[Ендивал] ХазСтеан

[Passenger]

Или още СтеанХаз (Снежен Пламък, Бял Пламък, Ха`, Стеа`)

Раса: Върколак
Расово качество: Разчитане на диря
Класово качество: Чест
Години: неустановени, иглежда на 35-40

Положителни качества: Морска походка
Отрицателни качества: Късогледство

Описание:
Външен вид: Силно укосмен, силен и набит е СтеанХаз и не се различава от събратята си освен по ръст. Сравнително нисък за върколак, той стои на 3 стъпки и половина от земята(175см?) . Тежи не
повече от 100 кила. От бакембардите му, които сключват брадичка и недовършен мустак не може да се види дали е хубав, но и не е нелицеприятен. Голяма, дълга челюст и брада, свити, тъмно сиви очи и ниско два пръста чело с малък полу-сплескан нос. Черна гъста буйна коса, която вързва на къса плитка отзад, когато е на път и в бой. Облича се в пътнически дрехи и по принцип няма претенции, но ще предпочете зеленото пред червеното ако настояват да избере. По принцип ходи само с къс елек, които оставя мощните му ръце и тяло на вятър-а, но в битка облича кожения нагръдник, които е обикновенно в голямата торба с дисагите висяща на гърба му. Прости панталони с нормални селячешки потури.

История:
Млад, зелен и наивен бил СтеанХаз още по онова време, в което хаоса настъпил и култие рухнали... Още от малък не знаел кога е роден, от кой е роден и къде е роден. Подвизавал се като просяче в
зеленопокривните улици на МерАнгерон и не знаел, що е топъл дом и вкусна храна дълго време. Ходил с кварталните момченца, спял по старите порутени сгради в предградията и живеел мъчно. Но не било толкова мъчно. Малкия върколак бил сирак и само знаел, че неправдата е знак за малодушие и злоба. Така поне го учили тамошните стражници, за които се превърнал в любимец. Когато малчуганите се прибирали, той оставал с гвардейците и се разхождал с тях в нощните смени по високите каменни стени, слушайки за битки, приключения, падения, неправди и приказни истории. Не отгледан от майка и баща за него майка била готвачката бурха, а баща цялата редовна стража. Не можело да ползва дългите алебарди или тежки мечове, за Стеа` сопата било средството, с което той разгромявал въображаемите противници, а и в последствие станало любимото му
оръжие.Разстял и разстял и не можело да не стане от него стражник на МерАнгерон. Точно достигнал мъжество, според другите стражи той пристъпил на работа и дал клетва. По ирония на съдбата обаче, времето било същото когато Кулите паднали и Хаос обзел земята. Чувстовто за чест и дълг го обзели и той искал да прави добрини не само в МерАнгерон - затова поискал д а тръгне с наблизо минаващите Миротворци, чиито навестения зачестили след падението на култие и той проявил интерес. Тръгнал с тях и след седмица стигнал в Боров брод, а на следващия ден от пристигането си станал член на "Братството на Дъба" . От тогава насам, десет години скита и
поправя със своите братя по съдба, злините от "смъртта на боговете" насам. Потушавал е не един или друг бунт, спасявал е с други наемници не едно или друго село от бандити. В настъпилия хаос, той главно се подвизявал към западните граници на върколашките земи, опазвайки от зачестили набези от скелети и други същества.

Характер: По принцип той е скромна душа, не харчи, не пие много,изобщо е като почти всеки друг Миротворец, но се отличава с тази му черта, че в прекаления си устрем към ред, доброта и справедливост сам става, арогантен, ужасно строг и изискващ. Което сигурно е прихванал от многобройните караници и свади между старите кучета от МерАнгеронската стража, които е трябвало да изгледа не веднъж. Самият той иначе когато не се включва в разговор, отстрани е спокоен и прибран, а когато се включи или някъде се разрази изобщо спор той всякаш излива насъбралият се и неизказан гняв за отрицателно време. Избухлив, ще е да е най-точната дума, а пък и понякога досаден. Обича да пише стихове за премеждията си, навик придобит от друг случайно срещнат пътник Миротворец, а и също винаги носи на гръб колекцията си от различни по дължина и материал прави сопи - любимото му оръжие, като за главно използва металната такава, с която се подпира по дългите друмища. Странно, че изобщо не скърби и не се интересува за това, че не знае от къде идва и кой са родителите му, а винаги като е ставало на въпрос той свива рамене и се примирява с факта. Никога не изявава желание да се задоми или да има деца, защото просто е
прекалено отдаден и знае, че това ще е само в ущърб на професията му - пада си отшелник. Любима фраза му е "Ще седна да си почина, само когато желязото се изтъпи!" Дали под желязото има предвид войната, или самите наковални едно е сигурно - няма да спре докато има още войни и няма какво да се направи, за да се умиротворят. Обича да говори за себе си и за това, което е приживявал, а и за това, че сам си е дал името, макар и да са го били наричали ървоначално Ангер (като бездомния вятър) . Бял или още снежен, защото това е първото нещо, което си спомня като малък - белия тих зняг. Обича да говори за себе си като за огъня, които разчупил безлюдния студ - пада си малко пишман философ, за това и стиховете му не са никога завършени или много умни. Това не значи, че е глупав, а е прилично начетен с повече общи познания от колкото нещо специфично. Обича да го слушат. Мрази скелети, както още нарича Нейските. Би разказал защо в играта :] .

[Blade]

Малко заглавието е хакнато

[Passenger]

Това да му е проблем-а