Димерион

[Beleg Kutalion]

Благодарение на луциан тази линия ще просъществува.

И се роди един нов свят...
Пред много години имало война между Ада и Рая. Бог имал на своя страна около петстотин ангела които били най- добрите бойци. Начело на тази армия бил Фиелон- най- силния сред архангелите. Тези петстотин войни побеждавали всичко което им се изпречело. Така те стигнали до портите на подземното царство. Сатаната обаче решил да хитрува и предложил на Фиелон това което архангелът нямал приживе- най- красивата на земята. Дяволът направил жената безсмъртна за да може завинаги да живее с Фиелон. Учудващо планът му успял. В замяна Лукавия поискал от архангелът да поведе армиите си срещу Портите Господни.
За още по- голямо учудване никой от ангелите не се съпротивил срещу заповедта на Фиелон въпреки, че знаели кой му я "подшушнал". Когато стигнали до портите на рая видяли Бог изправен в цял ръст, в очите му блестяли гневни огньове, а гласът му разтърсил цялата земя.
- Вие се опълчихте срещу мен и аз ще ви накажа за тази ваша дръзка постъпка. Но все пак вие сте мои чада и няма да ви погубя.
Бог затворил Фиелон в огромен замък някъде в пространството заедно с жена му и те никога не можели да излезът от него. А за ангелите откъснал огромно парче земя върху което имало вампири, въркулаци и хора. После казал с по- мек глас.
- Там ще живеете. Високо над земята. Ще ви отнема и крилете за да не можете да избягате и понеже съм благосклонен ще връщам крилата на един от вас на всеки хиляда години, но само на най- заслужилия.
След тези думи петстотинте били запратени на Демерион. Там те се разделили на две фракции, "Воини на светлината" и "Воини на мрака". Едните останали верни на Сатаната, а другите на Бог. Там те се разбрали, че ако се срещнат един друг няма да има прошка. Също така двата лагера се променили доста за да могат да се различават. "Светлите" ангели облекли бели дрехи извезъни със сребро, а целите им коси и очи станали сребристи. За разлика от "светлите" си събратя, "тъмните" ангели се облекли изцяло в черно и тук таме се срещали фигурки извезани с червено злато. Косите и очите им станали изцяло черни, а от челата им изникнали черни къси рогчета. Също така им израснала и опашка която много рядко достигала два метра, така те наподобявали повече демони отколкото ангели.
В същото време когато петстотинте били на път за рая, сред върколаците и вампирите се появил слух, че близо до един голям град Елдфиел ще се роди най- силния човек и той ще унищожи двете раси. Почти всички отишли за да видят дали това е истина. Когато стигнали там обаче земята се разтресла и голяма част от злите същества били вдигнати високо във въздуха. После разбрали какво се е случило и защо са на този огромен остров. Въпреки намалелите си бройки двете раси се приспособили на Димерион, защото все пак имало доста хора (храна). Въпреки безбройните вражди между върколаци и вампири, расите сключили мир за да не намалеят още повече и по този начин да станат лесна плячка за така наречените Ловци.
Имало обаче още един проблем. Как щяли да съжителстват ангелите, хората, вампирите и върколаците. Хората си имали своите укрепени градове, вампирите пък се спотайвали в сенките на човешките крепости, а върколаците се криели в горите, но къде щяли да живеят "Воините на мрака". Те вдъхвали само страх и ненавист и затова се осамотили близо до тогавашното езеро Маелор. Хората обаче знаели за плодородните почви близо до езерото и изтласкали малобройните "тъмни" ангели и основали Карион. В омразата си "Воините на мрака" направили най- зловещото си проклятие и преобразили не само езерото, но и хората които го обитавали. Така Карионци станали зли, ниски хора които притежавали свръхспособности, но не можели да живеят без да се кланят на Дявола. Езерото пък било превърнато в блато, а водите му били толкова отровни, че дори само да вдишаш от изпаренията им ще умреш след около ден. Карионци, наречени по- късно "Тъмните хора" придобили имунитет към водата, но другите народи не, затова никой не смеел да приближи владенията им.
Хората пък от своя страна били най- слабите и трябвало да разчитат само на своето единство и приятелството си с "Воините на светлината". Те успяли да изградят множество големи градове и укрепления, но най- великолепния си оставал Елдфиел, с множеството си бели кули и огромните градини с рози. Името на човешката столица значело "Града на розите



Така. Да поясня за расите. Ще започна от лошите, защото са по многобройни .

Тъмни ангели: Тъмните ангели са съществата които са останали верни на ада. Те изглеждат като смес от демони и ангели. Имат рога, черни очи, черна коса, опашка и се обличат обикновенно в цветовете черно и червено. Могат да правят проклятия и тем подобни .
Тъмни хора: Карионците. Те са ниски, прегърбени хора, миришат лошо и могат също да проклинат. Доста по- силни са от нормалните хора, но не могат да се бият с друго освен с ръцете си, защото ловкостта им е силно намалена.
Вампири: Има ли човек който да не знае за любимите ни кръвопийци. Е те присъстват и тук. Разделят се на два клана. Едните живеят по канавките и мазетата и често нападат просяще. Другите, приближените на Техон, живеят като благородници и рядко пият второразрядна кръв. Размножават се чрез така наречения "тъмен дар". Кръвта на жертвата се изпива, след което вампира "родител" дава от своята кръв на "детето" си. След две нощи в пълен мрак се ражда нов кръвопиец. Може и по полов път само между вампири или между вампир и човек при който случай се получава дампир. Дампирите може и да са срещу вампирите, може и да са на тяхна страна. Това което ги отличава е издържливостта на слънчева светлина, търпимостта към сребро, комбинирана с по- малкото им желание за кръв и по- бързи рефлекси от "долната" прослойка вампири ги прави едни от най- опасните същества.
Върколаци: Буквално зверове. Много силни, много издържливи, живеят в горите източно от Елдфиел и обитават Драим. Там се счита също, че е "център на злото" заедно с Карион. Освен върколаците има и други същества като тях. Мечколаците са огромни (до 3 метра на височина) същества, които въпреки силата си по- рядко се сражават. Те са и по- мъдрите.
Между "злите" има и малко протовирочея (тъмни хора срещу тъмни ангели, и вампири срещу върколаци), но когато ножа опре до кокала всички стават "приятели"


Ами дотук с лошите май е време и за добрите които са значително по- малко.
Хора: Огледайте се в огледалото и ще разберете що е то човек. Много по- слаби от другите по- раси, но по- комбинативни, те са направили четири укрепени града: Елдфиел (столицата), Моркрис (мините са сребро), Веорн (на границите на Горите и Реката) и Сарак, който се намира в Дорнското езеро (югоизточния ъгъл на Димерион ).
Хората са единствените свещеници на острова, а божествените им магии могат да изпепелят без проблем десетина вампири. Проблема е че всеки който стане свещенник автоматично става мишена на "вампирския съвет" и само най- силните оцеляват.
Светлите ангели: Сребристи коси и бели очи. Обличат се в сребристо и бяло. По сила и бързина са абсолютно еквивалентни на тъмните си събратя. Проклятия не им действат. Понякога се случва да се роди ангел с криле, които обаче не са толкова силни, че да му дават възможността да лети нависоко. Най- високо след "падението" се е издигнал ангела Хариян (3 и половина метра).


Основните материали способни да погубят някой от "лошите" са среброто и сиела. Сиела представлява "омагьосано" сребро което е десет пъти по- здраво от стоманата и също толкова пъти по остро.
Еквивалента му сред "лошите" е каел. Черно злато отново "омагьосано".

Порталите между Ада и Рая и тези между Димерион и Земята:
Съществуват няколко портала, които обаче са били изгубени безследно. Тези между Ада и Рая спряли във мига в който Гавраил помогнал на Дявола да проникне в Рая.
Тези между Димерион и Земята още са отворени и според легендите се пазят от демони наречени "хрътките на ада" (огромни същества приличащи на вълк с шипове по тялото). Но никой не ги е намирал (или оцелял), за да потвърди със сигурност.

На земята:
На земята в момента е днешно време и въпреки, че вампирите, начело с първия кръвопиец Техон и върколаците начело с брата на Техон, Вайс са подложени на избиване и в момента са застрашени видове продължават да воюват по между си!



Ами това е засега. Надявам се че идеята е добра. И само някой да ми каже, че съм копирал от Адмата ще го ритна мноого лошо, защото идеята седи във форума от една година, а съм почнал преди две =Р!


ЕДИТ: Пропуснах да спомена, че върколаците могат също да се раждат, но и да се размножават чрез слюнка. Проблема при тях е че приемат само наистина "силни" хора. Слабите се обиват.
Преди първата трансформация трябва луната да бъде пълна, след което "проклятието" е необратимо!
Родените върколаци са значително по- силни от създадените, въпреки че сега именно "създаден" командва "Глутницата" в Димерион

Нощите са с два часа по- дълги, абсолютно всеки ден от годината, като изключение прави само 29 Февруари. По необясниме причини, на този ден, през цялото денонощие слънцето не спира да грее!

Кръстоските между Вампир и Ангел, също и между Върколак и Ангел са възможни, но само по- желание на съответното същество.
За съжеление нито Светъл Ангел, нито Тъмен би пожелал да се "смеси" с друго същество.
За Светлите се подразбира, а към тъмните е отправяно предложение, но те са отказали, след което нови искания не са били отправяни!

[Beleg Kutalion]

Демони няма, защото около острова е сложена бариера. Единствените успели да преминат са хрътките, но те са пазачи на порталите.
Ако Фиелон може да се счита за демон, защото след заключването му в замъка той се измъква и се озовава на Димерион където крои и изпълнява един план на земята, но това са истории от книгата ми. В "сегашно" време май са само хрътките както вече казах.
На земята обаче си има демони и то бая, но и те се крият, защото са подложени на избиване от Вампирите и Върколаците, заради една доста неприятна случка между тях. Ако искаш да я опиша!

[Beleg Kutalion]

ИП ( Игрови Пост)

Бяха изминали толкова много години от последната ми среща с Роза. Тя бе останала в рая, и там явно и харесваше, но на мен не...
Ударих силно с крак по дървената врата насреща ми и я запратих накъде в тъмнината пред мен.
- Излезте, за да не се налага аз да влизам- казах аз с леко пренебрежителна усмивка.
Нещо вътре се движеше. Според информатора ми тук трябваше да има сбирка на няколко вампира от високата прослойка. Отначало не му вярвах, защото никой "благороден" не би се набутал в такава дупка, но после той ми показа "Видение", медальона на Роза и ми каза, че тя видяла това тук и аз трябвало да го предодвратя.
- Ярост. Не си ни в категорията. Дори не знаеш кои сме ние- чу се тих, но достатъчно силен, за да го разбера глас. Познах го.
Измях се в лицето на сянката срещу ми и побързах да отговоря на предизвикателството:
- Победил съм толкова много "благородни", че едва ли един слуга, момче за всичко, може да ми стори нещо.
В този момент нов глас се присъедини от дълбините на мрака. Този глас обаче беше по- мощен. Принадлежеше на мечколак.
- И все пак Мармеил, не вярвам да победиш и двама ни.
В този момент усетих свистенето на остри и отскочих назад. Дампира срещу ми се казваше Тяанкар. На няколко пъти бе избегнал остриетата ми, но този път бях сигурен, че ще го довърша. Все пак Роза ме бе изпратила тук, или се лъжех. Може би онзи медальон е бил просто фалшификат, за да ме вкарат в капана.
Нямах време за повече размисли, защото и мечколака, който не познавах по име се бе запътил с огромна двуостра секира към мен. Отскочих от предишното си местоположение. Тъкмо навреме за да избегна атаката на мечколака. Силата на удара му бе толкова голяма, че камъните се разцепиха и образуваха огромна пукнатина в пътя.
Време беше да спра да отбягвам и да атакувам. Извадих остриетата си (секачите) и атакувах фронтално мечколака, който се опитваше да измъкне секирата си от земята. С един мощен удар отсякох главата му.
Тяанкар виждайки какво се случва с мечколака, захвърли меча си и тръгна да бяга. Вече почти се бе отдалечил от погледа ми, когато чух писък, който якаш идваше от ада.
Безжизненото тяло на другия дампир се строполи на тротоара. Приближих се до него и видях стърчащата от гърба му каелова стрела. Имаше само едно място където се правеха такива стрели. Езерото Карион.
Извадих стрелата от Тяанкар. Древните ритуали изискваха да изпия кръвта на дампира, за да утоля жаждата си. Така и направих.
Сам, на малката просешка уличка аз утолих глада си, а неговите сили се вляха в мен...

[lucian]

ИП(Игрови пост)

Борс се прозя ,лежейки на една дървена пейка в двора на къщата си, а на близкото дърво имаше някакво пиленце ,което го тормозеше с високото си чуруликане.Неиздържайки на тази глъч той стана рязко и като седна на пейката плясна с ръце ,след което погледна към дървото ,птичето подскокна на другия клон ,изчурулика един път и излетя оставайки Борс сам .
Борс стана от пейката и отиде към плевника да види своя кон Грион.Коня бе бял със дълга опашка и права бяла грива , коня поклати глава и се отърка по рамото на Борс .
-Какво има приятелю-каза поглеждайки към коня и го погали по шията.Коня потърка с крак вече изгнилата слама и радостно изцвили,поклащайки главата си.
-А гладен си ,сега -говореше на коня Борс ,като му сложи овес в яслата и отново го погали .
На няколко километра от Моркрис кадето пътя за града криволичеше през една горичка ,каруца пълна с дърва и двама мъже, които водеха дръгливите коне .Пътя бе равен и те продължиха напред неосъзнавайки,опасностите дебнещи по горите.
След като нахрани коня ,и му даде да пие вода ,Борс сложи седлото .След това си хвърли вода на лицето ,и се облече нахлузвайки ленената блуза с ръкави ,после провери меча си и го постави на определено място на седлото като го мушна в някаква вълнена кожа .Не забрави и да вземе и два от десетте си кинжала слагайки ги в седлото кадето бе изобретил от кожа калъфи .Взе тапията за пропуск за излизане и влизане в града .Качи се на коня и се понесе в галоп към портала с леко приведена глава и вдигащ прахоляк по улиците бързо стигна до главната масивна порта ,вдигна тапията пред стражника ,след което стражника махна с ръка по посока на кулата и извика:
-Отваряй портата, караул.
Чу се стържещ звук и механизмите се задействаха като вратите започнаха да се отварят и решетката се вдигнаше.
Борс погледна към вратата която се бе отворила достатъчно нашироко и после към началника на стражниците,и като бе пришпорил коня се понесе към полетата и към горичката която не бе толкова голяма както някой я описваха.
Каруцата вече излизаше от горичката и двама които я караха си говориха оживено най- различни истории за едно време .Когато пред пътя сякаш от нищото изкочиха 5 създания приличащи на хора .По преценка на единия от дървосекачите тези бяха разбойници,изкарвайки си прехраната с грабежи и убийства ,като нападаха търговци и или кервани, които пренасяха стока от град на град.
Нападателите бяха на двайсетина метра от каручката като единия от тях извика към нейните притежатели:
-Стойте,давайте всичко ако вие мил живота -каза едрия облечен в черно нападател.
-Дали ни е мил ,или не това го знаем само ние -каза по възрастния дървар измъквайки тежка брадва изпод пренатъпканата каруца,на която острието грейна от силното слънце.
-Да ,така е-каза и другия,като изкара и той обикновени топор който бе върху дървата.
Убийте,ги -извика облеченния в черно, който изглеждаше им беше предводител ,като посочи към дърварите с изкаран меч.
С див вик и с бягане нападателите атакуваха дърварите,които се спогледаха и застанаха плътно до каруцата ,стискайки силно свойте брадви бяха готови да се отбраняват.
В същото време Борс навлезе в горичката и като намали ход се ослуша,дали няма някаква заплаха . Продължи към края на горичката където растяха диви ягоди и боровинки и както всеки ден излизаше по това време да поязди малко и хем да си набере малко от горските плодове. Изведнъж след завоя спря и се ослуша ,като че ли бе чул някакви викове,продължи и около 20 метра по напред видя следната картина.Двама мъже кото бяха непознати за него стояха с гръб един към друг и яростно замахваха с брадвите наляво и от дясно ,париращи не толкова задълбочени удари от страна на нападателите които бяха 5 души облечени в черни дрехи, постепенно затягаха дъгата около дърварите.
В този момент Борс хвана юздата с една ръка и пришпори коня насочвайки се право към нападателите.Виждайки коня и ездача ,разбойниците се обърнаха с мечове в ръцете и останаха да видят какво ще се случи,по това време ,дърварите ,вече изплашени от поне 5 минутния натиск захвърлиха брадвите и побягнаха от другата страна на каруцата и се навряха до колелетата.И притиснали шапки към главите и гледаха ,клането което настъпи.
Барс спря коня и скочи на земята ,извади меча от калъфа и спокойно тръгна напред,при което един от разбоиниците мина от ляво другия от дясно.Барс изчака удара на десния ,който замахна отгоре надолу,парира удара му като вдигна меча и рязко замахна отгоре надолу.Без да се обръща завъртя меча назад,като в този момент другия насочи меча си към главата на Борс отгоре надолу,но бе промушен в гърдите.Борс хвана меча с една ръка и изкара вече кървавото острие ,когато останалите трима го нападнаха изведнъж.Ловко избягвайки ударите като ги парираше със завидна бързина ,той направи две задни кълбета и застана на крака видя че средния е открит и хвърли меча си в тялото като хвана дръжката с две ръце и замахна ,меча бе минал през гърба на разбойника.Другите бяха на два метра от него ,когато той взе меча на намушкания и атакува двамата едновременно .Движенията му бяха бързи и не след дълго посече гърба на единия от двамата ,и оставяйки го в кървища .Тръгна към главатаря им който бе направил няколко крачки назад . Борс го прецени за секунда и постъпи с лъжлив ход на който главатаря се върза и това му струваше собствената му глава .Борс бе хванал леко меча и замахна ,като искаше да покаже че удара ще дойде от дясно наляво ,и точно когато разбойническия главатар посегна да блокира удара ,Борс обърна удара от ляво надясно и острието на меча се вряза в в шиините прешлени на разбоиника,изпръсквайки с кръв лицето и ръката на Борс.
След краткото кръвопролитие Борс си избърса меча в един от разбойниците като отърка остриетата в черните му дрехи. Усмихвайки се погледна към каруцата и по-точно към двамата дървари
които все още стояха до колелета на каруцата ,като бяха зяпнали към него .
-Ей,свърши се, ставайте .-каза Борс почуквайки по колелетата с меча си-какво сте се скрили там,хайде да тръгваме ще ви съпроводя, до къде сте.
-Ами ние сме дървари ,и двамата сме от Елдфиел-почти и двамата извикаха ,като си изтупваха дрехите -голямо благодарство няма как да ви се отплатим ,бедни сме .
Борс ги загледа след което свирна на коня си,след малко коня дойде до него ,той се яхна на него и им каза с усмивка :
-Не искам ,нищо от вас добри хора .Накъде сте тръгнали?
-Към Моркрис,да се отървем от тези дърва ,ще ги разменим за храна-каза по-слабия.
-Нека ,сега да се приберем в града ,ще хапнем ,ще пийнем, никой няма да ви откраде дървата ,ще поговорим а сутринта ще видим -каза Борс и дърварите се качиха на каруцата и махнаха с камшик към конете, които след кратко цвилене се размърдаха и вече отпочинали поеха по пътя за Моркрис.
-Как се казваш -попита единия от двамата,по-слабия.-аз съм Коолин,а този до мен е Трингас -кимна му другия.
-Борс се казвам господа -подхвурли Борс след което потупа коня си и добави-А този красавец е Грион.
По целия път до Моркрис ,почти не говореха с Борс ,само си подшушваха ,че бил ловък и много добър човек и отличен фехтовач .Но по нищо не личеше че ставаше въпрос за него ,все така гледаха как стоеше безмълвен.Преминаваше обед и слънцето тежко грееше от небосвода когато в далечината пред тях се откроиха високите кули на Моркрис.

[Beleg Kutalion]

ИП

Захвърлих безжизненото и вече бекръвно тяло на Тяанкар и избърсах топлата течност от брадичката си с ръкава си. Хванах стрелата между пръстите си и я счупих на две. Мразех Карионци, те бяха едни от най- противните същества създавани чрез магия, а сега се бяха набутали в Елдфиел. Там където определено не беше тяхна работа да ходят.
Най- вероятно някой от Предводителите им имаше нещо общо, но кой.
И защо мечколак се беше срещнал с дампир. Нещо голямо се готвеше, а аз дори си нямах идея. Ако амулета беше истински...
Чакай малко. Роза не би била способна да свали амулета си без намесата на Дявола, а Луцифер не би я отървал от кошмарите й. Значи това беше капан. Вярно, че бях като трън в ходилата на всички "зли" организации, но досега не ми правеха засада, още повече никога 3 раси не се бяха събирали на 1 място, защото явно и Карионеца бе изчаквал в сенките.
Само времето щеше да покаже, какво са крояли. Сигурно бе нещо наистина мащабно, нещо като инвазия на земята.
Да. Точно това трябваше да бъде. Принудени от такива като мен върколаците, дампирите, тъмните хора и ангелите сигурно щяха да нападнат "хрътките" пазещи порталите, след което да се стоварят като чук над земляните, но можеше и да греша.
Въпреки всичко трябваше да бъда нащрек.
Потънал в размисли не забелязах кога бях стигнал своята обител. Изведнъж нещо ме стресна. Прозореца на втория етаж бе отворен, а съвсем ясно си спомнях, че го бях затворил всички прозорци. С премерен скок влетях направо през рамката. Срещу ми някакъв вампир ме гледаше облещен. Усмихнах му се злорадо, миг преди да го разсека от слабините до главата. Безжизненото му тяло се строполи на пода, след което се изпари. Сигурно имаше още от тях. Изритах вратата на стаята в която се намирах и ангела пазещ отпреде изхвърча през парапета на втория етаж заедно с вратата и се сблъска с пода. Чу се вик на болка, който замлъкна в момента в който един от моие секачи прониза черепа му. Чух още някакви стъпки. По тежестта им предположих, че са на върколак. Когато погледнах вдясно, обаче видях нещо невероятно. Един демон се бе затичал към мен, а огромната му паст бе широко отворена.
За части от секундата скочих през парапета улавяйки се за полюлея. Залюлах се веднъж след което направих предно салто пред гадните малки очички на съществото и влетях в третия етаж. Обърнах се и направих подканително движени с ръка. Демона се опита да направи същото, но другия секач полетя с изключетелна точност разкъсвайки веригата държаща полилея. Изчадието падна точно върху острието проболо и Тъмния ангел и застина в блаженна тишина.
Не чувах никой друг. Явно бях убил всички.
Задъхан се подпрях на една от опорните колони и си казах наум "щом и демон вече е излязъл от ада работата е набъбнала. Трябва да се махна оттук, иначе рано или късно ще намеря смъртта си. Имам един приятел в Моркрис, ангел, ако не е почунал сигурно ще ми помогне". Надигнах глава точно в момента в който секача разкъсал веригата на полилея се носеше с голяма скорост към мен. Инстинктивно посегнах и го хванах точно по- средата, между двете остриета. Погледнах към мястото откъдето бе полетял секача. Там стоеше една доста привлекателна вампирка. Беше облечена в червено бойно облекло, а тук таме се мяркаше и черно. Сигурно бе дъщеря на някой от "благородните" кръвопийци.
- Какво искаш- попитах аз, а тя просто стоеше и ме гледаше.
- Теб- промълви тя след малка пауза.
- Главата ми, значи?
- Не. Искам теб. Искам те в ложето си. Ако исках да те убия щях вече да съм го направила- след тези думи, тя направи невероятно бърз и майсторски скок и се озова вдясно от мен, така че лицето и гледаше нещо зад мен. Не я поглеждах, както и тя не обръщаше взор към мен.
- Как така ме искаш в ложето си? Защо тогава беше засадата и тези 3мата- продължих аз.
- Засада? Не е мое дело. Кои участваха?
- Тяанкар и някакъв мечколак. Имаше и Карионец.
- Тяанкар- изсъска вампирката със злоба- Той ме ревнува. Беше един от доверениците на баща ми и си мислеше, че ще му дам да опита от Тъмния плод. По това, че си тук съдя, че досадника е мъртав нали? А според древните обичаи, когато един дампир убие друг, трябва да изпие кръвта му, така че силите му да се увеличат.
- И все пак това тук- посочих аз труповете без да гледам дали тя е видяла какво показва пръста ми.
- Пак бих казала, че не е мое дело. Дойдох преди малко, за да ти кажа, че от доста време те наблюдавам и че съм те избрала за мой тъмен лорд.
- И аз те намирам за привлекателна, но не знам нито коя си, нито защо искаш това от мен.
Двамата продължавахме да не се гледаме!
- Казвам се Габриела и съм дъщеря на един от "благородните" вампири. Искам теб, защото те обичам. Знам за историята ти с Роза, но тя е вече мъртва и това няма да се промени. Тя няма да се върне от Рая Ярост.
- Стигааа- извиках аз и замахнах със секача, но разсякох само празния въздух.
- Това ли е окончателното ти решения, а Ярост? Не искаш ли тъмния плод- чух нейния глас но не разбрах откъде.
- Да. Ако искаш аз мога да ти дам острието си, ако все още искаш нещо от мен- казах аз с лека насмешка в гласа.
- Вече нищо друго не искам от теб освен смъртта ти. Ще се видим на друго място в по- подходящо време Мармеил и този път няма да излезеш жив от схватката.
Гласа и спря.
Скочих на първия етаж и след като се приземих извадих секача си от мъртвите тела на демона и тъмния ангел.
Време беше да тръгвам...

[lucian]

ИП

След като стигнаха до портите на Моркрис ,Борс извади тапията и я показа на отделението войници които стояха пред главната порта.
-Минавайте-каза капрала и свирна към посока на кулата .По това време на деня портата бе отворена и за търговци и за гости на града ,но както винаги охраната бе налице.Насочиха се към пивницата която се намираше на 50-на метра от портата и гледаше срещу нея.
-Виж ,ангел -посочи Коолин един млад с бяла коса и стройно тяло,облечен с ослепителни бели дрехи извезани със сребро който с две ръце ,държеше едно малко детенце и го целуваше по-бузата.
-Безстрашни и много добри ,винаги съм ги харесвал ,но не и тъмните.-каза Борс и после поздрави ангела махвайки му с ръка.
Не минаха и две минути когато стигнаха до пивницата.Отвън на дървен стол седеше Тарк кръчмаря като се усмихна виждайки своя приятел Борс и му каза:
-Как е Борс ,какво води насам тези момчета .
-Предиобедната тренеровка ,нали знаеш,хората са чак от Елдфиел.-каза Борс и слезе от коня и го върза на пригоденият за това парапет .
-Както и искат някой да им купи дървата-продължи Борс и кимна към тях и като взе меча и кинжалите .Влезе в пивницата вдишвайки аромата от прясно изпеченото месо и подравките които му слагаха.
Двамата дървари поздравиха кръчмаря и също влязоха в кръчмата,кръчмаря ги последва и отиде зад тезгяха ислед като се протегна им каза :
-Борс,момчета казвайте какво да ви слагам слагам имам печено агне ,варено телешко ,яхния.Както и задушени зеленчуци ,всичко при мен е прясно.
-Първо да изпратиш ,момчето ти да сложи овес,зърно и вода на конете.
-И Тарк ,за мене една агнешка плешка запечена в масло ,и кана вино-каза Борс и погледна към двамата дървари които явно им бе неудобно
да ядат на чужд гръб новсе пак се осмелиха и казаха почти заедно -
-За нас господине ....-но бяха прекъснати от Борс ,който се обърна към Тарк.
- Същото каквото съм поръчал и аз.
Двамата се огледаха и после притеснени казаха:
-Но ,господине как така ,не.... може така ..се пак ние ,ти-объркаха се двамата като се бяха облещели към него.
-Разбрахме се,аз черпя днес -каза Борс като им намигна -не мога да ви оставя без да хапнете и пийнете -и после се обърна към Тарк който сложи месото и червеното вино и му каза-Сложи им утре нещо за из път все пак Елдфиел далеч .
-Няма проблеми -кимна Тарк като потупа Борс по рамото.
Хранейки се те си приказваха за градовете ,докато по-слабия не каза една история че е виждал вампир в Елдфиел.Както и другия е срещнал върколак около горите на града и едвам се отървал от него като е яздил като обезумял към града .
- Възможно е да има в нашия град .Но едва ли ,пред толкова много сребро навсякаде ,дори и пироните ,с които подковаваме конете са от сребро.-казаБорс след като вече се бе нахранил и след това се обърна към Тарк като му каза-ако видиш чичо ми Кай и Кролин им предай че съм тръгнал към Елдфиел като му подаде няколко сребърника.
-Ами ,ние-казаха двамата дървосекачи един след друг като гледаха към Борс .
-Вие останете два-три дена тука да починете,след което тръгнете към града си ,там ще ви открия .-Каза Борс и погледна към Тарк и поклащайки глава му каза .
-Тази работа не ми харесва,нещо става .Злото се надига както обикновено.Предай на старейшините каквото си чул .Аз ще отивам да се приготвям за път.Ако някой нещо разпитва ,или не е от града запомни го ,името му и как изглежда ,след което предай на чичо ми ,той знае какво да прави.
-Знаеш ,че няма проблем за тази работа-каза Тарк и добави -за тези хора нямай грижа ще ми бъдат гости .Пази се .
-Няма страшно ,все още не знам същество което да ме стресне камо ли да ме уплаши каза Борс и като погледна към дърварите има каза .
Вече е опасно да сте в Едфиел .Но както решите вие си преценявайте.Не мога да ви спра ,ако искате да се приберете.
-Благодарим ти ,за всичко ,млади човече решихме да останем малко два три дни ,нямаме ни семейство ни жени така че ще останем малко повече.-каза Коолин и заради другия,след което пристъпиха към Борс и си стиснаха ръцете и тримата.
-До скоро -каза Борс и като излезе от вратата на пивницата.
-До ,скоро -казаха двамата като излязоха да го изпратят,както и кръчмаря.
Борс леко пришпори коня и се понесе в галоп към къщата на чичо си Кай .Слънцето клонеше на запад вече бе настъпил ранния следобед,когато стигна до къщата и отвори дървената порта и влезе във двора държейки коня за юздата го закара в плевника като го остави да си почива ,свали изцапаната ленена риза и я хвърли в едно корито на двора ,като пристъпи към подготовката за пътя който го очакваше .

[Beleg Kutalion]

Събудих се на коня си. Изглежда бях заспал, а горкото животно ме бе носило през цялата нощ. "Не трябва да се повтаря", помислих си аз. "Ако заспя още веднъж, може никога да не се събудя".
Копитата тракаха по асфалтирания път, а аз се наслаждавах на гледката която нито един вампир нямаше да може да види- изгрева.
Слънчевите лъчи от време на време се закачаха в русите ми коси, като рядко някой от тях излизаше победител от неравната схватка с моята коса.
Наближавах едно от многото плата в които можеше да се устрои засада. Ослушах се за някой, но така и не чух никого, затова продължих спокойно покрай дъбовите дървета.
Тук всяко растение имаше леко сребрист оттенък, защото в самата пръст имаше сребро. Едва ли имаше друго място в цялата вселена в което да имаше толкова много позитивна енергия генерирана от един прост метал и въпреки това, нищо не пречеше на един тъмен ангел да ме последва през "Сребърните планини".
Зад мене се задаваха буреносни облаци. Пришпорих коня, а животното бе на прага да припадне. Започнах да го успокоявам с благи думи, а от време на време му давах да пие вода от мяха ми, който набързо бях пъхнал в дисагите си предишната вечер.
В небето видях неясна сянка. Загледах се по- внимателно, като различих очертанията на сокол, при това обучен. Вампирите бяха пратили някой наистина добър по петите ми, но все още не знаех кой. Бях убил или осакатил почти всички, които можеха да ми се противопостявят като изключим страхливите главатари на "злите" същества.
Слънцето почти се бе стъмнило, когато намерих една прекрасна ниша в която можех да се скрия от дъжда, а и коня също.
Приближихме се, заедно след което аз слязох и започнах да го водя дърпайки юздите му. Завързах го за някакъв камък, след което се сврях навътре в малката пещера.
Заспах под звуците на падащите капки без да знам, че опасността е на крачки от мен...