Слейърс 01Б - Пътят на Наемника II

Meet the Slayers :P
dart_vaider
Sith Lord
Posts: 247
Joined: Fri Jul 25, 2003 2:22 pm

Post by dart_vaider »

Хирасул пак го поглежда и казва същото:
-"Блах" И елфите ми били образовани пфу.
И плюе по посока на елфа , ама после се сеща , че няма слюнка и тръгва навън.
silverhand
Posts: 7
Joined: Thu Aug 14, 2003 8:52 pm

Post by silverhand »

-Извинете,че ви прекъсвам,но моята идея е превликателна пък и съм сигурен,че не искам пари.Е какво ще кажете,приятели?Или не?Не ме гледаите,че съм като клошар всъщност и аз имам някакви способности като маг.И аз сам бил млад и алчен и доста страдам от това,но какво да правя,човек се учи от грешките си. :(
User avatar
The Doctor
No, don't do that. No, really don't. Really.
Posts: 12312
Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Location: Time and Relative Dimension in Space
Contact:

Post by The Doctor »

В същия момент в рамката на вратата застана огромна фигура, която на практика я запълва. Стъписаните излизащи заковаха на място. Нещото постоя малко, след което внимателно затвори вратата. Разнообразните създания вътре, начело с кръчмаря, се спогледаха неразбиращо. След секунда вратата обяснително влетя навътре с ритник и огромното същество се вмъкна в кръчмата. Оказа се все пак човек, с размерите на четирикрилен гардероб и квадратното чене на френски булдог. Освен това беше и гол голеничък. Огледа присъстващите изучаващо и отсече, сочейки Дилгеар:
- I want your clothes!
- Ше ме извиняй'ш? - изфъфли вълчеглавия и се оцъкли.
- Той каза... - измънка кръчмаря превод в ефир.
- МНОГО ДОБРЕ РАЗБРАХ КАКВО КАЗА - изпищя истерично Дилгеар.
- Моля ти се, дръж се на ниво - сръга го Дрикс, все още стоящ на близо.
- Ъъ.. вижте.. господине - прокашля се Зангулус - не можете просто така да му вземете дрехите. Виждам, че.. джоба ви е празен... или отсъства... мога да ви отпусна някоя монета?

Човекът само се завъртя леко и го изгледа с неразгадаемо изражение.

Няколко минути по-късно спътниците седяха на дървения подиум пред кръчмата и унило си разменяха халба бира.
- Не разбрах идеята със затварянето на вратата - подметна някой. Останалите вдигнаха рамене.

След секунда вратата изскърца и от там се подаде Дилгеар, наметнат с грубо съшити покривки за маса.
- Да не сте посмели...
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
Locked