Слейърс 03 - По следите на изчезналия мундир II

[NIK THE FLASH]

Част 2 - В Мейн

Ver Lark
----------
- Доста спокойно изглежда - отбеляза Зел, оглеждайки града. Двамата с Кселос стояха на върха на близкото хълмче. Всъщност, последният се рееше полуизлегнал се с ръце под главата на някой друг метър над земята. Зелгадис изсумтя - Няма ли да слезеш долу? Доста е досадно така, да знаеш.


Xellos
----------
Ех, и ти пък Зелгадис. В крайна сметка за къде си се разбързал? Рез за сега се е скатал някъде, а може и слуховете за местните безчинства да са свързани с неговите игрички. Неприятностите ясно че няма да ни се разминат, така че нека се наслаждаваме на мига. Огледай се, виж прекрасните цветове на природата, слънцето как огрява града ширнал се към нас, синото небе и сините куртки на приближаващите се насам с бърза крачка и извадени саби воиници... oh my...


Ver Lark
----------
- Кх.. - ръката на Зелгадис автоматично се насочи към меча, висящ на кръста му. Бавно преброи, мърморейки си под нос нещо и я отпусна. - Ахоооооооой! Как сте там?

Не получи отговор.
- Надявам се имате информация къде двама... ерр уморени пътници могат да получат малко почивка и чаша хубаво вино?

Без отговор.
- Темерути?

Сините мундири най-накрая изкатериха височинката, на чиито връх стърчаха Зелгадис и Кселос. Единият, изглежда водача, ги посочи и изкрещя нещо от типа на "Халт!". Онези се спогледаха неразбиращо.
- Моля?
- Халт!
- А?

Кселос вдигна пръст с убедителна усмивка на лицето. Секунда по-късно двамата със Зелгадис се въргаляха по росната тревица. Още секунда по-късно мазокуто се рееше на метър над земята.
- Това защо?
- НЕ МОЖЕШ просто да ги посочиш с пръста си!
- Извинявай?!
- За пръста ти говоря.. - упорито продължи да навива Зелгадис - Не е справедливо!

Кселос изумено огледа показалеца си. Изглеждаше доста.. пръстовидно.
- Какво по-точно имаш предвид?
- Казах, че не можеш...
- Това го чух. И кога всъщност прихвана цялата работа със справедливостта?
- Ъ?

На заден фон синият мундир продължаваше да крещи нещо неразбрано с все по-истерични краски в гласа си.


Xellos
----------
Кселос присвил очи, огледа атакуващите ги мундири и тресна с длан по земята мълчаливо. Синьото небе не позволи на гледката да добие по-фойерверкски тип, тъй като хфърчащите в небето сини мундири по-трудно се забелязвха на фона на изригналата пръст. Зел примигна укорно към Кселос, и добави един файърбол за цвят. Изтупа няколко камъка забити в косата си, докато наоколо продължаваха да тупкат глухо и крещят хора. Зел се доближи до най-близкия сгърчен на земята човек, който крещеше преди малко "халт". Сега тихичко си стенеше, свит върху купчина детелинки.
- Кои сте вие и защо нападате безащитни и изморени пътници? - подритна го Зелгадис.

- Ich verstehe nicht*
- Ъ - сподели Зел
- Oh my... Добави Кселос. След няколко минути ръгане се спогледаха и стигнаха до единодушното решение - Тия определно не са свързани с Резо. Време е да навестим Сейлун. Предвид че Лина е там, по добре да побързаме преди да е изтрит и той от лицето на земята - спомена Кселос. Хвана за дългото ухо Зел. Двамата трепнаха в черна сянка и се отнесоха. След тях остана разорано поле огласяно от звучен чуждестранен език, така наситен с емоции и охкане, че нямаше нужда от превод за да се досети човек какво пожелаваха на двамата туземци и евентуаните им роднини.


*Не разбирам (нем.ез)