Епизод 1: Змията питон

[Andras]

-Вярно...нямам с какво...-Огюстен се извъртя, за да огледа, но продължи да се боде с иглата -...Мисля че болката ме държи тук. За това го правя.

Малко по-късно един тип, на вид не чак толкова по-възрастен от Джейсън влезе с физиономия, която индикираше, че Пайтъм не се грижи за приятелите си много по-добре, от колкото за враговете си - носът му бе разбит, а лявото око - почти затворено. Като приближи, Джейсън все пак взе иглата на Огюстен, при това тъкмо навреме.

-Плюскайте! - Яденето представляваше две менюта от МакДоналдс, които непознатият хвърли и понечи да си тръгне, но видя разсипаните по пода вещи и тегли една псувня по адрес на Огюстен, която за акцен придружи с кубинка в ребрата, преди все пак да започне да ги събира. - Трябва да ви запалят заедно с боклуците!

[Andras]

Росиняк погледна Мишел с полубащински полупрокурорски поглед.
-Просто не ме мислете за идиот. Един таксиметров шофьор вече пътува към Ке дез Орфевр, което значи че така или инак ще разберем какво се е случило. От вас искам да ни помогнете да го направим, докато все още разследваме отвличане, а не убийство!

[Gallean]

Капчици пот започнаха да се появяват по челото и лицето на Реми докато ръцете му хванаха волана с цялата си сила. Езика му почна да се изсушава, почти не чувстваше гърлото си освен когато преглъщаше... С ужас осъзнаваше размерите на бедата в която бе наврян. Всичко му се струваше чуждо, студено и страшно- на всяка крачка срещаше стена, успяваше ли да се обърне преди да се блъсне в нея- срещаше нова, още по жестока стена или препядствие. Можеше да си има работа с мафия или откачени сектанти, или наркодилъри или всичко накуп... Какво може да направи той сам срещу толкова много хора, толкова много пари, коли, оръжие, злоба? Какво може да се опита да направи дори?
Полу съзнателно натисна педала до край. Трупът му потрепери от неконтролируеми тръпки и после спря... "Каквото и да стане- не искам да свърша сега!"- каза си и започна бясни маневри по шосето. Редките коли в платната се превърнаха в секундни обежища за Максим от неговите преследвачи- всяка идваше с наслада и изостваше със съжаление...

Разликата в превозните средства започна да си казва думата- другата кола ги настигаше и Серж реши да се обърне за да стреля. "Глупаво решение"- помисли си Реми, но не му остана много време да премисля- след поредният рязък завой водачът на ланд роувъра не издържа и заби возилото си в крайпътната канафка.
Това обаче не успокои нашият герой и той продължи да кара крайно рисковано с цел да се отдалечи от постоянната заплаха, надвиснала над него за прекалено дълго...

[Andras]

-Баси-Серж прибра ръката с револвера и го скри обратно в пояса си. Лицето му беше побеляло до почти мъртвешки тонове-...току що задлъжняхме на Вселената. Жив или мъртъв, не се връщам за онзи!

Измина поне половин час докато колата най-сетне започна да се държи нормално на пътя, а Серж - възвърне цвета на лицето си, след поредната спиртна разтривка. Време, през което вече бяха стигнали магистрлата и се бяха сляли успешно с трафика, без да привлекат особено внимание към себе си. Серж разтвори чантата си, разкривайки поне дузина книги и списания вътре, придружени от телескопична палка и сълзотворен газ, извади един древен комикс и потъна назад в седалката, без да продума нито дума през целия път до Монпелие, но и без да си позволи да задряма.

Раздвижи се чак, когато стигнаха детелината, която трябваше да ги насочи към центъра на града, прибра комикса и промърмори с хриптив, но по-уверен и сериозен глас.
-Трябва да спрем на неохраняван и да си сменим фасона. Картите ми не е добре да ползвам, но двата бона от жабката и каквото си носим трябва да стигне за ден и половина. Момиченцето няма да може да ни открие само, а и аз не съм за изхвърляне! Ще се оправим!

[mercy]

Мишел затвори очи, надявайки се след като ги отвори пред нея да има празна стена.
За нейн злощастен късмет Росиняк все така стоеше пред нея, скръстил ръце, гледайки я с непроменено изражение.
Момичето понечи да каже нещо, след което стисна устни, като нервно въртеше един от пръстените си през пръстите си.
-Как точно мога да ви помогна да разберете какво се е случило? - успя да промърмори тя
Имайки в предвид, че знаеше толкова малко, че дори не знаеше дали всъщност знае нещо тя просто сви рамене и се погледна към Росиняк, чакайки отговор

[Raiden]

Жак-Такиб беше прав поне за Паоло - последва го приведен, за да не привлича излишно внимание. Подозираше, че може нещо да се обърка, както и стана, обаче просто не искаше да си го признае... пък било то и пред самия себе си - щеше да звучи прекалено черноглед, а кой обичаше такива хора. Затова най-добре беше да се гледа от добрата страна на нещата - най-вероятно нямаше да има повече такива изненади.

[Andras]

-Искам да знам кой, как и кога се свърза с вас, какво поискаха и за какво са тия дрехи! Можем да го направим и по-формално, но няма да изглежда добре пред семейството ви...

Очевидно беше, че Росиняк нямаше намерение да отстъпи и че в конкретния случай нямаше да има скрупили да изправи Мишел пред евентуален семеен скандал, ако това щеше да му помогне да си свърши работата.

[Gallean]

На едно кръстовище Реми си позволи да облегне главата си на лявата си ръка и да прокара пръсти назад по косата... Обърна се леко към спътника и проговори:
-Припомни ми, моля, какво ще се случи след ден и половина?- гласът му прозвуча прекалено далечен и сякаш в края се опита да си предаде емоция, но не успя съвсем. Клепачите му се почти затворили над очите.
-Въобще не знам какво ще оправи цялата история с мъртвеца, боя, стрелбата, оная, дето я сгазили...- вдиша и въздъхна на пресекулки.

[Andras]

-Я по-добре да спреш след завоя! Един "Ред бул" ще ти се отрази добре, въпреки че е отвратителна отрова.
Серж пъхна две банкноти по 500 евро в джоба на Максим, затвори си добре чантата и провери още веднъж дали нещо важно не бе останало в жабката.

-Мод е нещастен случай. От най-нещастните, но не те касае, тя ми се пише на моята сметка...-Младежът каза последните няколко думи особено тихо, като че му беше неприятно да ги изрече, но направи кратка пауза и продължи -Това с трупа и стрелбата ще го замажат някак, но са няколко полицаи и една жена в 112. Няма да го намерят онзи и няма да се вдигне много шум, поне това ми го каза по телефона, имай вяра на дядо и на другарите. Ние само трябва да се покрием и да стискаме палци, че на Амби и оня тип са им свършили килърите. Баси, дори и те сигурно не могат да пращат по пет-шест наведнъж!

[mercy]

Това, което Росиняк може би не знаеше за Мишел бе че тя се интересува от семейните скандали точно толкова колкото от размазано петно от муха върху стъклото. Да беше си доста гадно, но пък винаги се намираше начин да се почисти сякаш никога не е било там.
Като хвърли още един поглед на мъжа пред себе си и реши че все пак, така или иначе щеше да й създаде ненужни неприятности тя скръсти ръце и заговори:
-Ами първо... видяхме един имейл в бележника който ни показа вашия колега... - тя въздъхна и продължи да говори обяснявайки на Росиняк как е пратила съобщение, как са и отговорили как се е срещнала с мъжа и жената в таксито и какви неща са й говорили.
През цялото време той бе запазил лицето си неутрално и с нищо не реагираше на нито една част от обясненията й, докато тя нервно мяташе с ръце, правеше мимики, тропаше с крак и прехапваше устни.
-Нямам идея защо искаха тези неща, не ми казаха нищо, само поставяха изисквания.. - завърши тя - Това помага ли ви изобщо?

[Gallean]

Подкарвайки колата, Максим отбеляза:
-Даааа, сигурно трябва да се стегна и да гледам по' инак на нещата.
Наистина се заогледа и след няколко маневри спря. Притича до близкото магазинче и се снабди с препоръчаната му напитка, няколко шоколадови бонбона, еклери и други вкусотии. Разплати се възможно най-бързо и почти се затича обратно към колата. Първо запали и я подкара и чак след това започва да занимава вниманието и сетивата си с по-прятни неща. На поредният завой, след като устата му бе запълнена с различни неща, побутна пакета с покупките към Серж.

[Асен]

Жак-Такиб се приближаваше до стоящите наблизо пияндета с артистично олюляване. Когато почти беше стигнал до тях, спокойно бръкна в джоба си, напипвайки сръжката на автоматичния нож.
През единият пиян мозък премина искра на осъзнаване, че приятелчето им беше по-пиян и с други дрехи. Опита се да погледне по-отблизо, присвивайки заслепените си от светлината очи.
"КЛИК"
Ножът беше изскочил, а Жак-Такиб се стовари върху най-близкия, преодолявайки последните няколко метра със скок. Предците му вероятно щяха да реват религиозни възгласи, за да си вдъхват кураж. Той се биеше мълчаливо, стиснал зъби. Финтира пияното добиче с юмрук в главата - най-добрите финтове са тези, от които боли - после посегна за ритник, който се превърна в стъпка, преди да се гмурне ниско долу, пускайки в действие ножа...
Надяваше се помощниците му все пак да не закъснеят.

[Andras]

-Естествено че ми помага!-Росиняк изръмжа и вдигна телефона, излизайки с бърза крачка от къщата.

Малко по-късно другият полицай в къщата с далеч по-внимателни маниери съобщи на Мишел, че може би ще е добра идея с нея да говори един от психолозите на полицията.


***

-Дамиен, размърдай се! - това беше единственото, което младия лейтенант чу, преди Росиняк да му съобщи, че връзкатата между изчезванията на Дюфур и Калахан все пак се е потвърдила. Което принципно бе добра кариерна новина, въпреки че го вадеше от сън.

***

Серж взе един еклер, отхапа внимателно, за да не се намаже и благодари с кимане.
-И те са вредни, но като за ситуацията... Спри там! - Посоченото място беше един доста лъскавичък магазин за младежка мода, на витрината на който имаше няколко манекена, облечени с различни щамповани дрехи.

Максим се съгласи и двамата влязоха, вътре, след което Серж доста убедително разигра подменящо гардероба си разглезено хлапе, оглеждайки няколко различни панталона, фанелки и пуловери и обръщайки специално внимание на марките. За окото на спътника му, обаче, не остана скрит факта, че той всъщност се интересуваше повече от дълбочината на джобовете и количеството метални дрънкулки, с които си вървяха те. Така, след десетина минути той най-сетне се спря на едни тъмно кафяви, сериозни свлечени панталони, в чийто джоб спокойно можеше да се побере револвера и които идваха с два провиснали синджира, десният от които завършваше с напълно функционален карабинер, с правилните размери. Към тях се добавиха две широки кожени гривни с капси и лек суичър без ръкави, но с достатъчно дълбока качулка, че при необходимост да покрие половината му лице.

***

Изненадващото нападение хвана четиримата на практика неподготвени. Докато те тръгнаха да вадят или да се оглеждат за най-близкото оръжие, Жак-Такиб успя да извади единия от тях от равновесие така, че той дойде за директен ъперкът на Паоло, докато Кану продължи две свои крошета с бодичек и залепи втория към стената. Отвътре се чу някакъв объркан възглас, на който нападнатият отговори с болезнен крясък - ножът на арабина се беше плъзнал под гарда му, забивайки се в седалищния нерв. Кану обърса асфалта с хлапето, което беше подхванал, приблизително два пъти по-леко от него и така отвори на Паоло път към вратата на къщичката.




Извънигрово:
Ред на инициативата:
ал Уакил
пияницата на Кану
друг пияница
Кану
Паоло
Бягащ противник
Целта на отвличането

Ред на Паоло.

[Raiden]

Обезпокоен от вика, Паоло реши да издебне нещастника, който най-вероятно щеше да се излъже да се притече на помощ на приятелите си. Глупаво щеше да се нахули вътре - онзи можеше да има огнестрелно оръжие и нещата прекалено да загрубеят. Италианецът се засили се към вратата и зачака от едната й страна. Позицията бе идеална за подобно изпълнение, а в комбинация с елемента на изненадата щеше да е истинско чудо да не успее да бастардиса копелето.

[Andras]

Бившият военен се залепи встрани от вратата, малко преди от нея да изскочат останалите двама, държейки в ръцете си метални пръти, макар че очевидно предпочитаха да бягат пред това да се бият.

[blue]

- Остави го на мира. Изрод! Не ти е направил нищо! - Изкрещя англичанинът с дрезгав глас, през сълзите си, като използва целия въздух, който белите му дробове можеха да съберат. В гнева, който изведнъж бе обзел всяка фибра от тялото му и изгаряше всеки неврон, през който минеше, момчето блъсна яростно веригите, в които бе овързан. След като еуфорията му преминеше щеше да изпита изключителна болка около глезените му, които сериозно бе прожулил от веригата. В момента обаче, Джейсън искаше просто да се освободи и да удари мъжът. Да блъска, рита, чупи предмети в тялото му. Искаше той да почувства болката, която всички причиняваха на Огюстен върху себе си.
И да съжалява! Да моли за опрощение и милост.
Тогава, изведнъж, от нищото, момчето осъзна, че ръцете му са свободни.
И се нахвърли с цялата сила, която гневът в него можеше да осигури.
Изпитваше извратеното желание да отмъсти за всичко, което бяха причинили на Огюстен - човек, когото дори не познаваше. Но онази гледка на влачещото се момче по земята, което бива ритано го преследваше и силно пламтеше в съзнанието.
Джейсън не знаеше какво върши. Единствената му идея беше да удря.

[Асен]

Жак-Такиб се хвърли към краката на целта, веднага щом го забеляза да излиза. Принципно добро решение, което е съборило не един човек с тояга, минавайки под палката, тръбата или каквото там ползва. Освен това всеки го учи на футболното игрище.
За съжаление, този явно беше играл нападател, защото успя да прескочи краката на арабина, който продължи да се търкаля, обръщайки се по лице. След това отскочи като топка от земята, вземайки нисък летящ старт в опита си да го настигне.
-Дръжте този! - изръмжа Жак-Такиб към двамата си съекипници. Дотук нападението вървеше по план...

[Gallean]

Реми малко или много нервнечеше и тихo и средодучено преглеждаше дрехите. Харесаха си няколко, но реши да наблегне най-вече на спортните и за това си избра пълен и плътен екип. Върху него леко яке, големи джобове и качулка като на Серж. Позачуди се бая и накрая реши все пак да вземе стилно шалче, плюс маратонки, каквито бе искал да си купи от известно време в Париж, но все не му стигаха парите.
Загледа една от красивите продавачки, облиза устни, но предпочете да притегли спътника си така, че да не се бавят излишно и му подшушна "Може ченгетата да издирват колата заради катастрофата на магистралата".

[Andras]

Джейсън удряше и удряше... и продължи да удря... Незнайно как скритата игла се бе озовала обратно в ръката му и сега оставяше тънки прободи със всеки нов замах върху тялото на падналия, но те вече нямаха значение за него - още първият я бе забил непоправимо между два вратни прешлена, убивайки го на място.
Когато младежът осъзна какво беше направил, трупът пред него вече не дори не потрепваше конвулсивно. Сцената с кървящите му ръце, кадавърът под тях и пребитият Огюстен застина като на снимка и остана пред очите му.


***

Вторият беглец помогна на залитниалият от подсечката мъж, но самият той не успя да се спаси това, което го връхлетя в същия миг. Кану, хванал жертвата си с две ръце под яката се извъртя, преметна го през рамото си и го стовари върху беглеца, сваляйки и двамата на земята в почти безжизнено състояние.


ИИ:Остана ви само целта на отвличането.

[Raiden]

Нещата се развиха доста по-добре от очакваното. За нула време остана само целта. Нямаше много смисъл да го бият от толкова рано. Може би щеше да е по-добре просто да го убедят да се предаде, докато е все още цял... или да го сплашат. Второто Паоло владееше долу-горе добре, а и не искаше излишно да застрашава нечии живот. Прибра бокса и с леко лукав глас и клатене на главата в характерен мутренски маниер рече на последния оцелял - Хвърли тръбата и падай на колене... Виждаш какво стана с другите...Чу ли, бе?!

[Andras]

Младият мъж се подчини на крясъкът на Паоло и падна на земята, поставяйки ръце на тила по начин, който предполагаше, че сигурно и друг път му се бе налагало да го прави.

Когато Паоло се зае с проверка на състоянието на останалите, установи, че ще бъде най-добре да повикат спешна помощ и да се изнесат преди тя да е пристигнала, ако не им се лежи за дълго. Полузаспалия, върху който се бе стоварил огромния негър имаше двустранни счупвания на ребрата, които сигурно бяха засегнали белия дроб. Кракът на намушкания беше с прекъснат нерв, а от двамата нападнати от Кану единия беше с черепна, другия с гръбначна травма. Поне никой не беше мъртъв...все още.

***

-Няма да се учудя...-отговори Серж на излизане, носейки старите си дрехи в хартиения плик от магазина.-...а и ако онзи е бил в състояние да говори с полицията, сигурно вече търсят двама пияни гамени с нашите описания, които са вкарали горкия човечец в канавката. Ако искаш, можем да я изсотавим.

***

Джейсън се свести със схванати почти до болка крайници и едно странно полупразно усещане в главата, което не му позволи веднага да си подреди добре мислите в главата. Беше отново в мансардата на Буланже, на леглото в ъгъла, но този път бе оставен незавит, а по челото му бяха избили ситни капчици пот.

-Не очаквах да се видим пак толкова скоро с вас, господин Калахан... Странно ми е, какви ли сте ги свършили с Петен този път...-Една студена чаша с вода се озова в ръката на Джейсън, а срещу него Буланже вдигна чаша млечнозелена напитка и внимателно отпи. Стаята почти не се бе променила от последния път, когато Джейсън се бе намерил в нея, изключая факта, че към чадърите и лампите, сега се бе прибавил и един фотоапарат на триножник, стоящ точно до статива с недовършения портрет на Фернандел.

[Асен]

През това време Жак Такиб беше почистил мястото, откъдето се прехвърляха, със спирт, парцали и белина. Разполагаше с всичко необходимо, все пак беше промишлен обект от някакъв вид - не, че някопй чистеше. А вместо спирт имаше поне алкохол в промишлени количества.
След като се осведоми за състоянието на пострадалите само сви рамене.
-Ок, звъним от техния телефон на 112 и се изнасяме. Аз се сещам за три места... ще ви ги кажа после.
Кимна към пострадалите. Имаше предвид, че не иска някой от тях д ачуе казаното и да го предаде на полицията.

[Gallean]

-Трябва бързичко да я оставим някъде, да я почистим поне малко от малко и да се надяваме, че за сега няма да ни трябва друга.- изговори слабо ръкомахайки в посоката в която отиваха.
-Избираме си паркинг и сваляме номерата - работа за десет минути- бе отговорът.

[Andras]

Един неохраняем паркинг, все още незапълнен, поради пролетния сезон стана идеален терен за свалянето на табелите на Ситроена и внимателното забърсване на ръкохватките и салона, което стана тъкмо по вечерния здрач. От там градския транспорт върна двамата бегълци обратно в центъра на града и Серж сви към първата билкова аптека, снабдявайки се с цяла купчина билки и екстракти, някои от които спомена на латински. На Реми, обаче, не убегна факта, че той по-скоро рецитираше имената, от колкото си ги извикваше благодарение на систематично познание от главата.
Същата сценка се повтори и в конвенционална аптека, от където, обаче бяха взети предимно обезболяващи и превързочни материали.

-Предполагам ,че не трябва да се разхождаме повече за да не ни виждат излишно много хора- какво предлагаш?"
-Хотел от онези, които дават стаи "на час". Сигурно ще ни гледат странно, но няма да ни искат лични карти.
Реми се засмя за първи път от доста време насам и след кратка справка в една безжична мрежа от смартфона на Серж, пътят на двамата из Монпелие зави отново към по-особените места, право към хотел с романтичното название "Морска пяна".

Пяната се оказа завряна в един сутерен, само с неонова табела и не много приветлива метална врата, от вътре на която се намираше доста масивен рецепционист, плуващ в облаци тютюнев дим.
-Стая за една вечер.
-Имаме само с двойни легла!
-Какво бедствие! - Серж промърмори под качулката си и остави една банкнота от петдесет евро, получавайки в отговор презрителна физиономия и ключ към №3.

Стаята, чиято врата граничеше с раздрънкан автомат за презервативи, се оказа кутийка 4х3 метра с легло, хладилник, маса и миниатюрна баня, достатъчно скръбна гледка, за да обезкуражи почти всеки нормален и по-морален посетител.
-Баси пропадналата дупка!-Серж остави лекарствата на масата и сложи в контакта една кана с бързовар, която беше взел пътьом от магазин с китайски стоки.

[Gallean]

След като се възползва от тоалетната и подритна масата, Реми се тръшна на леглото, мъчейки се да не опитва мириса на чаршафите. Разгледа подробно тавана, стана, отиде и огледа "гледката", оригна се леко и отбеляза на глас, че може би е гладен. Дояде и тихичко сладките и започна да утъпква стаята докато реши как да накара Серж да му разкрие повече за цялата история. Почеса се, облиза зъбите си, а след това му се наложи да си помогне и с нокът. Явно не му оставаше друга възможност, освен да попита:
-Искам да се върна на старите си въпроси- вашата организация с какво се занимава? И какво й е толкова специално на онази монета, на момиченцето и защо хора умират за това?