Съжалявам, че не прочетох всички мнения... ама и за това време има

!
От два месеца сънувам толкова реални сънища, че направо не знам къде се намирам. Няма летене, няма падане или тичане по вода. Има чиста реалност.
Напоследък си спомням само отделни моменти и се чудя дали са истина или не, а вчера преживях един откъс от сън (дежа ву) едно към едно.
За съжаление опитите ми да запиша сънищата не просперират. В момента в който се събудя абсолютно винаги продължавам да лежа още пет минути и колкото и да се опитвам не мога да стана. През тези пет минути обаче изгубвам почти всички спомени за случилото се. Остават откъслечни видения и чуството. На два пъти се усещам, че плача, а един път сънувах как една греда ме удря по крака и на сутринта имах едно гадно чуство за крака.
Започвам да се чудя дали нямам някакви отклонения... но според майка ми явно нямам.
Мисля си... дали би могло сънищата да са онази тънка граница между живота и смъртта... онова място в което бъдеще, минало и настояще се преплитат в едно и ако е така... значи ли че съм сънувал бъдещето си.
За миналото знам. Сънувах няколко определени случки едно към едно от ранното ми детство които са се запечатали в съзнанието ми. Една от които е с давене (за известно време... до тази година имах страх от водата и чак на 16 се научих що годе да плувам(да се държа над водата и да пляскам с крака)), а другата свързана с белега ми на лявата ръка, след който сън този белег като че ли пулсираше...
Най- вереятно някои хора ще ме помислят за луд или лъжец, но с ръка на сърцето казвам, че написаното горе е истина пък вие си вадете изводи.