Ver Lark
----------
Зелгадис мазно се измъкна от хищните лапи на Лина, драпащи към него (и по-точно към предполагаемо притежаваната от него Светлинна сабя). Опита се гърбом да си пробие път по посока вратата през стълпотворението неща, размахвайки бясно и отрицателно ръце.
- Линаа..
- Стига си се моткал, давай си ми меча, докато не съм си го взела сама!
- Искаш да кажеш моя меч. Откраднах си го честно и почтено.
- ТВОЯ? Е сега вече прекали! ТИИИИИИИИ...
В ръката на Лина просветна издайническия fireball. Зел пусна един sweatdrop за атмосфера, отстъпи назад, препъна се в едната мандибула на бръмбара и се стовари тежко по гръб на земята.
- Хмпф - изпъшка Зел и пусна няколко кванта чар - Линаа, нали няма да нараниш една беззащитна химера, това си е чист расизъм!
- БЕЗЗАЩИТЕН, ТИ? Не бих се обзаложила на това!
- ...В-гостилницата-на-сестра-си? - изстреля "беззащитната химера" в скоропоговорка.
Заведението притихна заедно с червенокосата фурия, чието лице за миг премина в болнав синкав отенък.
- Само да излезем - изсъска, фръцна се и се върна на масата си, където Гаури бе взел преднина от две порции спагети (нейните, ако трябва да бъдем точни). Не пропусна да го халоса по тиквата и след малко двамата влязоха в яростен дуел с вилици.
Зелгадис се ухили на едната челюст на бръмбара, върху чийто гръб ще не ще по липса на маси се крепяха бутилки вино.
- Love & peace! - скръсти Зел пръсти.
- Peace & prosperity - помръдна с антена насекомото. Не успя да докара Спок.
- Трябва да ти кажа, Воле, че съм минал през какво ли не - забеляза Ли от пейката в съседство - но никога не ми се е случвало да ме обслужват върху говорящ бръмбар. Сигурно това ще е някакво знамение.
- Какво, господарю?
- Нямам представа. Никога не са ме влечали.
dart_vaider
----------
След отварянето на 2-рия портал кендерът без да се замисли (както обикновенно прави) се втурна през него с надеждата , че ще е в нерубия...но жалост не просто един хан , разбра го след като нито един горящ камък не падна в/у него и по всичките обитатели на хана.
Карамон си мислише да отиде при Гайа , но щом видя...очите на Нага се втурна по-бързо от кендера , седна на една маса и се вгледа в тях. Така стоя поне 1 час. Very Happy
- Здравейте аз съм Таселхоф , хубава торбичка *шамар* ЕЙ аз само я гледах!!! - кендерът вече се запознаваше с новите и с предметите им , един сметна за особенно интересен - мечът и си го задържа без да казва на никой и без Зел да го усети (да напомня , че кендер не може да бъде хванат , ако той не иска да го хванат Twisted Evil ) - как сте , аз съм добре , ей да не си от камък - почукване по гръдния кош на Зел и шамар от Зел , който обезвреди кендера за около 10 мин.
След като се съвзе започна старата история:
- Здрасти , hi , hello , как си...и т.н....*шамар* , *удар* , *юмрук* и още такива за кендера Very Happy - приближавайки се до Ануб'арак - ей хубава маса правиш , я дайте да пиина *ямрук* , *шамар* ама какво толкоз аз искаш само да пиина!! Накъде върви тоя свят?
Colonel
----------
След като бръмбара удря няколко пъри Кендера ,се осъзнава и спира.
- Хмм... малки ми приятелю. Току що си помисли да си вземеш един от часовниците ми. Нали?- Кендера го гледа с очи големи като слънце.- Не ме гледай така бе.-изръмжава бръмбара.- За мен , малки ми приятелю, ти си като отворена книга. Не се питай как го правя а ми виж очите.- и бръмбара се навежда. Кендера се доближава и вижда нещо много странно. Очите му са като пясъчни часовници.- Много ти е познато. Нали?- и се изправя- Но на твоя приятел очите имат друго действие.- Заинтересован от разговора Зел се доближава и започва да подслушва.- Запази го в тайна малък кендерчо. Сега за часовника.- Ануб'арак бърка в борнята си и изважда пясъчен часовник.
- Така... в този часовник се немира малка част от пясъка на времето. Сега вземи часовника в ръка.- и му го подава. След секунда кендера гледа как малкия часовни левитира между ръцете му.- Гледай да не го изтървеш ,че от тази кръчма няма да остане нищо.-предупреждава го Ануб'арак.-ОК сега виж в него? Какво виждаш?
-Ами пясък...
-Добре добре сега той е твой. След като виждаш пясъка значи можешда го използваш. Става много лесно хвърляш часовника в краката си и си пожелаваш къде искаш да си. Но има едно единствено нещо, което трябва да запомниш! Не можеш да се телепортираш в друг свят.Само в този! Ясно.
-Да! Разбирам.-казва кендера с възторг и го прибира в една от многото си торби.
Изведнъж Зел усеща нещо в джоба си. Бърка и вижда часовника!:
- Но как се е озова това чудо в джоба ми ? -След малко бръмбара се обръща и каза:
- Ти знаеш тайната! Значи трябва да имаш един! - След което започва да омелва едно от блюдата.
Daron
----------
В един от по затъмнените места на малката кръчма се беше настанил Дарон-вампира елф със сложена качулка...Мърмореше си нещо и подмяташе малка червена от ръка на ръка...Когато бръмбара се разприказва за часовниците Дарон се разконецентрира и изпусна малката червена светулка.Долу на дъските се получи малък атомен зрив и няколко хлебарки изквичаха(еми те са защитени)...Дарон каза:Ануб-Арак-този часовник те закарва до някое място-но може ли до някой предмет...?
Shepot
----------
- Ама КАКВО прави той??? - извиси се гласът и съответно пръстът на Амелия, сочещ през бутаницата към един от ъглите на претъпканата кръчма. Погледите, отправени натам, забелязаха през тълпата син мундир в неестествено положение - с главата надолу. Като че ли никой друг не го забелязваше, всеки зает със работата си да погълне промишлено количество от това, което имаше на масата(бръмбъра Cool ) му.
-Нещо ми се струва бледичък - вметна Зелгадис - Да виси на стената сигурно не е много удобно... - и с тежките си лакти успя да изблъска десетина създания към отсрещната част на "масата". Клекнал до мундира стоеше някакъв със тъмнозаелено наметало с качулка и като че ли шепнеше нещо в ухото на войника. След минута-две съществото се изправи имахна качулката си. Стана ясно, че е мъж с кестенява коса. Той бутна на земята войника и той се свлече като чувал с картофи - глават му увисна и приличаше на заспал.
-Странно да спи след като е висял надолу с главата - с тези думи Зел събуди любопитството на другите.Той се приближи и го побутна, клекна до него и му залепи едно "шамарче". Заспалият даже и не изохка. Зел завъртя главата му и видя две малки дупки на врата му. Амелия също се приближи, разбутвайки междувременно отново насъбралите се посетители по пътя си.
-Ама от КАКВО е това?- тя се врътна и направо прегази тълпата, за да падне точно пред цела си - масата на мъжа с тъмнозеления плащ - ТИ КАКВО МУ НАПРАВИИИИИ -изписка тя направо в ухото му - Как смееш да потъпкваш Човешките му Права???
Стреснат от необичайната изява и полуоглушал от пискащото момиче мъжът не отговори в първия момент, което и даде време да се покатери на масата и да произнесе "малка" Реч за Справедливостта.
- Аз такова... На питието ми му бяха малко белите кръвни телца и ми се стори малко... редичко така да се каже... и сметнах че няма нищо нередно да си доставя....
- Ама ти СИ МУ ПИЛ КРЪВТА???
- Е да, само малко.. ще оживее..след ден-два.
-Ама ти СИ МУ ПИЛ КРЪВТА????????
-Ако не бях, можеше припадналият да съм аз...
-Това не ти дава никакво право да пиеш кръв наляво и надясно!!!
"Разговорът" (от едната страна с много ВИСОКИ децибели) привлече вниманието и на други от кръчмата...
Colonel
----------
Не...Не може да бъде.. как са успели... това е невъзможно!?- извенъж изсъсква Ануб'арак. След кавгата между Амелия и Шейд всички които седят на импровизираната маса ( гърбината на Ануб'арак )забелязват че от "масата" няма и следа, докато покривката с блюдата все още си хвърчи във въздуха.
- О не...! Къде пак изчезна проклетия Бръмбар - изругава Лунандар.
- Може би е излязъл да подиша малко въздух?- предлага маликия кендер като сочи с пръст към вратата. След като поглежда на там вижда не врата ами само панти. Другите части от вратата са пръснати на пода около нея.
- Май наистина му е потрябвало въздух. - се изкикотва кендера.
- Хмм можем да го използваме за таран като трябва да ринем някой вражески замък.- избоботва Карамон като най-накрая успява да отлепи очи от Нага.
- Отивам... - започва ,но не успява да довърши кендера. Познатата оранжева светлина светва през прозорците и от части през вратата.- да... видя къде ...е ?- успява да измърмори Кендера. След секунда почти всички в хана са се лепнали за прозорците и гледат. От вън виждат познатия оранжев портал. Но този път през него не се вижда нищо. Поне от хана. Кендера и Карамон са вече там и зяпат с отворени усти. След малко Кендера махва на останалите да дойдат. След още секунда две там се домъкват и останалите от групата. В портала виждат огромния лилав бръмбар и нещо което много мяза на дракон, но целия е като сянка. Бръмбара бълва няколко магии но неуспешно , защото дракона изглежда не го хващат. След кратка битка бръмбара е проснат на земята. А дракон си е сложил лапата върху него. След ожесточения смях на дракон той запраща бръмбара с огромна скорост към портала. Всички едновременно се махат от портала за да направият път на летящия Ануб'арак. След като бръмбара преминава през портала той се затваря. Всички поглеждат към бръмбара. Значително е зле. Едното му крило е откъснато ,а единя му крак е почти смазан. Той избоботва нещо. - Няма да умра толкова лесно!!! След което се трушка на Земята.
- Е мисля че и от вън може да го използваме за маса!?-казва Кендера насмешливо.
Shepot
----------
Всичко щеше да бъде добре, ако нерубиянецът не се бе тръчшнал ТОЧНО там, където се тръшна Smile а именно върху злощастната малка фигурка на Шейд. На Ануб'Арак малко му убиваше, но беше изтощен от битката и вампирът трябваше сам да си помогне. ОПРЕДЕЛЕНО не се чувстваше добре. ОПРЕДЕЛЕНО му се щеше да се завлачи до най-близката къща и да хлопне вратата и да се нахрани, но дотам имаще цели 20 метра! Very Happy Затова помоли някой за начална скорост и Лина, на която и беше малко гузно, че не е направила гадна магийка на някой в последните 20 минути, спирана от сестра си да изпепели гоооооооооляма площ услужливо метна четири FIREBALL-a два за по десет метра, един да разбие вратата и един да вкара вътре вампира. Нейните действия бяха съпроводени от викът на Амелия:
-АУУУУУУУУУУУУУУУУУУУ ЛИНА-САН, разрушаваш частна собственост!!!
Lina Inverse
----------
След броени миути редът в кръчмата беше възстановен, тоест повечето посетители се бяха върнали към да-се-нагрутхим-здраво рутината. Тези, които правеха изключение бяха Амелия, Филия и Луна. Първата беше заета да кърпи нерубианеца, а другите две се занимаваха с осмуканата жертва. Техният случай беше доста по-лош.
-Ще се съвземе след малко, но ще е слаб няколко дни. - каза Филия.
Луна не отговори. Тя просто се изправи и загледа виновника по много специфичен начин. На няколко маси от там Лина въздъхна:
-Спукана му е работата на тоя!
Луна се пресегна и разтърси вампира.
-Абсолютно! Изрично! Забранявам! ДА ПРАВИШ ПОДОБНИ НЕЩА НА МОЕТО РАБОТНО МЯСТО ПО ВРЕМЕ НА МОЯТА СМЯНА!
-Какво стана с "клиента винаги има право"? - попита ехидно съществото
-О-о, значи ще се правим на духовити, а?
-Определено му е спукана работата - пак измърмори Лина
След 5 минути вампирът беше въдворен в кухнята, снабден с гумена престилка и накиснат до лактите в някаква мазна насапунисана вода. До главата му се извисяваше планина от мръсни съдове - тези, които Лина и Гаури бяха омели. Отвън се чуваха гласове:
-Кой беше този дракон и какво искаше? - това беше Филия, която въпросираше ускорено все още замаяния, но все пак изцелен нерубианец.
-Успокой се, Филия! - Лина беше сита и доволна въпреки близостта на сестра си. - Както виждаш той не успя да нарани скъпоценния ти дракон. Защо се впрягаш толкова? Да не би да ти е роднина?
Филия изръмжа:
-Не, това дори не беше златен дракон! И все пак! Какво искаше той от тебе?
Colonel
----------
-Успокой се ,Филия!. Драконът не е добър. Той е един от четерите Демона които бяха заровени дълбоко в пясъците на времето от моите богове. А за това какво е искал от мен... ето какво.-Нерубиянеца изважда от броните си странен кристал. Прилича на топаз с формата на пясъчен часовник.
- Това е ключът към Оста на времето. Там където всички времеви линии се пресичат. Ако Демоните го превземат... не ми се мисли.
....О.. главата ми... стига съм плямпъл толкова много. Ще остана без нито една тайна. Друг път ще обяснявам. О... главата ми...
Ver Lark
----------
- Това може да се разбере. Местните дракони имат едно основно обитание. Нали Филия...
- Да, на този континент не са останали чак толкова много - отговори разсеяно жрицата на гласа на Зелгадис.
- В планините Катаарт?
- Да.
- Долината на драконите?
- Да.
- Какво правиш с това ТИКСО?
- Залепям му крака.
- О..
- Е, поне знаем пътя - завърши химерата, а Гаури кимна.
- Топлите дрехи са много подходящи за планинския климат - забеляза мъдро Ли - също както и доброто вино.
- И ти ли, Бруте?
- Но моля ти се.
- Хмпф.
Зел разбута народеца и се измъкна на сред разрушенията на двора. Пусна облаче притеснение.
- Надявам се Луна-сан да не бъде особено бясна. Изглежда ми доста опасна и сама по себе си.
- Хей, Зел! - крясна Лина отвътре - Намери ли нещо?
- Още не.
Разрита с ботуш останките. Тук-таме стърчеше парченце хитин.
- ПУСНЕТЕ МЕ ДА ИЗЛЯЗА БЕ! - пенеше се Лина отзад - Bom.. Bom..
- Бонбон? - предположи несполучливо Гаури.
- BOM DI WIND!
Течението залепи за втори път днес посетителите и посудата по стените, този път с още по-голяма сила. Лина потупа доволно ръце и се запъти навън сред влажно свличащите се по пода тела.
- Е?
- Нищо - вдигна рамене Зелгадис - даже и перце, парченце кожа или капка кръв. Да не говорим, че ми омете половината улики.
- Е..
- Дължиш ми два оборота и порядъчна сума за ремонт - прошепна глас на ухото на Лина.
- Хе. Хе-хе. Хе.. сис.. Нямам и стотинка в мен, не може ли да ти оставя разписка?
- Не на мен тия, миличка. Марш в кухнята!
- Амаааааааа... - протяжно изцвили Лина, теглена за ухото в упоменатата посока и забирайки пътьом Гаури.
- Болка... кога... спре... - изломоти последния.
Зелгадис се изтъпанчи в стойка ала-Амелия на близката маса.
- Така! Долината на драконите зове!
- Защо пък? - изнедоволства някой.
- Ходом марш, да не изчакваме съдържателката.. Лина ще оправи сметката - ухили се мазно той.
Тълпата послушно се изниза през дверите. Зел вдигна последния - Тасълхоф - за плитката.
- Любопитните ръце далеч от мен - изваждайки най-безцеремонно Sword of Light от бездънните джобове на кендъра - Може да си добър с кесиите и торбите, но откачането на над еднокилограмова обемиста ръкохватка от пръстена на колана ми следващия път няма да ти се размине. Ще те отворя като кутия сардини. Освен това не ти се събира цялата в джоба.
Shepot
----------
След като вратата на къщата му бе разбита, Морф реши да намине към близката кръчма , откъдето се чуваше обичайната шумотевица. Мина през кухнята и завари невинно-изглеждащ елф да се поти над неизмеримо количество мръсни чинии. Морф често бе в това положение и по най-бързия начин се изнесе в посока пазара. Там забеляза един от местните богаташи близо до сергията за съдове. Малко след като паралията се отдръпна, Морф се трансформира в поразително подобен образ и се приближи до продавача.
- Забравих, че жена ми поръча да взема няколко чинии... С колко разполагаш в наличност? Пиши ми ги на сметката...
Натоварен със сандък чинии той се върна в кухнята на кръчмата, и направи най-доброто, което можеше да се направи с могилата немити чинии - изхвърли ги Smile и сложи новите на тяхно място. Получи благодарността на елфа и историята за причината за разбитата му врата... Морф реши, че му е писнал заседналия живот и се скри в килера, където се съсредоточи и се морфира в пострадалия човек, настанил се в собствената му къща. Морф нямаше нищо против да си сменят местата за .... определено време Smile И само след минута бе изкъшкан заедно с елфа и останалите посетители навън...
-Долината на драконите ни зове! - каза някой от една маса.
-Защо пък? - попита Морф съседа си.
-Нали не искаш да си имаш работа със съдържателката?
dart_vaider
----------
Ужасно разочарован от това , че са му взели взетата назаем дранкулка кендерът седеше на една маса скръстил ръце и пуфтеше и сомтеше , тогава в главата му изблика план - при първа възможност да си отмъсти на тоя ходещ камък , отдаде му се такава възможност когато Зел минаваше покрай него - спъна го с хупака си , химерата се просна по очи и от него остана дупка с неговата форма , но докато се обърне за кендера , той беше изчезнал на входната врата. Колкото до Карамон...той пак гледаше очите на Нага.
Xellos
----------
Кселос намина до кухнята, да позлорадства над тегобите на Лина.
таман подхвана - яре яре... и беше сграбчен на секундата, но този път се измъкна лесно от ключа на Лина, поради добре насапунисаните и ръце. Излази професионално, докато Лина се парзаляше в локвата сапунена вода след него опитвайки се да го настигне. Гаури бършеше една стъклена чаша и с следеше с тъп интерес през дъното и какво става. Внезапно носа на Кселос опря в едни дъълги стройни крака. Ехем - ухили се той нервно поглеждаики нагоре - как я кара Селфиид тиа дни.. Изведнъж стана сериозен, изправи се и каза - Предполагам, че няма да се присъедините към разнообразният ни колектив. - Толкова много работа ви се е струпа напоследък, но все пак не е същото без Лина и Гаури. Луна се завъртя, към чиниите които в марляв древногръцки стил подпираха тавана ката колони и отсече.
- Да си измие чиниите и тогава - и излезе.
Лина удари глава в мивката с отчаян вопъл. Гаури се опитваше да гледа през една керамична чаша, и с отчаяние я търкаше с надеждата да стане прозрачна, че да вижда какво става.
- Лина-сан, разбирам те напълно, сподели Кселос, да речем, че нещо в тази гледка докосва нежна струна в мен, ако имах такава де. Все пак да побързаме, нямам търпение да навестя драконите.
- Муахаххаха зачена тои...
Дзънннн - една тенджера прекъсна смеха му. Лина тресна с големия черпак по нея и докато Кселос трептеше, зад нея тя се захвана да търка някаква чиниика с ръмжене.
- Изведнъж отзад се чу тихичко, aqua... Platu di Cleееenu, и всичко потъна в бяло сияние на измита посъда.
Ааааах - щастливо сподели Лина, докарвайки погледа почти като амебите на Амелия - имало полза от тебе.
- Давайте да тръгваме, не се заяде Кселос.
Гаури остави чашата, която държеше, върху една нестъбилна купчина чинии и се изнесоха, сподирени след секунди от нещо като срутваща се купчина.. бутаща друга... а тя от своя страна трета... Тримата тръгнаха през помещението където пак цареше хаос, и изведнъж Гаури се изцепи - А пода не беше ли дървен - Я Зелгадис какво правиш в пода.
- Отогвора го пропускам поради тежки за произнасяне думи.
- Меча мииии - присети се Лина.
- Твоя меч лиииии, получил сам го от дядо. Мой си е.
- Кселос реши проблема като грабна меча от кръста на лежащия долу Зел, и се изфиряса, докат кълбото от Лина и Гаури се търкаляще отзад.
КСЕЛОСССС - троен хор от ярост се понесе из кръчмата смъквайки няколко керемиди от него.
- Яре яре - сподели Ксело, който се беше телепортирал зад тях и подаде меча на Гаури. Зел надали ще има толкова нужда от него и поглеждакки лукавао кам него добави - след последните продобивки... Летс го както се вика, До него на една маса нещо безформено се изкашля срамежливо, извинете - може да се отдръпнете, че магията коят оизвира от вас ми създава проблеми. Май няма да мога да се присъединя към компанията ви.
Хмм - Кселос измъка изпод наметалото си торбата и зачовърка вътре замислено, малко по късна подхвърли един малък червен амплифайър на Морф, който доби що годе статичен вид.
Daron
----------
Следейки страните,последователни явления като-спъване,чупене на чинии,крадене на мечове и появяване не същество смесица между желе и...желе-което постоянно се мени,седеше Дарон точно по средата на "стаята"(защото вече е руина).Погледна надолу към Зелгадис изХЪмка леко и излезна вън подсвирквайки си...
Навън го чакаше бръмбара-маса-целят покрит с тиксо...Полу-вампира си припомни последните му думи за Реалма на времето и реши да го събуди...FIRE HANDS.Ръцете на Дарон пламнаха и той ги доближи до черупките на бръмбара докато не замириса на риба и на стопено тиксо-Ставай...
dart_vaider
----------
Малкото отмъщение на кендера не беше достатъчно , не само му бяха открадали нещото приличащо на ефис на меч , затова реши че е мея , ами му бяха развалили хубавия перчем!!!! Цели 10 мин. го оправя (перчема) , той реши при 1-вия одобен случай да открадне меча , така щеше да изживее 3 приключения наведнъж
1. щеше да разгледа тоя меч
2. щеше да си отмъсти на Зел
3. Зел щеше да го убие (което за кендерите е най-голямото приключение) или по-скоро го вълнуваше КАК ще го убие: да го смачка , да го превърне в скакалец , да го изпържи , да го.....мислите му прекъсна шумът от чупещи се чинии. Естествено , че веднага се втурна натам и пътьом видя сцената с меча и изникна нов план:
1. отмъсти на Зел
2. открадни меча
3. гледай с широко отворени очи какво ще те направи тоя блондин.
Мислите му не траяха дълго 2-3 мин. след завършването Зел се изправи и щом фокусира кендера реакцията беше една:
и тръгна да гони кендера , без да знае , че шансът да го хване е...1/10000000000000...в яростта си направи грешката да кастне магията BOM DI WIND (или там оная с вятара) и запрати кендера на дъъъъъълго растояние Зел: 
вече нямаше шанс да го хване и още по-лошо беше звукът от тупване на малък предмет в/у нещо меко което заглуши шума.
- КАКВО ПРАВИШ В МОЯТА КАРУЦА! - викаше човекът в чиято каруца пълна със сено беше кацнал кендерът.
- Беше много интересно аз тръгнах да бягам и....
- НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА!!!МАРШШШШШШШШ!!!! *шут*
- Накаде е тръгнал тоя свят - каза Тас разтривайки задните си части и търчейки към кръчмата
"Само със седене нищо не става.....дали пък да стана...дали да остана.....да помислим , ако седя може и да си тръгне , ако стана може е да остане...с мен
" - мислеше си Карамон все още гледайки очите на Нага (реших да пусна малко разнообразие 
) Карамон стана запъти се към Нага пренебрегвайки другите по-пътя си , които бяха групичката от Гаури , Лина , Кселос и Зел , отблъсквайки ги сякаш в транс с почервеняло личице и продължи да се приближава към Нага. При докосването му на всички им стана студено (на докоснатите) а Лина каза:
- Абеее....познавам го тоя отнякъде....не се сещам откъде???????
- Мисля че е магьосник - добави Кселос
- Абее туккккка е мнооооогооо студенннно - изтрака със зъби Гаури
- ???? - на Зел не му беше студено - беше от камък
Достигайки целта си и най-накрая отлепяйки поглед от очите й човекът започна да й прави комплименти за каквото се сети (без за бюста - НОРМАЛНИ комплименти) и общо взето ухажваше я без да обръща внимание на другите , дори хареса смехът й!
Daron
----------
Малко по рано,малко по навън:Дарон все още се опитваше да свести Ануб'Арака по Много странен начин...Миризмата беше неизтърпимаи той прекрати магията с един не толкова магически жест-за по бързо налапа дланите си и получи леки вътрешни изгаряния...Изквича и ги извади-бяха както преди(не-запалени).Замисли се какво да използва...и...и видя как кендерът прелетя на 2-3 метра над тях с див писък...Явно това свърши работа и бръмбара се събуди...
Ануб'Арак отвори очи и над него стоеше с Леко луд поглед елфа-вампир...Дарон бръкна в раницата си и извади халба бира с съмнително червена течност,брукна пак и извади малко трикрако столче...Настани се върху бръмбара и го запита:Това измерение на времето-то свят ли е и смъртните могат ли да ходят там?
Colonel
----------
След като най-накрая Ануб'арак се свестява и вижда елфа при до него се успокоява. И започва:
-Ох тоя дракон няправо ме съсипа. Какво е това? Какво е това лепкаво нещо по мен. И защо съм омотан целия с него да не съм Мумия.
- Това драги ми Ануб е тиксо с него те превързаха.- услужливо пояснява Дарон.
- Ще ти обясня за времето след малко. Първо трабва да се съберем цялата група за да поясня по-добре какво се случи с мен. Филия изглеждаше много заинтересована от Дракона.- След което бръмбара и Дарон се запътват към кръчмата. Бръмбара почти автоматично забеляза Зел , Лина, Кселос и Гаури. Той се доближи до тях и започна:
- Сега след като се пооправих малко ще ви обясня какво се случи. Само извикайте Филия ,защото много се интересуваше от дракона. - след секунда Гаури изхврча на някъде и след малко се върна с Филия.
- Така...- започна Нерубиянеца- този дракон с който се сблъсках е един от четерите Демона които някога бяха заровени в пясъците на времето от моя велик бог Неруб и още три божества. Там те бяха заточени до този момент. Изглежда те са излезли от там и отнова искат да превземат света. Мястото където се сбих с дракона е един от пътищата които водят към оста на времето.
- Пак те питам може ли живо същество да отиде там? -нетърпеливо прекъсва Дарон.
- Да! Само че не съм сигурен за теб и за някой други от групата. Единствено се съмнявам за Карамон. Той е прекалено чистокръвен човек. Но и него ще оправим.
- А дракона сигурен ли си че не е златен?- прекъсва го Филия
- Да! Абсолютно той е повече демон от колкото дракон. Та... да се върнем на темата тази "ос на времето" ,за която ви говоря е извън самото време. Там ти не остаряваш. Един от входовете към оста на времето е в "Пустинята на Разрушението". Но мисля че има и един в долината на Драконите. Не съм много сигурен! -След това Ануб спира и започва да гледа в една точка. Изглежда замислен.
dart_vaider
----------
Карамон все още ухажвайки Нага чувайки "чистокръвен човек" се сецна за малко , но пак продължи.
- УАААААУУ!!!! Значи мога да си седя там и няма да остарея!!!! При гномовете беше много интересно , въпреки че ги посетих , но това е МНОГО ПОВЕЧЕ!!! Разказвай , разказвай!!!! - чак сега всички забелязаха кендера току-що влязъл от вратата , но той пак изчезна , за да не се стовари яростта и юмрука на Зел едновременно в/у него. (все пак е някъде в стаята)
Shepot
----------
- АУУУУУУУУУУУУУ, ама да знаеш от колко време си търся такова нещо!!! - възкликна морфа, стискайки новичкия си amlifier. - Най-после нещо наистина полезно за мен... само да си намеря и каде да си го сложа - с тези думи Морф се разтърси из стаята... и в крайна сметка се скри под една маса с дълга покривка. Съсредоточавайки се върху обърканата си магия си направи всичко хубаво от околните - дълга руса коса, невинни очички-амебки и нови готини парцалки в крак с местната мода. И за капак си сложи голееееееееееееми ОЧИ и се оформи с козметични промени в доста хубавичко момиче... Излезе изпод масата и се запъти към свиващия се кендер. Въпросния държеше букетче цветя и явно се опитваше да се престори на вазичка.
- Здрасти! Оу, ама нямаше нужда от цветя! Не, не ги изхвърляй!
- Ама...
- Та така, днес си загубих златната верижка, да си я виждал някъде, АААА? - изпъчвайки се демонстрира очите си Морф(ка)
- Ами...
- Знам, че си я намерил, налииии? - (ИЗПЪЧВАНЕ)
- Ох, ще ме умориш... Разбира се.. (бръква в един от бездънните джобове и вади тъъъничка златна верижчица) - Тази ли е?
- Амииии, май не ... (ИЗПЪЧВАНЕ) ... Моята беше малко по-дебела...
Кендерът въздъхна и извади друга - Ами тази?
- Ммммммммм, много е хубава, но.. моята имаше инструктация на камък без самия камък ... Нали знаеш, така е модерно...(ИЗПЪЧВАНЕ)
Кендерът извади точно описаната верижка (свита от врата на един от по-постоянните посетители в кръчмата)
- Ауууууууу, точно тази... междо другото приятеля ми я подари, онзи здравичкия на еееей онази маса - Морф(ка) посочи внушителна грамада до миниатюрна масичка - Е, чао. Радвам се, че се запознахме... Как ти е името?
-Таселхоф Бър..
- Да, добре, чао.
И отново се свря под масичката и се морфира отново в мъж, вече с медальон с червен камък под дрехите.
В другия край на стаята Кендерът се осъзна и затърси Блондинката с големите очи но не я намери и реши ако я види пак да не бъде толкова схванат...
Amelia
----------
-ЮПИИИИИИИИИИИИ! - изхвърча Лина от кръчмата и се понесе към портите на града. Единственото, което я отличаваше от реактивен двигател беше липсата на струя изгорели газове след нея. Всъщност и това не е много точно описание. Зад нея ИМАШЕ нещо с фората на струя, но ако случайния наблюдател разгледаше картината на забавен каданс, щеше да разбере, че това е Гаури, хванат безмилостно за косата.
-Itai!!!! - ревеше Гаури, докато се удряше в земята и сградите наоколо, понесен от инерцията.
Скоро се отдалечиха в облак прах. Останалата част от групата седеше на вратата на кръчмата и гледаше минимизирането на тайфуна, всички бяха пуснали sweatdrop.
-Какво чакаме? - подсети ги гигантското членестоного. - Да тръгваме и ние!
Всички се понесоха напред в бодър свински тръс. Само Амелия изведнъж се присети за нещо, наби спирачки и с маршова стъпка влезе обратно в кръчмата. Приближи се до една дупка в дървения й под, която имаше странно хуманоидно очертание, надникна в нея и извика:
-ЗЕЛГАДИС-САААААААААН! Ние тръгнахме! Стига си се моткал! - след което се врътна и изтърча навън.
Lina Inverse
----------
Групата се беше разположила на малка полянка, обрасла с жълта изсъхнала трева. На около двеста метра от тях се виждаха портите на града. Разнообразни по види форма тела се бяха излегнали по земята и дишаха тежко от скорошния бяг, но Лина търчеше наоколо изпълнена с енергия и подвикваше на всички да се стегнат. След това застана пред бръмбара и му каза:
-Хайде! Отваряй проклетия портал и да ни няма!
-Да, ама накъде да го отворя? Към пустинята или към долината на драконите?
-НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВАААА!!! КЪДЕТО И ДА Е! САМО ДА НЕ Е ТУК!!!
Амелия се обърна към Филия и сподели:
-Филия-сан, не мислиш ли, че чибито Ануб-Арак е наистина сладко?
Филия само кимна.
-Нещо много бързаш да избягаш! - чу се подигравателен глас. Зелгадис се появи спокоен както обикновено. По наметалото нямаше нито гънка. Нищо не издаваше, че досега е тичал. И все пак внимателния поглед можеше да различи няколко дървени трески сред металните лилавеещи кичури на косата му.
Лина фокусира поглед върху него, след това отиде до кендера, хвана го за краката и започна да го тръска. Околността се оживи от викове:
-Ей, ама тва си е мое!!! От вчера го търся!
-Да, и аз се чудех къде ми е половината багаж.
-Ах, ти крадливо човече такова! Предупредих ли те да не се докосваш повече до раницата ми?
И т.н, и т.н
Лина захвърли настрани тялото на кендера и клекна до купчината. Порови малко в нея, после бавно се изправи. Някъде в близост Филия изпищя, ровейки под полата си:
-К-как??????
Зелгадис предугади какво ще се случи, но вече беше твърде късно. След размисъл, продължил няколко стотни той стигна до значимото философско прозрение, че близкото му бъдеще ще включва изключително тежка желчзна топка с бодли (а.к.а боздугана на Филия), прикачена в този момент към една Лина, цялата обвита в огнена батална аура. Някъде наблизо Кселос бързо извади лигавче и си го сложи припряно, след което се обърна и загледа случващото се с ножче и вилица в ръце.
-Uh-oh! - рече Зелгадис миг преди боздуганът да се вреже в тялото му и да го запрати в най-близкият дървесен представител. - Ох! -каза зашеметено той, докато се държеше за главата и гледаше Лина с тих укор. - Това пък защо?
-За всеки случай! - ухили се гадно - При теб винаги има защо!
dart_vaider
----------
А човекът продължаваше да ухажва Нага.
кендера си краде...
Ver Lark
----------
- Намери кой да ми го каже - озъби се химерата.
- Oh, dear - рематериализира се Кселос недалеч, захвърлил вече ненужното лигавниче.
- Ох? Сега ще видиш ти ОХ! RAAAAAAAAAAAAH... - Зелгадис се извъртя свръхскоростно, обливайки се в синя светлина - TILT!!!
Светлосинята енергия избухна безмилостно сред близките разкривени маслинови дръвчета, причинявайки локален Апокалипсис Сега. Кселос се материализира отново дузина стъпки встрани.
- Бих нарекъл подобно отношение изключително недружелюбно - констатира мазокуто.
- RAH TILT!
Двуетажен мравуняк избухна във вълшебни отенъци на синьото, допълван ефектно от тежкото дишане на Зелгадис. Кселос пак се материализира встрани, наливайки си чаша чай.
- Но моля ти се.
- Черен ли е?
- Зелен. Искаш ли?
- Струва ми се студен. GAAV FLAME!
Огнена струя обля monstera, стопявайки го в еднородна маса заедно с чайника и глинената чаша с надпис "А secret!". Замириса на фосфор. Миг по-късно две очички премигнаха от купчинката пепел, поръсила росната тревица.
- Oh my..
- Само почакай - изръмжа химерата.
Пепелта изчезна.
- Ей, Зел.. - скръсти Лина ръце на кръста си - Не се нервирай чак толкова, така или иначе Сабята си е моя.
- По-точно моя - допълни Гаури, просейки си тупаник.
- СЕГА - пренебрегна го червенокосата - когато изгладихме временно различията си, бихме могли да измислим някакъв общ план за действие. Явно никой не знае точно какво иска да прави. Виждам, че ракообразното има какво да ни каже. ИЛИ ЗЕЛГАДИС!
- Между другото - започна свежо Ли, слизайки от гърба на задъхания Вол - Макар и членестоноги, бръмбарите със сигурност не се числят точно към ракообразните.
Невещаещото нищо добро изражение на Лина не му направи и грам впечатление.
- За всеки случай - продължи старецът, намигайки и, от което над нея се извисиха облачета ядна пара - доколкото не ме лъже скромната памет, се бе заговорило за някакви богове. По-добре да ги оставим на мира, освен ако не се наложи да контактуваме с тях. Не бих ги нарекъл с благоприлични определения, ако не го изисква точно зададения случай...
- Лина-СААААААН! - надигна глас Амелия - Не са ли те учили да се отнасяш с почит към възрастните хора? Не е честно да не ги оставяш да се изкажат!
- Но той ме прекъсна.. - отвърна виновно Лина, скривайки приготвения Fireball - ..и кое точно не му е ЧЕСТНОТО?
- Може да нямат друг случай - заключи Зелгадис, обирайки възможните погледи накриво за месец напред.
Настъпи неловко прекъсване.
- От друга страна - продължи Ли след малко - драконите звучат доста примамливо. От време на време са хрисими и разбрани същества.
Филия леко пребледня.
- Да не би да искаш да кажеш, че по принцип..
- Точно това искам да кажа - усмихна се Ли.
- О, богове, Кселос номер две..
- Зелгадиссс - изсъска с леденоспокоен тон Лина и двоен език за момент изскочи от устата и - Аз ли ослепявам или остарявам, или си мисля, че онази магия е леко.. неизпълнима?
- А, така ли? Вероятно растеш. - отвърна невинно Зелгадис и се вгледа в ръцете си.
Косият взривоопасен поглед на Лина се отрази в апатичното му изражение. Пламтящото кълбо се натрупа към черните точки.
- Не, нямам какво да кажа. Предпочитам драконите. Пустинния вятър е доста силен ерозионен фактор.
- Виж сега какво, всички ти знаем играта - продължи Лина убеждаващо - Щом привършим с разните застрашаващи света проблеми, ще ти помогна да си върнеш тялото.
- Ще го повярвам когато го видя.
- Еййййййй няма нужда! - измуча пиянски глас в подножието на хълмчето, на което се намираше тревистата площ - и така си е сладък!
Докато Зел сменяше червено с по-наситено червено, Нага се надвеси над видимата граница.
- Вино? - изграчи пресъхнало.
- Мноооооооооооооооооого.
- Давай!
- А, може - допълни Ли.
- Ти къде се буташ бе, дядка?
Хмм... - замисли се Ануб'арак - вие се запийте докато аз се подготвя за прехвърлянето. Ама недейте много да се отнасяте ,че прехвърлянето ще бъде красиво. Този път ще го напрявия по-хубавия начин. - след това се отдалечава малко и допълни - не се доближавайте докато се концентрирам! - после се обръща и изведнъж се чу гръмогласния му "египетски" глас. Това продължи около 10 минути като с всяка дума, бръмбара изписваше разносветна руна. След още 1 минута се чу нещо разбираемо:
- CHRONAL GATEWAY - след което започнаха да се появяват светкавици от всяка всевъзможна място около Ануб. Всяка от светкавиците се събираше между "ръцете" му , обазувайки малка топка. След като светкавиците спряха беше се получила топка с диаметър около 40 см. Когато и последната светкавица се прибра в топката , Ануб си раздели щипките и топката полетя на около 5 метра от земята. След малко се обади:
-Когато сте готови тръгваме.( По възможност никой да не активира напълно магията ще довърша по-късно.Надявам се че никой няма да иска да бъде разграден намолекули. Сигурно се питате как ще стане?
dart_vaider
----------
И както обикновенно кендерът от любопитство тръгна да пипа и гледа бръмбара за щастие всички скочиха върху него и се получиоблак от прах и подаващи се ръце , глави , крака и след малко кендерът беше закопан под една дузина тела. Точно над него беше Гаури идеален момент да си вземе (забележете "си" кендерско мислене) меча.........за голямо разочоравание (или разочарован малко май е грешно... не мога да го напиша , мързи ме) на Тас на мястото на меча имаше някакъв клон.....
- Каде ти е меча? - попита той блондина
- ......АААААА МЕЧАТ МИИИИИ!!!!!! - почна да се вайка Гаури - КАКВО СИ НАПРАВИЛ С МЕЧА МИИИИ!!!! - викаше разтърсвайки Тас и ровейки из торбите му - Не съм ти взел меча...исках , ама го няма....
Гаури започна да търчи наоколо , да си го търси повдигайки всеки камък или друг предмет и направо пуснайки ги не много нежно. Така след претърсването на всичко в радиус 10-15м на очите му попадна Ануб-Арак....естествено той се хвърли към него , но стана същото , което стана и с кендера - облаче прах , заровен и най-отгоре беше кендерът
- Уааааа!!! Каде ми е меча губя го за 2-ри път!!!! - проливайки сълзи каза той и започна да мисли!!!!......Карамон човекът не беше променил заниманието си и дори напредваше , Нага проявяваше голям интерес към него , но точно тогава Гаури , който избутал всички се материализира на него като черна сянка със светещи червени очи.
- КАКВО СИ НАПРАВИЛ С МЕЧА МИ?!?!?!?!??!! КАДЕ Е ?!!?!?!?!? КАЗВАЙ ?!?!??!?!!??!!???! ЗАЩО МЪЛЧИШ?!?!?!?!?!??!!? - Гаури го тресеше с такава сила , че човекът не можа да си поеме дъх и чак ръкавиците му паднаха , за негово щастие , той (Карамон) хвана блондина и той се вледени (познато нали...мислете) след минутка - две тодърчаха и другите.
- КАДЕ МИ Е МЕЧА , ОТГОВАРЯЙ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! - започна на свой ред да го тресе Лина
- ТВОЯ МЕЧ ЛИ?!?! АЗ ГО ОТКРАДНАХ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! - Зел взе от ръцете й Карамон и започна да го тресе на свой ред
Чак когато мозъците им заработиха (след поне 10-20 мин. тресене) се сетиха да го оставят да си поеме въздух......
- ................... - мощно пеомане на въздух - ...........аз.....кой.....каде.....защо........Абе за какво става вапрос? Аааааа за меча , да откраднах го. - призна си човекът
- Ама как може кражбата е зло.... - започна да си чете лекциите за справедливост Амелия , но спря след 2-3 мин. също като Гаури вледенена от Карамон
- Уффффф , как мразя тия лекциииии....Та докаде бяхме.....тресене......лед......стоп.....ааа да , откраднах го и съм го скил , да не мислите че съм тъп като някой - и той почука на главата на Зел , който от своя страна почервеня от яд и тръгна да го смаже , но беше зпрян от Лина с хватка ключ и думите "Той е скрил меча ми!!! Не го убивай , че няма да знам каде е!!!" , след тия думи Карамон почука на глвата на Лина и сцената се повтори със сменени места - та както казвах , предложих ви или по скоро предложих ти - сочейки Лина - мечът , ама ти отказа - sorry , знам че сега ще ми следите всяка крачка с надеждата да го откриете , ама няма да стане , няма да ходя при него Very Happy Twisted Evil :П
- В какъв смисал си ми го предложил ?????? - попита озадачена Лина
- Още в Сейлун , ако не помниш. - в очите му проблясна много лукава слетлинка , червенокосата още неразбирайки се почеса по-главата - Охххххх , ела. - и Карамон я поведе към гората , останалите тръгнаха с тях , но той ги спря само с един поглед , когато ги погледна ВСИЧКИ почувстваха страх и студ и останаха на място. Карамон заведе Лина навътре в гората и остана там известно време с гръб към нея , чуваха се само някакви странни звуци , след 30 сек. "човекът" се обърна беше същият освен , че....Лина повърна.
- Аиде бе толкова ли е ужасно???? - попита вашия стар приятел Хирасул , да на мястото на главата имаше череп със синя мана , а в ръката си държеше маската (която беше истинска кожа) , (сега схванахте ли а????) причината поради която бе драйфането , беше до болка познатият череп с кръв и карантии (заради карантиите не за друго повръща) , Хирасул пак си сложи маската и си я нагласи.
- Значи ти си бил!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! - едвам проумя Лина , долното и чеине падна до земята и после пак се върна на мястото си - Ти....той.....там?????? ТИ СИ ТОЯ ЧОВЕК!!!!
- Да и какво??? Както и да е не ти ли е ясно аз съм скелета одрах един пазач и си му сложих кожата и даже много добре се преструвах , даже казах на елфа "благородни" , пък той не обърна внимание. Тогава ти предложих меча за магиите ти , ама ти отказа...е sorry почти няма начин да ме убедиш - Лина остана шокирана и без думи. Хирасул....тоест Карамон изведе Лина от гората с думите "И да не им кажеш!!!!" , другите ги гледаха с широко отворени очи и чакаха нещо.
- .......Какво??? Меча няма да ви дам и точка!!!! - и се върна към предишното си занимание , отдеждайки Нага по-надалече
След около 2 мин. се върна и кендерът стискайки стомаха си , връщането му грабна вниманието на всички и по-скоро ОТКАДЕ идваше - гората. Поради отказите на Лина да разказва всички наобиколиха кендера , той беше на 7-мото небе от щастие - най-накрая щеше да разкаже историите си , а слушателите му за да чуят информацията , която им трябваше ги изслушаха с досада.
- ...и тогава демонът ми благодари. - завърши и последната история след 5 часа или повече (групата беше загубила представа за времето) , а пък Ануб'Арак за да не умрат всички запрати кълбото надалече и само се чу мощен взив.
- Какво стана там? - пита пръв Зел
- Беше много интересно (то винаги е интересно).... - беше прекъснат от хватка ключ от Лина - да не си посмял да им кажеш...или ще ти обръсна глвата - кендерът остана така
- Е кажи де?
- Ъъъъъъъ....немога
Всички отвориха очи и устите им паднаха до земята бяха слушали тъпи истории и накрая нищо , колкото до Лина тя се смееше гадно над тях показвайки V с пръстите си (Victory беше направила гадно )
Някакъв шум прекъсна злорадството на Лина и шока на другите. Видяха Кселос да си сърба чай вече вънал формата си от пепелта и все така пиейки от чаша с надпис "A secret!"
- Много интересно и всъщност как изглеждаше този демон пак?? - питаше той
- Ами...... - устата му бе запушена от поне 20 различни ръце
Оказа се , че шумът от сърбането на Кселос не е този шум който ги прекъсна (той не сърбаше , поне не в момента) , а беше шум от падащи дървета. След като най-близките дървета рухнаха на земята от гората излезе рицар. Рицар с ръждясали брони (въпреки , че бяха много добри брони) и каска тип кофа (т.е. тип каска с формата на кофа (без дръжка) с един малък правоъгълен отвор за очите) , а от отвора не се виждаха очи , имаше меч р. и половина с много красил ефис , също ръждясал както и самия меч като се погледне по-отблизо , и щит форма kite shield с знак на малко много просто изработено бяло слънце (Сашо не е от твайто приключение) също ръждясало , общо взето всичко по него беше ръждясало. Седна без да обръща внимание на другите , седна на близкия камък , заби меча в земята и подпря глава и ръце на него (незнам дали си редставяте както и аз , ама общо взето ръцете му са хванали ефиса , а главата е подпряна на тях) и така остана (не е мъртъв).
Daron
----------
Рицарят-тип "кофа"най нагло се настани на полянката...*Представете си как камерата се движи надясно*Това малко или много(лол)изнерви Дарон който беше прекарал 5 часа в поза-кръстосани крачка и захапан пръст Очите му се бяха изморили все едно е прекарал 5 часа пред...ъ...телевизора.Огледа рицаря,изръмжа и изхаби доста енергия като направи красив скок и се преземи в дясно от него.Явно гладен той се опита да "захапе"вратът на рицаря...но се чу само едно кухоДРЪН...Няколко пиленца се появихза около главата на вампира-елф и той започна да обикаля поляната в стил-Пияна тояга,под погледите на другите съгрупници...Явно същата реакция подхвана и Лина коато рипна и също застана до рицаря.Пъхна и двете си ръце в лентата за виждане в шлема на рицаря и започна да го блъска с внезапен прилив на сила ...Настана иситинска какафония-при всеки удар се чувашеДрън-Туп-Дрън-Дрън-ТупРицаря се опитваше да измънка нещо но силния звук на кръвта кипяща в вените в ушите на Лина заглушаваха всичко...
Ver Lark
----------
- Ебаси антиката - изръмжа Зелгадис кисело, издухвайки скрежта от ръкава си. Толкова по въпроса за вледеняването. Потъпка малко, за да опада и останалия лед, след което изсъска към Хирасул-Карамон - Ти. Точка. Мечът. Точка. Тук. Точка. Веднага. Точка.
- Не.
- Добре - вдигна рамене безразлично химерата - Щом Лина не претендира да се меси. Fireball.
Огненото кълбо се заби в леденото блокче, представляващо Амелия, стопявайки част от покритието. Зелгадис най-безцеремонно издърпа amplifier-a от врата и.
- Да си поиграем.
Нейската остана на място с недоумяващи проблясъци мана в очните кухини.
- Пет монети на каменния тип - изгъргори Ли между глътките вино, споделяни по братски с Нага.
- Три на скелета. Ще излязат добри ребърца, ахахахахаахх - Нага дръпна ангела за косата, въпреки упоритата съпротива - Пий бе. Така ми противееш.
Петнадесет минути по-късно всички се бяха навели със съсредоточено изражение на напреднал запек над двамата.
- Шах! - каза доволно Зелгадис.
- Пат.. - посочи с фалангите на показалеца си нейската.
- Shit. Да минем нататък.
Amelia
----------
Ожесточен крясък се разнесе иззад гърбовете на зяпачите. Амелия най-сетне се беше освободила от леда. Беше й студено, беше й много студено и най-вече БЕШЕ Й ПИСНАЛО! Зелгадис се прокашля и каза вежливо:
-Господа, моля, нека се отдръпнем...
-FREEZE ARROW!!!! - изля Амелия целият си бяс под формата на един малък леден апокалипсис, който достигна нейската и я замрази на място.
-А сега, господа, нека си запушим ушите - продължаваше с напътствията Зелгадис.
Около дузина чифта ръце последваха инструкцията му. Точно нареме. Амелия беше застанала върху едно малко хълмче, образувано при одевешния екшън, с насочен срешу ледената висулка, която представляваше Хирасул в момента, пръст:
-Да се замразяват хора против волята им е НЕСПРАВЕДЛИВО! И като истински воин на справедливостта, аз сега ще те накажа! Отпии от собствената си отрова, ти гнусен враг на правдата!
От децибелите в гласа й ледът обвиващ тялото на нейската беше започнал да се пропуква.
dart_vaider
----------
Рицарят , който се опитваше да каже "престани!" , но беше заглушен от шума изчака още няколко мин. и след това хвана ръката на Лина извия без особенно усилие (без да я счупи , само да я по боли Twisted Evil ) и й фрасна един толкова силен юмрук , че излетя на 2 метра , както и да е не беше наренена...сериозно.
- FIREBALL!! - чу се от нейна посока , всички се рабягаха , само рицарят (който между другото си беше останал в същата поза , дори когато й извиваше ръката) остана , fireball-ът избухна точно в него със страшна отблъскваща вълна , навсякъде се разхвърчаха малки камъчета от големия камък , навсякъде горяха пламъци , а на мястото на рицаря имаше само облаче прах...след като прахта се разнесе се видя същия рицар да стой ПО СЪЩИЯ НАЧИН на СЪЩОТО МЯСТО , той очевидно ядосан , стана и се запъти към Лина. Тя само мятъше fireball-ове и други магии , но безуспешно , когато стигна до нея хвана я за врата (тя започна да се съпротивлява , но неуспешно) дигна я (забравих да спомена , че рицарят е висок около 2м. ) на височина на която краката й не достигаха земята с пол. метър , стисна гърлото й малко-по силно и започна да мърмори нещо. След като свърши да си мърмори (Лина спря да се бори) върна се при групата и пусна не мърдащата Лина на земята (биквално не мърдаше , като статуя) и под подозрителните погледи и ръце на мечове тръгна към Дарон. Стигайки до него (вампира се опита да избяга , но не можа да помръдне от страх) отвори устата му и с бързо движение езвади и двата вампирски зъба , от устата му бликна кръв и той започна да вие , реве , лее сълзи , крещи о общо взето гласно да изразява болката си. След като приключи за да замаже нещата посмука малко от кръвта си с все още стичащи се малки рекички от сълци , рицарят хвана главата му и пак започна да си мърмори , след което зъбите на вампира пораснаха отново (с още малко болка). Рицарят видя един камък наблизо и седа в познатата поза , но след 2-3 мин. тупна на земята по лице с предупреждение: "Не ме докосвайте!" гласът му беше някак...бездънен много приличаше на този на нейските , но даже 5 пъти по дълбок. Кендерът хич и не му пукаше за предупр. и го пипна. В същия момент остана без ръка...гледката , писъците и болката бяха непоносими , но както и зъбите - ръката пак израстна. Оттогава кендерът само скачаше и искаше да разказва как е било (сякаш другите не са го видели). Кселос пак появил се отникъде само с един поглед към рицаря го накараха да трепери и мигновенно изчезна. Колкото до Лина , тя се размърда след около 1 час , треперейки. (беше сънувала най-големия си кошмар , става вапрос рицарят й направи такава магия)
Lina Inverse
----------
Лина наистина се събуди след около час, но не можа да си отдъхне с облекчение при мисълта че кошмарът е бил само кошмар, тъй като той очевидно продължаваше - Амелия продължаваше да крещи, а съвсем наблизо имаше един седнал и неподвижен рицар.
-Тая няма да я бъде - изправи се тя без да обръща внимание на болката. - Сега определено някой ще умре...
Рицарят не мърдаше засега, затова тя реши да се заеме с Хирасул, който вече се беше постопил. Стигна до Амелия и я отмести от пътя си.
-Л-лина-сан?
-Махни се Амелия! - нареди със студен заповеден тон Лина - Този е мой! FLARE ARROW!
Огненото сияние се блъсна в леда и го превърна в струйки пара. Нейската се изправи отдолу и се ухили. Беше грозна гледка. Кожата на лицето му се беше посвлякла и освен това вече беше повредена от боя изяден от Зелгадис.
-Хехе - изнагля скелета. - Не се пали толкова! Знаеш, че не можеш да ме убиеш! Не и докато това, което ти трябва е у мене.
-DYNAST BRAST!
Една хексаграма от светлина изхвърча от дланите й, уголеми се и полегна като печат около нейската.
-Сега, драги, вече не можеш да използваш малкото си ледено трикче... - озъби се Лина - Което значи, че сега ще усетиш ада! FIREBALL!
Огнената топка блъсна нейската в гърдите, разнесе се гнусната миризма на опърлено месо, докато цялата му отвратителна дегизировка се овъгляваше. Пред очите на всички се откри черен скелет. Околните ахнаха. Зелгадис стисна юмруци:
-ТИ???
-Да, Зелгадис! - отвърна студено Лина. - Следващият път, когато си търсиш работна ръка, гледай да е по-качествена! Тази нейска вече веднъж се опита да ме изнудва! Тогава си го отнесе. Не предполагах, че ще е толкова тъп, че да се пробва втори път. Иска да го науча да прави Dragonslave. В замяна на това ще ми даде меча. Само че си допуснал една малка грешка, нейско! Има неща, които могат да ме накарат да пренебрегна дори Sword of light!!!! Приготви се да си понесеш последствията! - протегна ръка и си помисли "Сега е добър момент да пробвам това" - GAAVFLARE!!!!!
10 секунди по-късно тя трябваше да признае, че драматичния ефект беше леко развален. От отворените и ръце не се изстреля червен пламък, който не изпепели седящата и пулеща се нейска отсреща й. Това можеше да значи само едно нещо и Лина го складира в паметта си за по-подходящо време. Вместо това тя се прокашля, за да скрие смущението си от неуспешното зяаклинание и изведнъж се ухили със сатанинска усмивка.
-Имам по-добра идея...Гаури - извика тя блондина - Това е съществото, което ти открадна меча. Прави каквото искаш с него. Амелия - обърна се към принцесата този път - Този ужасен скелет беше покрит с кожата на невинен човек, убит от него само заради собствените му извратени малки планчета. Това същество е убиец! Твой е!
След, което се отдалечи като остави ужасените писъци на нейската зад гърба си.
dart_vaider
----------
- Да откраднах ти меча - обърна се към Гаури нейската - и съм го скил , ако искаш убий ме и няма да си го намериш. В 1-вия случай може и да си го получиш във 2-рия няма. Да ти кажа и двата ме устройват , аз си падам непукист и не чувсквам болка така че ритай , бии ме и т.н. аз ще си седя тук. - и той седна на земята чакайки или да умре или да остане жив (и в двата случая не му пука) - И да...абе не може да се каже че съм убил човекът , ама така или иначе , щях ако искаш и ти ме бии хич и не ми дреме - и той се излегна на тревата - А ти между другото Зел тъй и тъй ще умирам или не да ти кажа че си най-тъпият или най-двуличният наемник на света....не чакай...това съм аз *нещо като усмивка* .
И така нейската си седеше и чакаше да види дали ще го убият или оставят жив. А пък речите на Амелия не му пречеха , той незнаеше такова чувство "дразнимост" (като човек трябваше да се прикрие , беше го усвоил като наблюдаваше другите) и ваобще няма чувства.
- Така че Лина Инверсе твойто отмъщение не проработи , е само гадно че изпуснах Нага...
Lina Inverse
----------
-Хм,изключително интересно явление - появи се отнякъде господарят Ли и клекна до нейската - за последен път видях жив скелет преди няколко десетилетия в двора на император Ху Цзян Ма. Човекът имаше много интересно чувство за хумор...Воле, я ела тук!
-Да, господарю Ли!
-Отчупи това ребро, ако обичаш! - нейската изведнъж прозря нещо. Много я болеше! - Виждаш ли каналите на костния мозък. Толкова са съвършени, че са накарали поетът Ян Вен да ги възпее в стихове. Излишно е да споменавам, че това беше придворния поет на император Ху. Погледни сега. Какво виждаш тук?
-Кръв и костен мозък.
-Така! Костите също си имат кръвоснабдяване и инервиране. Което означава, че като направим така...
и старчето силно изтърга по отвореното ребро на нейската, при което Хирасул започна да вие и да се гърчи
-ТОВА ПРИЧИНЯВА БОЛКА! - опита се Вола да надвика болезнените викове на скелета.
-Браво, Воле! Винаги съм знаел, че ще имаш светло бъдеще!
Ver Lark
----------
Зелгадис възмутено обърна гръб на хвърчащите във въздуха двеста и шестдесетина кости.
- Лина, дори от теб не съм очаквал подобна грубост.
- Благородни рицарю, поздрави - смирено изрече гласа на Филия откъм ръба на малкото плато.
Половината се завъртяха рязко в указаната посока.
- Чаша чай? - ухили се ехидно Кселос, съвзел се от "шока" и материализирал се наблизо. Получи плесник зад ухото.
- Не смей да говориш така на с-с-с-с-сестра ми! - изс-с-с-с-съска Лина.
- Простете, Лина-сан, Луна-сан - поклони се мазокуто.
Последната само кимна, докато Лина промърмори недоволно. Простичката сервитьорска одежда бе заменена от златно-сребърни доспехи с фантастичен плетен мотив, но не носеше оръжие.
- Сбъркал си приказката, господи - изрече простичко Луна, след което се обърна и се отдалечи няколко стъпки.
Разнесе се тихо шушу-мушу.
- Какво ще да рече това, Зелгадис-сан?
- Не зная, Амелия. За всеки случай, когато отново видя Кселос да потрепери и Лина полуудушена, мога спокойно да умра.
dart_vaider
----------
Такааа...ще направя малко реформа в моите герой.
В писъци на агония и самата агония Хирасул беше разкъсан или по-точно потрушен от Гаури (скелета е много голямо изкушение за evil) , рицаря си тръгна , както беше дошъл , и никои не разбра какво беше (всъщност беше бъг в света ) и остана само Тас - миличкоя стар Тас , който вече като краде ще го хващат (в повечето случай) и ще могат да го хванат като бяга. И засега той е згушен и уплашен до смърт зад един камък след изпълнението на Гаури и не каза нищо друго освен:
- Зн-н-нам кад-д-де т-ти е меч-ч-ча - каза той със треперещи от страх зъби , с оправдание Гаури се хвърли върху него и започна най-безцеремонно да го мачка с думите "Каде е?! Каде ?!" и мечът падна от една от торбите му.
- Откраднах....го.....от.....скелета. - едвам каза поемайки си дъх.
Ver Lark
----------
Очите на Гаури плувнаха в сълзи и сърцераздирателен рев, подобен на настъпан хипопотам, изпълни околността.
- Мечът мииииииииииии! Милият ми, сладкият ми, бессценни!
- Еххххххх, така никога няма да си хване гадже - вметна умърлушено Лина. Зелгадис я чукна с показалец по тиквата - Ауууу! Боли!
- Хмпф.
Лина поруменя стабилно.
- ЗЕЛ!
Докато се въргаляха из прахта, Ануб'арак се издигна бръмчейки силно над множеството.
- Надявам се да сте вече готови - поклати антени, а гласът му заглуши повсеместната глъчка - Друг провал неминуемо би се отразил тежко на околните и това местообитание като цяло.
Лина тушира Зелгадис.
- Victoryyyyyyy! - вдигна неминуемото V.
- Глупости - изтръска я химерата от наметалото си - Играеш нечестно.
- 'Айде стига си се цупил, пак си станал от грешната страна на леглото.
- Бих бил, ако не спах на земята.
- Уф! - врътна се Лина и се отдалечи - Е, добре тогава, напред към Долината на Драконите!
Ануб'арак помръдна елитри.
- CHRONAL DISPLACEMENT!