Слейърс 03 - По следите на изчезналия мундир IV

[NIK THE FLASH]

Част 4 - Отново в Мейн

Ver Lark
----------
Зелгадис вдигна баретата от земята.
- Халт, а.. - захвърли я обратно и огледа града пред себе си, който тихо си гореше, леко припуквайки от време на време - Мамка му.
- Oh, my - изкоментира Кселос - изглеждаше толкова идилично последния път.
- Все едно - вдигна рамене Зелгадис - Засега предпочитам да се съсредоточа върху Гаав. Изглежда тези типове имат опит с междупространствения преход, който толкова ни интересува в случая.

Заслизаха по плавно снижаващия се хълм. Скоро портите на града изникнаха от дима и саждите. Бяха изненадващо цели.


Xellos
----------
Кселос усети някакав сроден елемент да се мотка из града. - Някъде наоколо има друго Мазоку процеди той присвил очи. Ще прескоча набързо до центъра на града, гледам нещо като дворец има там да поогледам- сподели лъчезарно той и се отнесе пак преди Зел да е изтърсил нещо оригинално като
-Халт бе, мазоку проклето...


Ver Lark
----------
- Ъ.. - Зел изплю някаква псувня, след като не получи шанс да оригиналничи. Запъти се тромаво напред, затъвайки тежко в разкаляната улица.
- Мамка му! - изплю се пак - Аз за какво съм магьосник? Ще летя!

Зел фокусира близката часовникова куличка, стояла някога над богаташко имение. Сега над руините му. Посочи я с пръст..
- EQUALIZE!

Кулата се килна наляво. Зел - на дясно. Проскърца. Той също. После мудно се срути надолу. Химерата отскочи от земята и полетя.
- Така е по-добре!

След няколко секудни се размаза на фасадата на кметството, оставяйки ярка релефна следа. С протяжно скърцане се отлепи и се стовари на... Кселос.
- .... - издиша мазокуто под тежестта на няколкостотин килограмовия товар, приковаващ го към настилката. На срещуположния край на улицата някой звучно се изсмя.
- Кх - изсумтя Зелгадис и се надигна на ръце.

Оттатък стоеше човечец със скръстени на гърдите ръце и още тихо се похилкваше. Изглеждаше.. обикновено.
- Кой си пък ти?! - Зел се подпря на главата на разплескания Кселос, който тихо изпъшка.

Човекът спря да се хили. Зел стана, отупа се и извади малка портативна гумена помпа за надуване на велосипедни гуми. Натика мундщука между челюстите на Кселос и здраво стъпи отгоре.
- Смит. Джон Смит - представи се човечецът.
- Много оригинално... - изсумтя пак Зел, набирайки се все така на попмата.
- Роден съм преди 400 години в планините Катаарт.. - размаха драматично типът ръце.
- Oh, cut that shit off..

Кселос най-накрая се наду до нормалните си размери и изплю мундщука на помпата. Излишното налягане леко изсвистя от устата му в облаче.


Xellos
----------
Пфу - Зелгадис, мислил ли си да минеш на диета, спомена разтърсения Кселос. Не му се случваше често. Яяяя - лукаво се ухили и поотвори леко дясното око - Джони какво търсищ тук? В това време Зелгадис с чистосърдечния си маниер прекъсна зачеващия разговор с едно Рах тилт...


Ver Lark
----------
Джони изквича високочестотно и се разтвори в синия пламък.
- Не съм мислил... идва ми отвътре. Още един Rah Tilt днес и ще съм напълно размазан. Да идем да похапнем.


Xellos
----------
Кселос доби изключително странно изражение на заинтересованост и лек ужас, тъй като внезапно си спомни кой е с part-time job в някое от заведенията в града. - Ммм притеснен ми се виждаш - спомена Зел - да не би да има нещо което не знам за храната тука. Отказвам да ям всякакви специалитети, да знаеш!
- Ооох, храната е чудесна, изстиска малко жизненост от гласа си Кселос и след кратък размисъл добави на себе си - ама обслужването може да е проблем. - Давай към най-близката кръчма пък ще видим. хммм Странно, че не се мярка синя униформа наоколо, сигурно са се събрали някъде. Секунда след това изявление от кметството заизскачаха въпросните с извадени саби...
- ех и ти с твойта голяма уста каза Зел. - Ъ ...
Секунда по късно двамата се озоваха на няколко пресечки където седнаха на маса пред ресторантче, извадиха слънчеви очила и се зазяпаха е красивото огнено кълбо с размер на кметство. - яре ярее, нетарпелив бил Джони, изсмя се Кселос и викна - Един Студен чай с лед. кълбото се сви и изчезна след малко.
- Извини ме за момент Зел, и мазокуто пак се отнесе пак нанякъде. (към сейлун)


Reibun Aya
----------
Кселос се върна толкова бързо, че Зелгадис дори не успя да му се ядоса.
-Няма да те питам къде си бил, защото току виж съм имал нещастието да разбера...
-Oh my, oh my! Какво отношение. Особено като се има предвид, че току що ти подсигурих артефактите, които ти трябват! Хе-хе, Лина-сан със сигурност не би пренебрегнала апетитната оферта, която й представих! - Кселос изведнъж се сепна, когато една от келнерките в ресторантчето мина наблизо, втренчи се в нея и после видимо се отпусна.
-Хм, не знаех, че мазокутата са такива любители на женската плът - разтълкува погрешно реакцията му Зелгадис. - Това не беше особено прилично от твоя страна. Ей, Кселос, какво става? Изглеждаш ми притеснен! - продължи да гаднее химерата.
-А, припознал съм се! -отдъхна си Кселос, след което се обърна към момичето, което търпеливо чакаше поръчката им до масата - Бих желал да пия...
-ОЩЕ ОТ СЪЩОТО! - провикна се грубоват женски глас от съседната маса. Зелгадис и Кселос завъртяха глави по рефлекс. На масата седяха две жени. Едната беше висока, с дълга черна-виолетова рошава коса и сини очи. И очи. О, какви очи!!! Големи. Очи. Оскъдното черно облекло, което носеше не покриваше и 1/8 от перфектната и фигура. А между другото, споменахме ли, че имаше големи очи. Очи....Го-ле-ми очииии...Ох!
Кселос успя да затвори ченето си с ръка и мазно се обърна към Зелгадис:
-Хм, не знаех, че каменните химери са такива любители на женската плът!
-Гледай си работата! Сам виждаш, че тя просто се набива на очи. Очи...Големи...очи...
-Ах! И приятелката й си я бива!
Жената, която седеше срещу гореописаната персона, също беше облечена в черно, само че нейната шивачка определено се беше постарала повече. Набиваше се на очи, че въпросната девойка разполага освен с кадърна шивачка и с личен ковач. По ръцете си имаше броня - в тази на лявата ръка беше затъкнат къс меч. На дясната броня имаше 3 куки. Това, което на пръв поглед приличаше на голямо черно наметало, покриващо цялото и тяло, всъщност бяха огромни прилепови криле, красиво нагънати и спускащи се покрай стола, на който седеше. Като цяло представляваше сравнително приятна гледка (особено за някой със здрави садо-мазо наклонности). Очите й бяха много светло-сини, косата й - дълга и черна, сплетена на дебела плитка. Кожата на лицето й вероятно в обикновени условия беше бяла. В момента обаче имаше бая червеникав оттенък. Възможните причини бяха две - силното слънце и, още по-вероятно, изпития алкохол. Нейната сътрапезничка (оная с ОЧИТЕ) също леко моравееше. Очевидно и двете бяха стигнали и минали фазата на "уважението". В момента нервничеха, защото нямаше пиене.
-Казах, още от същото! Не ме ли чуваш бе? Не стой там и не ми се пули! Ис-кам-да-пи-я! Ясно?
-О-ХО-ХО-ХО-ХО! Точно така! И-АЗ!
В този момент крилатата забеляза Зелгадис и Кселос, които наблюдаваха развитието на нещата с любопитство.
-Ау-у-у! Я виж! Какви сладури има на съседната маса! Онзи синкавият е точно мой тип! Ти ако искаш вземи онзи с лилавата коса!
И преди другарката й да успее да реагира, тя скочи, залитна, закрепи се някак и се заклатушка неуверено към масата на Зелгадис и Кселос, като пътьом подвикна грубо на сервитьорката, която се потеше пот тежка кана с алкохол:
-Сервирай ми тука! И искам още от осоленото месо! - след, което се просна на стола до Зелгадис, който очевидно разбираше накъде духа вятърът и в момента развиваше с бясна скорост болнаво-червен оттенък по лицето - Е, бейби! - изтърси му тя - Какво прави готино парче като тебе в това забито място?


Lina Inverse
----------
В това време, на няколко мили извън града, до една малка горичка, кацна величествено един златен дракон. От гърба му се изсипаха няколко фигури, след което всичко се обля в златиста светлина, драконът изчезна, а на негово място се появи красива русокоса девойка.
-Трябва ли всеки път да правиш тези илюминации! - сопна се Лина - Сигурно всички идиоти в 1000 мили околовръст са разбрали за нашето появяване!
-Всъщност, не е задължително, но на мен ми харесва! И да са разбрали, какво?
-Оф, както и да е! Ще се наложи да ме изчакате няколко минути! Имам малко спешна работа в гората!
-Лина - обърна се към нея Гаури - нужно ли е да запознаваш всички с физиологичните си нужди?
-Идиот! - удари го Лина, врътна се и тръгна към горичката. На втората крачка изведнъж се спъна, след като се усети, че Гаури беше успял да сглоби изречение, съдържащо сложна дума като "физиологични". реши да умува над феномена по-късно и след още няколко крачки се скри в гората.
Докато я чакаха да се върне, всеки си прекарваше времето различно - Гаури разбираше спеше, Амелия оглеждаше околността за подходящи естествени възвишения, от които могат да се изнасят речи, а Филия седеше и нервничеше, че седят на едно място и се мотаят. След малко Амелия се приближи до нея и я заговори:
-Филия-сан, Лина-сан ми изглежда притеснена от нещо. Какво ли е то?
-Откъде да знам, Амелия! - сопна се Филия - Какъв всъщност е този град? Мейн...звучи като някакво гадно място, което непрекъснато го нападат вампири, клоуни, които приемат паякообразна форма и цял куп други гадости...
Млъкна, когато видя от гората да излиза дребничка девойка, с дълга до кръста руса коса и невзрачни сивкави дрехи. Двете с Амелия я проследиха учудено, докато тя напредваше към заспалия Гаури.
-Коя е тази? - обърна се Филия към Амелия. Амелия само вдигна рамене.
В това време девойката беше стигнала до Гаури и леко го разтърсваше. Той се разсъни и се взря в нея:
-Ъ?
-Извинете - с тънък писукащ гласец се обади странното момиче - Почтени господине, да знаете пътя към града? Може ли да помогнете на една девойка в нужда?
- Хм! - прочисти си гърлото Гаури - Лина, какво, за бога правиш?
-Офффф, как ме позна? А аз си мислех, че добре съм се дегизирала!
-Лина - усмихна й се нежно блондинът - Бих те познал навсякъде!
Червенина заля цялото лице на Лина
-Г-Гаури! - възкликна тя, а той продължи:
-В крайна сметка, надали на света има друго момиче с толкова малки гърди!


херцог Авис
----------
Това бе определено едно обещаващо начало на един добре прекеран уикенд ....
- Прекалено добро! - помисли си на глас Зелгадис, когато конски тропот прозвуча на улицата. Звънкия чуждестранен акцент закънтя през открехнатите кепенци на прозорците.
- Трябва да са ту`К! Който ги от`Крие , ще получи 100 мар`Ки и тол`Кова швепс кол`Кото може да изпие! ...Хайде , стига си сочи с този арбалет в небето! Може да нараниш ня`Кого!
"Дзъъъъън!"
- Аааааррргх! Ня`Кой да му вземе арбалета на този идиот!
Който намери нещо ....аз съм в кръчмата!

Вратата широко се отвори и през нея с маршова стъпка и с безупречно чист син мундир влезе висок мъж с сламено руса коса и бледа кожа. Чертите му бяха остри и някак си заплашителни.
- Пийво и 3 вурста! На моята маса! Шнеля! - след като изграчи всичко това с такава сила, че Зелгадис си представи как масите се подреждат в боен ред и неустрашимо препускат към вражеските редици, Синият се завъртя на пета с пестелива елеганстност и замарширува право към тяхната маса. Без дори да ги удостии с поглед той се закова пред масата и изрева:
- Освоооооо-боди!
"Мдаааа....прекалено добро!" - пак си помисли Зелгадис.


Ver Lark
----------
Химерата за момент показа възможните (пестеливи) признаци на учудване, наподобяващи двоумение. Пресметна. Някакво зъбно колело прещрака.
- Щом трябва - протегна миролюбиво ръка с изпъната длан към офицера - Diem WIND!

Мощна въздушна вълна помете масата, каната с вино (която се плисна върху Кселос) и офицера към отсрещната стена, където образува интересна сюрреалистична визия, включваща също нищо неподозиращ омлет и поне дузина прибори. Покривката се омота около мундира, който нещастно се свлече сред теменужките и кетчупа.
- Сега вече има достатъчно свободно място - отбеляза.


Reibun Aya
----------
Откъм крилатата женска се чу вой:
-Аууууууу! Какъв красавец! - тя скочи и хукна към заринатия и оплескан син мундир и започна да го изравя изпод маси, прибори и хранителни продукти. В последния момент залитна, подхлъзна се върху парче омлет и се стовари точно върху нещастника. Там си и остана.
-Ей, хубавецо! Много обичам властни мъже в униформа, да знаеш!


Clio
----------
- Ауууу, каква мощ! - изписка с японски маниер надарената мадама и очите й се полюшнаха в такт с възторженото пляскане. - Миличък, как да ти устои човек! Между другото, аз съм Нага... - добави мъркащо, като настъпателно натика в скута на подгизналия с вино Кселос собственото си тяло. От щедрата вдлъбнатина между очите й остана да стърчи само крайче лилава коса.
- Ъ-ъ-ъ... мисуа, ше объука скутофете... - опита се да изломоти безпомощно той.
- О-ХО-ХО-ХО! Как ме гъделичкаш! О-ХО-ХО-ХО!
Зелгадис се сви в отчаян опит да предпази ушите си от уникалния смях, изпълнил цялото пространство. За пореден път съжали, че нямаше способностите на мазокуто за телепортация... Веднага след тази мисъл се изчерви, защото се сети къде се намираше в момента споменатото същество. След няколко минути и това му омръзна и реши, че е крайно време да прекъсне мъчението... колкото и сладко да изглеждаше отстрани то...
Пресегна се, взе от най-близката маса пълна кана с вино и като внимаваше да се държи винаги на безопасно разстояние, изсипа питието между смеещите се устни...


Ver Lark
----------
- Не намирам ТОВА за смешно - констатира Зелгадис, посочвайки наоколо.

Поне двадесетина арбалета в ръцете на сини мундири сочеха най-общо и безметежно към местното малко късче от реалността. Нага се изправи със зашеметително акробатично.. олюляване, оставяйки Кселос да се свлече тихичко на паважа. Отметна кичур черна коса.
- КООООООООООООООООООООООООООЙ смее да предизвика НАЙ-красивата, НАЙ-могъщата, НАЙ-безскрупулната и НАЙ-веща в занаята магьосница?!

Оберлейтенантът спря поглед върху очите и.
- Ъъ.. арестувани сте. ВИЕ! Помогнете на хер маршала с ТАЗИ твар!
- ААААААААААААААААААХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ! - отвърна лаконично Нага.

***

Две преки по-надолу Амелия хвана бедното момиченце за реверите.
- ЛИНА-СААААААААААААААН! Не искам да ходя там, не искам, не искам, НЕ ИСКАААААААААААМ! МРАЗЯ ТОЗИ СМЯХ!


Xellos
----------
- На две преки от там Лина също се облещи и закова на място - НАГАААААААА!!! ААААААААА, тоза смях никога няма да напусне кошмарите ми!!!! Но няма кой друг да се цепи с Diem wing освен Зел. Със сигурност той е там. - за момент Лина доби лукаво изражение - хехе сигурно е в епицентъра.
Дотърчаха някък предпазливо пред кръчмата и Лина приготви един файърбол, така по-под ръка като видя стъчащите навън тухли от стената с човешка форма.

А вътре минута преди това...
Гнурххмхмхмхм - Промърмори мазокуто, чиято способност за телепортация леко не желаеше да се прояви. Може би заради парализиращият смях, който въпреки добре защитените уши отвън проникваше и сгърчваше мъчително и директно, най-дълбоката му същност, резонирайки между телата им. Факта че Зел прекъсна това мъчение с кана вино остави на Кселос миг покой за да се измъкне с звучно Плоп назад. Целия беше залян от вино, а Нага доволно се сгуши в скута му и поглаждайки аутфита си за замрънка нещо като - мммм, аз съм най-великата мааагьосницааааа и се прозя в пълно отритване на факта, че наоколо има дузина изнервени стрелци с поомекнали пръсти.
- Oh my - огледа се Кселос примигвайки изчервено с няколко суеатдропа и за завършек направи облаче облекчен дъх.
- Аригато Зел - откровенно каза той, огледа наоколо и спомена - Някой да има кърпичка, че целия съм във вино, което му спечели една стрела покрай ухото...
Тъкмо реши, че това няма да бъде толерирано повече и присви уста в тънка линия, когато Нага изхълца, подръпна един лилав кичур романтично и пак тръгна да се "смеее"... секунда по късно тупна в пръски вино сама на стола и после на земята. Кселос изтръскан поради телепортацията от виното и Нага седна за секунда на покрива да възстанови вътрешното си равновесие и миг по късно от там го отвя профилактичния файърбол от Лина, сподирено с едно -КСЕЛОООС ела и се БИИ - от Филия.


херцог Авис
----------
През всичкото това време "хер маршалт" все още със зареян поглед се опитваше да се върне към реалността. За секунда погледа му се фокусира към нахълталите в кръчмата негови войници с арбалети в ръце. Виждаше с режеща очите яснота техните непохватни пръсти върху чувствителните спусъци. Това на минутата го върна напълно в този пълен с непоправими идиоти-новобранци-аборигени свят.
- Криииииитени! Свалете арбалетите! Кой кучи барбарски вурст ви се пече в празните ....
Сетивата му бяха изострени . Сигурно от шока. По тази логика - шока е полезен за вашето здраве. Или поне за тове че позволява да се грижите за него по дълго време.
- Залееееегни! - изграчи той, щом забеляза лекото потрепване на пръстите върху спусъка., и се хвърли зад съборената маса.
За миг въдухът се изпълни със звенящ звук на десетина тетеви, последван от бясното порене на въздуха и няколко звънки или тъпи удари - в зависимост от крайната дестинация на стрелите след бесните рекушети в каменните стени.
След това настъпи тишина.
Маршалът се изправи с бесен поглед. Някои от присъстващите се бяха клели нееднократно че очите му горяха а от ноздрите му издишаше пара. Беше почервенял от гняв.
- Типи барварски вурстове! - закрщя той, така че стените протреперваха. След което се стовари през масата напред и повече не помръдна. От гърба му като полска китка сред синя ливада стърчха 7 арбалетни стрели.
Всеобщото мълчаливо съзерцание бе нарушено след няколко секунди от оберлейтенанта:
- Хер маршал капут...
След което се обърна към присъстващите и с тържествен тон ги уведоми , че са призвани да не напукат местата си и да изчакат докато друг командващ бъде назначен и дойде да извърши належащите арести. Пожела на всички приятен ден и излезе с маршова стъпка последван от тълпата ошашавени Сини мундири с разредени арбалети и с тялото на маршала.
Всички в кръчмата се спогледаха. Една от серветерките само вдигна рамене :
- Чужденци. Дявол ги знае кви са тези вурстове щето все ги повтарят. Сигурно са някакви страшни демо, щом постоянно кълнат на тях. - сподели тя доверително на един , явно постоянен, клиент, на което той само изгрухтя и си поръча още вино.


Ver Lark
----------
- Oh dear, oh dear, интересно кой ли насажда впечатлението, че ще угаждам на перверзните милитаристични закачки на някакъв си хвърчащ гущер - обади се Кселос от Покрива.
- Ето, пак се започва.
- ПЕРВЕРЗНИ?! - вирна опашка Филия.
- Хайде, хайде, успокойте топката, не сме тук за това..
- Какво значи милитаристични?
- Я стига си ме бучил с тоя арбалет!
- КСЕЛОООООООООС! НЕ СЕ СКАТАВАЙ ЗАД КОМИНА!
- Кх.
- С тога изглеждашe толкова яко. И тия секси яйца на очи, полепнали отгоре.
- Хлъц.
- Казах да престанеш да ме бучиш с тоя арбалет, ти от човешка приказка не разбираш ли?
- ЛИНА! Това ти ли си? Толкова се радвам да те видя!
- Забележителен вкус.
- А аз никак. Дай си ми сабята!
- ВеДнага МлъКнете ВсичКи АресТанТи!
- Лина, това е сабята на дядо, не твоята..
- НЕЕЕЕЕЕЕЕ, ТОВА Е ТЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ! ИСКАМ ТАТИИИИИИ!
- КСЕЛОООООООС!
- Без коментар.
- ДАВАЙ!
- МЛЪК!
- Вурст? Халт?

Повечето мундири бяха отвън отпуснали и без това ненужните арбалетите и наблюдаваха с жив интерес разиграващата се хаотична кавга. В ръцете на участниците вече се заформяха малки кълба разноцветна магическа енергия (с изключение на Гаури, както и Филия, при която светлината проблясваше НАОКОЛО).


Xellos
----------
В този момент от гостилницата излезе "другата сервиторка" и спокойно каза - Кой ще плати за щетите, и добави многозначително - Лина, с теб ще си поговорим по късно, врътна се грациозно с подноса в ръка и влезе обратно. Кселос в това време се опита се навре под керемидите във вид на чиби, но не му се отдаде. За секунда всички седяха като замръзнали.
Филия само промълви едно Луна-сааан и тогава някой се раззя най- сетне:
- Халт мутар ви варварска!


Lina Inverse
----------
МЛЪК! - обърна се Филия към мундирите-ТИШИНА! - това беше предназначено за приятелите й. - Писна ми!
Малко по малко всичко утихна. Причината обаче се коренеше не в русокосата драконка, а в малката червенокоса фигура, която стоеше наблизо в лек кататоничен ступор, облечена в сиви дрешки и стискаща руса перука в ръката си.
-Лина? - осмели се да попита Гаури.
Това като че ли събуди фигурката и тя се раздвижи. Приближи се до приятелите и започна безмълвно да ги подрежда в нестройна редица.
-Какво и става? - попита Амелия
-Сигурно е от шока - каза Филия
-Шок от какво - поинтересува се Зелгадис
В това време Лина вече се беше спряла пред Амелия. Май беше дошла на себе си. Поне в очите и липсваше онова отсъствие от преди малко. Тя протегна ръка и хвана тази на Амелия
-Лина-сан?
-Е, Амелия, това е краят! Сбогом! Сещай се от време на време за Лина, която си отиде толкова млада...
-Лина? - Гаури вече се плашеше - Какво ти става, Лина?
-Гаури! - отнесе си здрав тупаник по рамото - Ех, Гаури, какви неща само преживяхме заедно, а? Ще ми липсваш, да знаеш!
-Лина - от очите на Гаури потекоха сълзи, останалите бяха пуснали мощни sweatdrops - Не умирай, Лина!
-Гаури - втечни се и Лина - Прости ми за всичко! Прости ми за това, че днес ти откраднах кюфтето! А помниш ли как те проснах в несвяст миналата седмица, затова че ми яде от салатата, прости ми и за това! И за оня път когато...
Спомените за моментите, в които тя издевателстваше над Гаури и околните я заляха. Лина не можа да издържи и се просна на земята обляна в сълзи:
-Не искам да умираааам! О богове, заклевам се, че ще се променя! И вече няма да бия Гаури, нито да дразня Зел и Амелия, нито...
Мощен фалцет разцепи въздуха. Всички се обърнаха да видят какво става. Оказа се че източника на звук представлява крехка светлокоса девойка, в чийто скут лежеше набоден като игленик син мундир. От раните му течеше кръв и цапаше белите дрехи на жената.
-ТОВА Е КРЪВ - пищеше девойката. - ПОМОЩ! НЕ МОГА ДА ПОНАСЯМ КРЪВ!
-КРЪВ! - изпищя Нага и се свлече на земята, затискайки Кселос за пореден път с очите си.
-О, не! - извикаха Амелия и Филия - Трябва да помогнем!
Приближиха се и се запознаха със ситуацията.
-Зелгадис-сан, Гаури-сан! - взе инициативата Амелия - Справедливостта изисква да се помага на страдащите! Извадете стрелите!
След около 10 минути, прекарани в спорове кой на кого трябва да помага, кой на кого има или няма право да нарежда, стрелите бяха извадени и Филия и Амелия бяха обединили сили в изцеряването. След още 5, мундирът потрепна, отвори очи и каза:
-Шайзе!
След това се огледа и като констатира, че е заобиколен от 3 великолепни създания реши че е попаднал в рая. Тези му мисли бяха грубо прекъснати в мига, в който Лина реши да провери защо никой не обръща внимание на тирадата й.


Ver Lark
----------
- Ето - връчи Зел с нежелание извадените стрели на първия срещнат, в случая Гаури, който бе вадил останалите - дръж си ги.

Блондинът пое инстинктивно и премигна.
- Ами много благодарско, какво точно да ги правя?
- Дръж ги.
- Окей..

Химерата се изправи и отупа полепналия по коленете омлет, след което се запъти бързо към изхода от градинката на кръчмата. Мундирите веднага реагираха:
- Майн гот! Той е жив!


Amelia
----------
Амелия уморено потърка челото си
-Все ми се струва, че имаше нещо, което трябваше да направя - сподели тя с никого определено - ама какво ли беше то? Хмм, сетих се!
След което се изправи със свити юмруци и се отправи към лежащата по очи Нага. Обърна я по гръб най-безкомпромисно, след което хвана с две ръце Кселос за краката и го издърпа измежду очите й. Едно мокро "плоп" и леко сътресение съпроводиха пътя на Кселос към светлината.
-фюююююююююююп - пое си шумно въздух Кселос! - Ох, Амел...ия, зад...ълже...н съм т...и, да з...наеш...!
Само че Амелия не му обърна внимание. Тя беше заета да налага Нага по лицето.
-Събуди се! Събуди се ти казвам!
Нага отвори очи. Една уголемяваща се длан запълваше зрителното й поле.
Пляс! Шамарът отекна наоколо, обезсмисляйки вековния труд на солиден брой философски школи (очевидно беше, че и с една ръка може да се направи пляс). Нага подскочи от възмущение.
-Кооооооой смее да удря най-красивото лице на планетата?А-ХА-ХА...
Пляс!
-Грация-онечан! КАК НЕ ТЕ Е СРАМ! - изкрещя неистово Амелия.


Ver Lark
----------
Междувременно, някъде относително недалеч..

Зелгадис предпазливо пристъпи към края на доста мрачния коридор, смърдящ на отдавна изтлели факли. По-назад единия страж в син мундир сладко бродеше из дебрите на безсъзнанието, докато другия се опитваше да изкрещи през грубия плат на баретата, натъпкана в устата му.

Химерата плъзна меча обратно в ножницата, само се пречкаше в тясното пространство.
- Lighting.

Бледосинята светлина на заклинанийцето освети околните три стени. Поправка, две стени. Отсрещната стоеше почти черна с леко загатващи се контури на тухлите и равномерно отразяваше мъничка част от искренето на кълбото.
- Знаех си.

Зел протегна ръка и докосна с пръст стената. По повърхността и пробягнаха миниатюрни вълнички, които начупиха огледалната повърхност и за известно време създадоха ефект на дискотека.
- Хайде, нямам толкова време.
- Не, нямаш - отговори приглушен глас откъм стената.
- Взех меча.
- Зная. Но трябваше да го вземеш не толкова видно.
- Да не бяха мои илюминациите по случай Вси светии?
- Отчасти.
- Глупости. Доведи ми другия.
- Кой друг?
- Не се прави на ударен, жрецо. Може да съжалявам, но сега няма да ти играя по свирката.
- Ще съжаляваш.

Химерата вдигна рамене. Отзад мундирът се блещеше срещу говорещото нищо и по мутрата му се стичаше ситна пот.
- Ако не спазиш това условие, няма дори да стигнем до следващото..
- Тогава ти губиш, аз просто ще почакам.
- Не губя. Печеля доза сигурност. Така или иначе не ти вярвам.
- Щом казваш.
- Сега го доведи.
- Не мога. Твърде слаб е, няма да пробие.
- Кх. Разясни ми ритуала.
- Сигурен ли си, че настояваш точно за това? Няма да можеш да го контролираш.
- Не ме интересува. Няма и да опитвам.
- Със сигурност сътресенията ще бъдат сериозни.
- Бог да пази Кралицата и хилядолетната ти мъдрост.
- Добре, добре. Слушай...

Химерата слуша съсредоточено тихия монолог известно време.
- Не, не става.
- Това е най-лесния вариант.
- Нямам намерение да се разправям с Филия. А и е твърде далеч.
- Има и друг начин...

След малко Зелгадис се изсмя косо.
- Забрави. Твърде пошло шикалкавене.
- Е, трябваше да опитам.
- Да. Да се върнем на предишния вариант..
- Можеш да замениш.

Мундирът започна леко да посивява, отказвайки се вече да дъвче баретата.
- Добре, но ще е трудно. Пак ще ми е нужен.
- Слаб е.
- Това може да се поправи.
- Нима?
- Да. - Зелгадис откачи ръкохватката на меча на Гаури от колана си - Light... come forth.

Острието приблесна бледо и забръмча леко. Всичко друго утихна за момент.
- Ето..

"Стената" леко се развълнува. Светлинното кълбо избрънча и наоколо започна да се завихря усилващ се вятър. Сабята започна леко да пулсира. Очите на Зел се разшириха.
- Реагират?!
- Разбира се, това е ключовият момент - гласът започна да се усилва на фона на лек ритмичен звук като от камбанки.

Нещо излезе от стената, профуча покрай химерата и изчезна.
- Трябва да я махнеш, последиците са непредвидими.
- Няма значение - повтори за кой ли път Зелгадис, замахна и продра с острието "стената".

Появи се разрез с надъвкани краища, от който извираше все по-ярка светлина. В него плуваха различни сиво-черни, не много ясни форми. Зел натисна по-силно Sword of Light.
- СЕГА!
- Не.
- Казах СЕГА - изкрещя с видимо усилие - Или забрави!

Вятърът се усили, заплашвайки да събори дори и няколкотонната химера. Наметалото и се откъсна и се залепи на далечната стена заедно с мундира. Изведнъж се протегна червено-оранжево пипало и докосна китката, стискаща ръкохватката. Тя леко задимя и Зел изпусна меча, който загасна и падна на пода. Разрезът се затвори доста бързо, макар и накрая като че ли да срещаше някакъв вътрешен отпор. Зел погледна ръката си - беше опърлена, но без някакви нараняванията. Присви очи.
- Да, това може да помогне..
- Надявам се контакта да беше задоволителен. Бележиш черни точки.
- Кх.

Обърна се и тръгна към изхода. Пътьом извади баретата от устата на посивелия от задух мундир.
- Вурст?

Онзи не отговори. Зел се измъкна навън. Слънчевата светлина не беше толкова силна.
- Филия ще ме убие, просто си го знам..


Lina Inverse
----------
През това време останалите седяха в кръчмата и се опитваха да се ориентират в хаотичната обстановка.
-ГРАЦИЯ??? АХАХХАХАХХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХАХА!!!! - това беше Лина, която въпреки преживения стрес (а може би именно заради него) в момента се въргаляше по земята сред останките от омлет в пристъп на здрав, но не и здравословен смях. От очите и течаха сълзи в такива количества, че оставяха локвички по земята. - ГРАЦИЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ! НАГА И ГРАЦИЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!!!!
-Никак не е смешно Лина-сан! - крещеше Амелия - Не знаеш колко сме изстрадали с татко заради нея!
-Ама това наистина ли е по-голямата ти изгубена сестра, Амелия? - Гаури не можеше да повярва. - Всъщност възможно е! Виж! - и Гаури посочи с пръст към очите на двете принцеси.
-Гаури, идиот такъв! - На Лина изведнъж спря да й е смешно. Пресегна се и го удари с юмрук по главата.
-Ей, ама ти нали се закле, че няма да ме биеш повече!
-Не говори глупости! - отсече рязко Лина. - Никога не съм казвала такова нещо!
В този момент Кселос не можа да издържи на изкушението и спря да се прави на декоративно храстче с надеждата, че Луна няма да го забележи.
-Oh my! Лина-сан, точно така каза!
-Не съм!
-Хех - Кселос изгримасничи по неговия си начин - Я да видим...
Размаха театрално ръце и замънка нещо под носа си. Чуваха се откъслечни думи, нещо като In nomine...magnetto....chromos...ferricus...oksidus....
изведнъж той започна да крещи с пълно гърло думите отключващи магията:
-REWIND!!!!!
В ефира се дочу ужасяващо скърцане, съпроводено със свистене, тракане и май че имаше и някакъв глас, нечовешки глас, наподобяващ скандал на катерички, притежаващи спасителен отряд...
-STOP!!!
Чу се злокобно изтракване с децибели, от които стъклата на прозорците леко звъннаха. Всички наоколо залегнаха в очакване на най-лощото. И то се случи...
-PLAY!!!!!!!!!
По смълчаните улици се разляха отчаяните крясъци на Лина Инверс:
-НЕ ИСКАМ ДА УМИРАААААААМ! О, БОГОВЕ! КЪЛНА СЕ, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА БИЯ ГАУРИ, НИТО ДА...
Лина направо посиня от унижението и щеше и да почернее, ако Филия не беше решила да сложи край на глупостите:
-Глупаво мазоку! Трябва ли да тероризираш целия град! Суров боклук такъв!
Кселос отвори уста, за да изпротестира, след това я затвори и преглътна. В кръчмата влизаха в боен строй цяла тайфа сини мундири. Подредиха се в безупречна редица като един от тях застана малко по-напред и започна да лае някакви неща на непознатия им език. Зад гърбовете на Лина и останалите нещастния, омърлян мундир направи жалък опит да стане, но се подхлъзна в една локва кетчуп (или може би кръв) и пак се пльосна в скута на загадъчната непозната, която само гледаше околната картинка с изцъклен поглед.
-Какво става тук? - изкочи от кръчмата късокоса жена с поднос в ръка. - От цялата тая дандания ме заболя главата!
Присъствието й преобрази цялата картина. Мундирът спря да лае, Кселос се озърна за скривалище и с прискърбие установи, че единственото подходящо нещо в спасителна близост бяха очите на Нага.
"Е - каза си той, докато се правеше на брошка кацнала върху оскъдното Нагино бюстие - подслонът си е подслон"
Лина изведнъж разви впечатляващата способност да става плоска (имам предвид двуизмерна, ерррр, абе няма значение всъщност...) и да се слива с околната среда, нещо, което обаче не й помогна, когато Луна мина покрай нея и я забърса за ухото.
-Луна-онечаааан, пусни меееее! - изплака хрисимо Лина, докато Луна я мъкнеше устремена към сините мундири.
-Е, момчета? Проблем ли има?
-НАЙН! - изкозирува й новоназначения за шеф мундир.
-Тогава да ви няма! - нареди Луна
-ЯВОЛ! - мундирите направиха кръгом и се изнизаха по норматив.
Чак тогава Луна пусна ухото на сестра си.
-Е, Лина, мина толкова много време! И въпреки всичко се радвам да те видя!


Ver Lark
----------
- Леви... Леви... Леви...

Зел равнодушно изгледа колонката войничета в мундири, която се изниза край него. Поповдигна края на носната кърпа, която бе завързал на лицето си и продължи бавно към гостилницата. Във въздуха висеше напрегната тишина - тоест, чуваха се нормалните градски звуци, а не пороя изливащ се от пастта на Лина и жалните крясъци на потърпевшите. Дори нямаше и тълпа или вой на Бърза помощ.

Вече се виждаше ниската оградка на таверната и крайните маси, застинали в състояние на пълен покой. Зел се зачуди за момент да не им ли придаде лек кинетичен тласък или поне кръгово движение с някой Diem Wind и магийката се завихри за миг край ръката му, вдигайки лека вихрушка от вчерашни вестници и капачки Гаав-Кола. Химерата се отказа и вдигна една от тях.
- Е тва изби рибата..
- Виж господарю, демон! - прошепна някакъв глас наблизо

Зелгадис се смръзна, пускайки гигантски sweatdrop.
- Не ставай глупав, Воле - отвърна друг, старчески - Има точен набор крайници, при това даже чифтни. Освен това не излъчва характерната миризма.
- М-м-миризма... - изхърхори Зел
- И отсъстват определените секрети - завърши доволно старческия глас.
- С-с-секрети?!
- Но, господарю..
- Освен това, моето момче, се обзалагам на две кани вино, че сега ще влезе в ей оная кръчма там и няма да направи впечатление никому. Вероятно обаче няма да си поръча храна.

Зел се отказа от изкушението да хвърли поглед назад и бързо се шмугна през входа на гостилницата.
- БУ! - изрева.

Никаква реакция, освен че Филия го изгледа обидено, а Кселос се възползва да се дематериализира.
- Ето видя ли - с доволство изкоментира стареца.
- Как разбрахте, господарю?
- Много просто, Воле. Ако въпросният беше демон, нямаше да ти се наложи да си пробиваш път с лакти през продавача на бухти.


Xellos
----------
Всички освен Зел се бяха строили хрисимо в кухнята на таверната.
- Изчакайте ме да се преоблека - нареди Луна и излезе през някаква врата. Очите на героите шареха по тенджерите и другите странни уреди за приготвяне на тоновете храна. Гаури облизваше нещо съмнително от един черпак с незамислена физиономия. Нага душеше шишетата, а Кселос и Филия възстановявахе душевното си равновесие около един чайник с маргаритки. На една от стените имаше омърляна галерия с залепени рисунки. Две от тях съмнително приличаха на кръстоска на Лина и Гаури и две озверели мазокута. Отдолу с големи букви от гилдията на миячите на чинии имаше табелка. Амелия тихичко се приближи и прочете - При забелязване на тези две бедствия в кулинарията, моля изисквайте десетократно възнаграждение за труда от работодателя си. (дори да не са си платили сметката, той е задължен да ви овъзмезди по чл.1 т12)... Една черна котка подремваше в ъгъла до печката лениво и от време на време отваряше едно зелено око и казваше Нияу. СЛед малко се чуха стъпките на Луна...


Amelia
----------
-Такааааа, докъде бяхме стигнали? - зададе си риторичен въпрос Луна
Лина се опита да се скатае. Луна й се ухили широко и Лина се закроти на мястото си с омърлушен вид.
-А, вино ли надушвам?- чу се глас зад тях.
Обърнаха се. Отзад седеше малко крехко старче, придружавано от едър левент. Старчето бързо се ориентира към Нага и за потрес на всички присъстващи хвърли само бегъл поглед върху очите й, докато напредваше целеустремено към многобройните бутилки. Намери си една пълна, отпуши я, изля определено количество в гърлото си и каза на съпътстващия го младеж:
-Ех, Воле! Това вино е една наистина приятна изненада! Воле?
Волът, обаче не отговори веднага, защото беше потънал в съзерцание. Старчето проследи погледа му и се подхилна. След това въздъхна:
-Ех, ако сега бях на деветдесет години... - след което изля още една четвърт от бутилката върху сливиците си.
-Ъм, ъъъъ, господарю Ли - обърна се към него младежът - задачата, заради която дойдохме тука...
-Да, Воле?
-Ъм, ми, ъъ, мислех си...
-Да?
-Дали не включва съблазняване на млади и надарени девойки? Задачата де...Имам предвид, като част от някой хитроумен план за заграбване на нечие богатство например. Ъъъъъ...
Гаури, който седеше точно до старчето се приведе към него и зададе въпросът, който от известно време интригуваше цялата маса:
-Ъм, извинете, но кои сте вие?
-А! - засмя се малкото човече срещу него и му протегна крехка ръчица, която Гаури внимателно пое. - Казвам се Ли Као. Имам малък недостатък на характера. А това е Вол Номер Десет.
Гаури се засмя с ръка на тила:
-Аз съм Гаури, а това там са Амелия и Филия. Онзи мрачният е Зелгадис, а този, който току що се опита да изчезне е Кселос. - накрая посочи към Лина - А това е Лина. Тя има доста големи недостатъци на характера. - ловко се приведе встрани, при което хвърлената по него чиния се разби в земята, отчупвайки парченце от паважа. Луна изръмжа, при което Лина отново се закроти на стола, а Гаури продължи да говори на старчето - Видя ли какво имах предвид? А онзи там с мърлявият син мундир е някакъв тип, който не познавам. И жената с него, ъъм, под него, също.
В този момент въпросната жена най-сетне изтупа синия мундир от скута си и се отправи към приятелите. Когато лъчите на слънцето я огряха всички ахнаха - зад гърба й трепкаха и блестяха в абсолютна цветова хармония две прекрасни прозрачни крила.
-Лина-саааан! - извика Амелия - Виж, Ангел!
"Ангелът" се приближи и с леко срамежлива усмивка каза:
-Здравейте! Аз съм Ая! Радвам се да се запознаем!
-Хм - кисело се обади Кселос. Новопристигналата леко му бъркаше в здравето. Приличаше на някоя от ония героини, които имат навика да вървят из зелените поляни и да пеят колко са прекрасни птиците, небето, слънцето, пеперудите, гъсениците, гризкащи листата на дърветата, цветята, кучешките фъшкии и въобще всичко, за което се сети някой болен мозък - Другата по ми харесваше!
-Коя друга, Кселос-сан? - попита учудено Амелия. - Тук нямаше друга!
Хей, ти! Добре ли си? - изтича тя до Ая, която при забележката на Кселос залитна, придоби много морав цвят и пусна голям sweatdrop. - Ела да поседнеш ако искаш!
-Наистина - изсумтя и Зелгадис. - Къде ли отиде онази другата? - след което се изчерви като си спомни нещо и побърза да добави:
-Не, че ми е притрябвала толкова!
-Ааааа, Зелгадис-сан! - жизнерадостния глас на Амелия го постресна - След като най-сетне се успокоихме в компанията на тези прекрасни хора тук - кимна към Луна, Ли Као и Вола и умишлено пренебрегна Нага, която не забеляза това, тъй като си беше завряла носа в една бутилка и проучваше съдържанието й - Аз трябва да ти кажа това, заради което преминах през толкова трудности по тежкия път насам. Но Справедливостта иска жертви!
-Хайде стига Амелия - изтърси Лина уморено. - Много добре знаеш, че Филия ни докара дотук! Не сме направили и една крачка пеша! - погледна към сестра си - Добре, де, млъквам!
Амелия застана пред Зелгадис. На лицето й се четеше готовност да изпълни своя воински дълг в защита на доброто. На лицето й се четеше и лека червенина.
-Зелгадис-сан! - удържа рефлекторния напор да насочи Показалец към химерата. - Извинявай! - почервеня още малко - Не исках да те засегна!


Ver Lark
----------
- Хмпф - изкоментира Зел - Свикнал съм.
- Зелгадис-сааааааан - гласът на Амелия опасно се изкриви надолу и очите и плувнаха, придобивайки онзи нещастен вид на амебки.
- Хайде, хайде. Нищо не е станало - химерата се пресегна и я потупа по рамото - Ето, виж... очарователните хора. И Ангелът.
- Да не съм бебе? - нацупи се принцесата.
- Ъ.. - сдъвка Зелгадис в отговор - Абе защо ВСИЧКИ идват НАОКОЛО с НЯКАКВА МИСИЯ?


Colonel
----------
След малко пред групата се появява оранжев портал. През него се виждат познати физиономии като Лунандар и Volokin ,но също и непознати като огромия лилав бръмбар ,който стои пред портала. След малко огромния бръмбар се запътва към Зелгадис. Бръмбара изчезва от портал и се появява пред Зелгадис полузамръзен.
След секунда избоботва- Здравей страннико аз съм Ануб'арак и ви уверявам че идвам с мир. Мисля че вие вече познавате онзи елф там.- и показва към Лунандар.- Съжалявам че се изтърсих така, но ме накараха да отворя портал към вас. А... и още една молба не ме разфасовайте докато правя магията за прехвърляне.-След което се усмихва на останалите около Зелгадис и се обръща към портал. Извиква на останалите да идват и зпочва да чертае руни във въздуха с огромната си щипка. След като изписва първата руна започва да говори нещо( което много мяза на староегипетски език.)


Volokin
----------
Volokin s leka usmivka na usta iz4akvapolovinata na grupata da iz4ezne v oranjevata svetlina.V momenta v koito portala se zatvori sqnkata pada na zemqta povalena ot zarazniq si smqh.Po edno vreme Lunandar leko pritesnen pita Volokin dali e dobre.
-Dobre, sum XAAAAAAAAAAAAAAXAXAXAXAXAXAXAXA!!!!!!!.Gaya- mgiosnica obi4a6a jivotnote i gorata, nai veroqtno elfopodobno XAAAXAXAXAXAXA!!!!
-Za6o ne e li taka? Pita Lunandar
-Ne! kaji mi bezsmurtni kakva e starata duma na naroda ti za jivot?
-jivot=priroda=zemq Gaynen... No edna ot dialektnite formi opotrebqvana vse o6e i v Purvostan e Gaya... Gaya ne e jivo sujestvo, pone ne i edno edinstveno
-Moment! Provikna se Voniram. Ni6o ne razbiram, zna4i tazi Gaya ne e istinska, samo nqkakva prikazka?
-Ne glupako!Gaya e realno prosto e tolkova mnogo ne6a, 4e samata misul da bude definirana e nemislima. Kaza Daron
-Gaya e vseki struk treva, vsqko jivotno, prica i riba.Vsqko darvo ili hrast, elf.Gaya e i samiq Volokin.4isto i prosto(kato gimnasti4ka sled banq) Gaya ne e li4nost a samata gora, a Shanodinskata gora, e samo oblast.
-Mooolqqq? Vuzklikna Voniram
-Otivame v stranata Gaya, grad Shanodin.Kaza ve4e leko iznerveno Vampira elf.
-Neka trugvame, imame put do portala.Taka grupata poteglq kum portala za Erianiv


Amelia
----------
Групата седеше смълчана и слисана. По едно време Лина си прочисти гърлото и каза:
-Кхъм. Случайно и вие да виждате огромен говорящ бръмбар, който прави нещо като портал току под носа ни?
-Да... - отзова се останалата част от групичката, след което потъна отново в мълчаливо съзерцание на ставащото.
-Значи всичко е наред...
След десетина минути новодошлите вече бяха минали през портала, който таман се затваряше. Набиваше се на очи липсата на каквато и да е хоризонтална площ, незаета от някакво тяло (в повечето случаи странноизглеждащо). Наоколо търчаха сервитьорки и настаняваха новодошлите из малкото кръчме. Една от тях водеше преговори с бръмбара да позволи да го използват временно за маса. В кухнята се чуваха странни неща:
-Пет кани вино за маса номер 3 и две чаши кръв за господата на маса номер 6. - момичето говореше с автоматизиран тон, в който си личеше отчаяната битка, която мозъкът води с устата му.
-Боже мой! Някой има ли представа с какво се хранят нерубианците???
-Прилича малко на торен бръмбар. Дали да не го пратим в обора?
-Няма как, вече наредих няколко блюда върху него.
-Елфът от маса 4 се оплаква. Открил е малко червейче в салатата си и настоява веднага да го върнем в естествения му хабитат.
-Кой е естествения хабитат на елфите???
-Не бе, за червейчето става въпрос. Казва още. че е възмутен от факта, че вегетарианското ни меню е толкова бедно!
Отвън сред масите се носеше и Луна и скоростно раздаваше къде посуда, къде напитки, къде по някой и друг удар, предназначен за тази част от мъжкото население, която проявяваше неприлични мераци. Наложи й се да прекъсне замалко заниманието си и да разгони с няколко красноречиви жеста една групичка сини мундири, които довтасаха да видят за какво е цялата суматоха.
На Зелгадис целияттози хаос започна да му идва малко множко.
-Аз се махам оттук - каза той и стана от стола си, хвърляйки няколко монети върху масата. Осъзна почти в същия миг, че това явно няма да стяане скоро поради 3 причини:
1.Пътят до изхода беше станал непроходим от маси, столове и тела. Той леко се възхити от почти свръхестествените умения на сервитьрките да циркулират наоколо, преминавайки през навалицата почти като телепортиращи се мазокута.
2. В момента и без това нямаше къде да ходи.
3.Лина, която, освободена от любящото си сестринско присъствие, се беше саферясала, сега го държеше много здраво за наметалото.
-Зел, моето момче - ухили му се озъбено и с мазен тон Лина - трябва да си поприказваме с тебе за нещо мое, което е в тебе...