[Империите]Началото

[Gorthaur]

Двамата мъже стояха втрещени без да отлепят очи от неземното създание. За пръв път виждаха такова прелестно и екзотично същество - красиво и чисто като светлината на пролетна утрин, но и същевременно излъчващо сила и страхопочитание.
Съществото отново вдигна меча си и се изправи - и двамата имаха чувството, че взирайки се в очите им, гледа направо в техните души.
- Аз идвам с голяма мисия при вас. Изпраща ме Единственият, бащата на всичко живо и неживо.
- Йехова ли имаш предвид? Йехова ли те изпраща? - пръв се окопити Арош.
- Йехова... Да, народът на юдеите така нарича Небесния отец, но Той нито има име, нито принадлежи на някой отделен народ, защото Той е баща на всяко същество и всички хора са му скъпи еднакво, също както всяка тревичка в полето.
Евриклей, вече също освестен, премълча въпросите си, защото явно съществото още не беше приключило.
- С важна задача съм пратен при вас. Вие преминахте всички несгоди и заедно преживяхте много опасности. Сам Отецът ви говори, и разкри съдбата ви - в далечния храм, там където Слънцето заспива.
При тези думи и двамата оставиха всякакви съмнения относно произхода на съществото. Заслушаха с още по-голям интерес.
- Много неща се случиха докато вие бяхте на опасни пътешествия, но вашата задача бе по-важна. Вие се разделихте, но всичко беше по волята на Бог, защото само така може да бъде спасена земята на римляни, гърци и траки - повечето северни земи са изгубени.
- Какво се е случило?! Какво е станало с Гърция? - развълнуваният Евриклей искаше час по-скоро да научи новините за родината си.
- Не бой се, царю. Смели мъже и жени бранят твоята родина от настъпващия мрак, а твоят син е пръв сред тях и ги води не само храбро, но и мъдро. Дори и аз не знам съдбата му, но велика роля ще има в настъпващия сблъсък.
- Какво трябва да правим сега, и каква е тази книга? - попита Арош, доста объркан.
- Това е Неговото слово и Неговата воля. В тази книга е Божият завет към вас, Избранниците, които ще изпълнят неговата воля на Земята. Храмът на Залеза, в който бяхте, беше само първата стъпка от вашата мисия. Остават Храмът на Изгрева и двата храма-близнаци на Мъдростта. Всичко е записано в книгата, затова ще бъда кратък. В тази земя, Египет, се намира единият от храмовете-близнаци. Вие трябва да го откриете и да разбудите Божията сила, спяща в него - само така ще изцерите раните на тази земя напълно!
- Но ние се разделихме! - каза ядосано Евриклей. - Римлянинът ни изостави! Как ще успеем след като в Египет сме само трима?
- Слушаш повече със сърцето си отколкото с ума си, Смъртни. - отвърна му снизходително небесният пратеник.
- Римлянинът, както казах, има друга роля - той е умен и находчив, макар и невинаги да го осъзнава, и точно той ще трябва да загърби враждата с твоя народ и заедно със сина ти да удържат настъпващите врагове. Защото разделят ли веднъж твоя народ от неговия, всичко е изгубено - двамата разделени братя ще бъдат погубени завинаги!
Евриклей все още осмисляше тези думи, когато Арош се върна на темата:
- А какво е станало тук, в Египет? Къде е градът, който би трябвало да се намира тук, в този каньон?
- Ще ви отговоря и това, но ще бъда кратък, защото отреденото ми време тук изтича...

[Volokin]

- Градът е все така тука, но Жреците дарени с власт на чуждите мисли го скриха вовеки от чуждите очи тъ никой смъртен да го ненамери.
- Ние сме в града, нали? Попита Евриклей
- Да! Реших да ви спестя лутането в търсене на хвода към Кедет.
След тези думи съществото избледня и изчезна от погледа на Арош и Евриклей.

Двамата започнаха да дирят начин да пробудят но безуспешно. Стените бях изписани с египетско слово, но то разказваше за построяването на на самият град и Яхова, но не и за това как да бъде пробудена божествената сила в него.

След часове лутане и търсена из лабиринтите на Кедет двамата се озоваха отново пред тежката книга. Тогава Евриклей прозря и разтвори отново дебелите и кори.
- Тука е отговора, тука е начина Ароше! Разчети книгата, в нея се казва как да съживиме това място!
- Но аз не разбирам юдейската реч!
- Но нали чете от нея когато при нас дойде този вестител божи!?
Арош зачете едва едва на еврит макар, че не разбираше и половината от това което казваше. Евриклей започна да повтаря след него.

Целият комплекс започна да се тресе. По стените засияха зелени иероглифи. Целият град зажужа с живот, но живота на хора, зверове и растения, а чиста жизнена есенция. Двамата намериха пътя нагоре следвайки сияйните писания и излезнаха на голям площад. Безбройните статуй на бог Мин, най- вероятно превъплащение на самият Яхова светеха като фар в ноща. От града се изви стълб жизнени сили. Не беше болка това което почувства Меджая. Беше усещане за спокойствие. Той чу мек, но силен глас
- Ароше, пазител на фараона, прокълнати! За отплата за геройствието ти и отплата за туй, че човеците изтръгнаха теб побратимите ти от сайният рай опрощавам всичките ви грехове и пречиствам душите ви! Нека От днес насетне всеки ви познава като меч божи! И нека всеи знае, че сте уред на волята ми!

Евриклей гледаше с опулени очи как тялото на другаря му се разпраши. От входа на централният храм бликна ярка, чиста светлина. С веремето тя отслабна и Евриклей се изправи лице в лице с Арош, но не онзи Арош който сами миг преди това беше срещнал края си, а нов Арош. От него струеше спокойствие и сила.

[Gorthaur]

Евриклей гледаше втрещен. Нямаше ли да имат край чудесата, който им се случваха?
Арош се приближи до него - когато осъзна промяната си, египтянинът също се развълнува.
- Аз съм човек! Отново съм човек! След толкова дълго време на страдания и самота. - Меджая се смееше и плачеше едновременно.
Щом видя щастието на приятеля си, Евриклей се зарадва. За пръв път виждаше Арош такъв - пламъка на надеждата в очите му, чистата радост, която бликаше от всяко негово движение. Арош вече беше свободен - отново беше човешко същество със своите добри и лоши черти, със своите силни и слаби страни. И със своята воля за победа.
- Ароше, докато беше в храма видя ли нещо? - попита все още засменият цар.
- Не можах, бях като в сън. Да влезем вътре - може да открием нещо, което да ни упъти към единия храм-близнак.
Двамата воини прекрачиха прага на главния храм на Кедет.
- Внимавай къде стъпваш, защото в Невидимия град не обичат много посетителите и съм чувал че е пълен с опасни капани. - каза тихо Арош.
Евриклей кимна и за всеки случай опипа дръжката на меча си. В десницата си здраво държеше своето копие и беше готов да посрещне всяка опасност.
Главната зала на храма беше огромна и пищно украсена със стенописи и йероглифи. Дванайсет колони от червен камък в два реда държаха тавана, а пред първите две стояха чудесни статуи в цял ръст на Анубис и Ра. Точно срещу тях в дъното на залата Озирис седеше на златния си трон.
Евриклей пръв тръгна напред, но преди Арош да успее да го възспре, вратата се затръшна зад тях. Тогава статуята на Ра заблестя - от нея в ефирна прозрачна форма излезе самият бог на Слънцето. Заби жезъла си в земята и се материализира. Двамата мъже гледаха бога право в очите - орловия му поглед сякаш ги пронизваше. Но те нямаше да отстъпят - бяха стигнали дотук и нямаше да се откажат.
- Виждам, че сте успели да се доберете до Египет. - чуха гласът на Ра в главите си. - Костите ви ще останат тук, под жаркото слънце на пустинята - глозгани от чакали и псета. Никой няма да ви помогне, дори онзи, който ви дари със своя завет.
Арош се сети, че може би ще намери начин да победи Ра в книгата на Йехова. Евриклей разбра идеята на другаря си и застана пред него, като предпазваше и двамата с щита си. Миг по-рано, Ра повторно беше забил жезъла си в земята и беше активирал един от капаните на храма.