Глава I: Кръстосани пътища

GoLooM · Post by **GoLooM** » Wed Nov 30, 2005 3:18 pm

Даенлинът се вцепени... определено не очакваше да са толкова много кандидатите... 40, а той трябваше да уцели този, който щеше да спечели. Спомни си, че когато идваше насам бе чул нещо за някакъв елф, който победил, но вероятно в тази шатра всичките са победители... Трябваше да започне от някъде. Огледа се наоколо за някой страничен наблюдател, който да не е учител или музикант, за да го запита мнението му за участниците и кой има шансове за успех.

Blade · Post by **Blade** » Wed Nov 30, 2005 10:34 pm

- Оххх... - изправям се тежко. - Е, по-добре ще бъде от нищо да поразпитаме... идваш ли, друже? - като се изправям, гледам уж "неволно" да бутна халбата на върколака.

Passenger · Post by **Passenger** » Thu Dec 01, 2005 12:09 am

Goloom

Виждаш в левия край от входа барплот, които обгражда в полукръг големите бъчви зад него, зад който красиво русо момиче раздава ейл, пълнейки халба след халба за жадните и морни участници. От лявата страна на плота, стои на малко и неудобно столче един възогоромен и дебел бурх, без мустаци, къса кестенява коса, които въздиша тежко, тежко заради жегите. Целият е потен. Тъкмо се запътваш натам, но тя теизп реварва с усмивка на лице. " - Какво ще искаш?"
--------------------------------------------------

Blade

"Ами, аз ще тръгна по шатрите, а ти може да поогледаш..." Ставаш, минаваш тактично покрай масата му, с леко докосване буташ халбата тактично с пръст, когато той тъкмо се прозява и затваря очи и тя тактично се спрасква под такъв ъгъч на пода, разливайки не толкова тактично цялат бира по краката на върколка.

"Еееей!!!" изврещява огромния върколак и застава м/у теб и Грен, гледайки го с изцъклени от яд очи [невинен вид] . Наоколо се въдворява мълчание и само върколака говори. "Видях те как нарочно бутна, човек! Проблем ли има?! Да го решим!!! Навън!?! Сега..!!!" той хваща Грен за яката и безпроблемнно го вдига от земята поставяйки си го на удобна височина. Посочва с пръст без да те гледа "Ти, пази нещата докато ни няма." и се запътва към входа, като чуваш, че казва на гледащите дошли туко що стражи -"Ще го решим навън, няма да създаваме проблеми вътре..."

Blade · Post by **Blade** » Thu Dec 01, 2005 11:16 am

Зарязвам нещата и се втурвам към върколака, гледайки да се изправя лице в лице с него.
- Друже, има някаква грешка! Най-вероятно докато сме се изправяли, неволно сме бутнали масата и халбата се е разляла. Няма за какво да се гнетиш, ето - ще ти я платя!
[Подавам нужната сума кристали]

- Не е нужно да има разправии, нали така? Цивилизовани сме, а и конкурс ни чака. Пък и ти самия не искаше да се опиваш, нали приятелю? - усмихвам се. - Пусни го, моля те!

[Дипломация + възможно най-невинен вид

]

Bhaal · Post by **Bhaal** » Thu Dec 01, 2005 2:19 pm

Келендил се запъти към бара. Когато стига до него, се намества на някой стол пред бара. Когато бармана идва да го попита какво иска, Кел ще каже:
- Информация.

Passenger · Post by **Passenger** » Thu Dec 01, 2005 2:51 pm

Blade

Затичваш се към втурналия се с маршова стъпка към входа върколак, не успяваш да минеш точно пред него, но пък затова можеш да си кажеш каквото искаш ходейки зад него и да му редиш извиненията си.

"Махай се елф. Инак ще си изпатиш! Да, можеш да ми поръчаш бира. Сегинка се връщам." и както си точно зад него той се спира рязко и протяга ръка с изпъната длан. Ти стреснат, не можеш да забавиш, за да отбегнеш или да отбиеш тежката му ръка и гърдите ти се блъскат в нея. Политаш назад и виждаш в последния момент как Грен ти намигва с око. Когато се изправяш виждаш само как той и върколака изчезват зад завесите на шатрата в заслепяващата светлината навън.

Системно

--------------------------------------------------

Nightmare & Ringlas

Ханджията те оглежда от горе до долу недоверчиво, изпрахтява и хваща поредната халба да търка с парцала "Нито е товя работа, нито е работа на черните гилдии." казва гневно "Ако ме взимате за толкова тъп, ще трябва да се потрудите повечко. Крадци недни. Бих ти препоръчал да си излезеш спокойно навън с другото ти сенчесто приятелче, шото усештам как тая бира няма да ти се услади в скоро време." и повдига въпросително вежда. [тъмна слава]

Както си седиш така и наблюдаваш Ридик, не можеш да прихванеш от това, което си говорят, но както ги гледаш така в устите им изведнъж усещаш това много познато чувство, което не обичаш, но ти е спасявало живота не веднъж. [усет за опасност]

--------------------------------------------------

Bhaal

Почуквайки със сопата намираш висок дървен стол и се наместваш на него, като той се оказва доста неудобен. Джвакането от единия край на прогнилия плот както усещаш, се приближава и с отегчен селски и леко всякаш хремав глас казва: "Ко ша искаш бре слепец?" "Информация" отговаряш хладно "Кво?! А, добре. 5 нефрита и шти кажа." не можеш да разпознаеш дали е жена, или пък мъж, но най-близкото, което можеш да прецениш, че е жена с необичайно дебел глас...

Ringlas · Post by **Ringlas** » Thu Dec 01, 2005 4:04 pm

Без да каже нищо, Морошин стана от масата. Направи няколко спокойни крачки към бара и се спря. Бармана не виждаше очите му, те се губеха в мрака на качулката. Косата покриваше цялото му лице.
"Проблем ли има" изсъска зловещо здрачникът; беше готов да изскочи през вратата в случай на реална опасност; ръката му стискаше кинжала, а другата беше на плота.

Bhaal · Post by **Bhaal** » Thu Dec 01, 2005 6:55 pm

5 нефрита? Това бяха много пари, а Келендил нямаше толкова. Барманът(или Барманката) веднага бе искала 5 нефрита, без да се интересува каква информация ще иска Келендил. Ами ако искаше да отиде до отстрещния магазин, пак ли щеше да му вземе 5 нефрита за информацията?
- Нямам толкова пари. Ценатата ти е висока - казва Келендил, след което оставя сопата в краката си, явно с намерението да не си тръгне, докато не е научил нещо. - Пет нефрита сигурно са ти прехраната за пет месеца. Нищо чудно че това място е такава дупка - никой не ще да налива пари в него. Нито за информация, нито за нещо друго. Намали цената и може да "даря" пари за това място.

Passenger · Post by **Passenger** » Thu Dec 01, 2005 7:08 pm

Bhaal

Чуваш примляскването да замлъква за момент, всякаш премисля.

"Така било значи, а? 30 карнеола, тугаз?" казва съществото. Колкото и да се опитваш пресметнеш, уви не можеш да прецениш колко кристала са това. Трябваше да си научиш уроците по прости сметки в училище, когато трябваше. Цял живот си имал обаче, за да се прихванеш нещо и можеш да се досетиш, че тази цена е значително по-ниска от нормалното[ефект 1 на математика].

Nightmare · Post by **Nightmare** » Thu Dec 01, 2005 7:30 pm

Беше време за действие. Ридик стана и отиде бавно до ханджията, заставайки до Морошин.
- Изпратили са ни с мисия и всеки който се опита да я възпрепятства ще бъде убит. За това пей преди да съм те накарал. - прошепна в ухото на ханджията.

Bhaal · Post by **Bhaal** » Thu Dec 01, 2005 7:46 pm

Нещо не беше както трябва тук. Хм, Келендил реши да не рискува.
- Пет карнеола, не нефрита. Пет карнеола.

Passenger · Post by **Passenger** » Thu Dec 01, 2005 8:26 pm

Nightmare & Ringlas

Ханждията се окопити и се изправя леко като казва силно "Добре де, момчета не искам да си имам неприятонсти..." и както така си говори, изведнъж протяга ръка, а ти не можеш да избегнеш, нито да отбиеш неговат атака и както в курса на протягане и сграбчване те хваща усещаш как тялото ти се понася надолу и последното нещо, което виждаш е барплота. В последния миг, си спомняш как ханджията беше собственоръчно изхвърлил няколкото пияници преди да влезете, но нямаш и време да съжаляваш, защото изпадаш в безсъзнание...

Когато кратуната на Ридик удря барплота, от който ихвърчат няколко трески, а после безжизненото му тяло се свлича на пода, всички в кръчмата си изправят, възцарява тишина. От аркадата на челото му руква кръв. Кръв, сладка кръв. Морошин беше на ход да действа.

Системно
--------------------------------------------------

Bhaal

"Ха, ти явно не знаеш какво искаш, а? Еми хубаво, ще те оставя да се моткаш наляво, надясно, докато не дойдеш пак тука с 30 карнеола или пък 5 нефита, ти си прицина`аш." измърморва после нещо на върколашки, което ти уви не можеш да разбереш...

Bhaal · Post by **Bhaal** » Thu Dec 01, 2005 10:02 pm

Явно беше че няма да се споразумее лесно.
- 7 карнеола - казва Келендил спокойно.

Passenger · Post by **Passenger** » Thu Dec 01, 2005 10:22 pm

От Голум

- Какво ще искате! - Поправи я Маферо. - Виж, не смятам да пия... имам малко работа сега, но се надявах да ми помогнеш. Все пак момиче барман не се вижда често. Какво мислиш за бардовете зад мен? Ти на кой би заложила че ще грабне публиката? Само това... пък по-късно може и да намина да пия нещо. - И той бе принуден отново да се усмихне. Нямаше как - беше готов на всичко, за да докаже себе си...

Бурха изпуфтява и ти казва с нормален тон: "Е като за барманка си се справя добре бих казал и е хубаво да й се отвърща подобаващо, какъвто и да си милорд." тя обаче го срязва "Не се заяждай, бре Дин!" и се обръща отноо с усмивка към теб "Съжалявам милорд, но просто не съм свикнала на такава клинтела като вашата. Ами милорд, за това, което ме питахте, не бих могла да преценя, но както чувам най-добре от първото избиране се е справила някаква госпожица с лира, но някакъв елф не и отстъпвал макар и да не е знаел правилно песента. Поне така казват де. Можете да ги намерите в първата шатра мисля (ИИти в момента си в 3тата/ИИ), а аз ще съм благодарна ако наистина искате да утолите жаждата си или поне се смилите над тези, които не са толкова... облагоденствани като вас самият." казва несигурно тя и в този момент изглежда наистина очарователно.

GoLooM · Post by **GoLooM** » Thu Dec 01, 2005 10:49 pm

Маферо остана безмълвен с отворена уста за момент... не беше очаквал такава реакция. Сега определено му се искаше да поостане и да си поговори с нея. Но мисълта за задачата и принца го върна към реалността. Отново се усмихна:
- Ще се върна, обещавам! - И той се опита да й намигне. После се обърна към изхода на шатрата, но внезапно се сети за нещо. - А случайно да се сещаш за начин да вляза в първата шатра?

[ИИ]Също я питам и за имената на елфа и жената с лирата[/ИИ]

Passenger · Post by **Passenger** » Thu Dec 01, 2005 11:51 pm

Goloom

"Имената не ги разбрах, а ца шатрата - ами през входа, че как иначе?" се усмихва тя "Ех, тея жеги, а?"

Bhaal

Чуваш джвакането да се отдалечава, а след това кискане "Хаха, как ли пък не..."

Blade · Post by **Blade** » Fri Dec 02, 2005 12:23 am

Чудя се защо Грен ми намигна, но все пак взимам една бира и се връщам на мястото; ако до тогава не са се върнали, изтичвам да видя какво става навън.

GoLooM · Post by **GoLooM** » Fri Dec 02, 2005 2:14 pm

Добре, значи няма никакви пазачи, специални покани и прочее? Добре тогава! Ще се отбия пак някой път, обещавам! - Извика Маферо докато вече вървеше към изхода на шатрата. След като излезе навън той спря за миг, за да помисли. Само преди часове той бе един отчаян прокуден загубил всичко скитник, който не търсеше и не обичаше никого... дали пък не бъркаше и светът всъщност не беше толкова лошо място. Можеби някой ден щеше да се усмихва по-често, но сега имаше работа. Запъти се към първата шатра, за да влезе вътре и да огледа.

Ringlas · Post by **Ringlas** » Fri Dec 02, 2005 3:32 pm

Морошин не помръдна. Погледът му остана впит в бармана. Изпод качулката се чу само едно: "Извинявам се за глупостта на моя приятел. Най-накрая някой да го постави на място!" Ръката на здрачника държеше дръжката на кинжала под наметалото. Морошин беше готов да забие хладното острие в сърцето на противника си. Само да се прицели..."Валидни ли са извиненията или трябва да си платя за идиотското недоразумение?"

Passenger · Post by **Passenger** » Fri Dec 02, 2005 8:03 pm

Blade

Отвиаш да вземеш бира, 5 кристала е за участниците, опашката е дългичка тука. Много дългичка. Имаш време докато отново седнеш на
масата, Грен те посреща с усмивка и задъхан. " - О, да мерси, точно то това се нуждаех сега." взима от ръката ти халбата и започва жадно да лочи и разлива малко от бързина по себе си. Жадно избърсва уста, после и потното си чело и оставя празната халба на масата. " - Ех, тоя не беше от най-умните. И от бързите. Но определено от благочестивите де... "Сега ще си защитя честа! На моя род! За твоята обида!!" Грен започна да имитира върколака досъщ като истниско копие, само дето 3пъти по-слабо и не толкова брадясало. " - А и също, глупака си имаше няколко от песните с ноти, текст и всичко на пергамент. Добре, че ги видях преди да трягна да бягам и ги взех. Мисля, че се изгуби в града някъде. Ох, жаден съм..." и си понесе към импровизирания бар като ти остави прегаментите с половината песни.

--------------------------------------------------

Ringlas

"Изчезвай!" проскърца тихо със зъби бурха. "Вземи си приятеля и изчезвай, че момците зад теб са редовни клиенти, а и обикновенно са въоръжени..." чуваш зад теб тишината, която се е възцарила, а с приферното можеш да видиш изправени фигури. Навсякъде...

--------------------------------------------------

Goloom

Когато тръгваш към първата виждаш от далеко как някакъв, най-вероятно бард влиза преди теб оглеждайки се странно и подозрително. Влизаш в шатрата, а онзи отпред даже и не те спира, а като те вижда от далеч ти отгръща завесата за вътре. Тук има по-малко народ, към 30 преценяваш, а повечето са се наредили на опашката за ейл. Същото изобилие, същото разпределение, просто друга шатра. Оглеждаш се за тези, които ти казаха и да наистина гивиждаш, седнали почти един до друг.

GoLooM · Post by **GoLooM** » Fri Dec 02, 2005 8:26 pm

Така, сега трябваше да избере. Запъти се към тях като се чудеше кого да заговори... жената беше жена все пак, но това не значеше, че не е хитра, а за елфите знаеше, че са добряци по природа. Тъкмо се беше запътил към жената, когато се обърна и хвана предполагаемия елф за рамото:
- Извинявай, приятелю, може ли да поговоря с тебе?

Blade · Post by **Blade** » Fri Dec 02, 2005 9:22 pm

Гледам с удивление нотите, които държа; устата ми е широко разтворена. Сепвам се, когато даенлина се обръща към мен.
- Разбира се, друже, но само ме извини един момент!

След това с бърз ход отивам при Грен и започвам да говоря доста бързо и притеснено:
- Ама ти как... победил си го? - само при мисълта за мускулестия върколак и слабичкия Грен у мен се събужда познато чувство. "Кой е той всъщност... и защо ми помага? Богове, та аз съм преследван. Кой може да ми докаже, че всъщност не е той мрачната фигура, следваща ме плътно като сянка? Кой може?". След това малко по-хладно проговарям. - Мисля, че трябва да върнем нотите. Това е кражба, все пак! Не ми трябват някакви си листа, нито пък победата, ако трябва заради това да страда някой... който е виновен само заради това, че акълът му е по-малко!

След това решително подавам пергаментите на човека и ако ги вземе, се връщам обратно при даенлина.

Bhaal · Post by **Bhaal** » Fri Dec 02, 2005 9:31 pm

С тази жена трудно щеше да се споразумее.
- Предполагам си чувала за един от благородниците, Лорд Драрил - почвам хладно аз, чакайки да чуя какво ще каже жената. - Могъщ маг, да.

Ringlas · Post by **Ringlas** » Fri Dec 02, 2005 9:41 pm

Морошин замъкна приятеля си до изхода. Ридик още беше в безсъзнание, затова здрачникът освежи лицето му с вода. Беше време да отидат до скривалището си. А отмъщението нямаше да се забави дълго...

Post by **James Raynor** » Sat Dec 03, 2005 1:40 am

Хм, нямах точно това впредвид. По-скоро се питам дали скоро ще има светско събиране в града.