Легенди и митове:
В началото бе черният и необхватен Хаос. От него се появи Земята - Гея, със своите планини и необятни предели. Роди се и Любовта - Ерос, която е движещата сила на самия живот. Появи се и мрачната бездна Тартар, дълбоко под земните недра. Създадени бяха също и нощта, Нюкта, и Мракът, Ереб. От Ереб произлезли Етера и Хемера - Светлина и Ден.
Гея роди Уран, Небето, което я покрива открай до край със своя бял плащ. Роди също и могъщите Планини и световното Море.
Небето и Земята имаха шест сина и шест дъщери - безсмъртните титани. Още шест чеда имаха те - трима еднооки великана - циклопите, и трима сторъки гиганта - хекатонхейрите. Нищо не можело да устои на тяхната сила.
Титанът Океан и богиня Тетида създадоха всички реки що се вливат в Морето и освен това родиха своите обични щерки - океанидите.
Хиперион и Тея имаха две дъщери и син сияен - Селена, Месечината, розопръстата Еос, Зората, и блестящия Хелиос - Слънцето.
На свой ред Еос и Астрей родиха звездите безбройни и четирите вятъра - северния Борей, южния Нот, източния Евър и западния Зефир.
Ала Уран намразил децата си, понеже били горди и самовлюбени. Затворил ги в Тартара, дълбоко в недрата на Гея. Тежало и това бреме и един ден тя свикала децата си с предложението да се разбунтуват срещу Небето. Ала единствен от тях коварният Кронос посмял да вдигне ръка срещу баща си като заграбил властта му.
За наказание богинята Нощ родила много ужасни божества: чернокрилият Танатос - смърт, Ерида - раздор, Апата - измама, вероломните Кери - разруха, Хипнос - носител на кошмарният сън, както и Немезида - безмилостното и сляпо отмъщение. Те внесли безгранично страдание и ужас във владението, което Кронос отнел от баща си.
Но имало предсказание, което щяло да премахне тиранията на могъщия титан -раждането на неговият син, Зевс - Бащата на хората и боговете...
Религия:
Ако някой не е запознат с боговете олимпийци да казва...
История:
" ... и ето ахейците медноколенни трупаха богатства и покоряваха света, когато се случи немислимото. Боговете напуснаха своите деца, а дворците олимпийски запустяха както град мъртвешки. Зевсе, татко наш, колко там волове и овни изпекоха чедата гръцки, колко хекатомби сториха, колко рожби свои те принесоха във жертва, за да им дадеш своята милост, ала ти не чуваше нашите молитви - колониите ни погиваха, земите ни стенеха под нозете на скити, перси и траки - варварски орди, които грабеха и колеха народа ни безкрай. Дори на Спарта славна младенците провалиха се. От прежното величие на просяци остави ни, Могъщи. Явно недостатъчно сме сторили, за твойта милост недостойни. О, върни се, татко, къде сте и вие, други олимпийци - къде си ти, Атино светла, и ти Аресе свирепи ? Къде е Деметра многоплодна да нахрани немощните гърци ! Народът ни умира, богове, приемете този дар... върнете се ! ... "
Из " Страданието на олимпийците "
от Апифокъл, цар Коринтски.
Завършено три дни преди
жертвоприношението
на дъщеря му Амфигона.
В продължение на векове обединените гръцки полиси се борили срещу различни нашественици. Водили унищожителни войни с траки и скити. Успели да отблъснат могъщата персийска войска. Ала усещали, че губят - един по един градовете им падали, царете бивали посичани или заробени, а съюзниците намалявали все повече. Когато и Рим се отказал от дружбата с тях, ахейските градове се оказали в безисходица. Тъй като преди винаги разчитали на защитата на боговете на Олимп, сега, вече изоставени, се чувствали напълно сломени. Само най-големите и силни полиси продължавали да поддържат древните традиции и култура - Спарта, Коринт, Атина и Аргос били най-могъщи, но представлявали само островчета сред морето от тракийски племена, нахлуващи от северозапад и североизточните скити. В крайна сметка мирът с траките бил подсигурен, тъй като те също били отслабени от дългите войни, приели мир с полисите. Конните народи пък не желаели мир с никой и воювали освен с гърците и със самите траки, вярвайки, в някакво древно предсказаие, което ги тласкало все по-на запад. С времето се формирала дружба между двата народа, понеже те и без това споделяли близки религии и открили че заедно ще представляват по-силен противник срещу напиращата от запад Римска мощ. Сега агресивният Рим, някогашният съюзник, пледставлявал най-голямата заплаха за полисите.
______________________
" И ето - след векове на отчаяние молитвите ни бяха чути и хекатомбите - приети ! Звезда падна от небето, във формата на златен бог - предвестник за завръщането на Зевс олимпиец и неговата свита !
Славата ще се завърне, могъществото ще ни обгърне като меден хитон. Ще получим своето отмъщение с колесницата на Атина и копието на Арес ! "
С падането на метеора на елините били предоставени почти божествени сили. Жреците им открили, че с жертвопринушенията и ритуалите си могат да изпълняват различни магически призовавания - призоваване на войн от светлина, или пък небесна светкавица например. Колкото по-пищно е жертвопринушението, толкова по-могъщ е ефекта, като няма гаранция дали молитвата ще бъде чута изцяло. Най-висшата форма на вяра е жрецът да принесе своето дете в жертва на желаният бог. Това е изключителна рядкост и се прави само при най-големи и общонародни трудности.
Жреците също така могат да омагьосват различни предмети и живи същества с ефект по желание, но отново трябва да бъде извършен ритуал свързан с боговете.
Важни длъжности в полисното общество:
Жрец:
Свещенослужителите във всеки полис, само те са посветени в тайните на ритуалите и хекатомбите за Призовавания. Могат да правят дребни магии, но извършването на самото призоваване си остава способност само на Ръката на Зевс.
Син на Арес:
Синове на Арес биват наричани спартанските хоплити, които са най-дисциплинираните и лоялни воини в цяла Елада. Кървавочервените им доспехи и златните им гребени са орнаментирани с множество свещени молитви и придават невероятна сила и храброст на всеки, който ги носи - ала това далеч не е недостатък, защото спартанецът би предпочел да умре, пред това да се раздели с честта да ги нарича свои.
Уважението към тях наистина е голямо, не само сред полисите, но и сред тракийските съюзници.
Дъщеря на Атина:
Не по-малко уважавани от своите спартански събратя, дъщерите на Атина са жени-воини, идеята за които е вдъхновена от амазонките в древността. Освен че са надарени в изкуството на войната, те имат и значителни магически способности, които се простират от правенето на дребни зрителни илюзии до телепортирането на цели армии, като колкото повече са войните, толкова по-малко е разстоянието. Освен това, това е невероятно изтощителен за психиката процес и ако не се внимава ритуалът може да доведе Дъщерята до лудост.
Единствената слабост на Дъщерите на Атина, е че са далеч по-зле бронирани от своите спартански събратя.
Ръката на Зевс:
Най-уважаваният и достоен пост след царя - само малцината жреци, удостоени с тази чест, имат силата и мъдростта да правят Призовавания.
Извинявайте за дългия пост, но като се отпуснах и няма спирка. Ще допълвам ако ми хрумне още нещо. Ако имате възражения относно достоверността на приложените митове - съжалявам, но има най-различни версии на този за произхода на света. Това е версията която азд познавам.
А митът за възкачването на Зевс на власт нарочно го пропускам, защото той е най-популярен и е известен на всеки. Освен това поста си е достатъчно дълъг и без него, а и целта не е да постна цялата гръцка митология, а да дам само базовите митове - за създаването на света.
А, и пропуснах да отбележа, че царят на полиса е винаги с божествен произход (т.е. полубог или наследник на такъв) и стои над останалите смъртни със своите свръхестествени качества.