Осъзнато сънуване

[Дилвиш Прокълнатият]

"Dream is a destiny"

Пробуди се! Как искаш да четеш за сънищата ако не си пробуден? ...

---

Прочетете тук

---
Брой 15

[Alaris]

Ммм да - любимо занимание. Неведнъж съм се събуждал с чувство на удовлетворение надминаващо дори завършека на 3дневната работа по подреждането на 4000 mp3-ки

Всъщност - има ли някаква по-надеждна теория защо се сънува понякога, а понякога не. Аз доколкото съм запознат сънищата се считат за опитите на някои мозъчни центрове да разчетат 'системните' сигнали - подреждането на впечатленията от деня, прехвърлянето на информация в дългосрочната памет и тн.

Аз например последния месец почти не съм сънувал от запомнящите се сънища, над които можеш да проявиш контрол и да помниш след събуждането.


И да в тази връзка действително е любопитен въпроса, който Клиф задава накрая - защото ако в даден момент 'анализирането' на информацията поражда нова, различна информация, т.е. имаш впечатления от съня, до каква степен дългосрочната памет може да се нарече архив от реални събития, фактори и тн.

[Жеко]

За сънищата теори много, но има нещо конкретно, което ми е безкрайно любопитно и ми се ще ако има някой годен да ми отговори на питанмето, да го стори.
Случаят е такъв. Много пъти съм летял насън. Усещането е много особено. Когато преди време летях наистина, в един момент от полета, след като самолетът е набрал височина и "се хоризонтира," (при което се получи нещо като безтегловност) тъй да се каже, изпитах същото усещане като летене насън. Това се повтори и при следващите ми полети. И се замислих, от къде съзнанието ми знае какво е усещането при летене (и безтегловност, да го кажа), та да го възпроизведе така точно в съня. За жалост аз не съм представителен, защото като много малък съм летял и, макар да не пазя ясен спомен от това, може да се интерпретира, че нещо се е запечатало в мозъка ми. Та, ако има някой тук, дето е летял първо насън, а после наяве, ми се ще да сподели малко впечатления от това.
Но това, което едвали някога ще успея да си обясня е, защо когато яздя насън усещането е същото като при летенето, а в реалния живот това не е така (тук със сигурност съм яздил преди да започна да го сънувам).
А факта, че често сънувам тритони, вероятно ще трябва психиатър да ми го разясни...

[Alaris]

Моето летене насън беше на по-млада възраст и беше строго вертикално и с постоянно ускорение - Безпомощното падане, мисля е често срещан сън. Други, които помня са стриктно батални, най-често аз пребивам един или повече 'лоши', в 1-2 мен са ме трепали(и после осъзнах че е сън и ги пребих )

Но да - любопитен въпрос задава жеко. Ако загатна предишни животи колко ли души ще кажат "Аааа Уууу И-кратко"

[Дилвиш Прокълнатият]

Не `нам за летене, но, виж, за падане - доста често ми се случва. И най-странното е, че като "свърши" падането (както се казва, "Падането не е убило никого; спирането е**ва майката на хората!"), се чувствам така, като че съм се изтресъл от поне два метра височина по гръб... гадно усещане, в общи линии...

[Жеко]

Не знам колко ще са, но със сигурност аз ще съм първият...
Но, аз примерно не съм падал на сън. Тръгна ли да падам, обикновено политам и се издигам. Вероятно от безграничното ми самочувствие. Но, нека не забравяме тритоните. Толкова често ги сънувам, че ако бях дивак от някое първобитно племе, вероятно щях да си ги избера за тотем.

[Andras]

Жеко, аз имам един повтарящ се сън - как трепя паяци голями като канапета някъде си. Първоначално беше само с някаква дълга пика, след това ги гонех из един двор с брадва, след това почнаха методите и местата още повече да се разнообразяват. Е, последният път (преди един-два месеца) трепех паяци в едно блато (паяци в блато - мъдро нали?) и доста ясно виждах едни тритони да се разхождат наляво-надясно.

[Marfa]

А след тях е вървял Жеко със стъкленица, ама поради блатните изпрания не сте се забелязали

Ми аз много честно не летя насън, ама ми се е случвало да падам и то точно като Дилвиша - като се събудя всички кокали ме болят. Много е гадно:( Също и сънна парализа, ама слава Богу отдавна не ме е сполетявала, Виж, по преживяванията си откъм тая тема мога сюжет за хорър да изпраскам

[Жеко]

А, виж, това дето го наричаш "сънна парализа", май и на мене се е случвало. Много е кофти.

А Андрас ме успокои. Значи не само аз сънувам тритони. Но, със сигурност съм единствен тук, който повече от веднъж е сънувал водна земеровка. Да не говорим за точно определени растения като Урумово лале, Волски език и пр.

[The Doctor]

ама жеко не си прав може и други да ги сънуват, но просто не знаят какво са :Р

[Ringlas]

Аз много, ама много често падам в сънищата си от изключително високи сгради и дървета. Най-често в моменти на преследване. В такива моменти някак съм се научил да повлиявам на физическите закони в съня си. Получава се ефект "Matrix" - сякаш плувам във въздуха, а усещането е неповторимо. Накрая сякаш потъвам в земята и съм невредим. Страхотно е!

Не правете това у дома си!

[Xellos]

Ммм, бе сънувам кат разпран аз, основно бачкане и секс де ;р . Виж най мраза да тичм насън. се едно се мъча да тичам във вода, едно такова гадно желирано. Иначе летене чак не съм, само си левитирам на подскоци . Често и досанувам или пък карам един и същи сън. Тъпото е че тамън се разсъни човек леко и тамън да проконтролира аха аха малко действието и опаа събужда се ;(. Имам и някви спомени коите незнам дали са били сън или са се случили "наистина".

[Leara]

Аз също често сънувам, че падам, но никога не стигам до съприкосновение със земята, само ми се завива свят кошмарно. Понякога сънувам, че съм на някакъв ръб и се опитвам да запазя в равновесие много упорито, но в крайна сметка не успявам да се задържа и политам надолу все по-бързо:(
Друг повтарящ се сън е, че си чупя зъбите или ми падат. Тогава често осъзнавам, че го сънувам, но в опитите си да се събудя просто започвам съня отначало.

[Alaris]

Интересно. Аз като съм сънувал падане, никога не съм стигал самата земя. Но обикновено падането е било в кладенец или просто така че да се усеща скоростта. В общи линии безпомощността е ключовата дума при падането. Затова и се среща много по-често в младите години отколкото нататък.

[Aragorn]

Хм, аз доста често сънувам летене. Но при мен летя само докато съм концентриран над летенето и с големи умствени усилия (на сън де, в действителност след такива сънища не се чувствам изтощен). Разсея ли се, почвам да падам, и след повторно концентриране отново излитам. Иначе самото летене е невероятно удоволствие.
За съжаление все още не съм летял наистина и не мога да го сравня.
Като стана дума за безпомощност най-ужасния ми сън до сега беше меко казано странен. Влязал съм в градината на село, и по едно време почвам да потъвам в земята, все едно в плаващи пясъци. Когато съм потънал до коленете, идвам пак аз (т.е. второ тяло, но пак си е моето, и аз го осъзнавам и усещам като мое - т.е. усещам и двете). Хващам се и се изтеглям нагоре, като при това действие обаче, второто ми аз потъва доста, теглейки първото нагоре. После първото ми аз тегли второто нагоре и потъва още повече. И така в крайна сметка и двете потъват. Събудих се превзет от чувство за обреченост и безпомощност.

[Топето]

Едни падат, други летят, трети тичат във вода..
Във всичките мои сънища пък си се разхождам по равна земя(дали пък това не значи, че съм здраво стъпил на земята ), като обикновено не съм сам. И са много заплетени: вървя си аз в някакъв сняг и по едно време се оказва, че съм на средата на булеварда срещу блока ми, а край мен преминават трамваи, въпреки, че в Пловдив няма трамваи.
А м/у другото тази тема ми е изключително интересна. Аз отскоро започнах да се интересувам и да чета материали на тази тематика и се радвам като чета какво пишете.
А какво е "сънна парализа"?

П.С. Ако имате линкове на тази тема(и аз ще потърся) дайте ги насам.

[Жеко]

Ако не беше увод към статия, щях да прекръстя темата на "Сивостенски съновник".... Във всеки случай, интересно нещо се получи. Излиза, че само аз май не съм сънувал, че падам; че с Андрас сме от една порода (нещо, което отдавна се знаеше); и дотук съм единственият, който лети на сън без никакви проблеми. Чичко Фройд сигурно има какво да каже...
А това, което аз разбирам под "сънна парализа" е това, дето Кселос го описа с тичането във вода (която е желирана). Случвало ми се е дори да се влача по корем при подобна ситуация. Напрягаш се да се движиш, а не можеш да помръднеш или движението е много бавно и трудно.

Иначе това с досънуването и аз съм го имал. Даже име един момент на "серийни сънища", който е много забавен. Ако си помнех по-добре сънищата, щяха доста добри разкази да излязат. Ама досега имам само един, дето от сън тръгна.

[Andras]

Ми и аз не съм падал, да ви кажа. Ама не съм сънувал и да летя, ако не се броеше един път, когато се носех безтелесно през стени и прозорци.

При мен, освен повтарящите се сънища, които си ги имам и мога да им водя отчет, интересни са случките, когато съм на границата, между съня и будното състояние. Обикновено понеже точно тогава се занимавам с математика се получават интересни неща.
Веднъж спомням си, бях се събудил и станал да напиша доказателството, което бях сънувал. На сутринта го погледнах и пред очите ми се иоткри най-голямата математическа глупост още от нумерологията насам.
Друг път, точно когато правех към два през нощта някаква отвратителна сметка с някакви Грьобнерови базиси от едно време нататък виждах как листите сами се изписват пред очите ми, при това стоейки във въздуха и като пергамент. Продлъжавах алгоритъма и разсъждавах доволно ясно, но не намирах нищо странно в тая Хари-Потърщина. Това ще да е траяло бая кратко (къмту половин час максимум), щото после клюмнах глава и се събудих от залитането, откривайки към две страници с точно онези полиноми, които ми се бяха 'самонаписали'. Доста грозно, трябва да призная бяха написани, но не бях сбъркал в редукциите.

[Atealein]

Случвало ми се е да сънувам, че се разхождам из квартала ми и стигам до някакви чудни места. И след месеци сънувам, че отивам отново и помня, че и преди съм идвала. Имала съм сънища като сериали - първа серия, след няколко седмици продължение и така..

Като бях по-малка адски често сънувах, че излизам навън като скачам през балкона и се приземявам все едно скачам от 1вия етаж (на 5тия живея).. Толкова често го сънувах, че когато излизах на балкона ме хващаше шубето да не реша, че това е поредния сън и да скоча.

Един от най-лошите ми кошмари като по-малка бяха танковете. Виждах ги как минават покрай мен, минават и отнякъде се появяваше това усещане, че пропадаш и пропадаш навътре и аха - ще изчезнеш. А танковете минаваха и минаваха. Дори си спомням първия път когато го сънувах, защото толкова се изплаших, че сигурно ще го помня цял живот. Като се замисля май оттогава най-основните ми кошмари са все свързани с война - то не бяха мобилизации, бомбандировки, ядрени взривове - включително и веднъж сънувах как атомна бомба удря Белград и той засвети така през нощта, че можеше да се види от София.

И цунамита. Адски много цунамита - открай време - намирам се във варна и слизам към плажовете или някъде другаде и се разхождам и виждам тези огромни вълни как се приближават и стават все по-големи, заливат всички.. Странното е, че за разлика от сънищата с мотива за войната, тези не са кошмари - никога не ме е страх от цунамитата.. Айде някой да ми разтълкува това?

[Haos]

Моите сънища винаги си ги харесвам - обожавам да ме е страх. Сънувал съм че летя по улиците, веднъж дори правех няколкостотинметрови скокове но ми беше трудно да уцеля мястото на приземяване. Обикновено когато падам, се събуждам точно преди да се сплескам. Това стана интересен начин за контрол - при някой кошмар просто си избирам място да скоча и скачам. Никога не съм падал отвисоко и не съм сигурен дали е така, но мозъкът ми не знае какво ще стане и затова прекратява съня. Сънувал съм роднини с извадено дясно око, и в двата случая казаха, че става дума за "наказание"...

Проблем: Чувате ли говор в съня си или просто "разбирате" за какво става дума?

[Alaris]

Говор - никога.
Болка за сметка на това

[Andras]

А, говор съм чувал. Веднъж се бях издънил на някакви задачи по анализ, та сънувах Тагамлицки, същият, както е на портрета ваудиторията си, да ми чете конско с благ глас...

[Дилвиш Прокълнатият]

Редовно ми се случва, ама де да беше само това... Имах един период, в който, освен говор, сънувах и субтитри на грузински

[Marfa]

Значи "сънната парализа" още не е добре изучена, но има едно странно свойство - става дума за сън, който е на практика еднакъв и се сънува, оказва се, от доста хора.

В моя случай положението е следното: още не съм заспала, всичко около мен е както трябва да бъде, все едно си лежиш по гръб в леглото и си гледаш... Внезапно усещам нечие чуждо присъствие, но като искам да видя кой още е в стаята не мога да помръдна. С периферносто си зрение долавям движение, но не мога да мръдна глава, за да го видя. Тогава нещото идва, застава на гърдите ми и ме притиска, имам чувството че ребрата ми просто ще пробият белите ми дробове. Искам да крещя, но не мога да си отворя устата. Внезапно помръдвам, хващам нечия ръка, тя се оказва зеленикава, покрита с гнила кожа и с безумно дълги нокти. От мен отскача отрязана ръка на кукла и пада на пода... Мога да се закълна, че "съществото" е жена. И в крайна сметка успявам да помръдна и всичко се разпада, с изключение на това, че ребрата ме болят ужасно, сякаш са поне пукнати.

Това се е повтаряло много пъти, винаги ме е ... озадачавало, да кажа, но веднъж по Дискавъри попаднах на филм по тая тема и установих, че тоя "сън", на практика абсолютно идентичен с моя, се "сънува" от страшно много хора и то от векове насам. Много думи за "кошмар" на различни езици всъщност произхождат точно от тоя сън - pesadilla на испански например, идва от това, което ляга на гърдите ти и те притиска. Множество африкански култури например имат различни поверия за "нощната вещица", която идва, сяда на гърдите ти и се опитва да изтръгне душата ти. Това ме озадачи, поразрових се в интернет и открих доста пиасния по въпроса, изобщо не било непознато това явление. Сега ме мръзи да търся, но в Гугъл един бърз чек вади сума ти линкове по темата.

Та правиха там изследвания в някаква клиника по разстройствата на съня, описаха това състояние като "сънна парализа" и го обясниха по следния начин - когато човек заспи, тялото му един вид изпада в състояние на лека парализа, което да не позволява примерно да тичаш, докато сънуваш, че тичаш и т.н. И така, човек започва да се унася, не е заспал напълно, но тялото му се "парализира", докато умът му още е сравнително буден. Но тъй като не е напълно буден, човек започва да сънува... Има логика де, макар да не се обяснява как може различни хора от всички краища на света да сънуват точно пък едно и също нещо и неидентифиицираното присъствие да е винаги от женски пол.

Все пак това предаване донякъде ми помогна, защото когато пак ме сполетява подобно състояние просто си казвам "Уф, пак проклетата сънна парализа, просто ще полеж ще изчакам да отмине!" и това в повечето случаи помага. Но е доста странно де - да видиш по телевизията как китайци, американци и да кажем жители на Шри Ланка разказват точно твоя сън

[Cliff_Burton]

Хммм, това за сънната парализа определено звучи интересно и малко плашещо. Сега се сещам, че съм чел подобно описание от друг човек и детайлите наистина съвпадаха... Странно, че и повече от странно.

Обаче оставам с впечатление, че осъзнаването на съня може да помогне срещу тази сънна парализа (на практика мислите - "ех пак тази проклета сънна парализа, ще полежа и ще изчакам да мине" са си чиста проба осъзнаване...)

А някой имал ли е повтарящи се и/или продължаващи сънища?

П.П. Само съжалявам, че статията не се получи достатъчно добра; твърде накъсана и хаотична е станала, но поне отвори дискусийка :)))