Пустинна мангуста I-C: Имаш нова поръчка...

[twilightling]

- Имаш нова поръчка, Дерек.
В първите секунди думите въобще не достигнаха до него, така се бе заплел в схемите и обясненията на Чип към тях. но след малко се добраха до съзнанието му.
- Какво???
- Ами да, забарвих да ти кажа, извинявай, имаш вече резервиран билет до виена и от там ще вземеш полет до кувейт, а там ще те чака някой.
- Какво??? - Дерек ставаше все по-объркан.
- Ето писмото, пристигна тая сутрин със все билетите. Дори се обадиха по телефона. Подготвих всичко ама после като се захванахме с тая джаджа и въобще ми изхвръкна от ума.
Следващите няколко минути Дерек се запознаваше със съдържанието на писмото. Всъщност не му съобщаваха почти нищо освен часа и мясотот на срещата и обещанието че ще бъде интересно. Една част от него крещеше че трябва да провери нещата че може и да е капан, но тази част доста бързо бе заглушена от копнежа просто да направи нещо.
- Приготвил ли си всичко?
- Абсолютно, колата е извадена от гаража, приготвил съм ти известно количество паи в брой както и още няколко неща. Не съм сложил никакви оръжия, но в писмото споменават че ще ти бъде осигурена нужната техника. Обадих се да ти приготвят стая в един хотел в Виена където да прекараш деня, както и се обадих на кризантема да предупреди принца че ще минаваш оттам.
- Май за всичко си се погрижил, така че едва ли ми остава нещо друго освен да тръгна. - С тези думи дерек измъкна тефтер, и надраска наързо няколко думи - Предай това на Елена, и гледай да се измъкнеш преди да ги е прочела, иначео сигурно ще си направи ново палто от кожата ти.
Върколакът се ухили:
- Аз бягам бързо, нали знаеш...

[twilightling]

Разбира се полета не мина без неприятности, като да речем няколкото часово закъснение което го накара да се добира до хотела на слънчева светлина. Добре че беше облачно, а и намери такси бързо. В стаята го чакше писмо от принца който се извиняваше че не можел да се види с него, но имал много работа, пък и Дерек бил за кратко и още дипломатични усуканици. Остатъка от деня Дерек прекара в сън.

С настъпването на ноща той се събуди, оправи сметката в хотела и с помоща на едно такси се отправи възможно най бързо към летището, където с помоща на малък частен самолет бе прехвърлен до Кувейт.

Секунда след като самолета спря на края на пистата черен джип паркира до него и от там се измъкна грамаден мъж облечен в черен костюм.
- Господин Дерек?
- Да аз съм?
- Очакват ви - и с тези думи мечката му подаде малък свитък който със ситен почерк беше написано:
" Простете че не ви посрещам лично, но настоящата ситуация изисква моето непрекъснато присъствие, това е моя личен телохранител Джон, той ще ви докара. Особеностите на мисията ще ви разясня лично в момента когато пристигнете.
Армел Лест
Водач на Пясъчната глутница
Пазител на Теарн Леах"

И носеше същия печат както на писмото което го накара да дойде. Не му оставше голям избор или приемаше работата или се връщаше със самолета обратно във Виена. Всъщност въобще не ставаше дума за избор, беше дошъл до тук, щеше да просължи докрай.
- Добре, Джон, карай ме към базата - и с тези думи се намести на седалката да шофьора.
- Пътуването ще е дълго, и част от него ще е през деня, бих ви посъветвал да седнете отзад.
- Стъклата могат да се затъмняват, нали? Затъмни ги докрай и ще седна до теб. Предпочитам да гледам пътя по който съм поел.
Джон го погледна с почуда. не бяха много вампирите които имаха желание да седят през деня, дори и при затъмнени стъкла,. Но този определено не бе като другите, иначе едва ли биха го повикали.

[twilightling]

Пътуваха повече от 16 и малко след залеза на слънцето, някъде из многобройните хълмове Дерек забеляза ниска постройка.
- Там ли отиваме?
Джон само кимна.
- Очаквах че ще ми завържеш очите или нещо подобно.
- Лест каза че няма да е нужно.
- Щом казваш.
Постройката се оказа малка барачка, с няколко стаи като най голямата беше като гараж. Джон паркира джипа и слезе.
- Тук продължаваме пеша.
Минавайки през две от стаите дерек не забеляза нищо необичайно, просто стаи на дървена барака. Във втората стая телохранителя се наведе и отмести дървен капак от пода.
- От тук.
Пътя премина в подземен коридор, който завършва пред метална врата.
- Постави си ръката там. - и псочи малка метална плочка до вратата.
С почуда Дерек последва инструкциите. Чу се лек съсък и вратата се отвори.
- За какво беше това?
- Вече имаш достъп до базата.
- Това е неразумно, вие дори не ме познавате.
- Имаш достатъчно влиятелни приятели които гарантират за теб.
Дерек повдигна рамене, все пак това кой може и кой не може да влиза в базата си е тяхна работа. А относно приятелите Дерек имаше връзки тук там, но едва ли някой от тях му вярваше толкова

[twilightling]

След половин час минаване през коридори и асансьори, стигнаха до крайната точка. Джон застана до врата и я отвори.
- Очакват ви, господин Дерек.
- Можеш да оставиш това господин.
Залата беше неголяма, с една кръгла маса посредата, с наредени на нея десетина преносими компютри и столове пред тях.
На един от столовете седеше фигура, която при влизането на Дерек вдигна глава, усмихна се и бързо се приближи, с протегната ръка.
- Ти си Дерек, нали? Аз съм Армел Лест, приятно ми е да се запознаем, моля седнете.
Дерек огледа домакина си. Възрастен но енергичен, изглеждаше на около 60 години, но движенията му бяха на тинейджър. И определено беше върколак.
- Навярно се чудиш кой е гарантирал за теб? Как така получи достъп до базата? И поне още купчина други. Но тези са най важните. - повиши малко глас и каза - Моля влезте.
Една странична врата се отвори и във залата влезе младо момиче, на около 25 години. Лицето и бе наполовина скрито от дълбока качулка, а тялото и бе обвито от плащ. Но въпреки че изглеждаше тайнствено, аура на спокойстви се носеше около нея. Внезапно Дерек долови още нечие присъствие. На нещо странно, нещо което не бе усещал от години. Призрак и то могъщ. набързо си припомни нещата което беше научил от Кападокийката. Съсредоточи се и го видя. в следващия момент коленичи. и се поклони
- Господарьо Кападок. - повдигна глава - Последното което чух че са ви убили през 92.
- Стани, Дерек, отдавна не сме феодално общество. А не е лесно да убиеш господар на смъртта нали? И преди да продължим, има съобщение което трябва да ти предам. Или по скоро тя може да ти го предаде.
При тези думи момичето отметна качулката си и се приближи до все още коленичилия Дерек. на челото и стоеше трето око и го гледаше немигащо. Протегна ръцете си и обхвана главата му. И в следващия момента бе залят от картина, толкова реална че сякаш се случваше в момента.

Видя тялото си да лежи окъпано с кръв и около него труповете на тези които се опитваха да я отвлекат. Няколко чифта ръце го теглеха навън, и изведнъж чу глас:"Трима да се върнат и да го довършат, изгубил е достатъчно кръв и няма да може да се съпротивлява." и видя как трима се запътват обратно към мината. В главата му се появи мисъл: "Трябва да го спася, не мога да ги оставя да го убият" С последен изблик на сила той събуди труповете около тялото си и им даде последна заповед. Да разбият подпорните колони и да срутят галерията и след това изгуби съзнание, но не преди да чуе шума от падащи камъни някъде навътре по тунела.

Внезапно се върна в залата. Момичето стоеше пред него и го гледаше с тъга, а третото око бе затворено, и само малка бръчка на челото и показваше къде се намира.
- Какво беше това. Коя си ти?
Отговори му призрака.
- Това бе последния спомен на моята дъщеря, нейните последни мисли преди да умре.
- Тя е срутила мината... Тя ме е спасила. Но можеше да ги накара да нападната наемниците, можеше да се спаси...
- Не никога нямаше да успее , силата и не бе достатъчна за това, но можеше поне да спаси теб.
Момичето отново протегна ръка и докосна челото му, а във ума си чу глас:" Не се страхувай, сега тя почива в мир, това е минало и не трябва да те натъжава." И сякаш магическа пръчка изми цялата му тъга.
- Коя си ти?
- Името и е Ада, тя е една от седемте Салубри. Преди седмица Джон и Иза я измъкнаха от лапите на няколко асамита. Прибрахме я тук и след като се успокои тя ни разказа странна история. До преди няколко месеца, всичко било наред, но след това и седемте забелязали че ги следят, и преди седмица е имало нападения. Успяхме да измъкнем Ада, но за нейните сестри не знаехме почти нищо. До сега.
- Преди три дни разбархме че група асамити са се установили в развалини на няколко стотин километра от тук, и че държат като пленница една от Салубрите.
- И аз трябва дая измъкна? Да се напъхам в пълна а Асамити, и да се измъкна от там с тинейджърка на ръце, и при отва да оцелея, сам?
- Почти позна, само дето няма да си сам...
- Кой още участва?
- Още няколко наемника, за сега са отговорили трима освен теб:

[twilightling]

На другата нощ...

Дерек разглеждаше с интерес папката която държеше във ръцете си...

- барон Вителио де ла Трове... - усмивката му съдържаше много съби - не бих казал че изпитвам огромно уважение към въпросния клан, но щом казваш че ще ни потрябва...
- До колкото знаем дори не е бил роден по време на бунта на Джиовани. Пък и неговите уменич могат да ви бъдат от полза. Не са много с подобен талант в некроманията.
- Щом казвате, господарю Кападок...
- Няма ли да махнеш това господарю, както казах феодалното общество вече е призрак по забравен дори от мен...
- А останалите?
- Папките са в другото чекмедже. И двамата са върколаци. Испанец, от стъклоходците, и египтянин от господарите на сянката...
- Господар на сянката, и при това египтянин? Как ли се е съглсил да участва? Или не знае че ще има и вампири? Известно му е, но дългът му към Гая е по силен от омразата му към вас.
- Мда наистина сетите и асамитите са се развихрили тук преди време...
Има ли шанс да го убедя че нямам нищо общо?
- Едва ли, но в най лошия случай ще се наложи да го убиеш. Най важното в тази мисия е да спасите момичето, дори ако се наложи всичките да останете там. Но се надявам че това ще стане, вие сте едни от най добрите с които разполагаме, ако се провалите...
- Няма.
- Добре, скоро ще дойдат и двамата върколаци и ще направим кратка инструкция...