[1002 нощи] При халифа (за нови герои)

[fizik]

Живял някога в Багдад премудрият халиф Харум ал Ръш. Дворците му - безбрежни, хазната - да не говорим, пък харема - ум да ти зайде...

На младини халифът бил водил няколко войни срещу съседен Зергистан, после поузрял, писал поезия и пил вино с Омар Хаям, сетне сменил меча с печата на Соломон - ала не и размаха - докато най-изподире не се ошлайфал в един, така да се рече, мастит халиф.

И дошло време, когато - по виден халифски образец - халифът започнал да се себераздава, сиреч да лее мъдрост на ляво и дясно като манна небесна или рог на изобилието, и - по оназ работа с действието и противодействието - помежду другом да събира мисли и изживявания от цял свят бивал и небивал.


Халиф Харум ал Ръш крачеше мрачно из покоите си и подръпваше дългата си катраненочерна брада. Великият Везир го наблюдаваше внимателно и хапеше притеснено горната си устна.
- И не са успели да го хванат, казваш?
- О, не! - изпротестира везирът. - Пак е бил преял със смокини, та са го хванали за магарешките му уши...
- Но преди това два часа е вършал из собствения ми харем!
- Е, знаеш - рече примирено везирът, - с тези обувки е недостижим...
Халифът въздъхна унило:
- Трябва ми нова жена да разсее скуката...
- Ще бъде изпълнено! - доволно потри ръце везирът. - Естествено ще има някои непредвидени разходи... - но щом видя пренебрежителното махване от страна на халифа, смело продължи. - Имаме няколко кандидати да се покрият с вечна слава, изпълнявайки твоите желания, о, най-велики сред великите!
- Хм, да ги видим тези герои! - и халифът приседна на трона, впервайки любопитен поглед във вратата...

[Volokin]

Халифът се вгледа с почуда в групата герои, що щяха да заловят мъжа с вълшебните обуща. Туй що най Халифа удиви бе първият герой. Не беше войн велик или пък чевръст крадец, нито старец беловлас с мъдрост пропит. Жена бе туй що срещу Халифа бе. Но не със забрадка и шалвари, а с рокля от коприна и коси от абанос и лице бяло като мляко.

Халифа се засмя и рече тъй:
- Що дириш сред мъжете, жено! За забава ли си им? Но и тъй да е, не ще на тях наслада донесеш. Стражи мой, одведете я в харема!

Ала жената от Елада крачка, две направи и с глас най- чист и звънък се примоли.
- О! Велики! Не съм тука за тез мъжа, не съм им аз държанка. Неще бъда и слугиня каквато великият Халиф заслужава. Чуйте молбата моя, скромнна. Нека приказка ви аз разкажа, пък тогаз сам ще прецените дали все така ме щете..

Загложди любопитство душата на халифа. "Що ще да е таз приказка, че да го склони да се смили". Но накрая се склони.

Занарежда младата жена нечувани слова. За боговете разярени, за океански дълбини. За мъже триметрови с едно око и жени с криле, а не ръце. А гласът и все така звънтеше из залата голяма. Мъгли обгърнаха на Халифа мислите. Ала не само той беше станал жертва на хитрото вълшебство, а и везира и стражите, и другите герои. Тъй бе, що младата жена черодейка бе, дарена с глас магичен, тъ хорските умове да омайва. Елена се зовеше, Елена Елинска.

Мъглите отпуснаха омайната си прегръдка и Халифа отново Елена видя, с ятаган в ръка на гърлото му опрян.
Засмя се халифа гръмко.
- Тъй да е жено! В туй тяло най- красиво усойница се крие. Не ща таквази в моето легло, че не ща зная кога ще ме охапе. Върви с другите и ми доведи оногова що желая!

[Leara]

Калиста застана в средата на стаята и се качи на импровизирания подиум, който представляваше горната част на счупена бъчва. Странно откъде я бяха изкопали при този сух режим... Жените, които потропваха нервно бяха скупчени в банята, изпълняваща ролята на тайна квартира. Това вероятно беше единственото място в харема на халифа, където слугите не биха посмели да нахлуят без предупреждение. Там бяха както жените на халифа, така и пришълки, които бяха дошли "на гости".
- Сестри мои, искам да попитам докога ще търпите това? Докога ще търпите тези шовинистични мъжки свине да управляват живота ви? Да носите всеки ден в този пек черни дрехи и фереджета, да общувате само с евнуси и да нагъвате само евтин локум? Мъжете ви не се грижат за вас. Ето, Ясмина например дори не е виждала мъжа си още, защото в харема има още 63 жени освен нея. А Нудара не го помни понеже го е виждала само през първата брачна нощ преди три години. Крайно време е да покажем на мъжете къде им е мястото! Харемите трябва да възстанат! Да се обърнем с гняв назад!
Няколко жени се озърнаха назад с леко разколебани изражения. На Калиста й се прииска да изрита някого. Тази революция въобще нямаше да е толкова лесна.

[fizik]

Великият везир влезе при халифа, влачейки за ухото Калиста. Спря смаян по средата на стаята, чудейки се дали да заповяда на стражата да обезглави Елена или да я замъкне в собствения си харем. Халифът му махна с ръка:
- Жените... жените понякога могат наистина да ни изненадват... А! Калиста! Ама твоя ред не беше ли след... ъъ.. два месеца?
- След 67 дни - изсъска доволно до него Шакира. Везирът я стрелна с поглед и си помисли "Усойница!". Шакира му върна погледът и си помисли "Везир!".
- Хм! - дълбокомислено рече халифът. - Хм! Хм!
Везирът се наведе над ухото му и зашепна оживено нещо. Лицето на халифа видимо се проясни.
- И така, Елена Елинска, ти, дъще на прославени предци, повелявам ти да ми доведеш прекрасната Дезире, дъщеря на султана на Хабиби, за моя жена!
- Калиста ще я придружи разбира се! - допълни лукаво везирът.
- Даа - проточи халифът, докато търсеше изгубената си мисъл. - А пътем ще заведете моята прекрасна сестра до Зергистан, където ъъ тя ъъъ има някои задачи... Везире, отпусни им средства от хазната!
- 60 жълтици ще са им достатъчни? - предложи везирът.
- Толкова много?! - учуди се халифът. - Добре, нека са 60...

Елена, Калиста, Шакира:
http://www.sivosten.com/portal/viewtopic.php?t=1474

[Leara]

-Яааааа, Еленче! - Калиста внезапно се измъкна от ръцете на везира. Преди това го ухапа отмъстително, разбира се. - Стига бе, аз мислех, че ще ставаш поетеса!
- Ми, нещо се справях само с ямба, но така и не можах да му хвана цаката на хорея... муа - Елена прегърна момичето със звучна целувка. - Та затова татко ме прати да уча при някаквa учителка по магия... Медея май... Много е забавно, гледай, така режеш главата на човек за половин секунда, защото не те вижда въобще...
-Стига бе, много хитро! Обаче ще ти е по-лесно да му пронижеш гръкляна от тази позиция да речем...
-А ти как стигна дотук, защо напусна китния Лесбос? - по средата на упражнението се сети Елена.
-Аммм, наложи се, несходство в характерите... и други неща... айде после да ти разправям... - Калиста леко се смути и внезапно придоби голям интерес към мозайката на пода.

[cherno_slance]

Ти какъв си бе, герой?
- Не ваше, величество.... индийски циганин съм.
- А добре, добре... за момент ми се стори малко неблагонадежден.. индийски циганин значи... Бодхидсава к'во пра'й
- Ми добре си е, кво да му е... уредило се е копелето още с раждането - царство и пророчество... не мож го стигна, срещу него да тичаш.
- Верно си е... кажи сега какво можеш.
- Ми нищо, господарю.
- Лъжеш - да не си шпионин, или ловък убиец.
- Сакън, велики господарю, най- много да си взема някой сувенир от там, дето отивам неканен. От сватба с булка от конюшна с магарето си тръгвам, На левия ми чорап имам дупка, десния ми е закърпен от савската царица.
- Още една дума и ще заповядам да ти зашият устата. Млъкни!
- МММ... кимна Мучора Кажже и преглътна при вида на едрите жълтици.
- Тези пари са да следиш едни мои хора... да не им се случи нещо лошо, ясно?

[fizik]

Халифът кимна на везира, който претегли жълтиците на ръка, избра три, върна една в кесията и хвърли останалите на Мучора.
- А следващият път когато се опиташ да съветваш халифа, ще осоля дръзкия ти език и ще те накарам сам да го погълнеш! Камилата те чака в двора, изчезвай оттук!
- Ще свърши ли работа? - поинтересува се халифът, засуквайки мустак.
- Е ако не свърши, то работата ще го довърши - изхихика везирът.


Мучора
http://www.sivosten.com/portal/viewtopic.php?t=1474

[fizik]

- Какво ново тука? - халифът имаше свежия вид на човек прекарал месец по френската Ривиера (или това, което столетия по-късно щяха да наричат така) - торбички под очите, кафеникав загар и отнесена усмивка. Преди везирът да успее да отговори, халифът не пропусна да се оплаче:
- Две жени ми избягаха, аман! Другият път ще тръгна с половината харем на море... Докараха ли ми принцесата вече?
- Хм, не, пресветли, още нямам нови вести от тях...
- А сестра ми? Стигна ли до Зергистан?
- Хм, не, пресветли, още не е...
- А оправиха ли водопровода? - халифът вдигна предупредително ръка. - Нека позная - хм, не, пресветли, не са го оправили още.
- Хм, да, пресветли - отвърна везирът.
- Оправили са го? Толкоз бързо? - удиви се халифът.
- Хм, не, пресветли - все така спокойно рече везирът. - Позна, че не са го оправили.
- Оф! - изкоментира халифът. - Виж в списъка коя жена е таз вечер наред и уреди да се разболея... Трябва да си почина малко все пак... - и той провлачи крак към личните си покои.

Везирът мрачно погледна списъка със задачи в ръката си, зачерта няколко, добави две-три нови и се напомни да провери какво става с експедицията.

[The Doctor]

- Доставки лед от планините... пак закъсняват! - мърмореше си кисело везирът, докато отмяташе на ръка задачите върху папируса, омотан около левия му ръкав - Да видим, само девет деня път, като да не им пратихме камили... ох, по джиновете!

Внимателно изтегли перото от ръката си, където го беше забил и плюна на раничката.
- Така... Експедиция, експедиция... Ни вест, ни кост. Да пратим някой да понагледа. Ха-ли-фът... - везирът се взря в разкривения си почерк - ебола?

Почеса се зад ухото.
- Не. Еб... не - въздъхна дълбоко - Добре де, днес е 313-тата жена, не е фатално.