Епизод 1: Змията питон

[Асен]

След кратка консултация с Кану стигнаха до извода, че вероятно двамата на портала са с оръжия по обемните якетта, които носеха...
В средата на лятото. "Не им е чиста работата", както би казал един познат на Жак-Такиб полицай с маниери на мутра.
После колата продължи. Жак-такиб продължи две рпесечки по-нагоре и отби встрани. След това излезе и с помощта на маркуч започна да прелива бензин от резервоара в шишето, което измъкна изпод седлката. Беше останало от последния път, когато с един приятел от махалата ядоха дюнери и нарушаваха заветите на Пророка за виното... имаше даже две, по едно от всеки.
-Добре, ето какъв е планът. Вземате спрейовете, отивате и се справяте с тия на вратата. Вземате им оръжията изпод якетата - ако хазарттът не беше грях, щях да се обзаложа, че ги мъкнат в коланите, за да се правят на гангстери. За щастие или нещастие, хазартът е грях!
След това натъпка в гърлото на шишето малко ненужни парцали, с един от които беше чистил маслото. Тъкмо щеше да гори по-добре.
-Когато ги почнете, аз изскачам и мятам на тези в колата едно от тези тук. Само че - запалено. После спринтирам към вас, надявам се да ме посрещнете с резервния патлак на някой от тях и за мен. И, Паоло, знам какво си мислиш... но всъщност всеки, когото извадим от играта пред сградата, има по-голям шанс да оцелее. Изгарянията се лекуват, макар че са кофти. Взривяването са го лекували само пророците, в отдавнашни времена. Въпроси, коментари, забележки?

[Raiden]

Промъкването сигурно нямаше да е най-безопасния подход в момента. По-добре беше Паоло и Кану просто да си уговорят сигнал за атака, да се запътят уж случайно към портала и да видят сметката на двамата пазачи с малко помощ от този, който можеше да им я даде. Спрейовете щяха да свършат работа, но все пак в джоба на Паоло още се търкаляше бокса от последното им покушение, така че той нямаше да се колебае да го използва, ако се наложеше. Не му беше приятно да се принизи до бабаит за някой богаташ, но го правеше, за да спаси приятеля на Жак, който уж беше невинен... А и в началото си мислеше, че ще научи и нещо за снежната жена, с която все още имаше сметки за разчистване.

[Gallean]

Реми трескаво се разбърза, спря да стреля и подхвана Серж. Скочи в колата през вратата, намъкна се на мястото на водача и издърпа тялото на приятеля си вътре. Едновременно хлопна врата и запали. Или поне такива бяха желянията му. След няколко неуспешни опита колата не включи и болезнено изражение се настани на лицето на Максим.
Отново насочи пистолета към нещото и с вече студен поглед продължи да стреля докато то се доближаваше.

[Andras]

Въртопът от съчки, листа и пръст правеше невъзможно всякакво по-точно прицелване и изстрелите на Максим се загубиха без видим резултат. Серж се измъкна от другата страна на автомобила, понасяйки по-слаб фантомен удар, от който този път книгата не успя да го предпази.

***

Шофьорът потегли бързо, за да разкара колата от пламъка, който беше предизвикал коктейла точно под нея, докато партньорът му скочи с псувни към арабина.

Внезапното нападение не се разви тотално според очакванията. Кану не успя да свали с първия си удар постовия, който започна да бяга с крясъци навътре, а Паоло и другия, след като размениха несполучливи удари влязоха в схватка на земята.

[Raiden]

Планът, както винаги, се обърка и сега щеше да стане напе... интересно. Говедото, което Кану не успя да свали по чудо, побягна и това страшно много разгневи Паоло. Мразеше лайнари, които се огъват толкова лесно и понеже не можеше да си го изкара на него, приятелчето му, което се бе вкопчило в италианеца, щеше да го отнесе. Общо взето няколко секунди по-късно цялата злоба, която медикът успя да изкара от себе си, беше влята в юмруците и бокса му, които вече шареха по тялото на нещастника.

[Асен]

Струята от спрея на арабина удари опонента му в лицето, прексъсвайки устрема на мъжа. Атакуващият спря да псува, закашля се и се преви, закривайки лицето си с ръце.
"Майка ми ще обиждаш, а?" - помисли си злобно Жак-Такиб, докато другата му ръка отваряше ножа и избираше цел.
"Сега ще видиш ти какво ще ти причини синът й!"
Ножът проблясна, извършвайки привично, макар и вероятно ненужно движение за стряскане на опонента, след което полетя надолу, насочвайки се към ръката, която се беше опитала да извади нещо,. бегло приличащо на ютия, изпод лявата му мишница.

[Andras]

Ножът на арабина бе твърде бърз за мъжа срещу него и преди той да успее да се възстанови от парещото усещане в очите си или да извади оръжие, няколко удара в тялото го накараха да се обърне залитайки към автомобила. Неговия спътник спря и стреля, но мрака и мелето му попречиха да направи нищо по сериозно от пареща драскотина в левият бицепс на ал-Уакил, който връхлетя върху него, намушка го в корема и му отне пистолета за броени секунди.
-Не шавай, или ще разплача майка ти.
Раненият се сви на земята, а охранителят взе и втория пистолет, след което се втурна към Паоло и неговия противник.

Двамата бяха влязли в неловка борба на земята, при която никой не бе успял да нанесе сериозен удар на другия, при все опитите замахванията на португалеца с бокс и опитите на нападнатия пазач да извади сложената на кръста палка. Вида на мъж с нож и пистолет, който идва към него, обаче, вля нови сили в краката му и той отскочи, спринтирайки към най-близкия ъгъл.

[Асен]

Жак-Такиб се усмихна на италианеца без капка намерение да гони опонента му. Напротив, ако побягаше малко, тъкмо щеше да има най-добри шансове за оцеляване. Вероятно - повече и от техните
Вместо това подаде ръката си с пистолета на Паоло, оставяйки тежестта на оръжието да го заърти около пръста му с дръжката към италианеца, държейки се на скобата на спусъка.
-Заповядай! Италиански модел, като теб. Считай си го като подарък за вашия празник, Коледа... малко съм закъснял, но на миналата не ти подарих нищо! Идваш ли?

[Gallean]

Очите на Максим се завъртяха наляво-надясно, озърна се към Серж и само успя да преглътне. Изскочи от колата и я заобиколи от пред в опит да извади приятеля си от другата страна за да могат да побегнат.
-Серж, кажи нещо!?- с треперене в гласа каза.

[Andras]

Серж не отговори, единствено махна с ръка към близките гъсталаци и извади от джоба си бензинова запалка с налудничав блясък в очите. Нещото, което вече почти беше стигнало колата, запрати към него гнил клон, на което младежа отговори с изтъркалване назад и неточен изстрел.

[Raiden]

Паоло прие пистолета от ръката на своя приятел без ни най-малко да се замисли. В този момент в главата му нахлуха някои забравени спомени от сравнително кратката му военна служба, които му вляха нови сили. Тук поне трябваше да се представи по-добре, след като важен бе резултатът, а не методът. Пък и те бяха последната надежда на хлапето, ако можеше да се вярва на информацията, която бяха получили.

- Благодаря за подаръка. - отвърна италианецът и няколко мига по-късно всичко беше решено. Стандартна процедура при такава класическа ситуация - молотовката щеше да послужи главно като диверсия, а двамата заедно щяха да я последват. При една точка на влизане в сградата просто нямаше какво друго да се направи... Всъщност имаше - оказа се, че в суматохата погледите на мъжете не бяха мярнали една врата на десетина метра от портала. Жак кимна в нейна посока и беше пределно ясно какво има предвид...

ИИ: Съгласувано с Асен.

[Andras]

Максим се скри в храстите, за да смени барабана на оръжието си. Още преди да успее да го извади, обаче, горещата вълна на взрива го накара да се олюлее. Когато се осъзна секунда по-късно, колата беше обгърната в пламъци, Серж лежеше проснат на земята, а Нещото се гърчеше в предсмъртна агония, обхванато от синкави огнени езици.

***

Зад вратата се намираше дълго и просторно помещение, превърнато в тренировъчна зала, както личеше от многобройните рогозки и окачените по стените манекени, чиито лица бяха изличени от многобройните удари. По земята се въргаляха трима тежко ранени младежи, носещи следи от тежки удари с брадва и верига, а в дъното на залата Кану се канеше да нападне поредния си противник, много мускулест мъж покрит с многобройни рани.

[Асен]

Нещо притесняваше Жак-Такиб и арабинът присви очи, опитвайки се да проумее... не бяха "обезвредените" от Кану трима.
Шибаното копеле пред Кану не се и опитваше да вади оръжие, а ако раните бяха от брадвата, нямаше да е жив!
Мда, за притеснение си беше. Нямаше време да го пита дали се казва Амбруаз, или Петен, но за "грозния Амби" - грозен си беше. Затова реши да заложи на сигурното и да последва съветите на опитните си колеги.
-Кану, дръпни се! Стрелям! - подвикна Жак Такиб, докато се прицелваше. Това беше гадното копеле, отвлякло Джейсън и блокирало мозъците на собствените си хора. Всички пострадали до момента, включително неговите, бяха пострадали заради него! Някои може и да бяха били невинни като Джейсън, преди да го срещнат...
Арабинът присви очи, протягайки дясната си ръка с пситолета напред. Лявата предмишница се кръстоса под нейната, без да изпуска ножа, за допълнителна подкрепа.
А ако Петен му скочеше, е, гърбът му щеше да остане срещу Кану...

Изстрел с пистолета. Шифт + 30 % на атака, в цялата игра няма персонаж, който Жак-Такиб да мрази повече - Томски се бори за скромното второ място. Претендирам и благородният ми импулс да се задейства срещу наемника.

[Raiden]

Ръцете на Паоло се бяха вдигнали още преди той да има време да осъзнае какво става. Рефлексът, придобит в армията, си казваше думата и Беретата отдавна беше насочена към противника им. Грамадата пред тях щеше да бъде подложена на кръстосан огън. При всички положения поне един от тях щеше да го засече, а с малко късмет дори и двамата, , пък и беше в обсега на Кану, който досега се проявяваше като месомелачка, така че трябваше да дадат всичко от себе си и да приключат това възможно най-бързо. Да, до няколко минути всичко щеше да е история и Джейсън щеше да е с тях. Толкова надълбоко нагазиха в лайната, заради него. Крайно време беше за решителните моменти... Щяха да го измъкнат жив - все пак затова се бориха през цялото това време.

ИИ: Ще ползвам шифт +30%, както и стимула на благородството - спасяване на човешки живот, с идеята, че това са последните затворнически мигове на Джейсън.

[Gallean]

Макс свали ръката от лицето си и с по-присвити от обичаиното очи разгледа набързо обстановката. Върна старият барабан и го изпразни целя в страховете си. Чак след това се обърна към Серж и се опита да го свести, приклчкайки с едно коляно до тялото му.

[Andras]

Куршумите разкъсаха безформената маса, разхвърляйки малки парченца от горящата й плът по тревата наоколо.

Серж с мъка успя да се изправи въпреки помощта на Максим, за да погледне крайния ефект на почти самоубийствения си план, но въпреки това се усмихна през болка.
-Един автомобил, десетина куршума и хиляда евро по-късно, май дядо и госпожица Хъ се оказаха в грешка. Хайде да се свалим до най-близкото село и да оставим пожарната и журналистите да се оправят. Утре залагам на заглавие "Изчезнали младежи намерени до взривен автомобил"

***

Кану направи крачка встрани и двата куршума се врязоха в тялото на Пайтън, минавайки през него подобно на игла през желе - без да оставят нищо повече от тънка дупка. В изблик на почти невъзможна скорост, раненият се оттласна от стената, сграбчи Кану за гърлото и измина за секунда почти цялото разстояние, което го делеше с Паоло, стоварвайки огромния негър на сантиметри от него.


/Един издържан тест на свръхестествено и за двамата/

[Асен]

"Тънки дупки, но те и ножовете това правят...", помисли си Жак-Такиб, преди да отстъпи крчака назад. Дистанцията не помагаше особено срещу този изрод, ако не бяха тънките дупки, щеше да си помисли, че страда от "обърната тахипсихия", но целта беше да застане под по-удобен ъгъл, за да не може озни да се крие зад Кану - доколкото мислеше за защита.
След което арабинът се прицели отново, а изстрелът прогърмя оглушително в смълчаното помещение.

ИИ: Отново изстрел с пистолета с шифт + 30 % на атака и благородният ми импулс.

[Raiden]

Ясно беше, че ситуацията не беше в тяхна полза. Нямаше обаче смисъл да се предават. Трябваше да се опитат да завършат това, което започнаха... или по-скоро трябваше да го завършат. Движенията на изрода изглеждаха толкова сюрреалистични, че една част от Паоло се върна назад във времето, в онази проклета от Господ нощ, която преобърна живота му. Нещо просто му прещрака в главата и спомените наводниха съзнанието му. Ако знаеше какво ще се случи тогава... но не. Цялото му същество се изпълни с тиха ярост. Дълбоко в себе си чувстваше, че има един по-друг свят, където нещата, които се случваха около него и никой не можеше да обясни, бяха лесни като детска игра. Все още не знаеше как да влезе в контакт с него, но за всичко си имаше време...

Докато се усети, вече беше спечелил някаква дистанция от врага, а пръстът му натискаше спусъка. Да, точно така, ти, копеле, трябва да умреш. Няма да провалите живота на момчето, както провалихте моя преди време - мислеше си италианецът...

ИИ: Отново +30% шифт и благороден импулс.

[Gallean]

Реми тежко седна до приятеля си и постоя известно време в тишина. "Ми да..."- май измърмори, разтърска глава и без да си прави труда до оправя разрошената си коса стана с пъшкане.
Внимателно сложи останалите си пет патрона в револвера и го навря възможно най-дълбоко в и без това дълбоките си джобове. Потупа го с дясната си длан и с лека усмивка повдигна Серж под рамото. Та се тръгнахна по пътя, пестейки сили, като поддържайки бавно, но равномерно темпо.

[Andras]

Изстрелът прогърмя, но гилзата засече и нов патрон не попадна в цевта, правейки пистолета почти неизползваем в такъв близък и бърз бой. Паоло успя едва да одраска противника си, който скочи към Жак-Такиб, но опитът за захват дойде къс и арабинът се отдръпна назад и встрани, пускайки контра за да прекъсне атаката на Пайтън


***

Серж вървеше бавно, леко замаяно, като дори не се постара да закопчее елека си, под който стояха обгорените остатъци от пуловер с качулка и още под тях - четирите черни кожени ремъци, които минаваха по диагонал на гръдния му кош. В средата им, вече затворена, стоеше малката черна книжка, прикрепена към стоманен обков. Странно, но освен дрехата, нищо друго не показваше следи от изгаряне, дори кожата на младежа.

-Нали си чувал за злите очи. Арабите много им се впрягат, носят едни дребни сини амулетчета, за да ги пазят...Това са некви глупости- Серж се подсмихна и избърса малката струйка кръв, която се стичаше от дясната му вежда. - Не винаги, но в ден днешен!... Истинския номер едно време е бил да си дадеш своето зло око, лявото, oculus sinister, за да направиш гад като тая. Сигурно беше вече на няколко стотин години, вече май не ги правят, и ние я очистихме! В един и същи ден с Екзекутора... Не е зле за две хлапета! Знаеш ли, като се приберем до Париж ще ни излезе име!

[Асен]

Пайтън определено имаше намерение да свършат бързо, помисли си Жак-Такиб. По принцип той самият също не възразяваше да не се мотат, стига резултатът да беше в тяхна полза. А ако не беше, не времето щеше да му е грижата...
Да опитваш да приключиш бързо, обаче, не винаги постига ефекта на бързата победа. Както казваха в един боксов филм, "ако искаш да нападаш, защитавай се!" И "винаги мисли за самия себе си" казваха също, но тези двете се комбинираха прекрасно.
Жак-Такиб хвърли пистолета в лицето на Пайтън, бръкна за спрея, докато нанасяше втори нож с лява ръка към очите му, след което замахна за удар отгоре от прекалено дълга дистанция.
Струята, насочена към лицето на Пайтън, удължи ръката му точно достатъчно, за да има шанс.

ИИ: Отново шифт + 30 % на атаката и ползвам благородния си импулс!

[Raiden]

След засечката на пистолета на Жак и сближаването на дистанцията между арабина и изрода, оръжието на Паоло също стана безполезно, а имайки предвид, че и в двата случая попаденията бяха в целта му това беше доста тъжна новина. Ясно беше, че мелето ставаше прекалено "искрено и личено" и както бе чувал охранителят някъде, накрая всички щяха да са в червено... въпросът беше само в чие червено?

Няколко стотни по-късно ръката, която вече беше надянала бокса, замахваше. Италианецът се надяваше, че ударите на приятеля му, комбинирани със спрея ще разсеят достатъчно копелдака, за да могат най-накрая да му видят сметката в ръкопашен бой. Иначе наистина щеше да стане опасно. Добре, че такива "неща" не им създаваха проблеми и на работа...

ИИ: Отново +30% шифт и благороден импулс.

[Gallean]

Максим продължи разговора след секунда размисъл:
-Ти отново забравяш, че не знам нищичко за тези неща. Всичко, което ми казваш е ново и само по себе си неразбираемо... Ако знаех какво трябваше да очаквам преди малко щях да действам по различен начин... може би щях да избягам, примерно или... да заема позиция с прикритие. Пък и госпожа Хъ също не зазвънява камбанка- професор Хикс (Ухилва се) по' ми звучи познато. Имаш ли конкретна идея защо колата не запали когато се опитах да я подкарам?

[Andras]

-Да, от както го филмираха, сакатия професор е твърде популярен...Марвъл са ми досадни, твърде много вода за глупавите американчета. По-добре просто да ги лоботомизират в родилното.-Серж поклати глава неодобрително и пусна една разкривена усмивка, докато влачеше крак.

-Знаеш ли... Тези неща, от които си нямаш и представа са заразни, така че стой далеч. При мен всичко започна с партньора на дядо по шах, при който ме оставяха, за да си пиша домашните по литература. Три години по-късно едва не ме скопиха, на следващата си прекарах ваканцията в северен Кавказ, където е кланница, но ако ти кажат, че няма по-депресиращо място на света от него, не им вярвай - Припят! А, да, и от както завърших прогимназия съм лежал седем пъти в болница. Вече познавам упойките по мириз. - Колкото и да беше странно, младежът не се хвалеше с биографията си, по-скоро говореше с нотка на умора и удовлетворение, че все още е в състояние да я разказва. - Много се разприказвах. Просто приеми, че Нещото може да поврежда коли, да прави вихри и такива работи.

***

Пайтън влезе в глуха защита, отстъпвайки бързо назад и с много изнесени пред себе си ръце, които почти не поемаха наранявания от ножът на Жак-Такиб и почти по интуиция успяха да отклонят ударът на Паоло. По всичко изглеждаше, че военният е бил отличен и много опитен боец и преди да придобие сегашните си способности.

[Gallean]

-Както и аз твърдя- по-добре бе да не ме замествате във всичко това. Чудя се доколко е разумн ода жертваш един невинен за да спечели по голямото добре, особено когато този невинен съм аз!
-Е, тогава ситуацията беше различна... А и ти предполагам работиш срещу заплащане.
-Вие дори не ми предложихте избор! Не бива така да си играете с хората, ако ми бяхте обяснили поне част от ситуацията щеше да е различно.
-Тогава и на нас никой не ни беше обяснил ситуацията...-Серж поклати глава. Шансът да ти се случи това не е по-голям от шанса да те убие нещо паднало от небето.
-Свободата на избор си е голямо нещо, надявам се все пак компенсацията да е съръзмерна- леко намусено отговаря.
-Мхм. Ще имаш свобода на избор... Кола или мотор?
-Пффф... *завърта глава настрани доколкото е възможно докато помага на Серж да ходи*
След секунда- две добавя: -Кола най-вероятно.
-Стига да не искаш Ферари, ще се уреди... Предполагам и нова работа ще ти трябва.-Серж се усмихна леко.
-Че какво й е на старата- ако мясото все още съществува и шефа е жив- не е като да са ни много скъпи материалите или суровините. Интересно дали разбираш от този бизнес- значи ако всико погледнем в проценти... ...а, надали ти е интересно...
-Ми не много... Не си падам капиталист, макар че парите ми все пак идват от услуги
След още няколко крачки двамта сядат да си починат на удобно местенце, докато Максим, вместо да даде отговор, се заоглежда насам натам.