[Даная] Херцог Озикс
[Даная] Херцог Озикс
'Озмънд Озикс е единствен наследник на рода владетели на Херцогство Озикс. Отраснал сред други благородници, младежките му години съвсем не преминават в безгрижие и охолство. Баща му, Оздейн Озикс, е бил мъдър управник, обичан от народа. Той е искал единственото му дете да получи добро образование, възпитание и най-вече - нужната подготовка за бъдещ владетел на Херцогството. Озмънд е получавал уроци по дипломация лично от баща си и от него научава тънкостите на опасните и твърде заплетени политически отношения със Съвета на деветимата. Учителите му и Оздейн винаги са се стремяли да съчетаят интелектуалното с физическото му равитие. В резултат на това, ОЗмънд Озикс се превръща в многообещаващ младеж с остър ум, добра физика - плува и язди отлично, опасен съперник при ръкопашен бой, и проявява качества, необходими за един достоен владетел.\r\n На двадесет и шест Озмънд сяда на трона, след злополучната и неочаквана смърт на баща му. Въпреки полученото образование и подготовка, първата една година е доста несигурен в политическите си решения. Постепенно придобива непоколебимостта на баща си и Херцогството процъфтява.\r\n На тридесет се жени за благородничка от голям и многоуважаван род, която му ражда две деца. Той е привързан много към семейството си и се старае да прекара всеки свободен миг с тях.\r\n Няколко години по-късно се забърква в поредица от политически машинации и интриги, които довеждат до присъединяването на няколко малки, но проспериращо острова наюг към Херцогството. Цената е животът на съпругата му и невръстните му деца. Херцог Озикс изживява тежко загубата на семейството си, което е обичал толкова много, и се затваря в себе си. Оттегля се тихомълком от заговорите и международната политика, което не остава незабелязано от Съвета. В началото те се опитват да го върнат към политиката, но скоро се убеждават, че е напразно. Той остава владетел на Херцогството, въпреки че повечето решения се взимат от Деветимата.\r\n Озмънд няма желание за каквото и да е и скоро губи поддържаната си форма. Отпуска се не само физически, но и психически и когато забелязва, че властта почти е преминала в ръцете на Магистратите, той се опитва да си я върне. Но без особен успех. По това време се появява и магьоснцата Сайхе, която търси убежище. Херцогът й дава закрилата си и скоро тя се превръща в най-довереният му съветник. \r\n Разклатеното доверие както на Магистратите, така и на народа, не позволява на Озмънд да поеме управението на държавата изцяло в свои ръце. С помощта на Сайхе, той успява да наложи някакво равновесие между себе си и Съвета на деветимата. Но с вдигането на знамето на Тиен'хара става ясно, колко несигурно е било това равновесие...\r\n\r\n Около четиредест и пет годишен, Херцог Озикс е вече доста натежал и отпуснат, което се дължи главно на меланхолията и нежеланието за активен живот след смъртта на семейството му. Изненадващо, дългата му коса е запазила светлокестенявият си цвят непроменен.\r\n Дори когато лицето му изглежда спокойно, в очите му се чете болката от загубата, която той толкова години не може да превъзмогне. Умът му вече не е така бърз и изобретателен както преди, но Херцогът все още е способен на много неща. Това се компенсира и от горчивия опит, натрупан през годините.\r\n Нетърпелив от младини и с буен нрав, Озмънд Озикс успява да овладее избухванията си в повечето случаи. Често е рязък и прям, което обяснява със стремежа си към откровеност.\r\n\r\n След като научава за преврата на Съвета на деветимата, Херцог Озикс бяга с придворната магьосница, приближените си и елитната си гвардия на кораба "Червения гларус", с намерението да си върне властта, въпреки липсата на ясна представа как точно да стане това...