Слейърс 05 - Драконовата долина II

Meet the Slayers :P
Locked
User avatar
The Doctor
No, don't do that. No, really don't. Really.
Posts: 12312
Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Location: Time and Relative Dimension in Space
Contact:

Слейърс 05 - Драконовата долина II

Post by The Doctor »

Част 2. Маската на Хаоса

- Лина-сан.. - обади се тревожно Амелия; Лина изгрухтя полувъпросително в отговор, а Амелия запреплита пръсти - Би ли обмислила да ми върнеш паспорта в не особено далечното бъдеще? Моля? Не е честно..
- Разбира се... - преглътна хапката Лина - че не.

Амелия посърна. Ковчежникът на Фил не се славеше с благонравната си същност, и сигурно скубеше коси при вида на трифутовите кръчмарски сметки, заливащи ежедневно хазната. Че не се беше докопал още до чужди..

Мека есенна топлина заливаше зейфелийските хълмове по източната граница. След двуседмично скитане границата на "размирните" зони лежеше пред краката им. Зелгадис свали импровизирания бинокъл и изсумтя.
- Прав си, Ли Као.
- А ти съмняваше ли се? - отвърна доволно старият мъдрец.
- Винаги.
- Това е похвално, общо взето. Онзи ден попаднах на трактата на моя стар приятел Ди Кар. Не го бях преглеждал от години. Съмнението води до истината.
- Хмпф. Все пак, сигурен съм, че по тези ширини се срещат и беловрати рибояди.

Ли Као го изгледа безизразно.
- Възможно е. Но не се намираме много близо до морето.
- Но има голяма река. Чувал съм, че колониите се разпростират по течението им.
- И все пак, са основно морски птици. Сивото е винаги отчасти черно, но черното далеч не винаги е повечко сиво. Запомни това от мен..

Зелгадис изсумтя и се смъкна към най-шумната от беседките, където Лина тъкмо се нахвърляше върху десертите си.
- Спокойно е - констатира химерата, вземайки чаша кафе от масата - Нито следа от сините мундири. Отвъд браздата ни чакат поне няколко километра безпрепятствено преминаване.
Last edited by Guest on Mon Apr 05, 2004 11:53 pm, edited 4 times in total.
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
Amelia
Warrior of love and justice
Posts: 1222
Joined: Fri Sep 19, 2003 11:16 pm
Location: София
Contact:

Post by Amelia »

Половин час по-късно групата се точеше в ленива индийска нишка през хълмовете. Нежните ласки на меките слънчеви лъчи ги правеха по-мързеливи от обикновено. Една от толкова дискутираните птици безстрастно се изцвъка върху Гаури.
-Спи ми се - измрънка Лина. - Не може ли просто да се изтегнем тука и да си подремнем? Малко само.
-Ще спим довечера! - делово се сопна Зелгадис. - И без това загубихме половин ден с твоята "малка закусчица". Пък и не можем просто да "подремваме" тука, след като всеки миг отнякъде могат да наизскачат "сини мундири".
Лина се прозина и изломоти:
- И като изскочат к'во? Ще ги Dragon Slave-на!
- Би било по-добре да не привличаме излишно внимание. - обади се Амелия. - Пък и не бих искала да нанасяме щети в чуждо царство. Не е дипломатично.
- Хмпф! - нацупи се Лина. - Мразя, когато вие двамата се съюзявате срещу мен! - Амелия и Зелгадис леко се изчервиха. - И между другото какво въобще правим тука?
Зел въздъхна отегчено:
- Аз правя това, което винаги съм правил, откакто Резо ме превърна в химера - опитвам се да намеря лек за състоянието си.
- Аз пък, като представител на кралското семейство в Сейлун, трябва да проуча ситуацията и да я докладвам в къщи. Може да се наложи да се вземат спешни мерки за възстановяването на мира в тези територии. Сейлун със сигурност няма да допусне свръхвъоръжаването на Зеифелия да доведе до глобални метежи! И, разбира се, искам да помогна на Зелгадис-сан!
Останалите пуснаха по един sweat-drop, колкото да отбележат финалът на странната тирада.
-Ей, Амелия - възторгна се Гаури - Ама ти наистина говориш като принцеса,а?
На Лина взе да й писва:
-Хубаво, ами ония там защо се влачат с нас? - и размаха неопределено пръст към групичката, съдържаща Ли Као, Вола, Нага, Ая и Филия. Кселос пак се беше затрил.
Ли као се подсмихна:
-А, ами ние просто си ходим.
-О-ХО-ХО-ХО-ХО! Лина Инверс! Ще те следвам навсякъде, само и само да видя падението ти! - Нага бурно разтресе очи от смях.
-Пък аз...аз просто нямам какво друго да правя в момента - изписука Ая и примигна.
Лина извърна поглед от лазещата по нервите й, щедра и подксачаща пазва на Нага.
-А ти Филия? За теб съм сигурна, че има какво да правиш!
-Хм, проклетия суров боклук има пръст в тази работа. По-добре да поостана още малко с вас, за да видя какви са му плановете. Не че очаквам нещо смислено от нагло мазоку като него!
Над главите им се разля ехиден смях. Кселос се материализира закратко на път към някскво друго измерение:
-И аз те обичам Филия-сан! - след което изчезна.
-ГРРРРРРРРРРРРРРРР - Филия стисна ръце в юмруци, а опашката й щръкна сърдито - Някой ден ОПРЕДЕЛЕНО ще го накарам да съжалява!
-Свършихте ли с глупостите? - попита Зелгадис. - Може ли вече да продължим по пътя си?
-Добре, добре...Пффф, понякога си толкова докачлив! Ей, чакай малко! А АЗ защо се мъкна с вас? - сети се Лина.
-Заради безплатната храна - Кселос прелетя безметежно в обратна посока.
-Къде отиваме? - попита Гаури, докато държеше ръцете на Лина, която бълваше несвързано някакво заклинание срещу празния небесен свод. Веднага след това беше сполетян от яростен шут в пищяла.
-Някой да обясни на "киселотомляковместомозък", тъй като, ако аз се захвана с това, той няма да оцелее...
-Ако това ще ви накара НАЙ-СЕТНЕ да се размърдате - кръстоса ръце Зелгадис - аз ще го направя! Гаури, отиваме да видим откъде и защо са се появили "сините мундири" . И въобще да проверим кои са те. Сега ще тръгнем по течението на онази река там, понеже според картата наблизо има голям град, който вероятно се използва от тях като база. Разбра ли?
-Да. Ъ-ъ, кои бяха тия мундири?
Зелгадис отчаяно вдигна ръце:
-Предавам се!
Обърна се и тръгна към реката. Групичката се завлачи след него с нестроен ход. Изведнъж той се закова на място и тихо и гърлено предупреди:
-Стойте! Някой идва!
Last edited by Amelia on Tue Feb 10, 2004 12:13 am, edited 1 time in total.
I wish to plead incompetence.
Anarchy_team
-=ЕкстремисТ=-
Posts: 229
Joined: Thu Jan 01, 2004 10:24 pm
Location: Capitol of Anarchy!
Contact:

Post by Anarchy_team »

И наистина някой идваше. Главата му се виждаше зад едно малко хълмче на пътя. Когато се изкачи отгоре му се забеляза, че това е здрачник, който си свирукаше безгрижно някаква песничка. Видя групичката, която се беше вкаменила на пътя и го надблюдаваше. На него не му дремеше особено-нека си го гледат. На гърба му беше овесена огромна раница, която сякаш щеше да преобърне собственика си назад- но това не ставаше. Сейхао-това бе здрачника- се усмихна, когато стигна до групата. Светлината на слънцето не беше толкова ярка и Сейхао си беше посволил да свали шала и сега просто бе наметнал качулката си. Те се бяха наредили в редица, и сякаш не искаха той да мине. Сейхао се ухили:
-Ъъ.. може ли да мина- или не?-здрачника седеше пред тях, омотан с плаща си, със раницата, дамаджаната, закачена на нея и куп други малки джунджурии....
Amelia
Warrior of love and justice
Posts: 1222
Joined: Fri Sep 19, 2003 11:16 pm
Location: София
Contact:

Post by Amelia »

-О-ХО-ХО-ХО-ХО! - изскърца Нага по нейния си начин. - Оставете на мен!
-Нага - боязливо отпуши ушите си Лина - наистина не мисля, че...
Нага помаха пренебрежително с ръка:
-Не се притеснявай. Мога и сама да се справя...
Лина безпомощно закри очи с ръка:
-Точно от това ме е страх...
Нага се приближи до здрачника и започна да го оглежда отвисоко. След това застана в героична поза, насочи показалец към него и изстреля следния въпрос:
-Ти! Винаги ли ходиш толкова дебело облечен?
Чу се лек трясък, когато всички се сринаха дружно на земята. Зелгадис измрънка нещо неопределено. Здрачникът се ухили и отговори:
-Да. - след което контрира - А ти? Ти винаги ли ходиш толкова ъ-ъ - взря се в очите й - оскъдно облечена?
Тя изсумтя и се изпъчи. Отметна коса назад, постави лявата си ръка на кръста, приближи дясната, с дланта надолу, до лицето си...
Групата зад нея се присви, разпознала какво ще последва.
Нага отвори устни:
-О...
ДРЪН!
Амелия безмълвно свали ръката си, въоръжена с една вече доста обезформена манерка. В краката й Нага се свлече, потънала в безметежност. Здрачникът се наведе и започна да я разглежда с интерес:
-Я, какви мънички сладки рибки! - посочи към главата й - И имат крачка!
-Стига глупости! - почна Лина с кисела деловитост. - Сега ни кажи откъде идваш. И дали си видял по пътя си групи от странни, облечени в синьо мъже, които непрекъснато повтарят някакви дивотии от сорта на "халт" и "вурст"?
I wish to plead incompetence.
User avatar
Haos
Posts: 1057
Joined: Wed Oct 08, 2003 7:07 pm
Location: Монтана
Contact:

Post by Haos »

- Всъщност наистина видях някого, но не бяха в сини мундири и не бяха много.. Всъщност беше само едно момиче, изглеждащо меко казано странно, като за малко да се блъснев мене. То изкрещя нещо подобно на "Гледай къде стъпваш, бе глупак!" И изведнъж се промени и ме погледна с едни такива очи като медузки, и започна да ми се умилква колко ми отивала качулката и как искала да види лицето ми. А, да и косата й бе зелена на големи букли, и дрехите и бяха като... - Той погледан лежащата в безсъзнание Нага и плъзан поглед по очите й - ... В смисъл дрехите и бяха ...малко?
С всяка следваща дума Лина почервеняваше все повече и повече, зениците и ставаха все по-малки и тя процеди през зъби:
- А случайно онова момиче да се е обърнало към тебе с "Ох, мистър закачулен"?
- Да, а ти откъде...?
Лицето на Лина стана червена като домат, тя се озърна, сякаш някой я дебне, и заподскача насам-натам:
- Къде е вещицата? Гаури, КЪДЕ Е? Амелия? Никой ли не знае къде е вещицата?

- Аз знам. - Момичешки глас с нахална нотка се чу. Гаури и Зелгадис безмълвно пусанха по един грамаден sweatdrop, и бавно се обърнаха по посока на гласа. Преди да се обърнат докрай, Мартина им връхлетя като хала, прегръщайки ги с две ръце и изкарвайки им въздуха. Гаури посиня, като отчаяно отваряше уста в безмълвна молба към Лина. Тя се приближи и безцеремонно издърпа Мартина назад, давайки шанс на двамата да си поемат въздух за кратко.
- КЪДЕ Е ВЕЩИЦАТА? - с злобно изражение тя се обърна към съпротивляващата се Мартина.
- Какво те интересува? Искамм си Гауриииии! - провлачи Мартина, опитвайки се да докопа нещастния младеж.
- Инетересува ме! - думите на Лина можеха да се оприличат на каменни скрижали.
- Отиде си по вещерски работи. Защо мислиш, че аз знам къде е?
- А ти какво каза преди малко?
- Какво съм казала?
- Че ЗНАЕШ къде е!
- А...Така ли? Е, сбъркала съм. Пусни ме най после, де!
Ако искаш да имаш всичко, първо трябва да признаеш, че нямаш нищо. Хаос
FiliaUlCopt
Posts: 7
Joined: Sat Dec 06, 2003 11:29 pm
Location: София

Post by FiliaUlCopt »

-Лина? Наистина не мисля,че това е времето за...кръвопролития.-Обади се Филия.
-За Лина всяко време е подходящо за кръвопролития!-Засмя се Гаури.
-И идея си нямаш колко си прав,приятелче!-Лина се извърна с опасно бляскащти очи и подгони Гаури,крещейки заплахи.

-Моят Гаури,нее!-Извика Мартина,ужасена от мисълта за това,какво ще стане,когато Лина догони Гаури и хукна подире им.

-Е,ще пийнем ли по един чай?-Попита усмихнато Филия,която вече беше приготвила импровизираната масичка.-Нашият нов приятел ще иска да се запознае с нас,преди да ни придружи на поредното "светоспасяване",не мислите ли?

-А ще ме осведомиш ли какво точно имаш предвид с "нов приятел" и "придружи"?-Поинтересува се Зелгадис,откъсвайки поглед от Лина,Гаури и Мартина.

-Естествено,че ще го направя,Зел!-пак се усмихна Филия и посочи Амелия- От извесно време Амелия убеждава този млад мъж тук да се присъедини към "непобедимата група герои,които без умора и страх,поправят неправдите и помагат на звездата на мира и разбирателството да разбули тъмните облаци на злото,които и пречат да покаже своя блясък". Не мога да кажа,дали младият мъж ще се съгласи,но мисля,че ако не,то поне ще може да ни подскаже какво ни очаква по пътя,от които той очевидно се връща. Пък и какво по-прекрасно от това да си поговорим на по чашка чай?!-Възкликна възторжено Филия и плясна с ръце.

-Хм...Може би си права...-Каза замислено Зелгадис и трябваше да признае,че му беше любопитно кой е този мистериозен младеж.

Зелгадис въздъхна ,извика Амелия и непознатия да дойдат и оставяйки Лина да се занимава със своята жертва седна на тревата пред послания с жълта покривчица дънер.
User avatar
The Doctor
No, don't do that. No, really don't. Really.
Posts: 12312
Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Location: Time and Relative Dimension in Space
Contact:

Post by The Doctor »

Химерата изчака събирането на присъстващите около жълто-запокривчения пън, където Филия и здрачника попийваха чай и кротко беседваха. Огледа ги със скръстени ръце и каменна физиономия. Последното, особено, направо му идеше отвътре.

- Вие - обърна се безстрастно към близката равнина Зелгадис - сте изгубили и последната капчица сиво вещество, което някога е заемало пространство в главите ви.

Масовото недоумение се развя като сивкав флаг с въпросителни над околните. Поне за момент, след което се оцвети в ярък трибагреник от цинично повдигнатата вежда на Ли Као, придобилото яден отенък хрупане на Лина, нагънала сервираните сандвичи, и кравешкото неразбиране на Гаури.

- Какво ме гледате като коркови тапи? - кипна химерата - Що не идете да си правите пикник край дупката на Зелас?!
- Ама тя... - обади се безметежно Гаури - в дупка ли живее?

Поосвестилата се Нага се изхили по нейния си начин, обрулвайки гнездата по близките дървета, новата реколта желъди и последните остатъци от пломби в устите на присъстващите.

- Хмпф.

Залгадис не понечи да продължи. Хвърли им още един продължителен поглед, завъртя се и бодро затопурка в досегашната посока.
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
Amelia
Warrior of love and justice
Posts: 1222
Joined: Fri Sep 19, 2003 11:16 pm
Location: София
Contact:

Post by Amelia »

-Зелгадис-сан! Ето! Видяхте ли какво стана сега! - ядоса се Амелия
-Ще му мине! - изсумтя Лина - Нищо ново под слънцето. Знаеш, че винаги прави така. - след това доволно се ухили - Пък и няма как да отиде далече. Не и докато имам това! - тя вдигна чаената си чаша в лявата си ръка, а с дясната започна да я почуква с металната лъжичка - Зели,Зели,Зели, Зели...Хм, не се връща. Странно...
-Това е чай - информира я Филия с блажения поглед на друсан с LSD.
-Знам, че е чай - почеса главата си Лина - И какво от това?
-Той пие кафе - сопна се Амелия, врътна се на пети и тръгна след Зелгадис.
-Ей, Амелия - извика Лина към отдалечаващата се принцеса - Стой! Къде тръгна бе? Какво им става на тия двамата?
Филия въздъхна със съжаление и прибра покривката и чашите:
-Е, явно трябва да тръгваме. - след това се оплака на света като цяло - Не ми плащат достатъчно...
Групата оново се завлачи с тонуса на лениви черва към реката, мержелееща се в далечината. Здрачникът замислено ги загледа.
I wish to plead incompetence.
User avatar
Xellos
Дубъл
Posts: 3105
Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm

Post by Xellos »

Ленивото тътрене с модулации се проточваше доволно дълго време. "Крайно безинтересно - замислено промълви Кселос, клатейки крака и изтягайки се като чеширски котарак въху ефимерно клонче. Наблюдателния му пункт твърде отдалечен от обсега и възприятията на Филия се намираше високо в клоните на едно дърво боднало се неестетично насред един по-височък хълм. Наоколо се откриваше прекрасна панорама, сред която се точеха Светоспасителите по неволя. Реката и тя лениво се тътреше губейки се в далечината. Пътя им скоро щеше да ги заведе до една извивка на реката където около разнебитен пристан се моткаха няколко сгради. Кселос си попрехварли, колкото да му се намира работа, списъка с язвителни думи, latest jokes и контрареплики към "дракони-блондинки". Отне му предостатъчно дълго време за да се дотътрят петънцата в далечината до селцето - ядосаното мъничко зеленичко, мъничко синичко, мъничко с мъничко червеничко, още по-мъничко с беличко и не толкова мъничко русичко петънце, ааа и мъъъничко с ъъ две големи очи. и куп други, размиващи се поради застоянието фигурки. А по реката се влачеше кораб, който тъкмо акостираше. А на него имаше много, ама много, мънички синички неща.
- Яре яре, постанови мазокуто и зачезна от клона.

Две катерици се подадоха от близка хралупа и взеха да се питат дали да не сложат малка паметна плочка по случая.

- Халт...
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."
Anarchy_team
-=ЕкстремисТ=-
Posts: 229
Joined: Thu Jan 01, 2004 10:24 pm
Location: Capitol of Anarchy!
Contact:

Post by Anarchy_team »

Сейхао не се гордееше с добро зрение, особено когато слънцето му блестеше в очите. Не успя да забележи и клатещите се крака на самотното дърво. Но затова пък забеляза друго. Тук, сякащ започващи от нищото се виждаха следи от подкови...Сейхао, който се тътреше най-отзад подвикна:
-Хей, вижте тук!
След като вниманието, което му обърнаха се оказа константна величина = 0, здрачника без да проговори повече продължи след тях- надали на толкова души щеше да им се случи нещо кой-знае какво. Измъкна добрата стара манерка, и подпийвайки си продължи да се тътри... след около 2 минутки той не издържа и кресна:
-Хей! Какво ще кажете поне да се запознаем??
Тази която носеше звучното име Сандвич (или каквото беше там) се обърна и каза:
-А??
Химерата само погледна любопитно...забеляза, че здрачника, който срещнаха преди малко още беше тук...
FiliaUlCopt
Posts: 7
Joined: Sat Dec 06, 2003 11:29 pm
Location: София

Post by FiliaUlCopt »

-Ти си още тук?-Попита учудено Зел.

-Разбира се,че да! Нали..тази тук ми обеща 50 жълтици,ако дойда с вас!-Възкликна Сейхао,сочейки Амелия.

-Сейхао-сан..Казвам се Амелия-Поправи го принцесата.

-Правилно ли разбрах:обещала си на този непознат 50 жълтици?! А на мен,най-добрата си приятелка,каза,че в момента царството ти е в криза!!-Разкрещя се Лина.

-Ъъъ..хехехехе...^.^' -Амелия побърза да се скрие зад Зелгадис,който се зачерви.

-Аз ви казах,че трябва да се запознаем!-Отбеляза доволно Филия.

-Е,добре,но това определено не е точното място. Забравихте ли,че сме на 3км. от квартирата на сините мундири?-Припомни отчаяно Зел.

-Хорт ир нихт?! Их загте ир золт анхалтен!*

Когато групата се огледа видя,че е заобиколена от странните същества,наречени "сини мундири".

-Аз се казвам Филия и съм от расата на златните дракони.Приятно ми е.-Подаде ръка Филия,без да забелязва мундирите

-Оо,я МЛЪКВАЙТЕ!!!МЕGА BRAND!!!!

На Лина и беше писнало да се влачи,пък и слънцето и беше дошло в повечко. Когато пушилката се раздигна,Лина бе единствената неизпържена,понеже предвидливо се бе отдръпнала от мястото на експлозията.

-Линааа...това беше подлооо...-Просена фламбето а'ла Нага..

~~~~~~~~~~~~~~~~

*Не чувате ли?! Казах да спрете! (немски език)
User avatar
Xellos
Дубъл
Posts: 3105
Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm

Post by Xellos »

Купчината стенещи и приритващи вирнати крака лека полека започна да заема вертикално положение на към 180 градуса. Къщите почти не бяха посрадали, ех за ден два можеше да се иззидат една две стени и да се заравни дупката посред пътя в която можеше да хлътне цяла каруца. Сините мундири неовладели все още чудото на оцеляването покрай същество като Лина, си трупясваха или мъдро се преструваха на умрели. Над перилото на борда на кораба, който освен малко дупки в платното хич не изглеждаше зле, се подаде една глава. Въпросната бе гордо увенчана с каска, украсена с няколко гъзарски нашивки и перо. Персоната нахлупила това уникално снаряжение огледа с потрес щетите. Един от покривите показа чувство за театралност и се досрути в този момент. Дребосъка откри пищни щръкнали мустаци като заподскача и се раззя:

- *Маин готт! Вас ист лос. Вас да гещпийлт вурде?

- Къф вурст иска пак тоя, обади се Зел.
- Линаа сааан - ти ли им го открадна? - проплака Амелия
- Вурд, май каза не Вурст - сподели някои.
- Гладен съм, Линааааа защо срути гостилницатаааа.
- Тряс, Млъкни, ти кисело мляко вместо мозък, и аз умирам от глад.
- ИиииХахахахахахаахахахахаха!!!
- Лина сан, ще видиш ти опакото на боздугана ми ако още веднъж направиш това.
- Хм, тамън навреме пристигаме Воле. Добре че се замотахме отзад - доволно сподели Ли и се зае да преджобва мундирите, докато Вола притеснено се озърташе.
Здрачника пъргаво се беше измел нанякъде благодарение на вродените си способности.

От към кораба продължиха да се нареждат в прогресия сини фуражки по перилата на борда. Някои държаха извадени саби и изглеждаха примирени със съдбата си да атакуват при заповед от подскачащият зачервен тип с шлемчето.

...................
о божке. кво става тука? (хич не го разбирам тоя немски ма google rulz ;p)
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."
Amelia
Warrior of love and justice
Posts: 1222
Joined: Fri Sep 19, 2003 11:16 pm
Location: София
Contact:

Post by Amelia »

Секунди по-късно, все още на ръба на кратера:
-Лина-сан - разтръскваше Амелия един от овъглените иноземци - Не се ли предполагаше да можем да ги разпитваме все пак? Сега откъде ще разберем кои са?
Лина прекрати тормоза над Гаури и се обърна към принцесата със съвсем нищожен намек за гузност по физиономията:
-Ееееее, просто имах нужда да се поразтоваря малко - не беше лъжа. Нага й лазеше по нервите както обикновено, а сега се появи и онази бълваща проклятия лепка Мартина. - Пък и там има цял кораб, пълен с тях. Я? Ама какво правят тея?
На кораба имаше раздвижване. Нервният пигмей с каската очевидно беше изпаднал в пристъп на истерия, свидетелство за което бяха повсеместно разнасящите му се крясъци. Съпроводени от нежната реч лееща се от гърлото му, две дузини сини мундири се спуснаха по леко обгорения мостик и се наредиха в две горди редици пред кораба. Гледката беше трогателна. Ефектът малко се разваляше от нервното потрепване на някой друг клепач, шумното преглъщане, или капчиците пот, оросили мъжествените бледи лица.
-Attacke! - изплю белите си дробове човечето.
Сред красивата синя хармония се мярнаха сребристи проблясъци, когато войниците наизвадиха сабите си. След което атакуваха. Безкрайно предпазливо.
Отговорът на врага беше лаконичен:
-FIREBALL!!!!!
Огненото кълбо разблъска сините мундири като кегли. По-умните с писъци се целеустремиха към океана, където след грандиозните плясъци продължиха умиротворително да си съскат и изпаряват. По-глупавите преминаха към друга дължина на светлинната вълна и вместо сини, започнаха да изглеждат черни на цвят.
-DRAGON SLAVE!!! - този път огнената смърт беше насочена срещу кораба и човечето, което стоеше на палубата му с отворена уста.
-Халт! - успя да промълви то преди да го погълне стихията.
Лина доволно потупа ръце:
-Денят определено започва да ми харесва! Ох! Филия! За какво беше това? - измрънка тя, разтривайки новополучената цицина на главата си.
-Лина-сан! А СЕГА кого ще разпитаме ЗНАЧИ? - прозвуча сърдитият глас на Амелия.
-Ъ-ъ...Сигурно има още в града. Хе-хе - нервно се засмя Лина пред строгия поглед на дребното величество. - Нали Зел? Зел?
Зел не отговори, поради няколко обективни причини, едната от които, че той не беше вече там.
-Къде е Зелгадис? - възвърна си присъствието на духа Лина. - Пак е издръснал, нали?
Амелия изглеждаше разочарована.
-Ако говорите за синкавия приятел - обади се Ли Као - той вече би трябвало да е стигнал в града. - и размаха дребната си ръчица в съответната посока, хилейки се на физиономиите на Лина и Амелия.
-Писна ми! Амелия, защо не вземеш да го завържеш с нещо?
-Моля?!
-Нищо, нищо...Хайде да тръгваме. Ще го открием лесно и без това по локалните експлозии около храмовете и библиотеките...
-Лина-сан!
-...и освен това, това малко приключение тук ми отвори апетита. УМИРАМ ОТ ГЛАД! Идваш ли Гаури?
Групата се понесе с бодра маршова стъпка към най-близката гостилница.

Малко по-късно, в кратера:
Една зеленокоса и осаждена глава се подаде от дупката в земята и размаха ръка към небето:
-Проклета да си, Лина Инверс!
След което беше брутално затрупана от близкото срутило се дърво.

А два километра напред, един здрачник се отдалечаваше скоропостижно, леко разочарован. А една закачулена химера тамън влизаше в близкия град.
I wish to plead incompetence.
User avatar
The Doctor
No, don't do that. No, really don't. Really.
Posts: 12312
Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Location: Time and Relative Dimension in Space
Contact:

Post by The Doctor »

Закачулената химера влизаше в селото от половин час и това определно я изнервяше. Цялото население се бе събрало да наблюдава илюминациите. Определно заместваха отсъстващия Ден на независимостта. Със все извънземните даже..

- Мамка ви - изцеди за пореден път Зелгадис - РАЗКАРАЙТЕ СЕ!

Никаква реакция. Хорицата впечатлително го изгледаха за части от секундата и продължиха да се тълпят като американци пред МакДоналдс. Зел кипна. Туткането му дойде твърде много последните дни. Ръката му отхвърча от само себе си във въздуха.

- DUG...

Получи два-три кравешки погледа, характерни за средностатистическия тексаски гласоподавател. Оранжевото кълбо магическа енергия започна да се натрупва в дланта му.

- HAUT!
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
FiliaUlCopt
Posts: 7
Joined: Sat Dec 06, 2003 11:29 pm
Location: София

Post by FiliaUlCopt »

Секунда преди скалните шипове да изникнат от земята с ясното намерение да създадът раздвижване,през тълпата се стрелна нещо голямо и златисто,разцепвайки я на две.Филия отново се превърна в човек и подсигурявайки се,че няма пострадали,изтича при Зелгадис.
-Какво по Л-сама си мислиш,че правиш?! "Dug Haut" е опасна магия и не бива да се използва на обществени места,забрави ли?!
-Добре де,добрв,поотнесох се!-Зел невъзмутимо скръсти ръце и заяви.-Пък и нямаше да го направя,ако не ме бяхте ядосали предварително!
*Тупур,тупур,тупур*Останалата част от групичката пристигна.
-Хихихихихи!Казах ли ти,че бързичко ще го открием?!-Объна са доволно Лина към Амелия,която пусна едно дискретно sweatdrop-че.
Зелгадис отново тръгна по пътя си,вече необезпокояван от тълпата, понеже мъжката част от нея вече бе евакуирала припадналите жени (инклузив себе си).Амелия побърза да го настигне.
-Зелгадис-сан...моля те,изчакай ме!-Зелгадис поспря и принцесата го настигна.-Амии...все пак е 7 часа и си мислех...Дали няма да е по-добре да изчакаме до утре иии...и да се събудим по-рано и тогава...да претърсим библиотеките?...-Попита тя притеснено под строгия поглед на химерата.
Зел въздъхна,възложи си да се успокои и отговори.
-И без това няма да мигна,преди да съм потърсил следи от евентуално лекарство.
-Така си и мислех! Ами,тогава хайде да тръгваме!-Зел опита да каже нещо,но бе прекъснат-Разбира се,че ще ти помогна,Зелгадис-сан!^.^
Амелия хвана млдежа под ръка и мислейки да хапне нещичко по пътя го задърпа надолу по стъмващата се улица.
По същото време в гостилницата "Ядлива мечта"
*Гъл,гъл,гъл..Мампф,преглът,набив,набив,набив*
-Хм..*преглът*..Чудя се..*амам*..какво ли и става на Амелия?*набив*
Лина бе нападнала четвъртата си порция,докато Нага и Гаури още се бавеха на втората.Ая беше казала,че не е гладна и се беше настанила в една стая в отсрещната страноприемница.Ли Као пък надигаше за пореден път чашата си.
-Сигурно е влюбена в зеленикавия приятел!-Отвърна Ли и се засмя гръмогласно на изражението на Лина,което беше нещо средно между паника,неразбиране и отегчение.
Десетина минути по-късно всички с изключение на Амелия и Зел бяха в Страната на сънищата.
Amelia
Warrior of love and justice
Posts: 1222
Joined: Fri Sep 19, 2003 11:16 pm
Location: София
Contact:

Post by Amelia »

Нощта отмина и слънцето отново разсипа топла благодат над малкото зеифелийско градче. Палавите му лъчи танцуваха из стаите, в които се бяха разположили приятелите, играеха по клепачите им и ги караха сънено да бърчат носове. Лина кихна и се събуди. Приседна и се огледа. Съседното легло беше пълно с Амелия. Дрешките на принцесата бяха грижливо сгънати на стола до нея, а самата тя спеше като ангелче. Хармонията на красивата картинка се нарушаваше само от грубо втъкнатия в устата на Амелия линин крак. Лина се ухили гузно и свали крайника си на земята. Зачуди се кога ли се е прибрала принцесата, след което се подсмихна под сурдинка, поклати глава и започна да се облича. Това иначе елементарно действие винаги и отнемаше много време, тъй като доста често и се налагаше да сваля чорапите си от полюлея, както и да маха дюшека от леглото си, в търсене на лентата, която връзваше около челото си. Тази сутрин не правеше изключение. Когато приключи със странната "утринна ведрина", тя излезе от стаята, затвори внимателно вратата зад себе си и остави сигналите откъм стомаха й да я водят към столовата на долния етаж.
Мъжете от тайфата вече се бяха разположили долу и закусваха кой както намери за добре - Зел пиеше кафе, а пред Гаури имаше 3-4 чинии съдържащи седеммесечната дажба на около една трета от будистките манастири в Тибет. Храната на Ли Као беше както обикновено в течно и опиващо агрегатно състояние, а Волът канибалстваше дояждайки бута на някакъв свой нещастен събрат по име. На съседната маса седяха две блондинки, в които Лина разпозна Филиа и Ая и пиеха чай. Нага също пиеше с тях. Не чай.
Светът беше толкова спокоен, тих и...
-ОХАЙО МИНА-СААААААН! - провикна се жизнерадостно Амелия, бодро слизайки по стълбите.
-Ой, Лина, Амелия - размаха в поздрав едно пилешко бутче Гаури.
Първоначалното намерение на Лина да скастри Амелия за това ,че я стресна, се стопи пред вида на храната. Тя се материализира до Гаури и нагъна безцеремонно едната от порциите му.
-Ама, Линаааааа - проплака той.
Лина го удари с лакът по главата.
-Ей, гарсон! - провикна се към минаващия наблизо обслужващ персонал, без да обръща внимание на хленчовете до себе си. - Искам точки 2, 7, 9 и 14 по два пъти! - след което се отпусна на един празен стол и поведе един от ония безлични разговори, които обикновено повеждат хората сутрин:
-Добрутро на всички! Ей, Амелия, кога се прибра? Не съм те усетила. Как мина нощта?
Амелия понечи да отговори, но беше прекъсната от мазно подхилване от съседната маса. Кселос се беше появил от нищото и държеше в ръка чиния с апетитно изглеждаща пастичка.
-Хехе, Лина-сан - избля ехидно той. - Можеш да бъдеш сигурна, че е минала добре. - след, което многозначително завря език в пастата и започна усилено да стене.
Приятелите го погледаха, погледаха, след което Гаури завъртя глава към Лина и я попита:
-Имаш ли въобще някаква представа какво прави той?
-Не. - Лина не беше особено контактна, защото таман бяха докарали точки 2 и 14 от поръчката и тя ги консумираше по нейния си маниер.
Амелия се обърна към Зелгадис и му прошепна:
-Може да е изпаднал в някакъв транс. Чувала съм за разни същества, май че им викаха спиричуъли или спиртисти, или нещо от сорта. Та те се свързвали с отвъдното и докато били в контакт с него издавали подобни звуци.
Зелгадис предпочете да не отговори. Незнайно защо многозначителното хихикане на малкото старче отсреща му лазеше по нервите. Ли Као май безкрайно добре знаеше какво точно прави Кселос. Филия, от друга страна, не беше наясно.
-Кселос? Ей, суров боклук? - гласът й прозвуча притеснено. - Май се е задавил! Дръж се Кселос! Сега ще ти помогна!
Запретна жертвоготовно пола и измъкна боздуганът, закрепен на жартиера й. След което нанесе такъв удар по нещастния гръб на мазокуто, който би изкарал сълзи на щастие от всеки професионален бейзболист.
-Кхф! - беше всичко, което каза Кселос, когато едно парче от пастичката сбърка пътя си и вместо надолу към стомаха се устреми към светлината, нахлуваща през ноздрите му. Отне му време да започне да диша отново. След което, все още замаян, се обърна към притеснената драконка. - Итай, Филиа-сан! Това ли е първата помощ, на която ви учат в шрайновете?
I wish to plead incompetence.
User avatar
The Doctor
No, don't do that. No, really don't. Really.
Posts: 12312
Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Location: Time and Relative Dimension in Space
Contact:

Post by The Doctor »

Зелгадис допи кафето си мълчаливо. Слънцето блестеше силно през прозорците на страноприемницата. Химерата се надигна.
- Отивам да разузная - обяви кисело - ще се видим по-късно.
- Зел! - изгрухтя недоволно Лина, наведена над третата порция пролетни ролца.

***

Порутеният храм в близост до градчето мирно си уподобяваше Партенона. Е, реката не се справяше съвсем със Средиземноморието, въпреки кръглото езерце, следствие на лининия Dragonslave. Така или иначе, всичко това загуби значение в ударната сила на Fireball-a на Зелгадис. Остатъците от вратата се пръснаха в околовръст. Химерата изхъмка по своему и влезе в широката зала на обителта. Огледа я внимателно и из-хмпф-ка пак, този път доволно. Извади тебешир от джоба си и започна внимателно да чертае магическата октаграма.

***
Няколко минути по-рано.

- Струва ми се, че е заседнало в гърлото му - констатира Зелгадис и хвана давещото се мазоку през кръста - чудно, не знаех, че имат такова.

Химерата стегна рязко и Кселос изплю топчето пастичка върху масата. Остави го внимателно да се стече по масата.
- Май сега е по-добре - вдигна пръст в поучителна стойка ала-Амелия - Филиа!

Драконката се строи в две редици пред него, облечена в изрядна ученическа униформа и с прилежно закарфичена на опашката розова панделка.
- Урок по първа помощ - започна Зелгадис с поучителен тон - Когато човек се дави неконтролируемо, никога не трябва да бъде тупан по гърба.

Филиа закима усърдно, записвайки си в измъкнато от кой знае къде тефтерче.
- Неговата диафрагма трябва да бъде стисната рязко, за да може съдържащият се въздух да изхвърли дразнителя обратно през трахеята. - посочи боздугана и разклати отрицателно пръст - Цъ, цъ. В никакъв случай. Тупането може да нанесе само допълнителни поражения. Край на урока.

Червенокръстовската рамка около тях се скри, и Зел с една от редките си леки усмивка дооправи кесията на колана си.

***

Тебеширът изскърца за последно по каменния под. Зелгадис се отдалечи и го огледа доволно. Малко набързичко, докато не са се усетили някои индивиди, но щеше да свърши работа. Двата амулета на Лина заеха северния и южния връй на октаграмата. Тези на Амелия, мечът на Зелгадис, парчета от дрехите на Гаури и Кселос също заеха своите места. Остана само едно. Химерата се усмихна на себе си и внимателно постави червената статуетка на мястото и. В средата на кръга остави драконовото яйце и се отдръпна, кимайки на себе си по навик.

Съсредоточи се. Остатъка от храма се разми в периферното му зрение.

"Майко на всички неща..."

Думите избумтяха в кухината на празния храм. Зелгадис се огледа тревожно. Предметите леко подскочиха на местата си, и всичко отново се върна в нормалния план на съществувание.

"Господарко на здрача и тъмата..."

Амулетите на Лина заблестяха в ярко червено. Зел занарежда по-бързо.

"Нека бъде волята ти
Разкъсай своите одежди
Позволи на земята да отърси снага
На водата да изрови диря
Въздухът да отвее праха
Огънят да пламне..."

Съставките се надигнаха и завъртяха около яйцето, в сърцевината на което заприпламва органично жълта светлина.

"И загаси пламъка
Задуши вятъра
Запрети прилива
Орони чукаря"

От пукнатините, изникнали по драконовото яйце, изригна пламък. Черупката му се пръсна и изригналият пламък оформи хуманоидна фигура. Ревът, изтръгващ се от дълбините на гърдите и заглуши думите на химерата. Въздухът се сгъсти в беззвучна имплозия и изригна отново, помитайки всичко по пътя си, в това число Зелгадис.

***

Зел с мъка фокусира околната червенина. Лицето на Гаав изникна сред безредните ярки кичури.
- Е, събуди се - отбеляза мазокуто.

Химерата прекара поглед по голото му тяло.
- Хмпф - подсмя се леко.
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
User avatar
Xellos
Дубъл
Posts: 3105
Joined: Tue Aug 26, 2003 11:42 pm

Post by Xellos »

В кръчмата, мигове след изнизването на Зел беше настъпило кратко затишие вследствие на просването на Гаури в несвяст чрез опразнено плато, и поръчването вече с по-мързеливо помахване от страна на Лина на 6-та порция от специалитета на заведението. Вола и няколко други блаженно се бяха свлекли и похъркваха. Нага се беше проснала по очи на масата и помъркваше, а Амелия и Филия обсъждаха наученото за оказване на първа помощ над чаша чай и как на мазокутата трябва да се забрани да припарват до това измерение и специално до комбинацията от захар, брашно, набухватели, шоколад и сметана наречена пастичка. Господаря Ли тихичко обсъждаше с Кселос как младите не спазват вече описаните във великия труд на Пу Ва техники за ядене на "пасти" и по-специално на нашумялата в двора 1000 годишна техника на Император Кум Де - "Тор-На-До в По-Нич-Ка". Тъкмо беше стигнал до глава 74-та от наизустения на младини ръкопис, когато насред "... и коприненият лист обгръща трептящ перлата на страстта и се носи по потока на насладата", Ли се изниза плавно и отработено като падащ вишнев цвят към пода гушнал меха с вино като биберон.
Кселос се мръдна в един по-тъмен ъгъл и почна да се занимава колкото да минава време с това да бучка тайно с игли изпод масата куклички подозрително наподобяващи на Амелия и Филия. Дразнещото усещана от липсващите парченца от тялото/наметалото му отдавна бе притъпено но не и изчезнало. Вътрешно ухилен, Кселос следеше далечното ехо от тях. Тъкмо когато прикрепяше с ентусязъм боздугана на Филия с игла в главата на Амелия, мислейки си колко е досадно да може с един замах да превърне в кървава каша и да изпепели всички околни в кълбо от черни мълнии, а да му е забранено точно това, усети изчезването на тъканта отмъкната ловко от Зел. Усмивката както и почти широко отворените му очи останаха незабелязани.
"A Mage lives and dies by his magic, never forget that."
Anya
Posts: 7
Joined: Wed Oct 01, 2003 7:30 pm

Post by Anya »

По пътя откъм града тичаше висока червенокоса фигура. Забелязвайки храма съществото промърмори:
- Би трябвало да свърши работа, дано са толкова тъпи колкото изглеждат. - и се шмугна през разбитата врата. Огледа се и застина.
Висок, добре сложен мъж с буйни огнени коси стоеше с гръб към входа, гол. Зад (или по-точно пред него) седеше същество със синя кожа и стърчащи коси и се взираше в натрапника. Мъжът погледна през рамо укорително.
- Извинете, не исках да се напрапвам, забравете за мен! - изтърси с мелодичен глас новодошлата и се врътна на пети, за да се озове лице в лице с няколко запъхтени мъже в сини мундири и със заредени арбалети.
- Jetzt werden sie fur das humiliation das sie mich verursacht haben bezahlen, Liebling! Sie werden leiden dass sie mich getrofen haben!* - излая предводителя им. - Feuer!**
В този момент на Зел окончателно му писна.
- Я се отмести! - предупреди той Гаав, който успя да направи полувезна, полуеленов скок над протягащата се ръка.
- GAAV FLARE! Хмпф. Още е слабичко. - каза гледайки търкалящите се останки от сините мундири.
- Ох, париии! Ах ти, химеро! Затова ли ме върна? - попита червенокосият.
Зел тъкмо си отвори устата да обясни, когато забеляза, че все още си имаха компания. Малко опушена и шашната компания.
- Казвам се Хисаката Кими и много ви благодаря, че ме спасихте от тези грубияни, благородни господине! - изчурулика въпросната компания, докато се опитваше да почисти саждите от дрехите си. - Не знам как да ви се отплатя и наистина съжалявам, че ви прекъснах rendez-vous-то и създадох неприятности!
Зел изглеждаше доста озадачен, но преди да успее да направи нещо, Гаав измърмори:
- Замръзвам, по дяволите. Поне да беше загрял малко тази съборетина. Ох, чувствам се толкова малък - поде той, сгушил ръцете пред слабините си. Хисаката кимна и приказливо се съгласи, че студа не способствал за егото на мъжете.
Химерата се сепна, все още непревел си "rendez-vous" и чудовищното твърдение в думите на Хисаката, и му подаде наметалото си. Гаав го облече или поне се опита. Тъй като се извисяваше доста, то му стигаше едва до коленете и зееше отворено близо две педи, въпреки опитите му да се свие и загърне.
- Нямаш ли нещо друго? В момента не мога да се телепортирам по една случайност.
- Само това е. Ако не си доволен, стой си гол.
- Извинявайте,че пак се натрапвам, но може би мога да ви помогна. - се намеси Кими и започна да рови из неголемия си пътен сак.
След няколко минути на пода на залата се натрупа внушително, направо зашеметително количество най-разнообразни дрехи, обувки и аксесоари. От дъното на сака Кими измъкна семпла кафява риза, сиво-зелен панталон и чифт ботуши. Подаде ги на Гаав с думите:
- Мисля, че това ще свърши работа.
- Нямаш ли нещо в бежово - попита мазокуто, държейки сиво зеленикав шлифер в ръце. Зел sweatdrop-на.
Малко по-късно напълно облечения Гаав се запъти с маршова стъпка към изхода. Зел му препречи пътя:
- Къде тръгна, веднага ще те разпознаят така! Не те съживих за да те убият Кселос или Лина!
- О, колко е прекрасна силата на любовта - измърка Кими. Химерата и мазокуто пуснаха гигантски sweatdrop-и. - Ами, ако го дегизираме? - и отново се зарови в купчините дрехи. Разхвърчаха се перца - Пробвай това!
- Не мисля, че това е моят цвят... - възпротиви се Гаав, гледайки розовото, блестящо и дантелено творение, наречено рокля в ръцете си. - Пък и тези паети...
- Не са достатъчно блестящи ли? - притесни се Кими, подухвайки едно розово перце лепнало се на носа й.

***

Два часа по-късно...
Безподобно количество рокли, поли, блузи и костюми бяха отхвърлени с коментари от рода на:
- Не това не отива на цвета на косата ми... Това не е ли прекалено разголено... Много е стегнато... Прекалено е семпло... Прекалено е натруфено... Не, определено не!...
- О, да!!! Перфектно!!! - изписука Кими.
Зелгадис се сепна от дрямката си и започна да се надига.
- Крайно време беше, хайде да тръгваме. - и се обърна да види резултата. И се вкамени, този път метафорично.
Гаав беше облечен в зашеметяваща жълто-оранжева рокля с буфан ръкави, набрани поли и деликатна дантела по подгъвите, стигаща до коленете му. Отпред можеше да конкурира Нага, е може би не чак Нага, помисли си Зел изчервявайки се. Цялостния ефект донякъде се разваляше от подаващите се космати крака, рошавите коси и буйната вежда.
- О, но ние имаме още работа! - възпротиви се притежателката на роклята, вадейки от сака несесер и бурканче от тъмно стъкло. - Може ли да запалите огън, трябва ми гореща вода за да разтопя восъка - каза, обръщайки се към Зел. - Трябва да направим нещо с тези косми. Но внимавайте да не е прекалено силен огъня! Трябва само да се разтопи - и тикна бурканчето в ръцете на ошашавената химера.
- Fireball.
Блесна малко огнено кълбо и Зел внимателно задържа бурканчето над него. След минута го подаде на Кими, която търсеше пинсети.
- Толкова бързо? - попита, взимайки няколко платнени ленти и завъртайки се към Гаав. - Сега трябва да свалите роклята и да седите спокойно.
Химерата се разположи отново на пода, този път с лице към сценката. Гаав седеше по импровизирано сатенено бельо пред Кими, която мажеше лепкавата субстанция от бурканчето по краката му. Когато реши, че е достатъчно, тя постави една платнена лента върху намазаното и я притисна добре.
- Сега стиснете зъби, малко е неприятно, особено първият път - и дръпна рязко лентата, отлепяйки я от крака на Гаав, който в този момент нададе нечовешки рев, надминаващ демонстрирания при битката с Фибризо, и се опита да отскочи назад. Зел подскочи стреснат.
- Хайде стига, не е нужно да преиграваме - каза невъзмутимо жената, стиснала здраво крака на мазокуто.
След като всички се успокоиха тя продължи да нанася съдържанието на бурканчето по краката на Гаав, като същевременно държеше здраво съответния крак. Зел се обърна ехиден и се опита да запуши уши, но писъците на мазокуто си пробиваха път до мозъка му и се забиваха като свредели. Не предполагаше, че проклетото мазоку е толкова слабо, че да не може да се измъкне от хватката на онази жена. Ячка жена, но жена.

***

След още половин час Гаав седеше, прясно обезкосмен, обтрит с ароматизиращи кърпички, с крака, намазани с тоалетно мляко против появяване на червени петна, вследствие кола-маската, а Кими тъпчеше чорапогаши в сутиена му. Зел бе измъкнал отнякъде чаша кафе и кротко посръбваше, наслаждавайки се на тишината.
Нов писък разцепи пространството и събори парче мазилка... върху химерата. Той се обърна прашен, залят с кафе и ядосан:
- Какво по дяволите... Ъъъ... Какво правиш, Кими?
- Оформям му веждите, по-точно веждата. Не може да се разнася с тази рокля и този сенник над очите - дойде невъзмутимия отговор.
- Хмпф. Вярно.Няма друг с такива вежди на този свят.
Гаав погледна измъчено, но примирено се остави в ръцете на разкрасителката си. Докато траеше процедурата по разделяне на веждите му, Кими възторжено писукаше колко по-добре щял да изглежда.
После дойде ред на обуването на чорапогащника (коприна с ликра).
- Стиска ми!
- Мирувай, трябва да се изпъне.
- Още ми стиска... знаеш какво.
Зел отново се зачуди дали да не си запуши ушите.
- КАКВО Е ТОВА!?!?!? Поредният инструмент за мъчение ли?
- Това служи за извиване на миглите. Сега погледни нагоре и притвори очи - чу се проскърцване. - Готово. Не те заболя нали? Сега нацупи устни. - Зел sweatdrop-на, но не посмя да се обърне. - О каква прекрасна коса!!! Невероятна е!!! Колко ти завиждам само!!! С какво я подържаш толкова блестяща?
- Ами има една специална маска с 10 витамина и минерала, ще ти дам рецептата. Ползвам я всяка седмица. Също и затоплено масло от жожоба веднъж в месеца по краищата на космите, за да се предотврати цъфтежа им. Разбира се след всяко миене ползвам балсам и я разресвам внимателно преди и след сън.
- Зел понечи да запита нещо при споменаване на цъфтежа на косата, но реши поне той да го раздава по-macho.
- Гаав-сан, ти си съкровище - измърка Кими. Зел facefault-на и се зачуди дали не трябваше да намали парчетата от Кселос, защото Гаав започваше да му напомня прекалено много на онова проклето мазоку.
- Не ме интересуват проклетите маски за коса и разните масла от жожоба! Загубихме прекалено много време. А и откога вие започнахте да си говорите на ти? - разните превземки сериозно лазеха по нервите на химерата, - Гаав, не знаех, че си такъв спец по грижите за косата - добави ехидно и се обърна да види новият резултат.
Този път Гаав беше зашеметяващ. Косата му, привързана на няколко места с панделки с огнен цвят, блестеше. Бретонът му бе пригладен, а кичурите пред ушите му бяха навити на масури. Вече имаше две вежди, деликатно извити, кацнали над очите му. Очите му! Незнайно как те изглеждаха по големи и изразителни. Беше се запазил леденият му поглед, но бе някак изкусителен и сияен. Цялото му лице имаше приятен равномерен тен и, като че отразяваше светлината. Устните му бяха нежно розови и изглеждаха влажни. Цветовете на роклята преливаха по изкуствено създадените от Кими извивки. Талията му бе пристегната с широка панделка, вързана отзад на кръста на голяма джувка. Имаше още панделки на ръкавите и по полите на роклята. Краката му бяха обвити в леко блестяща материя, която подчертаваше прасците му. Беше бос.
Кими се изправи след поредното ровичкане в сака с чифт ниски обувки, подхождащи на роклята. Подаде ги на Гаав, който седна да ги обуе, при което се видяха бледо оранжевите му фусти.
- Стягат ми - обяви той.- И за какво са им толкова дълги връзките?
- Това не са връзки. Тези панделки се увиват по глезена и нагоре по прасеца и се завързват отзад под коляното - обясни Кими и се наведе да ги върже.
Скоро мазокуто беше напълно пременено и наблюдаваше как Кими компресира тоновете дрехи и други джунджурии в непонятно малкото сакче. Хвърли един поглед на Зел, който продължаваше да го зяпа с увиснало чене:
- Затвори си устата да не лапнеш някоя муха. Не трябваше ли и ти да правиш нещо?
Химерата се сепна за пореден път и се наведе да събере останките от дрехите на Гаури, счупената червена статуетка и амплифаерите на Лина и Амелия, като леко потръпна, представяйки си какво щеше да му се случи, ако те разберяха, че ги е отмъкнал.
- О, Гаав, това от твоето бельо ли е? - попита Кими, държейки парче плат с апликирано прасенце и надпис "Boo". - И аз имам същите, ако искаш може да ти ги дам?
- Мхмпф. Не са негови - Зел дръпна парцалчето от ръцете й и го прибра. - И прибери тези гащи - посочи чифта в другата й ръка, който също имаше прасенце отзад. - Хайде да тръгваме. Гаав трябва да поговоря с теб. - Обърна се към слабичкия за момента демоничен крал на демоните и изрече само с устни - Насаме. Важно е.
- Може ли и аз да ви придружа? Все пак Гаав-сан ще има нужда от помощ при гримирането и фризирането. - Споменатият кимна. - Господин... Господине? - обърна се тя и към химерата за отговор.
- Хмпф. Ох. Вярно. Добре. Не само той. Внезапно се досети нещо и тихичко се подсмихна и отрони под нос едно "Boo".
Най-сетне тримата излязоха от храма и се запътиха към градчето. Кими подаде ръка на Зелгадис:
- Хисаката Кими, приятно ми е. Може да ме наричате Кими - представи се още веднъж тя.
- Зелгадис Грейуордс.
- Радвам се, че се запознахме Зелгадис-сан - Зел подскочи при познатото обръщение.


----------------------------------------------
*Сега ще си платиш за унижението, което ми нанесе, скъпа! Ще съжаляваш, че си ме срещнала! (немски език)
** Огън! (немски език, който е крайно време да науча)
! Благодаря на Кселос за редакцията (/me подарява няколко розови перца на Ксели-чан... с паети) и на Амелиа и Кселос за предварителния прочит :)
Amelia
Warrior of love and justice
Posts: 1222
Joined: Fri Sep 19, 2003 11:16 pm
Location: София
Contact:

Post by Amelia »

Нещо ставаше...Нещо определено се случваше някъде наблизо и в това взимаше участие и Зелгадис-сан.
-Насам Лина-сан. - посочи отривисто Амелия една пътечка, водеща към близките възвишения. Филия безмълвно кимна в знак на съгласие.
Намалялата поради опиянчването на половината й членове групичка пое по пътечката.
-Ще го убия! - редеше през зъби като мантра Лина. - Съвсем определено ще е мъртъв като приключа с него!
Беше в това състояние вече двайсет минути, откакто мина фазата на дивите крясъци.
-Стига де, Лина-сан! Сигурно е имал причини да го стори! - Амелия повтаряше това изречение за пети път. За съжаление с него не можеше да убеди нито себе си, нито Лина.
-Какво стига? Нали и тебе е обрал! Защо въобще го защитаваш?
"Защо наистина?" - чудеше се принцесата. Нещо не беше както трябва. -"По дяволите!". Взе наистина да й писва от всичко. Цяла сутрин изпитваше някакъв странен дискомфорт, който по неясни причини и навяваше асоциации с бодежи и игли. После изведнъж...
-А сега накъде? Амелия, Филия? Накъде? - изфуча въпроса си Лина
-А може ли да не ми държиш такъв тон, Лина-сан? - сопна се Амелия. Някаква мисъл, че трябва да бъде любезна с околните се опита да срита мозъка й, но той умело се отмести и тя пропадна нанякъде.
-Амелия? - повдигна вежда Лина, след това сви юмруци и кресна - А какъв тон да държа? Ти и Филия сте шрайн мейдъните тука! Вие трябва да ни насочвате. Какво се мотаете и двете?
Амелия кръстоса ръце и изхъмка сърдито. Филия се озъби:
-Няма да мръдна и крачка повече, ако ще ми говориш така!
Трите седяха настръхнали като бесни котки една срещу друга.
-Ой, ой! Успокойте се! - опита се да уталожи атмосферата Гаури. - Какво ви става?
Амелия се сепна:
-Не знам какво ми става. Просто усещам нещо много нередно. И нещо безкрайно ме дразни.
-Точно така - потвърди Филия - Аз се чувствам сякаш суровия боклук е около мене. Но още по-силно.
Лина се замисли. Не бяха хубави тези работи. По отношение на мазокутата Филия беше точна като гайгер-мюлеров брояч. Способностите на Амелия бяха доста по-слаби и въпреки това и тя реагираше. Значи определено Зелгадис твореше поредната си дивотия под мотото "да си върнем старото тяло".
-Ще го убия...
Този път Амелия не го защити.
-Насам - посочи Филия и пак тръгнаха.
След малко Лина не издържа:
-Гаури! Ще спреш ли?
-Какво, Лина?
-Защо ходиш странично?
-Ами, аз, ъ-ъ-ъ...
Гаури беше нещастен. Искаше му се Зел да не беше крал парчета плат ТОЧНО от там.
Лина го заобиколи и го заразглежда. Част от малко розово прасенце казваше "Буу" точно насреща й. Останалото беше гол задник.
-АХАХАХАХАХХАХАХААХАХАХА!!!
-Не е смешно, Лина! - нацупи се Гаури и прикри дупката в панталона си с две ръце.
-Кисело мляко вместо мозък! Защо ОЩЕ носиш онези гащи?
-Ми всичките останали са мръсни! Така е като не ме переш!
-Слушай! Ей на толкова си от fireball-a...
-Ехо, там горе има някакви хора - докладва Ая, която предпочиташе да зяпа околността, вместо каращите се Лина и Гаури.
И наистина. В далечината, точно до някакъв храм имаше три хуманоидчета - две по-големи и едно по-малко. Амелия напрегна очи:
-Това е Зелгадис-сан!
-Ще го убия! - изпя Лина - LEVITATION!
-LEVITATION! - последва я Амелия.
Филия сви рамене и се телепортира. Гаури и Ая поседяха, погледаха се, пуснаха по една въздишка и тръгнаха. След малко Ая каза:
-Гаури-сан. Наистина бих искала да спреш да правиш така...

Вече пред храма се разиграваше истинска драма.
-Ще те убия! - крещеше Лина на Зелгадис, който стоеше и я гледаше с ледено спокойствие и кръстосани пред гърдите ръце. - Къде са ми амплифайърите!
-Ето ти ги. - гласеше лаконичният отговор. Амплифайърите смениха временния си собственик. - Ето и твоите, Амелия.
-Защо, Зелгадис-сан?
-Трябваха ми.
-Защо не ме попита? Щях да ти ги дам. Не трябваше да ги крадеш по този начин.
Зел погледна на другата страна. "Нямаше да ми ги дадеш, ако знаеше за какво са ми" - помисли си с горчивина.
-Е? - Лина се беше успокоила съвсееееееем мъничко.
-Какво "Е?"? Аз ги взех. Трябваха ми. Върнах ви ги. Точка.
-Ааааааааа, не драги! Няма да се измъкнеш толкова лесно! Какво си правил с тях? Амелия и Филия се побъркаха! Не ми разправяй, че просто си ги взел, защото си искал да ги поносиш, понеже цвета им ти допада! Каква нова работа ми отвори? Обяснявай!
-Хмпф! - кисело я изгледа химерата. - И откога ми заповядваш какво да правя?
-Ах, тиииииииии...
-Стига , Лина-сан - намеси се Амелия. - Зелгадис-сан, нали не си направил нещо лошо?
Зелгадис пак отмести поглед.
-Зелгадис-сан?
-НЕ Е НАПРАВИЛ ЛИ? - от храма изскочи една абсолютно подивяла Филия. В едната си ръка държеше черупки от драконово яйце. В другата - боздуган.
Последва светкавичен удар и скоро Зелгадис представляваше малка проблясваща точица в лазурната синева на небето.
-Хм, Филия - отмести очи от новия земен сателит Лина. - Мисля, че това беше малко прекалено. - след което най-сетне се сети да забележи двете нови фигури пред себе си. Или поне копринено-меките им крака. Когато вдигна поглед към лицата им забеляза, че и двете бяха ухилени. Но между усмивките им имаше разлика от земята до небето.
-Кои сте вие? - попита Лина, забила поглед в сините очи, на едната от присъстващите. Не можеше да се отърси от мисълта, че е виждала въпросните зрителни органи и преди. Или поне погледът в тях.
Учтивата усмивка подаде ръка и отвърна:
-Хисаката Кими. Приятно ми е.
Лина вяло се здрависа. Продължаваше да гледа другата жена. Наглата усмивка не слизаше от лицето й:
-Аз съм Ма Рия. - обяви тя. За разлика от Кими обаче не протегна огромното си ръчулище за поздрав.
Лина тръсна глава и предаде щафетата на запознаването на Филия и Амелия, които се бяха поуспокоили малко.
Гаури и Ая избраха точно този момент да дотърчат пъхтейки по пътечката. Гаури тичаше странично и плетеше крака. Лина го фрасна.
-Престани!
Зашеметения блондин се вторачи в двете нови персони:
-Леле мале... - беше коментарът му, докато ги измерваше с поглед отгоре-додолу. След което изпружи показалец към едната и възторгнато изписука - Лина, Лина, виж!
-Какво да видя? - обърка се Лина.
-Онази огромната ъ-ъ жена...Тя има на устата си точно като онова червило, дето ти го пробваше оня ден. С ефекта "олигавена уста"... - изстена болезнено, когато Лина го цапардоса за пореден път.
-Влажни устни, медузоподобен мозък! - Изчерви се тя. - Не съм пробвала НИКАКВО червило освен това!
Oh my, oh my! - чу се гласът на Кселос. Той се материализира на покрива на храма и съобщи на света:
-Лина-сан, няма нищо срамно в това да се опитваш да изглеждаш добре за любимия... - избегна ловко един небрежен fireball - Виж, Ма Рия - сан определено се е постарала да изглежда добре. - след което обля по-голямата новодошла с лилав взор и ехидна усмивка...
I wish to plead incompetence.
User avatar
The Doctor
No, don't do that. No, really don't. Really.
Posts: 12312
Joined: Thu Apr 12, 2001 12:51 pm
Location: Time and Relative Dimension in Space
Contact:

Post by The Doctor »

Всичко стана червено, като реклама на Самурай Джак. Първо, лицето на Ма Рия придоби наситено кървав цвят, а наглата усмивка се сви. Все пак срамежливо се присви и подаде "ръчица" на Кселос, който ще не ще, под смръщения поглед на присъстващите ... дами, се присмъкна и я пое.

Нещо в китката на мазокуто проскърца, когато Ма Рия наполовина му помогна, наполовина го смъкна от покрива и се изхихика невинно. Онова мускулче на скулата му потрепна, но усмивчицата си остана.
- Пардон - изчурулика фалцетно огромното девойче и се обърна общо към останалите. - Какъв любезен младеж!
- Да бе, нали.. - смота кисело Филия под носа си - Суров боклук.
- Ще си го запиша в дневника - заяви категорично Ма Рия и допълни, ръмжейки към Кселос - Дебело подчертано.
- Хе-хе, много мило - изхихика се онзи.

Лина ги изучаваше настоятелно.
- Ей, вие двамата - кресна накрая - Да не се познавате отнякъде?

Мазокутата sweatdrop-наха, спогледаха се и вдигнаха рамене.
- Никога не съм го виждал - отвърнаха в един глас.
- Хъммм... - обхвана с ръка ченето си Лина - Тук нещо се мъти.

Клепачът и затрепери по нейния си начин. Ма Рия нервно се усмихна и хвана Кселос през кръста, нежно заковавайки го неподвижен.
- Но милият младеж няма да има нищо против да ми бъде кавалер, надявам се. Опасно е за крехки жени като нас тези дни.
- Всъщност крехкостта... - започна Кселос саркастично.
- Не си го и помисляй - резна го Гаав под сурдинка и се усмихна широко.

Идиличната сапунена картинка се наруши от силното свистене и експлозията, с която втората вълна червено - нажеженият до червено от сцеплението с възруха Зелгадис - се стовари недалеч. Над кратера се заиздига струйка дим.
- Дали не попрекалихме малко, а? - запита Амелия.
- А, нищо му няма - отвърна Лина, чието внимание временно се отлепи от мазокутата, и нави ръкави - Все още..

На заден фон Ма Рия бе награбила Кселос за яката и гърлено му ръмжеше нещо.
- Все пак, при навлизането си в атмосферата, метеоритите губят до 99% от масата си - отбеляза непитан Ли Као, посръбвайки вино - Разбира се, нямам представа от какви натериали точно е направен вашият приятел, поне докато не взема проби..
- Ще му се иска да е загубил сто - прекъсна го небрежно Лина.

Една силно опушена ръка достигна ръба на кратера.
- Ето това вече беше прекалено - изкънтя глас отвътре.
We all do what we do for the same reason: because it seemed like a good idea at the time.
Anya
Posts: 7
Joined: Wed Oct 01, 2003 7:30 pm

Post by Anya »

Кими хвана подаващата се ръка и без много усилия изтегли притежателя й на бял свят, с което втрещи стоящите наблизо Лина и Амелия. За момент се чуваше само шумоленето на храсталаците и ръмженето на Ма Рия, но Лина се окопити бързо и поде:
- Ще те убия! Защо ти трябваше да крадеш от мен? Как можа? Казвай какво си направил?
- Не е твоя работа - скръсти ръце Зелгадис и й обърна гръб, като картинката леко се опорочи от стопените краища на косата му и опърленото му наметало. Озова се с лице към Кими, която му прошепна:
- Не се тревожете, Зелгадис-сан. Няма да издам тайната ви, - при което погледна бързо към Ма Рия и се изчерви, свеждайки поглед. Химерата също се изчерви, когато осъзна каква е тайната според високата жена.
Амелия нервно притича и започна да бърше лицето му с кърпичката си.
- Зелгадис-сан, трябваше просто да попиташ. Щях да ти дам амплифаерите си и щях да говоря с Лина-сан - вече малко несигурно добави тя.
- Хмпф - въпросният се врътна и се отдалечи.
Очите на Амелия придобиха форма на амебки и тя подсмръкна. Понечи да си издуха носа, но се отказа при вида на черната вече кърпа и подсмърна отново. Подскочи, когато една ръка я погали по главата, а друга и подаде бродирана носна кърпа.
- Такова красиво дете не бива да плаче - каза Кими. - Не се притеснявай, Зелгадис-сан не е направил нищо лошо според мен.
Амелия погледна нагоре, после още малко по-нагоре и срещна погледа на две топли кафяви очи:
- Благодаря - подсмръкна тя с признателност, решила да пропусне "детето".
- Проклет суров боклук - приближи се Филия, мърморейки под нос. - Имал личен разговор с "прекрасната Ма Рия-сан". Ха!
- Филия-сан, успокой се, Кселос не е направил нищо лошо засега.
- Къде отиде Зелгадис? Има доста да обяснява за черупките от драконово яйце...
Трите погледнаха в посоката, в която се бе отдалечила химерата и го видяха да стой недалеч и да спори с Лина. По-точно Лина явно беснееше, а Зел стоеше скръстил ръце. Малко зад тях Гаури седеше на земята сред наръч големи листа и майстореше нещо. Лина започна да мърмори нещо под нос, като постепенно повишаваше глас:
-Lord of the Darkness and the Four Worlds, I call upon you, grant me all the power that you possess! - амплифаерите на китките, врата и кръста и заблестяха с червена светлина, - Darkness from twilight... - лицето на химерата доби сивкав отенък и той заотстъпва назад.
- О, Цейфиелд! Трябва да я спрем!! Тя ще го убие!!! - изписка Амелия.
- ... crimson from blood that flows; buried in the flow of time... - Кими се втурна към Лина - ... in Thy great name, I pledge myself to darkness! Those who oppose us shall be destroyed by the power you and I possess!... - в момента, в който застана между нея и отстъпващия Зел, Лина изкрещя - DRAGON SLAVE!!!
Ударната вълна помете всичко, полуразрушеният храм престана да бъде полу- и полетя към облаците, всичо бе залято от ослепителна светлина. Чу се тътен и когато пушекът се разнесе, оцелелите стояха на ръба на огромен кратер, който бавно се пълнеше с вода.
- 7,3 по Рихтер - доволно отбеляза Господарят Ли. - В какво състояние е личният състав?
Всеки потърси с поглед другарчето си. Гаури невъзмутимо продължаваше заниманията си с листата, Филия и Ая гледаха втрещено, Кселос и Ма Рия бяха замлъкнали и също гледаха стреснато Лина, една купчинка пръст се надигна и се превърна в солидно разтресена химера. Очите на Амелия отново се бяха втечнили:
- Лина-сан! Как можа! Ти уби Кими-сан! Мир на праха й.
- Ако е хартисало толкова много - изкашля се Зел, някак омърлушено.
- Зелгадис-сан!!! Тя ти спаси живота!
- Хайде сега, Амелия, нейна си е вината, че се набута пред мен - нервно каза Лина. - Зел ще ми отговориш ли сега за какво открадна от мен? - обърна се тя към химерата, пропускайки възмутеното "Лина-сан" на Амелия.
- Това е заплаха за мира и благоденствието на света! Зелгадис-сан сигурно ги е взел от съображения за сигурност - се чу откъм кратера. - Не е хуманно да се използват такива заклинания!!! Някой може да пострада сериозно! - Всички се бяха вкаменили метафорично, освен Зел, който си беше такъв по принцип. - И няма ли някой най-стене да ми помогне да изляза от тази дупка! Това нещо е дълбоко. И се пълни с вода. И има червей! Препечени.

***

Няколко минути по-късно всички седяха до новообразувалото се езерце и наблюдаваха как възмутената Лина обикаля около Хисаката, която невъзмутимо си решеше косата и продължаваше да каканиже за "заплахи за мира". Лина започна да се изнервя:
- Казвай как така оцеля? Какво си? - опита се да забие поглед в очите й, но успя да забие нос някъде малко над пъпа на въпросната, чиито балкон надвисна над главата на дребничката магьосница. Изнервена от резултата Лина промърмори едно "Levitation!" и се издигна на нивото на малко стреснатите кафяви очи. - Казвай какво си веднага!
- Ъъъ... Ами човек съм - нервно отговори Кими и подръпна яката на роклята си.
- Не ме баламосвай. Никой човек не може да оцелее от това, дори и Гаури! Нямаме нужда от още едно мазоку! - Ма Рия и Кселос се задавиха. - Кселос ни е достатъчен! Сега се телепортирай обратно откъдето си дошла, разбра ли ме?
- Ама аз не мога да се телепортирам! И магии не мога да правя - заоправдава се нарочената за мазуко. - Мога да пея и да танцувам.
- Не ме баламосвай казах! Покажи си истинската форма!
- И-и-истинска ф-форма л-ли? Т-това ми е и-истинската ф-форма. Аз съм ч-човек.
- Остави я, Лина-сан - намеси се Кселос. - Тя е жена. - "Жената" се изкикоти нервно, - щях да усетя ако беше мазоку не мислиш ли?
- Я да млъкваш, намагоми - наостри опашка Филия. Тикът на бузата на намагомито отново се появи и той отвори уста...
В този изпълнен с напрежение момент въздухът дипломатично бе разпорен от пилещ смях, който предизвика вълни по повърхността на езерото. Откъм градчето се появиха Нага и Мартина.
- Лина, отново бягаш от мен! ААА-ХАХАХАХАХАХАХАХАХАА! - очите на Грация се разлюляха и събраха другите очи на Ма Рия и Кими. - И земетресения пращаш за да ме спреш. Но не можеш да спреш най-великата, най-красива и способна магьосница в целия свят! Ааааа-Хахахахахахахахаха!!! - отново разтресе очи тя.
- Хайде да тръгваме. Огладнях - не й обърна внимание Лина. - Казах "ДА ТРЪГВАМЕ"!
Лининият вик сепна Хисаката и Ма Рия, които явно бяха хипнотизирани от смеещите се очи и те се размърдаха. Гаури надяна призведението си и понечи да последва Зелгадис, който се отдалечаваше в посока градчето.
- Гаури! Медузоподобен идиот такъв! Какво си навлякъл?
- Ами нали знаеш, че... Трябваше да се прикрия, Лина!
- Кисело мляко вместо мозък! Точно с поличка от листа ли?
- Ама, Линаааааа...
- Проклета да си, Лина Инверс! - намеси се Мартина, драматично протегнала пръст към небето, от което точно върху нея се стовари един доста тежък пътен сак.
- А, багажа ми! - изчурулика Кими, нарами го без усилие и се присъедини към групичката, търсеща гориво - било то течно (Нага и Ли Као) или твърдо (всички останали)...
Colonel
Time Master
Posts: 33
Joined: Wed Sep 10, 2003 10:31 am
Location: Бургас

Post by Colonel »

Изведнъж всички дочуха свистящ звук. След секундаот небето се появи странен обект, който се движише с доста голяма скорост към групата. Лина извика:
- Пригответе се! - повечето я послушаха, като изключваме Гаури, който гледаше втренчено в "нещото", което се доближаваше.
Тряс!!!! Голям каменен съркофаг се стовари на метър от Гаури.
Всички гледаха втренчено в НПП (неиндентифицирания паднал предмет). След малко вратата на съркофага се отвори и от него се изсипа купчина пясък. От тая купчина пясък започна да се сформира доста едра мумия.
Image
Мумията отвори очи и погледна странната група.
- Мммммммммм......- голямото чудо се протегна и от него изпада малко пясък.
- Привет мъдри живи създания!!!
- Аз се казвал Амумис. Аз имал добри намерения. Ще извините мен за това говорене, ама съм спал около 3000 години.
FiliaUlCopt
Posts: 7
Joined: Sat Dec 06, 2003 11:29 pm
Location: София

Post by FiliaUlCopt »

Никой от групата не помръдна.Или поне почти никой.Изключението се наричаше Кими.Тя веднага се втурна към мумията и възкликна.
-Господин мумия,не искам да се налагам,но тоалетът ви е ужасен!!
Но спокойно,няма причина за паника!Мисля,че тук някъде сте се намерят нови бандажи!!!-И започна ентусиазирано да претърсва раницата си.
-Колко мило,човек!-Зарадва се мумията и се остави в ръцете на разкрасителката.
Лина,преждевременно съвзела се от шока,си правеше сметки.
-Дракон,мазоку,медузен мозък,химера,2 принцеси,2 дразнителки, пияница,шизофреничка,хлапе и червенокоса...жена.О,това ще излезе скъпо!!!-Лицето и придоби злорадо изражение,когато се замисли колко да иска на човек за ден престой в близост до нейната особа. Прекъсвайки разсъжденията си Лина подкани всички да я последват и тръгна към селото.
-Виж Филия-сан,той изглежда точно като теб!!-Изчурулика Кселос, обръщайки се към блондинката.Тя обаче по някъква странна причина в момента не бе в състояние да отговори.Защо?Беше в страната на сънищата,под тежестта на огромния саркофаг.Кселос се спусна да я огледа по-отблизо и оглеждайки я се засмя неудържимо.Филия се измъкна бавно изпод саркофага,седна на земята и надигна бавно глава.Тя видя Кселос,реещ се над нея и когато той случайно я погледна,очите и светнаха.Мазокуто се строполи на земята и се ококори срещу големите сини очи насреща му.
-Кселос...-Промълви Филия и мазокуто потръпна,чувствайки отвратителната вълна от чиста любов,изпратена от драконката в негова посока.
Amelia
Warrior of love and justice
Posts: 1222
Joined: Fri Sep 19, 2003 11:16 pm
Location: София
Contact:

Post by Amelia »

Накъде е тръгнал светът, Воле? - мърмореше Ли Као, някъде около час след гореописаните събития. Цялата тайфа се беше завърнала в странноприемницата, в която пренощуваха. Малкото пространство беше абсолютно претъпкано. Хора от всички части на града се стичаха да гледат случващото се, блъскаха се на вратата, настъпваха се по мазолите и проточваха шии. Между зяпачите, дошли да погледат сеира, циркулираха с мравешка бодрост предприемчиви продавачи и предлагаха "съвсем пресни наденички, гарантирано само от месо". Една странична вратичка се отвори, оттам излезе човек с измъчено лице и помаха към най-близкият от тях. Пошушна му нещо на ухото, после, олюлявайки се, се прибра в сградата. Малко след това вратичката отново се отвори и погълна събралите се пред нея наденичари.
Вътре очевидно наближаваше Апокалипсисът. Всичката работна ръка на заведението беше впрегната да извозва храна към и празни чинии от малката гостилничка. От нея се разнасяха чудовишни звуци - ръмжене, мляскане, преглъщане, стенания, оригване, хриптене, приглушен одобрителен вой от качеството на храната и вездесъщи поръчки за "ОЩЕ", раздавани със заповеден тон и пълна уста.
Ма Рия се хранеше...
-Божичко! - втрещено изкоментира Лина. Останалите не намериха сили дори за това. Всички гледаха към масата, на която се беше разположила огромната червенокоса жена, в чиято паст потъваше цялата последна реколта на градчето. Един ужасно уморен слуга внесе поредния огромен поднос и залитайки го постави пред нея.
-ОООООООООООООООООООООООО - изцвили с фалцет Ма Рия - Какви прекрасни наденички! Съвсем пресни! И гарантирано само от месо! - след което безмилостно ги погълна. Околното множество, запознато с кошмара на местната улична кулинария потръпна и леко посивя. - ОЩЕ! - изкомандари женската планина пред тях.
Скоро от околните кръчми се понесоха нови потоци храна. Целият град беше призован да помага.
-Лина - успя да направи кратко включване Гаури - Тази те бие по всички параграфи.
Лина се опита да го халоса, но поради липса на място ударът и беше доста смекчен. До нея Ли Као потъваше в лошо настроение, тъй като никой не го обслужваше. На всичкото отгоре онова ужасно женище успя да излочи пред очите му цялата изба. Без да сподели със събрата дори една жалка десет-литрова каничка!
Мумията се обърна към седящата от едната й страна Филия:
-Тя винаги ли правил така?
Филия не отговори, защото хипнотизирано гледаше какво става. И имаше лошо предчувствие. Мумията сви рамене и продължи умилкването си около другата си съседка, Нага:
-Аз много искал тебе за наложниц!
Нага обаче също не го възнагради с отговор.
Амелия седеше до Зелгадис. Очите и на двамата изразяваха потрес. По челото на Зел бяха избили малки капчици, вероятно със силициева природа.
-Къде го побира? - зачуди се принцесата.
Зел само сви рамене. Случващото се го устройваше, тъй като поне за момента:
а) никой не го зяпаше втренчено
б) никой не му задаваше неудобни въпроси за случилото се в храма
в) така и така вече беше сторил каквото трябваше, договорът беше подписан, нямаше връщане назад, така че Ма Рия можеше да прави каквото си поиска.
Стреснатите възклицания около него го извадиха от мислите му. Той погледна бързо към затрупаната с чинии маса. Там се случваше нещо необичайно. Червенокосата жена беше станала още по-огромна. Тя растеше, раздуваше се, деформираше се. Хуманоидната й форма започна да размива очертанията си. Наоколо стана горещо като в пещ. Ужасената тълпа се юрна към вратата блъскайки и тъпчейки попадналите на пътя й индивиди. Зел скочи на крака:
-Бързо - провикна се към останалите на масата. - Да се махаме оттук.
Лина вече беше протегнала ръка към тавана и от нея таман се търкулваше огнено кълбо. Таванът и покривът се разлетяха, оформяйки голяма дупка, през която, с помощта на обединените магически сили на Лина, Зел, Амелия и Филия, цялата групичка беше пренесена в безопасността отвън.
Потокът от хора, изтичащ от сградата изведнъж секна. Мястото почти опустя, като се изключат наш'те хора, собственикът на постройката и най-заклетите сеирджии-екстремисти. Затова и не бяха много тези, които видяха как дървената къща просто се изпари с тихо съскане в бялата жега, излъчваща се отвътре. На мястото й остана огромен огнен глобус, който бавно се разширяваше, поглъщайки и съседните постройки. Ослепителната светлина започна да губи интензивността си и вече позволяваше към нея да се гледа.
-Какво е...това? - прошепна Лина
В кълбото се мяркаха бледите очертания на гигантски огнен дракон. То поплува малко над кратера, който представляваше всичко останало от малката странноприемница и изведнъж започна бързо да се свива. Когато съвсем изчезна, на неговото място стоеше възголям, чисто-гол индивид, в цялата си космата прелест и гърлено се смееше.
-Г-ГААВ??? - изкрещяха в един глас Лина и Амелия.
-Ето че пак се срещаме, Лина Инверс. Кой би предположил... - сините горящи очи, се вторачиха в дребничката магьосница с насмешка.
Лина стисна юмруци. Гаури хвана здраво меча си, а Амелия се приготви мигновено да направи Ра Тилт.
-Как? Нали Фибризо те уби!
-ХАХАХАХАХАХАХА - отметна глава и пусна смеха си на воля Гаав - Фибризо не е Lord of nightmares. Той никога не е бил достатъчно силен, за да ме заличи. И ето че се върнах. Благодарение на ето това тук приятелче. - и той посочи към Зелгадис, който стоеше настрани със скръстени ръце. След което в очите му лумна циничен пламък. Гаав подигравателно имровизира реверанс и изписука фалцетно:
-Какво ще желаете, господарю Зелгадис? - и отново се разсмя.
-Господарю? - Лина се обърна и погледна Зелгадис. В гласа й прозираше огромна тревога, когато зададе следващият си въпрос:
-Какво си направил, Зелгадис?
Някъде наблизо Амелия изпищя.
И изведнъж най-неочаквано сиянието около Гаав изчезна и той изпсува:
-Мамка му! Изхаби се!
-ОХООХОХОХОХО - изникна и Нага отнякъде. - Тя застана пред Гаав, който сега вече беше добил истинският си вид и ръст и се вторачи в разкошния мъжки екземпляр, който той всъщност представляваше. - Кой е приятелят ти, Лина?
Лина sweatdrop-на, а Гаав се сети, че е гол, ухили се безсрамно към зяпащата го тълпа и с малкото останали му сили отвори проход и се телепортира.
-Яре, Яре - беше коментарът на Кселос, който изникна от нищото по неговия си начин - Явно нашият добър стар познайник още не се е възстановил напълно. Смъртта често е уморително занимание, нали, Амумис-сан? - и се ухили към леко поопърлената мумия.
-Гаав? - обърна се разтревожено Филия към Лина - Това ли е господарят на Валгаав, за когото той искаше да отмъсти?
-Да, Филия-сан - намигна й мазокуто - Това беше точно Ма Рию Гаав - демоничният крал на драконите. Можеш като се върнеш в къщи да се похвалиш, че си виждала Негова светлост.
Лина зяпаше пространството, доскоро заемано от Гаав. След малко зарови пръсти в косата си и избухна:
-АААААААААААААААААА, Ма Рия, my ass!!! Подигравал ми се е от самото начало! Знаех си, че съм виждала проклетите му очи някъде! - след, което се обърна към Зелгадис - ЗЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЛГАДИССС!
Ставащото пред очите й я накара да вдигне вежди:
-Амелия?
Амелия седеше и гледаше втренчено каменният обект насреща й. След малко той не издържа:
-Какво зяпаш, Амелия?
-Нищо - студено отвърна принцесата - Търся седемте разлики.
-Моля? - обърка се Зел.
-Седемте разлики. - обясни му тя с непривичен за нея цинизъм - Между тебе и Резо.
Зелгадис го втресе от чутото. Обвинителния поглед в очите насреща му го изкарваше от равновесие. Опита се да си върне хапливостта в гласа:
-Какво ли разбира...-беше грубо прекъснат от една амплифицирана VISFA RANK плесница.
-Много добре те разбирам! - сопна се Амелия. - Наскоро ми се наложи да постоя в твоето тяло, ако си забравил! - гласът и затрепери - Разбираш ли какво си сторил изобщо? Как очакваш който и да е от нас да те оправдае! Що за егоизъм е това твоето? УМРЯХА ХОРА! - и тя посочи към кратера зейнал след появата на мазоку-лорда. След това справедливият пръст се насочи към гърдите на Зел - Не помниш ли, че той едва не те уби? Едва не уби всички ни! Поставяш света в огромна опасност! - пое дълбоко въздух и съобщи - Справедливостта в мовто сърце абсолютно не може да допусне това! От този момент нататък, въпреки всичко минало, ние сме врагове! - и тя се обърна и побягна нанякъде, за да не видят сълзите й.
На близкото възвишение стояха две фигури - Гаав и Кселос - и се взираха в ставащото долу. След малко Гаав отвори портал, хвана Кселос за вратлето и го запокити през него. След което отново се втренчи надолу и изсумтя:
-Така ти се пада като ме подяждаш!
Долу положението се влошаваше. Лина беше решила, че някой трябва да умре. Гаав погледа, погледа и се ухили:
-Явно е време за работа. - след което изчезна и се материализира точно зад Зелгадис, чийто живот в момента ставаше още по-шибан. - Хайде шефче. - изхили се презрително той, сграби Зел за рамото и изчезна нанякъде с него.
I wish to plead incompetence.
Locked