Route 66
Американската мечта. Не можеше да се откъсне от този път. Всички пътуваха по него. Връщаха се или отиваха някъде. А тя си колекционираше хората, които я качваха на стоп. Не буквално, разбира се. Изслушваше историите им и внимателно ги складираше някъде в съзнанието си.
Бръкна в джоба си. Имаше $1,99 и една цигара. Нямаше да стигнат за нищо. Помириса тютюна, който бе полепнал по пръстите й, въздъхна и пак вдигна палец.
[Пророчеството] Анджи
"...скапаняк... гадно мръсно копеле... всичките са едни и същи... о... ню мексико... страхотно... индиански резервати.... средата на нищото... как му хрумна изобщо на този идиот... свирка ще иска... това да не е безплатно увеселително заведение анджела милтън... скапаняк..."
Мислите й препускаха из главата й. Бяха навлезли в Ню Мексико от страната на Тексас и сега се намираше или на шосе 84, или на шосе 60, някъде между Санта Роса и Кловис. Определено не й харесваше. Преди два дни беше свършила парите, преди половин час - цигарите, а току що - водата.
"забутан скапан път... шибаняци... всичките са такива... плямпат за семействата... и после... искаш ли да ми духаш... шибани тираджии... нямам вода... трябва да се разкарам от тук... мамка му и трънаци..."
Изохка.
"...скапани тръни..."
Задаваше се пикап. Лепна на лицето си уморена усмивка и размаха ръка.
"син пикап... о, фермерче... сигурно смърди на крави... спри... спри... мамка ти... спри... спри бе... скапаняк..."
Продължи да рови мислите си. Реши да се върне към разклона, който бяха подминали с Тим или както там му беше името. Там най-вероятно щеше да има повече шанс.
Минутите под палещото слънце се нижеха ужасно бавно за разлика от двете коли, които я подминаха.
Мислите й препускаха из главата й. Бяха навлезли в Ню Мексико от страната на Тексас и сега се намираше или на шосе 84, или на шосе 60, някъде между Санта Роса и Кловис. Определено не й харесваше. Преди два дни беше свършила парите, преди половин час - цигарите, а току що - водата.
"забутан скапан път... шибаняци... всичките са такива... плямпат за семействата... и после... искаш ли да ми духаш... шибани тираджии... нямам вода... трябва да се разкарам от тук... мамка му и трънаци..."
Изохка.
"...скапани тръни..."
Задаваше се пикап. Лепна на лицето си уморена усмивка и размаха ръка.
"син пикап... о, фермерче... сигурно смърди на крави... спри... спри... мамка ти... спри... спри бе... скапаняк..."
Продължи да рови мислите си. Реши да се върне към разклона, който бяха подминали с Тим или както там му беше името. Там най-вероятно щеше да има повече шанс.
Минутите под палещото слънце се нижеха ужасно бавно за разлика от двете коли, които я подминаха.