Слънцето препичаше безмилостно. Лятото в Ню Йорк винаги е било жестоко.
Дебел мъж облечен в черен костюм със стегната вратовръзка си проправяше път през утришните тълпи запътили се за работа. По лицето на дебелият мъж се четяха страх и отчаяние. Емоций които можеха да се породят от безбрай неща, но това което ги пораждаше в тази нищожна душица бяха всико но не и обикновенни. Той от време на време се обръщаше за да погледне дали онова което го плашеше беше все още там. За огромно съжаление беше. Винаги когато дебелака се обърнеше виждаше същият млад мъж- висок, строен, красиво лице, чисто бели риза и панталони, черна коса, черни очи. Същински ангел! Но докато останалите хора го виждаха така дебелият мъж виждаше и нещо друго- огромните му катранено черни изгорели в края криле.
Преди повече от 50 години дебелият мъж- Робърт Деус беше направил зделка- неговата душа в замяна на власт и пари. Е, адът изпълни своята част от сделката, сега беше ред Деус да направи същото. През последното десетилетие той беше осъзнал какво го чака, затова беше започнал да търси начин да откупи душата си и беше съвсем близо, но нямаше да има време.
Г-н. Деус се скри в кабинета си, на върха на голяма офис сграда. Притвори вратата внимателно, с надеждата преследвача му да го изгуби. Когато се обърна обаче видя на огромният си кожен стол да седи същият млад мъж. По лицето му играеше блага усмивка.
Остра болка прониза гърдите на г-н. Деус. Ужаса беше взел врър и сърцето му отказа да работи. Опита се да извади лекарствата си, но младежа се приближи и изби тубичката с хапчета от ръцете му. Разноцветните таблетки се разпиляха по пода.
- Аз Самаел, ангел господен ти опрочавам всички греховни деяния, що си извършил по таз земя.
Младият мъж, който беше коленичил до г-н. Деус го целуна по челото и положи безжизненото тяло на пода.
- Браво, Браво! От единият ъгъл на масата се разнесоха ръкопляскания. Сега там седеше млада жена в червен официален костюм.
- Радвам се, че ти хареса Луцифер!
- Хайде, хайде, твойте изпълнения са винаги на ниво. Но не съм тука за да те лаская, имам работа за тебе!
[Пророчеството] Падналите
Лас Вегас ,22:30 .
Млад мъж прекоси кръстовището , забързан и отчаян той се шмугна в един бар .Вечерта бе хладна ,и то доста дали от студените капки пот които му се стичаха по лицето и шията или от някво притеснение не можеше да се каже ,от какво бе това изпотяване .Със забързани крачки мъжа достигна до бара,бармана който бе мексиканец го погледна на криво и му каза :
-Кво,става пак ли всичко проигра .А парите дето имаше да връщаш на шефа каде са ?Не знам какво щеше да се случи ако шефа беше тука сигурно нямаше вече да си измежду живите,дължиш му вече 15000$ а още имаш наглоста да се появяваш тука ,от мен да мине няма да му кажа тоя път ,но знаеш времето за връщане настъпва в 24:00 и ако дотогава не намериш парите ,си свършен а сега изчезвай от погледа ми и не стъпвай тук до 24:00 и без 18000$да не си дошъл .-му каза мексиканеца като му плисна една чаша вода в лицето.
-Но ,чакай сега защо 18000,от каде на къде.-каза мъжа и се избърса с длан.
-Задето се занимавам с твойте глупости и те скатавам от два месеца тъпо копеле,разбра ли защо.-каза мексиканеца и му посочи към вратата,която се отвори и във бара влезе мъж около40 години ,костюмиран и като го видя каза:
-Ей сега вече не мога да ти помогна -каза бармана и си измисли някаква работа във вътрешното помещение . -Изплашения до неузнаваемост млад мъж който се наричаше Том Керънс така и не беше забелязал коравия дългокос тип,който седеше и гледаше към тях през плътните слънчеви очила които сигурно не му трябваха вече.
Костюмирания като видя Том почервеня от яд и на бегом отиде до него и хващайки го за врата и гушата му каза :
-Ей,момче аз от една седмица нито съм ял като хората нито съм се прибирал в къщи ,да мисля за тези пари които ти ,идиотче малко имаш да ми връщаш ..Каде са ?Питам те? Каде са ПАРИТЕ МИ ?
Изведнъж се случи нещо тоя коравия с черното яке се обърна и каза с със гърлен глас,съвсем спокойно:
-Колко има да ти дава ?-обръщайки се към костюмирания ,сочейки уловения за гушата.
-15000,а теб кво те засяга ?-каза шефа на заведението като охлаби малко захвата към Том.
-Не ти трябва да знаеш,аз ще ти ги дам -каза коравия тип и бръкна в черното кожено яке вадейки две пачки от 100доларови банкноти,при вида на които на шефа очите му изскочиха от радост и посегна към тях ,освобождавайки веднага Том който се бе хванал за гърлото и гледаше коравия с облещен поглед когото нито знаеше кой е нито от каде е а и защо му помагаше също не знаеше,и като му ги даде се обърна излизайки към вратата,но том се осъзна след време и затича след него на улицата.
-Почакай,не съм искал пари но много благодаря че ме спаси ,длъжен съм ти -каза Том и продължи-какво мога да направя за теб, какво искаш ?
-Искам да се подпишеш тук !-Каза коравия побутвайки му някакъв лист с написани символи на него.
-А за какво е ?Попита Том като взе листа и изкара химикала и го подписа.
-Това миличък е твоя входен билет към ада току що си продаде душата си от страх за някакви си 20000$,които аз ти дадох ,човече нищожно -каза коравия и после добави когато дойде време ще дойда да пребера страдалческата ти душица,не можеш да направиш нищо по въпроса .Ще те открия и кадето и да си и нищо неможе да те спаси.
След тези думи непознатия си свали очилата и погледна към младежа който се бе хванал за сърцето което биеше доста бързо и гледаше към червените очи където тънцуваха пламъци и едвам едвам прошепна-Скоро ще се видим-каза непознатия и остави треперещия младеж на тротоара и като му хвърли няколко банкноти от по 100$,се обърна и със бърз ход навлезе в малка уличка перпендикулярна на главната и се скри в нощната тъмнина.
Том лежеше и трепереше ,когато по едно време се осъзна и си помисли че е припаднал и е сънувал кошмар,но не беше така около него и в краката му имаше поне десетина банкноти от по100$,ставайки бавно бе изпотен целия и като събираше банкноти си помисли ,,няма шега ,истина е ,,и след това се пооправи малко и тръгна по посока към дома си намиращ се на няколко преки от мястото си в момента ,след като продължи по пътя сиТом изведнъж усети движение от дясната си страна и забеляза двама души които идваха от осрещната страна на улицата и скоро единия му викна:
-Еййй,дай парите копеле- каза единият от нападателите,като изкара нож с голямо острие което блесна на луннате светлини.
-Ела и ги вземи ,ако можеш- му каза Том,като се измъкна ловко от нападателя,който искаше да го намуши отзад към гърба,и застана насреща му с стиснати юмруци.
-Така ли-Каза нападателя и скочи към Том ,като направи изучено движение което завърши със намушкване в областта на стомаха пречинявайки доста тежка рана и и силно кръвотечение.
- Това е края -си каза младежа и и силно потрепера от студената болка която се повтори пак, потрепера и застана неподвижно от устата му течеше кръв и като затвори очи се строполи на земята .Скоро отново ги отвори и видя едрия тип който го гледаше сериозно и му каза -Край с твоя отчаян живот ,на земята започва пътешетвието ти в ада ,аз съм Касадриел
и моята цел за момента е да те представя пред моя цар като обречената душа на един комарджия ,нищо не си постигнал от живота си но може да ни бъдеш в помощ някога,все пак е млад и красив,а и още една душа в ада никога няма да е излишна.
-Както и да е ми е все тая-каза вече като бе излязъл от физическото си тяло Том и след това демона изказа някакви слова и двамата изчезнаха мигновенно.На тротоара все още стоеше трупа вперил облещен поглед в нищото ,а до него убииците му внимателно претършуваха джобовете на дрехите му.
-Странен хлад -каза единия на другия както се бяха в копчили в трупа и буркаха по джобовете на дрехите на убития.
-Аде ,престани с твойте глупости ,най обикновен мъртвец-отвърна другия и добави -свършихме с този да се махаме от тука. След това станаха и хукнаха в тъмната малка уличка.
Млад мъж прекоси кръстовището , забързан и отчаян той се шмугна в един бар .Вечерта бе хладна ,и то доста дали от студените капки пот които му се стичаха по лицето и шията или от някво притеснение не можеше да се каже ,от какво бе това изпотяване .Със забързани крачки мъжа достигна до бара,бармана който бе мексиканец го погледна на криво и му каза :
-Кво,става пак ли всичко проигра .А парите дето имаше да връщаш на шефа каде са ?Не знам какво щеше да се случи ако шефа беше тука сигурно нямаше вече да си измежду живите,дължиш му вече 15000$ а още имаш наглоста да се появяваш тука ,от мен да мине няма да му кажа тоя път ,но знаеш времето за връщане настъпва в 24:00 и ако дотогава не намериш парите ,си свършен а сега изчезвай от погледа ми и не стъпвай тук до 24:00 и без 18000$да не си дошъл .-му каза мексиканеца като му плисна една чаша вода в лицето.
-Но ,чакай сега защо 18000,от каде на къде.-каза мъжа и се избърса с длан.
-Задето се занимавам с твойте глупости и те скатавам от два месеца тъпо копеле,разбра ли защо.-каза мексиканеца и му посочи към вратата,която се отвори и във бара влезе мъж около40 години ,костюмиран и като го видя каза:
-Ей сега вече не мога да ти помогна -каза бармана и си измисли някаква работа във вътрешното помещение . -Изплашения до неузнаваемост млад мъж който се наричаше Том Керънс така и не беше забелязал коравия дългокос тип,който седеше и гледаше към тях през плътните слънчеви очила които сигурно не му трябваха вече.
Костюмирания като видя Том почервеня от яд и на бегом отиде до него и хващайки го за врата и гушата му каза :
-Ей,момче аз от една седмица нито съм ял като хората нито съм се прибирал в къщи ,да мисля за тези пари които ти ,идиотче малко имаш да ми връщаш ..Каде са ?Питам те? Каде са ПАРИТЕ МИ ?
Изведнъж се случи нещо тоя коравия с черното яке се обърна и каза с със гърлен глас,съвсем спокойно:
-Колко има да ти дава ?-обръщайки се към костюмирания ,сочейки уловения за гушата.
-15000,а теб кво те засяга ?-каза шефа на заведението като охлаби малко захвата към Том.
-Не ти трябва да знаеш,аз ще ти ги дам -каза коравия тип и бръкна в черното кожено яке вадейки две пачки от 100доларови банкноти,при вида на които на шефа очите му изскочиха от радост и посегна към тях ,освобождавайки веднага Том който се бе хванал за гърлото и гледаше коравия с облещен поглед когото нито знаеше кой е нито от каде е а и защо му помагаше също не знаеше,и като му ги даде се обърна излизайки към вратата,но том се осъзна след време и затича след него на улицата.
-Почакай,не съм искал пари но много благодаря че ме спаси ,длъжен съм ти -каза Том и продължи-какво мога да направя за теб, какво искаш ?
-Искам да се подпишеш тук !-Каза коравия побутвайки му някакъв лист с написани символи на него.
-А за какво е ?Попита Том като взе листа и изкара химикала и го подписа.
-Това миличък е твоя входен билет към ада току що си продаде душата си от страх за някакви си 20000$,които аз ти дадох ,човече нищожно -каза коравия и после добави когато дойде време ще дойда да пребера страдалческата ти душица,не можеш да направиш нищо по въпроса .Ще те открия и кадето и да си и нищо неможе да те спаси.
След тези думи непознатия си свали очилата и погледна към младежа който се бе хванал за сърцето което биеше доста бързо и гледаше към червените очи където тънцуваха пламъци и едвам едвам прошепна-Скоро ще се видим-каза непознатия и остави треперещия младеж на тротоара и като му хвърли няколко банкноти от по 100$,се обърна и със бърз ход навлезе в малка уличка перпендикулярна на главната и се скри в нощната тъмнина.
Том лежеше и трепереше ,когато по едно време се осъзна и си помисли че е припаднал и е сънувал кошмар,но не беше така около него и в краката му имаше поне десетина банкноти от по100$,ставайки бавно бе изпотен целия и като събираше банкноти си помисли ,,няма шега ,истина е ,,и след това се пооправи малко и тръгна по посока към дома си намиращ се на няколко преки от мястото си в момента ,след като продължи по пътя сиТом изведнъж усети движение от дясната си страна и забеляза двама души които идваха от осрещната страна на улицата и скоро единия му викна:
-Еййй,дай парите копеле- каза единият от нападателите,като изкара нож с голямо острие което блесна на луннате светлини.
-Ела и ги вземи ,ако можеш- му каза Том,като се измъкна ловко от нападателя,който искаше да го намуши отзад към гърба,и застана насреща му с стиснати юмруци.
-Така ли-Каза нападателя и скочи към Том ,като направи изучено движение което завърши със намушкване в областта на стомаха пречинявайки доста тежка рана и и силно кръвотечение.
- Това е края -си каза младежа и и силно потрепера от студената болка която се повтори пак, потрепера и застана неподвижно от устата му течеше кръв и като затвори очи се строполи на земята .Скоро отново ги отвори и видя едрия тип който го гледаше сериозно и му каза -Край с твоя отчаян живот ,на земята започва пътешетвието ти в ада ,аз съм Касадриел
и моята цел за момента е да те представя пред моя цар като обречената душа на един комарджия ,нищо не си постигнал от живота си но може да ни бъдеш в помощ някога,все пак е млад и красив,а и още една душа в ада никога няма да е излишна.
-Както и да е ми е все тая-каза вече като бе излязъл от физическото си тяло Том и след това демона изказа някакви слова и двамата изчезнаха мигновенно.На тротоара все още стоеше трупа вперил облещен поглед в нищото ,а до него убииците му внимателно претършуваха джобовете на дрехите му.
-Странен хлад -каза единия на другия както се бяха в копчили в трупа и буркаха по джобовете на дрехите на убития.
-Аде ,престани с твойте глупости ,най обикновен мъртвец-отвърна другия и добави -свършихме с този да се махаме от тука. След това станаха и хукнаха в тъмната малка уличка.
Тялото се размърда и сукубите се отдръпнаха от него.
Азазел погледна през свойте очи и откри че е във вана.
Дам явно момичетата тукущо се бяха забавлявали съдейки по състоянието си трябва отново да усмири тези кучки да внимават с тялото му докато го няма.
Той протегна ръка и подкани двете сукуби отново да доидат близко до него и да довършат започнатото.
- Руфъс - прозвуча тежкият и плътен глас който предизвика ехо в двореца. След няколко секунди на вратата на вътрешният басеин се показа един имп ,беше се запъхтял и дори май бе летял по коридорите на двореца.
- Искам да ми приготвиш човешки дрехи но преди това да извикаш Шока и Дремониум. Искам да се явят Веднага.
- На каде се е разбързал господаря - Проговори едната сукуба тази която нежно го дереше по интимните му места.
- Не е твоя работа.
- Добре - леко разочарована тя включи и език в действията си. Няколко блаженни минути изминаха докато едно прокашляне не ги прекъсна.
- Шока искам точен доклад СЕГА - Азазел бе леко ядосан че не го е чул да приближава.
Хостър явно още несмогнал да смени формата си започна да докладва.
- Тя се е насочила към Ню Йорк милорд. Последните ни сведения са от един тираджия който я видял да стопирва на пътя. За нещастие я подминал а когато се е сетил коя е и се върнал вече я нямало на същото място. Казва обаче че носела табелка с Ню Йорк написана на нея.
- По ангелите този несретник искам подходящо наказание за него.
- Ще бъде изпълнено милорд.
Запъхтелият се Дремониум можеше да се чуе от километри сега с трудност мина през вратата. Огромното му туловеище бе надарено с малки крилца и Малка глава който свински очички веднага светнаха при вида на сукубите и тяхната работа. Азазел се обърна към него.
- Дремо - наречието не му се хареса явно - Искам Веднага да нагласиш порталът за Ню Йорк някоя от квартирите ни там.
- Отивам тутакси милорд - и тялото за втори път изпута трудности с вратата.
- Ще тръгнете без охраната си милорд ? - не че Шока изглеждаше очуден.
- Нямам време да ги чакам тези мързеливи синове на торен червей докато се довлачат ще я изпусна. Прати ги да ме намерят.
- Както заповядате милорд.
- Свободен си - и Шока започна да се изнизва заднешком.
- Свършвайте - Кресна Азазел на сукубите и последваха мигове на удоволствие.
Той се изправи по тялото му се спуснаха ручеичета вода докато той започна да крачи през парата издигаща се от неговият басейн. Пред вретата го чакаше Руфъс той държеше разпуснат войнишки панталон с колан, големи тежки кубинки, тежка вълнена риза, шуба, комплект бельо и бейзболна шапка. Азазел ги грабна в движение дрехите захвърли настрана шапката и продължи пътя си.
Мина през поредица от коридори докато накрая стигне до портала. Дремониум все ще извършваше разни ритуали по него и затова той се шмугна в съседното помещение. Влезе в червеният кръг и ползвайки неговата енергия се трансформира. След като си придаде човешки облик започна да се облича. Първо свали всичките бижута и ги затвори в пространството остави единствено синвола на Тор на гърдите си.
Човекът който излезе от врата подвикна на Дремониум:
- Готово ли е няма да те чакам Цял Ден.
- Готово е милорд само още едно заклинанийце.
- Свършвай.
- Да милорд.
Чу се лай на глутница последван от трополене на лапи по застиналата лава и в стаята нахлу един цербер.
- Раджа - За пръв път днес в гласа на Азазел се промъкна нотка различна от стоманен звън. Церберът се засили и скочи но човекът в последният момент се отдръпна от полета на животното.
- Не сме се разбрали така Раджа - с той леко го стисна за врата. И трите глави заскимтяха щастливо. Азазел приклекна и заговори на цербера тихо. Погали го още малко след което се изправи. Кучето се обърна и изчезна вяло по коридора от който дойде.
- Готово Ли Е ?
- Да милорд готово е - Свръхдебелият демон пръхтеше като прасе пред заколение.
- Еднократно преминаване ?
- Да милорд.
- Добре - с това Азазел премина през портала.
Азазел погледна през свойте очи и откри че е във вана.
Дам явно момичетата тукущо се бяха забавлявали съдейки по състоянието си трябва отново да усмири тези кучки да внимават с тялото му докато го няма.
Той протегна ръка и подкани двете сукуби отново да доидат близко до него и да довършат започнатото.
- Руфъс - прозвуча тежкият и плътен глас който предизвика ехо в двореца. След няколко секунди на вратата на вътрешният басеин се показа един имп ,беше се запъхтял и дори май бе летял по коридорите на двореца.
- Искам да ми приготвиш човешки дрехи но преди това да извикаш Шока и Дремониум. Искам да се явят Веднага.
- На каде се е разбързал господаря - Проговори едната сукуба тази която нежно го дереше по интимните му места.
- Не е твоя работа.
- Добре - леко разочарована тя включи и език в действията си. Няколко блаженни минути изминаха докато едно прокашляне не ги прекъсна.
- Шока искам точен доклад СЕГА - Азазел бе леко ядосан че не го е чул да приближава.
Хостър явно още несмогнал да смени формата си започна да докладва.
- Тя се е насочила към Ню Йорк милорд. Последните ни сведения са от един тираджия който я видял да стопирва на пътя. За нещастие я подминал а когато се е сетил коя е и се върнал вече я нямало на същото място. Казва обаче че носела табелка с Ню Йорк написана на нея.
- По ангелите този несретник искам подходящо наказание за него.
- Ще бъде изпълнено милорд.
Запъхтелият се Дремониум можеше да се чуе от километри сега с трудност мина през вратата. Огромното му туловеище бе надарено с малки крилца и Малка глава който свински очички веднага светнаха при вида на сукубите и тяхната работа. Азазел се обърна към него.
- Дремо - наречието не му се хареса явно - Искам Веднага да нагласиш порталът за Ню Йорк някоя от квартирите ни там.
- Отивам тутакси милорд - и тялото за втори път изпута трудности с вратата.
- Ще тръгнете без охраната си милорд ? - не че Шока изглеждаше очуден.
- Нямам време да ги чакам тези мързеливи синове на торен червей докато се довлачат ще я изпусна. Прати ги да ме намерят.
- Както заповядате милорд.
- Свободен си - и Шока започна да се изнизва заднешком.
- Свършвайте - Кресна Азазел на сукубите и последваха мигове на удоволствие.
Той се изправи по тялото му се спуснаха ручеичета вода докато той започна да крачи през парата издигаща се от неговият басейн. Пред вретата го чакаше Руфъс той държеше разпуснат войнишки панталон с колан, големи тежки кубинки, тежка вълнена риза, шуба, комплект бельо и бейзболна шапка. Азазел ги грабна в движение дрехите захвърли настрана шапката и продължи пътя си.
Мина през поредица от коридори докато накрая стигне до портала. Дремониум все ще извършваше разни ритуали по него и затова той се шмугна в съседното помещение. Влезе в червеният кръг и ползвайки неговата енергия се трансформира. След като си придаде човешки облик започна да се облича. Първо свали всичките бижута и ги затвори в пространството остави единствено синвола на Тор на гърдите си.
Човекът който излезе от врата подвикна на Дремониум:
- Готово ли е няма да те чакам Цял Ден.
- Готово е милорд само още едно заклинанийце.
- Свършвай.
- Да милорд.
Чу се лай на глутница последван от трополене на лапи по застиналата лава и в стаята нахлу един цербер.
- Раджа - За пръв път днес в гласа на Азазел се промъкна нотка различна от стоманен звън. Церберът се засили и скочи но човекът в последният момент се отдръпна от полета на животното.
- Не сме се разбрали така Раджа - с той леко го стисна за врата. И трите глави заскимтяха щастливо. Азазел приклекна и заговори на цербера тихо. Погали го още малко след което се изправи. Кучето се обърна и изчезна вяло по коридора от който дойде.
- Готово Ли Е ?
- Да милорд готово е - Свръхдебелият демон пръхтеше като прасе пред заколение.
- Еднократно преминаване ?
- Да милорд.
- Добре - с това Азазел премина през портала.
Hot and Hairy
Усмивка заигра по лицето на Есмаел. Чадото идваше право към него. Демона нямаше съмнение, че и други негови събратия щяха да погнат човека и той беше решен да им помогне по всеки възможен начин. Най- накрая ангелите небесни щяха да си платят за падението.
Есмаел вече имаше план как да е я хване, затова се запъти с бавната си крачка към една малка уличка в Харлем. Уличката беше така мръсна и неприятна както всяка друга в квартала, но не и за Ангелът на Смъртта! Не една и две души бяха станали негови по тези улици, а литрите кръв проля се в квартала бяха неизмерими.
Вратата на малкият апартамент се отвори едва едва, а от тсната цепнатина с верига от единия до другия и край се показвашезбръчкано старо лице. Явно притежателя му не желаеше да се вижда с Есмаел, защото понечи да затвори вратата моментално. Но не е така лесно да се откаже на Демон. Есмале леко замахна с длан. Веригата която е държеше се стопи за секунда, а вратата се отвори широко. Есмаел понече да влезо, но нещо го възпря. Той се огледа. По касата на вратата бяха изписани мистични писания, предназначени да го възпрат. На пода в антрето лежеше мноого дребна мноого стара мургава женица с големи очила, които заедно с огромната и цепковидна уста я караха да прилича на огромна жаба. Есмаел се усмихна благо и свали тъмните си очила, а под тях блеснаха кърваво червените му очи.
- Хайде, Хайде Консуело! Не бъди негостоприемана! Все пак аз съм ти правил толкова услуги!
Спомени заляха демона. Беше така отдавна, че само някой надарена с неговата памет можеше да го помни. Ню Йорк беше още млад. Определено не даваше индикаций, че ще се превърне в най покварения град на света. Тогава само той повярва в малкото градче. Беше догава- 18 век когато Есмаел за първи път срещна Консуело. Разбира се в началото той я виждаше само като плод на забавления- физически и душевни. Тя му роди 4 сина, които направиха баща си горд и станаха известни като едни от страшните наемни убиици през началото на 20 век. За съжаление момчетата не бяха послушни и татко се наложи да ги накаже... перманентно. Но Есмаел малко се отплесна, затова се върна към основния си спомен и лентата се върна назад. Най хубавото беше, че Консуело беше вещица, доста силна преди това. Негърката отдавна беше обрекла душата си с безброй грехове. Даже беше направила зделка с Есмаел да я остави жива... още малко.
- Можеш да влезнеш! Промълви жената с нежелание докато се изправяше, а Есмаел само кимна в знак на любезност.
Какво искаш сега?
- Да направиш една две магиики за мене, нищо сложно. Само да пратиш сънища на едно мило дете. Двамата седнаха на малка кръгла масичка. Консуело го поогледа, а после стана и започна да вади какви ли не- краче от жаба, пилешка глава, билки и изписано със странни букви канче. Тя вхърли всички съставки в канчето и погледна многозначително към Есмел с отекчение направи жест на благоволение и в канчето лумна огън. Жената понечи да каже на демона какво трябва да направи, но явно не беше нужно.
Есмаел затвори очите си и потопи ръката си в пламаците. Той си представи съня идеални- Някой я преследваше през улиците. Демона не посме да и покаже кой град е, за да не я прогони. Преследвачите й... бяха ангели, само той можеше да и помогне. Тя падна, но когато повдигна глава там беше Той- Есмаел. Но се случи нещо което Есмаел не беше предвидил. Момичето прозря отвъд маската му. Макар и за миг тя зърна чудовището зад маската на красивото лице. Сега тя щеше да се пази и от двете страни!
Есмаел вече имаше план как да е я хване, затова се запъти с бавната си крачка към една малка уличка в Харлем. Уличката беше така мръсна и неприятна както всяка друга в квартала, но не и за Ангелът на Смъртта! Не една и две души бяха станали негови по тези улици, а литрите кръв проля се в квартала бяха неизмерими.
Вратата на малкият апартамент се отвори едва едва, а от тсната цепнатина с верига от единия до другия и край се показвашезбръчкано старо лице. Явно притежателя му не желаеше да се вижда с Есмаел, защото понечи да затвори вратата моментално. Но не е така лесно да се откаже на Демон. Есмале леко замахна с длан. Веригата която е държеше се стопи за секунда, а вратата се отвори широко. Есмаел понече да влезо, но нещо го възпря. Той се огледа. По касата на вратата бяха изписани мистични писания, предназначени да го възпрат. На пода в антрето лежеше мноого дребна мноого стара мургава женица с големи очила, които заедно с огромната и цепковидна уста я караха да прилича на огромна жаба. Есмаел се усмихна благо и свали тъмните си очила, а под тях блеснаха кърваво червените му очи.
- Хайде, Хайде Консуело! Не бъди негостоприемана! Все пак аз съм ти правил толкова услуги!
Спомени заляха демона. Беше така отдавна, че само някой надарена с неговата памет можеше да го помни. Ню Йорк беше още млад. Определено не даваше индикаций, че ще се превърне в най покварения град на света. Тогава само той повярва в малкото градче. Беше догава- 18 век когато Есмаел за първи път срещна Консуело. Разбира се в началото той я виждаше само като плод на забавления- физически и душевни. Тя му роди 4 сина, които направиха баща си горд и станаха известни като едни от страшните наемни убиици през началото на 20 век. За съжаление момчетата не бяха послушни и татко се наложи да ги накаже... перманентно. Но Есмаел малко се отплесна, затова се върна към основния си спомен и лентата се върна назад. Най хубавото беше, че Консуело беше вещица, доста силна преди това. Негърката отдавна беше обрекла душата си с безброй грехове. Даже беше направила зделка с Есмаел да я остави жива... още малко.
- Можеш да влезнеш! Промълви жената с нежелание докато се изправяше, а Есмаел само кимна в знак на любезност.
Какво искаш сега?
- Да направиш една две магиики за мене, нищо сложно. Само да пратиш сънища на едно мило дете. Двамата седнаха на малка кръгла масичка. Консуело го поогледа, а после стана и започна да вади какви ли не- краче от жаба, пилешка глава, билки и изписано със странни букви канче. Тя вхърли всички съставки в канчето и погледна многозначително към Есмел с отекчение направи жест на благоволение и в канчето лумна огън. Жената понечи да каже на демона какво трябва да направи, но явно не беше нужно.
Есмаел затвори очите си и потопи ръката си в пламаците. Той си представи съня идеални- Някой я преследваше през улиците. Демона не посме да и покаже кой град е, за да не я прогони. Преследвачите й... бяха ангели, само той можеше да и помогне. Тя падна, но когато повдигна глава там беше Той- Есмаел. Но се случи нещо което Есмаел не беше предвидил. Момичето прозря отвъд маската му. Макар и за миг тя зърна чудовището зад маската на красивото лице. Сега тя щеше да се пази и от двете страни!
-
Beleg Kutalion
- Самотник
- Posts: 2118
- Joined: Tue Nov 02, 2004 8:11 pm
Ню Орлианс! Дело "Страната срещу Крейн Масакр" Дело за 12 последователни ритуални убийства!
- Крейн Масакр, осъждам ви на смърт чрез "терапия" с електрически стол, която ще се състои на 06. 08. 2005 в 22:30. Екзекуцията ще се проведе в присъствието само на изпълняващия я полицай, офицер Макмилън. Слагам край на делото.
- Господин съдия- побърза да възрази адвоката ми, но аз го дръпнах за сакото и го придърпах да седне. След което се усмихнах злорадо, докато стареца удряше с чука си, за да въдвори ред в туко що избухналата от възгласи зала. Двама полицаи ме грабнаха и ме повлекоха към килията в която щях да прекарам остатъка от живота си в това нищожно тяло.
Не ми се искаше обаче да губя тази си обвивка. Харесваше ми, а и не ми се чакаха 18 години, за нова. Трябваше да измисля нещо, за да избягам от тук. Свързах се мисловно с архиватора на ада.
- Здрасти Дестро- казах аз с мрачен глас и с лека насмешка, защото Архиватора бе един от тези демони, които бях прецаквал много пъти, за да се добера до поста който заемах сега.
- Какво искаш изчадие гадно- извика Дестро в главата ми.
- Искам да провериш какво имаме като данни, за някой си офицер Макмилън.
- Ох. Ей сега. Да досието му е тук. Несемеен, няма деца, приятели, нищо. Родителите му са починали когато е бил много малък. Друго не пише.
"Перфектно" помислих си аз. Вече имах план как да избягам.
Не забелязах кога бяхме стигнали до килията. Двамата полицаи свалиха оковите ми и ме бутнаха в "стаята" от която лъхаше на пот и мръсотия. Трябваше ми нещо остро. Извадих една лъжица която бях откраднал от стола и се съсредоточих. Тя започна да се огъва и след малко бе обгърната в пламък. В ръцете си държах малко ножче.
Усещах, че нещо в плана ми куца. Как щях да извадя ръката си от кожените ремъци. Замислих се, а около мен прехвърча някаква муха. Стрелнах ръката си почти инстиктивно и стиснах леко. Чух как гръбнака и пропука леко и се счупи.
Да. Точно това. Сложих палеца на лявата си ръка върху металната, част от леглото, след което ударих ръката си с крак. Палеца ми се счупи, а аз замалко щях да припадна от болка. Въпреки това, от устата ми не се отрони вика, който щеше да ме издаде.
3 часа по- късно. 30 минути до екзекуцията.
Лежах на леглото си, когато двамата полицаи довели ме дотук отвориха вратата. От там лъхна приятен хладен въздух, който ме ободри след преживяния шок.
- Хайде ставай Крейн. Съдията каза да попитам дали имаш някакви предсмъртни желания- каза пълничкия, нисък полицай който в момента държеше една недоядена поничка, а по брадичката му се стичаше сладко от боровинки.
- Искам да те видя в ковчег прасчо- отвърнах и се усмихнах злорадо, а в очите ми се четеше омраза.
Той посегна да ме удари с палката, но другия го спря и двамата ми сложиха веригите, които бяха направени специално за мен.
Полицаите ме ескортираха близо 300 метра, през разни коридори, врати и други, докато не стигнахме до една врата, на която имаше нарисувана светкавичка. Влезнахме вътре, а там ни чакаше някакъв мъж с качулка на главата.
- Защо си навлякал тази качулка Макмилън- попита прасчото.
- Суеверен съм Смийт. Не обичам тези психопати да гледат лицето ми.
- Добре- каза прасчото, след което ме бутна на стола и започна да стяга ръцете ми с кожените ремъци. Когато привърши сложи някаква каска на главата ми.- Готов е за тебе.
Двамата полицаи излязоха и затвориха вратата докато аз се смеех зловещо. След малко спрях и Макмилън извади отнякъде малка библия. Започна да чете, а аз използвах момента да извада ръката си от кожената примка. После внимателно освободих и другата си ръка. Извадих ножа и разрязох примките стягащи глезените ми. Макмилън надигна поглед точно в момента в който лакътя ми го удари в слепоочието. Офицера изпадна в безсъзнание, а аз смених набързо дрехите ни. След което взех маската му и си я нахлупих. Изтеглих тялото му до стола и го завързах, след което сложих и шлема му.
- Ъъъ. Къде съм- промълви сънено Макмилън миг преди да дръпна ръчката. Последваха неистови писъци, защото бях забравил водата, но нищо, малко препечен беше по- добре.
Двамата полицаи влязоха в стаята и прасчо попита:
- Всичко наред ли е?
- Да- отвърнах аз спокойно и посочих чувала в другия край на стаята.- Трябва да го сложиме там след което вие ще го завлечете до моргата.
- Добре- каза прасчо и ме погледна някак си странно- Абе ти малко си се издължил от последния път когато се срещнахме.
- Стелки- казах аз и отново посочих чувала. Прасчо кимна.
Двамата полицаи се заеха да набутат все още пушещото тяло на Макмилън в чувала след което излязоха.
- Макмилън. Да те закарам ли до вкъщи след като свършиме тая работа- извика Прасчо.
- Да с удоволствие- отвърнах аз, като мислено се надсмивах на горкия полицай, който най- сетне щеше да си намери майстора.
Прасчо ми бе казал, да изчакам извън затвора и така и направих. Веднага щом излязох от сградата се почуствах свободен. Беше тъмна и влажна нощ. Явно туко що бе спряло да вали.
Перфектната нощ за още едно убийство помислих си аз.
Не след дълго прасчо се довлече с колата си, син форд от 1986 с леко изпотрошени джанти. Влязох в колата и седнах на задната седалка, защото на предната седеше другия полицай.
- Защо не свалиш тази маска?
- Нали ти казах. Суеверен съм. Трябва да стигна до къщи и чак тогава- казах малко раздразнен.
- Добре де добре. Не се пали, само.
Двигателя на колата направи нещо което прозвуча като "бръм" и потегли.
След десетина минути каране се озовахме на някакъв планински път. От лявата страна бездна, а от дясно планината.
Перфектното място за двойното убийство.
- Спри, куче- извиках аз, а прасчо натисна спирачките с цялото си тегло. Колата се закова на едно място, а двамата полицаи започнаха да се оглеждат за животното. Извадих ножчето от ръкава си и прободох пълничкия полицай във врата. Той изхърка тихо, а от раната започна да изригва кръв сякаш бе фонтан. Другият полицай се обърна в най- неподходящи момент за него. Острието проникна очната му ябълка и достигна до мозъка му.
Излязох от колата доволен от свършеното и отворих вратата на шофьора, дръпнах скоростния лост натиснах съединителя, след което и газта. Колата потегли отначало бавно, но после по- бързо, защото крака на умрелия прасчо бе върху газта.
Форда с трясък изхвърча през мантинелите право в пропастта. След малко се чу и гръм.
Измях се с цялата сила, която имах. Отдавна не се бях чуствал толкова доволен от себе си.
- Забавляваш ли се- попита нечий глас в главата ми.
- Да, Луи, въпреки, че бях на косъм да загубя обвивката си. Защо питаш?
- Ами има виж това.
Пред мен се материализира нечие досие. Вдигнах го от земята и след като го прочетох на светлината на кървавата луна, казах спокойно.
- Ще участвам в надпреварата, но не заради наградата Луи, ами заради забавлението.
- Така да бъде Крейн.
Гласът в главата ми спря. Изгубих контакта си със Сатаната. Сега бях сам в този объркан свят пълен с демони и ангели готови да ме унищожат при първия удобен случай.
Ах, колко хубаво е да си свободен!
- Крейн Масакр, осъждам ви на смърт чрез "терапия" с електрически стол, която ще се състои на 06. 08. 2005 в 22:30. Екзекуцията ще се проведе в присъствието само на изпълняващия я полицай, офицер Макмилън. Слагам край на делото.
- Господин съдия- побърза да възрази адвоката ми, но аз го дръпнах за сакото и го придърпах да седне. След което се усмихнах злорадо, докато стареца удряше с чука си, за да въдвори ред в туко що избухналата от възгласи зала. Двама полицаи ме грабнаха и ме повлекоха към килията в която щях да прекарам остатъка от живота си в това нищожно тяло.
Не ми се искаше обаче да губя тази си обвивка. Харесваше ми, а и не ми се чакаха 18 години, за нова. Трябваше да измисля нещо, за да избягам от тук. Свързах се мисловно с архиватора на ада.
- Здрасти Дестро- казах аз с мрачен глас и с лека насмешка, защото Архиватора бе един от тези демони, които бях прецаквал много пъти, за да се добера до поста който заемах сега.
- Какво искаш изчадие гадно- извика Дестро в главата ми.
- Искам да провериш какво имаме като данни, за някой си офицер Макмилън.
- Ох. Ей сега. Да досието му е тук. Несемеен, няма деца, приятели, нищо. Родителите му са починали когато е бил много малък. Друго не пише.
"Перфектно" помислих си аз. Вече имах план как да избягам.
Не забелязах кога бяхме стигнали до килията. Двамата полицаи свалиха оковите ми и ме бутнаха в "стаята" от която лъхаше на пот и мръсотия. Трябваше ми нещо остро. Извадих една лъжица която бях откраднал от стола и се съсредоточих. Тя започна да се огъва и след малко бе обгърната в пламък. В ръцете си държах малко ножче.
Усещах, че нещо в плана ми куца. Как щях да извадя ръката си от кожените ремъци. Замислих се, а около мен прехвърча някаква муха. Стрелнах ръката си почти инстиктивно и стиснах леко. Чух как гръбнака и пропука леко и се счупи.
Да. Точно това. Сложих палеца на лявата си ръка върху металната, част от леглото, след което ударих ръката си с крак. Палеца ми се счупи, а аз замалко щях да припадна от болка. Въпреки това, от устата ми не се отрони вика, който щеше да ме издаде.
3 часа по- късно. 30 минути до екзекуцията.
Лежах на леглото си, когато двамата полицаи довели ме дотук отвориха вратата. От там лъхна приятен хладен въздух, който ме ободри след преживяния шок.
- Хайде ставай Крейн. Съдията каза да попитам дали имаш някакви предсмъртни желания- каза пълничкия, нисък полицай който в момента държеше една недоядена поничка, а по брадичката му се стичаше сладко от боровинки.
- Искам да те видя в ковчег прасчо- отвърнах и се усмихнах злорадо, а в очите ми се четеше омраза.
Той посегна да ме удари с палката, но другия го спря и двамата ми сложиха веригите, които бяха направени специално за мен.
Полицаите ме ескортираха близо 300 метра, през разни коридори, врати и други, докато не стигнахме до една врата, на която имаше нарисувана светкавичка. Влезнахме вътре, а там ни чакаше някакъв мъж с качулка на главата.
- Защо си навлякал тази качулка Макмилън- попита прасчото.
- Суеверен съм Смийт. Не обичам тези психопати да гледат лицето ми.
- Добре- каза прасчото, след което ме бутна на стола и започна да стяга ръцете ми с кожените ремъци. Когато привърши сложи някаква каска на главата ми.- Готов е за тебе.
Двамата полицаи излязоха и затвориха вратата докато аз се смеех зловещо. След малко спрях и Макмилън извади отнякъде малка библия. Започна да чете, а аз използвах момента да извада ръката си от кожената примка. После внимателно освободих и другата си ръка. Извадих ножа и разрязох примките стягащи глезените ми. Макмилън надигна поглед точно в момента в който лакътя ми го удари в слепоочието. Офицера изпадна в безсъзнание, а аз смених набързо дрехите ни. След което взех маската му и си я нахлупих. Изтеглих тялото му до стола и го завързах, след което сложих и шлема му.
- Ъъъ. Къде съм- промълви сънено Макмилън миг преди да дръпна ръчката. Последваха неистови писъци, защото бях забравил водата, но нищо, малко препечен беше по- добре.
Двамата полицаи влязоха в стаята и прасчо попита:
- Всичко наред ли е?
- Да- отвърнах аз спокойно и посочих чувала в другия край на стаята.- Трябва да го сложиме там след което вие ще го завлечете до моргата.
- Добре- каза прасчо и ме погледна някак си странно- Абе ти малко си се издължил от последния път когато се срещнахме.
- Стелки- казах аз и отново посочих чувала. Прасчо кимна.
Двамата полицаи се заеха да набутат все още пушещото тяло на Макмилън в чувала след което излязоха.
- Макмилън. Да те закарам ли до вкъщи след като свършиме тая работа- извика Прасчо.
- Да с удоволствие- отвърнах аз, като мислено се надсмивах на горкия полицай, който най- сетне щеше да си намери майстора.
Прасчо ми бе казал, да изчакам извън затвора и така и направих. Веднага щом излязох от сградата се почуствах свободен. Беше тъмна и влажна нощ. Явно туко що бе спряло да вали.
Перфектната нощ за още едно убийство помислих си аз.
Не след дълго прасчо се довлече с колата си, син форд от 1986 с леко изпотрошени джанти. Влязох в колата и седнах на задната седалка, защото на предната седеше другия полицай.
- Защо не свалиш тази маска?
- Нали ти казах. Суеверен съм. Трябва да стигна до къщи и чак тогава- казах малко раздразнен.
- Добре де добре. Не се пали, само.
Двигателя на колата направи нещо което прозвуча като "бръм" и потегли.
След десетина минути каране се озовахме на някакъв планински път. От лявата страна бездна, а от дясно планината.
Перфектното място за двойното убийство.
- Спри, куче- извиках аз, а прасчо натисна спирачките с цялото си тегло. Колата се закова на едно място, а двамата полицаи започнаха да се оглеждат за животното. Извадих ножчето от ръкава си и прободох пълничкия полицай във врата. Той изхърка тихо, а от раната започна да изригва кръв сякаш бе фонтан. Другият полицай се обърна в най- неподходящи момент за него. Острието проникна очната му ябълка и достигна до мозъка му.
Излязох от колата доволен от свършеното и отворих вратата на шофьора, дръпнах скоростния лост натиснах съединителя, след което и газта. Колата потегли отначало бавно, но после по- бързо, защото крака на умрелия прасчо бе върху газта.
Форда с трясък изхвърча през мантинелите право в пропастта. След малко се чу и гръм.
Измях се с цялата сила, която имах. Отдавна не се бях чуствал толкова доволен от себе си.
- Забавляваш ли се- попита нечий глас в главата ми.
- Да, Луи, въпреки, че бях на косъм да загубя обвивката си. Защо питаш?
- Ами има виж това.
Пред мен се материализира нечие досие. Вдигнах го от земята и след като го прочетох на светлината на кървавата луна, казах спокойно.
- Ще участвам в надпреварата, но не заради наградата Луи, ами заради забавлението.
- Така да бъде Крейн.
Гласът в главата ми спря. Изгубих контакта си със Сатаната. Сега бях сам в този объркан свят пълен с демони и ангели готови да ме унищожат при първия удобен случай.
Ах, колко хубаво е да си свободен!
Провала му беше вбесил демона. Но той не беше от типа същества които оставаха без план, а такъв вече се заформяше в главата на Есмаел.
Беше му ясно, че той не единствения демон по петите на човека, за да можеше този план да подейства щяха да са нужни повече от един от неговият народ. Идеята му беше проста. Вместо да се опитваше да прикотка смъртния на тяхна страна просто щеше да превърне душата му в роб на пъкъла. Човека явно знаеше за заобикалящият го свят. Демоните само трябваше да се погрижат да извърши смъртен грях, а след това да я оставят на смъртта. Просто и гениално. За съжаление обаче само един от падналите нямаше да е достатъчен, затова Есмаел се зае със сложният соломонов печат с който да призове събратята си!
Беше му ясно, че той не единствения демон по петите на човека, за да можеше този план да подейства щяха да са нужни повече от един от неговият народ. Идеята му беше проста. Вместо да се опитваше да прикотка смъртния на тяхна страна просто щеше да превърне душата му в роб на пъкъла. Човека явно знаеше за заобикалящият го свят. Демоните само трябваше да се погрижат да извърши смъртен грях, а след това да я оставят на смъртта. Просто и гениално. За съжаление обаче само един от падналите нямаше да е достатъчен, затова Есмаел се зае със сложният соломонов печат с който да призове събратята си!
Изминаха доста часове откакто Касадриел проводи мъченическата душа на изстрадалия комарджия в ада.Представянето на душата на комарджията пред Сатаната.
-Каква е тая мърша ,дето ми я докара ,майка ти рогата.-викаше Сатаната към Касадриел като гледаше към момчето,и махаше към него.
-Комарджия ,Ваше адско величие,обикновен комарджия потънал в дългове.-каза Касадриел бутайки момчето към трона.
Сатаната погледна към момчето и към демона и каза озъбен:
-Да,все пак е мамил .И комарджия казваш че е а?
-А-ха-каза Касадриел поглеждайки напред и видя как един демон от съветниците на Сатаната ,се приближи до него и подшушна нещо.
-Все пак ще ние от полза,но знам ли .-каза Сатаната като се сети за Казината.-Водете го към,Казината там му е мястото-посочвайки един демоните- пазители .
-Свободен ли съм ,господарю-каза Касадриел покланяйки се .
-Не, oще малко ще те задържа ,защото и ти ми трябваш.-посочи с пръст към съветника и го привика:
-Дай ,едно досие и на този ,тоя не знае ,че ще има награда за душата на момичето ,която толкова ни трябва.
Съветника взе един пергамент и подаде свитъка на Касадриел.
Касадриел знаеше ,че щом има награда не само демоните му бяха противници ,но и ангелите също.За това отдавна бе подготвен.Но знае ли какво може да се очаква ,от толкова много кандидати.Клане ще има в това бе сигурен.Държейки свитъка в ръце Касадриел попита Сатаната:
-Свободен ли съм вече да преминавам в действие че пътя е доста.
-Изчезвай,свободен си и друг път не забравяй ,че преди да докараш някаква душа тука да се свържеш мен.
-Да,ваша адска чест както наредите.-се поклони Касадриел и като се обърна тръгна към вратата на тронната зала .Излезе навън от палата и вдиша дълбоко серния дим който се процеждаше от пукнатините на почернялата от лава земя,и като вървеше напред си каза на себе си ,,Трябва да се подготвя,,.До големите ръждясали порти спря и погледна към демона ,който държеше връзка ключове като там бе оставил оръжията си на влизане .Пазителя побутна цербера който подуши Касадриел му подаде меча с ножницата и 5-те ками. Като се наведе леко и се наклони напред Касадриел отвори крилете си и полетя към края на огненото езеро кадето се намираше портала за горната земя.
-Каква е тая мърша ,дето ми я докара ,майка ти рогата.-викаше Сатаната към Касадриел като гледаше към момчето,и махаше към него.
-Комарджия ,Ваше адско величие,обикновен комарджия потънал в дългове.-каза Касадриел бутайки момчето към трона.
Сатаната погледна към момчето и към демона и каза озъбен:
-Да,все пак е мамил .И комарджия казваш че е а?
-А-ха-каза Касадриел поглеждайки напред и видя как един демон от съветниците на Сатаната ,се приближи до него и подшушна нещо.
-Все пак ще ние от полза,но знам ли .-каза Сатаната като се сети за Казината.-Водете го към,Казината там му е мястото-посочвайки един демоните- пазители .
-Свободен ли съм ,господарю-каза Касадриел покланяйки се .
-Не, oще малко ще те задържа ,защото и ти ми трябваш.-посочи с пръст към съветника и го привика:
-Дай ,едно досие и на този ,тоя не знае ,че ще има награда за душата на момичето ,която толкова ни трябва.
Съветника взе един пергамент и подаде свитъка на Касадриел.
Касадриел знаеше ,че щом има награда не само демоните му бяха противници ,но и ангелите също.За това отдавна бе подготвен.Но знае ли какво може да се очаква ,от толкова много кандидати.Клане ще има в това бе сигурен.Държейки свитъка в ръце Касадриел попита Сатаната:
-Свободен ли съм вече да преминавам в действие че пътя е доста.
-Изчезвай,свободен си и друг път не забравяй ,че преди да докараш някаква душа тука да се свържеш мен.
-Да,ваша адска чест както наредите.-се поклони Касадриел и като се обърна тръгна към вратата на тронната зала .Излезе навън от палата и вдиша дълбоко серния дим който се процеждаше от пукнатините на почернялата от лава земя,и като вървеше напред си каза на себе си ,,Трябва да се подготвя,,.До големите ръждясали порти спря и погледна към демона ,който държеше връзка ключове като там бе оставил оръжията си на влизане .Пазителя побутна цербера който подуши Касадриел му подаде меча с ножницата и 5-те ками. Като се наведе леко и се наклони напред Касадриел отвори крилете си и полетя към края на огненото езеро кадето се намираше портала за горната земя.
Самаел бродеше в топлата нощ. Беше надраскал преложението си на стените на стаята в която беше соломоновият печат. Събратимите му щеха да го намерят. Сега обмисляше да събере още стари дългове. Да поиска услуга от още един нещастник пожелал да живее по- дълго от колкото е заслужил.
Камбаните на Църквата отбиха 11:00 през ноща и в нея влезе демон. Имаше ирония. Той огледа стауйте. Бяха някакси смешни. Една мраморна форма не може да опише същество като ангeл. Викяра се опита да каже на посетителя, че е късно и трябва да си тръгне, но видя на кърваво червените ириси зад черните очила запратиха младежа на близката скамейка.
Вратите сами се отваряха пред Самаел. Накрая той стигна до "килията" на попа. Вратата отново се отвори от самосебе си. Явно свещеника не се зарадва на визитата, защото щом видя посетителя си вдигна едно разпиятие
- Напусни дома господен, слуга на дявола! Заповядвам ти в неговото име.
- Странно, че не му се моли на смъртния си одър, помоли се на мене. Не каза- боже дай ми още малко да поживея. Не! Гледаше ме в очите, разпозна ме, знаеше че те чакам за да отведа душата ти. Каза ми- Демоне, поданик на Луцифер, пощади ме! Не ме отвеждай! Ще направя всичко, само не ме отвеждай!
Е! Оставихте 12 години! Сега е време да ми се отплатиш!
Свещенника явно осъзнал безсилието на кръста свали окрашението.
- Какво искаш от мене?
- В града идва един смъртен- млада жена. Искам да я намеря! Ти може да си ми от помощ. Явно тя е бездомна. Просяците и бездомните спят във вашите приюти и се хранят във вашите обществени кухни, нали?
- Да.
- Искам щом я забележите да я хванете, на всяка цена и да ме извикате. И ако някой друг пита за нея- Ангел или демон предлагам да премълчиш нашата среща! A да и старче, не ме разочеровай, ще ми е мнооого неприятно да одтегля щедрия си подарък към тебе.
Камбаните на Църквата отбиха 11:00 през ноща и в нея влезе демон. Имаше ирония. Той огледа стауйте. Бяха някакси смешни. Една мраморна форма не може да опише същество като ангeл. Викяра се опита да каже на посетителя, че е късно и трябва да си тръгне, но видя на кърваво червените ириси зад черните очила запратиха младежа на близката скамейка.
Вратите сами се отваряха пред Самаел. Накрая той стигна до "килията" на попа. Вратата отново се отвори от самосебе си. Явно свещеника не се зарадва на визитата, защото щом видя посетителя си вдигна едно разпиятие
- Напусни дома господен, слуга на дявола! Заповядвам ти в неговото име.
- Странно, че не му се моли на смъртния си одър, помоли се на мене. Не каза- боже дай ми още малко да поживея. Не! Гледаше ме в очите, разпозна ме, знаеше че те чакам за да отведа душата ти. Каза ми- Демоне, поданик на Луцифер, пощади ме! Не ме отвеждай! Ще направя всичко, само не ме отвеждай!
Е! Оставихте 12 години! Сега е време да ми се отплатиш!
Свещенника явно осъзнал безсилието на кръста свали окрашението.
- Какво искаш от мене?
- В града идва един смъртен- млада жена. Искам да я намеря! Ти може да си ми от помощ. Явно тя е бездомна. Просяците и бездомните спят във вашите приюти и се хранят във вашите обществени кухни, нали?
- Да.
- Искам щом я забележите да я хванете, на всяка цена и да ме извикате. И ако някой друг пита за нея- Ангел или демон предлагам да премълчиш нашата среща! A да и старче, не ме разочеровай, ще ми е мнооого неприятно да одтегля щедрия си подарък към тебе.
Малко след полунощ в крайните квартали на Лас Вегас .
Двама младежи пръскаха с спрейове на тухлената стена ,обграждаща денощния паркинг,когато на 5 метра от тях се случи нещо.На улицата до тях имаше една канализационна шахта ,на която капака буквално изхвърча нагоре. Като прелетя два метра напред се претърколи няколко пъти и събори кутията със спрейове смачквайки 4-5.Двамата се обърнаха подпирайки се по стената и погледите им спряха на шахтата и после се обърнаха,към капака.
-Какво ,по дяволите е тва,аий?-каза високия носещ дълго черно манто ,и погледна приятеля си посочвайки капака.
-Това е капака на шахтата бе ,кретен .-каза сухия плешив тип до него,и забелязвайки че от дупката на шахтата изкочи един висок ,здрав тип изцяло облечен с черни дрехи ,и дълга черна коса ,добави-а ,тоз ,кой е -като буташе с лакът,приятеля си ,гледаше как коравия направи два скока и се отзова пред тях.
Касадриел погледна и двамата и каза на високия,хващайки го за яката .
-Сваляй коженото манто веднага-и като погледна към другия посочи към него и му каза с плътен глас -каде се намира шосе 66 .
-Не,знам а и за какво да ти казвам,копеле -каза плешивия като изкара нож с близо 20см острие и го замаха пред него
Демона държейки високия за яката ,светкавично взе ножа размахан към него и го заби в корема на плешивия ,като бе в карал в ножа до дръжката.Плешивия не успя и да извика. Касадриел бавно изкара ножа ,като се засмя дрезгаво и гласа му се промени му каза:
-А,аз знам какво да ти кажа ,че вече си умрял .-и после добави като вдигна другия на високо с две ръце и го хвърли изпрашайки го на 3-4 метра на тротоара .Високия прелетя 3 метра и претъркаляйки се спря в една кофа за боклук като я събори. Изстена от болката която счупената дясна ръка му предоставяше и като се подпря на падналата кофа извика към непознатия.
-По,дяволите ,какво искаш от мен.-изрева високия като вече се бе хванал за ръката.
-Нищо,само мантото,дори и душата ти не е за ада -каза Касадриел и както държеше ножа го хвърли със сила към високия и след секунда острието бе преминало през гърлото и беше се забило в кофата за боклук.Касадриел отиде до младежа който бе мъртъв и изкара ножа от гърлото му опръсквайки с кръв наоколо . Избърса ножа с една хартия от боклука ,и го прибра в якето си слагайки го във вътрешния джоб.Направи един скок и си взе меча и камите,които бяха увити в парцали.
После отиде до единия труп хвана го като торбичка с боклук и го хвърли в шахтата,със другия направи същото но преди това свали мантото претършува го и откри200$ в него.Отиде взе капака и го сложи на шахтата. Сгъна мантото на руло и го постави под мищница . Тръгна към пиацата за таксита която се намираше след 5 пресечки съвсем спокойно свирейки си с уста. Тая част на града бе пуста само паркинги и складове се намираха тука .Нямаше никой вечер освен кучетата,и вече спящите пазачи.
Двама младежи пръскаха с спрейове на тухлената стена ,обграждаща денощния паркинг,когато на 5 метра от тях се случи нещо.На улицата до тях имаше една канализационна шахта ,на която капака буквално изхвърча нагоре. Като прелетя два метра напред се претърколи няколко пъти и събори кутията със спрейове смачквайки 4-5.Двамата се обърнаха подпирайки се по стената и погледите им спряха на шахтата и после се обърнаха,към капака.
-Какво ,по дяволите е тва,аий?-каза високия носещ дълго черно манто ,и погледна приятеля си посочвайки капака.
-Това е капака на шахтата бе ,кретен .-каза сухия плешив тип до него,и забелязвайки че от дупката на шахтата изкочи един висок ,здрав тип изцяло облечен с черни дрехи ,и дълга черна коса ,добави-а ,тоз ,кой е -като буташе с лакът,приятеля си ,гледаше как коравия направи два скока и се отзова пред тях.
Касадриел погледна и двамата и каза на високия,хващайки го за яката .
-Сваляй коженото манто веднага-и като погледна към другия посочи към него и му каза с плътен глас -каде се намира шосе 66 .
-Не,знам а и за какво да ти казвам,копеле -каза плешивия като изкара нож с близо 20см острие и го замаха пред него
Демона държейки високия за яката ,светкавично взе ножа размахан към него и го заби в корема на плешивия ,като бе в карал в ножа до дръжката.Плешивия не успя и да извика. Касадриел бавно изкара ножа ,като се засмя дрезгаво и гласа му се промени му каза:
-А,аз знам какво да ти кажа ,че вече си умрял .-и после добави като вдигна другия на високо с две ръце и го хвърли изпрашайки го на 3-4 метра на тротоара .Високия прелетя 3 метра и претъркаляйки се спря в една кофа за боклук като я събори. Изстена от болката която счупената дясна ръка му предоставяше и като се подпря на падналата кофа извика към непознатия.
-По,дяволите ,какво искаш от мен.-изрева високия като вече се бе хванал за ръката.
-Нищо,само мантото,дори и душата ти не е за ада -каза Касадриел и както държеше ножа го хвърли със сила към високия и след секунда острието бе преминало през гърлото и беше се забило в кофата за боклук.Касадриел отиде до младежа който бе мъртъв и изкара ножа от гърлото му опръсквайки с кръв наоколо . Избърса ножа с една хартия от боклука ,и го прибра в якето си слагайки го във вътрешния джоб.Направи един скок и си взе меча и камите,които бяха увити в парцали.
После отиде до единия труп хвана го като торбичка с боклук и го хвърли в шахтата,със другия направи същото но преди това свали мантото претършува го и откри200$ в него.Отиде взе капака и го сложи на шахтата. Сгъна мантото на руло и го постави под мищница . Тръгна към пиацата за таксита която се намираше след 5 пресечки съвсем спокойно свирейки си с уста. Тая част на града бе пуста само паркинги и складове се намираха тука .Нямаше никой вечер освен кучетата,и вече спящите пазачи.
-
Beleg Kutalion
- Самотник
- Posts: 2118
- Joined: Tue Nov 02, 2004 8:11 pm
Място: АДА или по- точно. Малко преди да се пренеса в АдаРеших, че е време замалко да се върна в своята обител.
Огромен пламък обгърна обвивката ми и след няколко секунди се озовах в малка стая без врати или каквото и да било. Бях направил, така че само аз и Луи да можем да влизаме тук.
Огледах се за нещо подобно на телевизор. Беше точно срещу бюрото ми.
Седнах, качих краката на масата. В едната ми ръка се материализира чаша студено мляко, а в другата дистанционно. Натиснах голямото червено копче а после това за превъртане назад. Исках да вида какво са вършили не само ангелите ами и моите събратя във връзка с Анджи. Спрях се на няколко от най- важните, както и на един от втори ранг.
- Какво е напрвил Есмаел- изревах аз и захвърлих чашата към стената вляво.- Защо по ангелите, тези нечистокръвни подобия на демони си мислят, че са толкова велики, като използват нищожните хора да им вършат мръсната работа. Как е могъл да се разкрие пред момичето?
Спрях се преди да започна да ругая. Все пак един чистокръвен демон, трябва да не се поддава на емоции. И все пак, извършеното от Есмаел можеше и да увеличи нивото на забава в надпреварата.
Погледнах Аззазел.
- Хаха. И този се занимава с хора. Вселява се в тях и си върши черната работа. И все пак е по- добре от Есмаел. Ще видиме какви ще ги надроби и той.
Превъртях малко напред, защото не ми се гледаха сукубусите лижещи топките му.
На екрана се появи някакъв демон. Май беше чистокръвен, но с по- нисък ранк. Този изглежда си вършеше работата сам, нооо нямаше стил. Просто ходеше с нож в ръка и ги коляше.
-Хаха. Чак и свръхсилата си използва. Хаха. Колко са смешни!
Явно бях привършил с демоните, когато видях, че има и още нещо свързано с Есмаел, някакъв поп, ясно чувах думите "и ако дойде някой от събратята ми, нека този разговор да си остане между нас" или нещо подобно. Щях да се погрижа падрето никога да не проговори!
Сега беше време да погледна и ангелчетата.
- Хаха. Михаил някакви сбирки, после разговори с Хермес, иска данни за Анджи, няма проблем, този педантичен, но въпреки това доста могъщ глупак не е пречка за мен. Тук се появява и някой чието име не знам, загубил е някой много близък за него и се е запътил към някакъв бар в Ню Орлианс пълен с демони 3 ранк, само съдържателя е 2-ри. Мда Данаил избива роднини, колко е жалък. Може би само той и незнайния може да се окажат пречка!
Сега бе времето в което щях да прецакам замислите на Есмаел и да убия попа.
Място: Точно пред църквата. Ръми. Облечен съм в черен шлифер
Погледнах нагоре докато по лицето ми се стичаха малки капчици вода. Точно над вратите бе изписано "Влезте чада божии, за да изкупите греховете си".
Бутнах огромните порти с все сила. За момент чух как отчето се моли пред дървен кръст на който му липсваше най- важната част от Християнството. Исус. Капките вода се разлетяха навсякъде при сблъсака на ръцете ми с вратите на храма. В този момент дясната ми ръка направи дъга надолу и от ръкава ми изникна огромен нож. Отчето се обърна и понечи да каже нещо, но летящото острие се вряза в гърдите му и го закова за кръстта.
Отидох до разпятието и коленичих пред разпнатия свещенник:
- Предай много поздрави на Оня горе. Амин.
Оставих кръвта на падрето да тече бавно и да се просмуква в дървото, докато аз взех един сребърен кръст от подноса пред разпятието.
Влязох в изповедалнята, защото бях чул нечии стъпки. Явно нещастника не бе забелязал трупа на отчето и влезе при мен.
- Отче, съгреших...
- Греховете ти ще бъдат опростени- прекъснах го аз, вдигнах кръста и с всичката си възможна сила го забих в главата му през решетките. Чу се метален звън, след което блаженна тишина.
"Мисля, че това ще ги накара да млъкнат" помислих си аз и излязох от църквата. Навън продължаваше да вали. Потеглих към бара към който се бе запътил безименния ангел...
Огромен пламък обгърна обвивката ми и след няколко секунди се озовах в малка стая без врати или каквото и да било. Бях направил, така че само аз и Луи да можем да влизаме тук.
Огледах се за нещо подобно на телевизор. Беше точно срещу бюрото ми.
Седнах, качих краката на масата. В едната ми ръка се материализира чаша студено мляко, а в другата дистанционно. Натиснах голямото червено копче а после това за превъртане назад. Исках да вида какво са вършили не само ангелите ами и моите събратя във връзка с Анджи. Спрях се на няколко от най- важните, както и на един от втори ранг.
- Какво е напрвил Есмаел- изревах аз и захвърлих чашата към стената вляво.- Защо по ангелите, тези нечистокръвни подобия на демони си мислят, че са толкова велики, като използват нищожните хора да им вършат мръсната работа. Как е могъл да се разкрие пред момичето?
Спрях се преди да започна да ругая. Все пак един чистокръвен демон, трябва да не се поддава на емоции. И все пак, извършеното от Есмаел можеше и да увеличи нивото на забава в надпреварата.
Погледнах Аззазел.
- Хаха. И този се занимава с хора. Вселява се в тях и си върши черната работа. И все пак е по- добре от Есмаел. Ще видиме какви ще ги надроби и той.
Превъртях малко напред, защото не ми се гледаха сукубусите лижещи топките му.
На екрана се появи някакъв демон. Май беше чистокръвен, но с по- нисък ранк. Този изглежда си вършеше работата сам, нооо нямаше стил. Просто ходеше с нож в ръка и ги коляше.
-Хаха. Чак и свръхсилата си използва. Хаха. Колко са смешни!
Явно бях привършил с демоните, когато видях, че има и още нещо свързано с Есмаел, някакъв поп, ясно чувах думите "и ако дойде някой от събратята ми, нека този разговор да си остане между нас" или нещо подобно. Щях да се погрижа падрето никога да не проговори!
Сега беше време да погледна и ангелчетата.
- Хаха. Михаил някакви сбирки, после разговори с Хермес, иска данни за Анджи, няма проблем, този педантичен, но въпреки това доста могъщ глупак не е пречка за мен. Тук се появява и някой чието име не знам, загубил е някой много близък за него и се е запътил към някакъв бар в Ню Орлианс пълен с демони 3 ранк, само съдържателя е 2-ри. Мда Данаил избива роднини, колко е жалък. Може би само той и незнайния може да се окажат пречка!
Сега бе времето в което щях да прецакам замислите на Есмаел и да убия попа.
Място: Точно пред църквата. Ръми. Облечен съм в черен шлифер
Погледнах нагоре докато по лицето ми се стичаха малки капчици вода. Точно над вратите бе изписано "Влезте чада божии, за да изкупите греховете си".
Бутнах огромните порти с все сила. За момент чух как отчето се моли пред дървен кръст на който му липсваше най- важната част от Християнството. Исус. Капките вода се разлетяха навсякъде при сблъсака на ръцете ми с вратите на храма. В този момент дясната ми ръка направи дъга надолу и от ръкава ми изникна огромен нож. Отчето се обърна и понечи да каже нещо, но летящото острие се вряза в гърдите му и го закова за кръстта.
Отидох до разпятието и коленичих пред разпнатия свещенник:
- Предай много поздрави на Оня горе. Амин.
Оставих кръвта на падрето да тече бавно и да се просмуква в дървото, докато аз взех един сребърен кръст от подноса пред разпятието.
Влязох в изповедалнята, защото бях чул нечии стъпки. Явно нещастника не бе забелязал трупа на отчето и влезе при мен.
- Отче, съгреших...
- Греховете ти ще бъдат опростени- прекъснах го аз, вдигнах кръста и с всичката си възможна сила го забих в главата му през решетките. Чу се метален звън, след което блаженна тишина.
"Мисля, че това ще ги накара да млъкнат" помислих си аз и излязох от църквата. Навън продължаваше да вали. Потеглих към бара към който се бе запътил безименния ангел...
Есмаел беше предвидил този глупав ход на скъпия си сбрат. Изчака глупака да напусне църквата и излезна от сенките. Нима Крейн си мислеше, че може толкова лесно да го подлъже? Есмаел трудно можеше да разбере, как отговорни задачи като събирането на души можеха да се възложат на некадърници като Крейн. Той не разбираше колко е сложно на земята. Винаги обиждаше работещите на земята. Как можеше един обикновен събирач на души да си въобразяваше, че е над Самата смърт! Над Есмаел. Нима не съзнаваше, че неговият шепот е ухото на всеки убиец, неговата ръка е на всеки спусък, негоата воля във всяка една смърт по този свят. Глупци много, но този беше и арогантен. Мислеше си, че с нищожните си пророчески умение щеше да надхитри Есмаел. Ако не всичко, защо не вземеше примр от човеците, Есмаел беше едно от имената на Луцифер!
Ангелът на смъртта огледна към умиращият поп.
- Не! Не още. Нужен си ми!
При тези думи свещенника се свлече от кръста. Есмаел изваи малко листче и надраска няколко символа на него.
Напиши ги на входа на църквата. Това ще обяви сградата за мое обежище. Т.е. никой няма да може да убива без моето позволение тука!
А с Крей, щеше да се разправя по- късно, но едно беше сигорно, щеше да е кървава разправа, от която само Есмаел щеше да излезе!
Ангелът на смъртта огледна към умиращият поп.
- Не! Не още. Нужен си ми!
При тези думи свещенника се свлече от кръста. Есмаел изваи малко листче и надраска няколко символа на него.
Напиши ги на входа на църквата. Това ще обяви сградата за мое обежище. Т.е. никой няма да може да убива без моето позволение тука!
А с Крей, щеше да се разправя по- късно, но едно беше сигорно, щеше да е кървава разправа, от която само Есмаел щеше да излезе!
В Пъкъла
Самаел се носеше почти безплътен сред полетата от пламъци и изтезани души. Безчет демони мъчители подлагаха на ужасни муки клетниците обрекли се на вечни мъки в черните ями на ада. Ужасяващи чудовища кръстосваха кървавите небеса на Ада и раздираха монотонните викове на болак и стонове на отчаяние със смръзаващият си крясък.
Всички познаваха повелителя на смъррта и му правеха път. Безизразното му железно лице оглеждаше адската шир и се наслаждаше на видяното. Най накрая пред него се издигаше цитаделата на отчаянието, палата на черния владетел, дом на Луцифер!
На входа пазеха два огромни мантикора, около които се въргаляха останките на глупците дръзнали да наближът нежелани, но при видя на Самаел се отдръпнаха.
В коридорите отекваха виковете на душите. На края Самел стигна до огромна черна порта пропита с крув. На нея беше нарисуван огромен пентаграм, който стоеше като печат на варатата, която се отвори леко и безшумно пред гостенина.
Вътре на трон от кости и плът го очакваше Мамон, един от Самаелевите събратя. Мамон, както и Есмаел беше един от ангелите били се за рая преди цяла вечност, затова между двамата имаше силна връзка, макр и изкривена от мъките в Ада. Мамон беше неприятна гледка. Той беше демона на алчноста и лакумията. Тялото огромното му туловище се поклащаше на трона му като огромна купа желе. Цялото му тяло беше осеяно с цепковидни усти изпълнени с малки остри зъбчета. Цялото му тяло беше покрито с вуняща белезникава слуз. Няколко сикуби се въргаляха в краката му, а два цербера стояха от двете му страни.
- Мамон! Събери съвета на падналите, време е Луцифер да ни каже всичко, направи го!
- Скъпи братко, не е така лесно да се събере съвета, нима не съзна...
- Зная колко е трудно! Но не може да се работи така на сляпо. Трябва да ни се каже на какво е способно мимичето и даже по- важното кой освем нас я търся... поименно!
- Ще видя какво мога да направя!
Самаел се носеше почти безплътен сред полетата от пламъци и изтезани души. Безчет демони мъчители подлагаха на ужасни муки клетниците обрекли се на вечни мъки в черните ями на ада. Ужасяващи чудовища кръстосваха кървавите небеса на Ада и раздираха монотонните викове на болак и стонове на отчаяние със смръзаващият си крясък.
Всички познаваха повелителя на смъррта и му правеха път. Безизразното му железно лице оглеждаше адската шир и се наслаждаше на видяното. Най накрая пред него се издигаше цитаделата на отчаянието, палата на черния владетел, дом на Луцифер!
На входа пазеха два огромни мантикора, около които се въргаляха останките на глупците дръзнали да наближът нежелани, но при видя на Самаел се отдръпнаха.
В коридорите отекваха виковете на душите. На края Самел стигна до огромна черна порта пропита с крув. На нея беше нарисуван огромен пентаграм, който стоеше като печат на варатата, която се отвори леко и безшумно пред гостенина.
Вътре на трон от кости и плът го очакваше Мамон, един от Самаелевите събратя. Мамон, както и Есмаел беше един от ангелите били се за рая преди цяла вечност, затова между двамата имаше силна връзка, макр и изкривена от мъките в Ада. Мамон беше неприятна гледка. Той беше демона на алчноста и лакумията. Тялото огромното му туловище се поклащаше на трона му като огромна купа желе. Цялото му тяло беше осеяно с цепковидни усти изпълнени с малки остри зъбчета. Цялото му тяло беше покрито с вуняща белезникава слуз. Няколко сикуби се въргаляха в краката му, а два цербера стояха от двете му страни.
- Мамон! Събери съвета на падналите, време е Луцифер да ни каже всичко, направи го!
- Скъпи братко, не е така лесно да се събере съвета, нима не съзна...
- Зная колко е трудно! Но не може да се работи така на сляпо. Трябва да ни се каже на какво е способно мимичето и даже по- важното кой освем нас я търся... поименно!
- Ще видя какво мога да направя!
Дворецът му отново Демоничната му форма и притока на сили който го изпълваше така близо до сърцето на Ада. Силата опияняваше власта също а Азазел притежаваше и двете.
Връщайки се в ада бе разбрал накаде се е отправил Самаел.
Среща лично със Сатаниел виж ти. Реши да го изпревари и се остави да го прехвърлят в двореца на Господаря на мъките.
След наказанието Дремониум вършеше нещата по чевръсто. Азазел винаги бе намирал жигосването със светлина за ефикасен начин да забързаш нещата.
Падналият премина през портала и се озова в една от гостните на Сатан. Почети се изкушаваше да прелети по коридорите но това щеше да бъде по некултурно отколкото можеше да си позволи.
Ноктите му скърцаха по застиналата лава а стъпките му отекваха по коридорите. Стражите се отдръпваха при видът му и заставаха мирно което свидетелсваше за разпознаването му.
Стигна до мантикорите който се виеха неспокойно
- Той е минал от тук вече нали Агония - Азазел леко погали дясната мантикора - Ще разберем какво е замислил.
Стенанията не му направиха впечатление имаше чуството че и самите души като че бяха започнали да се изморяват и да привикват към мъченията, трябваше да ги подменят с нови. И вратата беше непроменена малко нова кръв би я облагородила но той знаеше че това е ангелска кръв а тя не се намираше толкова лесно но кой знае скоро може би скоро.
От вътре се чуха гласове и той ги разпозна бяха Мамон и Самаел. Самаел искаше сбор на съвета интересно. Азазел отвори вратата и влезе в тронната зала нямаше други освен тях двамата
- Защо искаш да се събира съвета Самаел и Защо искаш да се Срешнем - А ехото повтори въпросите му.
Връщайки се в ада бе разбрал накаде се е отправил Самаел.
Среща лично със Сатаниел виж ти. Реши да го изпревари и се остави да го прехвърлят в двореца на Господаря на мъките.
След наказанието Дремониум вършеше нещата по чевръсто. Азазел винаги бе намирал жигосването със светлина за ефикасен начин да забързаш нещата.
Падналият премина през портала и се озова в една от гостните на Сатан. Почети се изкушаваше да прелети по коридорите но това щеше да бъде по некултурно отколкото можеше да си позволи.
Ноктите му скърцаха по застиналата лава а стъпките му отекваха по коридорите. Стражите се отдръпваха при видът му и заставаха мирно което свидетелсваше за разпознаването му.
Стигна до мантикорите който се виеха неспокойно
- Той е минал от тук вече нали Агония - Азазел леко погали дясната мантикора - Ще разберем какво е замислил.
Стенанията не му направиха впечатление имаше чуството че и самите души като че бяха започнали да се изморяват и да привикват към мъченията, трябваше да ги подменят с нови. И вратата беше непроменена малко нова кръв би я облагородила но той знаеше че това е ангелска кръв а тя не се намираше толкова лесно но кой знае скоро може би скоро.
От вътре се чуха гласове и той ги разпозна бяха Мамон и Самаел. Самаел искаше сбор на съвета интересно. Азазел отвори вратата и влезе в тронната зала нямаше други освен тях двамата
- Защо искаш да се събира съвета Самаел и Защо искаш да се Срешнем - А ехото повтори въпросите му.
Hot and Hairy
- Започнал си да отвикваш на нормите на учтивост Азазел!
Самел припълзя към събратя си, казвам припълзя, защото той нямаше крака, а множество попала, подобни на тези на октопод. Желязната маска обхваната от пламъци, служеща за лице на Есмаел се приближи до Азазел.
Ти не си като другите, помниш, помниш миналото, войната. Искам да знам на какво е способно това момиче, искам да знам кой още я търси, искам да знам каква е наградата която Луцифер е предложил.
-ХААААААААААХА ха ха, прокънтя смеха на Азазел. Алчна твар, интересуате наградата! Едно ще ти кажа тази награда е МОЯЯЯ!!!
- Както винаги братко не съумя да ме разбереш! Не съм след наградата, не алчноста ме води, не както теб и Мамон( дебелият демон се ухили). Но искам да знам какво е готов Луцифер да даде за нея. И най- важното, защо я иска, може ли тя да ни поведе към белите порти, може ли с нейна помощ да покорим Раят!
Самел припълзя към събратя си, казвам припълзя, защото той нямаше крака, а множество попала, подобни на тези на октопод. Желязната маска обхваната от пламъци, служеща за лице на Есмаел се приближи до Азазел.
Ти не си като другите, помниш, помниш миналото, войната. Искам да знам на какво е способно това момиче, искам да знам кой още я търси, искам да знам каква е наградата която Луцифер е предложил.
-ХААААААААААХА ха ха, прокънтя смеха на Азазел. Алчна твар, интересуате наградата! Едно ще ти кажа тази награда е МОЯЯЯ!!!
- Както винаги братко не съумя да ме разбереш! Не съм след наградата, не алчноста ме води, не както теб и Мамон( дебелият демон се ухили). Но искам да знам какво е готов Луцифер да даде за нея. И най- важното, защо я иска, може ли тя да ни поведе към белите порти, може ли с нейна помощ да покорим Раят!