се е раззбил самолета.
Когато убиецът приближава и втората седалка до мястото на предната, очите му различават смътно някаква фигура горе на ръба на дола, в който се е раззбил самолета.
Si vis pacem para bellum
След като огледа щателно цялата обстановка Родни направи фуния с ръцете си около устата си и се провикна с цяло гърло, на испански:
- Колко сте и от каква помощ най-спешно се нуждаете! - а през това време си мислеше - 'Да определено такива неща не се случват, дяволите да го вземат! Не може ли веднъж като ида да търся някаква реликва, да не ми идва некромантска конкуренция, да я намирам по- бързо и да не ми падат самолети на главата!'
- Колко сте и от каква помощ най-спешно се нуждаете! - а през това време си мислеше - 'Да определено такива неща не се случват, дяволите да го вземат! Не може ли веднъж като ида да търся някаква реликва, да не ми идва некромантска конкуренция, да я намирам по- бързо и да не ми падат самолети на главата!'
Dyo ma kiserai al'Shaidar-shar e Manshima'dor!
- Кво!? - каза Рей очудено и погледна към източника на виковете.
- Линейка, имаме нужда от линейка - викна в отговор на английски, пренебрегвайки неясните думи на чужденеца. След което погледна фюзелажа с излизащия от него дим - И пожарна, добави той и след това без да вика - евентуално!
- Пфу дано не е някой местен селянин, каза на себе си, след което се обърна към пострадалите - спокойно градът беше наблизо, скоро ще дойде помощ. След което се зае да изтегли младежите още по-далеч от вече опасното място на катастрофата - в посока новопоявилия се.
- Линейка, имаме нужда от линейка - викна в отговор на английски, пренебрегвайки неясните думи на чужденеца. След което погледна фюзелажа с излизащия от него дим - И пожарна, добави той и след това без да вика - евентуално!
- Пфу дано не е някой местен селянин, каза на себе си, след което се обърна към пострадалите - спокойно градът беше наблизо, скоро ще дойде помощ. След което се зае да изтегли младежите още по-далеч от вече опасното място на катастрофата - в посока новопоявилия се.
If this is empty this doesn't matter
Put that in your ramen and eat it!!
Put that in your ramen and eat it!!
Рей погледна хлапето в седалката със заинтригуван поглед.
- Ще живее, ако дойде помощ скоро. Знаеш ли местен кризисен номер? - направи секунда пауза в която се обърна към все още стоящия на 100ина метра човек и се провикна
- Хеей - Трябва ни помощ!! Линейка! ъъъ... Доктор - надяваше се поне да схване нещо от казаното.
- Ще живее, ако дойде помощ скоро. Знаеш ли местен кризисен номер? - направи секунда пауза в която се обърна към все още стоящия на 100ина метра човек и се провикна
- Хеей - Трябва ни помощ!! Линейка! ъъъ... Доктор - надяваше се поне да схване нещо от казаното.
If this is empty this doesn't matter
Put that in your ramen and eat it!!
Put that in your ramen and eat it!!
Е, значи не сме паднали на достатъчно зачукано място - мина през главата на Рей.
- Това сме - Отивай да звъниш, момичето е ранено. Трябва й лекар бързо. Аз ще ги изнеса.
След което отиде, хвана седалката на момичето и я понесе с бърза крачка към човека в далечината. Предполагаше че там някъде трябва да е и пътя.
- Не се безпокой, сега се връщам - каза на момчето през рамо.
- Това сме - Отивай да звъниш, момичето е ранено. Трябва й лекар бързо. Аз ще ги изнеса.
След което отиде, хвана седалката на момичето и я понесе с бърза крачка към човека в далечината. Предполагаше че там някъде трябва да е и пътя.
- Не се безпокой, сега се връщам - каза на момчето през рамо.
If this is empty this doesn't matter
Put that in your ramen and eat it!!
Put that in your ramen and eat it!!
Там пътя не е, но една голяма равна ливада, покрита начесто с трънливи храсталаци от сорта на онези, които се срещахадолу в дерето, е. Всичко на всичко има една налична къщичка със зле поддържана (неподъържана в последната година) градина, насред която стърчи забито парче от елерон. Може би към нея води нещо като землен път, все пак, защото под навеса в единия край на къщата има мотор.
А що се отнася до момичето - то все още е в съзнание, но е изгубило доста кръв ор раните на краката си, които продължават изглеждат ужасно.
А що се отнася до момичето - то все още е в съзнание, но е изгубило доста кръв ор раните на краката си, които продължават изглеждат ужасно.
Si vis pacem para bellum
Родни се прибра на бегом в къщата и звънна на телефона за спешни случаи:
- Ало! Обаждам се да съобщя за самолетна катастрофа, в случай че не сте разбрали, че е паднал самолет ... Как къде, в проклетия ми заден двор! /давам адресът/ ... Има със сигурност трима оцелели един в критично състояние. За повече незнам. Ще направите хубаво ако изпратите веднага линейка тук!
- Ало! Обаждам се да съобщя за самолетна катастрофа, в случай че не сте разбрали, че е паднал самолет ... Как къде, в проклетия ми заден двор! /давам адресът/ ... Има със сигурност трима оцелели един в критично състояние. За повече незнам. Ще направите хубаво ако изпратите веднага линейка тук!
Dyo ma kiserai al'Shaidar-shar e Manshima'dor!
Телефонистката отговаря с дежурното 'Екипите ни пътуват, запазете самообладание и не поемайте ненужни рискове, защото ще пристигнем всеки момент" и действително секунда по-късно Родни чува шум на двигател.
Това, обаче, не са точно екипите на бърза помощ или пожарната. По пътя се задава един очукан джип, силно ударен в предната си част и с потрошено на паяжина предно стъкло.
Това, обаче, не са точно екипите на бърза помощ или пожарната. По пътя се задава един очукан джип, силно ударен в предната си част и с потрошено на паяжина предно стъкло.
Si vis pacem para bellum
- По дяволите, сега пък какво?! Да не са обявили парад на катастровфите, който да минава през задния ми двор или пък що ли? - изърмори Родни, след което прибра кръста в малкото си багаж, който и без това държеше през повечето време опакован и излезе навън за да види тези пък кои са.
Dyo ma kiserai al'Shaidar-shar e Manshima'dor!
Джипът е каран от чадото на Зак Хейси, един друг австралиец - Кълъм, който слиза от него, почти откачайки вратата и точно преди да заговори Родни вижда браздата със стоящия на нея. След кратка пауза промърморва:
-МакКей сгафих, ще ми трябва моторът ти...Впрочем, какво е станало тук?
-МакКей сгафих, ще ми трябва моторът ти...Впрочем, какво е станало тук?
Si vis pacem para bellum
Родни се подхили леко и каза:
- Не е ли очевидно - пътнически самолет се разби в задния ми двор и сега насам идват линейки, пожарни и цялата торба с номера, тъй че сам смятах да си вдигам временно чукалата. Знаеш - необичам твърде много публични изяви. Но първо ми кажи какво точно си сгафил и съответно се опитваш и на мен да ми навлечеш?
- Не е ли очевидно - пътнически самолет се разби в задния ми двор и сега насам идват линейки, пожарни и цялата торба с номера, тъй че сам смятах да си вдигам временно чукалата. Знаеш - необичам твърде много публични изяви. Но първо ми кажи какво точно си сгафил и съответно се опитваш и на мен да ми навлечеш?
Dyo ma kiserai al'Shaidar-shar e Manshima'dor!
Кълъм тегли една псувня след което започва да обяснява полугласно.
-Сабат са в града, МакКей. И дъртият грък насмалко да го отнесе. Докато очиствах един от тях наруших Маскарада - мина някаква моториска. Имам номера и трябва да я намеря преди да се е раздрънкала. За това ми е твоят таралясник.
-Сабат са в града, МакКей. И дъртият грък насмалко да го отнесе. Докато очиствах един от тях наруших Маскарада - мина някаква моториска. Имам номера и трябва да я намеря преди да се е раздрънкала. За това ми е твоят таралясник.
Si vis pacem para bellum
Рей забеляза бракмата и мъжа, които излезнаха от нея, след което започнаха полугласно да говорят с тукашния. Предвид обстоятелствата това не беше твърде нормално и той се опита да нададе ухо и да си придаде иначе зает вид. Опитваше се да превърже раните по краката на момичето така че да не кървят толкова силно.
Last edited by Alaris on Tue Nov 29, 2005 7:58 pm, edited 1 time in total.
If this is empty this doesn't matter
Put that in your ramen and eat it!!
Put that in your ramen and eat it!!
- Сабат казваш и нарушаване на Маскарада казваш. Така като те гледам не си много във форма, но барем с една жена ще се оправиш и сам. Зимай мотора, само гледай да не ми го върнеш във същото състояние в което е Твоят таралясник. И както казах - по пътя насам би трябвало да идват линейки, пожарни и полиция, така че внимавай пак да не нарушиш Маскарада, мисля че ще ти е по трудно да изколиш половината полиция и пожарна. - шотландеца го изгледа строго и му изджавка - Какво се моташе още тук, тръгвай!
Dyo ma kiserai al'Shaidar-shar e Manshima'dor!
След като си достави това малко удоволствие Родни върна вниманието си на оцелелите от самолетната катастрофа. Приближи се до тях и заяви:
- Това беше един мой познат, който ми остави колата си, колкото и разнебитена да е тя, и съответно ще може да я вземем и да тръгнем срещу линейката - по този начин ще спестим време.
- Това беше един мой познат, който ми остави колата си, колкото и разнебитена да е тя, и съответно ще може да я вземем и да тръгнем срещу линейката - по този начин ще спестим време.
Dyo ma kiserai al'Shaidar-shar e Manshima'dor!
Изострения от странната среща усет на Рей изведнъж запищя в главата му. Индивидът беше вампир. Усещането беше неповторимо и Рей се взря в очите му настоятелно. Срещна същото насреща си. С няколко жеста Рей му каза безмълвно да продължат 'по сценарии'.
- Да ги натоварим тогава. Ще сигнализираме на линейките като ги срещнем.
- Още сега поемаме към болница - каза той на младежите, нарами седалката на момичето и я занесе при джипа.
- Рисковано е да ги местим от седалките сега. Да видим ще можем ли да ги натоварим безопасно.
След което Рей се зае да огледа разнебитения джип - дали ще върви и дали ще може да натоварят пострадалите както са със седалките(без да ги местят).
[системно]Ако се налага за преценката - хвърляй механиката със сетивата или интелекта[/системно]
- Да ги натоварим тогава. Ще сигнализираме на линейките като ги срещнем.
- Още сега поемаме към болница - каза той на младежите, нарами седалката на момичето и я занесе при джипа.
- Рисковано е да ги местим от седалките сега. Да видим ще можем ли да ги натоварим безопасно.
След което Рей се зае да огледа разнебитения джип - дали ще върви и дали ще може да натоварят пострадалите както са със седалките(без да ги местят).
[системно]Ако се налага за преценката - хвърляй механиката със сетивата или интелекта[/системно]
If this is empty this doesn't matter
Put that in your ramen and eat it!!
Put that in your ramen and eat it!!