Слейърс 03 - По следите на изчезналия мундир VII

[NIK THE FLASH]

Част 7 - Десетте монети

Ver Lark
----------
Вече бе започнало да се свечерява. Бяха насядали пред храма и наклали малък огън. Никой от жителите не им обръщаше внимание, а просто ги заобикаляха.
- Явно не става дума просто за обикновени монети, тук има нещо много по-дълбоко - повтори Ли Као, вече захвърлил расото, и отпи от меха си - Трябва да бъдем по-старателни и не толкова повърхностни.
- И да задълбаем в какво? Нямаме си и представа какви или какво могат да бъдат проклетите монети! Не можем да изкопчим нищо от тоя грамофон! - сопна се Лина.
- Да не би да сме опитвали? Само трябва да открием ключовата фраза.
- Ключови фрази, глупости. Писна ми да си блъскам главата покрай някаква скапана ливрея! Сега ще опитаме по моя начин!

Мърморейки си под носа, магьосницата отиде до стената на храма, по-встрани от входа. Ли я изгледа със съжаление.
- Ех, защо младите винаги са толкова упорити. Ако проявяваха от време на време и малко рационалност, светът щеше да е много по-добро и подредено място.
- DAMU BRASS!

На мястото на допира на пръста и върху камъка блесна червена точка. Около нея започна да се завихря наситено черна спирала. Накрая цялото заклинание избухна навътре.. От стената се отрони малко мазилка и се посипа отгоре и.
- И по-скучен, разбира се - допълни ухилено старецът. Лина се тръсна на земята, скръсти ръце и се нацупи - Не го приемай лично, дете. Така са устроени нещата.
- Мрън.. - определено не и харесваше заклинанията и хем да стават, хем да не вършат никаква работа.

Волът се завърна от обиколката на зданието, която бе предприел.
- Нищичко. Нито надпис, нито каквото и да е необичайно, уважаеми учителю.
- Това не е добре. Винаги има някаква следа. Най-добре да повторим на сутринта.


dart_vaider
----------
Край седящите мина позната черна (облечена в черно) фигура , която стъпваше бавно и сякаш замислено. Когато другите го фиксираха си припомниха едно нещо - DEATH TO THE SKELETON - Лина и Зел приготвиха fireball , Амелия си пренареждаше думите в много дълга реч , Гаури си извади меча (нормалния смисал) , кендерът гледаше с оголемени очи , котето се чудеше какво става и над главата му се появяваха въпросителни ????? това го правеше в дует с дракона (питанките ????)
- FIREBALL , LIGHT COME FORTH (май така беше...) , ГОСПОДИН...СКЕЛЕТ.... - се чуха едновременно и 2 fireball-a , един светещ меч и лекция се изтреляха към фигурата.
- ?????Ъх????? - успя да каже човека , да човека чието лице беше осветено много късно и за учудване на другите вместо мирис на изгоряла кожа и да се видят кости , се получи мирис на изгоряла кожа , органи и т.н. и всичко това лежеше на земята , на мястото на човека.
- УУУУУППППСССС.... - всички казаха в един глас , за щастие беше вечер и никой не ги видя , а те се изнизаха на малко разтояние.
- Да знаеш защо направиха това??? - попита Морис дракона
- Нямам си идея. Лека нощ - и заспа
- Лека - Морис го последва (заспа)
Но както и да е това не е същността на този пост , а е ето това:
- И все пак защо трябва да влизаме в храма???? - чу се гласът на кендера , който звучеше малко по-плътен (знам че е странно , обикновенно той би питал "аиде да влезем и да разгледаме и т.н." ама аз се зачудих) - има сигурно.....5х67.....346х4567.......+465464.....(кендерско мислене).....5!!! Не.....поне милион такива потайни места , защо не се захванем с 1-та задача с Резо?????? И ония неща който му трябват??????? - * 1 мин. * върна се пискливия глас на Тас - Имам идея как да влезем в храма. Значи щом нормалните монети минават през тоя...."човек" сигурно ако ги омагьосаме той ще ги приеме , или пък може да пробваме да се преоблечем като поп , Ли , волът му...ония вол.... и останалите ще бъдем един багаж в/у вола????


Daron
----------
Малко над размишленията долу-в купола на храма(да има и такъв)изграден от злато и скъпоценности...На купола се беше качила тъмна фигура и беше приклекнала сякаш Ака...Тихия шум долу за него беше достатъчен-преметна се в въздуха извика FOOOOD и се преземи на земята с котешка елегентност...Видя се че това е полу-вампира,но беше луд...В буквалния смисъл(то не че има друг де).Имаше торбички и очите му бяха светнали в жълто.Направи още един скок,качи се на трупа и се чу звук от Вакум,звук от търкаляне и едно CURSE THIS LEGACY...

Избърса се-беше готов...Всички го гледага с погнуса но той не им обръщаше внимание заради странните петна които се появиха по кожата му...Или изчезнаха-руните по тялото му ги нямаше,косата му почерня и придоби неописуем блясък,очите му бликнаха в червено...КАКВО СТАВА С МЕН...
Приклекна и изрева...


Shepot
----------
-Opaaaa - 4u se jenski glas ot blizkiq ugul - toi poe otwarata.... Sledowatelno bqgam nadale4e...
I edna figura s 4erno i lilawo nametalo se opit da pobegne, no Morf i pregradi pytq s golqmoto si kote6ko tulowi6te.
- Sorry Gringo, ama si padam samo po 4erni kotki! HURT!
- Niauuu! Amplifier-a na Morph zasiq i poe magiqta.
- MONO VOLT!
Pak su6toto - Niauuuu i poemane
- Ti golqma glupawa magi4eska kotko!!! 6te mi se opuwa6 sys sme6noto si kamu4e! POLYMORPH!
Izbuhna swetlina w cwetowete na dugata i udari The Big Citty syotwetno Morph zasiq w 4erweno i zlatno i SE ISPARI, OSTAWQIKI SAMO lokwa sluz i edin 4erwen Amplifier, incrustiran w zlatna werijka.
We6ticata (a tq be to4no takawa) se nawede i sgrab4i medaliona predi da padne w sluzta ostanala ot Morph.
-Stranen efekt... Dosega ne se be slu4walo towa..
- Spored men, Vole, obyrkanata magiq na Morph sre6na swoq wodoprowod4ik. Tq qwno e izpolzwala su6tata magiq s po-golqma we6tina i eto rezultata - Dwe protiwopolojni walni se uni6tojawat i suotwetno starata Magiq za uni6tojenie se e zadeistwala... A sega Gospojica we6ticata 6te ni obqsni kakwo e naprawila na trupa,ot koito se "hrani" na6iq priqtel wampira??
- Ami takowa, prosto pusnah edna ka6a za namalqwane na magiqta i to se polu4i ne6to sawsem drugo... Priqtel, kak se 4uwstwa6? - Tq se obyrna kam promeniliq se wampir.


Daron
----------
"А ти как се чувстваш приятел"?
Съществото което допреди малко беше Дарон продължаваше да коленичи и се видя как от гърдите му излиза светеща в червено-бяла душа...Откъсна се от него и полетя към Розовия енергиен източник с глух писък
След секунди светлинното шоу приключи създавайки напълно ново същество.Новия Дарон се огледа но видя само как всички бяха насочили магии/оръжия/нокти към него...Той се ухили и каза-Какво ме гледате-имах явно проблем с храносмилането,и нещо друго(газове)...
Морф се доближи до него и едва го огледа на оскъдната светлина от огъня...-Приятелю,чувствам нещо различно в теб-От теб блика странна енергия.
-Да,наистина и аз го чувствам отвърна Дарон-но усещането е велико-чувствам се най-надарения в този свят...
Той вдигна ръце и образува огнена сфера над главата си.Сферата започна да се променя и се изтегли към земята.След секунди тя се изви в спирала и остана така...В нея се виждаха други земи-земи които постоянно се променяха...
-Моят дом-каза той-Но как по дяволите го направих?


Shepot
----------
Pogledite wyprositelno se obyrnaha kym we6ticata:
-Koq si ti, kakwo si ti i kakwo mu e stanalo na Daron ot twoqta "ka6a"?
- Takaaa , edin po edin, ako obi4ate, w momenta ne wi slu6am wuob6te... Dobre, az sum Mina i sum We6tica s glawno W! A na onowa tam nowooformrnoto suzdanie - ami az otkade da znam 4e e kanibal ili tam kakwoto e i 6te napadne to4no moq 4owek... Bqh mu sipala edna gadost za da moje da mi kaje kade da tursq ne6to moe, koeto toi znae6E kade e. Syotwetno ili toi 6te6E da mi kaje nosega towa e malko trudno pri polojeni 4e ne mu ostawihte daje da me dobliji. A da, za6to go ubihte?
- Hmmm...
- Aaaaaaa...
- Takowa...
- Ami prosto se pripoznaha - otgowori naglo Li, izmykwaiki gi ot waprosa. - Ljubopitno mi e kakwo si slojila w ka6ata?
- Ti puk koi si 4e da ti kazwam????
- Ami moje da se kaje 4e otbiram tow a-onowa at otwari... Ne mi otgowori?
- E obiknowenite ne6ta - 6tom otbira6 zna4i znae6 kakwo e neobhodimo za eleksir za kontrol ! A ti.... Daron te narekoha znae6 li kade sa mi ne6tata?
Widenieto na Daron se promeni wyw watre6nostta na hram - na oltar ot kamuk i darwo bqha postaweni 4kamuka - 4erwen,sin, wioletow i siw
- Use6tam gi nablizo ...te sa magi4eski .... i sa w hrama pred koito sme nie!


Colonel
----------
-Значи трябва да влезем в храма! - след секунда се появява злобна усмивка на лицето на Ануб.
-Може ли да си поговоря с тоя "вратар"?
- Може... - каза Ли и се обърна към бръмбара.
-Дебели нерубиянецо... какво ще првиш с него? - Ли посочва с пръст вратаря.
- Ааа... нищо. Само ще си поговоря с него по "дипломатичния" начин!-след което Ануб,разбутвайки всички наближава вратря.
- Десет монети моля! - отново започна вратаря.
- За мен не бяха ли 20 ?
- Десет монети моля!
- Добре бе. Абе помисли си от къде ще намеря толкова пари ?
- Десет монети моля!
- Май не ме разбра ! Няма да ти дам проклетите ти 10 монети и пак ще вляза в мизерния ти храм. Както аз така и моите приятели! - очите на Ануб започват да стават червени!
- Десет монети моля!
- Абе ти......- изръмжа Ануб - знаеш ли че ми пречиш!
- Десет монети моля!
- Арррррррггг....- злобно изкънтя огромния Нерубиянец
- Десет монети моля!
- Ти.... започваш...... да ме ДРАНИШ !- очите на Ануб са вече мораво червени!
- Десет монети ......
....Тряс.... ААААААААААААААА......ТУП!....
- Така сега можем да минем!- Ануб се обръща и обявява добрата новина на другите.
- Погледни отзаде.- Зел показва някъде зад Ануб.
.....
- Десет моне.... ПУК.......ААААААААААА......... ТУП!
- Та какво каза....-подхвана отново Ануб.
- Да погледнеш зад теб! -отово повтаря Зел
.....
- Десе ..... ДЖАНГЪР.......ААААААААА.......ТУП!
- Айде по бързо че пак ще се появи! -отново поканва Ануб. Всички налитат вътре. Като след малко пак от вън се чува:
-.Дес ...ПРАС......ААААААААААААА.......- и след малко - ТУП!
- Така вътре сме! -каза Ануб докато доволно потъркваше щипки.


Andras
----------
Таави полека се бе присъединил към групичката странници. След изненадващата среща с магьосника, влизането и излизането от бръмбарско тяло, странната метаморфоза на този още по-странен елф и появата на тази вещица вече не го учудваха много. С удоволствие наблюдаваше как Ануб'Арак разперошинваше гаваза всеки 30 секунди и побърза да влезе заедно с останалите, които изглежда не обръщаха много внимание на неговото съществуване. "След като придобих силата на онзи магьосник е грехота да не я използвам. Ако тръгна с тези странни..хмм...предимно хора, може би ще намеря път да я овладея напълно и дори доразвия."-каза си Таави, след което побърза да догони останалите.
- Дами и господа, това е един действително прекрасен храм на бог...хммм....на който и да е там бог и е едно прекрасно място за разглеждане на предмети на изкуството, но вие едва ли сте дошли до тук за това. Ако желаете да споделите с мен целите си, може би ще мога да ви помогна. Не съм лишен от магическа мощ, а не ми липсват и други качества.-изричайки последните думи, той направи любимата си физиономия "Виж ме к'ъв съм готин" и се загледа очакващо най-вече към женската част от "поклонниците".


Ver Lark
----------
Женската част, в лицето особено на Лина, го изгледа презрително.
- Нямам си и представа - сподели магьосницата; приближи се към близкия олтар, на който лежаха четирите камъка - И затова ли толкова проблеми?

Очите на Лина се присвиха неприятно.
- Линаа! - изнедоволства Зел изотзад - Не е възможно тези реликви просто да са изоставени на произвола на съдбата!
- Хмпф - отговори тя.
- Това е моя реплика - нацупи се химерата.

Пренебрегвайки го, пред смаяния поглед на Гаури, Лина се пресегна и сграбчи едното парче паваж. То легна удобно в ръката си.
- И какво? Удобно за жабки... - обърна се победоносно.

Около нея започна да се образува синкава мъгла. Гаури предупредително изкрещя и се протегна напред, печелейки доза симптоматично пренебрежение от Лина. Амелия и Зел го задърпаха назад, докато Нага, хълцукайки, се опитваше да достигне камъка. Ая безпомощно пърхаше с крила наоколо. Ли и Волът също се опитаха да се намесят.

Камъкът проблесна ослепително и на мястото на купчината тела остана само синкава мъглица. Тас погледна Ануб с блестящи от възхищение очи.
- УАУ! Това е по-яко от магиите, които съм виждал досега!
- Проста транспортация - отвърна спокойно бръмбарът - Предполагам, че камъните са обикновени инициатори на прехода.


Daron
----------
НЕеее...Защо,защо!!??!?-Крещеше Дарон незнайно защо-
Трака-тракАнуб'Арак застана до него-Успокой се братко просто се телепортираха някъде.
А,упси-лек Sweatdrop от вампира-А,добре но какво ще правим сега...Все още не знам защо но "еволюирах"към нещо повече-и не смятам че е само заради вещицата!?!

Дарон слезна по надолу и застана пред все още стоящия портал-Моя,свят...Ох,колко копнея да се върна.И смятам да го сторя-а сега кой идва с мен в търсене на слава,и кои страхливци остават Тук?Предупреждавам ви че в моя свят на власт са Смърта и Разрухата...
Вампира протегна ръка към магическия портал-ръката му потъна наполовина в ослепителна светлина...

А СЕГА КОЙ ИДВА С МЕН?


Colonel
----------
- Хм...-Ануб се загледа в портала - Смърт и Разруха казваш аа?
- И аз като теб идвам от свят в който също властват Смърт и Разруха!
Така че вече съм свикнал с тяхното присъствие. -Бръмбара отиде до Дарон и застана отново до него.
- Аз съм с Дарон! -съобщи Ануб на останките от групата.
- Аз пък съм с гигантския бръмбар ,следователно съм и с Дарон!- отговори весело Тас и се качи бързо на главата на бръмбара.
- Само си представете още приключения ,още създания и нови неща които по странен начин все се озовават в торбата ми !?
- Дарон ! -започна отново Тас - В твоя свят имал ли много карти?
- Не съм се интересувал от тях ,но мисля че има.
... И така сега до портала стояха вампира, бръмбара и кендера...
Ще ги последват ли останалите...


Andras
----------
Камъните не подействаха на Таави. Медальонът отново се затопли и енергията на транспортера вместо да го изпрати някъде другаде във времето и пространството докара феерия от красиви, но безполезни светещи капчици във въздуха. Младежът погледна с неудоволетворение към резултата от магията и каза:
-Да се махаме от тук. И аз идвам! Смъртта и разрухата не ме плашат. - и добави-Само ми дайте едно наметало, че облеклото ми напоследък се е поопърпало.
-Нямаш проблеми.-каза бръмбара и от някъде се появиха една вехта мантия и чифт сандали. Таави побърза да си обуе сандалите и като се загърна с мантията, под която стояха само полу-прогорелите му панталони каза:
-С вас съм, към който и свят да отиваме!-след което добави "Ако този елф придоби такава сила, с какво ли ще се сдобия аз в света му!"