Слейърс 06 - Маслиненият пътепис

The Doctor · Post by **The Doctor** » Sat Mar 27, 2004 1:27 pm

Елада

Далекоизточните пространствени преходи определено не се отличават с оная експлозивна помпозност, характерна за Европа от известно количество столетия по-късно.

В резултат на това всички се накамарчиха на купчина на дъното на тясна и доста кална яма.
- Защо ли не се чувствам особено измъкната - изцеди Лина, на която тоя ход така и така не и харесваше.
- Ммм ммм мммм ммммм!
- Какво?
- МММММ!
- А? - почеса се магьосницата.

Купчината се разтресе и изпод нея изпълзя буца кал. Тя изплю по-малка буца кал.
- КАЗАХ, да се оплакваш няма от какво! На МОЯ гръб, стоварвате се винаги, ммм! - рече кафявото нещо и се подпря на откъснатия корен.
- Тъй тъй, ама сам си си виновен. Всички предмети падат еднакво бързо. Как се беше прехласнал младия Ню Ю по онова време... А пък Тон беше доста китно градче, преди да им опоска всичките ябълки. Чудя се какво ли щеше да му се случи, ако нямаше късмета Лин Чу да се роди чак след няколко години в съседната провинция..

Ли Као се бе хванал за някакво коренче и се полюшваше на метър над главите им.
- Воле, я ми помогни да сляза от тук.
- Незабавно, учителю. А какво стана с ябълките?
- Сварихме ги на ракия, разбира се - отвърна Ли Као - Няма зян да идат, я!
- ...когато ябълките се приготвят по каноните Му, с канела, счукана захар и разбито яйце, се превръщат в имераторски деликатес. Което, разбира се, не важи за ябълките Лу, правени на фурна..
- Колко каааал!
- Хей, това не е ли врата?
- ...месото от младо бодливо свинче се натрива с чесън, чер и червен пипер, сол, след което се обвива с намаслена хартия, след което се оставя в земята за тринадесет дни, по един за всяка от тринадесетте черни отрови. После се облепя с кал, и се заравя в жар, която се подменя до изпичане на калта, за да се изпарят през изпръхналото шестте червени отрови. Които съвсем не присъстват у...
- Млъкни! Гладна съм! ОКТОПОД-НА-КЛЕЧКА! Какво гледаш като чироз! Отваряй я вече тая врата!

Гаури усмихнато я замери с кално топче.
- Много се съмнявам, че сме се озовали пред портата на междупространственото заведение за бързо хранене, Лина. Дръпнете се малко..

Блондинът внимателно утъпка пръстта на няколко крачки, след което се засили и заби рамо във вратата. Дървото проскърца, но не поддаде.
- Посегнах с ключа... - затананика Кселос, но бе прекъснат от премерения удар на Филия.
- Суров боклук!
- Ауу! Прерасъл гекон - избля ехидно образуваната на стената ваденка - Какво пак направих?
- Дори и нищо да не си направил - вирна гордо панделка драконката - със сигурност скоро ти предстои да го сториш! Дайте на майстора.

Филия запретна ръкави и разлюля боздугана. Прехапа език и примижа, мерейки се. Боздуганът се заби с цепещ звук във вратата, която се разтресе, но отново не мръдна.
- Ъъ.. вижте.. - рече Зел отзад.
- Сигурно е омагьосана - рече Гоустуинг.
- Ще си умрем тук!
- От глад - отвърна намусено Лина.
- Вратата е изцяло твоя - нахили се Гаав.
- Не мога - отвърна още по-намусено Лина.
- Най-накрая да видиш и ти зор, Лина Инверс! Ха..

Ръката на Лина изскочи мълниеносно и препрати радостната Мартина в обятията на Морфей.
- ОХОХОХОХОХО! - разтресе очи Нага, залепяйки веднага влажния поглед на Гаав - Колко и било на Лина Величието! Нюню!
- Слушай какво, Нага... - напуши се Лина.
- Чувал съм - сподели тихо отзад Червеният жрец на Ли Као - че при продължително съжителство циклите се синхронизират. Доколкото разбирам киселото мълчание на малката Филина щерка и тия гневни оратории, може и да има известен резон.

Близкостоящият Зелгадис суетдропна.
- И аз тъй съм чувал - кимна Као - но съм избягвал да се задържам достатъчно дълго, та да разбера.
- Сега ще видим.. Тъй де, образно казано. Ей, Грация!

Нага се завъртя и погледна Резо.
- Чувам, че доста си напреднала в занаята - рече жрецът - Я покажи на чичо си Резо.

Нага се изблещи за момент.
- Нищо по-лесно за Най-великата, Най-прекрасната..
- Да, да, знаем.. - усмихна се неопределено Резо и завъртя слепите си очи - Ама какъв е тоя шум?

В другия край на ямата Кселос, с лекарска престилка и огромна превръзка на устата бе приклещил Лина и се опитваше да и набута конска доза неизвестен цяр в устата. Междувременно Нага изблъска тъкмо привършващия някакво внушително дълго заклинание сребърен дракон и започна да напява нещо.
- Не.. Това ще е прекалено - "измърмори" на всеослушание след малко и смени напева. Ли Као предателски ръчна Резо в ребрата.
- Това пък ще опустоши цялата околност - сподели "под нос" Нага и пак смени плочата.

Зелгадис се плесна по челото и побърза да се подреди пред вратата. В ръката му се появи показалка, която той с отривисто движение насочи към табелката до вратата. Моментално светнаха прожектори, а химерата издърпа огромно увеличително стъкло, което накара шестте букви да запълнят почти цялата стена. Пишеше "Дръпни".
- Виждате ли колко е просто - изхмпфка Зел и отвори.

***

На другия край на тунела се опна дълъг и още по-мокър речен бряг. Навсякъде се извисяваха черни тополи и всичко бе осеяно с отвратителни цветенца.
- Не мирише на Китай - сподели Резо.
- И не е - отвърна Ли Као - Широк кален намек, че започваме да злоупотребяваме с някои висши сили. Което е малко странно, само по себе си, тъй като когато единият от нашите големи учени словоблудстваше над неевклидовата геометрия, преминаваше поне по седем пространства на ден. Буда щеше да се изприщи от яд, ако разбира се се беше родил тогава.
- И нещо друго не мирише - рече Резо - Май загубихме и съществен аромат...
- А, не му се притеснявай на Ханджията, ще се оправи. Тесничък му е прохода.
- Хей, хей, хей, ХЕЙ! - провикна се гладно Лина, която беше застанала на брега.

Сред мъглите бавно се приплъзваше някаква лодка.

Жеко · Post by **Жеко** » Sat Mar 27, 2004 2:05 pm

Кими безрезултатно се мъчеше да предпази роклята си от лепкавата белезникава кал и ругаеше не съвсем по женски.
-... Агнешките ембриони се изваждат от утробата на овцата по точно определено време, като се гледа да се запази мехура цял, защото от течността се приготвя прословутата Марината на Осемте Хиляди Достойнства. Тя съдържа още корени от пищялка, с които трябва много а се внимава, защото ароматът им е твърде силен...
Ханджията се бе промъкнал с мъка през прохода и отново изпадаше в гастономични оргазми.
-Къде ли сме попаднали?- запита Ли Као.- Не бях виждал толкова асфодел на едно място. Ханджио, къде ни докара?
-Асфоделът се задушава с гъби, а настърганият хрян трябва да кисне в сусамово масло поне седмица, преди...
-Този път се разминахме на косъм.- въздъхна Резо.- Не очаквах толкова силна атака. За малко щях да изпусна нещата от контрол. Това значи, че колкото по-бързо се върнем, толкова по-голям е шансът ни за победа. С времето силата ми намалява...
-...А, в Прословутата Средлетна Пита се замесва жабешки хайвер, събиран още през ранна пролет и съхраняван в смес от лимонов сок и Черно Кантонско Вино...
-Кой, по дяволите е тоя?- попита раздразнено Лина, посочвайки избавителя им.
-Ханджията шеста степен Ту.- отговори усмихнато Кселос.- Богът на готвачите.
-Няма ли начин да го разкараме, наду ми главата. Освен това, като го слушам адски ми се прияжда, а тука няма какво!!!
-...Но, вие ТРЯБВА да знаете!... В предварително намаслената хартия се увива парче бяло сирене с масло, лук и червен пипер, след което се пече на жар...
-Лина-сан.- обади се Амелия.- Трябва да ти разкажа какво разузнах...
-...Шишчетата по Свогенски се правят с нарязан на парченца кренвирш, между които се слагат парченца хляб с масълце и подправки...
-Ако намериш пролука в тия словоизлияния- отвърна Лина.
-...Широко разпространена заблуда е, че вкаменелостите на стават за ядене, но това не е така. Кората от Лепидодендрон се накисва за девет години в...
През това време, лодката се бе доближила до брега. Караше я прегърбен старец.
-Калимера!- извика им старецът.
-Гърция.- констатира Резо.- На времето идвах и при Асклепий, да ми излекува слепотата... Голям шарлатанин излезе. Само ми взе парите и ми даде направление за някакъв си Хипократ, дето даже не можах да го открия... Калимера! Сигноми сас, пу врискомасте?
-... Гърците са големи майстори на сърмичките. А мусаката им се прави с пържен патладжан и...
-Ден ксерете?- изненада се старецът.- Апо то Стикс.
-Резо го попита къде сме.- превеждаше Ли.- А той се изненада, че не знаем. Това било Стикс... Ето защо има толкова асфодел наоколо.
-... Асфоделът става много вкусен, когато се гарнира с конски боб и сос от зехтин с чесън и босилек...

Жеко · Post by **Жеко** » Sun Mar 28, 2004 4:53 pm

Резо и старият лодкар, чието име се оказа Харон вече се пазаряха от близо половин час за цената да ги откара до най-близкия град. Хитрият грък се оправдаваше, че не му било по разписание и искаше наистина безбожна цена.
-Амартия!- викаше възмутен Резо.- Енглима! Поли акриво ине! Пара поли!*
-Ан телис.- отговори Харон.
-Изпроси си го, смрадлив старец такъв!- изсъска жрецът и се обърна към Ханджията Шеста Степен Ту.- Ханджио, знаеш ли гръцки?
-Малиста!**- озъби се Богът на готвачите.
-Този старец се оплака, че не бил хапвал вкусни неща през живота си. Научи го, моля те, как да готви!
С един скок Ханджията се озова на лодката, облиза бърни и заобяснява:
-То хтаподи ине калитеро ме...***
Резо се усмихна зловещо.
-Май Шабранигду е взел връх.- изкоментира Зелгадис.- Това беше жестоко.
Групичката се запъти надолу по течението на реката и оставиха Харон да се разправя с Ханджията.
-Това не може да продължава така.- каза Резо.- От една страна, добре, че попаднахме в Гърция. Тук има много мъдреци, които биха могли да помогнат. Само дето, никой освен мен и Господаря Ли не знае гръцки. Е, вероятно и Кселос... но, това е навярно тайна.
-Не****.- отговори ухилен Кселос.
Резо повдигна вежда.
-Авто ине мистико то прагма*****.- каза мазокуто.
-Това е добре, а относно другите... Филия, ще ми дадеш ли Recovery?
-Добре. RECOVERY!!!
-Благодаря ти...-Резо подрънка с жеъла си.- DEBABYLONIZER!!!- червен пламък изригна от него и се разпростря върху останалите.- Заклинание за всеобщо разбиране. Перманентно.Не черпи много от силите. Само се боя, че Гаури и Вола няма да могат да се възползват от него, защото не са магьосници... Но, нищо, ще помагаме.
-Проба: Едно... Две... Три... Проба...- каза Ли Као на китайски.
-Разбрах те, кимна Лина.- А, сега, няма ли да ходим да ядем?
-Господарю Ли, кога за последен път си бил в Гърция?- попита Резо.
-Никога.- отвърна Ли.- Навремето изучих езика им, когато преговаряхме с Прокопий, по времето на император Тан.
-Чудесно!- озъби се Лина.- Значи ще трябва да ни води слепец!... Или мазоку.
---------------
Не след дълго се озоваха в красив, спретнат град с бели къщи, пазари, таверни и прочие. Тъкмо излязоха на площада, когато Резо чу познат глас.
-Омире, ти ли си?- попита той.
-Резо, стари приятелю, не съм ти чувал гласа от толкова време... Какво стана, излекува ли се?
-Уви, не. Асклепий ме прати за зелен хайвер при някой си Хипократ. А с тебе какво стана?
-Същата история. Даде ми направление за Хигия. Като отидох там, оказа се, че е затворена и я разследват за оня случай с търговеца, умрял по време на липосукция и скандала със силиконовите... очи.
Червеният жрец леко извъртя лице към Лина и се усмихна перверзно.
-Грррррррр.- каза тя.- Хентай! Ще видиш ти като си върна силите!
-Значи така, казваш...- проточи Резо.- Това на нищо не прилича...
-А, прилича!- отвърна нещастно Омир.- На здравна реформа по балкански.
Още не завършил, от близката уличка изскочи чисто гол мъж, прекоси площада с викове "Еврика, Еврика!" и, без да иска, се нацепи в Зелгадис.
-Внимавай къде тичаш!- извика Зел, червен като домат.
Мъжът ни най-малко не се смути, ами погледна учуден към химерата и леко почука по рамото му с кокалчето на показалеца си.
-Скала!- изкоментира учуден той.- Точно това ми трябва...
-Здравей, Архимеде.- поздрави Омир.- Имам удоволствието да те представя на Резо, червения жрец. Резо, това е Архимед. Философ.
-Приятно ми е. Точно от философ имахме нужда. Ще ни помогнеш ли?
-С удоволствие, с удоволствие... Даже, ако се съгласите да ми сътрудничите, каня ви на симпозиум.
-Какво е това?- попита подозрително Лина.
-Угощение.- подаде услужливо Ли Као.
-Дадено!- очите на дребната магьосница светнаха.- Каква помощ искаш?
-Искам да изпробвам новия си метод за тегловен анализ на него.- Архимед посочи Злгадис.
----------------
Малко по-късно същия ден Лина унищожаваше несметни количества здравословна средиземноморска кухня... заедно с чиниите и тенджерите, а Ли Као, Резо, Архимед и Омир топяха Зелгадис в леген с вода и определяха процентно минералния му състав по новия метод.
-Гаури, хлябът свършва!-извика Лина,- Иди да купиш!
-Ама, Лина, аз не знам Гръцки.
-Резо, как е хляб на Гръцки?
-Псоми.- отговори жрецът.- Ще кажеш: "Тело псоми."******
-Псоми, псоми, псоми...-заповтаря Гаури за да не забрави думата и тръгна бързо да търси бакалия.
След малко се върна тичешком и без хляб, погнат от мощен атлет с влажен поглед.
-Помощ! Какво иска тоя от мене?- викаше блондинът.
-Какво става?- намеси се Ли Као.
-Ами вървя си аз към бакалията и си повтарям, каквото ми каза Резо.- започна Гаури, мъчейки се да се изтръгне от прегръдките на мъжа.- И тоя ме чу и ме погна.
-А ти какво ТОЧНО повтаряше?- Ли присви очи.
-Тело псоли.*******
-МУАХАХАХАХАХАХАХАХХАХАХХАХХАХХА!-обади се вече пияната Нага.- Тело псоли!
-Наистина ли, скъпа- каза Гаав, който бе пропуснал предишната част на разговора.- Аз мога да ти дам, каквото искаш...
-Медузоподобен мозък!- избесня Лина.- Даже един хляб не те бива да купиш.
Резо обясни на разочарования грък каква е работата и тъкмо се канеше отново да се върне при Архимед, когато чу ядосания глас на Зелгадис:
-Е, не!!! Това е вече прекалено!
-Но, Зелгадис, как ще докажа метода си, ако не го съпоставя с предишни утвърдени методи? Трябва да взема проба, не се дърпай.
-BOMB DI WIND!!!
На мястото на Архимедовата къща остана широк кратер.
-Добре, че преди това си хапнах.- каза Лина, докато се отърсваше от ситния мраморен прах, в който се бе превърнал дома на философа.
-Това бе забележително.- каза Омир.- Заслужава няколко реда мерена реч...
"Музо, възпей оня гибелен гняв на Зелгадиса Резов!
В кратер превърна от ярост красивия дом на мъдреца..."
------------
*Грехота!- викаше възмутен Резо- Престъпление! Много е скъпо! Прекалено много.
**Разбира се.
***Октоподът е най-добър с...
****Да
*****Това няма какво да го превеждам...

******Искам хляб.
*******"Псоли" е това което Гаури има, а Лина, примерно- не.

Amelia · Post by **Amelia** » Wed Mar 31, 2004 10:55 pm

-Еееееееех! Толкова е хубаво! - Амелия се обветряше, кацнала в наблюдателницата на едно малко корабче, което приятелите бяха успели да наемат от близкото пристанище. От време на време поглеждаше върха на мачтата с тъжен блян в очите. Лина беше доста категорична в изразяването на мнението си относно акробатиките на принцесата и "онова време от месеца". Като ставаше дума за дребничката магьосница, тя днес определено беше станала със задните си части нагоре. От вчера я тресеше някакъв неистов бяс. Добре, че в момента не можеше да използва заклинанията си, иначе от това красиво кътче нямаше да остане много. "И все пак, наистина ли трябваше да пребива нещастния собственик така? Вярно, че искаше безбожен наем за кораба, но изглеждаше толкова изтормозен и беден...Дори каза, че сам си прерязва гърлото като го дава за толкова малко пари..." - силен крясък извади принцесата от мислите й:
-АМЕЛИЯЯЯЯЯЯЯЯ! - крещеше Лина отдолу - ВИЖДАШ ЛИ НЯКАКВА ЗЕМЯ?
-НЕЕЕЕЕ! - извика в отговор Амелия и продължи да съзерцава морската шир.
-Проклятие! - издаде вече с по-нисък децибел Лина. След това се обърна към Зелгадис и го попита за ен-ти път днес - Зел, сигурен ли си, че се движим в правилната посока?
Зелгадис сви рамене. Седеше на палубата до една голяма квадратна кърпа, покрита с чаши, чайник, чиния с бисквитки и Филия и посръбваше кафе. Изглеждаше умиротворен. В този свят никой не го познаваше и никой не беше на лов за наградата, определена за главата му. Където и да се намираше въпросната Гърция, то местните жители не бяха чували нито за Фил, нито за Сейлун. Печатът на бялото кралство също не вършеше работа тук. Май това беше основният дразнител за Лина.
-Нахалник със нахалник! - каканижеше възмутено тя в момента. - Да иска от мене пари! От мен, едно беззащитно и бедно момиче...
-Линаааааа - прозя се Гаури в хамака до нея. - Още ли мислиш за това?
Мързелив ритник го завъртя и оплете в мрежестата люлка.
-Ти да мълчиш, медузоподобен мозък! Заради твоите изпълнения трябваше да бягаме от града. - Лина потръпна при спомена за количествата олигавени мъжки индивиди, които ги преследваха дори известно време след като бяха навлезли във водата. Явно мълвата за стройния, русокос псоли-фен се беше разпространила доста бързо.
-Не се безпокой! - прозвуча дълбокият глас на Резо - Омир обеща, че там където отиваме, няма да има много мъже.
-Хмпф! - кръстоса ръце Лина. Не й се искаше обаче да прекрати дъвченето на околните толкова бързо. - Къде отиваме? Ще ми напомниш ли защо ти позволихме ТИ да управляваш кораба?
-Защото само аз и Кселос сме били в Гърция, а Кселос в момента го няма. И защото всички бяхте твърде заети да отблъсквате мъжките тълпи и никой друг не чу указанията на Омир. А в хаоса покрай заминаването ни, така и не разбрах името на острова, който търсим. Това отговаря ли на въпросите ти?
-За съжаление, да. - покри очи с длан Лина. - Обречени сме.
Гоустуинг мина покрай нея и закратко я заля вълна спокойствие.
-Радвам се, че бях полезен! - Резо вдигна едната си ръка от руля и помаха приветливо към групичката, разположила се от другата страна на покривката - Ахой, приятелю Као! Как е?
-Хехе, Резо! - изчегърта Ли Као - Влизаш в духа на начинанието, а?Още малко и ще запееш за ковчега на мъртвеца.
-Какво да направя? - засмя се червеният жрец. - Чувствам се толкова бодър! Средиземноморския климат върши чудеса със ставите ми!
Гаав стоеше с гръб към останалите. Откакто беше прекратил безуспешните си опити да намаже гърба на Нага с лосион против изгаряне, изглеждаше потънал в размисли. Май някоя от мислите, прехвърчащи в главата му му допадна, защото по лицето му пробяга доволна усмивка. Той се обърна към Резо:
-Ей, червенодрешко, в тая Гърция имат ли демони?
-Хм - замисли се Резо, пренебрегвайки обидното обръщение. - Нямат демони във вида, в който ти ги разбираш. Но си имат различни чудовища - Цербери, Лернейски хидри, Минотаври и прочее. Да не говорим за яркия пантеон от божества. Защо питаш?
Гаав се ухили, след това вирна гигантски показалец и намигна:
-Соре ва химитсу десу.
Фразата накара Лина да поеме дълбоко въздух. Таман щеше да го изкара от дробовете си, съпроводен с някоя бодлива забележка, когато Амелия се провикна отгоре:
-ЗЕМЯ НА ХОРИЗОНТААААААААААААААААААААААА!
Гаав се засмя и поде вика й:
-ЗЕМЯ НА ХОРИЗОНТААААААААААААААААААААААААА!
След малко се включиха Резо, Ли Као и Гаури.
-Нужно ли е всички да го крещите това? - сопна се Лина.
-Носи добър късмет. - осведоми я Резо.
Лина се обърна с нещастно изражение към Зелгадис:
-Зел?
-Какво? - попита химерата.
-Какво какво? Не мога да си ползвам заклинанията! Схвана ли сега?
-Пффффф. Добре де добре! - Зел се изправи с нежелание и застана зад главното платно - BOMB DI WIND!

След около половин час корабът навлезе царствено в малко и уютно пристанище.
-ХВЪРЛИ КОТВА! - провикна се въодушевено Резо.
-Хмпф! - изсумтя Зелгадис. - Защо всички гледате мен? - изведнъж се сепна - Възможно ли е...НЕ! ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ!
Амелия го потупа по рамото и усмихнато му посочи Вола, който в момента пускаше голямата желязна тежест във водата. Зел си отдъхна.
Групичката се смъкна на брега и започна да се оглежда.
-Къде ли сме? - зачудиха се Филия, Ая и Кими.
-Само да е посмял да ни загуби! - скърцаше Лина със зъби. - Ще му се прище да е и мъртъв освен сляп!
Амелия разглеждаше някаква каменна арка, наблизо.
-Уел-ком ту лееееес-бос ай-лънд! - изсрича тя странният надпис, гравиран в нея.
(Векове по късно, след откриването на Америка, един учен получи нобелова награда за теорията си, според която американизирането на всеки курорт отдавна е преминало всяка пространствена и времева граница.)
-Хехехе! - засмя се Резо. - Пристигнали сме значи! Старият Омир беше прав. Тук няма да намерим много мъже.

От няколко минути се лутаха по тесните улички в многолюдното градче, към което принадлежеше пристанището. Наистина нямаше НИКАКВИ мъже. За сметка на това, жените се държаха доста...хм, освободено. Приятелите станаха свидетели на една-две сцени, които направо си граничеха с разврата.
-Някой няма ли да го накара да млъкне най-сетне! - процеди през зъби Лина. Забележката беше по повод на Гаав, който още с влизането си през градската порта беше констатирал на висок глас: "О, Л-сама, колко много лесбийки!" и оттогава не спираше да ломоти несвързано, все по темата.
-ОБИЧАМ лесбийките! - пусна лигичка мазокучовекът.
-Ех, да бях само на деветдесет...
-Господарю Ли? - питаше задъхано Волът. - Дали ще ме допуснат до себе си?
-Предавам се! - отчая се Лина. - Отивам да си намеря нещо за ядене! - и тя остави пъхтящата мъжка групичка и заедно с Амелия и Филия се отправи към най-близкостоящата тайфа жени, за да разпита за подходящо заведение за хранене. Жените се оказаха отзивчиви, въпреки че гледаха Нага похотливо.
-Какво толкова си приказват? - изнерви се Зелгадис, който дори да обичаше лесбийките, не го показваше. - От петнадесет минути си говорят вече!
Гаури сложи ръка на рамото му и поклати глава с разбиране:
-Нали знаеш какво става, когато се съберат няколко жени, за да си почешат езиците. По-добре да си намерим място да седнем.
Жените избухнаха в смях. Освен това хвърляха враждебни погледи към мъжката част от тайфата. На няколко пъти, едната, тази, която говореше най-много, дори посочи отривисто към тях. Нага, Мартина и Ая се бяха присъединили към Лина.
-Ти няма ли да идеш? - обърна се кисело Зелгадис към Кими.
Тя побърза да помаха отрицателно с ръка:
-А, не, не! Добре ми е тук на сенчица.
-Както и да е! На мен ми писна да ги чакам! Отивам да видя какво става. - и Зел се надигна и се отправи към забавляващата се групичка пред него. - Ой, Лина! Колко още смятате да се мота...
Думите замръзнаха върху устните му в мига, в който няколко десетки очи се взряха многозначително в него.
-Ъ-ъ, нещо грешно ли казах? - суетдропна Зел.
Онази устатата посочи към него:
-Какво иска този шовинистичен нерез?
-Ъ-ъ-ъ, Сафо-сан! - размаха умиротворително ръце Амелия. - Той е приятел!
Сафо изсумтя презрително.
-Имаш приятели сред тези с пръчките? Срамота!
В този момент, водени от различни подбуди, дотопуркаха Гаав, Ли Као и останалите.
-Ей, шефче! - подхвърли Гаав. - Няма ли да ни представиш? Здрасти, бейби, аз съм твоят блян! - избълва на бърза ръка.
Резо се подхилна. Сафо суетдропна и даде знак с ръка на приятелките си. Те заобиколиха групичката мъже с решителни изражения на лицата. Сафо подхвана реч:
-Ето сестри мои! Поредното доказателство за нескопосаността на тези животни!
-А смеят да се наричат по-висши от нас!
-И да обявяват нечистата си любов за единственото съвършено нещо!
-Жалки пръчконосци! Дано ви сполети вечна мекота! Дано жилите ви да окапят!
Лина и Нага клатеха глави в съгласие.
-Потисници! - това беше Мартина - Нека Зоамел-сама ви накаже!
-Изедници! Ще ви накараме да си платите за собственическото отношение!
-Сурови боклуци!
-Скотове!
-Врагове на правдата! - провикна се и Амелия и насочи справедлив пръст към нещастните мъжки. - Ако още веднъж ни пипнете циклите, ще отпочнем със сутрешните ви ерекции!
Малката групичка представители на мъжкия пол се срина изумено на земята. Изключение правеше Гаав, който зяпаше околността с благнеещ поглед и Ли Као, у когото невинността отдавна беше с изтекъл срок на годност.
-ОТКЪДЕ ЗНАЕ ТЯ ТОВА? - изкрещя Зелгадис, който в момента беше морав на цвят.
Гаури се беше позадавил. По лицата на мъжете пълзеше червенина. Лина и Филия бяха като домати.
-Ъ-ъ, Амелия! - прокашля се Лина. - Това беше малко прекалено...
-Какво е това? - попита Мартина. - Резо-сама, какво е "сутрешна ерекция"? - Червеният жрец оправдаваше напълно прякорът си в момента. Той изпелтечи нещо нечленоразделно. Господарят Ли му се притече на помощ:
-Всъщност, мило момиче, рефлекторната дъга на ерекцията минава през...
-НЯМА НУЖДА ДА Я ОСВЕДОМЯВАШ ЗА ТОВА! - изкрещя истерично Лина. Тя беше успяла да поукроти местните жителки. - Стига сте се излагали! Отиваме да ядем! - и с ядосано врътване се насочи към някаква гостоприемно отворена врата.

Жеко · Post by **Жеко** » Wed Mar 31, 2004 11:23 pm

-Боже, на какви неща ги учат в днешни дни по шрайновете...- изкоментира Резо, като си вееше с Лесбоския седмичник "Жената Днес". Вече се бе окопитил от първоначалния стрес след изказването на Амелия и кротко си попийваше тежко гръцко вино под асмите в кръчмата, докато Лина отново преяждаше злокачествено.
-Прогрес, какво да се прави.- отвърна Ли Као.- Все пак, добро ми се струва. Ех, ако бях само на деветдесет...

Xellos · Post by **Xellos** » Thu Apr 01, 2004 9:32 am

Хех, нямаше да те огрее - сподели прелитайки за секунда Кселос.
- Ъ? сподели Гаури - нали не видях Кселос да е с червена рокля с дантела.
- Нищо не киризя ше ме извините за клачианския.
- Не бих казъл че съм изненадан сподели Ли, демоните се радват на неопределен пол в повечето случай, макар че може да попитате Лунното момче, ако е рекъл височайшия Джеда да се засечем пак с него.
- Не ми ли отива червеното? Трябва да поговоря с Грация малко за обличане кагато поизтрезнее...
- Явно жените са по-склонни по това време да приемат демони в компанията си от колкото мъже, констатира Резо.
- ИАхахахахаха хлъц... донесе, ужасен от тази принуда вятъра...
- А! бтв, Лина и Амелия идват с голям комплект гримове и розов плат. говорейки си за Зел и Гаури - ехидно сподели Мазокуто понесло ефектна блестяща тиара - Мартинааа, имам нужда от малко сресване.
Другите кимнаха умислено. Зелгадис и Гаури суетдропнали, се сбиха кой да се мушне първи под масата.
- Трябва да се махаме от тук и то бързо! Преди да са ни спипали пак да ни маскарят!
Една здрава ръчичка се пресегна изпод масата и сграбчи един рус кичур.
- АААА Линааааааааа, не искаааааам.
- Охаио, Лулу-сан, процеди друг глас, който въпреки че бе предвиден да държи мелодични речи надъхващи тълпата успя да изсъска тази фраза (явно под повика на кръвта).
Не може да е разхождате тук в този си вид. Останалите носят поне роби и Рокли - И ДАНТЕЛАТА НЕ ТИ ОТИВАаааа, Мазоку проклето.
- Вол, Резо стига щастливо сте се наливали! Я помогнете да измъкнем тая скала изпод масата...
- Юпиии - имам тъкмо подходящия мрежест чорапогащник - щастлива като наркоман в аптека сподели Кими. ТРЯБВА да направим нещо и с косата на Зел...

dart_vaider · Post by **dart_vaider** » Thu Apr 01, 2004 11:35 am

Зомбайо или по-накратко Раптор седеше на маса номер 666 и си отбелязваше нещо.
- 1 254 635...1 254 636...не , 1 254 639 или бяха 1 254 640??? Ей , Гаав колко станаха?
- Много. - отсече Гаав , със зомбито бяха направили комбина и се съзтезаваха кой ще свали повече лесбийки. За съжаление резултатът беше -1 254 640 : -1 254 700 и мислеха да го обърнат на "Кой ще бъде отрязан повече пъти." Въпреки всичко двамата бяха упорити да си хванат едно...или две гаджета...може и повече.....
- Да му се невиди , кой би предположил че в древна Гърция няма Метъл... - поредния отказ , този път зомбито остана на части. - Ей , Гаав...малко помощ!
- Не мога сега...I think i have a shot! - Гаав беше зайнтересувал една жена с думата "Атинусполитус" , което значеше "Атина е учтива" , но всъщност Гаав казваше "А ти си красива."
- Гррр...пак трябва да се събера... - след секунди - Аааа , така е по добре...*Crack!!!*...кракът ми?!?!?!!?!? - нормално десния му крак се държеше на резачката му...но - КАКВО ПРАВИТЕ С РЕЗАЧКАТА МИ?!?!!?
- Ъ???? - няколко от готвачките режеха месо с нея.
- Мразя Лесбос... - това изказване доведе до главата му цялата кръчма , само защото помислиха , че е казал "лесбийки"

The Doctor · Post by **The Doctor** » Thu Apr 01, 2004 12:15 pm

- Веднага ще направя нещо с косата си - избухна химерата - Не стига, че сме се довлекли на тоя най-малоумен сред малоумните острови на малоумието САМО и САМО заради стомашните терзания на Лина, а отгоре на всичко и... и... това?!

Зел посочи към нещото, което до преди малко бе представлявало Гаури. Или Пипи Дългото чорапче? За всеки случай, което и от двете да беше първо - кокошката или яйцето - сега се бяха сляли в неразделимо панирано пиле. Зелгадис изблъска Кими от пътя си и решително затопурка към вратата.
- Хайде дее, ще бъде весело! Пък и полезно?
- Хмпф. Дренки. Все едно...

Химерата преглътна набързо. Към него се бяха насочили поне дузина копия, в ръцете на озверени лезбийки, докато друга помагаше на Кими да се вдигне от земята, където бе затрупана сред купчина рокли. Зел внимателно пипна върха на едното от копията, след което отскочи назад преди останалите 11 да го набодат.
- Ха, ама тия били медни...

Жеко · Post by **Жеко** » Thu Apr 01, 2004 7:45 pm

-И ДА НЕ СТЕ СЕ ВЪРНАЛИ ПОВЕЧЕ!!!- крещеше Сафо от пристанището, почервеняла от гняв и с лек хистеричен задух.\r\nКорабът се отдалечаваше сравнително бързо с ухиления Резо на руля. Лина негодуваше, че не си бе дояла, а Зелгадис неуспешно се мъчеше да се очисти от полепналите по тялото му медни стружки.\r\n-Яре, яре...- каза жрецът.- Предричам безсмъртна слава на кирия Сафо, ама недостатъците на характера и са повече от леки.\r\n-Несъмнено. Както казваше абатът, който ме осинови: "На нивята- дъжд, на жената- мъж."- обади се Ли Као.\r\n-Тя е била женена...- проточи Резо с тона на закоравяла клюкарка.- Ама мъжът и имал някои нестандартни желания, пък тя страда от зловещи хемороиди...\r\n-Тоя не е ли бил в халите?- каза Гаав и се изхили мръснишки.- Там има един надпис: "Не влизай през изхода!"\r\n-Горката Сафо-сан...- потресе се Амелия.- Не е справедливо подобно отношение към жените.\r\n-И тя така решила.- продължи Резо.- Малко след това на острова се развихрила истинска епидемия. Цялото мъжко население било покосено от тайнствена болест. Основният и симптом бил стърчаща дръжка на кухненски нож между плещите...\r\n-Резо-сама!- дотича Мартина.- Ето, каквото ми поръча!\r\nТя извади от чантичката си малка книжка.\r\n-А, чудесно. Свършила си отлична работа.- похвали я жрецът.- Това е сборник от най-новите стихове на Сафо. С автограф. Истинска библиографска рядкост.\r\n-За какво ти е това?- попита Лина, която още не схващаше смисъла на придобивката.\r\n-Отиваме при Делфийския оракул. Най-известният в цяла Гърция. Много скъпо взима, за това ми трябваше нещо такова... Трябва някой да ни помогне да се върнем в нашия свят и да надвием Шабран.\r\n-Едно не можах само да разбера.- каза Гаури.- В тая сбъркана държава как изобщо се размножават?\r\nПоследва специфичният звук, който се получава при едновременното срутване на много хора върху дървена палуба.\r\n-------------------------------------\r\nКорабът им скоро отново влезе в спретнатото пристанище на Делос. Навсякъде се предлагаха рекламни фланелки на Аполон, на светилището и на самата пророчица Пития. Пробиха си път до храма и завариха невероятна опашка.\r\n-Няма да се редя на това нещо!- възрази Лина.\r\nОстаналите се съгласиха.\r\n-ЧУУУУУУУУУУУУУУУУДОООООООООООООО!!!- развика се изведнъж Резо.- ВИДЯХТЕ ЛИ ЧУДОТО???? ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ОСТРОВА ЕДИН ОВЧАР ВИДЯЛ ГОРЯЩ КЪПИНОВ ХРАСТ, КОЙТО НЕ ИЗГАРЯЛ. И ЧУЛ ГЛАС ОТ НЕГО!!!!!!!!!!!\r\nМножеството веднага се юрна натам и освободи входа към храма.\r\n-Хората винаги се впечатляват от подобни дивотии.- изкоментира Гоустуинг и заля всички с поредната вълна спокойствие.\r\n-Хайде, да влизаме, че скоро ще се върнат.\r\nХрамът бе подобаващо мрачен и изпълнен с разнообразни изпарения. В края на дълъг коридор имаше завеса, която водеше при прочутата жрица на Аполон.\r\nТя се оказа нисичка пълна жена на средна възраст, или малко над средната с изцъклен поглед и внушителни мустаци. Между зъбите си стискаше масивна лула, която допринасяше с по нещо към екзотичния въздух.\r\n-Сичко ша ви кажа...- започна тя с протъркан глас и сипа малко счукан дафинов лист в лулата си. За момент спря да се вижда от пушека.\r\n-Давай!- каза Резо.\r\nПития ефектно се втренчи в него и каза:\r\n-Ако Резо влезе в двубой с Шабран, една велика сила ще падне...\r\n-Няма що!- обади се Зелгадис.- А нещо по-конкретно няма ли да кажеш?\r\n-Ша кажа... Сичко ша ви кажа... Непобедим ще е Шабран до сетния си ден за всеки от жена роден!\r\nПри това Резо леко се усмихна.\r\n-Друго искам да те питам.- каза той.- От чия ръка ще падне?\r\nПития присви очи и издуха нова порция ароматен дим.\r\n-Не ще да е човешка. В това не виждам грешка. Не ще да е мазоку. Туй казва мойто 'око. Нито дракон, нито звяр, нито някой господар...\r\n-Как да се върнем в нашия свят?- попита Лина.\r\n-Трудно е! Търсете Питагора. Не питайте ме вече, налегна ме умора.\r\nПития протегна ръка към Резо и той и подаде книжката. Групичката излезе от храма и се запъти към някоя сгодна кръчма.\r\n\r\nДимът около пророчицата се сгъсти и се оформи в човешка фигура... е, поне с човешки вид.\r\n-Добре се справи.- каза Шабран. И подаде издута кесия в ръката и.\r\n-Искаш ли да ти гледам и на тебе?- пробва се тя.\r\n-Не мисля.\r\n-Айде, бе, душа! Сичко ша ти кажа...\r\nШабран отново се разтвори във въздуха.\r\n-Малакас!- изсвистя Пития.\r\n--------------------------------\r\nА на другия край на острова един нещастен овчар се мъчеше да се отърве от тълпата.\r\n-В ред ли сте бе хора? Не растат къпини на тоя остров...\r\n-ЧУУУУУУУУДОООООООО!!! ВИДЯЛ Е ГОРЯЩА КЪПИНА НА ОСТРОВ, НА КОЙТО НЯМА КЪПИНИ!!!!!!!!\r\n-Ох, изпомачкахте и малкото трева, които расте тук...

dart_vaider · Post by **dart_vaider** » Sun Apr 04, 2004 1:37 am

Понеже не познавам много древно гръцките карти и не успях да разчета малкото , които намерих ви моля да ме извините при евентуални грешки.
------------------------------------------------------------------------------
След като бяха напуснали Оракула , групата плаваше или по-скоро се луташе из морската шир , на което добро обяснение ще даде прогнозата за времето:
- Днес , утре и в другиден времето ще е облачно , дъждовно , слънчево , снеговалежно и през цялата седмица ще има ГЪСТА мъгла над морето. Препоръчваме на всички мореплаватели да НЕ пътуват по море...както и да е.
Такава беше прогнозата на местните станций , които успяха да прихванат.
И сякаш нямаха достатъчно проблеми , но за капак на всичко:
- КААКВООООО!!??!??!?!??!??! - викаше Лина в своята ярост - Искаш да ми кажеш , че цялата храна е свършила!?!?!???!!!??!??!
- ...Д...д...дд...даа... - успя да излезе от устата на горкия Гаури , чийто гръглян беше затиснат от една ръка , което пречеше на притока кислород към белите дробове и обратно към устата.
Не дълго след това всички имаха голяма прилика с Раптор...на външен вид.
За щастие на неколцина наоколо летяха птици , което поради липсата на протеини , белтъчини и вещества за мозъка никой не се сети да отбележе , до този момент:
- Ако има птици , значи трябва да има и земя. - каза Зел
- Щом има земя има и храна! - отвърна Лина
- Щом има храна има и бира! - радостно извика Раптор
- Но накъде е земята?
- Има един начин да разберем. Ето планът: Аз и Амелия правим Bomb Di Wind , докато Зел със свойте инструменти оглежда за земя ПРЕДИ мъглата да се е сгъстила.
Това можеше да стане и по-рано , но както споменах поради липсващите съставки мозъкът не може да функционира на пълна , колкото и мизерна , мощност. Естествено има по-добри стимуланти за мислене от храната и криещите се в нея полезни и неполезни съставки - мисълта за тези съставки.
- Bom Di Wind! Bom Di Wind! Bom Di Wind! Bom Di Wind!
Гърция се намира на полуостров , но въпреки слабо разчленен и той като всеки друг има свойте подводни скали. Но дори да няма...сега имаше.
След трясък сравняващ се само със смехът на Нага и летене като на метеорит падащ към Земята със светлинна скорост , групата се беше приземила на две части от незнайни природни и неприродни сили , включили се в този момент на помощ.

I част
--------
- Лина-сан! Гаури-сан! Резо-сан! - викаше Амелия след като се беше съвзела от падането , причинило й огромна цицина.
- Тук съм , Амелия. - заяви Резо , стоящ наблизо
- Кой друг е тук? А! - на земята нямаше мъгла , но пък май не се беше съвзела от падането. - ..2...5...7..8 (Резо , Амелия , Нага , Ли Као , Ая , Мартина , Гаури , Раптор)
- Ами сега какво ще правим?
- Да отидем в онзи град , ТРЯБВА да имат храна!! - и така групичката забърза към "Atina"

ІІ част
--------

- Ох! Какво падане. - Лина я беше споходила почти аналогична съдба с разликата , че се съвзе къде-къде по-бързо.
- Учиттелю!!! Учителю!!!
- Какво си се развикал? - Светът още не е чувал , за някой паднал върху камък с главата надолу и след което да не го цепи глава.
- Ей каде сме и каде са другите?
- Ами ние сме...Вол Номер 10 , Лина , Зел , Гаав , Гоустуинг , Кими , Филия.
- Няма смисъл да седим и умуваме на празен стомах! Нека да отидем до онзи град и ядем!!!
- "Sparta" ????

І група
---------
Сред звуците от мляскане , гълтане , дъвкате и там подобни човешко-консуматорни звуци , се чуваха войнствено звучащи думи:
- Стой! Стой се! Преброй се! Не не се бройте...100 сте знам! - викаше един грък облечен в по лъскави доспехи.
- А , извинете , но за какво се приготвяте? Война? - питаше вече интусиязираната Амелия с малка надежда за речи относно справедливостта , любовта и правдата.
- Всъщност , да ще воиуваме срещу спартанците! По някакви си там политически дейности...незнам какви. Винаги можем да използваме повече войници , въпреки ще сме сигурни в нашата морска победа!
- Морска победа?
- Естествено , ние Атеняните имаме ОГРОМЕН флот плюс подкрепата на Делоски...имам предвид Атинския Морски Съюз!
- Но никога не може да си твърде сигурен , нали?
- Познахте! Та все пак...всеки нов войник е добре дошъл! Естестерно има заплащане...100...+ 50...- 50...х 60... : 56...да кажем 50 монети?
- Амиии...всъщност...
- Сигурен бях , че ще се съгласите! Сега сложете си униформа и влизайте в бойния ред! И...да кажем че няма да споменавате за това...против правилата е жена да се бие , но... - последните думи на командира , за разлика от останалите , не бяха с децибели на 8 тонколонна стерео-уредба , а на шепот.
- КАКВО??? - резултат.

ІІ група
---------
- След това ядене ми остава само да си почина малко. - издоволства Лина
- Аааа...кой ще плати сметката? - питаше малко притеснено Зелгадис
- Покажи им знака на Сейлун.
- Не действа. - умърлушено заяви Зел
- Колко е сметката , дай да видя...1 000 000 000 монети?? Това много ли е?
- Ами келнера казва , чв дори да продадем две кралства няма да я платим.
- Лоша работа...и сега какво?
В този момент отвън се чу глас приличащ на дракон , който в момента вика на поредния Dragon Slayer , че не може човек да нахълтва в банята на черен дракон докато се къпе.
- ХОПЛИТИ , ХОДОМ МАРШ!!! ХАЙДЕ , ХАЙДЕ НЕ СЕ МОТАЙТЕ ИМАМЕ ВОЙНА ДА ПЕЧЕЛИМ!!!! СТРОЙ СЕ!! ПРЕБРОЙ СЕ!! - след 1 час - 994 АРРРХХХ!!! ТРЯБВА ДА СМЕ ПОНЕ 100!!! НАМЕРЕТЕ МИ ОЩЕ 6 ВОНЙНИКА - КАКВИТО И ДА СА! КАЖЕТЕ ЧЕ СЕ ПЛАЩА...АБЕ МНОГО И СЕ ОСВОБОЖДАВА ОТ ВСЯКАКВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ!!!
- "Всякакви задължения..." Ето това е решението! - констатуира Лина
- Какво?
- Ще се запишем в армията за да избегнем сметката , ще победим , ще вземем наградата и готово!
- Ти... - Преди Зел да довърши заедно с останалите бяха повлякани от ръцете или от появилата се тяга от бързоходната Лина устремила се към командира.
- Искаме да се запишем в армията.
- ДАДЕНО!! - гласът продъни дясното тъпънче на Лина и я остави глуха за около 10 секунди. - ДОБРЕ ДОШЛИ В АРМИЯТА!!! Кхъм...да кажем че НЯМА да споменете , че съм наел...един Вол , две жени...червенокос мачо , някакво подобие на Bloodmage и камък за армията ок?
- КАМЪК!!!
- Зарежи го Зел.

The Doctor · Post by **The Doctor** » Sun Apr 04, 2004 11:29 pm

Атина - Резо , Амелия , Нага , Ли Као , Ая , Мартина , Гаури , Раптор

Спарта - Вол Номер 10 , Лина , Зел , Гаав , Гоустуинг , Кими , Филия.

----

Ако Северния Гърция има Олимп, то Южна има прах. Сам по себе си прахът би бил достоен за олимпийски медал, стига Олимпиадите да включваха и програмата на Оскарите, да речем, за неспециални ефекти. Но това няма значение, тъй като из завихрянията и наслоенията му най-сетне се измъкна фигура, подир нея още една, и още една, и накрая всите седем уморено се заизнизваха през портите на Спарта. Зад тях се бе струпало огромно еднородно човекосъвкупление и видимо провеждаше някакви стройни учения. Групичка ученолюбивци моментално се отдели от масата и се юрна към изморените пътници, обграждайки ги изцяло. Пък и с насочени копия.
- Добре дошли в страната на гостоприемството - изцеди през зъби едната прашна фигура.
- Полисът е затворен - рече в отговор изглежда главният войник, пооправяйки каската си - Напуснете на момента, или ще бъдете затворени.
- Нищо лично? - изсъска същият, докато дребничката прашна фигура в съседство измърмори нещо ядно-гладно примиренческо.
- Разбира се, такива са правилата. Във вой... - войникът пребледня и насочи копието си малко по-встрани - ХЕЙ!

Огромният Гаав, с детинска усмивка из наболата червена брада усмивка, бе повдигнал един от нищо неподозиращите спартанци във въздуха и вманиачено човъркаше из въоръжението му, а онзи пищеше и квичеше. Две-трите копия на по-бързо отреагиращите спартанци безобидно се отклониха от елементарното защитно заклинание, заобикалящо мазокучовека.
- Нима ще да е Херкулес, или ме лъжат очите?? - рече бавно главният воин, с мъка притваряйки разчекнатата си челюст.
- Кой?
- А, суров боклук, Гаав - благонравно вметна Филия, която таман се присъединяваше към представлението и бликаше от жизненост; явно дългите морски бродения далеч не се отразяваха толкова добре на хвъркатите твари.
- Кой?
- Някое на Зевса, сигурно - обади се друг войник.
- Дали ще се цани?
- Бе малко ли герои си имаме - рече трети - да не стигнат нещо критична маса?
- Какви ги ломотят пък тия? - сопна се на всеобществеността Лина, след като центърът на вниманието се бе пренесъл встрани; Зелгадис вдигна рамене.

Внезапно заплеснатата тълпа се раздели и сред нея се разнесоха тих шепот. Царствената фигура на Архидам се приплъзна по посока на мазокуто.
- Май я втасахме, а? - подметна в миг на неизвестно прозрение, плод на древногръцките музи, Волът. Кими го подкрепи, кимайки - Къде ли е учителят...
- Веднъж да имаш нужда от спокойствие, и то да се мота по алеите - отвърна Зелгадис и се огледа за Гоустуинг, който определено закъсняваше - Л-сама! На този му мина периода на полуразпад!

Раптор хич май не беше в най-добрата си форма в гръцката жега.

---

Междувременно, на другия край на Гърция, животът вреше и кипеше.
- Виж сега, Перикле - рече Ли Као, и слезе от гърба на Гаури, който досега нямаше нищо против да го носи и дори беше казал, че зловредният старец явно излъчва мъдрост, поради което му е драго да го слуша - Този, който си вади прелестите на показ, яде домати.
- Какво?
- Според климата, разбира се - допълни Резо - Важно е замерянето, всъщност. Няма ли някой най-накрая да ме заведе при тоя Емпедокъл, или какъвто е бил там? Аман от джипита!
- ...а в тялото има четири хумора* - обади се глас свише - сангвис**, холе***, меланхоле****, и флегма. Към всеки от тях се отправят различни подправки, като например индийското орехче...

Агората бе препълнена и Перикъл тъкмо се измъкваше след последната си реч.
- Не е справедливо - сподели Амелия - Дори и нескопосаният труд е хвърлен труд! Не може така да се замеря! Капиталисти! Власт на народите...

---------------
* Течности
** Кръв (лат.)
*** Жлъчка (гр.)
**** Черна жлъчка (гр.)

Теорията на четирите течности ще властва в медицината в продължение на изключително дълго време и е плод имено на Емпедоклиевото учение.

dart_vaider · Post by **dart_vaider** » Tue Apr 06, 2004 9:51 pm

След скоро случилите се събития двете части на групата още не разбираха какво ще правят. Че трябва да се съберат е ясно , но "Как?" е по-големият въпрос. Идващата война правеше нещата по-сложни , всички се бяха записали по воля или неволя , но бяха в армията. По слуховете Спартанците щели да разбият Атиняните , заради по-тежкобойните си хоплити. Това не беше добре за Амелия , Гаури , Ли Као или някой от Атина. За разлика от това Лина се беше отдала на безплатните удоволствия на армията , най-вече включващи: ядене , спане , ядене , спане , ядене... От друга страна Филия , Зел , Гаав (Еххх...Нага , Нага...) и др. се притесняваха за това разделение на групите.

--------

- Гаури-сан , какво ще правим , трябва да намерим другите и то преди да се е почнала войната! - питаше Амелия преди-малко споменатия човек
- Амиии...незнам трябва да говорим с Резо за това. - успя да сглоби блондина
- Резо-сама го няма от два дни! Последно го видяхме с...Пе...Прикъл да обсъждат бойните тактики!
- ХАХАХААХАХАХХАХАХ - разцепи въздуха като нож - хартия - Докато има вино всичко ще е наред!!! - и това след 100 бутилка за този ден.
Амелия sweatdrop-на и се отказа да се разправя с тази част от приятелите й.
- Защо не е тук Гоустуинг?

*През същото време*

Няма смисъл да описвам звуците излизащи от Линената уста по време на хранене , ако не всички ги знаете то дори и Шекспир да беше жив едва-ли щеше да ги опише по добре от "мляс-гъл-мляс".
Зелгадис , Волът , Гаав и Кими гледаха Филия и чакаха...чакаха...
След няколко минути:
- Съжалявам , но не мога да ги локализирам с точност , нещо ми пречи... - това можеше да са звуците на ядене , който биха накарали стар морски вълк да заболее от морска болест на сухо.
- Опитай пак.
- Ще ми бъде много по-лесно ако Гоустуинг беше тук за да ми помогне.
Горе споменатия не се беше мяркал от няколко часа.
Когато се върна вечерта носеше цяла анафора със себе си. Седна на една маса , на която беше разположил анафората и най-безцеремонно я счупи. С това закова очите на околните , от останките извади някакъв , приличащ на ключ , сегмент и започна да го разглежда.
Каквито и да било опити да полагаха , драконът отказаше най-любезно да им помогне , за да може да продължи изследванията си.

----
След извесно време ще пиша пост за самата война , само трябва да проверя още едно-две неща. Моля никой да не пише за самата война.
Чакам критики.

Amelia · Post by **Amelia** » Fri Apr 09, 2004 11:38 pm

От разделянето на групата бяха минали вече няколко дни. Всички опити на Гоустуинг, Филия и Резо да локализират съответната липсваща част от компанията се бяха провалили. Според Перикъл това се дължеше на "атомни причини", но пък атинският стратег имаше досадния навик да прилага за щяло и нещяло това така модерно напоследък обяснение за най-малките неделими частици. Той дори успя на третия ден да накара Резо да се прегледа при личния му, както сам го нарече, "радиоактивен естетик", чиито методи на лечение почивали отново на атомните свойства. Жрецът показа солидна доза скептицизъм, както относно заглавието на длъжността на човечеца, така и относно ползата от него, но все пак отиде. Не можеше да откаже на Перикъл. Не и при положение, че той милостиво ги беше приютил да живеят в неговата къща. Освен това, така или иначе нямаше какво по-интересно да прави в момента, пък и отдавна беше решил да пробва всички достъпни и недостъпни средства за лечение. Естетикът се оказа приятен човек. Говориха си надълго и нашироко и накрая, след цял куп странни манипулации, включващи махане с капковидно махалце, четене на молитви (определени от махалцето) и рисуване на странни съчетания от символи (отново избрани с махалцето), които да бъдат в допир с Резовата кожа определено (познайте как) време, Резо си тръгна с ценната информация, че в очите му е натрупана огромно количество негативна енергия, която ще бъде освободена и елиминирана посредством методите на "хомо апатията". Червеният жрец се подсмихваше скришом и мислено се подиграваше на дълбоко загрижения за здравето му индивид отсреща. Това разбира се не му попречи същата вечер, когато изтече определеното време на допир със символите, да се скрие в банята и да запали изрисуваната материя, точно както естетикът му беше предписал...
Останалите от тази част също не скучаеха. Мартина беше открила радостта от гледането на театър, но бързо се разочарова, когато разбра, че и женските персонажи се играят от мъже. Амелия скиташе из града и с часове слушаше дискусиите, които се провеждаха на агората. Вече беше успяла да си набележи в дълъг мислен списък неща, относно местния начин за управление, които искаше да разиска с баща си. Веднъж дори взе думата, въпреки че на околните ме им се даваше много-много, понеже, както й обясниха, жените нямали право да изказват мнение. Амелия предприе спешни мерки срещу тази социална неправда, които се изразиха в една безконечно дълга реч относно неравенството между половете и в крайна сметка денят приключи с отчаяно приемане с пълно мнозинство на решението да се позволи на жените да гласуват. Ли Као и Нага си играеха на "Природно Бедствие в Перикловите Изби". С темповете, с които я бяха подкарали в цяла Атика скоро вече нямаше да има вино. Раптор стабилно им помагаше, а напоследък към тях се беше включила и Ая, или по-точно тъмната й форма, Рейбун, която дълго време беше стояла на закрито и сега беснееше с пълна сила. Досега бяха изпили поне няколко десетки златни актива към местната пивоварна, която произвеждаше и нужната червена течност за района. Перикъл обаче продължаваше чистосърдечно да покрива сметките на всичките. Обясняваше ларж-поведението си с това, че обича да събеседва с мъдри хора и че съжителството му с Резо му носи най-голяма наслада. Освен това, не можел да си позволи да се държи нелюбезно с очевидни пратеници на боговете, които с неземните си сили, биха му помогнали да спечели войната.
Хех, и очаквате от грък да е честен?
ТРЯС! ПРАС! БУМ!
-АААААААААААААААААААААААА! - крещеше реалната причина за Перикловото гостоприемство, докато тичаше из коридорите на къщата и буташе различни по стойност предмети на изкуството. Успя да докопа някаква брава и я изви с отаян жест. Шмугна се в спасителната тъмнина пред себе си, хлопна вратата и опря гръб в нея. Дишаше тежко.
-LIGHTNING! - извика гласът на Амелия наблизо. Светлинното кълбо в ръцете й определено внесе яснота в картинката. Натрапникът примигна объркано и закри очи с ръка. - Гаури-сан! - възкликна принцесата. - Какво става?
-Помощ, Амелияяяя! Скрий ме! - и той най-безцеремонно се завря под завивките й. Амелия нямаше време да се изчервява, защото точно в този момент на врата се почука. Мазен глас запита:
-Юхуууууууу, Гаури, гълъбче, там ли си? - вратата започна да се отваря. - Хехехе, малък палавник! Мислеше си, че ще ми избягаш?
Амелия се зави до брадичката и извика:
-Кой е там?
Отварянето спря. Един глас, вече лишен от мазност и с намек за суетдроп в него, промърмори:
-Ъ-ъ-ъ, грешка! - след което вратата се захлопна и заглъхващият шум от стъпки показа, че преследвачът си е отишъл. Гаури се измъкна от леглото на Амелия и се стовари на земята.
-Благодаря! - смота нещастно блондинът.
-Какво е това в ръцете ти? - запита го Амелия. На съседното легло, Нага се изсмя насън.
-Подарък. Поредният.
Амелия взе статуетката и я повъртя в ръцете си. Сега вече се изчерви. Скулпторът можеше и да не е чак толкова анатомично - подробен все пак!
-Ужас! - изкоментира принцесата и я върна на Гаури. - Защо всичките им скулптури на мъже са голи, а тези на жените са дебели? И голи?
На Гаури не му се разсъждаваше над местното чувство за естетика. Вълнуваха го по-прозаични въпроси. Той погледна към Амелия с очи амебки. - Добре, добре! - смили се принцесата и му връчи една от своите завивки и една от възглавниците. Гаури благодарно се сгуши на земята и веднага заспа. Амелия загаси заклинанието си. "Къде ли са Лина-сан и Зелгадис-сан сега?" - запита се тя, миг преди Морфей да я отнесе.
-------------------------------------------------------------------------------------
Два-три дни преди това.
Утрото не беше кой знае колко обещаващо. Зелгадис се надигна и започна да се протяга (и силициевите форми на живот се чувстват леко схванати след сън). Обърна поглед на изток и видя слънчевият диск да се подава над прашната земя. На запад, север и юг, гледката беше абсолютно същата, само без слънчевия диск в нея.
-Скапано място! - изруга през зъби химерата. Досега не беше попадал в толкова кошмарно безпросветен град. Тук явно не тачеха изкуството и културата. Всички живееха в еднакви къщи, носеха еднакви дрехи и получаваха еднакви заплати. Над 70% от населението бяха военни. - Сякаш се намирам в една огромна шибана казарма! Как може да нямат нито една библиотека?!
И храмовете им не бяха кой знае какво. Отличаваха се с абсолютното отсъствие на каквито и да е свещени реликви и артефакти, дори и такива които не биха могли да върнат на Зел човешкия вид. Той сам се беше уверил в това, след като старателно ги обходи всичките. Губеха си времето тук, а от другата част от групата нямаше и следа. Освен това, той имаше странното чувство, че лицето му е започнало да ерозира в следствие на песъчливия вятър. И кафето му беше на свършване...
Останалите също се бяха събудили и сега се носеха към него. Лина измрънка, че е гладна. Филия имаше огромна синина около окото - все пак сега й се налагаше да спи до магьосницата, вместо Амелия. Зел пък делеше стаята си с Вола и Гоустуинг. Ако не друго, то поне сънят му беше спокоен. Обърна се към слънцето и въздъхна. Започваше поредният досаден ден, пълен с вятър, пясък и...
-ГААВ? - извика химерата, когато гледката беше закрита от огромното телосложение на висшето мазоку. - Къде се губи цели три дни дявол да те вземе. И какво е това? - посочи с лек потрес към настоящия му аутфит.
-Тцтц... - поклати глава с неодобрение Кими. - Гаав-сама, краката ти наистина не са пригодени за пола! Не и без предварителн обработка. Ако искаш, бих могла пак...
-НЕ! - отсече категорично червенокосия гигант. След което кокетно се фръцна. Нанизаната отгоре му броня изпълни странен танц под действието на центробежните и кориолисови сили. - Е? Какво ще кажеш шефче? Не съм ли трепач, а?
-Стига си дрънкал глупости! - сопнаха се Лина и Зел в един глас. - Казвай какво става.
-Става това, че днес тръгваме към Атина! Заминаваме след час.
-Атина? За какво ще ходим там?
-Ще воюваме! - изсмя се Гаав. В очите му гореше огън. Очевидно обожаваше битките. - Решено е!
-Лина-сан! - обади се притеснено Филия. - Няма ли да е по-добре да стоим на едно място? Другите може би скоро ще ни намерят тук.
Лина се замисли. След това се приближи до Гаав и го помами с пръст. Той се приведе и двамата започнаха тихо да разговарят. Секунди след това Лина се изстреля като снаряд към стаята си. Докато минаваше покрай слисаните приятели, те дочуха нещо от сорта на "вода, баня и по-добра кухня". Филия се изцъкли и хукна след нея.
-За какво беше всичко това? - изсумтя Зелгадис към нахиления Гаав, който зяпаше двете жени.
-Хех, просто й обясних какво представлява Атина.
-Хмпф.
-Между другото - продължи с небрежен тон мазокуто - има още нещо, което трябва да знаете.
-Какво?
-Току що ме наназниха за стотник. И всички вие сте под мое гомандване! Така че ПО СТАИТЕ, ЧЕРВЕИ НЕЩАСТНИ. ИМАТЕ ЕДНА МИНУТА ДА СИ СЪБЕРЕТЕ СКАПАНИТЕ ПАРЦАЛКИ И ДА СИ ДОКАРАТЕ ЖАЛКИТЕ ЗАДНИЦИ ТУКА! КРЪЪЪЪЪЪГОМ! ПОД СТРОЙ! ХОДООООМ МАРШ!
-------------------------------------------------------------------------------------
Освежаващият ветрец галеше листата на палмите в градината на Перикъл. Под една от тях се бяха разположили Ли Као, Резо и Амелия. Остатъкът от тайфата се беше покрил по стаите си и страдаше кой от махмурлук, кой от тежък параноичен пристъп.
-Мдам - казваше с тъга в гласа Ли Као. - Младото поколение не може да пие. Подозирам, че причината е чисто физиологическа. Липсват им ензими...
Смехът на Амелия разцепи трептящата жега.
-Колко е мъничък и пухкав, и сладъъъъъъъък! - изписука тя.
-Нали? - отвърна й усмихнато Резо. - А сега какъв чукундур е станал...
-Имаш ли още? - запита принцесата.
-Хм, чакай да проверя.
Обектът на разговора им всъщност беше някакво хитроумно заклинание на Резо, с което той беше успял да запамети някои картинни образи от миналото.
-Я виж това.
Амелия изцвили от възторг. Пред нея, в мащаб 1:1 се мъдреше бебето Зелгадис, чисто голо, на пясъка, с кофичка и лопатка в ръка.
Резо се засмя чистосърдечно и даде команда за следващата снимка. На нея се виждаше ръка и част от жезъл.
-А, тая аз съм я правил, очевидно. - подсмихна се той. - Баба Грейуърдс винаги ме хокаше, че съсипвам кадрите. "Де се е чуло и видяло, сляп фототавмограф?", така викаше. - жрецът се размекна в спомени - Ех, хубави времена бяха... Останалите тя ги е правила.
Зададе команда и пусна следващата снимка. Появи се хлапето Зелгадис в захарна къщичка на клоните на едно дърво. Резо пусна една сълза на умиление и се обърна към Ли Као:
-Искаш ли маслинка?
-Благодаря! Как го правиш това със снимките?
-Магия - ухили се жрецът.
-И никакъв сребърен нитрат?
-Никакъв сребърен нитрат.
-Нито желатин?
-Не. Няма и желатин.
-Харесва ми! - одобри спаруженото старче.
-Сега съм ги пуснал да се показват една след друга. Задал съм 30 секунди между появата им, за да може снахата да ги разгледа добре.
-О повярвай ми! - изхили се Господарят Ли. - Тази в момента я разглежда с широко отворени очи. - отстрани се чу приглушеното възклицание на Амелия.
Резо се съсредоточи, за да види за коя снимка става въпрос. До него Ли Као не спираше да каканиже:
-Не знаех, че имало и брайлови копия на тези. Хехехехе! Признавам, релефно изглеждат дори още по-добре.
Резо почервеня и започна да се оправдава трескаво:
-Ъ-ъ-ъ, не знам как е попаднала у мен. Нещо папките са се объркали...
Амелия таман се приготвяше да излее няколко думи на възмушение по въпроса за еротичните картинки, когато пред очите й се отвори следващата снимка. Принцесата забрави всичко и се вторачи в нея. В трепкащата светлина се виждаше висок младеж със сабя в ръцете. Стоеше бос насред някаква гора. Видът му подсказваше, че досега е тренирал с оръжието си. Ръцете и стъпалата му бяха голи.
"Значи така е изглеждал" - коленете й се разтрепериха и Амелия реши да седне за по-сигурно. "Зелгадис-сан! Косата му е в друг цвят...Но очите му са същите! Колко е хубав!"
Разговорът между Ли Као и Резо продължаваше. Старчето сръга жреца с лакът:
-Rezo, you sly dog! Ех да бях само на деветдесет...
Изчервен, магът щракна с пръсти и прекрати заклинанието.
-Стига толкова за днес!
-Не, чакай! - извика Амелия. - Върни я! Искам пак да я видя!
-Ъ-ъ, кое? - обърка се Резо.
В този момент при тях нахлу запъхтян Перикъл.
-Дойдоха вести от Спарта! Преди три дни войската на Архидам е потеглила към нас!

Жеко · Post by **Жеко** » Fri Apr 09, 2004 11:58 pm

-Извини ме, Перикле, но първо ще отида до симпозиума. Искам да се посъветвам с философите. После ще се кача на акропола при тебе.
-Както решиш.- каза Перикъл с лека нотка на недоволство.- Само побързай...
----
Симпозиумът беше потресаващо разточителен. Събрали се бяха почти всички мъдреци на Гърция, и абсолютно всички от Атина. Дори Диоген бе довтасал с бъчвата си, макар че, никой не го бе поканил.
-Де да беше тук и Лина-сан...- възкликна тихичко Амелия при вида на купищата храна и пиене.
Философите се нареждаха около масата и тихичко си обсъждаха злободневни клюки, за да се подготвят подобаващо за философстване.
-Ето този там, с насиненото око е Сократ. Жена му пак го е била...- прошепна слугата съзаклятнически на Ли Као. Последният състрадателно поклати глава.
-Тихо, започва.- каза Резо.- Дали Питагор е тука?
-Няма го. Той, по начало, рядко идва.- каза слугата.- Далече живее.
Резо не отговори. Вместо това се изправи на масата и заговори така, че всички да го чуят.
-Уважаеми мъдреци! Аз съм Резо, Червения жрец и съм дошъл да диря вашата помощ. Как можем да...
-Всичко иде от идеите.- обади се Платон.- Само така можете да се оправите от всички несгоди.
-Мил ми е Платон.- не издържа Аристотел.- Ама по ми е мила истината! Какви идеи!? Категориите, там е цаката на всичко... Сашко, не ми пречи, моля ти се.- философът се опита да отпъди сополивото хлапе, което налагаше крака му с дървената си сабя.- Че ще те накажа и никакво завладяване на света няма да видиш...
Объркването на Аристотел бе дало необходимата пролука на Хераклит да заговори за огъня.
Диоген през това време се забавляваше. Той се подаваше от време на време като костенурка от бъчвата си и замеряше с кокалчета от обяда увлечените в спорове свои колеги.
-Явно нищо няма да излезе.- отбеляза с безпомощен тон Резо и се обърна към Ли Као, но вместо подкрепа в негово лице, видя зачервяване.
-Мъдри хора са тези...- каза замечтано старецът.- Знаят какво да пият. Не бях помирисвал узо откак преговаряхме с Прокопий за коприната.
-А това какво е?- намеси се Амелия и посочи чашата с бяла течност пред Ли Као.
-МУАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХААХХА.- обади се Нага заглушавайки за миг врявата на философите.- Никога ли не си пила узо?
-Голям пропуск, детето ми.- Обади се отново Ли Као.- много е полезно.
Амелия си сипа и отпи. Хареса и...
Резо се бе хванал за главата. От сума време не бе чул една смислена дума и бе на път да се оттегли от симпозиума. Съжали, че не тръгна веднага с Перикъл. Той бе далеч по-смислен събеседник. Стана с въздишка и усети как нещо се удря в крака му.
-Внимавай къде ходиш, идиот такъв!- обади се нежно детско гласче някъде изотдолу.- Да не те накълцам с меча си...
-Целя треперя.- на жреца дори не му беше до майтап.
-Така и трябва.- отвърна му малкият.- Когато порасна ще завладея света!
-И кой си ти, да си знам отрано?- попита уморено Резо.
-Александър Македонски!- отговори гордо хлапето и отиде да се дуелира с бъчвата на Диоген. Философът бе излязъл от нея за малко. Вече никой не му обръщаше внимание и той реши да прибегне до друг свой изпитан номер. Беше изнамерил от някъде един фенер и обикаляше с него из стаята.
-Защо ти е тоя фенер?- попита Раптор, на който също му бе станало доста скучно.
"Нещата вървят по план", помисли си Диоген.
-Човек търся...- провлачи театрално.
-Ми, що не пробваш с нещо по-ярко?- попита безгрижно зомбито.- Или заклинанията на Резо за пространствена ориентация.
Старецът се сепна. Никой не му бе отговарял по този начин. До сега всички се бяха хванали на номера с фенера.
-Ако искаш, ще те заведа при твоите колеги... ако не ги виждаш, де.- додаде услужливо зомбито.- Не можеш ли да се ориентираш по звука?
През това време останалите мъдреци се бяха разбили на няколко малки спорещи групички. Някои се отделяха и се лепяха по страничните наблюдатели с ясното намерение да ги убедят в правотата на ученията си. Демокрит досаждаше на Резо, като се опитваше да му докаже колко е полезно да си сляп и как самият той не би открил атома, ако не бе така. Епикур заместваше Гаав в орбита около Нага. Диоген най-сетне бе намерил достоен по циничност събеседник в лицето на Ли Као...
Амелия бавно се опияняваше от узото, докато Платон се опитваше да я убеди колко е справедлива Държавата, която е измислил. След като бе разбрал, че е принцеса, у него се зароди мисълта да изпробва новия си строй в Сейлуун.
-Никой не увашаа правдата!...- отсече Амелия.- Всишки ше попаднаф под тешшшкия шук...- тя се изправи несигурно и пристъпвайки напред продължи:
-Ето шега ше ше преборя шъш злото! ERMEKIA LANCE!
Тя се подхлъзна на услужливо подложената от Диоген бананова кора... окултното копие се насочи нагоре, проби тавана и отлетя в небесата. След това падна надолу. Озова се точно над малкия вулканичен остров Тира... И той изригна.
---------------
На около 200-300 километра южно от там, цар Минос се разхождаше из градините на двореца си и се радваше на морския бриз. Погледна на юг и видя красивото критско море. Погледна на изток и видя маслинови дръвчета. Погледна на запад и видя Палми. Погледна на север и видя... последното нещо в живота си. Огромно цунами, последвано от няколко по-малки го отнесе заедно с цялата минойска цивилизация.
...

dart_vaider · Post by **dart_vaider** » Sun Apr 11, 2004 9:13 pm

Малко по-късно...
- ЛЕВИ , ДЕСНИ , ЛЕВИ , ДЕСНИ , ЛЕВИ , ДЕСНИ , ДВЕ , ТРИ!! - викаше капитана на Спартанските хоплити вече превили крака от изтощение. Буквално.
- Колко още до Атина? - попита Зел
- ДОКАТО СТИГНЕМ И ПАДНЕТЕ ОТ УМОРА!!! - получи в отговор - А СЕГА - ЛЕВИ , ДЕСНИ , ЛЕВИ , ДЕСНИ , LINKS , CWU , DRAI , FIER*...ЛЕВИ , ДЕСНИ , ЛЕВИ , ДЕСНИ!!!
- РАЗМЪРДАЙТЕ СЕ ПАРЦАЛИ ТАКИВА!!! - командосваше Гаав Спартанската част от групата през последния час.
- Ако още веднъж изкрещиш в ухото ми ще те... - не довърши злото си изречение Лина
- МЪРДАЙ!!!! - изкрещя точно в ухото й Гаав с цел да я провокира , което не беше добра идея.
- АХХХ ТИИИИ!!! - през последните няколко дена Лина и останалите не бяха яли почти нищо , ня бяха спирали за повече от 15 мин. почивка и имаше пълна липса на вода. Последвалите хватки приложени на Гаав можеха да се сравнят само в кеч-мача: Скалата , Арнолд , Саддам , Осама и Буш.
-----
- ЛЕВИ , ДЕСНИ , ЛЕВИ , ДЕСНИ , ЛЕВИ... - викаше еквивалвнта на Спартанския генерал
- Защо тренираме , всъщност? - питаше Амелия докато маршируваше на място
- Казват , че ни нападали. - отговори й Гаури
След като тренировките бяха приключили цялата част от групата се запъти към къщата на Перикъл , капнали от умора , като sweat drop от чешма.
- Ааааа...меко легло....- заблаженства Амелия
- Какво се оплакваш?? Не беше толкова трудно. - конституира Нага
Амелия sweatdrop-на , защото на Нага само и се налагаше да кляка по желание на треньора...рабираемо защо...
- Иска ми се другите да бяха тук...дано да ги намерим скоро , тази война не ми харесва , още по-малко тази политика тук!
- Zzzzzz...
Чу се трясък , звук на камбани и викове. Всички спяха , но бяха събудени от:
- СТАВАЙТЕ!!! НА ВОЙНА!!! СПАРТАНЦИТЕ СА ТУК!!! - викаше с цялото си гърло Перикъл , сам облечен в някаква броня и с меч в ръка
- Охххх...какво...спи ми сеее... - каза Нага още не разбудила се
- КАЗАХ...*поемане на въздух*...б/СТАВАЙТЕЕЕЕЕЕЕЕЕ/б!!!!!!!!!!!
- ДОБРЕ ДЕ , ДОБРЕ!!
Ситуацията в Атина най-точно се описваше като "военна" на стените имаше стрелци , вратата беше залостена и отвсякъде се чуваха гласове викащи команди. След известно недуомение групата се събра и им бяха дадени нареждания. Гаури , Раптор , Ли Као и Резо бяха назначени за пехота-пазачи на портата в случай , че Спартанците проникнат. Останалите бяха на стената като стрелци. Всички бяха по местата си...очакваха Спартанците да влязат в обхвата им. Всички Атенени дишаха забавени и тихо , сякаш промъкващи се за живота си.
Спартанците спряха. Мобилизараха се...
----
- Ти , ти , ти , ти... ти и ти сте на предната линия , вие ще бъдете отзад на втора линия. - нареди допреди малко викащия командир , който поради липса на вода и хапчета за гърло в момента почти шепнеше.
Зел , Гоустуинг , Вол Номер 10 , Гаав бяха на І линия и ест. останалите на втора.
- Добре , чакайте сигнала...иии...ииии...иииии...иииииии...и...СЕГА!! - отнякъде намери сили да каже командира преди да изгуби възможността си да говори.
Всичките хоплити се втурнаха в атака , стрелците от стената изстреляха свойте стрели , поразявайки хоплити един след друг и повечето забиващи се в Зел , който не им обръщаше внимание.
- FIREBALL!!! - чу се от стената
- Какво? - успяха да кажат Спартанската група преди огнената топка да пораци центъра на строя.
- Fireball??? Досега не сме срещали магьосници тук?? - долитащия FIREBALL не остави Лина да довърши мислите си , както е казал някой-си "огъбят се бори с огън" или "с техните камъни по техните глави" след малко навсякъде залетяха заклинания , без да се виждат целите , поради надигналия се прах и високите стени.
Факт беше , че само след около половин час стените бяха полу-разрошени , а самата порта вече паднаше. Хоплитите бяха намалели значително.
---
- ГОТОВИ...ГОТОВИ... - успяваше да извика Атинския военноначалник сред всичкия шум от трошене и заклинания , който не правеха голямо впечатление сред целия прах. - СЕГА!!! - беше командата , която накара Атинските войни да се впуснат в атака , точно когато вратата се срути.
С боен вик излетяха леко снаражените войни.
Гоустуинг седеше и разпространяваше спокойна аура (аура на спокойствието) , Гаури използваше меча си по предназначение , Ли Као обсъждаше с Резо малко встрани от боя недостатъците от войната:
- Но както е казал Хераклит - "войната е сътворила света и владее над него."
Раптор режеше брони с резачката си и свиреше на китара , като имаше свобоно пространство.
---
Зелгадис разсичаше поредния Атенянин , когато пред него се мерна нещо жълто...коса??
- ГАУРИ!!??
- Зелгадис?!?!?!
- Какво правиш тук?
- Ами ти?
- FIREBALL!! Зел не говори с врага...ГАУРИ?!?!
- Враг ли?
- Няма значение , но защо си тук?
- Ами... - прелитащото огнено кълбо прекъсна разговора им.
- Ще ти обясня после елате да влезем в града!!
След като бяха на сигурно място и военното положение беше свършено , групата се събра.
- ЗЕЛГАДИС!!! - Амелия се хвърли върху химерата и я прегърна , но след 2 секунди се опомни и я пусна зачервена.
- Добре , сега някой трябва да обяснява!!!
След като групата се разбра , беше решено следното решение:
- ВЕДНАГА ДА СЕ МАХАМЕ ОТТУК!!!
----
- Господарю... - командирът на Спартанския отряд говореше с кристална топка
- Да? - каза Шабран от нея
- Те са в Атина...

------------------------------------
* - Леви , две , три , четири (взех го по слух от песен на Рамщайн , така че се извинявам ако не са верни :)))))
=
Малко съм объркал историята , но за оправдание ще кажа , че градът може още да е обсаден , а само наш'те да са влезли :)))))

The Doctor · Post by **The Doctor** » Wed Apr 14, 2004 3:05 pm

Де да беше толкова лесно, колкото и звучеше..

Схватката бе спряла привечер, от която по-находчивите атиняни и спартанци умело се възползваха: едните се опитваха да продадат на другите маслини на олимпийска цена, докато другите щедро ги даряваха с вино срещу относително скромни финансови пожертвования. Хубавото бе, че балансът и на двете страни излизаше относително чист, поради което всички бяха доволни и весели.

Архидам и Перикъл разменяха искри от двете страни на трапезата.
- Тая ваша демокрация - пенеше се спартанецът, размахвайки кълка - ви е камъка на шията, дето ще ви удави в понта. Здрава хватка ви трябва, каква е тая слободия.
- Айде бе - отвърна страгетът - Присмял се хърбел на щърбел. И вашето сме го минали.
- В Спарта властва правия строй - упорстваше Архидам - Това е единствената...
- Дренки - злъчно вметна Перикъл - Че ти си изборен...
- Важна е справедливостта! - извиси пръст Амелия.

Двамата пълководци навлизаха в по-разгорещената част на спора, в резултат на което не и споделиха и капка внимание. Никакво спокойствие не можеше да възцари между тях. В момента се рееха из висините на древните мисли, които тъй обичаха.
- Ние - разпени се и Перикъл - създадохме държава, напълно и във всички отношения самозадоволяваща се и в мирно, и във военно време. Нашият строй се нарече демократичен, защото е на мнозинството, а не на малцинството. По отношение на частните интереси, нашите закони дават равноправие за всички. Що се отнася в политическо отношение, в обществения животвсеки може да има предимство, но не защото го поддържа една или друга партия, а в зависимост от неговата доблест, даваща му слава в едно или друго дело. Ниското звание на бедняка не е препятствие за дейност, ако само той може да окаже някаква услуга на държавата. Ние се ползваме от богатства като удобно средство за дейност, а не за самохвалство. Да се признаеш за беден у нас не е срамно. По-позорно е да се измъкнеш от бедността не чрез труд. У нас всеки човек може да се приспособи към многочислените видове дейност и изпълнявайки своята работа с изящество и ловкост да придобие за себе си високо благосъстояние*.
- Това репетираш ли го - жегна го Архидам - Глупости. Войната е баща и цар на всичко**.
- Мъжествен е не този, който побеждава враговете, а който властва над своите собствени страсти***!
- Какви ги дрънкат тия? - обади се Лина.
Ли Као вдигна рамене.
- Гърци.
- Спорят над Държавата - рече Платон, който следеше с интерес спора - Има пет вида държавно управление - аристокрация, тимокрация, олигархия, демокрация и тирания. Петте са в непрекъснат кръговрат. Разбира се, спартанците просто още не са отминали тимократичния период, докато атиняните в момента се мъчат между демокрацията и тиранията. Това няма кой знае какво значение, естествено, тъй като пак ще се повторят нещата.
- А не могат ли просто да си правят каквото имат да правят там? - вметна и Гаури.
- Ами... - Платон се замисли над въпроса и замлъкна.

Междувременно, в далечния край на трапезата, по гърба на Зелгадис, който кротко си пийваше от наличното тракийско вино - предвидливо се бе запасил с няколко бутилки - изчатка камъче.
- Смърф!
- Какво? - обърна се химерата.
- Смърф!
- Името ми определено не е Смърф - тросна се Зел и се върна към заниманието си.

* Част именно от Перикловата реч, с която се отбелязва обаче завършека на Пелопонеските войни.
** Хераклид
*** Демокрит

Amelia · Post by **Amelia** » Wed Apr 21, 2004 8:29 pm

40 минути по-късно.
Атмосферата в таверната ставаше все по-задушевна, а като се прибави и 45 градусовата жега - все по-задушна.
-Горещоооооооо! - беше се втечнила Лина върху масата. Местният климат не й влияеше добре. Беше позагубила апетита си и вероятно на това се дължеше обезпокоителният факт, че купчината празни чинии пред нея достигаше едва две трети от обикновената си височина. На Гаури топлината не му пречеше:
-Това ще го ядеш ли? - попита той, сочейки с вилица към останките в последното й блюдо. Лина го разгледа. Съдържимото й отвърна на погледа.
-Не, вземи го. - потръпна тя докато си мислеше: "Как може да ядат такива гадости? Как можах АЗ да ям такива гадости?"
Непривичното държание на Лина предизвика лека тревога у Гаури, но той предпочете да действа, вместо да разсъждава и побърза да налапа лакомо окатата хапка. Край тях, Архидам и Перикъл таман бяха стигнали до фазата на уважението. Останалите от тайфата кротко консумираха по-безвредните продукти в заведението.
-Нарича се октопод. - осведоми я Резо.
-А? - опита се да се съсредоточи магьосницата.
-Онова, в чинията ти. Октопод се казва.
Лина се прозя:
-Whatever - нещо привлече вниманието й. - Ей! Ти защо не се потиш?
Резо се подсмихна нагло:
-Малък трик. Някой ден може и да те науча, ако си го заслужиш.
-МОЛЯ?! - изкрещя вбесено Лина, след което отново се стече върху масата и провлачи - Забрави!
Блуждаещият поглед на магьосницата падна върху Нага. Тя поне беше добре проветрена и в момента наливаше себе си, Рейбун и сестра си с узо. Ли Као смучеше до тях една от бутилките с вино, която беше свил от Зел. Той и без това не ги ползваше в момента.
-Внук ти май не носи на пиене, а? - подкачи старчето, стоящият до него жрец.
-Мдам. Кофти метаболизъм, какво да се прави - съгласи се Резо. След това се протегна и измъкна бутилката от ръцете на Ли Као. Отпи една глътка и примлясна с изражение на експерт. Ухили се. - Добро е винцето! - Ли Као закима. - Неслучайно се пеят песни за тракийските лозя...
-Кой ги пее? - попита Гаури с пълна уста.
-Един. Орфей му викат.
-А той какъв е?
-Тракиец.
-Аха.
-Аха. - Резо сбърчи вежди в усилие да си припомни какво искаше да каже. - Да. Та мисълта ми беше...Разбира ми момчето от вино,а? - и той потупа по гърба потъналия в пиянски сън Зелгадис и го изгледа с умиление. - Само най-доброто! Винаги е бил сноб.
-ОХОХОХОХОХОХО! - изви до тях Нага ни в клин, ни в ръкав.
-Престани, Грация не-чан! - Амелия беше почервеняла цялата.
-Яре, яре. - разположи се удобно в стола си Резо. - Май ще ставаме свидетели на пиянска семейна свада.
Ли Као загледа сцената с очи пълни с надежда:
-Ех! Рядкост са днес качествените скандали. Последната хубава свада, на която присъствах беше преди цели 20 години, когато вдовицата на Шу Вай Сен се разбесня. Имаше поне 17 ранени. А да, и един убит - самият Шу Вай Сен.
Резо кимна и побърза да охлади ентусиазма на старчето:
-Съжалявам, че ще те разочаровам, приятелю, но надали ще се стигне чак дотам. Въпреки че долколкото видях, Амелия има лошо пиянство.
-Какво? - не повярва на ушите си Лина.
-Хехе - ухили се Гаури многозначително и посочи с палец през гърба си към прозореца, от който се виждаха останките на сградата, в която се беше състоял симпозиума. Лина се хвана за главата и суетдропна.
-Така ли? - крещеше Амелия, стъпила върху масата и насочила Пръста към сестра си. - Замина си от двореца, без да кажеш и дума! И после - ни вест, ни кост! Знаеш ли татко колко изстрада?
-Да не е страдал!
-Ти си безотговорна!
-ОХОХОХОХОХО!
-Егоистка!
Резо и Ли Као се спогледаха и в един глас изрекоха:
-Лъвската кост. Да.
Смехът застина на устните на Нага. Тя намръщи вежди и сви юмруци:
-Ти си егоистка!
-Аз ли? Не съм аз тази, която си избяга от задълженията, без да мисли за другите!
-Ама ти се иска да беше, нали?
-МОЛЯ?
В този момент, понесени от вихъра на сиртакито, между тях минаха Архидам и Перикъл, дружелюбно гушнати.
-ОХОХОХОХОХО, сестричке! - изкиска се Нага след прекъсването. - Не се прави на интересна. Много добре знам, че ти се иска ТИ да си беше зарязала задълженията и да се влачиш спокойно по света с плоската Лина и глупавия ти Камъчко!
При последната забележка, Амелия поморавя и се задави от ярост.
-Т-т-т... - успя да изплюе тя, вдигайки ръка със заплашително изкривени пръсти към сестра си, която стоеше и я гледаше предизвикателно скръстила ръце. В този момент пред лицето на дребничката принцеса прелетя една чиния и рикошира в едното око на Нага. Двете сестри се извърнаха да видят кой ги прекъсва и ченетата им увиснаха. Зад масата стоеше Лина, обвита в батална червена аура. Пръстите и стискаха до бяло дървения плот пред нея.
-КОЙ...Е...ПЛОСЪК??? - процеди задъхано тя.
Ли Као и Резо удариха длани съзаклятнически.

Рикоширалата чиния имаше горчива съдба, но пък изигра значителна роля за бъдещия културен живот на Гърция. След удара в Нагината плът, тя отскочи в произволна посока и се разби в краката на Архидам. Персийският цар я посъзерцава с мътен поглед, докато до него Перикъл се пляскаше по вътрешната част на глезените, след което се пресегна и издърпа еднo плато изпод носа на хранещия се от него човечец. Последва замахване и чинията се разби с мокър плясък в пода. Разни неща с очи се разхвърчаха навсякъде. Едно от тях, по всички закони на комизма се залепи за физиономията на Гаури. Перикъл погледна озадачено към доскорошния си враг. Архидам беше добарал една купчина чисти чинии и ги трошеше една по една с физиономия на блаженство. Атинският стратег сви рамене и реши да пробва и той. Хареса му...Някак успокояваше нервите. Скоро царствената двойка беше последвана и от други клиенти на заведението. Наоколо започна да хвърчи посуда от всякакъв род. Някаква чаша се разби в главата на Зелгадис и го събуди. Оркестърът беше безмилостно обстрелян с близкоразположения чаен сервиз. Чинии се разбиваха в силовото поле, с което Резо беше защитил себе си и Ли Као. Амелия се завъртя към вратата и побягна на зиг-заг от керамичния Апокалипсис...

Вече навън, в сравнителна безопасност тя се опита да спре световъртежа. Алкохолът беше истинска неправда и тя реши да включи това си прозрение в бъдещите си речи. Чувстваше се отвратително и имаше нужда от нещо, което да й подобри настроението. Но какво? Тя се сети, че в моменти като този нищо не засилва оптимизма така, както разходката по местните висоти. Затова се затича, зяпайки в небесата и търсейки някое заслужаващо си място. За жалост, местните архитекти не бяха любители на небостъргачите. Амелия, разочарована, се домъкна до едно балконче, приведе се през парапета и повърна. Когато вдигна глава, насреща й стоеше отговорът на молитвите й. Удвоен. Тя се засмя и полетя нататък. Секунди след като се издигна, площадката, на която беше стояла до този момент се втечни и едно огромно пипало се протегна към принцесата, но за щастие я изтърва.
-------------------------------------------------------------------------------------
-Къде се е загубила пак? - нервираше се Лина, докато лекуваше една синина на Гаури. - Никой ли не я видя къде отива?
-Не! - скръсти ръце обвинително Филия. - Не и при цялата дандания, която сътворихте.
-Тя е виновна! - озъби се Лина към Нага.
-ОХОХОХОХОХО! - беше лаконичният отговор.
-В името на милостта! - изстена Зелгадис. - Спри да правиш така!
-Няма ли да е по-добре да я потърсим из града? - предложи Гоустуинг.
-Имаш право.
Стъпките ги отведоха до едно малко балконче с повръщано под него.
-Интересно, интересно. - триеше брадичка Резо.
-Какво толкова намираш в шепа избълвана храна! - сопна се Лина, без да обръща внимание на Зелгадис, който й сочеше нещо.
-Хехе! - пусна блага усмивка Резо. - Доколкото си спомням снахичката обичаше височините.
-Е?
-Ами какво ще кажете за това?
В далечината синееше загадъчно връх Олимп.
Скоро към него се понесоха няколко мехурчета, с ценно хуманоидно съдържание. Няколко пипала безуспешно се опитваха да ги стигнат. А някъде далече, далече, Шабран изпсува:
-Мамка му! Пак ги изтървах!
-------------------------------------------------------------------------------------
Архидам и Перикъл похъркваха сред купишата керамични отломки. И на двамата им беше олекнало. Съдържателят на заведението отначало рева със сълзи пред опустошението, но изведнъж лицето му просветна. Той извика един от слугите си и го прати в най-близката грънчарница да купи всички бракувани чинии.
Хилядолетия след това, стотици гъзарски облечени туристи даваха мило и драго да почупят автентична гръцка керамика, в автентична гръцка таверна, слушайки автентична гръцка музика и ядящи автентични гръцки гадости...

Amelia · Post by **Amelia** » Fri May 21, 2004 10:16 pm

-Ето, пийни си още, мило момиче!
-Ъ-ъ, благодаря! - Амелия объркано пое странния съд и отпи предпазливо. По гърлото и се разля прохладна и освежаваща течност. Нещото насреща й я гледаше с майчинска загриженост. Принцесата тръсна глава, опитвайки се да прогони махмурлука. В непосредственото й минало имаше няколко тревожни бели петна. Например, тя добре си спомняше как стигнаха до таверната, но малко след това спомените й ставаха хаотични и несвързани. Май се беше скарала със сестра си, някой чупеше чаши...А и онези два върха...Амелия се заоглежда за потенциално място, където да остави особената чаша. Нейната събеседничка я улесни, като просто протегна не особено приспособените си за хватателни цели крайници, взе празния съд с тях и го завинти на главата си. Принцесата примига. - Ъ-ъ, хм, извинявай за въпроса, но често ли се случва тукашните кози да говорят? И да правят това...нали разбираш - принцесата посочи към главата си.
-Ме-е-е-хе-хе. Понякога не се случва със седмици.
-Кхъм. Ясно. - Амелия вдигна очи, за да обхване величествената гледка пред нея. - А да знаеш къде се намираме?
Козата я погледна с онзи типичен кози поглед:
-Навръх Олимп, глупаче! И трябва да побързаме-е-е. Ще изтървем купона!
---------------------------------------------------------------------------------------
-Проклет жрец! Проклета химера! Проклето мазоку! - мантруваше си Лина през зъби, докато лазеше по корем по поредната стръмнина - Проклето пиянде! Проклето шизо! Проклети дракони!...
-Линаааа! - подаде се една руса глава от издадения скален ръб над темето на магьосницата.. - Къде се бавиш?
-Млъкни медузоподобен мозък! Разсейваш ме! Та, докъде бях стигнала? А, да, проклет глупак! Проклет дърт перверзник! Проклет млад...
Над нея отново се показа глава. Този път на Зелгадис.
-Тук можем да ползваме магия. - осведоми я той. След което помисли и добави: -Намерихме вкусна храна. - След части от секундата Лина беше до него.
-КЪДЕ? КЪДЕ? КЪДЕ?
Химерата пусна отегчена въздишка.
-Ама винаги се хваща, а? - сръга Ли Као стоящия до него Резо.
-Да - ухили се жрецът. - 10 от 10.
-Няма храна? - погледна жално Лина и се срина на колене. - Знаех си а-аааааааз! - зарида горко тя - Така ще си изгнием тук!
-Ядохме преди няма и два часа. - отбеляза с ледено спокойствие Филия. Тя пиеше чай.
-Хо-хо-хо! Няма да е лошо някои от нас да попазят диета. Така може да и да им е по-лесно да се катерят.
-Аха, аха! - закима в съгласие Мартина. - Нали, Резо-сама?
-Съвсем вярно, деца мои. - усмихна се жрецът.
-ТИ ДА МЪЛЧИШ! - изкрещя му Лина. - Замалко да умрем заради теб!
Жрецът вдигна ръце в отбранителен жест:
-Не съм аз виновен за това, че в планината има области, където магията ни не действа.
-Нали си бял маг! Къде ти е скапаната интуиция?
-Тцтцтц! - поклати поучително пръст пред лицето й Резо. - Никакъв бял маг не съм. Аз съм Червеният Жрец!
-Ой, Лина! - изникна Гаури иззад една скала. - Ела да видиш нещо.
---------------------------------------------------------------------------------------
Дворецът беше толкова огромен, че разумът на Амелия отказваше да го възприеме. Всъщност той отдавна беше излязъл от строя, пометен от мощната вълна кич. Ентропията наоколо беше достигнала абсолютния си максимум. Гигантско множество от същества търчеше и носеше, търкаляше и влачеше, което както можеше, различни съдове с с провизии. В хаоса настъпи известен порядък, когато околните разпознаха новодошлата:
-Здравей, божествена Амалтея! - редиците от плът оформиха нещо като мексиканска вълна там където козата минаваше.
-Ме-хехе, деца мои! Продължавайте си работата! Не обръщайте внимание на глупавата старица.
-ОК! - множеството отново се разбърка.
-Какво става тук? - въртеше глава Амелия.
-А! Нищо особено! - отвърна козата - Шефът има рожден ден!
-Шефът?
-Зевси - поясни козата. След което се разтопи от умиление. - Малко е деспотичен и истеричен, но иначе е добро момче. Ще го видиш.
-Деспотичен ли каза? - настъфърчи се принцесата.
-Ме? А, да. Съвсем приемливо поведение за Бог, не мислиш ли? Даже бихме-е могли да заме-естим думата с "деитичен", ме-хехехе!
-Деспотите са несправедливи! Те потискат мирното население и ограничават неговите свободи!
-Ме-даааа! Че на кого му е притрябвало свободно население? А! Ето че стигнахме-е!
Пред очите им се откри огромна зала, претъпкана с тела от най-разен вид. Обединяваше ги едно - всички бяха твърде шумни и явно празнуваха отдавна. В центъра на оргията стоеше младолик и къдрокос красавец с червени от алкохола очи и нос.
-Ето го! - посочи с копито Амалтея. - Гръмовержецът Зевс, най-главният сред боговете - в козите й очи проблеснаха издайнически сълзи. - Сякаш беше вчера, когато ми го донесоха като пиклив и ревлив малък вързоп. А сега, виж какъв хубавец ми е станал!
Амелия се втренчи в божеството. Имаше някакви зиг-зази в скута.
-Донесли ли? Защо?
-За да го гледам, разбира се. Цицаше от ме-ене редом с козлетата ми. Ти какво? Не си ли чувала колко е полезно козето мляко за кърмачетата?
Принцесата заоглежда пъстрото множество наоколо. Главата я болеше и й се виеше свят. Ярката въртележка пред нея с нищо не облекчаваше положението. За пореден път се зарече повече никога да не пие. До нея Амалтея продължаваше да нарежда нещо:
-...и като такова съдържа много по-малко алергизиращи вещества от кравето. А това е много важно, особено в тези времена на глобално замърсяване и затопляне.
-Моля?
-Ме-ех, нищо! Ето че най-сетне ни забелязаха!
Към тях нервно подтичваше друг къдрокос красавец:
-Привет, лельо Амалтея! - потупа той радушно козята глава. - Таман навреме идваш за основното ядене.
-Ме-хехе, Херме-есе. И да бях закъсняла нямаше да изтърва нищо. Ме-енюто винаги е едно и също - нектар и амброзия. Боя се, че моят мил Зевси няма голямо въображение що се отнася до кулинарията.
Хермес сбърчи вежди:
-Не е така лельо! Знаеш, че откакто онзи идиот ни нахрани със сина си, шефът предпочита да действа на сигурно. Представи си само какъв скандал ще избухне, ако нещо такова се случи отново! - Хермес, явно развълнуван от някакъв неприятен спомен извади носна кърпичка и с треперещи ръце обърса нервната пот, избила по челото му. - Като се сетя какво ми костваше да потуля нещата тогава...Репутацията му беше на косъм от пълния срив. Ох, ох!
-Ме-хехе! - обърна се Амалтея към Амелия. - Дете, искам да ти представя личния имидж ме-ейкър и Пи Ар на Зевси - Херме-ес. Херме-есе, това е...Всъщност как ти е име-ето?
-Амелия - промълви с отсъстващ тон принцесата, докато се здрависваше с Хермес.
-Аме-елия. Ми че ти си ми почти адашка. Ме-хе! Сега те харесвам още повече! Хайде! Херме-ес ще ни настани да седнем.
"Той имаше крила на обувките! Той наистина имаше крила на обувките!!" - мислеше си Амелия, докато се влачеше след козата.
---------------------------------------------------------------------------------------
-Е? - тропаше нервно с крак Лина. - Какво е това?
Резо приклекна до камъка, взе малко от белезникавата субстанция по него и я разтърка между пръстите си. Помириса я:
-Гуано. Прясно. - демонстративно близна единия от омазаните си пръсти и примлясна замислено - Абсолютно първокачествено. От орел. Ял е черен дроб. - ново подушване. - От титан, ако не се лъжа.
Ченетата на околните увиснаха:
-Уау, откъде разбра? - попита възхитено Гаури.
-Елементарно, драги ми...- започна Резо, но беше грубо прекъснат от Зелгадис, който се появи иззад близкия завой:
-Елате! Май открих притежателя на дроба.
---------------------------------------------------------------------------------------
-Ей!!!!!! Козя майчице! - изцвили щастливо Зевс при вида на Амалтея, която се сви на кръгче в нозете му и започна да преживя. Двамата имаха какво да си кажат.
Амелия седеше на една от огромните маси и се чувстваше безкрайно самотна и не на място. Чудеше се какво ли правят приятелите й в този момент. Явно трябваше да се върне и да ги потърси в Атина. Но къде ли беше Атина?
-Ей там, в другия край по диагонала - осведоми я вежлив мъжки глас, очевидно принадлежащ на грозния колос до нея.
-А? Какво? - обърка се Амелия, но после си даде сметка, че е разсъждавала на глас.
-Атина Палада. Любимата щерка на шефа. - гласът му беше мелодичен и приятен за слушане и силно контрастираше с външността му. - А, аз съм Хефест. Негов син и Бог на огъня и ковачите. Приятно ми е да се запознаем.
-Амелия. И на мен ми е приятно! - и принцесата му подаде ръка, която той много внимателно пое в грамадния си крайник.
Хефест се усмихна. Имаше хубава усмивка:
-Странно...Ти май не се боиш от мен?
-Аз? Ъ-ъ, трябва ли?
-Ами повечето момичета бягат от мен, защото съм грозен.
Амелия започна да се чувства неловко:
-Татко ме е учил да не съдя за книгата по корицата.
-Бих искал и аз да имам такъв баща - кимна унило Хефест.
-Ох! - изведнъж изстена жаловито жената, която стоеше насреща им и отново потъна в мрачно мълчание.
-Какво й е? - попита Амелия. - Да не би да я боли нещо?
-А, не. Това е Деметра, леля ми. В момента страда по дъщеря си Персефона.
-Защо? Умряла ли е?
-Ами, да кажем, че е в царството на смъртта. Женена е за чичо ми Хадес, който го управлява.
Амелия пресметна нещо наум:
-Чакай малко! Това значи, че братовчедка ти е женена за чичо си!
Хефест потри брадичка:
-Ами да. Така се оказва май.
-Ама, чакай малко! Та това е кръвосмешение!
-Така ли? Какво значи кръвосмешение?
В този момент разговорът им беше прекъснат от застаналата до тях жена, с боне, престилка и тефтерче в ръка:
-А, лельо Хестия! Още един нектар "Южен полъх" и порция амброзия, от онази със сусама.
-ОК! А ти какво ще искаш?
-Ъ-ъ, какво се предлага?
Жената въздъхна и започна изморено да изброява:
-Нектар "Виолетка", нектар "Незабравка", нектар "Пролетна роса", нектар "Вулкан", нектар...
-Незабравка, моля!
-ОК, чудесен избор! А за храна? Предлагам специалитетът на домашната ми кухня: Амрозия "Олимп".
-Само нектара засега.
-Добре-е! - жената втъкна молива, с който записа поръчката зад ухото си и се понесе нанякъде.
-Тя коя беше?
-Една от сестрите на татко. Богиня на семейното огнище.
-И прислужва?
-Това й е работата.
Възцари се неловка пауза. Амелия гледаше към Атина Палада.
-Тя винаги ли седи с шлем на масата?
Хефест се намръщи:
-Ами, да. Винаги е била ексцентрична. Виждаш ли совата на рамото й? В интерес на изтината сега е по-добре. Преди години, когато я бяха хванали лудите, ходеше с една горгонска глава на врата. По това време отричаше музиката на Аполон и слушаше само някакви ужасни гробовни крясъци. Непрекъснато ходеше по разни бойни полета и разправяше, че за да се усети тръпката от музиката е нужно потапяне в лайв-изпълнението й.
-Не си приличате много.
-Ами тя ми е само полусестра.
-А-а! А коя е майка й?
-Хм. В известен смисъл татко й е майка - Амелия го изгледа потресено. - Ами, виж сега, тя се роди от главата на татко...Не е за пръв път. Имам един полубрат, Дионисий, който е роден от бедрото му. Ей онзи там. - и Хефест посочи към най-шумната групичка, където поредния къдрокос младеж се напиваше до безсъзнание в компанията на много жени и някакви козеподобни същества.
-А твоята майка коя е? - попита Амелия, след което съжали, защото подозираше какъв ще е отговорът.
-Ами, онази, дето седи до татко. Казва се Хера и му е сестра освен това.
-Знаех си...
-Ще ме извиниш ли за момент? Трябва да отскоча до "едното място". След толкова много нектар...
Хефест се привдигна и пое нанякъде. Амелия забеляза колко лошо куца.
-Тези всичките са луди - прошепна тя. - Лина-сан, Зелгадис-сан, къде сте?
-Разкарай се! - сепна я басов глас зад нея. Тя се обърна и очите и се взряха в малките свински оченца на обраслото с брада нещо отпред. То беше високо колкото нея, седнала на стола. - Седнала си ми на мястото грознице! Разкарай си скапания задник, или ще те пречукам!
-По-кротко, Аресе! - избля меко един глас, в който Амелия позна Амалтея. - Тя е с ме-ен. Жена ти те търсеше ме-ежду другото.
Невротичния пигмей изведнъж омекна и започна да се озърта наляво-надясно:
-Къде ми е съкровището?
-Ей там. - посочи с копитце козата. - И побързай, защото като я видях се забиваше с Аполон.
Арес изпръхтя бясно и се понесе в свински тръс към посочената му точка. Там стояха трите най-красиви същества, които Амелия беше виждала - един мъж и две жени. Едната от тях носеше лък и много приличаше на мъжа.
-Аполон, Артемида и Афродита - изреди ги Амалтея. - Гледай сега сеира!
Арес се вряза в групичката и почна да крещи. След около пет минути една от жените най-накрая благоволи да сведе поглед към него. Изгледа го студено и му каза нещо. Арес заприлича на ритнато кученце.
-Поредният уреден брак. - изкоментира козата. - Тук повечето са такива. Забавляваш ли се?
-Хех! - усмихна се притеснено принцесата. - те са наистина гостоприемни и...
В този момент в залата влезе едра, властна жена. Всички замлъкнаха.
-Ето, почва се. - провлече Амалтея.
Жената се понесе към рожденника, който скоростно изтрезня:
-Б-бабо?
-Честит рожден ден, внуче! - промълви студено Гея. - Баща ти ти праща много поздрави от Тартара. И тя му връчи някаква картичка.
Зевс я взе, прочете я и започна да крещи.
---------------------------------------------------------------------------------------
-Бързо! Свалете го оттам! - командваше Филия.
Гаури разсече оковите на титана с професионална ловкост, докато Лина се разправяше със змията, която си беше направила гнездо малко над главата му и сега ги гледаше лошо оттам. На мястото на черния дроб на съществото имаше гигантска кървава дупка. Филия коленичи до него и положи ръце върху раната. -Положението му е критично! Резо-сан! Нуждая се от помощта ти.
Резо не изглеждаше особено трогнат:
-Остави го. Ще му мине.
-Ще умре!
-Няма! До утре ще му е израснал нов дроб.
-Откъде знаеш? - попита Лина докато изпичаше злонравното влечуго с един от Fireball-ите си.
-Ами последния път като се отбих дотук, за да търся Хипократ, чух за някой си Прометей. Или да цитирам точно: "Онова скапано, крадливо копеле, което ми открадна огъня, да му изсъхнат ръчиците дано!". Поразпитах малко и ми разказаха историята. Споменаха между другото, за някакъв орел, който се храни с черния му дроб. И че този дроб всяка нощ израства наново. Ау, Лина, защо го направи?
-Защото ми се правеше на много умен преди малко! Ето откъде знаел за орловото гуано! Пфу!
-Е, няма ли да му помогнем? -попита разтревожено Филия.
-Зарежи! - махна с ръка Лина. - Май току що престъпихме местните закони...
В този момент край профуча една бяла крава с навирена опашка:
-МРАЗЯ СТЪРШЕЛИИИИИИИИИ! - стопи се викът й в далечината.
Приятелите позяпаха малко в посоката, в която беше изчезнало добичето.
-Крава - обобщи Лина, наблюдаваното явление.
-И говореше - допълни Филия.
-За какво беше всичко това?
Лина вдигна рамене. Точно в този мик някъде наблизо се чу ужасяващ крясък.

Haos · Post by **Haos** » Fri May 21, 2004 11:39 pm

Мартина спринтираше и пищеше.
- Резо САМААААААААА! ПОМООЩ! Лина, мразя те, заради теб стана така!
- Хм, Хм... - Резо наблюдаваше внимателно със слепите си очи. - Не мога да то помогна.
Крясъците на Мартина се смесваха с ядосаните крясъци на орела. И с право бе ядосан - тя бе откраднала едно от яйцата му с внезапната мисъл да си отгледа пиленце, което по подобен начин да измъчва Лина. Езикът на орела стърчеше наляво от човката му и оттам висяха парченца черен дроб. Изморена от преследването и със пълен стомах, птицата нямаше големи шансове да настигне Мартина, която профучаваше напред назад с изпънъти напред ръце, в които стискаше яйцето.
- Резо САМАА!
Мартина внезапно смени посоката и запраши към Титана и останалите. По петите й с нокти готови за разкъсване и разперени крила орела се приготвяше за пикиране.
- Според средната площ на едно орлово перо, броя на перата върху един орел, параболата на спускането, скоростта на насрещния и попътния вятър, съпротивлението на въздуха и налягането на тази височина, мисля....
Юмрукът на Лина запуши устата на горкия блондин.
- Гаури, колко пъти съм ти казвала, НЕ СЕ ОПИТВАЙ ДА МИСЛИШ!!!
Резо пусна бая големичък sweatdrop.
- Лина, орелът ще се натресе право върху нас.
Отговорът естествено бе:
- FIREBALL!
Доста големичко печено пиле с готварски шапчици на краката падна върху спрялата да си почине за миг Мартина. Ппследва звук от счупен яйце и стоящите наоколо бяха опръскани със смрадлива жълтеникава течност. Зел промърмори:
- Хм, орлов запъртък. Как ли ще подейства това на косата ми?
--------------------------------------------------------------------------------------
Горе на Олимп цареше хаос. Амалтея тихичко избля на ухото на Амелия:
-Да, не-е-е-е добре на собстве-е-ения ти рожде-е-ен де-е-ен да ти изпратят за подарък те-е-е-естисите на дядо ти...

Amelia · Post by **Amelia** » Sat Jul 24, 2004 10:51 pm

В едно друго време, в един друг свят...
По сводестия коридор отново отекваха стъпки. По-наблюдателният слушател би забелязал леката неравномерност в тях - нещо като куцукане, но не съвсем. Най-наблюдателният щеше да отчете и силата, с която токовете на обувките се забиваха в пода - очевиден белег за притаен гняв. Стъпките спряха пред една от многобройните врати и тя се отвори с добре докарано скърцане. Отвъд нея обстановката беше...ами, мистична. Поне откъм осветление. И мебелировка. И миризма. Особено миризма. Някакъв тъмен силует се беше надвесил над средно голяма каменна маса, върху която беше поставено огромно кристално кълбо. На неговата поставка проблясваха загадъчно магическите надписи – “666 процесор” и “Техническият съпорт се осигурява от “Бил Гей и все още е” ЕООД” . Ужасяващата воня се дължеше на малката кадилничка до него, в която гореше един господ знае какво.
-Е? НЯКАКВИ новини НАЙ-СЕТНЕ? – попита новодошлият, потропвайки нервно с пръсти по плота на масата.
-Не. НИКАКВИ новини ВСЕ ОЩЕ. – отговори му с подигравка в гласа силуетът.
Юмрукът на първия се стовари тежко върху масата, като произведе леко смущение в образа в кълбото.
-Омръзна ми да чакам, Шабран!
Шабран сви рамене в престорено покорство:
-Съжалявам, господарю! Не зависи от мен.
-Какво правят на тази проклета планина? Наистина ли нищо не виждаш?
-Нищо. На места се осъществява връзка. Но до повечето зони на планината нямам достъп.
-Защо? Някой от местните магьосници ли пречи?
-Доколкото видях те нямат магьосници. Богове, жреци, оракули – да. Но не и магьосници в този смисъл на думата. Боговете може и да са проблем...
-Какво казва кълбото?
-За кое? За причината, поради която не иска да се свърже?
-Да.
-Ами, споменава нещо за Firewall. Може да е някакво тамошно заклинание.
-Ще успееш ли да го преодолееш?
-Не знам.
-Продължавай да опитваш! Сега за другото.
-Сейлуун?
-Да. Зеифеилия няма какво да я дискутираме. Тя вече е изцяло наша
-Ами, трансферът на войски тук продължава.
-Шпионите?
-Донесоха, че има шанс принц Филионел да сформира съюз с останалите съседи при евентуална война. Но ние сме се погрижили и за това.
Рикрутан се ухили злобно.
-Кога ще атакуваме?
-Скоро. Желателно е да приключим войната преди Лина Инверс да се е върнала. Иначе това би породило известни проблеми.
-Проблеми?
-Да. Известна е с тази си способност. Не трябва да я подценяваме. Не забравяй, че е участвала в затриването на едно от парчетата Шабранигду, Гаав, Фибризо и накрая Даркстар. Може да се окаже доста опасна. Особено ако се върне оттам с някое неизвестно заклинание или оръжие.
-Какво предлагаш тогава?
-Ами, ако успеем да ги убием докато са още там, би било най-добре.
Красивото лице на Рикрутан се изкриви в кисела гримаса:
-Исках да ги гледам как умират.
-Ще има достатъчно умиращи. Не си заслужава рискът. Резо, червения жрец е с нея. Светлинният меч също. Придружават я дракони. Химерата и принцесата са доста силни, а и...
Лордът, който до този момент замислено гледаше към кълбото изведнъж го прекъсна с властен жест.
-Шабран.
-Да?
-Тук смърди.
-Да?
-Защо?
Шабран разтри слепоочията си.
-Защото кълбото отказва да работи, ако атмосферата не е подходяща. Не би трябвало да е така, но е факт. Сигурно се дължи на буболечките.
Рикрутан мислено повтори последната дума. След това я повтори и гласно:
-Буболечките?
-Аха.
-Аха.
Последваха няолко мига мълчание, през които Лордът гледаше втренчено няколкото стъкленици с животински зародиши в другия край на стаята.
-Шабран. – подхвана отново той, когато тези моменти изтекоха. – Оправи кълбото, намери ги и изпрати най-добрите ми наемни убийци при тях. Преди това, обаче, искам лично да ги инструктирам.
-Лично?
-Точно така. Искам да съм сигурен, че Лина Инверс никога няма да се върне. Искам ги мъртви всичките. И най-вече искам онази сейлуунска швайн да страда дълго и силно преди да умре. Много дълго. И много силно. И аз да видя всичко това.
Шабран се ухили ехидно:
-Още ли боли? Въпреки мехлемите на Гудрун и Лотхен? – направи се, че не вижда набиращия злоба поглед, с който го стрелна Рикрутан. – Все пак можеше да е и по-зле. Хирурзите поне успяха да спасят единия...
Ударната вълна от затръшнатата врата събори малко мазилка и отново смути картината в кълбото.Нещо привлече погледа на избухналия в смях Шабран. С утихването на вълничките в кристалната сфера се избистряше вълнуваща гледка.
-Майн гот! – изцвили предвзето полумазокуто, докато съзерцаваше вътрешността на кълбото. В момента тя беше разделена на кутийки, които носека имена като “Мъжки ласки”, “Галерия на хетерите” и “Куртизански страсти”. Ситният надпис над тях гласеше – “Позволен е достъпът само на свободни и имотни граждани, мъже, над 18 години.”
– Чудна работа. – потърка замислено брадичката си Шабран. Това се появява всеки път, когато активирам кълбото, откакто гледах онази сцена с големия дървен кон. Затвори очи и се съсреточи. В кълбото изплува обичайният search engine”.
-Колко досадно! – въздъхна Шабран. – Тези съвременни силициеви технологии са истински боклук! – след това се обърна кълбото и нареди:
-Покажи ми Олимп!

-Какво, за бога беше това нещо? – питаше Лина. Изведнъж очите и се разшириха от ужасена изненада, когато осъзна какво държи. И какво я държи – МЕДУЗОПОДОБЕН МОЗЪК!!! КАК НЕ ТЕ Е СРАМ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАШ ОТ УПЛАХАТА НА ЕДНА НЕВИННА ДЕВОЙКА. ХЕНТАЙ! ЕЧЧИ!
-Ох! Ау! Кой е невинен бе! Кой е хентай! Уаа!
-Хмпф. – кръстоса ръце Зелгадис. – Направо ми става тъжно като си спомня, че дори след няколко хилядолетия те пак ще се държат така.
Ли Као, който стоеше до него се ухили:
-Забелязвате ли колко интересно се отразяват на граматиката тези преходи насам-натам във времето?
Резо кимна в съгласие:
-Така е. И все пак, какво наистина беше това?

-Татко! Татко! Стига вече! Успокой се! – Хефест беше заключил Зевс в могъщите си ръце и го чакаше да се укроти. Когато Зевс премина от червен цвят, поради гняв в син цвят, поради задушаване, ковачът се смили и го пусна. Зевс се свлече на стола си и изненадващо за всички зарида. Хефест се облещи. – Ам-а-ма-ма какво ти става сега?
Зевс безмълвно му връчи писмото от Кронос. Хефест го зачете на глас:

“Скъпи мой най-неблагодарен от всички синко,
Да ти е честит 235776876 рожден ден! Дано те споходят всички нещастия на света! Бял ден да не видиш, по същия начин, както и аз не виждам сега в скапаната дупка на име Тартара, в която ти ме навря. В този ред на мисли, скучно ми е. Сигур’ защото никой от извергите тук не може да приказва. И понеже ми е толкова скучно, реших да се позабавлявам. Хайде. Знам, че си добро дете. Знам, че не искаш татенцето ти да страда повече от това, което вече е изстрадало. Затуй прилагам тук сметките от телефона и местните пицария, питиепродавница, видеотека и бардак...”

Хефест спря да чете и се взря в книжките, които представляваха сметките. Очите му се изцъклиха:
-К-к-какво????????????????? Кога и как е успял да потроши толкова много пари?
Зевс вяло махна с ръка. Проявяваше признаци на мигрена. Околните се спогледаха уплашено. Последната му мигрена приключи с появата на Атина Палада. Никой не искаше случката да се повтаря. Хефест продължи да чете.

“...Приеми ги като подарък за рожденния си ден. Заедно с гумения чатал на дядо ти!
Чао! До следващия път!
Мразя те!
Тати Кронос.

PS. Маминката от бардака е страшно горещо парче! Ако решиш да наминеш някой път, ще ти запиша час-два-три-пет при нея.
PPS. Не знаеш какво е пицария? Нито видеотека? Хехеееееее, това е то, кефа да се казваш Кронос. Можеш да си правиш разни тънки ебавки с времето, нали разбираш. Ама съм 1000% сигурен, че много добре знаеш какво значи “Невинни царски дъщери срещат първия си мъж”, или пък “Зоофилия – Обичам те животно” от подробната телефонна сметка. Винаги си ми бил един малък перверзник, Зевси!
PPPS. Кажи на оная дърта скумрия Рея, че все още съм и сърдит задето ми пробута онзи камък. Добре, че го издрайфах, иначе само при мисълта как щеше да ми се дундурка по карантийките до ОНОВА място, направо...ми направо щях да драйфам, всъщност.
PPPPS. Между другото, таман се присетих, ако ти хрумне да не платиш сметките, ще се наложи съответните органи да дойдат и да ошушкат двореца. Щото, видиш ли, като гаранция съм дал цялото ти имущество. Така че хич не си и помисляй да злоупотребяваш с държавата. Хахаха, така ти се пада, след като си оставил горкия си баща да гние от отегчение тука.”

Хефест затвори писмото и въздъхна. Зевс изстена. Хера изръмжа:
-Как точно да тълкувам “Ама съм 1000% сигурен, че много добре разбираш какво значи “Невинни царски дъщери срещат първия си мъж””
Зевс пак изстена:
-Да разбирам ли, че със Зоофилията нямаш проблем, скъпа?
-Стига, мамо! – опита се да успокои обстановката Хефест. – Нека го оставим на мира поне на рожденния му ден.
-Хмпф! – сопна се Хера и се фръцна нанякъде.

По време на целия този фарс Амелия и Амалтея седяха и гледаха, едната потънала в потрес, а другата – в доволство.
-Ме-хехе! – избля козата. – Това не може да му се отрече на Зевси. Купоните, които прави винаги са много забавни.
Амелия я изгледа с упрек. След това попита:
-Ами онази там, сериозната бабка...
-Гея ли това?
-Ъ-ъ, да, Гея. Защо е толкова сериозна.
-Мехехехехехаххахахахаха. Моето момиче, и твоят мъж да беше осакатен като нейния, и ти щеше да си сериозна.
-Осакатен ли? Как точно? Аз мога да лекувам. Може да успея да го изцеря.
Амалтея се замотка нанякъде, търсейки нещо по пода. Намери го и се върна назад към учудената принцеса. Нещото се люлееше, закачено като камбанки на единия й рог. Амелия поморавя.
-Ме-хехе - намигна и козата. - Сега стана ли ти ясно?

-Дойде някъде отгоре. – умозаключи Гаури. – Следователно, ако искаме да разберем, трябва да се качим горе.
-Браво, Айнщайн! – удари го като за последно Лина. – Какво си мислиш, че правихме досега? Зел? Накъде така?
-Нагоре.
-Няма пътека. Само някакви камъни скапани.
Зел се обърна вбесен:
-Сега на камъни ли ще се обиждаме?
След половин час уточнения и кавги, те най-накрая тръгнаха нагоре. Лина изведнъж се присети нещо и спря:
-Кой по дяволите е Айнщайн???

The Doctor · Post by **The Doctor** » Sat Aug 07, 2004 3:48 pm

- Един камък - поясни учтиво Ли, печелейки с обиколка преднина свирепо изхпмфкане от страна на Зелгадис, който вече се катереше нагоре.

Въобще, катеренето вървеше нервно и протяжно, не без помощта на гладно-натякващата Лина, недоволна и от факта, че всичките и опити за левитация останаха без успех. Отзад Резо и Ли водеха разгорещена дискусия относно "корелацията на тавматургичните и сакрални региони и локалната сфера на инициализация", при това на език, на който и универсалната резова девавилонизация не насмогваше.
- Практикумът показва - твърдеше китаецът - че полетата на действие се анихилират не само в точките на контакт, но и в известна област отвъд тях, и то и в двете посоки. Това може да се дължи само и единствено на дифузията на специфичните частици, а обсегът на явлението зависи от наситеността от коя да е от страните на контактната линия, която поради ефекта на взаимоунищожение действа като бариера. Поради тази причина наблюдаваме ефект на отслабване на магията с доближаване противоположната по полюс област, или обратно, или пък тъждествено - от другата страна на фронта...
- Наблюденията са напълно верни - отвръщаше Червеният жрец - но със сигурност конкретната ситуация не може да се дължи на присъствие на атомно или суператомно ниво. Констатациите ти са точни, но опират на грешна основа. Ако разгледаме положението от гледна точка вълновите свойства, ще достигнем много по-точен резултат. Трябва да отбележим, че информационната стойност на магическите и свещени вълни е еднаква. Въпреки това, когато интерферират, крайният резултат е нулев, което показва конкретно отместване, най-вероятно фазово. Така резултатът се свежда до мощността на източника и амплитудата на вълните, което определя граничната бразда и разстоянието до мястото на окончателно заглъхване...

Достигнаха божественото селение едва привечер, но на тази височина слънцето залязваше така или иначе зад по-ниски прегради. Зелгадис отупа прахта от дрехите си и огледа облещилото се насреща стълпотворение. Празненството тъкмо набираше сила, без да изостава от собствения му бяс. Нещо бяло-розово-лилаво и дребно на фона на олимпийските телосложения се привлече погледа му, и той с твърда крачка се отправи към него, разбутвайки тълпата. Не, че тя му остана длъжна.
- Амелия! - провикна се, раздавайки лакти на сатири, нимфи и други по-низшестоящи - Амелия!

Принцесата щастливо му махна от другия край на стълпотворението. Изглежда бе погълната в разговор с някаква коза.
- О, богове... - измърмори химерата; някои даже се обърнаха любопитно.

Отне му доста време да се измъкне. Встрани някакъв белокос тип сръчно подрънкваше на китара, и Зел му отдели няколко мига. Друг старец изпълняваше някакъв танц, изпълнен с множество клякания, пляскания и бисове, лавирайки сред хвръчащите чинии и чаши.
- Интересно... - измърмори пак и се извърна за финален щурм към добре обградената позиция на принцесата.

Носът му се заби точно между двете добре оформени полукълба на иначе изящна броня. Химерата бавно вдигна глава. Насреща му се смръщи едро, запотено, червено и малко мустакато лице с отсъстващо отражение, силно контрастиращо с иначе внушително конструирания бюст. Фокусира го ядосано.
- Хе-хе, хе-хе, ъъъ, аз такова.. - побеля Зелгадис; бръкна в джоба си и извади часовник, като се усмихна невинно и пусна няколко суетдропа подред, и добави скоропоговорчно - Извинете, извинете, мисля, че ме чакат, не бива да закъснявам..

То изсумтя и небрежно го изблъска встрани. Зел изгледа якия му гръб и пусна облаче облекчение, след което отново се съсредоточи върху Амелия. Разговорът изглежда се бе разгорещил, тъй като козата усилено клатеше глава, а на едното от рогата и.. Потърка очи.
- Ох.

Пространството най-накрая се поразчисти и ускори крачка. Тъкмо се готвеше да посегне към принцесата, когато отново заби поглед в нечии очи.
- Няма ли да престанете най-накрая! - кресна ядосано Зел.

Притежателят им се дръпна и му се усмихна мило. Усети, че се изпотява. Сред смръднята на чесън и маслини го полъхна освежителен аромат на морска пяна. Косите и бяха руси, очите - морско сини.. Подаваше му някаква апетитна ябълка с интересно метален цвят, която взе несъзнателно. Зелгадис тръсна глава. Последният път, когато бе опитал морска пяна, изхаби два калъпа без да отстрани дори и едно петно лишеи от мястото им. Изхмпфка и небрежно захвърли през рамо ябълката, която полетя извън пределите на Олимп.
- И на това какво му казвате - измърмори - Златна превъзходна?

Най-накрая се пресегна и тупна ръка на рамото на Амелия, която отклони поглед от козата. В същия момент отзад се разнесе кански писък.

Лина, която бе изкатерила последните метри със завидна скорост под влияние на апетитния аромат, веднага бе заела първото свободно място, нахвърляйки се върху безкрайните порции храна. Точно в същия момент, мустакатото То я изхвърляше от стола.
- Ох, ето я и Мръсната Хариет - изсумтя Зел - Винаги съм казвал, че храната и действа почти като афродизиак.
- Моля?! - сопна се русата кукла - Какво точно искаш да кажеш?
- Ъъ.. - изчерви се Зел - Така е лафа?

Amelia · Post by **Amelia** » Tue Sep 07, 2004 7:26 pm

-Айде чао! И приятно гледане!
Механизмът на вратата изписука, когато тя се затвори и изолира видеотеката от останалия свят. Видеотекарката погледа с копнеж към изхода, след което въздъхна и се върна зад бюрото. Беше едва полунощ. От смяната й бяха изтекли само два часа и баш трудното тепърва предстоеше. Тя въздъхна отново. Беше работила на няколко места досега, на две от тях й се беше наложило да даваи нощни смени, но никъде не беше по-неприятно отколкото тук. Започна да се чуди защо. Видеотека като виодеотека, но атмосферата от време на време се променяше по доста странен начин. Тя не можеше да го опише точно. Просто се случваха разни неща – разместени видеокасети, сменени кутийки, липсващи позиции, особено в сектора с порното. И абсолютно задължително всекидневно се появяваха минимум по 2 касети с непренавити ленти. Към това се наслагваха и номерата, които сетивата й играеха. В някои моменти предметите наоколо осезаемо се размазваха и тя можеше практически да усети как отолитите в ушите й се набиваха в чувствителната тъкан на вестибуларния й апарат. Не беше никак чудно, че персоналът не се задържаше много, въпреки че засега тя май поставяше своеобразен рекорд по издържливост – цели три месеца. За това време успя да чуе от клиентите някои доста…странни истории, съпровождали смяната на поредния служител. Разбира се, собствениците на видеотеката не счетоха за нужно да я осведомят за тези неща. За сметка на това неколкократно натъртиха каква добра заплата й дават. Вярно беше, а парите й трябваха. Но вече започваше да разбира причината за надутата цифра.
Размишленията й бяха прекъснати от некомфортното усещане, че стомахът й е станал доста по-близък съсед с гърлото, отколкото анатомията реално предполага. Макар че трая само няколко секунди, то успя да се превърне в натрапчиво.
-О, не, пак ли? – изстена наум тя. По гърба й плъзнаха тръпки. Мразеше ги тея изпълнения! Опита се да се самоуспокои:
–Каква съм глупачка! Разбира се, че само си въобразявам.
Реши да си пусне някой филм. Така и така нямаше никаква работа, а нощта се очертаваше дълга и тягостна. Погледна през витрината към отстрещната сграда, която представляваше елитен публичен дом. Съседите й определено си прекарваха по-добре от нея. Особено Маминката…В което и време от денонощието да я срещнеше, тя беше като пияна. Направо да й завидиш! Видеотекарката внезапно се замисли за нещо. Откакто беше дошла да работи тук, Маминката беше единственият човек, когото тя виждаше постоянно. Другите две заведения в съседство – пицарията до видеотеката и бара до публичния дом, изглежда страдаха от същата високочестотна смяна на персонала, За всеки случай, тя не успяваше да да изгради никакви по-дълбоки взаимоотношения с околние си колеги – просто те изчезваха само след седмица. Погледна часовника. Показваше 23:00. Тя стисна зъби и заби нокти в дланите си. И това се случваше. Всъщност то беше най-лошото от всичко. Беше почти сигурна, че когато си тръгна последният клиент, часовникът показваше 23:54. Тези времеви алтернации я побъркваха. Тя не беше забелязала у себе си някакъв зашеметителен усет за време, но откакто беше почнала работа тук, кукувичката на биологичния й часовник беше започнала да кукурига. Имаше нощи, в които някой сякаш ядеше времето. Последния път, например, някак изведнъж стана от 23:00 през нощта, 4:00 сутринта. Сега обаче я върнаха един час назад.
-Е – промърмори си тя. – Не всяка нощ е Коледа.
Присети се за една от клиентските истории за младата й и красива предшественичка, която една сутрин била намерена полумъртва от изтощение след една такава нощна смяна и някак й олекна. След като се свестило, момичето започнало да настоява, че е преседяло цяла седмица в проклетата видеотека. В момента работеше отсреща и изглеждаше някак идиотски щастлива. Видеотекарката изцъка раздразнено и се понесе към касетите. Застанала пред тях, тя известно време се колеба какво да избере. Определено й се гледаше нещо емоционално ненатоварващо. Затова се втренчи в рафтовете, на които мислено беше сложила етикетче “безлични-еднакви-бездарно-крадящи-един-от-друг-упадъци-на-човешкото-въображение” и протегна ръка към един от неговите обитатели, на чиято кутийка пишеше DearS. Формулата беше суперуспешна – тези филми бяха точно това, което ти е нужно, когато ти се прииска да оскотееш до нивото на преживящо добиче. Нещо, обаче, привлече вниманието й. Сред множеството касетки на същия рафт имаше и една без обложка. Черното петно се набиваше на очи в призляващо-шареното море и сякаш крещеше «ВЗЕМИ МЕ!». И тя го взе. Върна се зад бюрото и зареди касетата във видеото. Обърна се към телевизионния екран и го загледа с очакване. През снежинките в началото преминаха няколко вълни и после...
-НЕВЕРОЯТНО!!! НЕ-ВЕ-РО-ЯТ-НО! Какъв мач! Какъв оспорван двубой!
На екрана две жени – малка и голяма се млатеха безмилостно в някакъв набързо-импровозиран ринг. Точно в този момент голямата, която държеше малката над главата си, въпреки крясъците и ритниците й я заби в земята, полегна върху нея и вдигна нагоре единия й крак. Гъстата тълпа, гледащи свещенодействието полудя.
-ТОВА ЛИ ЩЕ Е КРАЯТ??? ТОВА ЛИ ЩЕ Е КРАЯТ? Ето, реферът Аполон отброява...1,2 НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! Тя успя да отлепи рамо! НЕВЕРОЯТНО! Какво ще кажеш, Дионисий?
-Впечатлен съм, Хермес. Новачката се справя удивително добре. Явно на Второто Чудо на Олимп ще му бъде малко трудно да се справи с нея. Как казваш й беше името?
-Линеус Инверсус или нещо подобно...
-ЛИНА ИНВЕРС! ПРОКЛЕТА ДА СИ-И-И! – някаква зеленокоса буклеста фигура се беше заредила до Хермес и Дионисий, въоръжена с микрофон и слушалки. След няколко секунди озадачено мълчание единият се осмели да повдигне въпроса:
-Хермес, познаваш ли я тази?
-Не, Дионисий. Госпожице...
-Оноре-е!
Госпожице...
-ОНОРЕ! ОНОРЕ! ОНОРЕ ЛИНА-А-А!
-ГОСПОЖИЦЕ!
-Да?
-Коя сте вие?
-О-ХО-ХО-ХО! Аз съм най-хубавата! Най-могъщата! Най-великата!
-Хермес, още една!!!!
-Виждам, Дионисий! Боже, мили, Зевсе гръмовержец, КАКВИ ОЧИ!!!
Двамата коментатори се сбиха кой да седне по-близо до окатата мадама. После им се наложи да обединят усилия, за да изхвърлят от терена няколко разгорещени къдрокоси красавци. Докато обстановката се уталожи, пуснаха някакви странни кадри. В горния ляв ъгъл на екрана мигаше буквичката Р, а долу течеше надпис «Какво точно се случи?». Виждаше се как малката червенокоса жена, явно наречена Лина, измъква металния стол, на който седи голямата и го огъва в главата й. Сцената беше показана от няколко ъгъла и на няколко различни скорости. Една от камерите хвана в близък кадър лицето на Лина. Материалът определено имаше нужда от безкомпромисна цензура. После голямото нещо – Чудо се надигна, хвана една от отрупаните маси и замахна с нея. Ударът запокити Лина в близката стена, която необратимо се сдоби с кратерче. Червенокосата рухна сред зрелищен облак от мазилка. Следващ кадър – някакъв красавец, за разнообразие с дълга, руса и права коса, размахваше някакъв глупав светлинен меч, докато трима души се опитваха да удържат побеснялата Лина зад него. Видеотекарката разсеяно зарея поглед в търсене на Дарт Вейдър в събралото се множество. За секунди й се стори, че мерна Йода. Артистът, който изпълняваше ролята беше малко китайско старче, което жадно лочеше право от една от близкопоставените амфори. Както и да е. Смениха кадъра. Този път имаше и членоразделна реч:
-Повелявам, спорът да бъде разрешен на ринга! Нека силата бъде с вас!
Знаеше си! Това беше поредната кофти пародия на Междузвездни войни. В кадрите, които последваха, всички търсеха що годе ненаклонено място, за да направят ринг. После го строиха...Повторението прекъсна и разкри Лина, която крещеше LEVITATION и риташе голямата по лицето, тъй като така и така краката й бяха на неговото ниво. Чудото залитна назад и повдигна ръце, за да се защити. Успя да хване едното стъпало на Лина и я отблъсна от себе си. Червенокосата само се извъртя във въздуха, кацна на един от ъглите и започна да гледа лошо. През това време коментаторите бяха заети с други неща.
-Значи се казвате Нага – Бялата змия. – мазно, мазно редеше Дионисий. – И какво правите във федерацията? Имате ли вече някакви планове за бъдещето? Като, например, вечеря с мен? Или искате да се срещнете с някоя ваша съперница?
-ОХОХОХОХОХОХО. – изсмя се Нага, след което се тупна по пазвата, с което причини някои леки сътресения в душевния свят на най-близките й съседи. – Аз съм най-голямата и най-вечната съперница! Приготви се Лина Инверс!
-Дионисий! Дионисий! Гледай! – Хермес се опитваше да насочи всеобщото внимание към ринга - О, богове! Това вече е краят!
На ринга Чудото беше хванала Лина за колана и точно в този момент забиваше лицето и в земята. Лина остана да лежи по очи, а Чудото се изправи, засили се към близките въжета, отблъсна се от тях, и стовари грамадния си крак върху гърба на ситната червенокоска. Тя успя да се присвие и да избегне фатална повреда, но хич не изглеждаше добре. От носа й течеше кръв и примигваше на парцали. Чудото я вдигна и й заби няколко тупаника в лицето. Последният я събори по гръб на земята. Чудото я обикрачи...
-КАКВО ЩЕ ПОСЛЕДВА! О, БОГОВЕ! НЕ! НЕ И ТОВА! КАМИОН-БОНЗАААААААЙ!
Гигантката повдигна краката си от земята и стовари огромното си туловище върху гръдния кош на Лина.
-ТОВА Е КРАЯТ! Реферът Аполон отброява ударите! Тълпата е полудяла! Но какво...Нага? НАГА? Какво? Кога?
На ринга се появи оскъдно облечената жена с огромни очи от преди малко. Ръката на Аполон замря на втория удар. Той се облещи срещу Нага и зяпна. Тя вдигна микрофон към устата си и изля порой от ужасяващи звуци:
-ОХОХОХОХОХОХОХОХОХОХО!
-...ХОХОХО... – отговори ехото. Аполон рухна, сразен от вибрациите на двете огромни очи и тежкият кръвоизлив в носа си. Чудото се ядоса, изправи се и тръгна към Нага.
-НЕ! Тя ще я убие! Ей, рефер! Някой да спре Атина, преди да е развалила това съвършенство!
А, значи онази грамадната била Атина, умозаключи видеотекарката и пак се зазяпа в дивотията от касетката.
Атина стигна до Нага и издърпа микрофона от ръцете й. След това го доближи до устните си и изстреля:
-К'ва си ти, ма?
Нага протегна ръка и взе обратно микрофона. От колоните отново потече ужасния й смях, съпроводен от някакви мегаломански обяснения. Атина позяпа, позяпа и накрая просто я зашлеви с опакото на дланта си. Нага театрално се свлече от ринга.
-Лекар! Помощ! Къде изчезва тъпия Асклепий точно когато ти потрябва! – закрещя отчаяно Дионисий.
На ринга Атина биеше шамари на Аполон, за да го освести, но с това само влоши кръвотечението му. Лина лежеше като мъртвец. Около Нага се беше струпала огромна купчина мъже и всеки опит да й помогнат с нещо свършваше с поне 2 пукнати от удар една в друга глави.
-Невероятно! Аполон още е в безсъзнание! Лина е в безсъзнание! Къде е резервният рефер? Кой ще сложи край на мача? Но какво по д..? О, не! Артемида идва на помощ на брат си! Знаете я каква става като се вбеси!
Някаква бясна красавица нахлу в ринга и откри дива стрелба с лък.
-УЖАС! ВЗЕЛА СИ Е ЛЪКА! Сбогом Инверс! Това е краят...
В този момент едно бяло петно префуча и застана между проснатата червенокоска и Артемида:
-BALLUS WALL! – изкрещя петното, което се беше превърнало в друга малка жена. Артемида се изцъкли озадачено, когато стрелите и рикушираха или се пречупиха в някаква невидима стена. Малката се огледа, фиксира Атина и се отправи с решително изражение към нея. Атина вяло изгледа през ноздрите си плахия опит на новодошлата да я потупа дружелюбно по рамото, докато й взима микрофона.
-Коя е тази, Дионисий? Какво става тази вечер?
-Не знам, Хермес! Какво прави тя?
-Катери се по въжетата. Май иска да каже нещо.
Малката се беше качила на единия ъгъл, пое си дъх и насочи показалец към касапницата под нея:
-Да удряш паднал противник, който не може да се защити е безчестие! Аз Амелия Уил Тесла Сейлуун, няма да позволя бруталното зло да погази свещените основи на този ринг, на който трябва да власта феър-плейа...
-Какви ги дрънка тая? – опитваше се да схване ситуацията Дионисий.
-А, тя така си приказва. Не й обръщайте внимание. Ей, Зел, как мислиш, дали Лина е добре?
-Ъ? А? А ВИЕ кои сте? И къде отиде онази зеленокосата...
Синкавият тип, който беше заел мястото на въпросната персона мълчаливо посочи към ринга.
-Но какво прави тя?
-ОНОРЕ ЛИНАААААААААА! – изкрещя тя в микрофона, който държеше с една ръка, докато с другата разтърсваше полумъртвата червенокоска. – КАК НЕ ТЕ Е СРАМ! Да лежиш като парцал и да позволяваш това да се случи! Това не е Лина, която познавам! ТОВА НЕ Е ЛИНА, КОЯТО ПОЗНАВАМ! СЪБУДИ СЕ ЛИНА ИНВЕРС!
-Не е ли малко опасно да я блъска така? – обърна се Дионисий към синкавия тип до него. Онзи го пренебрегна и вместо това реши да сподели с високият, русокос сладур от другата страна:
-Дори и тук не можем да избягаме от шонен-клишето...
-Да... – поклати глава русият.
Картината рязко се смени, когато камерата се насочи към мястото, където лежеше Нага. Там определено беше настанало раздвижване. Мъжки тела хвърчаха във въздуха, докато нещо си пробиваше път през тях.
-Най-сетне Асклепий дойде! – зарадва се Дионисий
-Не...- с гробовен тон отвърна Хермес. – Това е Афродита.
Всичко живо се втренчи в новата интрига. Мъжкият обръч около Нага се разкъса и пусна една много красива жена. Тя се наведе, хвана Нага, където намери дрешка, удобна за хващане, вдигна я и заби мълчаливо поглед в очите й.
-Става все по-зле – изстена синкавия тип и се хвана за главата. Камерата остави втрещената Афродита и отново се насочи към ринга. Там Лина най-сетне се свестяваше. Изблъска зеленокосата от себе си и бавно се изправи. Краката й трепереха.
-КАКЪВ НЕВЕРОЯТЕН ОБРАААААААААТ! – изрева Хермес в ухото на синкавия тип, при което той направи болезнена гримаса. – Кой би предположил? Лина Инверс е готова да се биееееееее!
Лина беше стиснала ръце в юмруци и се беше озъбила. В очите й гореше огън. Цялото й лице беше омазано с кръв. Тя насочи показалец към Атина и каза нещо.
Дионисий се опита да разчете по устните й:
-Ти си мъртва. Това ли каза тя, Хермес?
Гигантката не се трогна много. Лина отвори уста и...
-АААААААААААААААААААААААААААААААААААААА! – това обаче не беше Лининия крясък. Към коментаторската маса се задаваше едно торнадо, състоящо се от очи, коси и вплетените в тях пръсти.
-О, боже мой! О боже мой! О боже мой! Нападат ни ПОМООООООЩ!
Телата на Нага и Афродита се врязаха в масата. Разхвърчаха се монитори. Хората наскачаха от столовете в устрема си да избягат.
-ТЕ СЕ БИЯТ! ДВЕТЕ ВЕНЕРИ СЕ БИЯТ! О БОГОВЕ! КАКВА НОЩ!
Сред хвърчащите облаци руса и черна перушина се виждаше как двете се опитват да си издерат лицата. На ринга Атина беше изхвърлила зеленокосата през въжетата и сега се целеустремяваше към Лина, която започна да мърмори нещо. Амелия скочи до нея и започна да ръкомаха и да крещи, което явно временно спря започналия процес. Артемида, която така и не успя да свести брат си, захвърли лъка и колчана със стрелите и също се запъти към центъра на действията. Четирите застанаха една срещу друга и започнаха да се гледам втренчено, кръстосали ръце пред гърдите си. В залата се възцари напрегнато мълчание. Нага и Афродита лежаха безчувствени и проскубани сред останки от монитори и микрофони. Всички седяха, гледаха, чакаха...И тогава един глас изкрещя:
-МАСИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! МАААААСИИИИТЕЕЕЕЕЕЕЕ!
Викът беше подет мигновено и скоро цялата зала се тресеше от крясъци и тропане с крака.
-МАСИТЕ, ДИОНИСИЙ! Ще видим ли The Dioskuri brothers и техните прочути маси?
-Гледай, гледай Хермес!
-Диоскуридите! КАСТОР И ПОЛУКС СЕ ОТЗОВАВАТ НА ВИКОВЕТЕ НА ПУБЛИКАТА. МАСИТЕ! ЩЕ ВИДИМ МАСИТЕ!
Двамата новопоявили се младежи се вмъкнаха под ринга и изкараха оттам една сгъваема маса. След като я разгънаха, те намигнаха на Артемида и Атина. Двете само кимнаха с глава и се отправиха към двата края на ринга. Безчувственият Аполон беше внимателно изритан, за да не пречи. Амелия и Лина гледаха озадачено процеса и си приказваха нещо. Лина почваше вече да се тресе от бяс.
-Дионисий, те ще ги смачкат. Ей сега ще им приложат Наковалнята върху масата!
-Почакай, Хермес! Там става друго! Гледай!
На Лина и беше писнало да чака и беше тръгнала към Атина. Амелия се обърна да посрещне Артемида. Точно в този момент Аполон избра да дойде на себе си и да посегне към въжетата, на които беше стъпила сестра му, за да се качи на ринга. Резултатът беше досадно клиширан – сестрата се стовари в цялата си прелест върху брат си, удряйки главата му със своята. Останаха неподвижни и преплетени на земята до ринга. От другата страна зеленокосата персона залитайки влачеше някакъв стол и крещеше нещо. Лина се опитваше да се изкатери до Атина и да я сграбчи за колана. Зеленокосата замахна, за да удари Лина, тя се присви и ударът събори Атина на ринга. Само бързата реакция на гигантката я опази от удар в масата. Но рефлексите й не успяха да предотвратят предстоящето...
-Дионисий, Дионисий! Тя е върху въжетата! Лина Инверс е върху въжетата! Виж и лицето! Решена е да убива. Пази се, Атина. Тя ще те убие!
-Невероятно! Какво смята да прави? БОЖЕ ГОСПОДИ ЗЕВСЕ ГРЪМОВЕРЖЕЦО! ВИДЯХТЕ ЛИ ТОВАААА!!!
Тълпата изрева, когато Лина скочи от ръба на ринга, уви краката си около врата на Атина и усука тялото си около нейното. Центробежната сила захвърли гигантката назад и я размаза на масата. Нещастните дървени плотове не издържаха и се разбиха на трески. Атина се удари в пода и тялото и, все още покрито с това на Лина подскочи. След това замря. Лина скочи, оттласна се от въжетата и заби лакът в гърлото на падналата.
-УААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА! – крещяха тълпата и коментаторите. Залата се тресеше от тропот и овации.
-АТИНА Е АУТ! НЕ МЪРДА! НЕВЕРОЯТНО! КОЙ БИ ПОВЯРВАЛ! МОГЪЩАТА АТИНА! КРАЛИЦАТА НА РИНГА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИ ЕПОХИ ЛЕЖИ НЕПОДВИЖНО НА ЗЕМЯТА! ТОВА Е ИСТИНАТА! ТОВА Е, КОЕТО СЕ СЛУЧВА ТУК НА ОЛИМПИЙСКИЯ РИНГ! НЕВЕРОЯТНОО!
-Наистина, Хермес, но няма кой да отбележи победата! Реферът Аполон е в несвяст! Няма кой да сложи край на мача и...
-Но какво отново...ХЕРМЕС, братята Диоскури търчат към ринга! Какво става?
-Лина Инверс е застанала на ръба на ринга и приказва нещо...
-Амелия се опитва да я спре. Не! Хуква да бяга!
-Хмпф, добра идея! Хайде Гаури. Тук скоро ще стане твърде напечено.
-Ей? Къде тръгнахте? Дионисий, къде тръгнаха тея?
-Не знам! Гледай ринга! Какво е това червено сияние...
Откъм ринга се чу само едно изкрещяно с ожесточение DRAGONSLAVE. След това записът просто прекъсна.
-Ама че тъпотия! – каза си видеотекарката, когато дойде на себе си. – Какво по дяволите беше това?
-Никога ли не си гледала женски кеч? – разнесе се мек, мазен глас. Сетивата на жената отново се объркаха. - Признавам, Инверс приложи перфектен Ураган на Атина. Хехехехе. Страшно красиво. Младото поколение от богове не става за нищо. Не мислиш ли?
Библиотекарката се озърна. Наоколо нямаше никой. Тя усети, че се втриса.
-К-к-какво?...К-кой?
-А, съжалявам за неудобството!
В средата на салона се оформи гигантска черна дупка.
-Тази касетка е моя! Боя се, че съм я сменил с тази. Ето, връщам я.
От дупката се показа възголямшка ръка. И още поне 50-60. Първата ръка плесна останалите и те обидено се свиха.
-Това е Бриарей. Не му обръщайте внимание.
Ръката взе касетката и остави една доста по-шарена кутийка до изцъклената видеотекарка.
-Ми аз ще си ходя тогава. Между другото, това беше много тъп филм. Не го препоръчвайте на клиентите си. Довиждане и лека и доходна! Хехехехе.
Черната дупка се стопи до усмивка и след това изчезна.
На следващият ден собствениците на видеотеката я завариха празна и заключена, а на работния плот имаше писмо, в което пишеше:
-Заминавам при мама. Може да си заврете скапаната видеотека в скапаните задници!

Жеко · Post by **Жеко** » Sat Sep 25, 2004 12:23 pm

“С какво съм заслужил това?...” мислеше си Асклепий докато се чудеше как да се измъкне от мелето. Не стига това, ами онзи неприятен тип с подрънкващия жезъл се беше появил отново. Сигурно пак ще иска направление за офталмолог.
–Γαμώ το στανιό μου!*...– процеди през зъби Асклепий. В този миг усети силна удърна вълна зад гърба си, която го запрати на върха на близката маслина. Прахта и пепелта още не се бяха слегнали, когато чу зад гърба си познат глас, съпроводен с леко подрънкване..
–А, тъкмо тебе тръсех...
......................
–Какво изобщо дойдохте да дирите при нас!?– настоя кльощава, облечена в черно старица извивайки глас не по-зле от Мария Калас, която предстоеше да се роди след две хиляди години и нещо.
–Нея.– посочи с пръст Филия. Амелия се бе изправила на една отломка от бившия дворец и критично оглеждаше парцаливото множество. Последните събития я бяха вдъхновили и тя не искаше да остави музата да и избяга. Амелия изобщо не си даваше сметка, че тя нямаше ни най-малко намерение да го прави и заедно с осемте си сестри я гледаше любопитно изотдолу.
–Безобразие!– продължи старица.– Няма ли да им писне накрая на тези герои да покоряват Олимп?
–Що, ма, Деметро?– обадиха се няколко бога, отупвайки се от прахта.– Така на сме се забавлявали от поне три епохи.
–Ето, рухнаха дворците ви като картонени кули, задето не зачитахте правдата!– извиси глас Амелия.
-----------------
*Популярна гръцка псувня. Превежда се приблизително: "Да се шибам в късмета!"

The Doctor · Post by **The Doctor** » Wed Sep 29, 2004 2:39 am

Химерата просто проскърца и отказа да изслуша поредната стереотипна реч на Амелия. Все едно и свърши акумулатора. Още на втората реплика се врътна многозначително на пети. Някакъв тип със смешни пътъчки усмихнато и връчи "новата си експериментална транспортираща магия", която взе с безпрекословно хпмф.

Стартира я незабавно. Разнесе се леплив аромат на анасон.

Зелгадис се приземи все още хмпфкащ и нажежен до червено, излъчващ кванти бяс, край някакво селище. Тъкмо се опитваха да му набутат някакъв смешен дървен кон - на кой би ну хрунмало?! - през портите.
- Батее... - измърка някакъв глас.

Сви очи. Припука отрицателно-изстиващо, изхмпфка и се отправи с бодра крачка към селището.

The Doctor · Post by **The Doctor** » Fri Oct 08, 2004 1:54 am

Почти достигна нормална температура и изветри дъха на сулфур, преди да достигне портите. Нещастното дървено добиче се бе завряло до около половината, и очедивно отказваше да мине нататък.
- Хмф.. извинявай, каква точно е тая гротеска? - изнедоволства Зел към близкия войник, почистващ зъбите си, както се оказа, с треска от опашката.
- Оди-сей - изломоти оня.
- Моля?!

Освен поогладнял, Зелгадис имаше известното чувство, че някои от съставките в магията на оня - а тя определено бе съставена от доста неща - доста неприятно корозират кожата му. Всъщност, колебаеше се пред леката дилема дали да си вземе вана с оцет или вана със сода, но тъй рецепторите му все още се нагаждаха в следствие шеметния прелет, стигна до соломоновското решение да си вземе първо едната, после другата, и накрая да ги полее с някоя чаша вино. За всеки случай.

Хич не му беше забавно, още по-малко - за бавене.

Протегна се и дръпна войничето за подаващите се под нагръдника ризи. Приближи го към незакритото под перчем око, добре почервеняло от вятъра.
- Ъ... аche... ill... ass...? и... така... oди... сей...? - предположи то с обнадеждено хъхрене, и добави - Мене... лай...?

Опита известен превод, но пасторалната земеделска картинка в съзнанието му се замъгли от нещастен тръбен зов.

На война като на война. Поклати глава и пусна войничето.
- Виж, защо не идеш да си починеш някъде? С добро обслужване? Не ти се отразява добре.

Отдели няколко мига на подскачащия русоляв тип - явно някакъв внос - и отново се съсредоточи върху нещастните задни части на добичето.
- BOM-DI-WIND!

Сивостен

Слейърс 06 - Маслиненият пътепис

Слейърс 06 - Маслиненият пътепис

Ish-Nar-Tir-Arron-Des-Fall