Докато Новодошлият се опознаваше с Филия, а Лина се бе отдала на блажена забрава, Резо не можеше място да си намери. Нещо бе станало, нещо неестествено, което бе объркало до голяма степен потока на Нормалния Ход на Събитията... Нямаше как да не го усети. Още сутринта нещо ГЕНЕРАЛНО се беше объркало с нечие чуждо и, все пак познато вмешателство. Той чувстваше, че изчезването на Амелия можеше да се превърне в снежинка, повлякла лавина след себе си. Толкова ясно го чувстваше, че почти можеше да се каже, че го "вижда".
-Ще трябва да намеря най-сетне Зелгадис и да го доведа тук.- промърмори той.- Много се замота... Аз също.
-Какво смяташ да правиш Резо-сама?- попита отнесено Мартина, която, въпреки разочарованието от това, че пръстените се оказаха за жезъла му, а не за нея, продължаваше да стои практически залепена за Резо.
-Отивам да доведа Зелгадис.
-Че знаеш ли го къде е?
Резо изобщо не чу въпроса и. Беше се изправил и тропна с жезъла си по пода, от което пръстените мелодично се раздрънчаха.
-Spiritus vetime, vetior a tempore, vetoir a tenebris! Fer me procul, fer me velociter! Fer me per terras et aquas, per ignes ventosque; per fas et nefas! Veniam iuxta proximum meum, puerum meum...* ZELGADIS!!!
Червен пламък обгърна Резо и скоро на мястото, където беше стоял остана кръгло обгорено петно...
Гаав и Зелгадис се разхождаха, на пръв поглед безцелно, из осеяна с ями скалиста равнина, сред пушеци и катранени изпарения. Нерадостно място. От време на време около тях изригваше по някой смрадлив серен вихър, чийто ярък пламък осветяваше мрачната местност. Клокоченето на лавата се смесваше със сподавени писъци. Изведнъж, пред тях изригна нов серен вихър, който хвърли злокобен червен отблясък по околните скали. В него бавно се оформи човешко тяло и се оказа, че това, което двамата пътници бяха взели за серен вихър, се оказа Резо.
-Какво търсиш тук, старче?- запита подигравателно Гаав.
-Дойдох да нагледам "младшия".- отвърна му с подобаващ тон жрецът, завъртя глава към него и му доказа по недвусмислен начин, че е напълно възможно човек със затворени очи да те изгледа предизвикателно. Зелгадис дори не успя да каже обичайното си "Хмпф".
-Не ми се набърквай в работата, старче...
-Гаав! Внимавай с кого говориш! Макар в човешко тяло и прокълнат и от хора, и от чудовища, ти си все още васал на Господаря Шабранигду.
-Не виждам какво общо има...
-Аз, пък, не виждам нищо. Това какво ти говори?
За миг Гаав изгуби увереност.
-Не искаш да кажеш, че...
-Напротив. Искам.
-Но, Той...
-Оцеля, ако за това питаш. Учудваш ме, Гаав. Ако изобщо може да се каже, че магията има принципи, то те са два. Единият гласи, че сходните причини пораждат сходни последствия. Вторият е за това, че когато две неща са били в контакт помежду си, те запазват връзка завинаги. Тук са на лице и двата... Разликата с предишното положение е, че сега аз го контролирам, а не той мене.
-Няма да продължи дълго.
-Зная. Но, ще се погрижа да е достатъчно, че когато загубя контрол, тялото ми да е вече достатъчно старо и немощно за да не може да ме използва и да умре заедно с мене... Този път наистина. Така че, ще ми се подчиниш...
-Когато адът замръзне!- озъби се Гаав.
Резо тропна с жезъла си. Пръстените се раздрънчаха. Изригналият наблизо серен вихър падна на камънака и се счупи.
-Брей!- иронията в гласа на Гаав гравираше зимни пейзажи по повърхността на брилянт.- Добре, че не казах "Когато излезе маймуна от задника ми".
Демоничният крал на драконите посегна да извади меча си, издърпа го от ножницата и... насочи към Резо разцъфнала глогова клонка.
-Глогът може да бъде много опасен, да знаеш...
-Зелгадис идва с мен.- натърти Резо
-А, няма ли най-сетне, някой да се сети да ме попита аз какво мисля.- избухна химерата.- Писна ми да ме разнасяте като празна манерка.
-Нямам време да се разправям и с тебе!- Гласът на жреца бе замислен да подейства като плесник. Успешно.- Отвлякоха Амелия.
Това разкритие охлади много бързо гнева на Зелгадис.
-Какво? Кой?...
-Не знам. Но, не мисли, че ще ти позволя да провалиш живота си в преследване на поредната фикс- идея, както направих аз. Първата ти помогнах да постигнеш, ето, че си силен. А ти веднага си измисли нова- да си хубав. Не ми стига въображението до къде ще стигнеш, ако и това стане... От преследване на химери, самият ти се превърна в химера и продължаваш да упорстваш! Вярвам, добре си спомняш какво се случи, когато аз прогледнах.
Зелгадис кимна потресен от спомена.
-Така че,- продължи Резо.- Време е, Аладине, да кажеш на духа от лампата си да потегляме обратно, че много време загубихме с глупости.
-Какво?- попита Зел объркано...
------------------------------
*O, дух древен, по-стар от времето, по-стар от мрака! Носи ме далече, носи ме бързо! Носи ме през земи и води, през ветрове и огньове; с позволени и непозволени средства! Нека отида при моя най-близък, при момчето ми...
Слейърс 05 - Драконовата долина III
-
dart_vaider
- Sith Lord
- Posts: 247
- Joined: Fri Jul 25, 2003 2:22 pm
След внезапното тъгване на мумията , Раптор се чудеше какво да прави. Тая мумия си ходеше , ей така , внезапно веднъж го остави сам насред пиян бой с 10 демона , защото някой му крал кофчега...
Сега го нямаше...от една страна това значеше - повече бира , от друга...нищо.
- ...все пак каде е Амелия.... - тези думи се промъкнаха в съзнанието му през бирената завеса - ...трябва да я намерим...каде... - главата го цепеше...БУКВАЛНО след малко пооправяне главата му пак беше едно цяло. Изведнъж всичко му стана ясно...помисли за малко , но мислите му бяха прекъснати от силен вятър , който отвори вратата с трясък. На прага се появиха Резо и Зелгадис.
- Какво е станало с Амелия? - попита веднага Зел
- Била е отвлечена. Само това знаем , не успяхме да я локализираме...в момента нашия радар си говори с друг...подобен.
- Какво??
- Казано с други думи...дракон - обади се Резо
- Сребърен дракон , да уточня.
- Добре , че не е черен... - подшушна "уж" тихично Кселос
- Ах , ти само да ми паднеш!!! - Филия извади буздугана си и замахна към мазоукото , което за нечия жалост , се телепортира и тежкото желязо удари горкия Рапотор. Точно това му трябваше , мозъкът му (дали имаше?) му заработи най-накрая.
- Охххх...my aken heed...кой...какво... - говорът на зомбито беше със силен Австралииски акцент.
- Ъъъъъъ...съжелявам мистър зомби , не исках да ви ударя.
- Oh my , една жрица да удря нещастни зомбита. Сега горкият ще говори с акцент до края на живота си.
- Аз вече съм мъртъв. И освен това няма да говоря така дълго , скоро може и да се разкарам с тия удари по МОЯТА глава...и още нещо аз-съм-Австалиец!!! Така , за каква принцеса става въпрос , ако наистина е принцеса...I'm In!!!
- Не бива да седим тук , а да я търсим! - останалите обсъждаха намирането на Амелия , без да забелязват Раптор или новия.
- Предлагам да помислим: Кой иска да отвлече принцеса?
- Всеки.
- Да , но кой може да я отвлече.
Лина извади един свитък който след разививането си стана 3м дълъг , пълен с имена.
След като зачеркна няколкостотин Лина обяви:
- Твърде много остават.
- Защо не помолим драконът да ни помигне. - попита Гаури
- Ах , ти глупав медузоподобен мозък , нали опитахме и Филия каза... - на сантиметри от главата на Гаури юмрукът на Лина замръзна - ...Филия ела за малко. - след като Филия се присъедини към групата и блондинът не беше ударен , започна заговор - Филия...ти си дракон и онзи там е дракон , така де...не можеш ли да го питаш , дали би ни помигнал да намерим Амелия?
- Ами...незнам , ще го попитам... - отделяйки се от групата , сякаш отиваше да проучи "Desert of Destruction" , с бавни крачни блондинката се приближаваше към непознатия дракон и все повече се чувстваше някак...спокойно.
- Извинете , бихте ли ни помогнали... - Филия чувстваше устата си суха , сякаш не беше пила вода от вечности.
- Извинете не ви чух.
Сега го нямаше...от една страна това значеше - повече бира , от друга...нищо.
- ...все пак каде е Амелия.... - тези думи се промъкнаха в съзнанието му през бирената завеса - ...трябва да я намерим...каде... - главата го цепеше...БУКВАЛНО след малко пооправяне главата му пак беше едно цяло. Изведнъж всичко му стана ясно...помисли за малко , но мислите му бяха прекъснати от силен вятър , който отвори вратата с трясък. На прага се появиха Резо и Зелгадис.
- Какво е станало с Амелия? - попита веднага Зел
- Била е отвлечена. Само това знаем , не успяхме да я локализираме...в момента нашия радар си говори с друг...подобен.
- Какво??
- Казано с други думи...дракон - обади се Резо
- Сребърен дракон , да уточня.
- Добре , че не е черен... - подшушна "уж" тихично Кселос
- Ах , ти само да ми паднеш!!! - Филия извади буздугана си и замахна към мазоукото , което за нечия жалост , се телепортира и тежкото желязо удари горкия Рапотор. Точно това му трябваше , мозъкът му (дали имаше?) му заработи най-накрая.
- Охххх...my aken heed...кой...какво... - говорът на зомбито беше със силен Австралииски акцент.
- Ъъъъъъ...съжелявам мистър зомби , не исках да ви ударя.
- Oh my , една жрица да удря нещастни зомбита. Сега горкият ще говори с акцент до края на живота си.
- Аз вече съм мъртъв. И освен това няма да говоря така дълго , скоро може и да се разкарам с тия удари по МОЯТА глава...и още нещо аз-съм-Австалиец!!! Така , за каква принцеса става въпрос , ако наистина е принцеса...I'm In!!!
- Не бива да седим тук , а да я търсим! - останалите обсъждаха намирането на Амелия , без да забелязват Раптор или новия.
- Предлагам да помислим: Кой иска да отвлече принцеса?
- Всеки.
- Да , но кой може да я отвлече.
Лина извади един свитък който след разививането си стана 3м дълъг , пълен с имена.
След като зачеркна няколкостотин Лина обяви:
- Твърде много остават.
- Защо не помолим драконът да ни помигне. - попита Гаури
- Ах , ти глупав медузоподобен мозък , нали опитахме и Филия каза... - на сантиметри от главата на Гаури юмрукът на Лина замръзна - ...Филия ела за малко. - след като Филия се присъедини към групата и блондинът не беше ударен , започна заговор - Филия...ти си дракон и онзи там е дракон , така де...не можеш ли да го питаш , дали би ни помигнал да намерим Амелия?
- Ами...незнам , ще го попитам... - отделяйки се от групата , сякаш отиваше да проучи "Desert of Destruction" , с бавни крачни блондинката се приближаваше към непознатия дракон и все повече се чувстваше някак...спокойно.
- Извинете , бихте ли ни помогнали... - Филия чувстваше устата си суха , сякаш не беше пила вода от вечности.
- Извинете не ви чух.
Странника отпи малко от сребърното си питие и продължи:
- Виждам че имате проблем. Вашата приятелка Амелия...хмм -непознатия се вгледа във Филия- по-точно принцеса Ам,елия Уил Тесла Сейлун е изченала нали?
- Да, но от къде знаеш името на Амелия?-запита Филия
- Нека да кажем че сте като отворена книга за мен...- странника се усмиха за секунда и пак стана сериозен.
- Мисля че преди да започнем по въпроса... трябва да се представя.
- Нямали да седнете...- непознатия махна с ръка и няколко стола от околните маси се приближиха и заобиколиха масата. Никой не отказа на поканата и групата се запъти към столовете. Интересното беше че колкото повече се приближаваха към непознатия, толкова по-спокойни ставаха. След като всички се насъдиха удобно в столовете, странника започна:
- Моето име е Гоустуинг. Драконов лорд Гоустуинг.
- Драконов Лорд??? -учуди се Филия
- Друга история, която ще разкажа някой друг път, за сега е нужно да занете само името ми.
- Така... за ваш късмет видях какво стана с приятелката ви. Докато вървях към хана видях вашата принцеса качена на най-високата камбанария. Изглеждаше че се наслаждаваше на гледката. Учуди ме това че млада дама като нея ще се рахожда сама в камбанрията и за това се вгледах по-добре. След момент при нея се появи един от вашите приятели хмм.....- Гоустуинг се вгледа в ухилената физиономия на Кселос-... Кселос. Изглежда че си поговориха за малко, но след това той изчена. Аз се запътих към камбанарията, но преди да съм изминал и метър друго създание се появи при принцесата. За съжаление не успях да видя какво е, защото то дръпна принцесата по-навътре. След секунда тя се отскубна от него и отново се намираше до парапета. Помислих че това същество, горе с нея, е крадец или по-лошо убиец. Запътих се нагоре по стълбите, но когато стигнах на върха двамата вече ги нямаше. Е след като нямаше какво да правя там се насочих към хана и останлаото го знаете.
- Може ли да задам един въпрос?- започна Зел:
- От къде да знаем ,че ти не си този ,който си я отвлякъл и сега не се опитваш да ни излъжеш...???- драконовия лорд се вгледа в химерата и каза:
- Погледни ме и кажи аз ли съм отвлякъл принцесата?
- Не знам, но просто не ти вярвам.- отбеляза Зел
- За да ви докажа че съм при вас с добри намерения ще се опитам да намеря принцесата.- Гоустуинг се концентрира за малко, затвори очи и след миг ги отвори. Те вече бяха бледи и светеха в мек бял свят.
След пет минути мълчание драконовия лорд се обади:
- Намерих ви принцесата, но ми трябва малко помощ..- той подаде ръка към Филия. Тя си постави ръката във неговата и след малко и очите й светнаха в бяло.
Сега тя се намираше заедно с Гоустуинг в една странна килия, а на леглото в ъгъла седеше Амелия.
- Сега ще се опитам да установя контакт.- отсече бързо Гоустуинг.
- Тя ни вижда... бъди бърза..- привърши драконовия лорд.
Останалите от групата, които все още бяха в хана само можеха д гледат как очите на двамата дракони светят в бяло.
- Виждам че имате проблем. Вашата приятелка Амелия...хмм -непознатия се вгледа във Филия- по-точно принцеса Ам,елия Уил Тесла Сейлун е изченала нали?
- Да, но от къде знаеш името на Амелия?-запита Филия
- Нека да кажем че сте като отворена книга за мен...- странника се усмиха за секунда и пак стана сериозен.
- Мисля че преди да започнем по въпроса... трябва да се представя.
- Нямали да седнете...- непознатия махна с ръка и няколко стола от околните маси се приближиха и заобиколиха масата. Никой не отказа на поканата и групата се запъти към столовете. Интересното беше че колкото повече се приближаваха към непознатия, толкова по-спокойни ставаха. След като всички се насъдиха удобно в столовете, странника започна:
- Моето име е Гоустуинг. Драконов лорд Гоустуинг.
- Драконов Лорд??? -учуди се Филия
- Друга история, която ще разкажа някой друг път, за сега е нужно да занете само името ми.
- Така... за ваш късмет видях какво стана с приятелката ви. Докато вървях към хана видях вашата принцеса качена на най-високата камбанария. Изглеждаше че се наслаждаваше на гледката. Учуди ме това че млада дама като нея ще се рахожда сама в камбанрията и за това се вгледах по-добре. След момент при нея се появи един от вашите приятели хмм.....- Гоустуинг се вгледа в ухилената физиономия на Кселос-... Кселос. Изглежда че си поговориха за малко, но след това той изчена. Аз се запътих към камбанарията, но преди да съм изминал и метър друго създание се появи при принцесата. За съжаление не успях да видя какво е, защото то дръпна принцесата по-навътре. След секунда тя се отскубна от него и отново се намираше до парапета. Помислих че това същество, горе с нея, е крадец или по-лошо убиец. Запътих се нагоре по стълбите, но когато стигнах на върха двамата вече ги нямаше. Е след като нямаше какво да правя там се насочих към хана и останлаото го знаете.
- Може ли да задам един въпрос?- започна Зел:
- От къде да знаем ,че ти не си този ,който си я отвлякъл и сега не се опитваш да ни излъжеш...???- драконовия лорд се вгледа в химерата и каза:
- Погледни ме и кажи аз ли съм отвлякъл принцесата?
- Не знам, но просто не ти вярвам.- отбеляза Зел
- За да ви докажа че съм при вас с добри намерения ще се опитам да намеря принцесата.- Гоустуинг се концентрира за малко, затвори очи и след миг ги отвори. Те вече бяха бледи и светеха в мек бял свят.
След пет минути мълчание драконовия лорд се обади:
- Намерих ви принцесата, но ми трябва малко помощ..- той подаде ръка към Филия. Тя си постави ръката във неговата и след малко и очите й светнаха в бяло.
Сега тя се намираше заедно с Гоустуинг в една странна килия, а на леглото в ъгъла седеше Амелия.
- Сега ще се опитам да установя контакт.- отсече бързо Гоустуинг.
- Тя ни вижда... бъди бърза..- привърши драконовия лорд.
Останалите от групата, които все още бяха в хана само можеха д гледат как очите на двамата дракони светят в бяло.
-
Amelia
- Warrior of love and justice
- Posts: 1222
- Joined: Fri Sep 19, 2003 11:16 pm
- Location: София
- Contact:
В килията на Амелия проблясна силно сияние. Тя вдигна ръка, за да защити очите си, след това я свали и примига към двете фигури, стоящи сред светлината.
-Филия-сан! - извика изненадано Амелия.
-Амелия-химе! - отвърна с не по-малък патос драконката. - Добре ли си? Къде си?
-Побързайте! - нареди им непознатият. - Някой се опитва да прекъсне връзката! Нямаме време!
Амелия започна трескаво да предава малкото, което знаеше:
-Не знам къде съм. Не мога да ползвам магия. Това е някакъв дворец. Има много сини мундири. Огромна войска...
-По-бързо! - извика отново непознатия. Амелия превключи на трета скорост:
-Командва ги някакъв чужденец, на име Лорд Рикрутан. В договор е с могъщо мазоку на име Шабран. Готвят капан за Лина-сан! Кажете й да вним...
-Трябва да изчезваме! Бързо!
Сиянието започна да се стопява, а с него и двете фигури. Филия протегна ръка и извика отчаяно:
-Амелия-химе!
-Филия-саааааан! - Амелия се опита да достигне светлината с ръка. - Лина-сан! Кажете й да внимава!!!
Сиянието се сви в точка и изчезна. В същия миг вратата беше почти избита от пантите. Двама сини мундири нахлуха вътре, сякаш някой им беше запалил задниците, хванаха принцесата под мишниците и я помъкнаха нанякъде.
-------------------------------------------------------------------------------------
В странноприемницата групата се скупчи около Филия и Гоустуинг.
-Какво? Какво? Какво каза тя? - не спираше да ломоти Лина.
-Чакайте да си поема дъх де! - отвърна драконът. - Наложи се да преодолявам доста силна намеса там. Уморен съм. - седна на масата и си поръча нова чаша с вода, с която повтори гореописаната операция до най-последния детайл, включително и това, че отново не я плати. През това време Филия разказваше каквото е видяла:
-Изглеждаше добре. Каза, че се намира в дворец, че наоколо гъмжи от сини мундири и че имало някакво могъщо мазоку, Шабран, което служи на някакъв чужденец. Забравих му името. - драконката обърна притесненото си лице към Лина - Лина-сан. Тя спомена, че ти готвят клопка. Каза да внимаваш.
Лина вдигна вежди:
-На мене? Че защо?
Зелгадис изсумтя в отговор:
-Като че ли няма защо.
-Не познавам никакъв Шабран! - сопна му се Лина - Я, чакай! Има един, който го познава! КСЕЛОС! - тя се обърна озъбено към мазокуто - Змия в тревата! Видял си всичко, което се е случило с Амелия, а не ни каза и думица!
-Яре, яре, Лина-сан! - нацупи се Кселос - Нали така и така разбрахте. Не виждам за какво е целият този шум.
-Казвай, суров боклук! - присъедини се Филия към тях. - Кой е Шабран?
-Sore wa... - започна Кселос.
-МАЙНАТА ТИ! - Зелгадис го замери с една каничка. Кселос естествено отбягна удара чрез телепортация. Появи се зад него и завря двата си палеца в ребрата му:
-Боц! Ох! - нова телепортация го спаси от лактите на Зел. Кселос се материализира в другия край на стаята и започна да разтрива пострадалите си палци. - Както и да е, Лина-сан. Налага се да замина по работа за няколко дни. Ако има нещо, оставете съобщение на телефонния ми секретар. - ухили се мазно и се изпари преди Лина да успее да си отвори устата. Липсата му не й попречи да го направи. Тя затропа по пода с крак и закрещя:
-Проклето мазоку! Кога ли си бил от полза въобще! Кселоос! Върни се, мътните те взели!
Във въздухът се изсписа с трепкащи букви послание:
"Do not disturb. В банята съм"
Лина суетдропна. Зелгадис я върна в настоящето:
-И сега как ще намерим Амелия?
-Не знам, Зел. Филия спомена някакъв замък.
-Тя е някъде на югоизток. Недалеч оттук. - Гоустуинг се беше саферясал. - Само това можах да разбера. Някой наистина ми пречеше там. Някой много силен,
Лина запретна ръкави:
-Пет пари не давам колко е силен! Успяха да ме вбесят! Освен това ми писна от това място. Стоим тука от сума ти време!
-Но Лина-сан - започна Филия. - Капанът...
-Ще мисля за това, когато му дойде времето! - тросна се Лина.
Трийсет минути по-късно, приятелите си бяха събрали партакешите. Лина размахваше сейлунският знак на Амелия и обясняваше къде точно да пратят сметката. Филия я гледаше с неодобрение. На въпросът й "колко е морално да се ползва чуждо влияние за собствена изгода", тя отвърна:
-Сега ми е паднало! - погледна знака и промърмори тихо - Кой знае, дали някога завбъдеще ще имаме отново подобен сгоден случай. - с което си спечели удар по главата от Гаури.
-------------------------------------------------------------------------------------
-Оставете ме! - викаше Амелия на стражите. - Къде ме водите? - отговор не последва. Тя се вбеси. - Така ли? Ще видите вие! Бойците на правдата могат да победят злото и с голи ръце!
Двамата пазачи се разлетяха в различни посоки след ловките хватки, които принцесата им приложи. Тя ги изгледа и размаха ръка с два пръста:
-Victory! - след което търти да бяга по ширналия се пред нея коридор. Не постигна много. След няколко крачки се блъсна в нечий гръден кош.
-Малка калпазанка! - ухили се ехидно Шабран. - Къде си мислеше, че ще идеш? - Амелия беше зашеметена от силен шамар. Олюля се, а мазокуто я подхвана и я помъкна към някаква стая. - Ето! Тук ще изчакаш идването на Господаря! - хвърли я на земята и трясна вратата след себе си.
-------------------------------------------------------------------------------------
-Готово! - рапортува Шабран на Рикрутан, минути след това. - Нещата излязоха извън контрол за кратко, но се оказа за добро. Птичката вече лети към клетката.
Лордът се усмихна злобно.
-------------------------------------------------------------------------------------
Амелия успя да фокусира погледа си. Лицето я болеше, а в устата си усещаше метален вкус на кръв. Огледа се и замръзна. Беше попаднала в огромен куб, без прозорци и без врати. Целият от орихалкон.
-О не! - разтрепера се тя. - Лина-сан!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Моля никой да не закача Кселос известно време. Той сам ще се включи скоро. Има някаква идея. Която е тайна (разбира се). Всички тръпнем в очакване да разберем.
-Филия-сан! - извика изненадано Амелия.
-Амелия-химе! - отвърна с не по-малък патос драконката. - Добре ли си? Къде си?
-Побързайте! - нареди им непознатият. - Някой се опитва да прекъсне връзката! Нямаме време!
Амелия започна трескаво да предава малкото, което знаеше:
-Не знам къде съм. Не мога да ползвам магия. Това е някакъв дворец. Има много сини мундири. Огромна войска...
-По-бързо! - извика отново непознатия. Амелия превключи на трета скорост:
-Командва ги някакъв чужденец, на име Лорд Рикрутан. В договор е с могъщо мазоку на име Шабран. Готвят капан за Лина-сан! Кажете й да вним...
-Трябва да изчезваме! Бързо!
Сиянието започна да се стопява, а с него и двете фигури. Филия протегна ръка и извика отчаяно:
-Амелия-химе!
-Филия-саааааан! - Амелия се опита да достигне светлината с ръка. - Лина-сан! Кажете й да внимава!!!
Сиянието се сви в точка и изчезна. В същия миг вратата беше почти избита от пантите. Двама сини мундири нахлуха вътре, сякаш някой им беше запалил задниците, хванаха принцесата под мишниците и я помъкнаха нанякъде.
-------------------------------------------------------------------------------------
В странноприемницата групата се скупчи около Филия и Гоустуинг.
-Какво? Какво? Какво каза тя? - не спираше да ломоти Лина.
-Чакайте да си поема дъх де! - отвърна драконът. - Наложи се да преодолявам доста силна намеса там. Уморен съм. - седна на масата и си поръча нова чаша с вода, с която повтори гореописаната операция до най-последния детайл, включително и това, че отново не я плати. През това време Филия разказваше каквото е видяла:
-Изглеждаше добре. Каза, че се намира в дворец, че наоколо гъмжи от сини мундири и че имало някакво могъщо мазоку, Шабран, което служи на някакъв чужденец. Забравих му името. - драконката обърна притесненото си лице към Лина - Лина-сан. Тя спомена, че ти готвят клопка. Каза да внимаваш.
Лина вдигна вежди:
-На мене? Че защо?
Зелгадис изсумтя в отговор:
-Като че ли няма защо.
-Не познавам никакъв Шабран! - сопна му се Лина - Я, чакай! Има един, който го познава! КСЕЛОС! - тя се обърна озъбено към мазокуто - Змия в тревата! Видял си всичко, което се е случило с Амелия, а не ни каза и думица!
-Яре, яре, Лина-сан! - нацупи се Кселос - Нали така и така разбрахте. Не виждам за какво е целият този шум.
-Казвай, суров боклук! - присъедини се Филия към тях. - Кой е Шабран?
-Sore wa... - започна Кселос.
-МАЙНАТА ТИ! - Зелгадис го замери с една каничка. Кселос естествено отбягна удара чрез телепортация. Появи се зад него и завря двата си палеца в ребрата му:
-Боц! Ох! - нова телепортация го спаси от лактите на Зел. Кселос се материализира в другия край на стаята и започна да разтрива пострадалите си палци. - Както и да е, Лина-сан. Налага се да замина по работа за няколко дни. Ако има нещо, оставете съобщение на телефонния ми секретар. - ухили се мазно и се изпари преди Лина да успее да си отвори устата. Липсата му не й попречи да го направи. Тя затропа по пода с крак и закрещя:
-Проклето мазоку! Кога ли си бил от полза въобще! Кселоос! Върни се, мътните те взели!
Във въздухът се изсписа с трепкащи букви послание:
"Do not disturb. В банята съм"
Лина суетдропна. Зелгадис я върна в настоящето:
-И сега как ще намерим Амелия?
-Не знам, Зел. Филия спомена някакъв замък.
-Тя е някъде на югоизток. Недалеч оттук. - Гоустуинг се беше саферясал. - Само това можах да разбера. Някой наистина ми пречеше там. Някой много силен,
Лина запретна ръкави:
-Пет пари не давам колко е силен! Успяха да ме вбесят! Освен това ми писна от това място. Стоим тука от сума ти време!
-Но Лина-сан - започна Филия. - Капанът...
-Ще мисля за това, когато му дойде времето! - тросна се Лина.
Трийсет минути по-късно, приятелите си бяха събрали партакешите. Лина размахваше сейлунският знак на Амелия и обясняваше къде точно да пратят сметката. Филия я гледаше с неодобрение. На въпросът й "колко е морално да се ползва чуждо влияние за собствена изгода", тя отвърна:
-Сега ми е паднало! - погледна знака и промърмори тихо - Кой знае, дали някога завбъдеще ще имаме отново подобен сгоден случай. - с което си спечели удар по главата от Гаури.
-------------------------------------------------------------------------------------
-Оставете ме! - викаше Амелия на стражите. - Къде ме водите? - отговор не последва. Тя се вбеси. - Така ли? Ще видите вие! Бойците на правдата могат да победят злото и с голи ръце!
Двамата пазачи се разлетяха в различни посоки след ловките хватки, които принцесата им приложи. Тя ги изгледа и размаха ръка с два пръста:
-Victory! - след което търти да бяга по ширналия се пред нея коридор. Не постигна много. След няколко крачки се блъсна в нечий гръден кош.
-Малка калпазанка! - ухили се ехидно Шабран. - Къде си мислеше, че ще идеш? - Амелия беше зашеметена от силен шамар. Олюля се, а мазокуто я подхвана и я помъкна към някаква стая. - Ето! Тук ще изчакаш идването на Господаря! - хвърли я на земята и трясна вратата след себе си.
-------------------------------------------------------------------------------------
-Готово! - рапортува Шабран на Рикрутан, минути след това. - Нещата излязоха извън контрол за кратко, но се оказа за добро. Птичката вече лети към клетката.
Лордът се усмихна злобно.
-------------------------------------------------------------------------------------
Амелия успя да фокусира погледа си. Лицето я болеше, а в устата си усещаше метален вкус на кръв. Огледа се и замръзна. Беше попаднала в огромен куб, без прозорци и без врати. Целият от орихалкон.
-О не! - разтрепера се тя. - Лина-сан!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Моля никой да не закача Кселос известно време. Той сам ще се включи скоро. Има някаква идея. Която е тайна (разбира се). Всички тръпнем в очакване да разберем.
I wish to plead incompetence.
-
The Doctor
- No, don't do that. No, really don't. Really.
- Posts: 12312
- Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
- Location: Time and Relative Dimension in Space
- Contact:
- А, какво? - попита Лина.
- Казах, че няма да го сменя. Въобще ти ли точно намери да ми говориш за мода? - сопна се Зелгадис - Я се виж!
Лина почервеня зловещо, при което драконите побързаха да я хванат под мишците.
- Какво ТОЧНО искаш да ми кажеш?!
- Спомням си - вметна Ли Као - когато легендарният Па Бан за пръв път се появи в двора на блажения Император. Сериозни адмирации, наистина, модата Цзи Гуан шества в продължение на няколко месеца. Жалко, че тогава още не бяхме открили електричеството, бая генератори се нароиха из гробищата. Ех, славни времена бяха..
- Царството на пурпурно-виолетовото - кимна Резо.
- И жабешко-морското - усмихна се Ли.
- А ако добавим и жито..
- АМА МОЛЯ ВИ СЕ! - кресна Филия - Касае се за човешки животи!
- О? Нима.. - заключиха в един глас двамата.
- Слушайте сега..
***
Нощта завари многоликата и най-вече многогласна групичка на няколко мили по-встрани, в подножието на внушителна крепост. Ретроспективно, разбира се. Днес представляваше повече купчина камъни в мирна и тиха Зейфелия.
- И какво, това ли беше? - изхмпфка единия силует.
- Нищо не виждам.
- И аз също - отбеляза с доволство трети.
- ОХОХОХОХО! И това, ще спре най-...
- Я млъкни! - друг отявлено кисел глас - Гладна съм...
***
- Рибата захапа стръвта, Господарю - мазно изрече тъмнината - и вече подръпва въдицата.
- Чудесно - отсече синият мундир - Тегли.
- Казах, че няма да го сменя. Въобще ти ли точно намери да ми говориш за мода? - сопна се Зелгадис - Я се виж!
Лина почервеня зловещо, при което драконите побързаха да я хванат под мишците.
- Какво ТОЧНО искаш да ми кажеш?!
- Спомням си - вметна Ли Као - когато легендарният Па Бан за пръв път се появи в двора на блажения Император. Сериозни адмирации, наистина, модата Цзи Гуан шества в продължение на няколко месеца. Жалко, че тогава още не бяхме открили електричеството, бая генератори се нароиха из гробищата. Ех, славни времена бяха..
- Царството на пурпурно-виолетовото - кимна Резо.
- И жабешко-морското - усмихна се Ли.
- А ако добавим и жито..
- АМА МОЛЯ ВИ СЕ! - кресна Филия - Касае се за човешки животи!
- О? Нима.. - заключиха в един глас двамата.
- Слушайте сега..
***
Нощта завари многоликата и най-вече многогласна групичка на няколко мили по-встрани, в подножието на внушителна крепост. Ретроспективно, разбира се. Днес представляваше повече купчина камъни в мирна и тиха Зейфелия.
- И какво, това ли беше? - изхмпфка единия силует.
- Нищо не виждам.
- И аз също - отбеляза с доволство трети.
- ОХОХОХОХО! И това, ще спре най-...
- Я млъкни! - друг отявлено кисел глас - Гладна съм...
***
- Рибата захапа стръвта, Господарю - мазно изрече тъмнината - и вече подръпва въдицата.
- Чудесно - отсече синият мундир - Тегли.
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
Резо приседна морно на някакъв откъртен от крепостта камък и обори глава. Определено чувстваше присъствието Му... Това щеше доста да смути плановете му за близкото и далечно бъдеще. Пък и името, споменато от драконката... Възможно ли беше?
-Ей, Лина!- извика той, като усети как магьосницата профуча край него.
-А?
-Ела за малко при мен... Трябва да поговорим за нещо.
-Кажи.
-Този Шабран... Чувала ли си нещо за него?
-Трябва ли да съм чувала?... Ей, Резо, не увъртай, ами кажи каквото знаеш!
Жрецът се направи, че не обръща внимание на забележката и.
-Щях да се изненадам, ако беше чувала.- каза той.- Но има една история... Доста стара и не много известна, за един лорд, чието име е изтрито от хрониките. Неговото прозвището е Шабран... На времето, по негова вина, за малко не се стигнало до втора война на чудовищата. Но, тогава, самите мазоку се изправили срещу него под предводителството на господарите си.
-А, защо не се знае за тази случка? Звучи ми доста значима...- попита озадачена Лина.
-Защото на никого не изнася да се разказва. Този лорд е парче от Шабранигду...
Резо отнесе юмрук по главата.
-Защо си мълча до сега?
-Защото ме беше срах.- каза изненадващо кротко жрецът. Това накара Лина да се спъне в собствения си гняв.- До сега може би не си имала повод да се замислиш над това, но аз все още съм сляп...
Талантът на Резо да изкарва хората от равновесие бе направо свръхестествен. Лина почервеня, след което поморавя, посиня, позеленя и накрая прежълтя. Но, най- същественото постижение на червения жрец бе, че я накара да онемее.
-Ей, Лина!- извика той, като усети как магьосницата профуча край него.
-А?
-Ела за малко при мен... Трябва да поговорим за нещо.
-Кажи.
-Този Шабран... Чувала ли си нещо за него?
-Трябва ли да съм чувала?... Ей, Резо, не увъртай, ами кажи каквото знаеш!
Жрецът се направи, че не обръща внимание на забележката и.
-Щях да се изненадам, ако беше чувала.- каза той.- Но има една история... Доста стара и не много известна, за един лорд, чието име е изтрито от хрониките. Неговото прозвището е Шабран... На времето, по негова вина, за малко не се стигнало до втора война на чудовищата. Но, тогава, самите мазоку се изправили срещу него под предводителството на господарите си.
-А, защо не се знае за тази случка? Звучи ми доста значима...- попита озадачена Лина.
-Защото на никого не изнася да се разказва. Този лорд е парче от Шабранигду...
Резо отнесе юмрук по главата.
-Защо си мълча до сега?
-Защото ме беше срах.- каза изненадващо кротко жрецът. Това накара Лина да се спъне в собствения си гняв.- До сега може би не си имала повод да се замислиш над това, но аз все още съм сляп...
Талантът на Резо да изкарва хората от равновесие бе направо свръхестествен. Лина почервеня, след което поморавя, посиня, позеленя и накрая прежълтя. Но, най- същественото постижение на червения жрец бе, че я накара да онемее.
変わらずですねぇぇぇ・・・
-
The Doctor
- No, don't do that. No, really don't. Really.
- Posts: 12312
- Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
- Location: Time and Relative Dimension in Space
- Contact:
След като на Лина абсолютно й падна пердето тя започна да нарежда с ехтящ глас:
-"Darkness from twilight, crimson from blood that flows; buried in the flow of time..."- по посока на Резо. Изглежда че сребърния дракон забеляза както и останалите знаеха какво ще последва. Всизки тръгнаха да бягат и да търсят прикритие, но един от групата беше останал на място. Това беше Гоустуинг. Той скръсти пръсти в неякаква странна форма и вложи цялата си останала концнтрация върху Лина. Сребърния дракон светна в бледа светлина, която бавно пълзеше по него и се събираше в ръцете му. В същото време Лина продължаваше:
-"...in Thy great name, I pledge myself to darkness! Those who oppose us shall be destroyed by the power... "- най-странното беше че червения жрец се усмихваше спокойно. Изглежда това още повече озлоби Лина и гласа й започна да ехти още по-силно и по-злобно.
Веднага след това Гоустуинг свърши със заклинанието си и запрати бяла светлина под фомата на звезда по Лина.
-"...you and I.."- светлината удари Лина и гласа и спря.
След секунда светлината се разсея и се откри следната гледка. Лина гледаше учудено Резо, който продължаваше да се усмихва, а Гоустуинг лежеше на земята и дишаше дълбоко. След малко групата се събра около Гоустуинг. Помогнаха му да се изправи. Той изчисти мръсотията от робата си и започна:
- Сега много ще съм ви бъда благодарен госпожице Инверс ако не правите това толкова често.- Лина обърна глава и изсумтя - Доколкото разбирам този демон Шабран е част от някакъв по-голям демон ...ъм.. Шабранигду...- Гоустуинг се замисли и след малко продължи-... Хайде да вървъим после ще довършим разговора.- Всички се съгласиха с сребърния дракон и бързо потеглиха...
-"Darkness from twilight, crimson from blood that flows; buried in the flow of time..."- по посока на Резо. Изглежда че сребърния дракон забеляза както и останалите знаеха какво ще последва. Всизки тръгнаха да бягат и да търсят прикритие, но един от групата беше останал на място. Това беше Гоустуинг. Той скръсти пръсти в неякаква странна форма и вложи цялата си останала концнтрация върху Лина. Сребърния дракон светна в бледа светлина, която бавно пълзеше по него и се събираше в ръцете му. В същото време Лина продължаваше:
-"...in Thy great name, I pledge myself to darkness! Those who oppose us shall be destroyed by the power... "- най-странното беше че червения жрец се усмихваше спокойно. Изглежда това още повече озлоби Лина и гласа й започна да ехти още по-силно и по-злобно.
Веднага след това Гоустуинг свърши със заклинанието си и запрати бяла светлина под фомата на звезда по Лина.
-"...you and I.."- светлината удари Лина и гласа и спря.
След секунда светлината се разсея и се откри следната гледка. Лина гледаше учудено Резо, който продължаваше да се усмихва, а Гоустуинг лежеше на земята и дишаше дълбоко. След малко групата се събра около Гоустуинг. Помогнаха му да се изправи. Той изчисти мръсотията от робата си и започна:
- Сега много ще съм ви бъда благодарен госпожице Инверс ако не правите това толкова често.- Лина обърна глава и изсумтя - Доколкото разбирам този демон Шабран е част от някакъв по-голям демон ...ъм.. Шабранигду...- Гоустуинг се замисли и след малко продължи-... Хайде да вървъим после ще довършим разговора.- Всички се съгласиха с сребърния дракон и бързо потеглиха...
-
The Doctor
- No, don't do that. No, really don't. Really.
- Posts: 12312
- Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
- Location: Time and Relative Dimension in Space
- Contact:
Облачета пара затулиха образите на Лина и Червения жрец, който за разлика от останалите по принуда не бе потеглил наникъде. Другите, особено по-съобразителните, поеха центробежен курс.
Крясъкът на Лина се надигна нейде в инфразвуковите зони, премина на галоп през слуховия диапазон и изчезна в дебрите на ултразвука.
- .....ааааааааААААААААААААААА................!
Околните скалички и храстчета sweatdrop-наха максимално незабележимо. Червенокосата изгъргори нещо и се върна рязко в обсега на нормалното възприятие. По-точно заби спирачки в долните му, дрезгави честоти.
- Lord of Darkness of the Four worlds...
- Яре, яре! - изкряка някаква прелитаща сянка и побърза да изчезне преди да я стигне огненото кълбо; Лина се прокашля.
- I beseech thy fragments...
- Знаеш ли, Резо - промъкна се Ли Као и се настани на камъка до жреца - Веднъж бях на корида.
- By all of the power that you possess...
- Ли Као, мислех, че си се покрил. Откога се интересуваш от тия варварски занимания?
- Grant the heavens' wrath to my hand...
- Естествено, че съм се покрил - от тъпата страна на копието. По-добро скривалище, здраве му кажи.
- Unleash the sword of dark, freezing nothingness...
- Нещо тихичко стана - отбеляза Резо.
- By our power, our combined might...
- Този, който не си мери простора, си пере гащите два пъти.
- Let us walk as one along the path of destruction!
- Конфуций?
- Као.
- RAGNA BLADE!
Абсолютно черното острие изсъска и проблясна на светлината на звездите. Два симптоматично остри зъби изскочиха от устата на Лина.
- Тииии...
Крясъкът на Лина се надигна нейде в инфразвуковите зони, премина на галоп през слуховия диапазон и изчезна в дебрите на ултразвука.
- .....ааааааааААААААААААААААА................!
Околните скалички и храстчета sweatdrop-наха максимално незабележимо. Червенокосата изгъргори нещо и се върна рязко в обсега на нормалното възприятие. По-точно заби спирачки в долните му, дрезгави честоти.
- Lord of Darkness of the Four worlds...
- Яре, яре! - изкряка някаква прелитаща сянка и побърза да изчезне преди да я стигне огненото кълбо; Лина се прокашля.
- I beseech thy fragments...
- Знаеш ли, Резо - промъкна се Ли Као и се настани на камъка до жреца - Веднъж бях на корида.
- By all of the power that you possess...
- Ли Као, мислех, че си се покрил. Откога се интересуваш от тия варварски занимания?
- Grant the heavens' wrath to my hand...
- Естествено, че съм се покрил - от тъпата страна на копието. По-добро скривалище, здраве му кажи.
- Unleash the sword of dark, freezing nothingness...
- Нещо тихичко стана - отбеляза Резо.
- By our power, our combined might...
- Този, който не си мери простора, си пере гащите два пъти.
- Let us walk as one along the path of destruction!
- Конфуций?
- Као.
- RAGNA BLADE!
Абсолютно черното острие изсъска и проблясна на светлината на звездите. Два симптоматично остри зъби изскочиха от устата на Лина.
- Тииии...
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
-
Amelia
- Warrior of love and justice
- Posts: 1222
- Joined: Fri Sep 19, 2003 11:16 pm
- Location: София
- Contact:
Лина не довърши изречението си. Вместо това напрегна мишци и замахна с всичка сила. Черното острие се понесе със злокобно съскане надолу, към дразнителя, осмелил се да наруши крехкото й душевно равновесие, прорязвайки без милост въздуха, разсичайки на две пространствения континуум, съдирайки злобно самата тъкан на вселената...и спря в главата на Кими, която беше изтичала пред Гоустуинг и в момента гледаше дребничката магьосница с очи пълни с укор.
- Срамота! - каза снажната жена, когато черното острие се стопи във въздуха. - Някой можеше да пострада! Не можеш ли да се държиш подобаващо за възрастта си?
От ушите на Лина изригна пушек. Твърде много й се беше събрало днес. Таман се беше насочила към Кими с намерението да я превърне в хомогенна кървава кашица, с която да боядиса руините наоколо, когато две силни ръце леко я подхванаха и внимателно я преместиха настрани.
- Г-гаури? - закроти се от удивление Лина.
Високият блондин мина пред нея и се втренчи в Гоустуинг и Кими.
- Недейте да обвинявате само нея за случилото се. - каза меко той. - Драконът би трябвало да знае какво се случва, когато застанеш на пътя на агресивен холерик.
-К-к-какво? - заекна Лина. Останалите се втренчиха в двамата очаквателно. Гаури въздъхна, намери някаква клечка и започна да чегърта нещо върху ронливия камък до него:
- Така, това е малка схема на четирите човешки темперамента - холерик, сангвиник, меланхолик и флегматик, така както ги е виждал големият варварски мъдрец Хипнос Краткос. Разбира се, този поглед върху нещата е доста примитивен и нерядко издиша при среща с по-комплексни случаи, но пък е идеален за просто и ясно илюстриране пред неспециализирана аудитория. За да ви стане ясно ще вземем следният пример. - и той придърпа зашеметената Лина към импровизираната дъска. - Тук виждаме характер, в който преобладава холеричното начало, въпреки, че се съзират и зачатъци на сангвинизъм (него ще го пренебрегнем, поради по-ниския му порядък). Това означава, че въпросната персона е лесно раздразнителна и избухва често. Комбинирано с огромния й магически капацитет, високия интелект, безогледната й алчност и широкомащабната й агресия, това води до кръвопролитни ексцесии, всеки път, когато някой наруши статуквото в неин ущърб. Причините за подобно асоциално поведение, не са предмет на този курс, но все пак се изкушавам да изтъкна няколкото вероятни такива, без разбира се, да твърдя, че с това ще изчерпам всичките възможни случаи. Като най-застъпени фактори в характерооформянето на нашата спътница безспорно се явяват ниският й ръст и малките й гърди... - гласът на Гаури се прекърши, когато петата на Лина се вряза в лицето му. Останалото, което го сполетя можеше преспокойно да стане обект на разглеждане на специализираните заведения, които се занимаваха с изследвания върху садизма.
-Ех! - въздъхна Ли Као и изтри една сълза на гордост от старческото си око. - Той наистина е способен ученик! Какво ще кажеш Резо?
Резо завъртя слепите си очи към скалата, в която Лина блъскаше главата на Гаури в момента:
- Истина е, Ли Као! Безспорно огромен възход в познанията на момчето. Откога се занимаваш с него?
- Само от няколко дни. - един по-силен стон ги накара за кратко да обърнат внимание на картинката, в която Лина, държейки Гаури за косата, шибаше безмилостно земята с охлузеното му тяло.
- Сериозно? И той вече е добил такава дълбочина на проникновението? Наистина е изумително!
- ИТАЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ! - изпищя Гаури, прелитайки покрай тях. Двамата го проследиха с поглед. Възцари се тишина. Лина беше паднала на колене и дишаше тежко. Зелгадис леко пристъпи напред:
-Свършихте ли с глупостите? - попита с досада той. - Не забравяйте, че търсим Амелия. Кой знае какво й се случва, докато вие се забивате.
Лина разшири очи, но не можа да отговори, тъй като все още не й стигаше въздухът. За сметка на това Мартина изцвили от възторг:
-О! Той се тревожи за Амелия! Колко романтично! Нали Резо-сама? - и увисна на ръкава на червения жрец, който се подсмихна многозначително. Зелгадис се изчерви:
-Стига простотии! Открих нещо. Ще благоволите ли да му обърнете внимание най-сетне?
- Добре де, идвам! - нацупи се Лина - Нужно ли е да си толкова припрян?
- Загубихме твърде много ценно време! - тросна се химерата. - А от Амелия няма и следа! Ето, тук е. - и й посочи голям каменен кръг със странни гравирани символи по него, почти изтрити от времето, ветровете и дъждовете. Лина тръгна към центъра му. Останалите я последваха.
- Не съм виждала нещо такова досега. Филия, можеш ли да разчетеш какво пише?
- Боя се че не. Писмото определено е древно, но не е драконово. Може да е дело на мазоку. Къде ли е суровият боклук, точно когато ни трябва?
Резо погали няколко символа с ръка.
- Хм...
- Какво? - попита Зелгадис.
- Наистина наподобява една от азбуките на мазоку. - каза червеният жрец.
- Разбираш ли написаното?
- Отчасти. Това май е техният аналог на "Н". Следва "Е". Това прилича на "П". А това май е "О". Не! "И" е. Отново "П"...
В този миг, един бая контузен Гаури нахлу залитайки в кръга.
-Ъ-ъ, Лина - подхвана той. - Не се сърди! Това, че гърдите ти са малки, не означава, че си по-ниско качество човек...
-МЕДУЗОПОДОБЕН МОЗЪК! - изви фалцетно Лина, докато придаваше на Гаури значителна начална скорост, благодарение на едно тежко кроше. Блондинът изсвистя във въздуха и се вряза в каменната табела, която разчиташе Резо, точно когато той с гордост осведомяваше околните, че последните два символа са буквите "А" и "Й". Чу се гръмовен трясък, когато каменното колело, заедно с всички, стоящи върху него се завъртя и започна да потъва надолу...
-------------------------------------------------------------------------------------
Лорд Рикрутан се надигна от престола и започна да се опъва като котка. В момента в залата нямаше никой и той можеше да си позволи това малко кефче. Обтегна хубаво ръце над главата си, докато раменните му стави изпукаха, след това се запъти към дверите. Часът наближаваше. Скоро малката червенокоса истеричка щеше да му е в ръцете, заедно с цялата паплач, която я придружаваше. Така разчистването на местните заплахи за господството му над света се увенчаваха с успех. Шабран се беше оттеглил в покоите си и вероятно вече започваше да заплита заклинанията, които щяха да докарат досадниците тук. Не му оставаше нищо друго освен да чака и да наблюдава. Той сви по коридора и отвори някаква съвсем обикновена и прозаична врата. Отзад се мяркаха дънерите на вековни дървета, разпиляни в красивия безпорядък, в който се намират, когато са расли без човешка намеса. Той прекрачи прага и краката му стъпиха на килим от сухи листа. Затвори вратата зад себе си и тръгна към чешмата, която клокочеше наблизо.
Пред него изникна невиждана красавица, облечена в бяла рокля и с дълга златна коса, падаща на идеални къдрици по раменете й. Нещо в нея внушаваше, че някой някога е настоявал за една от тези къдрици, но е бил безмилостно отрязан. Тя взе една сребриста кана и наля от водата, след което бавно, с отмерени крачки пристъпи към бял гладък мраморен съд, поставен върху постамент от същия материал.
- Искаш ли да погледнеш в моето огледало? - каза с непривично студен глас създанието. Рикрутан въздъхна. Тъпите конструктори на огледалото бяха настоявали то да се включва след размяната на няколко ритуални реплики.
- Какво ще видя?
- Дори най-мъдрите не ще ти кажат. Тъй щото огледалото показва много неща. Неща, които са били, неща които са и някои неща, които все още не са избягали в миналото... - и жената изля в съда с царствен жест, съдържащата се в каната вода. Рикрутан се взря във водния кръг. Скоро в него започнаха да просветват картини. Лина, биеща Гаури, Зелгадис, разглеждащ някакви камъни, Лина биеща Гаури, Резо, който си говореше ухилен с Ли Као, отново Лина биеща Гаури, ударът на Гаури в каменната стена, завъртането на огромния кръг, тази гиганстка рулетка, която щеше да предопредели съдбата на всеки един от стоящите върху й..
Рикрутан се ухили доволно и се откъсна от водната повърхност. Обърна гръб на огледалото и се отправи към изхода.
-Ей - извика един глас зад него. Той се обърна. Русокосата го гледаше нацупено. - Забрави финалната част.
- Моля?
- Финалната част. Онази със страшната и красива кралица, могъща като земните недра...
- Ще я skip-нем днес. - тросна се Рикрутан. Отвори вратата и прекрачи прага. Предстоеше му още едно посещение, още по-забавно...
-------------------------------------------------------------------------------------
Амелия седеше на орихалконовия под в затвора си и зяпаше в една точка. Не че имаше нещо друго за правене. Разгледала беше вече всичките стени - никъде не се забелязваше и най-мъничка пукнатина. Нямаше и предмети, с които да започне да ги кърти. Не че ако имаше, това щеше да направи нещо срещу орихалкона. Шабран дойде да й донесе храна на два пъти, което според нея значеше, че е прекарала цял един ден в тази стая. Тя с учудване беше наблюдавала как очертанията на вратата изчезват след затварянето й. Умът й трескаво се опитваше да намери някакъв изход от ситуацията, но досега единственото, което беше постигнала можеше да се обрисува с една дума - главоболие. Май този път нещата се бяха закучили наистина много здраво.
Чу се изщракване и Амелия подскочи. От отсрещната стена отново изплуваха очертанията на врата, която после се отвори и пропусна стоящия пред нея индивид.
-Ваше величество! - изтърси със студена усмивка Лорд Рикрутан. - Надявам се, че се наслаждавате на моето гостоприемство.
-Хмпф! - врътна глава Амелия и кръстоса ръце пред гърдите си.
-Виждам, че ви заварвам в добро здраве. Радвам се, че самотата не ви е навредила. Колкото до това, скоро повече няма да сте самотна.
Амелия извърна лице към него и го загледа с широко отворени очи, пълни с тревога.
-Мдам - продължи лордът. - Вашите приятели са на път насам. Шабран в момента се грижи за посрещането им. Ще бъде зашеметяващо. Сега трябва да тръгвам. Минах само да ви осведомя, че скоро ще си имате компания.
-Какво си намислил, садистичен изверг такъв? Знай, че аз ще срутя скверните ти планове! - изкрещя Амелия по него.
-Какво ли? - каза усмихнато Рикрутан докато активираше вратата. Очертанията й отново се появиха. - Това, че скоро всичките ви приятели ще бъдат тук. Планирам временно да запазя вас, сестра ви, принцеса Мартина, младата драконка Филия и червеният жрец Резо. Ще ми послужите завбъдеще. Останалите, включително онази досадна магьосница, русия глупак и грозноватата химера ще намерят тук своята смърт. - усмивката се разшири. Лордът хвана брадичката на Амелия с ръка и се приведе към нея. - По най-мъчителен начин, разбира се. Кой знае, може да ви взема с мен да погледате...
Зениците на принцесата се свиха от болка, когато си представи приятелите си мъртви. Не! Трябваше да направи нещо, сега, веднага. "Мисли, Амелио! - кресна си мислено тя, докато се опитваше да се отскубне от ръцете на психопата отсреща. Пред очите й падна пелена, тя не можеше да разсъждава, знаеше само, че трябва да се махне оттук на мига, да намери приятелите си и да ги предупреди. Дясното й коляно потрепна, след което се стрелна с добре отработен жест и се заби силно и надълбоко в ОНОВА много специфично място, в което обикновено е съсредоточена мъжката мисъл. Лордът извика от болка, след което се свлече на пода. Амелия блъсна вратата с всичка сила и побягна към свободата. Точно в този миг всичко се разтресе...
-------------------------------------------------------------------------------------
-Какво...къде съм? Ох! - изстена Лина. Тя седеше на някакъв грозен натруфен престол, поставен в огромна зала, с картата на света на пода. - Ей! Къде са всички?
Горе долу същите монолози бяха проведени в две други стаи. От едната с писък изскочи едра руса жена по нощница и хукна да бяга по коридора.
-Защо ли избяга? - зачуди се Гаури, който току що се беше материализирал в леглото й.
-Хмпф. - Зелгадис разглеждаше с интерес помещението, в което беше попаднал. Остана разочарован. Никой не беше оставил милостиво карти, на които да е обозначен затворът на Амелия или евентуалните библиотеки и светилища на територията на двореца. А че беше в дворец, нямаше съмнение. Един поглед през прозореца го доказваше мигновено. Зелгадис вдигна рамене, отвори вратата и излезе.
-Та казвам ви аз. Никой не се обляга на традициите вече. Никакво уважение нямат. - мрънкаше красива русокоса жена сред една вековна гора. - Ето, днес за пореден път ритуалите бяха погазени.
Кими, Ая и Волът кимнаха с разбиране. Зомбито зяпаше жената с влажен поглед:
-Ей, бейби! Какво ще кажеш да се позабавляваме заедно?
-Искаш ли да погледнеш в моето огледало? - запита го с надежда русокосата.
-Дали има вино тука? - питаше Ли Као с не по-малка надежда. Нага ровичкаше из някакъв килер, намери някакво шише, отпуши го и жадно отвори уста за съдържанието му. Такова липсваше.
-Къде ли се намира избата? - зачуди се тя, с разочарование, изписано на лицето.
-Ще я потърсим. Имаш ли нещо против да ме носиш на гръб?
-ОХООХОХОХОХОХОХОХОХО!
-Резо-сама, виж, виж!
-Мартина, колко пъти да ти казвам, че не мога да виждам!
-Къде сме?
-Не знам Филия-сан.
-Намираме се някъде на изток от предишното ни местоположение.
-Колкото и преди Амелия беше на югоизток от нас ли?
-Е, стига де! Тогава бях объркан, заради по-висшата намеса.
-Whatever. А сега какво ще правим?
- Срамота! - каза снажната жена, когато черното острие се стопи във въздуха. - Някой можеше да пострада! Не можеш ли да се държиш подобаващо за възрастта си?
От ушите на Лина изригна пушек. Твърде много й се беше събрало днес. Таман се беше насочила към Кими с намерението да я превърне в хомогенна кървава кашица, с която да боядиса руините наоколо, когато две силни ръце леко я подхванаха и внимателно я преместиха настрани.
- Г-гаури? - закроти се от удивление Лина.
Високият блондин мина пред нея и се втренчи в Гоустуинг и Кими.
- Недейте да обвинявате само нея за случилото се. - каза меко той. - Драконът би трябвало да знае какво се случва, когато застанеш на пътя на агресивен холерик.
-К-к-какво? - заекна Лина. Останалите се втренчиха в двамата очаквателно. Гаури въздъхна, намери някаква клечка и започна да чегърта нещо върху ронливия камък до него:
- Така, това е малка схема на четирите човешки темперамента - холерик, сангвиник, меланхолик и флегматик, така както ги е виждал големият варварски мъдрец Хипнос Краткос. Разбира се, този поглед върху нещата е доста примитивен и нерядко издиша при среща с по-комплексни случаи, но пък е идеален за просто и ясно илюстриране пред неспециализирана аудитория. За да ви стане ясно ще вземем следният пример. - и той придърпа зашеметената Лина към импровизираната дъска. - Тук виждаме характер, в който преобладава холеричното начало, въпреки, че се съзират и зачатъци на сангвинизъм (него ще го пренебрегнем, поради по-ниския му порядък). Това означава, че въпросната персона е лесно раздразнителна и избухва често. Комбинирано с огромния й магически капацитет, високия интелект, безогледната й алчност и широкомащабната й агресия, това води до кръвопролитни ексцесии, всеки път, когато някой наруши статуквото в неин ущърб. Причините за подобно асоциално поведение, не са предмет на този курс, но все пак се изкушавам да изтъкна няколкото вероятни такива, без разбира се, да твърдя, че с това ще изчерпам всичките възможни случаи. Като най-застъпени фактори в характерооформянето на нашата спътница безспорно се явяват ниският й ръст и малките й гърди... - гласът на Гаури се прекърши, когато петата на Лина се вряза в лицето му. Останалото, което го сполетя можеше преспокойно да стане обект на разглеждане на специализираните заведения, които се занимаваха с изследвания върху садизма.
-Ех! - въздъхна Ли Као и изтри една сълза на гордост от старческото си око. - Той наистина е способен ученик! Какво ще кажеш Резо?
Резо завъртя слепите си очи към скалата, в която Лина блъскаше главата на Гаури в момента:
- Истина е, Ли Као! Безспорно огромен възход в познанията на момчето. Откога се занимаваш с него?
- Само от няколко дни. - един по-силен стон ги накара за кратко да обърнат внимание на картинката, в която Лина, държейки Гаури за косата, шибаше безмилостно земята с охлузеното му тяло.
- Сериозно? И той вече е добил такава дълбочина на проникновението? Наистина е изумително!
- ИТАЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ! - изпищя Гаури, прелитайки покрай тях. Двамата го проследиха с поглед. Възцари се тишина. Лина беше паднала на колене и дишаше тежко. Зелгадис леко пристъпи напред:
-Свършихте ли с глупостите? - попита с досада той. - Не забравяйте, че търсим Амелия. Кой знае какво й се случва, докато вие се забивате.
Лина разшири очи, но не можа да отговори, тъй като все още не й стигаше въздухът. За сметка на това Мартина изцвили от възторг:
-О! Той се тревожи за Амелия! Колко романтично! Нали Резо-сама? - и увисна на ръкава на червения жрец, който се подсмихна многозначително. Зелгадис се изчерви:
-Стига простотии! Открих нещо. Ще благоволите ли да му обърнете внимание най-сетне?
- Добре де, идвам! - нацупи се Лина - Нужно ли е да си толкова припрян?
- Загубихме твърде много ценно време! - тросна се химерата. - А от Амелия няма и следа! Ето, тук е. - и й посочи голям каменен кръг със странни гравирани символи по него, почти изтрити от времето, ветровете и дъждовете. Лина тръгна към центъра му. Останалите я последваха.
- Не съм виждала нещо такова досега. Филия, можеш ли да разчетеш какво пише?
- Боя се че не. Писмото определено е древно, но не е драконово. Може да е дело на мазоку. Къде ли е суровият боклук, точно когато ни трябва?
Резо погали няколко символа с ръка.
- Хм...
- Какво? - попита Зелгадис.
- Наистина наподобява една от азбуките на мазоку. - каза червеният жрец.
- Разбираш ли написаното?
- Отчасти. Това май е техният аналог на "Н". Следва "Е". Това прилича на "П". А това май е "О". Не! "И" е. Отново "П"...
В този миг, един бая контузен Гаури нахлу залитайки в кръга.
-Ъ-ъ, Лина - подхвана той. - Не се сърди! Това, че гърдите ти са малки, не означава, че си по-ниско качество човек...
-МЕДУЗОПОДОБЕН МОЗЪК! - изви фалцетно Лина, докато придаваше на Гаури значителна начална скорост, благодарение на едно тежко кроше. Блондинът изсвистя във въздуха и се вряза в каменната табела, която разчиташе Резо, точно когато той с гордост осведомяваше околните, че последните два символа са буквите "А" и "Й". Чу се гръмовен трясък, когато каменното колело, заедно с всички, стоящи върху него се завъртя и започна да потъва надолу...
-------------------------------------------------------------------------------------
Лорд Рикрутан се надигна от престола и започна да се опъва като котка. В момента в залата нямаше никой и той можеше да си позволи това малко кефче. Обтегна хубаво ръце над главата си, докато раменните му стави изпукаха, след това се запъти към дверите. Часът наближаваше. Скоро малката червенокоса истеричка щеше да му е в ръцете, заедно с цялата паплач, която я придружаваше. Така разчистването на местните заплахи за господството му над света се увенчаваха с успех. Шабран се беше оттеглил в покоите си и вероятно вече започваше да заплита заклинанията, които щяха да докарат досадниците тук. Не му оставаше нищо друго освен да чака и да наблюдава. Той сви по коридора и отвори някаква съвсем обикновена и прозаична врата. Отзад се мяркаха дънерите на вековни дървета, разпиляни в красивия безпорядък, в който се намират, когато са расли без човешка намеса. Той прекрачи прага и краката му стъпиха на килим от сухи листа. Затвори вратата зад себе си и тръгна към чешмата, която клокочеше наблизо.
Пред него изникна невиждана красавица, облечена в бяла рокля и с дълга златна коса, падаща на идеални къдрици по раменете й. Нещо в нея внушаваше, че някой някога е настоявал за една от тези къдрици, но е бил безмилостно отрязан. Тя взе една сребриста кана и наля от водата, след което бавно, с отмерени крачки пристъпи към бял гладък мраморен съд, поставен върху постамент от същия материал.
- Искаш ли да погледнеш в моето огледало? - каза с непривично студен глас създанието. Рикрутан въздъхна. Тъпите конструктори на огледалото бяха настоявали то да се включва след размяната на няколко ритуални реплики.
- Какво ще видя?
- Дори най-мъдрите не ще ти кажат. Тъй щото огледалото показва много неща. Неща, които са били, неща които са и някои неща, които все още не са избягали в миналото... - и жената изля в съда с царствен жест, съдържащата се в каната вода. Рикрутан се взря във водния кръг. Скоро в него започнаха да просветват картини. Лина, биеща Гаури, Зелгадис, разглеждащ някакви камъни, Лина биеща Гаури, Резо, който си говореше ухилен с Ли Као, отново Лина биеща Гаури, ударът на Гаури в каменната стена, завъртането на огромния кръг, тази гиганстка рулетка, която щеше да предопредели съдбата на всеки един от стоящите върху й..
Рикрутан се ухили доволно и се откъсна от водната повърхност. Обърна гръб на огледалото и се отправи към изхода.
-Ей - извика един глас зад него. Той се обърна. Русокосата го гледаше нацупено. - Забрави финалната част.
- Моля?
- Финалната част. Онази със страшната и красива кралица, могъща като земните недра...
- Ще я skip-нем днес. - тросна се Рикрутан. Отвори вратата и прекрачи прага. Предстоеше му още едно посещение, още по-забавно...
-------------------------------------------------------------------------------------
Амелия седеше на орихалконовия под в затвора си и зяпаше в една точка. Не че имаше нещо друго за правене. Разгледала беше вече всичките стени - никъде не се забелязваше и най-мъничка пукнатина. Нямаше и предмети, с които да започне да ги кърти. Не че ако имаше, това щеше да направи нещо срещу орихалкона. Шабран дойде да й донесе храна на два пъти, което според нея значеше, че е прекарала цял един ден в тази стая. Тя с учудване беше наблюдавала как очертанията на вратата изчезват след затварянето й. Умът й трескаво се опитваше да намери някакъв изход от ситуацията, но досега единственото, което беше постигнала можеше да се обрисува с една дума - главоболие. Май този път нещата се бяха закучили наистина много здраво.
Чу се изщракване и Амелия подскочи. От отсрещната стена отново изплуваха очертанията на врата, която после се отвори и пропусна стоящия пред нея индивид.
-Ваше величество! - изтърси със студена усмивка Лорд Рикрутан. - Надявам се, че се наслаждавате на моето гостоприемство.
-Хмпф! - врътна глава Амелия и кръстоса ръце пред гърдите си.
-Виждам, че ви заварвам в добро здраве. Радвам се, че самотата не ви е навредила. Колкото до това, скоро повече няма да сте самотна.
Амелия извърна лице към него и го загледа с широко отворени очи, пълни с тревога.
-Мдам - продължи лордът. - Вашите приятели са на път насам. Шабран в момента се грижи за посрещането им. Ще бъде зашеметяващо. Сега трябва да тръгвам. Минах само да ви осведомя, че скоро ще си имате компания.
-Какво си намислил, садистичен изверг такъв? Знай, че аз ще срутя скверните ти планове! - изкрещя Амелия по него.
-Какво ли? - каза усмихнато Рикрутан докато активираше вратата. Очертанията й отново се появиха. - Това, че скоро всичките ви приятели ще бъдат тук. Планирам временно да запазя вас, сестра ви, принцеса Мартина, младата драконка Филия и червеният жрец Резо. Ще ми послужите завбъдеще. Останалите, включително онази досадна магьосница, русия глупак и грозноватата химера ще намерят тук своята смърт. - усмивката се разшири. Лордът хвана брадичката на Амелия с ръка и се приведе към нея. - По най-мъчителен начин, разбира се. Кой знае, може да ви взема с мен да погледате...
Зениците на принцесата се свиха от болка, когато си представи приятелите си мъртви. Не! Трябваше да направи нещо, сега, веднага. "Мисли, Амелио! - кресна си мислено тя, докато се опитваше да се отскубне от ръцете на психопата отсреща. Пред очите й падна пелена, тя не можеше да разсъждава, знаеше само, че трябва да се махне оттук на мига, да намери приятелите си и да ги предупреди. Дясното й коляно потрепна, след което се стрелна с добре отработен жест и се заби силно и надълбоко в ОНОВА много специфично място, в което обикновено е съсредоточена мъжката мисъл. Лордът извика от болка, след което се свлече на пода. Амелия блъсна вратата с всичка сила и побягна към свободата. Точно в този миг всичко се разтресе...
-------------------------------------------------------------------------------------
-Какво...къде съм? Ох! - изстена Лина. Тя седеше на някакъв грозен натруфен престол, поставен в огромна зала, с картата на света на пода. - Ей! Къде са всички?
Горе долу същите монолози бяха проведени в две други стаи. От едната с писък изскочи едра руса жена по нощница и хукна да бяга по коридора.
-Защо ли избяга? - зачуди се Гаури, който току що се беше материализирал в леглото й.
-Хмпф. - Зелгадис разглеждаше с интерес помещението, в което беше попаднал. Остана разочарован. Никой не беше оставил милостиво карти, на които да е обозначен затворът на Амелия или евентуалните библиотеки и светилища на територията на двореца. А че беше в дворец, нямаше съмнение. Един поглед през прозореца го доказваше мигновено. Зелгадис вдигна рамене, отвори вратата и излезе.
-Та казвам ви аз. Никой не се обляга на традициите вече. Никакво уважение нямат. - мрънкаше красива русокоса жена сред една вековна гора. - Ето, днес за пореден път ритуалите бяха погазени.
Кими, Ая и Волът кимнаха с разбиране. Зомбито зяпаше жената с влажен поглед:
-Ей, бейби! Какво ще кажеш да се позабавляваме заедно?
-Искаш ли да погледнеш в моето огледало? - запита го с надежда русокосата.
-Дали има вино тука? - питаше Ли Као с не по-малка надежда. Нага ровичкаше из някакъв килер, намери някакво шише, отпуши го и жадно отвори уста за съдържанието му. Такова липсваше.
-Къде ли се намира избата? - зачуди се тя, с разочарование, изписано на лицето.
-Ще я потърсим. Имаш ли нещо против да ме носиш на гръб?
-ОХООХОХОХОХОХОХОХОХО!
-Резо-сама, виж, виж!
-Мартина, колко пъти да ти казвам, че не мога да виждам!
-Къде сме?
-Не знам Филия-сан.
-Намираме се някъде на изток от предишното ни местоположение.
-Колкото и преди Амелия беше на югоизток от нас ли?
-Е, стига де! Тогава бях объркан, заради по-висшата намеса.
-Whatever. А сега какво ще правим?
I wish to plead incompetence.
'Резо стоеше пред заключената врата и недоумяваше.\r\n-Да пробвам CHAOTIC DESINTEGRATE?- попита колебливо Филия.\r\n-Да не си луда?- раздразнено отвърна Резо.- по-скоро зидовете ще се стоварят върху ни нежели тая пущина да се отвори. Пробвах 8 заклинания за отваряне на заключени врати, не стана...\r\nРезо беше не просто изнервен, а направо бесен. На всичкото отгоре отново усещаше Онова присъствие и то доста силно.\r\n-Отдръпнете се!- изкомандва той на Мартина и Филия. После подрънна с жезъла си и се зае да настройва гласа си, според звука на пръстените.- Миииииииии!!!... Мииииииииииииииииииииии!!!...\r\nСлед това самият той се отдръпна и запя с театрален апломб:\r\n-Questa maledetta! Questa maledetta porta si blocca... si bloccaaaaaaaaaaa!\r\nВратата не реагира.\r\n-Проклятие!- изруга Резо.- Това беше доста силно заклинание... АНИКСЕ!!!\r\nВратата отново не се отвори.\r\n-Нищо не разбирам... С това "аниксе", леля успяваше да отвори дори устата на баба Катя, дето беше с тежка склероза...\r\nИзведнъж нещо прищрака и пантите изскърцаха.\r\n-Знаех си аз!- отбеляза доволно жрецът.-Няма грешка в това заклинание...\r\n-Резо?- обади се Ли Као, който тъкмо се промъкваше през открехнатата врата с малък шперц в ръка.- Добра среща... Ама, да ти кажа, хубаво нещо са това, шперцовете.\r\nЧервеният жрец sweat-drop'на.\r\n-ОХОХОХОХОХОХОХО!- обади се Нага.\r\nВ този миг пространственият континуум се разкъса и се появиха Гаав и Кселос. Филия изсвистя през зъби, Мартина се вкопчи в ръкава на Резо, а Демоничния крал на драконите тутакси впери поглед в Нага...\r\n-Правете се, че не ни виждате!- усмихна се Кселос.- Тук сме само за малко...\r\n-Суров боклук!!!- отбеляза Филия.\r\nА Гаав продължаваше да гледа Нага. Наведе се до ухото на Кселос и напевно проточи:\r\n-Кселосе, Ксеееелооооосееее! Е, те таквия очи траааааааажим яаааааааа! Кога я клатим да се друуууснуйееееее!\r\n-Ей, Грация, внимавай!- каза престорено сериозно Резо.- Да не реве Фил после: "Татина Нага, на тати, кой ми та, тати, излъга?...\
変わらずですねぇぇぇ・・・
Кселос, ухилен като срязана на две тиква се поогледа игнорирайки традиционния поздрав на Филия, метна набързо един поглед към очите на Нага със самочувствието на мазоку, което за разлика от задъхания като рижав овчарски пес Гаав, е пребивавало там и се шмугна навън през вратата все така ухилен. Другите го последваха от нямайки какво да правят, а и виното се беше изчерпало. Озоваха се в широк коридор. От отсрещната врата се появиха Вола и останалите, сподирени от шуртене на вода, тракане на легенче и псуване на мелодичен език по въпроса за миенето на кални ръце в всевиждащото огледало. Кими изчурулика- - Резо сама намерих ти едни интересни мъхове и подаде старателно прибран в розова кутиийка мокър сноп зеленища. Ли Као се метна веднага като бълха на раменете на верния си ученик...
След известно безметежно лутане и странно необезпокоявани за сега от мрачните повелители на този замък всички се озоваха пак в центъра на голямата зала в която Лина тамън налагаше Гаури. Сякаш замъка сам ги насочваше непреклонно към тронната зала накъдето и да завиеха.
Малко по късно последва взривяването на една стена в тронната зала и през отвора й се показа един изненадан и сумтящохъмкащ Зелгадис.
- Имам усещането, че цялото това място е като затвор сподели Ли Као. Не можем да се измъкнем с ходене, дори и Княз Чин щеше да остави някакъв минимален изход. Закъсали сме го здравата според мен в този капан.
- Хех няма проблем сподели самодоволно Гаав и се съсредоточи. Малко по късно ситни капчици пот оросиха огромното му чело докато той се напъваше да отвори проход нанякъде. Към него се присъедини и Резо, а Филия се опита да се телепортира също неуспешно. След няколко минути пъшкане се отказаха от опитите си.
- Я стига си се полюшвал над облегалката на трона и ела да помагаш мазоку безполезно - изрева Зел към Кселос.
- Няма смисъл, запечатани сме вътре. Единствения начин е да ни измъкнат е да се помолите на някой бог отвън, а след малко най-вероятно ще довтаса и Шабран, а определено нямаме място за големи магии вътре или сме затрупани.
- Тогава ти змия в тревата защо се ХИЛИШ? Лично ще те очистя преди да ми е отнел това едничко удоволствие Шабран - почервеня от бяс Лина и запретна ръкави.
- Линааааа сааааан - Гауриии, обстановката се поразведри след като се чу мелодичния глас на появилата се Амелия, която въпреки магията на двореца беше успяла на няколко пъти да се изгуби.
Е, фигурите са наредени до последната, измърмори Кселос. Време е за игра, едната му вежда подскочи и той се ококори посочвайки с пръст към една сянка която се появи през дупката направена от Зел по-рано. Огненочервеното сияние извиращо от очите на омотаната с черни ленти едра фигура накара всички да застанат в отбранителни позиции, а Резо падна на колене борейки се неистово с вътрешния си демон. Положението не предразполагаше към оптимизъм, и все пак една малка фигурка се изтъпани смело отпред и занарежда за Справедливостта и Истината. Огнената топка небрежно излетяла от протегнатата ръка на Демона щеше да сложи край на тирадата и ако не се беше пръснала в изскочилия самоотвержено пред нея Зел. Всички се наредиха пред Резо и Лина с надеждата да им дадат време да измислят нещо. Вола и Кими придържаха Резо, докато Ли мрънкаше древна мантра с надеждата да има успокоителен ефект. Лина трескаво размишляваше какво да направи за да не нарани околните, или поне всички без Нага и Мартина. Гаав и Гаури стояха готови да парират извадили мечовете. Шабран се смеееше високо, наслаждавайки се над приближаването на триумфа си, а Кселос си драскаше нещо на листчето пергамент поглеждайки от време на време към статичната за сега картинка. Завещанието ли си пишеш? - изсъска Филия, докато се оглеждаше за широко място за да се превърне в дракон. Клането обещаваше да е пълно. Кселос се подсмихна и вдигна пръст нагоре. Внезапно се чу звучащ отвсякъде навяващ за влажност глас който накара Вола и Ли да облещят очи: Петвкусната Пекинска супа се сервира изстудена, макар че не е съвсем правилно да се нарича така тъй като е правена хиляда години преди да е имало Пекин. Но както и Агнешката супа с зеле, в която няма агнешко или зеле, а малки рибки мариновани в овча жлъчка или "шишчетата" с парченца оризов хляб и смляно месо в чревца натъркано с стрити червени чушки и малко сол и мазнина , може да бъде класифицирано като лингвистична шега. Звукът от примляскването на две дебели влажни устни не можеше да бъде сбъркано.
- Ханджио Шеста степен Ту! Изрева Ли Као, хиляди проклятия да се стоварят върху благословената ти божествена фигура, измъкни ни от тук ВЕДНАГА. Миг по късно залата опустя, тъкмо на време преди адът да се разтвори образно казано изпод нея. Ревът на изненаданото мазоку кънтеше из целия замък карайки мазилката да пада като мъгла от таваните. През една от вратите се показа попревитата фигура на Рикрутан, който се огледа ужасен. Над овъглената карта на земите се спусна плавно едно покафеняло и прогорено на места листче пергамент. Шабран отиде, вдигна го пред очите си и прочете следното писмо:
- "Шабране, Дем'оне бесний!" ...прогорено.... знаеш ли ти, що е туй, голям Кселоски ... ъъъ химицу. Последвано от Кселос правещ онова с пръста, но не със съвсем същия.
-
...Последвалия РЕВ срути няколкото кули на замъка.
_____________________________________
Тумбата може да се попрехвърли, с помощта на божествения покровител на готвачите, малко в Пекин (примерно)
След известно безметежно лутане и странно необезпокоявани за сега от мрачните повелители на този замък всички се озоваха пак в центъра на голямата зала в която Лина тамън налагаше Гаури. Сякаш замъка сам ги насочваше непреклонно към тронната зала накъдето и да завиеха.
Малко по късно последва взривяването на една стена в тронната зала и през отвора й се показа един изненадан и сумтящохъмкащ Зелгадис.
- Имам усещането, че цялото това място е като затвор сподели Ли Као. Не можем да се измъкнем с ходене, дори и Княз Чин щеше да остави някакъв минимален изход. Закъсали сме го здравата според мен в този капан.
- Хех няма проблем сподели самодоволно Гаав и се съсредоточи. Малко по късно ситни капчици пот оросиха огромното му чело докато той се напъваше да отвори проход нанякъде. Към него се присъедини и Резо, а Филия се опита да се телепортира също неуспешно. След няколко минути пъшкане се отказаха от опитите си.
- Я стига си се полюшвал над облегалката на трона и ела да помагаш мазоку безполезно - изрева Зел към Кселос.
- Няма смисъл, запечатани сме вътре. Единствения начин е да ни измъкнат е да се помолите на някой бог отвън, а след малко най-вероятно ще довтаса и Шабран, а определено нямаме място за големи магии вътре или сме затрупани.
- Тогава ти змия в тревата защо се ХИЛИШ? Лично ще те очистя преди да ми е отнел това едничко удоволствие Шабран - почервеня от бяс Лина и запретна ръкави.
- Линааааа сааааан - Гауриии, обстановката се поразведри след като се чу мелодичния глас на появилата се Амелия, която въпреки магията на двореца беше успяла на няколко пъти да се изгуби.
Е, фигурите са наредени до последната, измърмори Кселос. Време е за игра, едната му вежда подскочи и той се ококори посочвайки с пръст към една сянка която се появи през дупката направена от Зел по-рано. Огненочервеното сияние извиращо от очите на омотаната с черни ленти едра фигура накара всички да застанат в отбранителни позиции, а Резо падна на колене борейки се неистово с вътрешния си демон. Положението не предразполагаше към оптимизъм, и все пак една малка фигурка се изтъпани смело отпред и занарежда за Справедливостта и Истината. Огнената топка небрежно излетяла от протегнатата ръка на Демона щеше да сложи край на тирадата и ако не се беше пръснала в изскочилия самоотвержено пред нея Зел. Всички се наредиха пред Резо и Лина с надеждата да им дадат време да измислят нещо. Вола и Кими придържаха Резо, докато Ли мрънкаше древна мантра с надеждата да има успокоителен ефект. Лина трескаво размишляваше какво да направи за да не нарани околните, или поне всички без Нага и Мартина. Гаав и Гаури стояха готови да парират извадили мечовете. Шабран се смеееше високо, наслаждавайки се над приближаването на триумфа си, а Кселос си драскаше нещо на листчето пергамент поглеждайки от време на време към статичната за сега картинка. Завещанието ли си пишеш? - изсъска Филия, докато се оглеждаше за широко място за да се превърне в дракон. Клането обещаваше да е пълно. Кселос се подсмихна и вдигна пръст нагоре. Внезапно се чу звучащ отвсякъде навяващ за влажност глас който накара Вола и Ли да облещят очи: Петвкусната Пекинска супа се сервира изстудена, макар че не е съвсем правилно да се нарича така тъй като е правена хиляда години преди да е имало Пекин. Но както и Агнешката супа с зеле, в която няма агнешко или зеле, а малки рибки мариновани в овча жлъчка или "шишчетата" с парченца оризов хляб и смляно месо в чревца натъркано с стрити червени чушки и малко сол и мазнина , може да бъде класифицирано като лингвистична шега. Звукът от примляскването на две дебели влажни устни не можеше да бъде сбъркано.
- Ханджио Шеста степен Ту! Изрева Ли Као, хиляди проклятия да се стоварят върху благословената ти божествена фигура, измъкни ни от тук ВЕДНАГА. Миг по късно залата опустя, тъкмо на време преди адът да се разтвори образно казано изпод нея. Ревът на изненаданото мазоку кънтеше из целия замък карайки мазилката да пада като мъгла от таваните. През една от вратите се показа попревитата фигура на Рикрутан, който се огледа ужасен. Над овъглената карта на земите се спусна плавно едно покафеняло и прогорено на места листче пергамент. Шабран отиде, вдигна го пред очите си и прочете следното писмо:
- "Шабране, Дем'оне бесний!" ...прогорено.... знаеш ли ти, що е туй, голям Кселоски ... ъъъ химицу. Последвано от Кселос правещ онова с пръста, но не със съвсем същия.
-
...Последвалия РЕВ срути няколкото кули на замъка.
_____________________________________
Тумбата може да се попрехвърли, с помощта на божествения покровител на готвачите, малко в Пекин (примерно)
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."