Опит вече няма но е оставен за да имате на идея какво е било преди.
Първа Част
Ver Lark
----------
Спокоен слънчев ден в кралство Сейлун. Столицата със същото име блажено е опнала сгради под топлите лъчи на слънцето. Температурата едва пада под тридесет и пет градуса, и дори мухите избягват да жужат, та камо ли да се блъскат в прозорците по обед. Ленива мараня е надвиснала над снежнобелите градски стени с формата на шестограма. Жива душа няма по каменните площади, нагряти здраво под неспирния пек. Лято. Тънка опашка народ се ниже през огромните градски порти по посока централния площад. Дори и фонтаните едва едва църкат и май струите се изпаряват преди да цопнат.... Я пак?
Централният площад е препълнен от народ, потящ се под ярките лъчи на слънцето. В единият му край е издигната дървена платформа, над която се развява белият флаг на Сейлун, окичен със златния флаг на Сейлун. На платформата е импровизирана малка катедра (да го кажем маса) а на нея се опира огромен тип и бърше потта си. Масата пък се огъва под тежестта му. И е мокра. Народът го гледа един вид влюбено...
Човекът е мустакат и определено огромен, би ногъл да бъде оприличен на казак, стига тук да имаше нещо като казаци. Името му е Филионел и е коронованият принц на Сейлун. И точно днес той е решил да изнася реч - относно справедливостта, има ли тя почва у нас и как да бъде приложена на практика..
Amelia
----------
Зад косматия великан стои малко очарователно създание с такъв поглед в очите, който би докарал еквивалентът на рак на панкреаса на някое случайно преминаващо мазоку. Това е Амелия, принцесата на Сейлун и дъщеря (?!) на гореописания индивид...
Ненадеен бурен смях, излял се от нечии гърди, успя незнайно как да удави дрезгавия глас на негово кралско величество по средата на един особено важен пасаж, посветен на добродетелите, които трябва да притежават всички, които искат да се борят с неправдата. Тази брутална безочливост изтръгна от лоното на тихото и безоблачно обожание младата принцеса и очите й се изпълниха със справедлив гняв към злодея, осмелил се да прекъсне царската оратория. Тя завъртя глава в опит да намери най-подходящото място за изнасяне на реч в защита на бащините тези и след като фиксира желаната точка, се отправи непоколебимо към нея. Тази точка беше най-високото място наоколо, откъдето можеха да я виждат всички, а именно върха на големия бял пилон, на който се развяваше флагът на Сейлун. След продължителна борба с гладката повърхност, под лъчите на бащината любов и гордост, струящи от очите на принца, Амелия най-накрая успя да се добере до топчестия връх на пилона. Тя насочи пръст към засрамения нарушител и точно когато щеше да го удави в словесния поток на правосъдието, един внезапен порив на вятъра завъртя флагът на Сейлун и плесна изненаданата принцеса през коленете...
XP: 4
Daron
----------
Съществото от който идваше наглия смях беше нисък човек с кафява коса стигаща до раменете му и рошава брада.Бузите на човека бяха румени,явно беше пиян.Той отвори уста и от нея излезна още от този звук който трябваше да се смята за смях.Останалите жители го изгледаха ядосано,но не направиха нищо...Изведнъж зад наглия дребосък се чу леко ръмжене и се появи двуметрово същество-зверочовек,смесица между пума и прилеп.Свивайки крилата си той сграбчи пияния дребосък за раменете и с лекота го замъкна до катедрата казвайки на принца:-Мисля 4е този нагъл дребосък създава проблеми...
XP: 2
Ver Lark
----------
Принц Филионел ел ди Сайлун (накратко Фил) тъкмо бе насочил Справедливият си Пръст приблизително в посока хълцукащия звук, когато източника му внезапно се премести в по-близката околност. Огромните му вежди се намръщиха подобно на прииждаща буря. Стражите повдигнаха копия и се приближиха към двойката звяр-хълцаща топка. Официалните гости - дузина свещеници от множеството сайлунски храмове, един-два краля и купчина принцове, леко се отдръпнаха назад и започнаха да шушукат помежду си. Фил вдигна ръка нагоре, все така сочещ с пръст. Най-близките леко се свиха в очакване на справедливото възмездие...
- "ДАААААААА!" - извика принца. По лицата на стражите се изписа недоумение.
- "Ето как се държат истинските радетели на справедливостта, хахахахаха!" - продължи след малко и изпадна в буен хилеж.
Daron
----------
Звярят-полу прилеп,полу-пума погледна принца и отвърна:-Благодаря за комплимента,макар 4е не съм такъв защитник на закона.Името ми е Лешар и запитвам вас,какво да правя с този пиян 4ервей?-Лешар видимо отпусна ръцете си и пияния нехранимайко падна на земята-не можейки да се задържи...
Xellos
----------
Смехът на принца кънтеше нездравословно високо из площада. Отразяваше се от искрящите бели сгради отскачаше по ъглите и откровенно казано дразнеше. Тълпата съсредоточено гледаше към Фил и звяра пред него с надеждата смеха най-сетне да секне и да стане нещо интересно. Никой не видя едно черно петно да се мести от време на време по ослепително белите куполи и да разваля тотално загладената чистота. Петното се поспря на най-близката и удобна за наблюдение сграда и остана с формата на човек. Крайщата на черното наметало се развяваха полека от вятъра. Съществото се подпираше на жезъла си наклонило леко глава и с притворени очи. И с ехидна усмивка наблюдаваше събитията.
Daron
----------
Шумът на местните жители беше ужасно силен,перфектното прикритие за сянката катереща се по куполите на сградите...Но в последния момент тя направи грешка-стъпи накриво и една от керемидите се отдели от покрива.Падна върху един перваз и издаде драскащ звук...
По-долу още чакайки отговор от запотения принц беше пумо-подобното същество.Шумът предизвикан от керемидата беше слаб за нормалното човешко ухо,но явно достатъчно силен за слуха на Лешър.
Той обърна глава към мястото откъдето му се стори че идва звука,но не успя да го фокусира-един слънчев лъч беше достатъчно нагъл за да прикрие съществото върху покрива!Не искайки да предизвиква паника в тълпата той разпери крила и се надигна за да огледа по от високо покривите...
XP: 2
Ver Lark
----------
На покрива естествено нямаше почти нищо, с изключение на няколко заспали гугутки и Амелия, олюляваща се на върха на пилона недалеч.
- ЕЙ! - някой се изкряска - А стига вече с тая клоунада? Оставете човека да си каже приказката!
Гостите започваха нервно да се размърдват, а из тълпата се разнесе приглушено хихикане. Принц Фил стоеше с пръст, забит в посока небесата и изписана на лицето остра форма на недоумение.
- По същество.. - започна по-тих глас след леко покашляне. Шумът попритихна.
- По същество - продължи по-уверено стоящият до Филионел и се придвижи леко напред - Днес не е добър ден за световния мир.
Замислената реч се превръщаше в конфузна каша. Възползвайки се от озадаченото мърморене сред околните, вторият принц на Сейлун, Кристофър, се доближи до брат си и го сръга с все сила в ребрата. Фил невиждащо премигна. Вторият принц сви рамене.
- До нас достигнаха обезпокоителни новини. В съседен Кал-Маарт се забелязва повишено военно присъствие, противоречащо на подписаните договорености. Изглежда, обаче, кой знае защо архидукът не е в течение със събитията. Поради тази причина искаме...
Откъм Фил започваше да се разнася застрашително монотонно бълбукане, а лицето му придоби наситеночервен цвят. Аха и да изригне.. Кристофър прехапа за миг език и превключи скоростите.
- Организира се експедиция. Изгледите за търговия не са добри. Не се препоръчват пътувания. Това е всичко за днес, аз бях Кристофър, вторият принц на Сейлун. Останете с прогнозата за времето и спортните новини..
Двама стражници подхванаха под мишците вдървения Фил и го помъкнаха в посока двореца, докато Кристофър безуспешно се опитваше да сгъне протегнатата ръка. По лицата на всички започнаха да се стичат едри капки пот. В същия момент тълпата избухна в какафония от гласове. Амелия, успяла най-накрая да се закрепи на върха на пилона, зарецитира прочувствена реч с основни съставки Добро Държание и Изслушване на Събеседника и в добавка конска доза Справедливост. Фил пък се възползва от момента, за да избухне в серия неразбираеми словоизлияния. В явно неведение, примигващата из въздуха фигура избра чудесен момент да се материализира на около два метра над подиума. Откъм официалната трибуна се разнесоха писъци и една-две по-припадничави госпожици се свлякоха на земята.
Три секунди по-късно цялата трибуна се бе омела. Леко приземявайки на дъсчения подиум, лилавокосият успя само виновно да се почеше зад ухото и да промълви съчувствено:
- Oh, my...
В ръката си държеше свещенически жезъл.
Daron
----------
Тълпата се разбяга панически оставяйки катедрата празна.Лилаво-косия младеж разгледа площада по4есвайки се зад ухото и казвайки:-Oh,my.Облегна се на жезъла си и погледна към небето...
Там спускайки се идваше черният звяр който го беше забелязал предималко.Той кацна пред него и го огледа от пети до глава.Изръмжа тихо и го заговори:-По дяволите човече...О извинявай,но не съм виждал много от вашата раса наоколо.Но все пак-как можа да прокудиш цялата тълпа...А аз си мислех да вдигна тревога-смятах те за някой наемен убиец!
XP: 1
Amelia
----------
-...смятах те за някои наемен убиец и... - таман казваше хвъркатият зверочовек, когато беше прекъснат от шумното, лишено от всякаква грация приземяване по лице на Амелия. Тя обаче бързо се окупити, скочи, превъртя се във въздуха, падна по задник на земята, след това отново скочи...и за безкрайно учудване на всички наблюдаващи, най-после зае що-годе вертикално положение. След това намръщено насочи показалец към двамата разговарящи или по-точно към Xellos и каза отсечено:
-Ти!
Намръщената гримаса изчезна, но усмивката, която се появи на лицето й не можа да скрие недоверието, което тя изпитваше към нахиления тип:
-Xellos-san! Толкова време мина! Какво правиш тук? - Нахалният й показалец се премести към зверочовека - И кое е това страховито същество, с което говориш?
XP: 2
Daron
----------
...какъв е този страховит звяр с който говориш...Тези думи се врязаха в главата на Лешар като слон в стъкларски магазин.:-Този удар в земята наистина беше тежък!-се замисли зверочовекът.Той се "усмихна"доколкото една пума можеше да се усмихне и се представи:-Аз съм Лешар-зверочовекът...Идвам от ненаселения остров близо до планини Каатарт.Не представлявам никаква опасност за вас Milady.
Amelia
----------
При тази неочаквана любезност Амелия залитна и почти падна. След това, обръщайки мораво-червено лице към зверочовека тя изпелтечи:
- Аз, такова...съжалявам, татко винаги ме е учил да не съдя за книгата по корицата...
След като придоби нормалния си цвят тя протегна дружелюбно ръка и добави:
-Аз съм Амелия. Радвам се да срещна човек...ъ-ъ-ъ, извинявай, зверочовек, който се бори за каузата на справедливостта!
Ръцете и се свиха в юмруци, очите и придобиха маниакален блясък и тя изрева:
-Злодеи, пазете се, защото безстрашната армия на правдата ще ви изличи от лицето на света!!!
Почувства се леко некомфортно, тъй като докато произнасяше тези прочувствени слова, тя стоеше на земята и въобще, ама въобще не се беше възкачила на някое близкостоящо възвишение, а това, да си кажем правичката, силно противоречеше на кодекса на "Младите воини на правдата". Едно стенание откъснало се от устните на зверочовека пред нея я накара да се почувства още по-некомфортно - тя погледна към дясната си ръка и осъзна, че в нея държи леко премазания крайник на съществото, имало нещастието да се здрависа с нея точно в мига, в който тя изля справедливия си гняв.
След кратък sweatdrop тя се обърна към Кселос, който стоеше отстрани и с голям кеф гледаше сеира, насочи отново показалец към него и натърти:
-Но ти ВСЕ ОЩЕ не си ми казал какво търсиш тук!
XP: 4
Daron
----------
"В името на великия оракул-какво момиче!"Това си помисли Лешар когато забеляза"леко"изкривената си ръка:имаше чувството че кръвта му беше спряла...Но не искаше да си признае-все пак това беше царска особа,а и не искаше да се излага.
Хвана ръката на принцеса Амелия и внимавайки да не я нарани я махна от своя бивш "крайник",молейки се да не се среща отново с нея скоро...
XP: 1
Xellos
----------
- Ааамии просто минавам насам - усмивката стана една идея по широка и не толкова иронична. Разглеждам великолепната архитектура, макар че трябва да спомена със съжаление за слабата поддръжка на покривите.
- Прекраснааааа реч Принцееее - подвикна тои към отдалечаващата се групичка влачеща Фил. Подхилквайки се се обърна и кимна на звеочовека. - Аз съм не по малко изненадан да видя войн от Джунглите в Сейлун. - Такаа. Приятно ми е да си бъбря, но имам да разгледам още няколко произведения на заклинателната ви архитектурата. И с намигане и едно - до скорооо - изфиряса за миг като разтеглено черно петно. Амелиа пророни с въздишка. - Само това липсваше, дано мис Лина да е далече поне.
Daron
----------
Сянкaтa минaвaше през улиците със огромнa скорост и скоро я зaгубихa от поглед...След нея единствено остaнa прaхоляк и вдигнaти във въздухa листове хaртия и други боклуци.Товa явление ни нaй-мaлко не подплaши зaспaлите птици нaкaцaли по покривите.
Долу нa площaдa все още стояхa принцесa Aмелия и черния звяр.Жегaтa беше непоносимa и Лешaр избърсa потa от челото си.Чувствaше се неловко-зa първи път откaкто беше нaпуснaл домa си в джунглите му се случвaше тaковa нещо-дa седи сaм сaмичък нa огромен площaд със цaрскa особa...
Товa не беше ни нaй мaлко приятно зa Aмелия.Лешaр беше потен и миришеше кaто куче!Тя се опитa дa кaже нещо но видя сaмо извъртения врaт нa зверочовекът.Той гледaше пътя по който беше тръгнaл Кселос.След мaлко пумоподобното същество се обърнa и кaзa:-Не му вярвaм!Смятaм дa го проследя...Но първо искaм дa ви питaм нещо...
Учуденa Aмелия го гледaше с очaквaне което още повече притесни Лешaр...Той все пaк продължи:-Искaм дa ви питaм,бихте ли...Бихте ли...-в този момент Aмелия вдигнa вежди и го окурaжи дa продължи-Добре!Искaм дa ви питaм...Дa ви питaм-бихте ли се присaединили към мен нa еднa печенa гугуткa,знaм хубaвa рецептa!
Последчвaлото беше огромен Sweatdrop от стрaнa нa Aмелия...
Amelia
----------
Лицето на Амелия придоби нездрав пурпурен цвят, а очите й се изцъклиха в опит да си представи картинката - тя и Лешар, похапващи печена (слава богу) гугутка. Отвори уста и произведе следното нещо:
-Аз, а-а, ъ-ъ-ъ.. - с ужас установи, че скоро ще изчерпа гласните, затова преглътна и продължи - ами-и-и... - през ума й минаваха най-различни вариации на тема "принцеса, зверочовек, маса, кръчма, печена гугутка и дворцов етикет". Но понеже това беше все пак Амелия, достойна дъщеря на Фил (който очевидно беше най-толерантният индивид в историята на мирозданието) тя в крайна смека реши, че въпреки страховития си и злодейски вид зверочовекът срещу нея най-вероятно е добър по default. Фил, винаги подхождаше към хората с пълната увереност, че във всеки един от тях има заровена частица доброта (това, че понякога е необходима петролна сонда, за да бъде извадена въпросната частица наяве, го интересуваше съвсем малко) и въпреки дългогодишното постоянно доказване на противното, Амелия беше твърдо убедена, че баща й е прав. Затова, с известно усилие тя най-накрая спря да пелтечи и успя да сглоби нещо като нормална пряка реч:
-Ами, хъм, значи, имам друга идея. Защо не дойдеш в двореца? Там има достатъчно храна за всеки вкус. - Замалко в главата й се мярна образа на хранещите се Лина и Гаури и тя се поправи - Така де, почти достатъчно. Сигурна съм, че татко няма да се сърди. Ако те питат кой си, кажи, че си мой приятел. - В главата й отново се мярнаха образите на Лина и Гаури, този път придружени от Зелгадис. Дам, прислугата в двореца отдавна беше свикнала със странните приятели на Амелия. Не би трябвало да правят проблеми на Лешар. - Сега обаче трябва да вървя!
Обърна се и побягна към отдалечаващата се групичка с Фил в центъра, препъна се, падна по нос, стана и отново се затича. След малко вече крачеше до баща си и си мислеше: "Каква каша само...И какво прави Кселос тук? Архитектурни забележителности, как ли пък не! Какво е намислил пак?". Въздъхна горчиво. "Усещам, че се задават неприятности. Дано този зверочовек Лешар да успее да открие нещо повече"...
Xellos
----------
Кселос реши че няма смисъл да се телепортира (телепортация - черната му сянка се мярва разтеглена на място и след това ни следа от него- тст непроследяем е ако поиска) до другия край на града, и след като се отдалечи от площада се плъзна внимателно, като котка която да се оглежда от къде ще дойде ботуша по една от търговските улици. Господарката му както обикновенно го беше пратила без особенни инструкции, разчитайки на неговата дарба да импровизира и манипулира околните. Имаше известна доза истина в това което спомена на Амелия. Архитектурните заклинания бяха чужди и сравнително безполезни за расата му, тъй като Мазоку бяха не съвсем материални същества, а и нямаха кои знае какви проблеми да надделеят над подобни защити. Но законите и правилата в различните светове се променяха и факта че Зелас го изпрати да събере информация въху човешките начини на употреба на магия беше повод за усилен размисъл. Сейлун с всичките си защити изкушаваше съдбата и някои събратя на Кселос. Мазоку нямаха особена приварзаност към каквото и да е. Той просто ги броеше за малко по-опасни пионки. Докато чакаше фигурите да се наредят Кселос реши да се помотае из града и да поразмести няколко ключови тухли, с чисто научен интерес разбира се.
Daron
----------
...Кселос повървя още мaлко по улицaтa и зaбелязa две съществa-двa човекa.Единият беше с тяло покрито в брони от желязо,a другият беше женa в нормaлни селски дрехи-тя беше с русa косa и кефеви очи:предстaвлявaше крaсивa гледкa-явно беше женa нa стрaжникa.Зaмисли си дaли нямa дa имa някaкви проблеми с стрaжa и зa дa не рискувa се скри в сенките.Точно преди те дa го зaбележaт...
Някокло улици нaзaд объркaния Лешaр още седеше тaм.Беше му ужaсно горещо и реши дa си нaмери подслон-кръчмa или някaквa другa гостилницa.Отнaчaло вървейки бaвно той се зaмисли:-Кaкво ли беше товa нещо което принцесa Aмелия споменa?Зaмък-не му говореше нищо.Определено в джунглите нямaхa тaкивa екстри!-спря дa рaзмишлявa и реши дa потърси този демон Кселос...Нaмирисвaше му нa проблеми и не искaше дa нaрaни новaтa му "приятелкa"Aмелия...
Нaведе се и помирисa кaлдaръместия път зa неговaтa следa...Първия опит не беше много добър-нaгълтa се с прaхоляк.Опитa пaк нaдявaйки се че ще го проследи...
Ver Lark
----------
Търговската улица се пресичаше от множество по-малки пряки. Повечето от тях - закрити от безбройните сергии, образуващи пазар по цялото и протежение. Едва в края идваха портите към Затворения град, двореца и жилищата на кралските особи. Шумът естествено беше непоносим.
- Рибааааааа, прясна риба! Още мърда!
- Захарен памууук!
- Дзъннн... - звук от удар на метални пръстени заглуши за момент шума.
- Топлигеврецимоляяя...
- Рибааааа, прясна риба!
- Дзъннн...
Отвратително. Да се чуди човек как може да има нерви да мине баш по тая улица. Ето защо повечето съвестни граждани, отделящи грам внимание на нервното си равновесие и коензим Кю 10 предпочитаха да я заобикалят.
- Дзъннн...
Нещо куцаше. Амелия продължи да бяга ентусиазирано с инерцията на Бен Джонсън по 100-метрова права по посока двореца и тати Фил. Но май нещо не се придвижваше като хората.
- Дзъннн...
Съвсем се омаза. Лишар се опитваше да пробие малко път през въздуха, замязал на маджун. За момент притъмня. Хората се стопираха на място подобно на статуи. Между тях бавно и величествено си пробиваше път висок, облечен в бяло тип с фигура на културист. От време на време разбутваше хора-статуи с дългата пръчка в ръката си. Най-накрая достигна борещата се с гъстия въздух Амелия.
- Внушително. - измърмори задъхано. Не е лесна работа да разбутваш разни омекнали хорица - Исках да предам почитанията си на Негово Височество, но изглежда малко съм позакъснял.
Човекът се усмихна някак тъжно. Погледът му се рееше някъде над Амелия, все едно не я виждаше.
- Така или иначе, бъдете така любезна да му предадете това... - в ръката му лежеше малка кристална статуйка, изобразяваща Господарят на Огнените дракони.
Xellos
----------
Кселос с блаженна усмивка завърши последните си изчисления и сизрайение на котарак излапал току що чужда купичка мляко се настани да пиине нещо разхлаждащо в малка гостилница. Афинитета му към драконова магия го накара да настръхне изведнъж, някъде наоколо имаше мощно заклинание. Разбира се за него не беше проблем да го неутрализира. Около него се очерта лек черен ореол и той се насочи предпазливо към източника. От безопасно разстояние с полуоторени очи видя Дракона и Амелия. Излъчването на статуята, която си размениха го накара до отвори още по широко очи. Изведнъж усети повика на господарката си и се изпари от стола, Сейлун и измерението за секунда.
Daron
----------
Амелия пое малката червена статуя и я разгледа с лубопитство-тези две действия вече бяха възможни тъй като въздуха прие нормалната си форма.Мазутения цвят си отиде..."Слава богу"си помисли Лешар и застана на колене опитвайки се да поеме въздух...Той беше попадал на много магйоснически проклятия но това беше много неочаквано!
Между временно жителите продължиха нормалните си дейности на пазара-сякаш нищо не се беше случило...
Amelia
----------
Амелия вдигна зашеметен поглед от странния атрибут в ръцете си и с известно закъснение успя да избълва лавина от въпроси, съдържащи всички познати въпросителни местоимения в езика. След няколко секунди обаче установи, че каквото и да е било, съществото, което и даде статуйката вече го няма там. Тя въздъхна и се почеса учудено по главата, което обаче не й помогна да намери отговорите, които търсеше. Припомни си звука от удрящи се метални пръстени и потръпна от ужас - "Бр-р-р, само дано да не е той отново...За Бога, колко клонинга има този човек?"
Потънала в мрачни мисли, тя отново погледна статуетката в ръката си и си каза -"Е, не ми остава кой знае какво, освен да следвам инструкциите на непознатия. Трябва да дам това нещо на татко? Така да бъде!"
И тя тръгна бавно и замислено по посока на двореца.
Clio
----------
- Аааа, Линаа, не мисля, че това ще ми стигне... - някак успя да измрънка висок глас сред шума от настървено мляскане и тъпчене с вкусни ястия, придружено от стържене на изпразващи се със страхотна скорост чинии. Последвалото задавяне на събеседницата му позволи на Гаури със светкавично движение да си чопне последното останало кюфтенце в сос. Това му спечели силен удар в стомаха, придружен от гневно ръмжене.
- Никога, НИКОГА повече не го прави! Ясна ли съм?! Колко пъти ще ти казвам, че да използваш думи като "мисля" може да докара хората до стрес!
Гаури объркано се извини, докато се почесваше неразбиращо по главата. Накрая сви рамене и се нахвърли с подновена страст на току-що донесените нови плата.
След около 20-тина минути, блажено отпуснати и със задоволен апетит, Гаури и Лина седяха около отрупаната с планини от ометени до шушка чинии маса.
- Изглежда площадът се е поизпразнил - каза магьосницата след поредната доволна въздишка. - Нетипично е за принц Фил да приключи само за четири часа някоя своя реч...
Гаури не считаше за необходимо да отговаря. Не че и знаеше какво да каже... Затова остави Лина да продължи разсъжденията си:
- Явно нещо е прекъснало важното събитие. - събеседникът й все още гледаше отнесено и незаинтересовано. - Мисля, че е време да се намесим. Да отидем да поздравим Амелия! - внезапният й изблик на енергия винаги успяваше да го изненада. Тъй като не успя да се ориентира навреме и не реагира достатъчно бързо, беше повлечен след нея от учудващо силната й хватка около дрехата му.
Двамата се втурнаха през вратата на малката спретната кръчма, в която бяха спрели да похапнат, огледаха се набързо и се насочиха към двореца, през чиито порти тъкмо изчезваше процесията на принца. Зад тях кръчмарят се разкрещя да се върнат и да му платят, но те вече бяха доста далеч и явно не го чуха...
Daron
----------
Амелия тегли един спринт между сергиите и скоро се изгуби от погледа на Лешар.Той се опита да я спре,но беше хипнотизиран от мириса на риба.Потърси малко монети в стария си панталон и извади копче и две медени стотинки.Хипнозата отново се прояви и той със втренчен поглед стигна до сергията.Там го чакаше изгърбен и плешив мъж без едно око-с превръзка.При вида на "монетите" той изруга нещо,изплу се и опръска част от стоката...Това не спря звярът и той пое вмирисаната риба.Инстинктът в него надделя,той я захапа и започна да се въргаля по улицата със силни мяукания...Гротескната сцена продължи няколко минути ,след което под виковете на хората,че се блъскал в клиентите той продължи по улицата през която мина принцеса Амелия.
След наколко минути той стигна до странна картина-хан пред който седеше дебел мъж в престилка,който викаше:"Ма'а ви стара-върнете се веднага" и гледаше мъж и жена който тичаха викайки:"КЪМ ЗАМЪКА"...Това ентусиозира Лешар и той ги последва към една огромна сграда...
Ver Lark
----------
Лешар с мъка следваше ентусиазираната двойка, пък и тълпата не му позволяваше да разтвори криле. Добре че повечето се отдръпваха пред нелицеприятната му фигура, сега убедително смърдяща на развалена риба, иначе отдавна да ги е загубил от поглед.
Преминаха над малка рекичка по каменен мост, от другата страна на който се извисяваше поредната сейлунска вътрешна стена. Пътят преминаваше през единствената, но за сметка на това огромна порта в нея. От другата и страна пък имаше площад. От три страни се разполагат крилата на двореца на коронования принц.
- FIREBALL!!!
Няколко стражи вече се въргаляха в димящи купчинки и тихо пъшкаха.
- Лина...
- Да, Гаури?
- Мисля... - Гаури направи задълбочена пауза в резултат на задълбочена дейност.
- Ти мислиш???
- Исках да кажа, че Фил едва ли ще остане особено доволен...
Лина вдигна рамене.
- Следващият път може и да ни ПОКАНИ на обяд
Amelia
----------
FIREBALL! изкрещя някакъв глас и последва експлозия, при която Амелия, която и при стандартни условия трудно се закрепяше права, отхвръкна и се тръшна на земята.
-Кой?Къде?Какво? - питаха хората наоколо
Амелия се вдигна от земята и си изтупа коленете (и задника, само че това не се споменава, понеже принцесите не правят така). През входа на двореца вече бяха започнали да навлизат леко опърлени стражи, които пищяха от това че броните им парят. Всички се движеха целеустремено към декоративното езерце в средата на залата за приеми. След малко се чуха цамбурвания, съскане и лека, освежаваща мъглица плъзна наоколо. Чуха се и няколко облекчени въздишки.
Облекчението всъщност заля всички, защото други земетръсни експлозии не последваха. Само Амелия бърчеше вежди и си говореше сама:
-Тя ли е? На нейния глас приличаше. Всъщност това, което стана е съвсем типично за нея...Ами, така или иначе, за да се уверя трябва да проверя както казва татко...
И тя се отправи към изхода, където се сблъска с един нов fireball, този път от плът и кръв...
Lina Inverse
----------
-АМЕЛИЯ-Я-Я! - изкрещя Лина, ухили се до уши и прасна в щастливо приветствие Амелия по гърба. При това Амелия, придобила значителна начална скорост се вряза точно в ръцете на влизащия Гаури, който я хвана за раменете и я закрепи на земята. Амелия стоеше и гледаше изцъклено напред, което ще рече в посока противоположна на Лина. Гаури я хвана и я завъртя на 180 градуса. Амелия продължи да си гледа по същия начин, но този път в полезрението й попадаше и викащата червенокоса магьосница.
-Амелия!
Принцесата бързо дойде на себе си, когато видя ръката на Лина да се вдига за ново миролюбиво потупване по рамото.
-Л-л-лина-сан!
-Амелия! - Лина се намръщи - Така ли се посрещат стари приятели? Нещо не виждам огромни трапези с вкусно похапване за гладни бродници като мен и Гаури!
-КАКВО СТАВА ТУК? - проехтя гласът на принц Фил и Лина примигна. След това се обърна и халоса принца по главата.
-Трябваше ли да се промъкваш така?!! И НЯМА НУЖДА ДА МИ КРЕЩИШ В УХОТО, ЧУВАМ ТЕ ПРЕКРАСНО, БЛАГОДАРЯ!!! - продължи тя като разтърсваше нещастния принц.
-Лина... - започна Гаури-той все пак е владетеля тук, нали знаеш...
-Вярно че беше така - Лина пусна яката на Фил, който се свлече като мокро пране на земята и след това пак скочи на крака - Как е, принце? Как е животът?
Амелия атакува отривисто от другата й страна:
-Лина-сан, Гаури-сан! Какво правите тук? Къде се загубихте толкова време? Виждам, все още сте заедно. Кселос е в града, между другото. Знаете ли? Знаете ли какво търси тук? Нали не сте вършили нищо злодейско, докато ви нямаше? Иначе татко няма да ви позволи да останете в двореца. И къде е Зелгадис-сан? Да сте го виждали скоро? А случайно...
-Ой, ой, ой, Амелия, дай едно по едно. Скитахме се насам-натам и..- Лина съзря статуетката в ръката на Амелия - Я-я-я, какво е това???
Volkos Lark
----------
- Какво ли? огромният юмрук на принц Фил се стовари върхо голямата дъбова маса и тя изскърца жално, а съдовете по нея подскочиха. Една чиния направи победна обиколка на плота и триумфиращо финишира с тройно салто с винт върху каменния под.
- Това е спомен от една група, която посмя да използва черна магия тук, на тази свещена земя, в самото сърце на Бялата магия. И не само нахлуха в двореца ми, но избиха и част от стражите ми. Това естествено не им се размина така.Справедливостта беше наложена, естествено, не със сила - добави усмихнато и кимна на Лина - както знаете, ние спазваме принципите на ненападение и пацифизъм. Тъй като ни бяха дошли на гости макар и неканени ние им показахме добротата на моята Ръка, даваща безплатна храна на бедните. - С последните думи Фил стовари дланта си върху масата, която се разцепи и храната падна на пода. Звукът на счупените съдове съпроводи гласа на принца на Сейлуун към коридора, но понеже не можеше да поддържа темпото на мощния рев се спря и изчака самотно идването на Вечната Тишина.
Daron
----------
Наистина беше невероятно-успяваше да ги надуши през силната миризма на херингата с която се беше заситил...Същност той ги следваше с глава приведена към земята за по голям ефект.Това му вършеше работа в началото но след като стигна малкото мостче и рекичката направи салто цопвайки в "синята пътечка"...Макар че мразеше водата това му се отрази доре в тази адска жега!
Продължавайки по пътя си той стигна до вътрешната стена и отворената порта.Влезна и го посрещна втора стена-от миризми...Като цяло миришеше на пот,но също и на препържена риба.По плочестия площад имаше огромни черни петна влачещи се напред към една от вратите...
Виждайки че никой не го спира Лешар се прекрачи вратата и зацепи по коридора...
Lina Inverse
----------
-Черна магия в Сейлун...-каза замислено Лина - Тези момчета трябва да са били или много смели, или много глупави, или и двете, за да сторят такова нещо тук, където силата на черните заклинания е толкова понижена. Убили са стражи, казваш?
-Да - отговори с горчивина в гласа Фил.
-С черна магия?
-Да...
-Хм-м-м...Дори на най-могъщите черни магове би им било трудно да използват смъртоносни черни заклинания тук. Което значи, че тези същества са били много, много силни. Лошо! Но защо ти пращат тази статуетка? Какво искат? И защо точно господарят на огнените дракони? Та драконите не се занимават с черна магия! Имам лошо предчувствие за цялата тази работа. Нещо много силно се е размирисало тук!
При тези думи Лешар, който от известно време се криеше в сенките и подслушваше, се сепна и заозърта. Възможно ли е миризмата да идва от него? Нали се къпа в реката? След няколко секунди прозрението, че червенокосата особнячка използва метафора, го удари силно по главата и той се отпусна...само, за да бъде неприятно изненадан от пронизителния писък на Лина, която успя да забележи мърдащият му в тъмното силует.
Amelia
----------
-По дяволите! - изруга през стиснати зъби Лешар - и пристъпи в осветената част на залата, така че да го видят всички.
Отговори му тихото мърморене на Лина, която явно рецитираше нещо.
-Не-е-е! - изкрещя Амелия - Това е Fireball! Лина-сан, спри! Не и в залата за приеми!
Тя скочи и сграбчи ръцете на Лина, които бяха готови да изстрелят кълбо от огнена смърт по посока на Лешар.
-Какво искаш, Амелия?! - сопна се Лина раздразнено. - Не виждаш ли, че този враг ни подслушваше! - обърна се към Фил - Много интересни слуги си си наел! - след това завъртя глава по посока на Лешар и му се озъби - Какво търсиш тук, зверочовеко! Говори или скоро ще представляваш купчина активен въглен!
Фил се намеси, за да успокои ситуацията:
-Той е гост в двореца, Лина. Отнасяй се по-почтително с него, ако обичаш!
-Гост???
-Да! - тросна се Амелия - Аз го поканих на обяд! Лина-сан! Не можеш да изпечеш някого само защото той е различен от нас! Вярно, че Лешар изглежда страшен и е малко грозноват, но това не значи, че е злодей!
-Амелия-я! - с ръка на очите си каза Лина - Ако някой не те спре, ти би поканила на обяд дори Черния Лорд Шабранигду...Е, зверочовеко, колко от това, което казах чу?
Daron
----------
-Аз чух достатъчно за да разбера, че не съм желан тук.Извинете но си помислих ,че това е замъка!А дружелубната Амелия ме покани в Замъка.Извинете госпожо Лина, но с вашия предружител ви чух да крещите-Към замъка...и ви последвах.
След това Амелия го изгледа сякаш...хм-доста трудно да се определи,и каза:-Да това наистина е замъка!Просто Лина е леко расистка.-обърна се към Гаури,Лина и Фил и продължи-Не се дръжте с него сякаш някакво куче...Татко нали ти все ме учеше да не съдиш за книгата по корицата!А и ти сам го видя какъв защитник на справедливоста и доброто е той-нека остане!
Ver Lark
----------
- Нещо не мирише на добре... - вмъкна Гаури. Лина го халоса. Той изскимтя - Какво толкова казах?!
- Jellyfish brains!(c) Фил кани шпиони на обед, а някой ползва черна магия насред двореца на Сейлун! Целият град е една огромно защитно заклинание и никой не може да си позволи подобен лукс току-така. Разбираш ли?
Гаури замълча за момент, асимилирайки последното.
- Не?
- О..
- Лина?! Просто имах предвид, че тук смърди!
- А.. - червенокосата магьосница подозрително подуши въздуха - Да, имаш право..
Физиономията и леко заприлича на йоркширски териер, докато душеше наоколо. Най-накрая се спря край Лешар, който все още излъчваше вездесъщото ухание на развалена херинга. Лицето на Лина видимо позеленя.
- Господи...
По гърба на Лешар потече пот, докато Лина скоростно прескачаше през залата и обираше каните вода. Другите останаха заковани на място, неспособни да реагират. Най-накрая изля пет-шест наведнъж върху звяра. Единствено замириса по-силно. Гаури повърна. Някъде отзад Фил се хвана за главата, а Лина продължи парада си. Накрая с победоносен вик се спря до фонтанчето в средата. Все още се топящите се вътре позапържени стражници побързаха да се ометат.
- Лина-сан... - гласът на Амелия прозвуча някак жално. Лина вдигна ръка успокоително.
- ...Diem WIND!
Мощна въздушна струя повдигна водата от леглото на фонтата и я запрати в посока на Лешар.
- AQUA CREATE! AQUA CREATE! AQUA CREATE!
Още преди да достигне до зверочовека, водната струя придоби застарашителни размери под силата на заклинанията. Тежестта и го прикова към земята. Водата се плисна по стените, достигайки почти до тавана, омитайки скъпите гоблени, картини и броните в ъглите. Обратната вълна повлече всички, включително и самата Лина. Фил седеше ма огромния си стол с невярваща физиономия. Водата достигна до средата на гърдите му и продължи да се покачва, без да може да се оттече през затворените врати на салона. Главният камериер се беше качил на облегалката зад него и пищеше пронизително.
- Атила Хунът! Махайте се от двореца ми!
- Гости...
- Лина-саааааааан...
- Бълбук...
- AQUA CREATE!
- С-с-студено...
- AQUA CREATE!
- С-с-студено...
Температурата изведнъж силно се покачи, когато в средата на водната маса проблясна червена светлина. От повърхността и започна да се издига пара, която бързо изпълни помещението. Най-накрая един от огромните прозорци жално изпращя и се пръсна. Водата, повличайки и нещастните присъстващи, потече навън. След миг, кашляйки и кихайки, те се озоваха натрупани един връз друг на моравата пред двореца.
Пръв се осъзна Фил. С ледено спокойна физиономия той обяви пред купчината тела.
- Мисля, че е време да проучим тази работа с черната магия и да накажем виновните в името на Справедливостта!
Daron
----------
Лешар го виждаше как мели с голямата си уста,но за съжаление(да,бе)не можеше да го чуе с тези литри вода в ушите...Напрегна мускулите на ръцете си и избута част от купчина мокри тела.Приклекна и се изсуши покривайки със мокри и херингйосани,потни капки останалите на двора!Това видимо запуши устата на Фил-слава бого...
След малко се съвзе и Лина която все още гледаше с погнуса на Лешар.При вида и той се ухили до уши и си запуши носа.Лина се зачуди защо ли:-По дяволите зверочовеко ти си този дето мирише...-тя започна да изрича ново заклинание,но беше спряна от огромната ръка на принц Фил...
Amelia
----------
...която обаче не можа да възпре истеричния пристъп на Амелия:
- ЛИНА-САААААААААААААААААА...
(всички пускат sweatdrop)
...AAAAAAAAAAAAAAAA
(ръката на Фил смени посоката си и се насочи към главата на Амелия)
...ААААААААААААААААААААА....
(ТРЯС! Ръката на Фил посрещна целта си. Резултатът - временно затишие, полегнало върху цялата подгизнала групичка и най-вече върху безчувствената Амелия)
Лина, с невероятно нещастен вид и влажни очи се обърна към Фил, бръкна в ръкава си и извади микроскопично диамантче:
-Аз...много съжалявам - умилквайки се около Фил, тя хвана ръчището му и пусна камъчето в него - надявам се, че това е ще стигне да покрие щетите, това е единственото, което мога да направя...
ТРЯС! Този път ударената глава беше на Лина, а удрящият беше Гаури:
-Лина, не ти ли се струва малко безсрамно да играеш този театър? Това ВЕЧЕ съм го виждал!
ТРЯС! (Лина удря Гаури)
-Медузоподобен мозък! Кой го е грижа за Deja vu-тата ти!
ТРЯС! (Амелия, вече на себе си, продългава прекъснатото, като атакува първата срещната глава - тази на Лина)
-Лина-сан, не съм свършила!
(От тежестта на думите и удара Лина се забива до колене в земята)
-Справедливостта не може да търпи това! Виж какво направи с двореца!
(Лина с гузен вид потъва до кръста)
-Цяло чудо е, че татко още не ни е изгонил!
(Лина потъва до шията)
-И КАТО ТИ ГОВОРЯ НЕ СМЕЙ ДА МИ ИЗЧЕЗВАШ ТАКА!!!
От една малка дупка в земята, над която стои надвесена озверялата Амелия се чува мрънкане:
-Хм, Амелия, хм, би ли спряла ако обичаш...
(земята пред Амелия изригва и сред вихрушката от пръст се появява една доста пребледняла Лина)
...ДА МЕ ТРЕТИРАШ КАКТО ПО-ГОЛЯМАТА МИ СЕСТРА!
Volkos Lark
----------
Веднага спрете да спорите, - Гласът на принц Фил профуча през крясъците на дъщеря му и Лина като Дрегън Слейв през рибарско селце, - МОЛЯ ВИ.
- Както вече казах, щетите могат да се поправят, но има други неща, които са по-неотложни от ремонта на двореца ми и това е.... - принцът погледна очаквателно дъщеря си, която скочи и двамата в един глас изреваха:
- СПРАВЕДЛИВОСТТА!
- Някакви си черни магьосници нахълтват в двореца ми и си правят магиите под носа ми без защитата на града да ги спре. След което преди да напуснат завинаги земите ми и света(подкрепяни по пътя от моите добри чувства) ми подариха тази статуетка. Трябва да разберем какво означава тя и за какво им е била.
- Така че първото място, към което ще трябва да се запътим е....