Слейърс 03 - По следите на изчезналия мундир VI

[NIK THE FLASH]

Част 6 - Долината на Драконите

Ver Lark
----------
- Lighting.
- Lighting.
- Lighting.
- Light, come forth!
- Гаури! - измърмори недоволно Лина.

Светлинките в шепите на Лина, Амелия и Зел пробиха непрогледния мрак. Под краката на множеството се простираше каменно плато, покрито с росни.. лишеи.
- ЛИШЕИ? - изкрещя Лина. Гласът и изкънтя, рекоширайки в далечните стени на иначе вдлъбнатата и конусовидна долина на драконите - Последният път едва си пробивах път през трева до кръста.
- Не че ти е висок кръста - отбеляза Зел, спечелвайки поредния удар по главата.
- Фи да мълшиш - засмука пръсти Лина.
- Ауууууууууууууу колко са сладки и невиннииииииии! - подскочи Амелия наблизо.
- Кой, какво, защо???
- Приличат на обилен бъдещ омлет - пак отбеляза Зелгадис.
- Как така? - запита този път Гаури.
- Яйца са - търпеливо обясни химерата.
- А, да - разбра, кимайки, Гаури - И какво общо има това с омлета?

Зелгадис се плесна по челото. Недалеч, Амелия се любуваше на едрите драконови яйца, изпълнени с разноцветни драконски ембриончета.
- Само да си ги ПИПНАЛ! - боздуганът на Филия се озова на милиметри от полюшващия се във въздуха Кселос.
- Но, Филия-сан - мазокуто блажено отпи от чая си - Дори не съм посегнал към яйцата ти. Не съм такъв човек..
- Профилактика! (Netissat TM) - изръмжа жрицата.

Нещо прещрака. Дори Лина, щъкаща из безбройните ембриони златни, сребърни, медни, железни, калаени, зелени, червени, сини, бембени и прочие дракони, се обърна натам. Гаури баааааааааааавно вдигна пръст във въздуха.
- Това... не е ли... Долината на драконите? - запита с напрегнато изражение.
- Да, да, и какво? - сецна го Лина.
- Амиииии... винаги съм си мислел...
- Ти МИСЛИШ?
- Не, не. Просто тук трябва да има дракони нали?
- Гаури, кисело мляко вместо мозък, това тук ДА НЕ СА ПЪДПЪДЪЧЕНИ ЯЙЦА?!
- Да, но Линаааааа... - Гаури вдигна ръка да се предпази от връхлитащия юмрук - Не виждам нито един дракон?

Лина се извиси над него.
- Медузен мозък! Свински стомах! Черво от дълбоководна риба!...
- Лина-сан, Гаури има право - прозвуча разтревожения глас на Филия - Никой дракон не оставя гнездото си без надзор.
- Е?!
- Определено смърди на развалени яйца - пак отбеляза Зелгадис.

Филия замахна с боздугана, без да го уцели. Химерата се поправи:
- Сероводород, ако настояваш.
- Даа, има нещо странно - огледа Лина неподвижното небе. Някъде далеч проблясваше червеникаво зарево, а наоколо наистина леко насмърдяваше. Очите и се разшириха - Това там не е ли вулкан?!
- Позволете да се намеся - обади се господарят Ли отзад.
- Даа!? - нетърпеливо потропа Лина с крак.
- Недей да нервничиш, девойче..

Ануб'арак избръмча наблизо, кацайки недалеч от задълбочената дискусия.
- Скромните ми познания по варварски ме ориентират към мисълта - продължи замислено Ли - че нашият шестокрак другар използва магическо изкуство, предизвикващо темпорално отместване.

Бръмбарът поклати антени, може би в съгласие.
- Съгласно теорията на Сун Тай, времевата транспоненция би могла да бъде два вида: запазване на времето, в който случай енергията на изместването се превръща в пространствена, и запазване на пространството, при която няма пространствено отместване. Винаги съм харесвал тази теория. За всеки случай, струва ми се че нашият хитинов приятел не е съобразил вложената енергия, а и може би вашето прекъсване на първоначалния заряд е афектирало крайния резултат.
- Ха сега кажи го на нормален език?
- Ами - Ли вдигна пръст - Това не е тайна. Доколкото разбирам от вашия кратък разговор, тук трябва да има дракони. Но има само яйца на дракони - тоест началната им форма. Трябва да има добре развита флора върху нормална основа, но има само мъхове и лишеи върху вулканична земя. Всичко това е характерно за миналото. Значи преместили сме се във времето. Шестокраки приятелю, твоята практика ми изглежда доста интересна, бих се радвал в бъдеще да ме осветлиш повече относно нейното съдържание. Но за всеки случай, мисля че по-наложително е да се справите с този голям и грозен звяр, запътил се право към нас.


Shepot
----------
"Големия и грозен звяр" предствляваше всъщност дракон с размерите на бик, нашарен в цветовете на дъгата...
- Това е странно - усъмни се Филия - Няма такива дракони!
- Правилно! - изсъска драконът, размивайки очертанията си до пухкаво котенце с червен медальон, голямо колкото нормален човек - Мияууууууу!
-Ах ти малка трансформираща се гад!!! - Филия заплашително се зарови под полата си - Ще се правиш на важ... КЕНДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕР!!! БОЗДУГАНА МИИИИИИИИИИИИ!!!!
- Ами ето си ти го... БААААМ - Залепен кендер за земята. - БАААМ - Удобна плоска постелка от котешка кожа.
Морф се пробва да надигне глава - Ама аз само се опитах да развеселя атмосферата...
- FIREBALL!
Атмосферата замириса на опърлена котешка козина...


Daron
----------
Странно или не последната огнена магия тип FIREBALL беше достатъчно силна за да повиши температурата на яйцата на драконите...През черупките се виждаше как започват да се пропукват от внезаните размърдвания!Последвалото беше един общ SHIT и злокобен поглед към съществото което беше използвало заклинанието-а то от своя страна пусна един мазен SWEETDROP...Чу се едно по силно пукане-от най-голямото яйце се появи малка глава на "дракон" и...Амелия изшищя-Колко е сладинко


dart_vaider
----------
Кендерът УМИРАШЕ от любопитство , първо видя някакъв страннен дракон , после той стана голяма котка , а сега гледаше как малки дракончета се люпят ))))))))) забравяйки първото и по-малко интересно той отиде да разглежда малката главичка на дракончето , което наистина беше сладко , кендерът започна внимателно да гоизучава , като не забеляза зъби започна да го гали , а от това последиците не бяха приятни......
- АААААААААУУУУУУУУУУ!!!! - пищеше кендерът - ИЗЯДЕ МИ ГО!!!!!
- Какво ти е изял пръста??? - припадък от неопределен човек в голямата тълпа събрала се да види какво стана
- АААААУУУУУ!!!! - ....ами всъщност ми изяде пръстена и само ми ухапа пъста...... - всички пуснаха по едно облаче утешение - ......но ми се струва че му хареса и... - кендерът сочеше малкия дракон който оживено се мърдаше в опита да се свободи - ....и май иска да ме изяде.....СУПЕР да бъдеш изяден от малък дракон , това трябва да се види!!!!! - изписка заставайки по-близо до яйцето , но за негово разочарование , дракончето се умори и изглежда заспа. Тас щракна с пръсти.
- Вижте!!!! Осмокрако чудовище - бръмбар!!!!!
- Това съм аз бе идиот - каза Ануб' Арак
- sorry....


Daron
----------
Това съм аз бе идиот...И искам да ви кажа че забелязах нещо...хмм...как да го кажа-ами нека да е ОПАСНОСТБръмбара обърна бронираната си глава и посочи как нещо се шмугваше между тревата с оромна скорост...На всеки метър който беше изминало съществото във въздуха летяха раздробени парчета трева...
Повечете от групата потърсиха с поглед Морф но за съжаление този път не беше той заплахата...


Xellos
----------
Насред хаоса,
Хм, сладинки чак - замислено спомена Кселос. Се сте си рептилий, но трябва да призная, че .... телепорт докато боздугана на Филия цепеше въздуха към него... омлет не става от тях... телепорт пак далеч от фламе бреат-а... поради това че нямат жълтък... пак телепорт в небето... но въпреки това от имат леко сродство... с кокошки... появи се пак, чукна леко чашата си с чай с тази на господаря Ли, който искренно се забавляваше, докато Филия не му изпърли брадичката с един не съвсем точен флейм. Поне се сдържаше по липса на място да стане на дракон. Тука, там черупките се пукаха и малки крилати бебчета с крилца или направо в драконова форма зареваха.
- Уаааааааааааа
- ААААААААААА
- СТИГА ВИЕ ДВАМАТА, няма справедливост тука.
- Бвбвбвбвбв, Лина виж дракони, знаех си че трябва да има, ауч.
- Не бях аз бе! претърсете ме ако трябва.
- Ниау
- Ъ, ах колко са сладиники, особено това там черното дет се оптива да си направи легълце върху Морф кат котенце в прежда ...
- КСЕЛОС ЕЛА ТУК И СЕ БИИИ!!!! Ъ - божкиее колко са много, забрави за дразнителя Филия и се спусна като добра ламя да гушка подред дракончета.
- Воле - странно нещо са веждите, човек не им обръща внимание докато не ги загуби...
- БЗЗЗЗЗЗЗ, ей сега ще отворя към правилното време пак портал.
- Мъдроста ви господарю е безкрайна.
... патки и прочие твари....
Кслеос - мерна най-сетне от високо нещото приближаващо се с свръхзвукова скорост. Почи с пръст небрежено и в тревата се появи лек кратер в който един полупрозрачен дракон с футуристична форма, драпаше да стане без особенни поражения по него.
- Кхъм - замислено се вгледа в пръста си Кселос, посочи съвсем лекичко към Филия която се сплеска на земята на секундата безпомощна и установи - Тц, само отчасти е дракон това. И се телепортира на учтива дистанция близо до полупрозрачното, леко окаляно създание, което проговори с неподходящо писклив глас:
- Що не се разкарате бе? Джоордж ела тука да покажеш на "гостите" вратата. Изведнъж земята се разтресе...


Amelia
----------
Наоколо атмосферата взе да става напрегната:
-Ч-ч-чух-х-хте л-л-ли т-т-това? - попита Амелия
-Д-д-да!И м-м-межд-д-ду д-д-д-руг-г-гото н-не е н-н-ну-у-ужно чак д-д-а з-заекв-ваш от у-ужас. - каза Лина
До тях Зел се обади:
-Т-тя н-н-не з-з-аекв-ва! З-з-земят-та се тре-есе! L-l-levitatio-on! - издигна се над земята - Божичко! Вижте!
Останалите се завъртяха в посоката, която той им сочеше. Установиха че близкото хълмче се е приближило. Установиха и, че близкото хълмче всъщност не е хълмче, а едно огромно гущероподобно чудовище, което в момента сякаш плуваше скоростно в мъглата, създадена от вулканичната активност. Към тях.
-Какво, по Л-сама, е това? - възкликна Лина - Филия?
-Боже мили! Не мога да повярвам! - Филия си говореше сама в удивлението - Не мога да повярвам! Това е ПРОТОДРАКОН!
-Протодракон? - обърна се Зелгадис към нея. Отговори му сух старчески глас:
-Не е трудно да се предположи, че и при драконите е имало някаква еволюция. С тази си теза противореча на около 147 от общо 200 правила на неоконфуцианството и така автоматично се класирам на първо място за осмия Ад, но какво да се прави. Обърнете внимание на това, че съществото няма криле. Сигурно са се появили в по-късен етап от еволюцията. Също така ме съмнява да може да бълва огън. Драконовите яйца имат огромна нужда от топлина. Топлината на активен вулкан. В по-късен етап от съществуването на земята повечето вулкани са изчезнали. Изчезнал е живия огън на земята. И следователно, за да могат да отгледат потомството си, драконите са се научили да създават огън в телата си.
-Хех! - в един глас казаха Лина и Зелгадис - значи ще е лесно да го бием!
-Не бих казал - подсмихна се лукаво старчето. - Обзалагам се, че дебелината на бронята му може да издържи повечето ви огнени заклинания. В крайна сметка те живеят до вулкан. Пък и доколкото виждам съществото далеч не е безобидно. Я погледнете какви крака, какъв гръден кош, какви остри шипове има по цялото си тяло! Каква могъща опашка! Само с един замах би могла да разтроши скала - и кимна нагловато към Зелгадис.
-Ти сега, а не решиш да му се обясниш в любов? - сопна се Лина и полетя към Амелия, която в този момент държеше малките гущерчета в ръцете си, потънала в щастие.
-Лина-сан!!! - смееше се тя, малко тип Кселос - Не са ли това най-страхотно, прекрасно, велико, титанично сладките неща на света!!!!
-Титанично добре се вмества в описанието - смота Лина, гледайки назад към приближаващата се грамада. Хвана Амелия за ръката и изкрещя:
-Да изчезваме оттук!
-Aма Лина-сам! Не можем да ги оставим!
-Вземи се в ръце Амелия! Я виж какво идва насам!
-... - беше отговорът на Амелия
Издигнаха се и Лина каза на Амелия:
-Сега искам да направиш нещо.
-Какво, Лина-сан?
-Искам да cast-неш Gaavflare срещу това чудовище там!
-Добре! GAAV...
-Нееееееееееее! - изпище сърцераздирателно Филия
-...FLARE!
Последвалот, което се случи може да се опише с една единствена дума "НИЩО".
-Не разбирам - каза Амелия, докато гледаше учудено ръцете си.
-И аз! - озъби се Лина - Но смятам ей сега да разбера.
Приземиха се. По някакво стечение на обстоятелствата Лина беше кацнала върху Зелгадис. В момента той лежеше по очи. След това се изправи като хвърли Лина от гърба си и изплю малко първична пръст с много вулканична пепел по нея.
-Случайно да ти приличам на летище или нещо такова? - сопна се обидено той, след което замълча, защото видя ПОГЛЕДА на Лина.
-Слушам! - нареди Лина. Зад нея Амелия продължаваше да гледа учудено ръцете си.
-Какво? - направи се на ударен Зелгадис. в Следващия миг наистина беше ударен.
-Защо само ти можеш да cast-ваш Gaavflare? Или още по-важно, защо въобще някой може да cast-ва Gaavflare? КАКВО СИ НАПРАВИЛ, ЗЕЛГАДИС?
-Слушай, сега не му е времето! Виж какво става наоколо.
Наоколо се водеше отчаяна битка срещу голямото съшество, което беше застанало пред гнездото с малките гущерчета и размахваше огромната си опашка, обсипана с рогови шипове наляво надясно. Нацели Гаури и той прелетя с писък между Лина и Зелгадис.
-Прав си - съгласи се Лина - В този шум не можем да си чуем приказката. ЕЙ, Я МЛЪКНЕТЕ ВЕДНАГА! ВСИЧКИ!!!
Наоколо се възцари тишина. Огромният гущер спря с вдигнат крак във въздуха. Под крака му се се виждаше голям бръмбар, който побърза да се спаси.
-Така е по-добре - каза Лина, вече седнала на земята, заедно със Зел и Амелия - Е? Да обобщим! Появява се Резо, някой сее разрушения из Сейлун, Зел може да прави магии, които поради смъртта на Гаав никой не би трябвало да може да прави, освен това краде мечът на Гаури, появяват се някакви дракони или по-скоро демони, които заплашват оста на времето. Да не забравяме, че прозвището на Гаав беше Demon Dragon King. На всичкото отгоре и Кселос е тук. С две думи ТОВА СМЪРДИ! Е, Зелгадис! Какво си направил?
-Слушай! Не можеш да ме обвиняваш за всички последни катаклизми, които за засегнали...
-BALLUS WALL- изкрещя Амелия, малко преди гущерът да перне въздушния щит с опашка и да я запрати върху Гаури, който лежеше в безсъзнание нализо.
-Амелия! - извика Лина - КАКВО?
Обърна се готова за бой. Насреща и се възправяше огромното същество. То повдигна крак да я настъпи, след това се поколеба, свали крак и заби нос в лицето на Лина. Изписука, на физиономията му се изписа дълбоко отвращение, завъртя се и се изнесе с главоломна скорост, като пътем събра малките си.
-А! Воле! Живеем във век на чудеса! Отвори добре очите си, момчето ми, защото ти се отдава прекрасната възможност да видиш на живо един прекрасен екземпляр на Dragon Spooker!
Лина седеше наблизо стиснала зъби и юмруци, пуснала sweatdrop и с леко синкаво изражение.
-Бях чел за подобно същество в хрониките на Ян Цу Мин, но никога не съм се надявал...
-...crimson beyond blood that flows...
-...да го видя с очите си...
-НЕЕЕЕЕЕЕ! - изкрещя Филия и се завтече към бръмбара - Върни ни обратно преди тя да ги убие!!!!!


Ver Lark
----------
- Не мога - почисти бръмбара антените си с крак - Трябва ми доста време, за да мога отново да се подготвя за подобно масивно заклинание. Ако не ме бяхте спряли първия път, щях да съм способен, но сега съм изтощен. Да ви се намира захарен разтвор?

Лицето на драконовата жрица се изписа кравешко примирение.
- Тогава ще трябва да действаме с подръчни материали, и с това сама си подрязвам опашката.

Тежкия боздуган закова Лина на половин метър в рохката почва. Miscast-натия Dragon Slave рекошира безобидно в стената и изчезна нанякъде във вулканичната мъглица. Филия потупа с оръжието по дланта си.
- Сега, Зелгадис-сан, може и да чуем кратката ти история, докато Лина-сан се свести.
- Хмпф - химерата се завъртя обидено и скръсти ръце - Нямаш ли майчински инстинкт?! Да се занимаваш с мен вместо с всички тези гладни малки бебета.

Опашката на Филия щръкна зад гърба и, окичена с панделка, розова не колкото бързо приближаващия и към инфрачервения спектър тен.
- КСЕЛОООСССС! ЕЛА И СЕ БИЙ!

Едното око на Кселос се поотвори леко и усмивката му придоби малко по-малко фриволен отенък.
- За какво месиш пък мен сега?

Филия поруменя още една идея и извади сценария изпод полата си.
- Извинявай, по инерция. Чакай да видя... - прелисти няколко листа - А, да. ЗЕЛГАДИСССССС! ЕЛА И СЕ БИЙ! Хе-хе..
- Не съм и помръдвал от мястото си - сопна се гореспоменатият.
- Добре, добре, да прескочим този момент - драконката прибра сценария и боздугана си - Мисля, че Лина започва да идва в съзнание.

Последната наистина правеше опит да се измъкне от дупката в земята.
- Какво стана.. Ох, главата ми.
- Падна метеорит - услужливо я осветли Кселос.
- Известно е, Воле, че голяма част от метеоритите са с доста богато желязно съдържание - допълни и господаря Ли, сконфузвайки Филия - Дори в древността, тоест в наши дни, по много от варварските земи са били наричани небесен или божествен метал и са били използвани за изработка на свещени пособия, оръжия и прочие ценни артефакти. Разбира се, желязото в тях по нищо не е различно от съвсем обикновеното желязо като това..

Ли надигна тежкия боздуган на Филия, който от известно време полюшваше в ръката си.
- Как го направи... - очите на кендъра светеха от изумление.
- Много просто - старчето върна любезно оръжието на собственичката, от чиито уши вече излизаше дим - Наблюдявал съм Великият Дзян Мъ, придворен фокусник на император Ван. Беше си доста посредствен, но императора си падаше по дупето му. Все пак няколко трика си заслужаваха вниманието. Ей ти!
- Аз ли? - вдигна вежда Гаури.
- Да ти, ела насам.

Блондинът се приближи. Ли протегна лявата си ръка и започна да рови в русите кичури зад ухото му. След малко в пръстите му блестеше златна монета.
- Уау! - втрещено изломоти Гаури секунда преди да бъде проснат от Лина на земята - Махни се от мен, и децата знаят че това е фокус! СТИГА МЕ СКУБА!

Най-накрая успя да я изрита някак. Ли, наблюдавал сценката с жив интерес, му подаде Сабята.
- Ама.. - избръмча неразбиращо Гаури.
- Освен това император Ван бе известен като такъв невероятен скръндза, че дори благородния Дзян Мъ бе принуден да изкарва прехраната си сам. Мисля, че това също е твое.

Старецът услужливо закачи бележката обратно на ефеса на Sword of Light. На нея с едри четливи (и малко криви) букви пишеше: "НЕ ПИПЪЙ! КОИТО КРАДЕ ДА МУ МИСЛИ!".
- А това вече не знам откъде се е появило.. - Старецът пусна облото черно котенце на земята. То вирна опашка, пусна едно язвително "Nyaa" и изчезна между черупките. Ли отпи от мяха вино - Да се върнем към настоящия проблем. Мисля, че нашият каменен приятел от известно време иска да каже нещо.
- Хмпф - включи се Зелгадис - Тук се намираше леговището на Water Dragon King. Ако сме се върнали в миналото, значи добрата леля Аква би трябвало да е наоколо. Колкото до Gaav Flare.. Отработете си заклинанията бе!


Xellos
----------
Хм, Кселос извади поредната книжка с шарени корици от някъде и започна да си чете излегнал се във въздуха, като от време на време промърморваше, аха... тва не е по сценария... лоша работа... накрая затвори книгата, и тамън да го попитат какво толкоз чете, се омете нанякъде. Двата протодракона (Джордж и Кристъл) решиха, че стига толкоз са ги игнорирали и пак подеха атаката...


Daron
----------
*Да обобщим леко картинката*Повече от половината от групата провежда уриентиращи разговори...Малко зад тях двата дракона с интелигненти имена се занимаваха с горкия Дарон-тъй като "малкия"торен бръмбар се беше скътал.Единия дракон шутеше и викаше- Catch a другия тичаше и хващаше с зъби-след няколко минути вампира вече не им беше интересен и те го изплюха...като,като нещо което дракон е дъвкал...Безпомощния хибрид между елф и вампир прелетя поляната и се преземи пред групата с вика-THIS WONT END WELL!Хубавото в цялата ситуация беше че единия екземпляр от праисторическите дракони се зе задави с магическия меч на жертвата Дарон.


Colonel
----------
След малко от някъде се появява Нерубиянеца. И изревава:
- Това може и да е последното заклинание което ще направя ,но ще се жертвам за да спася групата! - след което бръмбара адски бързо се издига на около 5 метра от земята ,а след малко с почти същата скорост се забива в земята. Всички от групата се изхвърлени на около 1 метър от земята. Двата дракона леко се олюляват ,но пак се оправят и тръгват към новата си жертва - Бръмбара.
С много бързо движение бръмбара забива щипките си в земята и извиква- GRAVITY HOLD. ( Докато бръмбара прави заклинанието всички от групата са все още във въздуха.) След малко около драконите се появява лилава аура и изведнъж спират.( Абсолютно спрели! Абе като замразени. ) Единствено очите им шаря.
Щом се появява аурата около тях ,бръмбара ляга на земята и казва: - Ще стоят... мирно...около...седми...ца....... - и затваря очи.
След това героите отново падат на земята.


dart_vaider
----------
Последвалите събития изтощиха кендера (!!!!!!!)
1. се телепортираха някъде си (Тас не го инересуваше особенно)
2. после дракони се люпеха
3. после видя някакъв страннен дракон , о не това е Морф
4. после старец почна да прави магии
5. после ги нападнаха
6. -II- имаше разправия
7. този път - след това пак ги нападнаха
8. а сега висяха във въздуха (Иееее!! почивка)
Кендерът по-скоро "лежеше" във въздуха след дълги обикаляния и разглеждания , но поне беше щастлив (ест.) по едно време се чу "Мяу" от една от торбите му и котенцето , което изчезна си показа главата , а кендерът почна да го гали под любопитните очи на групата.
- .....аз обичам котки. Ще се грижа за него , ще го храня и т.н. , сложих го в торбата за да не избяга или да го стъпчат горкото. - в този момент друга торба се размърда и от нея излезе драконче - ........е вие всички (е не баш всички) си взехте по много - гледайки много значително към Филия и Амелия - и аз си взех едно. - Филия ядосана тамън си беше отворила устата да протестира срещу задържането на малки дракончето против волята им , но кендерът я прекъсна - Ама.....жрице Филия аз ще се грижа за него също като за котето - и кендерът я погледна с поглед който само кучетата и котките използват тип "няма ли да ме вземеш" , нали се сещате ония сладкия с чернички очи , в този момент дракончето побутна кендерът и той му подаде парче месо , което дракончето буквално изсмука , а котето за да не остане по-назад получи суха храна "whiskes" , Филия само го гледаше с червено лице. И кендерът преглътна очаквайки присъдата си.


Colonel
----------
След малко кендера започна да обикаля около "замразените" дракони като невидял. Филия започна ядосано да размахва боздугана в посока на проснатия на земята бръмбар. После Гаури и Ли незнайно как се озоваха до бръмбара и зпочнаха коментар:
- Умрял ли е? - запитва Гаури и сритва бръмбара.
- Ами не знам. За момента не диша.-казва ли.
- А той въобще дишал ли е? -попитва любопитно кендера.
- Ами май не!- казват едновременно Ли и Гаури.
След още малко коментар между тримата ,изведнъж бръмбара започва да се разгражда на молекули. Всяка от молекулите се насочва в някаква посока ,докато от нерубиянеца не останаха само очетания. Гаури ,Ли и Кендера веднага се отдръпнаха. Някъде от близо се чу гласа на Зел:
- Вижте! Аурата около драконите!- всички се обръщат на там и какво да видят. Драконите като че ли започват да мърдат. След малко Ли извика:
-Бръмбара май наистина е умрял щом магията му отслабва.
След малко Кендера се обади:
- Вижте Ануб! - всички се бяха обърнали на там където би трябвало да лежи огромния нерубиянец. В началото нищо не се виждаше но после се започна. Хиляди малки частички започнаха да се сабират и да изграждат отново бръмбара. След 2 минути бръмбара беше абсолютно готов. А като си отвори очи аурата около драконите ,като че ли избухна. Драконите бяха отново "замразени" ,а Ануб'арак се беше върнал. Но странното беше че той не се помръдваше. Изглеждаше като статуя. А около статуята обикаляше малкия кендер и викаше:
- Ануб чуваш ли ме! Хей Ануб айде бе човек...ъъъ...бръмбар събуди се!
Но бръмбара не се и помръдваше. След малко всички се бяха насъбрали около бръмбара и наблюдаваха дали издава някакви признаци на живот. За сега никакви. Той просто стоеше мирно и гледаше на някъде.


Ver Lark
----------
- Ще се оправи - заяви на всеослушание господаря Ли - Едва ли някому не е известно, че няма по-голяма напаст от насекомите. Малките гадинки не се предават лесно. Воле, наведи се. Наклонът ми се струва доста хлъзгав. Дори и на деветдесет не проявявах особена страст към подскачането наоколо като козле, а и вулканичната мъглица никога не е спадала към най-любимите ми метеорологични условия.

Волът послушно се приведе и Ли Као се качи на гърба му, мушкайки малките си краченца в джобовете на наметалото.
- Сигурен ли сте, че бръмбарът ще е наред, господарю?
- Един неоконфуцианец веднага би ми се присмял, но повярвай ми - размерът не винаги има значение. Ще ни настигне. Да тръгваме, където и ще да ходим. Винаги има време да развия артрит.

***

Настроението спадаше правопропорционално на бавното спускане в дълбините на Долината и спадането на виното в меха на стареца.
- Уважаеми учителю, не намираш ли все пак за странна цялата тази рязка промяна на пейзажа? - запита по едно време Вол Номер Десет, колкото малко да наруши киселото мълчание.
- Съвсем не - изскрибуца гласът на зловредния старец - Когато доживееш моите години ще разбереш, че единственото странно нещо е безвъзвратното изчезване на виното в каната ти. Всичко останало е възможно с повече или по-малко усилия.

Ли захвърли празния мях и се умълча. Мъглата, причинена от вулканичната пепел наоколо, ставаше все по-гъста, принуждавайки спътниците да се влачат слепешком. Непрекъснато допираха един друг от страх да се загубят. Остана единствено тупуркането на стъпките им и тихото бръмчене на гладната Лина, достигнало забележително ниски децибели.

- Стоп - изкомандва гласа на Зелгадис около час по-късно.
- Уааа, какво има пааааааак - изрева Лина с яростта на гладен бик - скално срутване?
- Рохка почва? - поде Амелия.
- Тресавище? - включи се и Нага.
- Плаващи пясъци?... - опита и Гаури, получавайки тупаник от Лина.
- Не се уливай..
- Ама..
- Не - сприхаво ги прекъсна химерата, преди да са се завъргаляли по склона - Мисля, че пристигнахме.

Естествена пещера край пътя, доста по-голяма на вид от досегашните, бе преградена от масивни железни врати. Плътно затворени. Върху тях просвяткваха някакви руни. Зел напъна онази, на която пишеше "Бутни". Не подаде. Присъединиха се и останалите. Леко замириса на препечено пиле.

Минута по-късно, потни и прашни, се отказаха.
- Е, някаква идея?
- Изглежда ще трябва да разчетем руните - предположи Зел, изтупвайки някога белите си одежди.
- И как? - сопна се Лина - Гледай че и Филия цъка с език. Това писмо сигурно е отмряло преди появата на колелото!
- Аз имам някаква идея - сподели Ли Као.

Погледите на всички се събраха в него.
- Но ще ми трябва речник - продължи.

Погледите се умърлушиха.
- За всеки случай, повечето класически шифровчици поставят отговора в самата загадка.
- В голяма помощ си ни, старче - резна го Лина.
- Значи се изравняваме по точки - намигна и той в отговор.

Лина заплашително забълбука. Зад нея Амелия и Гаури се надпреварваха в изобретяването на ключови думи, почуквайки от време на време по портата.
- Катанец! - викна принцесата.
- Катинар!
- Секрет!
- Верига!
- Шперц!
- Сусам! Отвори се бе! - допълни блондинът.
- Това пък защо, Гаури-сан? - озадачи се Амелия.
- Чувал съм го някъде..
- Май не върши работа.
- АЗ ЩЕ ВИ КАЖА ОТГОВОРА! - изкпипя най-накрая Лина, бълвайки пара през ушите си. Вдигна заклинателно длан - "Crimson beyond twilight..."
- Защо ли съм сигурен, че гигантска желязна порта без чукче положително е устойчива и на магии - отбеляза мъдро господарят Ли.
- Да бе, сусам.. - изсъска Зел, разсеяно зяпащ в посока Нага - Пъпеш.

Портата с надпис "Бутни" жално изскърца, завъртайки се около ръждясалите си панти. Открехна се половин метър. Ченето на Лина удари настилката.
- Пъпеш?? - разтърси се в нервен смях - ПЪПЕШ?!? Give me a break!
- Дори диня - продължи разсеяно Зел. Амелия го трясна по тиквата.
- Зелгадис-сааааааан! Няма нужда от повече, може и да се затвори.
- А, така ли..
- ТАКА!

***

Промъкнаха се внимателно през процепа, навлизайки в тесен тъмен и влажен коридор. Някъде в далечния му друг край проблясваше светлина.
- Защо пък пъпеш? - запита глас в тъмното.
- Интересен въпрос - отговори друг - Струва ми се, че в ръкописа на Су Ме Чан, изследващ варварските религии, пъпешът бе изреден сред седемдесет и седемте божествени растения, съставящи божествената амброзия. И това е добре, защото някои други от тях са наистина отвратителни.
- Стига дрънкахте, давайте да се махаме от тук. Може да има плужеци! - скастри трети глас първите два.
- Ахахахаха! - изхили се отвратително четвърти, с отенък на пилене на зъби. Причини леко треперене в стените.
- Ех, някой ден ще отворят главата ми и ще намерят вътре черна гъба, представяла се за мозък! Трябваше да се сетя! - продължи втория глас, съпровождан от плесване по челото - В някой от варварските езици пъпешът бил наричан "mellon". Подобно съчетание от звуци се среща в поне четиридесет и три от сто и дванадесетте "Класически ключарски заклинания и омайвания за отваряне на врати", описани от Тао Ли.

Настъпи продължително мълчание, докато накрая всички се измъкнаха без особени произшествия и плужеци през цепнатината, през която нахлуваше светлина.
- Воле, ощипи ме. Трябва напълно да съм загубил разсъдъка си - сподели Ли Као.
- И мен - изреваха останалите в хор.
- Но мен кой ще ощипе, господарю?

Пред взора им се простираше огромна и красива долина, буквално бликаща от живот. Малко градче отстоеше недалеч от процепа.
- ХРАНА! - изреваха в един глас Лина, Гаури и Амелия и се втурнаха по пътечката.
- ВИНО! - допълни Ли Као - Дий Воле! Ако тук ценят виното, имам намерение да не изтрезнявам докато не очистя всичките си органи от лепкавата пепел..

Зелгадис огледа останалите.
- Вие не сте ли гладни?

Кимайки усърдно, те се затичаха след останалите.

***

Час по-късно седяха пред отрупаната със съдинки маса. Видът и плавно преливаше от чиниите пред Лина и Гаури в единия край до каните пред Ли Као, Нага и Ая в другия. Зелгадис остави чашата кафе и се изправи.
- Ставам да се поразтъпча, докато се настаните. Може да открия и нещо относно Господаря на водните дракони.
- ЗЕЛГАДИС-САН! Каква е тази странна издутина, да не ти има нещо?? - изкрещя Амелия, сочейки по-нагоре от коленете на химерата.

Зел побеля и смени отенъка до вишнево червено за части от секундата.
- Ам-ми...
- Драконово яйце! - изкоментира доволно Кселос, материализирайки се и вадейки светкавично издутината от... джоба на Зел.

Каменният юмрук завря долната челюст на мазокуто някъде около малкия мозък, стига да притежаваше такъв.
- Хмпф - смогна единствено възмутено да каже Зелгадис и се измъкна на чист въздух.
- Това не беше особено учтиво - отбеляза Кселос и приседна край масата.

Шепата му се разтвори и на покривката залази едър синкав бръмбар. Волът се пресегна да го размаже, но китката му бе спряна от Ли.
- По някой път имам чувството, че всичките ми думи преминават през ушите ти като весел майски бриз - каза старецът с доволна закачлива усмивка.
- Извинете, учителю - смотолеви Волът.
- Виж.. - посочи Ли към бръмбара.
- Здравейте пак - обади се с гласа на Ануб'арак насекомото.
- Казах ли ти Воле, че размерът не винаги има значение.
- Хиляди извинения, Ли Као - смотолеви пак Волът.
- Но как.. - запита неразбиращо Гаури, навел се над животинката.
- Много просто - отговори мини-Ануб'арак - Поради изтощението се наложи да смаля временно телесната си маса, за да мога да компенсирам по-бързо енергия. И не е нужно да ме буташ с тази вилица.
- Логично - отбеляза Ли Као и постави пред бръмбара бучка кафява захар. Насекомото веднага я зачегърта, а Гаури прибра виновно вилицата в устата си заедно със случайно попадналото на пътя и кюфтенце от чинията на разсеялата по бръмбара Лина.
- Щом казвате - задъвка блондинът.


Daron
----------
Мъка обзе Дарон...За разлика от нормалните същества наоколо той все още беше гладен-искаше кръв...Лицето му беше омърлушено но по едно време се освети от крушката която светна над него Wink Щракна с пръст и веднага се отзоваха-Барман(нисък и потен както и трябва да е),Сервитйорка(с тефтер по ръка) и куче(???)...Вампира все още с усмивка попита дали има тоалетна в хана...

"Тоалетната"която представляваше няколко дъски и леген се намираше в задното дворче-същото място в което имаше-4 кокошки,1крава,2кози...С леко луд поглед Дарон изваде вилица и нож,сложи си лигавниче като всеки джентълмен и див вик от типа на Кът-кът подгони селския добитък...


dart_vaider
----------
От кухнята се чу нещо като:
- КАКВО ПРАВИШ!!!! НЕЕЕЕЕ ТОВА Е СПЕЦИЯЛИТЕТЪТ!!!!! МАРШ!!! - познайте кой излетя от там и се пльосна в бутчетата на Лина.
- КАКВО ПРАВИШ В МОЙТЕ БУТЧЕТА!!!!!
- Абе вие Хора сте много заядливи , първо ония готвач се оплака , че съм му развалил специялитетът....то не бях аз , а беше този малък гладник - той (Тас) отвори една от торбите си и вътре се виждаше малкото драконче сладко-сладко спинкащо с пълен и издут корем , а от друга се чу нещо като "Хлъц..." и оттам се показа главата на котето , а около нея във въздуха се въртяха малки мехурчета , който сигнализираха за пиянство - да , а то се напи до насита...- но преди да довърши котето забеляза играчка , за късмет на Ануб'Арак то беше пияно и не го уцели от първия път със скока си , нито втория или третия , а чак на десетия , като естествено беше минало през всяко ястие и от него не ставаше много за ядене , но най-накрая хвана бръмбара и тамън да го изяде и Тас му го взе от лапата , а котето направи намръщено изражение - и пак влезе в торбата си. - Извинявай за това Ануб - каза кендерът - няма да се повтори....
- Да , да - изхълца котето
- ...та както казвах......ти можеш да говориш!!!!
- Да и как...в..... - кендерът започна да го разглежда , изследва и т.н.
- Оставиме де!!! - каза котенцето
- Добре , добре. Как така можеш да говориш??
- .....незнам.....мисля че беше когато по инцидент изядох една мишка от "The Challengings" аз пък откаде да знам , че можеше да говори??? Аз оттогава винаги питам....винаги....е този бръмбар изглеждаше вкусен , пък и бях пиян....да знаеш че винаги питам..... - повтаряше котката....т.е. котаракът
- Кой????
- Oh.....errrrr........ами сега ще започна отначало....аз си бях нормална котка живееща на улицата и никога не ядох от бунището на магьосниците...
- ВИЖДАЛ СИ МАГЬОСНИЦИ!!!! - питаше удивено Тас , сякахш той не е виждал
- .......да и един ден когато тъкмо бях хванал една мишка и щях да я изям и тя каза "Do you mind?" аз бях шокиран. Мишка да говори....абсурдно , но тя беше там и ми говореше , вярно аз можех да говоря също , но тя???? Както и да е за да разберете повече подробности ще трябва да прочетете "The Amazing Maurice and his Educated Rodents" много хубава книга от Тери Парчет. - и котаракът извади едно копие на книгата (другите спряха да гледат котката с оголемени очи и с чейнета до земята) , не много дебела 200 стр. че и по-малко , ама много интересна , със синя корица една котка или по-скоро само лицето й се виждаше осветено от една свещ , а с гръб към свеща стояха 5 мишки една от които с сламена шапка и малка пръчица в ръце. Всички си взеха по едно копие , което котката - моето име е Морис между другото - да де сй сега щях да го кажа....та той им раздаде по едно копие и всички си го прибраха защото на маса не се чете. И си скочи в торбата ппомърквайки сладко-сладко.
- Хиляди извинения , но вашия специялитет беше провален.... - изписка готвачът
- КАКВООООО!!!! МОЯ СПЕЦИЯЛИТЕТ!!!....
- Нашия... - се осмели да каже някой , не чут от Лина
- .....ТИИ.....
- След като сме го платили можете да ни направите нов и да ни смените ястията за неудобното чакане , че има малко косми в тях. - каза Кселос
- ........Да веднага!!! - каза готвачът , завъртя се и изчезна оставяйки само прашната си фигура , която се разнесе във въздуха
- Бреееййййй Ксел...незнаех че можеш така умело да преговаряш...- учудено каза Лина - Как го правиш???
- Амиииии....it's a secret - и продължи да си пие чая , Лина тоя път не му обърна внимание поради бутчетата и кюфтетата и още милион други фкусотии , който идваха на тълпи от кухнята и на всяко пишеше "За компенсация заради липсата на продукти за специялитета (което беше най-важното и най-вкусното от всички и Лина изключително се ядоса и яде 5 пъти повече от обикновенно)"
- ......ТОВА Е ТОЗИ КОЙТО РАЗВАЛИ СПЕЦИЯЛИТЕТА!!!!! - извика с все глас готвачът като сочеше Бърфуут.
- Хфкфсгътодкйт - кендерът дъвчеше колкото можеше , а останалото пъхаше в торбите си - *здъфк* *хруп* *мляс* *здъфк* *хруп* *мляс* .....*гъъъъъъъллллллллл*.....ама не бях аз беше дракона!!!
- Как може така да обвиняваш някой друг за действията си!!! - проговори Амелия след като погълна една пилешка пържола
- Да бе не бях аз. - каза сънливо драконът (предполагам че и малките могат да говорят) - кендерът го чу но не остана заитересован поради две причини:
1. Вече бе виждал това
2. Лина летеше към него проклинайки и мятайки магии
- АААА!!!! Помощ!!! - кендерът вече тичаше към вратата с Лина по петите му както и цялата кухня
- Но така не може трябва да се докаже вината.... - Амелия беше прекъсната , понеже беше стъпкана от всички , но си беше добре...малко смачкана
- БЕЗПЛАТНО ЯДЕНЕ!!!!! - казаха всички в един глас и почнаха да ядат безплатно от кухнята докато кендерът търчеше опърляван от fireball-лите на Лина и другите й магии...


Andras
----------
Селахаш седеше, облегнат на стария дънер и наблюдаваше конника, който бавно приближаваше към гората.
-Скоро ще приключи празният ти и безполезен живот, Таави!-промърмори си магьосника и се сети за предните чието тяло беше заимал. За да се предпази от смъртта Селахаш се бе принудил да унищожава душите на други хора и да живее в телата им, зловеща но наложителна практика, понеже все още, както и преди триста години, той изпитваше панически страх от гибел. Ето защо той освен в магиите на Мисълта се беше специализирал и в почти всички защитни магии на различните кули и бе изучил в подробности заклинанията на Костта, Кръвта и Гнева. Но сега само едно заклинание имаше значение! Заклинанието наречено "Дух-тяло", най могъщото заклинание на Мисълта, което Селахаш беше изучил до такаква степен че да не сгреши никога.
Междувременно конника приближаваше все така бавно и спокойно. Таави Калун, сина на местния благородник се връщаше от поредното си завоевание. Ако и да беше на крехката възраст от 17 години, той беше известен като най-големият женкар в радиус от три дена път на кон. Миловидното му, почти детско изражение, добре сложеното му, макар леко длъгнесто тяло и природният му талант на съблазнител бяха успяли да подлъжат не малко момичета. Еднакво удоволствие му доставяше да прелъстява някоя девойка и да я изоставя, след като й се наситеше и за това досега щеше да бъде убит поне двайсет пъти от различни роднини, ако баща му не държеше околността като истински деспот.
-Обичам девиците.-изхили се цинично младежа, потупвайки се в гърдите. Този ден му беше провървяло със старият номер за опастността, която го дебнела и която той бил пренебрегнал, за да се срещне с първата си истинска любов. Девойката му беше дарила не само честта си но и потомственият си амулет, за да го пази. "Суеверна кокошка, едва ли тази дрънкалка има някаква си..."
Таави не успя да довърши мисълта си защото изведнъж от близкият дънер се чу гръмовен глас:
-Нека душата ти бъде погубена и моят възвишен дух заеме тялото ти!!!
Ослепителна светлина го обви и юношата усети някакво чуждо присъствие в тялото си. Усети и как душата му започва да го напуска, но всичко това трая само миг. Медальонът на врата му изведнъж се загря до неузнаваемост и бялата светлина се превърна в странна смесица от огньове, мълнии и остри като бръснач ледени късове. Таави почувства как все едно огън обзе тялото му и инстинктивно прикри очите с ръцете си. Конят му, обзет от огнена агония изцвили и метна ездача си.

Когато се осъзна, младежът видя пред себе си размиващата се картина на горящите дървета около поляната, която изведнъж отсъпи място на някакъв странен хан.
-Този талисман действително предпазвал от магии.-каза си Таави и инстинктивно погледна дали талисманът висеше на врата му. С ужас младежът констатира че връзката на амулета беше изгоряла но той стоеше върху тялото му, здраво впит в средата на гърдите. Също както и връзката по-голямата част от дрехите му беше на пепел или на парцали. От ризата не беше останало нищо, а от панталона само жалки остатъци се крепяха като по магия на полу-прогорения колан. "Цяло щастие е че не съм пострадал след като ме нападна тоя Селахаш. и всъщност от къде му знам името?!..."
Таави за втори път този ден не успя да довърши мисълта си, защото някаква странна групичка се беше скупчила около него и един висок блондин го буташе леко с вилицата си в рамото...


Ver Lark
----------
Лина се крепеше нестабилно сред разрушението. Бе стъпила с единия крак върху купчина някогашни пилешки крилца, с другия - върху обърнатата купа на бъдещия си десерт, а между тях - по-точно в свитите между бедрата и длани - се мержелееше страшната действителност.
- FI-RE-BALL!

Действителността припламна и със заплашително съскане се устреми към кендера, прикрит зад жалките остатъци от маса. Още задушлив дим изпълни и без това трудно обработваемата атмосфера в помещението.
- Стигаа, моля, моля, моля - изпищя той и се сви още повече - Няма вече да правя така!
- ХРР, не трябваше да Го правиш още първия път - изстреля озверялата магьосница и приготви следващото си заклинание.

***

Междувременно..

Зелгадис се полюбува известно време на любопитните илюминации край близката горичка, след което продължи да тъпче равномерно по прашния път, водещ към по-голямото селище навътре в долината. Размитите в маранята минарета на издигащия се в средата градеж ставаха все по-отчетливи. Започна леко да си подсвирква някаква жизнерадостна мелодийка, която в някакъв далечен свят, все още неизобретил слууда, но достигнал до хай-фай висотите на дигиталния запис, някой щеше да запише и издаде. Май се казваше "Shoot All The Clowns".

***

Гаури седеше пред хана, без да обръща внимание на бумтежа и писъците, и пишеше мемоарите си. Почти беше стигнал втора страница. Ли Као, леко поопърлен, се измъкна през разклатената порта и се настани на пейката до него. Посръбна от мяха вино и се загледа в разкривения текст.
- Този пасаж - посочи с кривия си старчески пръст - Сигурен ли си, че е точно такъв?
- А, да, беше онзи ден - усмихна се Гаури.
- О, богове..

Блондинът тъкмо описваше особено паметен момент. "Вчера ми попадна листче за зайците. Стана ми много интересно, особено когато Филия ми каза, че смешните заврънкулки около картинките всъщност били букви. Тези букви са интересно нещо, някои от тях си приличат, а други - не. Отидох да питам Лина какво знае за зайците. Тя първо се изчерви, но после заговори за заешката яхния със зеленчуци. Послушах я малко и огладнях, затова отидох да изям два-три сандвича. После питах и Амелия за зайците. Очите и станаха ей такива и започна да ми говори колко милички били зайците и как цялата и стая била в плюшени зайци и други такива неща. Стана ми досадно и отидох при Кселос. Питах го, но той каза, че зайците са тайна. Накрая реших да питам и Зелгадис. Той изсумтя, както винаги прави, и каза, че зайците били животни, които се хранели с различни зеленчуци и били пухкави. Освен това често се споменавали в детските приказки и били пухкави. Междувременно спомена, че били пухкави, а той не бил пухкав и всички ще си платят. Продължи да повтаря как всички ще си платят, затова го оставих и отидох да хапна - от всички тези приказки много огладнях. Въобще това място, дето го наричат библотека или нещо такова много ми хареса и щях да отида да си взема и друго листче с картинки, ако Лина не го беше взривила снощи. Тези неща с картинките падаха много хубаво от небето, обаче там докъдето ни гониха не стигаха."

Господарят Ли дочете и кимна. Писъците постепенно бяха стихнали и над остатъците от хана се стелеше дим и прахоляк.
- Винаги ли правят така? - посочи с мяха зад гърба си.
- Мисля, че да - отговори безметежно Гаури - Лина не обича да и бърникат в яденето.
- Разбирам.

Фигурите на спътниците им започнаха да се очертават сред прашната вихрушка в хана, докато един по един се измъкваха навън. Давейки се.
- Лина-сан - изкашля се Амелия - Брашното не беше добро попадение.
- О, млъкни. Къде изчезна пак скапаната химера?
- КОЙ ЩЕ ПЛАТИ ВСИЧКО ТОВА? - изкрещя глас зад гърба им.

Окото на Лина потрепера в лек тик и наоколо повя леден вятър.
- Не искаш да знаеш, хе-хе.
- Напротив! - скръцна със зъби гостилничарят.
- Пиши ми го на сметката - намигна Ли.
- Нямаш сметка тук, дърто.
- Но моля ти се, ще си открия - отговори все така усмихнато старецът, но в тона му се прокрадна ледена нотка.
- Тия оди ги разправяй на баба ми на фърчилото. Да не съм вчерашен - тупна гостилничарят с бухалката по пода. По нея бяха забити пирони със сто процентова опасност от тетанус.
- На твое място, мило дете, бих се загрижил повече за настоящия и идния ден, отколкото за отминалия - любезно го осведоми Ли - Виждаш ли, нашата млада приятелка страда от хронично стомашно незадоволяване, а днешното обслужване по никой параграф не би могло да се нареди сред двузвездните дори. Боя се, че освен това е способна и на известни крайности, що се отнася до гореупоменатия проблем.

Тикът на Лина смени окото, докато ханджията с труд предъвкваше последното.
- Да се махаме от тук - смигна пак старчето и се запъти бодро по пътя - Нали взехте виното? А бръмбара? Стори ми се, че мернах нещо странно в него. Като че ли двете му половини се държаха напълно автономно, а и май си говореше сам със себе си. Като че ли не беше.. сам. Това само по себе си изисква известно наблюдение.

***

Зел достигна безпроблемно до вратите на гигантската сграда, която бе определил като храм. Въобще никой не му обърна внимание, а и градчето нямаше нито стени, нито стража, нито нищо. Въобще, не беше наред, но складира тази мисъл за по-късно осмисляне. Влезе в храма. Край портите имаше рецепция с полузадрямал човечец в червена ливрея. При звука от стъпките той се поразбуди и уж скришом обърса потеклите в съня си лиги.
- Десет монети, господине.
- Извинете? - сконфузи се Зел.
- Десет монети, господине - изрече човекът със същия равен тон.
- Ъъ.. какви по-точно?
- Десет монети, господине.

Веждите на химерата се смръщиха.
- Чий храм е това?
- Десет монети, господине.
- Такса за влизане?
- Десет монети, господине - понамести се човекът.
- Но това е божия обител?
- Десет монети, господине.
- Става ли с чек? - позамисли се Зел
- Десет монети, господине.
- А колко е часът?
- Десет минути, господине.
- Ох.

Зел пренебрежително вдигна рамене и отблъсна протегнатата ръка.
- Нямам дребни.

Запъти се навътре в храма. Няколко метра по-нататък човекът се телепортира пред него, спирайки го с ръка.
- Десет монети, господине.
- Оф.

Понечи да го отмести от пътя си, но онзи го блъсна в гърдите, запращайки го с все сила през входа. Оставяйки няколкометрова спирачна диря, химерата се закова в отсрещната сграда.
- Ох - почеса се по темето - Така значи.

Влезе обратно през вратата, където се виждаше малка рецепция с полузадрямал човечец с червена ливрея. При звука на стъпките той се събуди и скришом избърса потеклата в съня му лига. Зел протегна любезно ръка.
- Talk to the hand - ухили се гадно. Онзи я пое дружески и я разтърси.
- Добре дошли в храма, господине. Десет монети, господине.
- Да, разбира се - ухили се още повече химерата - DIGGER VOLT!

Мълнията премина по ръката му и разтърси мощно човека. Ливреята му задимя, докато прехвърчаше през помещението, забивайки се в отсрещната стена. Зел потупа ръце и се запъти навътре. На два метра онзи се материализира пред него, наполовина обгорял и го спря с ръка.
- Десет монети, господине.
- А.. - сащиса се Зел и занемя за момент.
- Десет монети, господине.
- Аргх. BEPHIS BRING!

Подът под онзи пропадна и той се стовари с глух пукот на кости някъде из мазата. Зелгадис внимателно заобиколи дупката и продължи във вътрешността на тъмния храм.
- Десет монети, господине - обади се познатия глас и ливреята се зарея пред химерата.

Сега едната ръка висеше като отсечена, а над лакъта и стърчаха пречупените кости. И ребрата не придаваха по-приятен вид на картинката. След секудна Зел отново излетя през входа, удвоявайки спирачната линия.

***

Амелия се любуваше на архитектурата на градчето, напомняща донякъде Сейлун. Без особени перипетии достигнаха до големия храм, разположен в средата. Въобще никой не им обърна внимание, все едно не съществуваха. Добре дошло, всъщност, тъй като Лина все още вреше и кипеше.
- ХРОНИЧНО СТОМАШНО НЕЗАДОВОЛЯВАНЕ?!?!
- Виж, Лина-сан, ето го и Зелгадис-сан!

Зелгадис-сан, в окъсани от приземяванията дрехи, стоеше в поза лотус пред храма и ни приемаше, ни предаваше.
- Зелгадис-СААААААААН! Какво правиш?!
- До преди момент медитирах - сопна се той в отговор.


dart_vaider
----------
Кендерът се движеше на малко разтояние от групата - около 38м и то колкото се може по-тихо (неуспешно , заради дрънчащите торби които бяха намалели от fireball-лите на Лина) и внимаваше да не го усетят (Лина на ч-во място) все още бе черен от сажди след изгарянията , а котето си беше оцеляло боради съобразителността да избяга от торбата , но сега пак беше бътре , колкото до дракона...той само си лежеше и се чудеше откаде се увеличава това парно. За жалост Лина го беше усетила отдавна и само чакаше момента....
- FIREBALLL!!!!!
- Оооо....не пак.... - кендерът започна да тича за да отбегне fireball-a и на slowmotion той се затича , скочи , преметна се за атмосфера , приземисе , възтържествува и вече на нормална скорост беше опърлен от 2-рия фиребал , а след него идваше и трети.
- АААААА!!!! - пак slowmotion - run , jump , dodge , victory V - ИЕЕЕЕЕ!!!! *snif* *snif* нещо гори.....ПЕРЧЕМА МИИИИИ.... - fireball No. 4, 5, 6, 7 RUNNNNN!!!!!
- Я не ми бягай !!!!! - Рън след Тас , който видя спасение в храма "не би ме убила в божия дом..." и така след много заобиколки , скокове , опърлявания той влезе горящ в храма и затръщна вратата , която ибухна от следващата магия.
- Десет монети господине.
- Какво...аз...помощ.....
- Десет монети.
- АААА!!!
- Ела ми тука!!!
- Десет монети госпожо.
- Какво???!!!
- Десет монети.
- Няма да ти плащам...ФИРЕБАЛЛЛ!!!
- Десет монети - продължаваше да повтаря вече горящият "човек" , и се размириса на горяща плът , след като нямаше десет монети Лина по-учтиво от Зел беше просто ибутана извън храма (сигурно защото е дама....ама тя май не е...)
- Пхюююю... (отдих на Бъргуут)
- Десет монети господине.
- А....ето.
- Това са майте монети.
- Ох...ОК ето други.
- Това са пак мой.
- Упс.... - шут извън храма и на Лина
- FIREBALLL!!!!


Andras
----------
Таави се удари по глвата. "Тия идиоти ме мислят за някаква буболечка, какво в името на всички богове стана току що?"
-Не те мислят за 'някаква буболечка', а за нерубиец! -обади се сърдит глас- Не знам от къде се появи, но в момента странната ти душа, или по-точно странната ти супа от две души заема дясната половина от тялото ми.
-Но аз много ясно виждам че съм си човек с нормални размери!-изкрещя Таави.
-Но всъщност си половин нерубиец!-отговори друг крясък.
-Добре де, сега какво? И защо каза супа от две души?
-Така го усещам, а що се отнася до това какво ще правим, когато възстановя размерите си, да се надяваме, че ще си разделим и телата. Така се получава като некадърници минават през портали.
В този момент Таави усети как го слагат в някакъв джоб. Как успяха да сместят нормалните му, по негово осмотрение, размери и форма в джоб не разбра точно.
-Портал?!
-Да, портал!
Думата увисна във въздуха. На Таави изведнъж започнаха да му се изясняват някои неща. Медальона така бе пречупил енергията, че беше слял душите на Селахаш и неговата, а с останалата сила бе отворил портал, толкова нестабилен, че нещо се беше объркало и го беше натикал в тази буболечка. За тези портали той бе чувал да се говори само веднъж, но, странно, сега имаше усешането че знае доста за тях.
-Кога ще възстановиш размерите си ?
-Ако разчитам само на себе си, няма да е скоро. Но ти имаш голяма мощ...Достатъчна за разделянето. Между впрочем не се запознахме, аз съм Ануб'арак.
-Приятно ми е, аз съм Таави. А другата част от супата е Селахаш, предполагам. Май съм наследил част от спомените и силата му. Проблема е, че не знам как се използват.
В този момент странно видение се показа пред очите на Таави. Той видя как Селахаш го очаква на края на гората и се готви да направи заклинанието си. Усети всичките му действия, начина по който управлява силата си..
-Ще мога да го направя, Ануб. Само да се разкараме от тоя джоб.
С големи мъки, след доста време, успяха да изпълзят от джоба. Не е лесно да управляваш половин нерубийско тяло, когато мислиш че разполагаш с цяло човешко...
За голямо тяхно нещастие се озоваха по средата на някаква разпра, да не кажем цяло сражение.
-Хайде да те видим, Таави. Само по бързо, ЗАЩОТО ОНАЗИ СЕ КАНИ ДА НИ НАСТЪПИИИ!-изкрещя бръмбара.
Слава богу, този път младежа не реши да влиза в спорове, как плоскогърдото момиченце ще премаже него, снажният млад мъж и се хвана да действа. Обърна реда на действията от магията на Селахаш и изрева, колкото му глас държи:
-Нека мойта душа напусне твойто тяло и нека телата ни заемат нормалните си форми.
Познатата ярка свтлина ги обгърна, но този път медальона не се нажежи. Вместо това Таави усети как вече няма контакт с бръмбара и когато светлината се разсея, се намери седнал на прага на голям храм с разбита врата. До него стоеше огромен бръмбар, върху който се наираше споментатото вече плоскогърдо момиче, а един мил човек пред тях учтиво им каза:
-Вход 10 монети, за вас господин бръмбар, пред вид размерите ви, 20.


Ver Lark
----------
- Воле - кимна в посока прелитащия за пореден път кендер Ли Као.

Волът хвана дребничкият крадец, комуто изглежда бе харесало изживяването да бъде изхвърлян през портата, за яката.

- Изглежда няма да успеем нито да се спогодим с този вратар - заяви убедено старецът.
- Или да го отстраним - изсумтя Зел, изправяйки се.
- Силата е последния способ на некомпетентния, момчето ми - отговори Ли - Я по-добре да му платим.
- Как ли пък не - изцеди Лина, която се разделяше със златото си малко по-трудно отколкото дракон с коремните си плочки - Я се пребройте, това е цяло състояние.

Настана тъжно мълчание. Така или иначе повечето нямаха достатъчно пари в себе си, а някои - като Гаури - въобще.
- Но не може по никакъв начин да не може се влезе вътре, нали? - запита невинно Гаури - Има попове и други такива които влизат?
- Гаури... - започна Лина.
- Защо, момчето има право - прекъсна я Ли със зловеща усмивка.

***

- Чакате ли някого?

Пликлюценците, насядали в кръг и увесили нос, надигнаха глава. Достопочтеният монах взе от едрия послушник две големи свещи и ги запали. Вторият пък накладе малко кандилце, изпълвайки въздуха с тежки благовония.
- Дано боговете се смилят над душите на смирените поклонници - отбеляза Ли Као и вдигна по-високо свещите - Наредете се зад нас по двойки.

Процесията със сумтене и недоволстване бавно се заточи към входа на храма.
- Десет монети, достопочтени господине - посрещна ги радушно портиера.

Двойките озадачено се спогледаха. Ли извади от джоба на наметалото си десет златисти монети.
- Откъде ги взе? - блеснаха очите на Лина.
- Единият брат бе приел обет за бедност и преживяваше от милостиня - вдигна рамене Ли Као - Сигурен съм, че е заел праведното си място при дясното коляно на Господаря на Нефрита.

Старецът пусна монетите в протегнатата шепа на портиера. За всеобщо учудване те преминаха през нея и се строполиха на пода.
- Десет монети, достопочтени господине - пренави лентата портиера.
- Това вече е странно. Я, Воле, мини нататък.

След няколко секунди Волът прелетя над главите на "поклонниците" и се стовари на настилката.
- Най-добре да излезем мирно и тихо. На тази възраст костите стават доста чупливи.