Кралство Даная. Кралицата в опасност? Първосвещеникът на Халид - съюзник или враг? Къде е Първожрицата на Умбра? Интриги, заговори, опасности... Ще оцелее ли Кралицата? Ще бъде ли открит Артефактът?
Име: Сим фон Тотенкранц; известен още като Вал де Гривярд, Химикът, Куция
Раса: формално погледнато човек
Външност: среден на ръст, леко оплешивяващ брюнет, безобиден на вид, около 35-годишен; накуцва с единия си крак (оттам и прякора), но не е ясно точно с кой, защото често ги сменя, за да облекчи болката в краката си; предпочита удобни и небиещи на очи дрехи, особено наметала или пелерини, под тях винаги може да се скрие нещо от очите на любопитните
Характер: изключително лоялен на работодателя си... до изтичане на договора; ценен заради интригантския си ум; лукав до подлост; хитър, когато се налага; наивен, когато има полза; любим подход: "Лоша рана зараства, лоша дума не се забравя... затова използвай по равно и от двете"
Физически качества: избягва всякакъв вид въоръжен сблъсък, каквото и да е физическо усилие го кара да се задъхва, резултат от дишането на отровни пари през неколкогодишното му чиракуване при неособено надарен магьосник.
Магически качества: единствената му полза от чиракуването (освен другия му прякор) са няколко дребни магии като "отваряне на врати тип: залостени с резе", "предсказване на времето: еднодневна прогноза" и други в този дух; владее само две по-силни магии - "водно-алкохолна конверсия" (превръщане на вода във вино и обратно), в доста ограничен радиус обаче и "множествена мимикрия" (перфектна имитaция на чужд образ), която пък не може да поддържа повече от половин час
Други качества: умее добре да се дегизира и маскира, за да компенсира недостатъчните си магически способности
Особености: страда от временна загуба на памет, губят му се моменти, понякога цели часове, причината за болестта неизвестна, поне засега
ами набързо го сковах, вижда ми се не много паянтов утре ще постна и кратка биография, че сега нямам много време
Всепризнат в световен мащаб!
На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.
хахахахахааааа.....
и водата във вино, а? еееех, мечтател си ти, физик! и тези помпозни имена, от които свят ми се зави та къде наистина ще се изявява това Творение на Природата? гледам и предложение за работа вече имаш
ах, да, още нещо - ако си мислиш, че ще се разминеш само с един герой, който да движиш - жестоко се лъжеш като един домакин ти се полагат поне тримца
Tais - 70 lvl, human mage
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
Като поредното гладно гърло в многодетно селско семейство Сим няма особени изгледи да оцелее, затова и баща му го преотстъпва на местния манастир като ратай. Тъй като е надарено с буден ум и умерено любопитство, момчето - докато прислужва на младите благородници, изпратени да получат необходимото им образование - успява да се научи да чете и пише, а и усвоява необходимите обноски за да се движи сред по-отбрано общество. Идилията свършва, когато Сим навършва 15 години - открадва кон и меч и напуска уютния манастир, за да се впусне по широкия свят в търсене на приключения. Мечтите му се изпаряват два дни по-късно, когато попада на шайка разбойници, които му отнемат коня и меча, а и имат ясното намерение да не му оставят и живота. За късмет, наблизо минава кралската конна стража и нещата придобиват друг обрат, особено за накичените по дърветата разбойници. Случката е показателна за целия бъдещ живот на Сим - след най-големите му успехи следват и величествени провали, от които пък се спасява предимно с луд късмет.
След като не съвсем успешно се опитва да се преквалифицира на крадец и едва не загубва лявата си ръка (но пък усвоява изкуството на маскировката), Сим решава, че в пиратството има повече хляб. Още при първия си рейд пиратската им гемия попада на въоръжен до зъби галеон, а след съкрушителния разгром плененият Сим е продаден за роб на неособено кадърен магьосник. Следват няколко години в мрачна бърлога пълна със задушлив, а понякога и отровен дим, в която магьосникът напразно се опитва да открие тайната на превръщането на морската сол в злато, затова пък успява да синтезира нова магия, а именно за превръщане на водата във вино. Именно това го вкарва скоропостижно в гроба и връща свободата на Сим. Въпреки разклатеното си здраве, Сим поема отново по широкия свят с твърдата убеденост, че все пак му върви, може да умре от жажда, но пък никога от липса на алкохол.
Следват няколко неясни години...
Даная На 30-тата си годишнина Сим се появява в Даная вече помъдрял, придобил знанието за мимикриращата магия, както и леки пристъпи на амнезия. Решава първо да опита късмета си на север, където за около година се представя с помощта на магията и умелата си маскировка за собственик на малко родово владение под името на Вал де Гривярд. Измамата в крайна сметка е разкрита и той е обесен за краката си на градския площад, за да признае какво е сторил на истинския собственик на имението. След като повисява ден и половина Сим успява да предизвика пожар с помощта на другата си силна магия и в настъпилата суматоха се измъква не без помощта на моряците от акостирал наблизо китоловен кораб на Селения. От висенето краката му оттичат зловещо, корабният лекар иска да ги отреже, капитанът смята да го хвърлят направо в морето, но моряците се застъпвта за него, особено след като разбират за странната му дарба да набавя вино от обикновена морска вода. Следващите няколко месеца са доста весели за китоловците, но изтощават до смърт Сим, затова на първото пристанище той изкуцуква в спасителния мрак. Лута се известно време из Селения докато попада на село, спешно нуждаещо се от магьосник. Способността му да предвижда времето спечелва доверието на селяните и той заживява - най-после - спокойно и честито, известен в околията като Химика. Щастието му обаче не продължава дълго, защото жителите на селцето започват масово да измират от загадъчна болест. Слуховете се разпространяват по-бързо и от болестта и не след дълго пристигат магьосниците на Селения, а Сим е арестуван и хвърлен в тъмница по обвинение в черна магия. За да се спаси от секирата на палача, той се съгласява да шпионира Херцогство Озикс в полза на Селения. Почти две години се вихри в попрището си на шпионин под псевдонима Куция и сякаш е открил истинското си призвание, когато е разкрит по необясним за самия него начин. По стара традиция шпионинът е пребит с тояги, а тялото му е захвърлено в гората, за да бъде разкъсано от дивите животни. Неизвестно как, Сим не само оживява, но и месец по-късно се появява в Даная под името Сим фон Тотенкранц в служба на нов господар. Представя се за благородник от далечен край, радва се на мекия климат на Даная, който действа като мехлем на болните му крака, но пък пристъпите му на временна амнезия зачестяват и стават все по-дълги. Иначе събира информация, завързва запознанства със средна ръка благородници, върти се из кръчмите и засега не предприема нищо.
Всепризнат в световен мащаб!
На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.
утре ще постна и кратка биография, че сега нямам много време
еееех, мечтател си ти, физик! 
като един домакин ти се полагат поне тримца 