[Непознатите армии]Под небето на Париж

[Daredavil]

Лекуване - колебаех се за нещо средно между кристалолечение и лекуване с биоенергия (по-скоро бях навит за кристалолечение, но и другото може).
Добре - вместо престъпни умения ще пиша справяне с ключалки ако позволиш, а ако не - джебчийство.
В съвременните езици, на един французин съм имал предвид езици като английски, немски и руски (е също и френски)
В древните - латински, арабски и старогръцки

(това за ингушките не го схвнах, сори не съм и чувал за за такъв език).

Как предлагаш, героят алхимик да има досег със свърхестественото без да познава окултното? Дай някаква идея като си толкова умен. Освен това за толкоз години героят ми би трябвало да се е понаучил да различава шарлатаните от потенциалните магове и шамани.

не съм и мислил да съм Оби Уан. С Лекуване на 20, нямам физическата възможност.

П.С. Такова нещо като обсебия не можах да измисля. Напъвах се, напъвах се - не можах. Героят е спокен и уравновесен човек, но не прекалено. Ако искаш - ти измисли, разбира се, само в случай че е задължително иначе може да го оставя такъв.

[Andras]

По ред на номерата - стават и двете на куп.

Ми различни са ключалките и джебчийството, избери си.

Пишеш общо образование за първите и нещо като класически езици или древни езици за второто, дефинирай си ги както ти е удобно.

Ингушкият език е езикът на ингушите, основния етнос в Ингушетия. Заедно с грузинския и еускера формират собствена езикова група. Която не се преподава в много училища. В Гватемала.

Предлагам директно героят да не е алхимик. Алхимията е едно от адептските направления в сетинга, а вие няма да сте адепти, вие сте на ниво тепърва загряване, че има такова нещо като работещо свръхестествено. Просто си сбъркал нивото на кампанията. За толкова години ако искаш може само да си се ровил из огромното количество неработещи рецепти.

[Andras]

Информация за магията в сетинга. Това са неща, които героите ви не знаят.

Съществува ритуална магия, която всеки със силна Душа (над 30) може да опита. И ако знае ритуала и компонентите му, да я упражнява. Тя може и да е доста силна, като създаване на хомункулус например, но като цяло е бавна и несигурна.

Съществуват адептски школи, част от които са съвсем нови, други извращение на стари и т.н. Адептите, които ги практикуват жертват доста голяма част от нормалния си живот, за да следват табутата на съответната школа, макар някои дори обратно, просто да се пренасочват към по-подходящо поприще. Школите са както следва: библиомантия, клиомантия, дипсомантия, ентропомантия, епидеромантия, механомантия, нарко-алхимия, персономантия, плутомантия, порномантия, урбаномантия и видеомантия. Човек се ориентира по първата част на думата за какво иде реч, това ~мантия, което значи гадаене не винаги е точно. Въпреки че всичките имат някакви ясновидски способности, без нарко-алхимията, която за това е и с друго име.

Най-сетне има и аватарна магия. Нея я практикуват, понякога несъзнато, хора, чиито действия, харахтер и позиция в обществото силно наподобяват на някой архетип. Архетипите могат да бъдат MVP, крал, дивак, демагог... Повечето са близки до ума, изключая Мистичния Хермафродит, който е въплъщение на дуализма и противоречащите си доктрини. Там може да се създават и нови архетипи, но трябва да сте убедитлени.

[Raiden]

Ууупс

[Daredavil]

Окей, значи избирам ключалките.

Пиша си общо образование на съвременните езици, и древни езици на по старите.

Щом стават и двете избирам кристалолечение.

добре де, нека не е алхимик- тогава ще е лекар използващ народна медицина. Или ако предпочиташ това понятие - екстрасенс. Или както сега е модерно "меdicinman" което съвсем не значи човек с бяла престилка, а просто човек който може да лекува. И тогава ще си променя страста и щея сложа не на лъжене, а на лекуване. Смятам, че така ще си доволен.

Обсебия: причина за обсебията е епилепсията му. когато има припадък има епилептичен транс. В такъв момент може да контактува с отвъдни светове и да предсказва бъдещето. Желанието му да лекува е породено от желанието му да се излекува. Кажи ако поправките стават за да ги впиша веднага.

П.С. айдееее алхимици не можело, ама самураи можело, през кой век Япония разтури това съсловие (да не говорим че сме във Франция, не в Шогуната)

[Raiden]

Ставаше въпрос за прякор Ако искаш може и Чушката да ти викат или Нина общата, Цеца късмета и т.н. Както и да е, постът просто беше на грешното място

[Daredavil]

въпрос: може ли вместо окултни сили в Душа да пиша екстрасенс или контактьор или нещо подобно (или предсказател), а вместо алхимик - лекар изпозващ "народна медицина". ОСновни способи - кристалолечение и други подобни. И да определено имам желание героят ми да има повечко опит тъй че ровенето в рецептите няма да му дойде излишно

П.С. тук ли ще играем или все пак ще се оформи самостоялтелна игрова линия, желателно - в Сивостен. малко е неудобно всеки път да влизам във Фейвъритс първо и чак после тук или дори по-лошо - първо в линията на Асен и чак после да влизам тук.

[Andras]

Деърдевил - обсеСия.

Епилептичен транс не знам какво е. Подозирам просто, че освен припадъците има и видения, което можеш да броиш за първа среща със свръхестественото.

Народна медицина - ок. Контактьорство - ок, ма ще действа като разбирането с животни на Дерние.

Ще се оформи самостоятелен форум, както на предната игра.

Рейдън си беше сложил прякор и до колкото гледам си мислеше да се прави на аватар по-късно. Няма лошо.

[Daredavil]

правлино си схванал. Е аз да нанасям промените. (епилептичен транс екато си се досетил е когато изпаднеш в гритмични ърчове и се отнесеш нанякъде в "другия свят" а в този миг си е възможно да получиш видение. Пример - нестинарите, които танцувайки върху жаравата изпадат в трансово състояние и пророкуват)

Направих промените.

[Andras]

Характер и история:
Франсоа е саможив интилигент, който от ражадането си страда от епилепсия. В опитите си да се излекува е влязъл в контакт с други светове. Интересува се от химия, физика,математика, астрономия, оптика, древни езици,окултни науки.Има ужасно малко приятели, няма сериозна връзка. Няма сериозен интерес към хуманитарните науки.

Без познания по хуманитарни науки как се оправя с класическите езици и окултното?

Отключващ фактор: за първи път уменията му се прояват истински на 16 години. Тогава успява да излекува човек чрез кристало-лечение. Оттогава се развива и в медицината.

Раздуй. Колко време е пробвал преди това.

Обсебия - при еплепсията изпада в транс при който контактува с отвъдното.

Обсесия. Не виждам нищо обсесивно в това. Освен евентуално желание сам да се вкарва в припадъци.

Стимули при които изпада в страх: Франсоа се страе, да не парадира, с факта че е може да контактува с отвъдното - хората не гледат насериозно на екстрасенстите и биоенегготерапевтите. Ето защо всеки път когато някой заговори за контактьори, шамани, екстрасенси го обзема вълнение, ръцете му леко започват да треперят и гелда да смени темата.

Как ли си намира работа... Инак е готино че го е страх да си каже какво работи.

Стимули при благородство: винаги когато наблизо има млада жена или дете успява да се прояви

Как се проявява?

Ум: - 65
Общо образование - 20
Знаене на древни езици -20
Сладкодумие - 25

Не си добавил базовите умения

Тяло - 55

Борба - 25
Чар - 30

Чарът не е тук. Не си добавил базовите умения.

Душа - 55
Лекуване - 20 (страст)
Лъжене, - 20
Предсказател\Контактьорство с други светове - 15

Не си добавил базовите точки.

Бързина - 45
Отбягване - 20
Справяне с ключалки - 25

Не си добавил базовите точки и умения

[blue]

Име: Джейсън Калахан

Възраст: 17

Описание: Сравнително висок и слаб, без да стига до крайности. Има среднодълга и права кестенява коса, която в повечето случаи изгежда подозрително рошава. С изключително изразителни и дълбоки светлокафяви очи, които почти винаги искрят с невинаги доловимо за другите вдъхновение. Те, заедно със заразната усмивка му придават и чар, който бързо стапя ледове и го прави човек, на когото лесно можеш да се довериш. Облича се гимназиално, с дънки и неразбираемата за много хора комбинация от блуза с ръс ръкав върху такава с дълъг. Пада си по шаловете и има всякакви дрънкулки по себе си и ръцете си. Не се разделя с чантата си с една презрамка, в която носи фотоапарата си.

Характер и история: Всеки е срещал този тип хора. Онези, които вярват в доброто, вдъхновяват се лесно и стават заразително оптимистични в моменти, когато ти се иска да режеш и кълцаш. Джейсън е като тях. С изграден морален кодекс въпреки възрастта си, който следва и идеали, които защитава и умения да разбира хората той оставя впечатлението на доста по-зрял, отколкото би трябвало да е. Понякога има склонността да се затваря в себе си, видимо тъжен, но се старае това да се случва колкото се може по-рядко и при възможност, когато е сам.
Израснал в семейство на детска учителка и моряк, Джейсън още от малък развива силен интерес към изкуствата, главно заради влиянието на майка си. Предмети като химията и математиката са абсолютно непонятни и безсмислени за него, но пък литературата и философията му се отдават без да се старае. След като получава фотоапарат за десетия си рожден ден в Джейсън се развива силна любов към фотографията, която от негово непретенциозно хоби се превръща в страст.
Може би именно заради това, след като майка му се съгласява, Джейсън сменя досегашното си училище в Лондон с ново учебно заведение по изкуства с профил фотография в столицата на културата – Париж.

Отключващ фактор: 12-тата есен на младия господин Калахан се разстилаше над Лондон. В един от изключително редките и ценни дни, когато не вали изведро, хлапето се разхождаше с фотоапарат под ръка и снимаше начина, по който светлината се отразяваше в локвите по паважа. Вечерта, по време на упражненията си за проявяване на снимки, на фотографската хартия излиза изключително странен образ. В локвата, която Джейсън е снимал ясно може да се види отражението на жена с мокра, прилепнала за тялото й коса и избодени очи (детайл, който момчето сънуваше в продължение на цяла година). Ужасен, бяга при майка си, заедно с прояванета снимка и й обяснява с треперещ глас какво му се е случило. Скептичната госпожа Калахан хвърля един поглед на снимката, оставя я на масата и предлага чаша горещ шоколад на сина си. Секунди по-късно момчето може да види как на снимката се вижда просто една локва с отразена в нея слънчева светлина.

Стимули:
На гнева: Подценяване заради възрастта му – Писнало му е от повърхностни хора, които не гледат на него като на човек, а като на фетус. Откакто местен фотограф отказва дори да прегледа портфолиото му с причина, че е още млад и още други подобни случаи, характера на Джейсън може много лесно да се обърне към неочаквана сприхавост, когато е подценяван заради възрастта.
На страха: Удавяне – Така и не се научава да плува. Няма проблем с водата, обича да се забавлява в нея, стига да става въпрос за басейн. Говорим ли за река, езеро или океан обаче, е абсурд Джейсън да влезе без да се вцепени от неконтролируем ужас.
На благородството: Тъжни хора – Не, че ще тръгне да се прави на шут само и само, за да развесели някого. Просто Джейсън е вечното свободно рамо, за този, който има нужда, много често до точката, в която се превръща в „кошче за душевни отпадъци”.

Стрес фактори:
Един издържан и един провален на Свръхестествено.

Обсесия: Да промени света и то към по-добро. За момента средството, в което вярва най-силно и вдъхновено е фотографията. Защото единствено на фотолента можеш да покажеш истинската красота на обект. Нещо, покрай което минаваш всеки ден без да го забележиш контрастира ясно на снимка. Истината може да бъде видяна само през обектива. И с времето Джейсън се научи да разбира многозначието на тези думи.

Тяло: Висок и слаб без да стига до крайности
Бързина: Средно бърз, когато се наложи
Ум: Умен за възрастта си; не е наивен
Душа: Сърдечен, добронамерен; приятна компания

Тяло:
Атлетика:
Борба:
Разсейващо присъствие:

Бързина:
Отбягване:
Велосипед:
Инициатива:

Ум:
Общо образование:
Забелязване:
Скриване:

Душа:
Чар:
Лъжене:
Фотография*:
Призрачна бленда (необясним усет, който Джейсън така и не може да си обясни; понякога настръхване, друг път просто идея, а трети път дори не осъзнава как се случва, но всеки път щом послуша усета и снима, където е воден, снимката разкрива нещо... необяснимо)

[mercy]

Име: Мишел Белмонт (:
Възраст: 23
Зодия: Везни

Описание: Средно висока на ръст, спортно телосложение, къса тъмна коса, подстригана на френска черта и бретон, който вечно влиза в зелените й очи, овално лице, по което може да се открият тънки линийки от лунички под очите и по бузите. Облича се по „стрийт модата”, обича многото аксесоари – шапки, гривни, обеци, шалове, висулки, гердани, колани. Малка татуировка от дясно на шията на символ, който е видяла някъде и който няма никакво известно на нея значение. Има обица на езика, която бихте забелязали винаги, защото по принцип, тя би ви се изплезила, когато се запознаете.

Характер и история:
След първата ви среща с нея бихте казали, че е ексцентричка, след втората, че е досадна, след третата бихте решили, че всъщност е недоразбрана личност, която избива комплекси чрез рисуване и или размахване на мечове. На следваща си среща вече ще знаете, че не може да я определите в точни рамки. Тя е жизнерадостна, но честно може да бъде мрачна и сърдита на всичко, обича да се заяжда, да намира проблеми и дефекти във всичко и всеки, страст и е да изследва и изучава нещата. От малка тренира айкидо, нещо, което родителите й смятали, че ще помогне на трудния й характер. По-късно, заедно с група приятели започва да тренира и спортна стрелба.
Родена е в Париж, в семейство на еврейски бижутер, а майка и е французойка с английски корени, която се занимава с писане на книги, и от скоро сценарии за телевизията и кино индустрията. Момичето има трима братя и по малка сестра, както и голяма колекция от семейни домашни любимци. По това може да разберете, че от малка знае, че никога не може да получи всичко, че не обича да се съобразява с много хора, въпреки че се налага, и че обича да дразни къде каквото дойде. Всичките й роднини, заедно с двама дядовци, една баба и времемнно един братовчед, все още живеят заедно в къща, в предградията. Шя завършва бакалавър по изкуствата във френската академия, и работи почасово като художник на декори в един от местните театри. Заради произхода си може да говори освен френски и иврит, също така и английски, както и латински и испански, които знае от училище.

Отключващ фактор: (от водещия)
Като по малка е познавала момче, ентусиазирано и без талант, от онази специфична порода емо-та, които живеят в манга. Преди около година, той започнал да проявява признаци на шизофрения, биполярност... Понякога се държал агресивно, псувал, веднъж дори си обръснал главата. Започнал да се носи във военни дрехи. Една вечер просто изчезнал, така и не го открили, но родителите му й показали последните скици. Цикъл гротески, подобни на тези на Гоя, но с манга привкус и един голям портрет на човек на средна възраст с книга в ръка, очудващо реалистичен, но накъдрен от от слъзи. На портрета пишело само Томски, но човекът така и не бил открит... Продадените след изчезването на момчето скици били купени на търг онлайн... от Томски. След като тя проверила се оказало, че адресът не съществува в пощенската служба, но те все пак са били получени след изпращането... Парите дошли от също толкова невеществена сметка, с една цифра повече. Но все пак са дошли...

Обсесия:
Разбиране - чрез картините и скулпторите опитва да открие и придаде друга светлина на нещата около нея, важно е да види нещата през различни гледни точки и да ги разбере и проучи

Стимули:
На гнева: Унищожаване на обекти на изкуството/с историческа, естетическа стойност
На страха: Загуба на сетивата (да не може да има контрол над тялото си и способностите да усеща и вижда света)
На благородството: Невинност (не може да търпи, когато нещо неспособно да се защити е нападнато, има проблеми)

Стрес фактори:
Издържани: насилие, безпомощност
Неуспехи: два на личност (промяна на поведение, опит да се не критикува)

Показатели:
Тяло: (атлетично, айкидо)
Бързина:(спортна стрелба)
Ум: (схватлива, трудно се залъгва)
Душа: (заядлива и цинична, обича да критикува и да си пъха носа, където не й е работа)

Умения:
Сила:
Атлетика
Айкидо

Бързина:
Отбягване
Шофиране
Инициатива
Спортна стрелба

Ум:
Общо образование
Забелязване
Скриване

Душа:
Чар
Лъжене
Рисуване (обсесия)

[Gallean]

Име: Макси'м Реми

Възраст: 19, роден на 11-ти юни

Описание: Високичък, но слаб, силно отпуснат младеж с леко уморен вид и раздърпани дрехи. На втори поглед се вижда средно дълга, рядка руса коса, прибрана спретнато на малка опашка. Лицето е дълго, с тесни устни и нос, очите са полу притворени (освен когато Максим е заинтересуван живо от нещо), вечно брадясало с редки, дълги руси косми. Раменете са отпуснати, ходи прегърбен и безличен, а облеклото му носи носталгия по отминалите хипи времена, заедно с белези от много поправки и стил на задна уличка в малък квартал. Неравномерно навитите ръкави откриват тънки и хилави ръце с рядко бял цвят и не добре поддържани нокти.

Характер и история: Максим е затворен тип, безделник за всеки друг, но не и за него. За себе си казва, че е неоткрит талант, в кой дял на изкуството или науката- не разкрива. Майка му поддържа малък пансион със задължителната снимка на дядото- герой от втората световна война и бащата- въплъщение на френският работнически дух- феномен на поточната линия в малко предприятие за производство на ключодържатели (малко под тях се мъдри и снимка на Шарл дьо Гол). Младежът трявба да се издържа сам, като дори плаща пансиона при майка си с цел да изгради силен характер и отговорност за бъдещото. Всъщност, не толкова добре прикрита тайна е, че Максим моли и двамата си родители по отделно за пари и замазва очите им с мижава заплата от почасовата си работа на разносвач на цветя от малка фирма.
Опитва се да живее възможно най-леко, с възможно най-много удоволствия, но това не винаги му се отдава. Прекарва свободното си време или в някое компютърно клубче с прители или разхождайки се безцелно из парковете. През тези си разходки се среща със случайни хора и завързва разговори- най-вече с дръги безделници като него, просяци и бездомници, всякакви странни типове и чудаци. Няколко пъти месечно посещава грозни събирания на сексуални извратеняци по среднош в голеите паркове на Париж, за които после разказва обстойно с най-големи подробности.
Въпреки това, понякога се показва като много добър събеседник, успява да изслушва и да дава полезни съвети.

Отключващ фактор (От Водещия):
Входа на метростанция в париж - чуваш кански крясък и заварваш мюсюлманин със силно закривен кинжал, който стои над младеж-скинар във видима агония. Младежът има само рани от самозащита, но въпреки това се гърчи неудържимо, подобно на някой, когото ще разкъсват на две части и когото раните го разяждат или изгарят. Свидетел си по делото, в което става ясно, че младежът няколко месеца преди това е бил просто тих студент по графика в сорбоната.
Ножарят е оправдан при условия на неизбежна отбрана


Обсесия:
Свобода на избор- не жеале никой и нищо да му се меси в живота. Ако ще си го пропилява- това си негово решение и негово право!
Веднага се ядосва щом стане дума по този въпрос и често плюе управляващите и полицията ако реши, че му отрязват някоя предполагаема свобода.

Стимули:

На гнева:
По-горе, при обсесия.

На страха:
Страх го е да остане сам когато трябва да се справи с важен проблем, когато трбява да се изправи със собствени сили срещу някоя институция или организация.

На благородството:
Според Максим красотата (човешката) почти задължително отговаря на вътрешна доброта и честнст; заслужава всяко възможно добро. На красива и невинна жена не би отказал нищо.


Стрес фактори:
Две издържани на Неуверност в себе си, по веднъж пострадал от Насилие и Изолация.


Показатели:
Тяло: слабо, но жилаво
Бързина: постоянно бърза и не стой на едно място
Ум: прекалено разсеян, инак способен
Душа: скрит маниполатор и интересна личност


Умения:
Тяло:
Атлетика
Мръсен бой
Плуване
Задържане на дъха


Бързина:
Отбягване
Шофиране
Инициатива

Ум:
Общо образование
Забелязване
Скриване
Естествознание

Душа:
Чар
Лъжене
Печелене на симпатия

[Daredavil]

Предполагам че не съм броил филогическите специалности за хуманитарен предмет. досадно ми се е видяло да кажа,че героят не проявава интерес към история, география, поезия, рисуване и разни сродни науки, а се интересува най-вече от това как да подобри възможностите си в медицината (затова и изучава езици - за да научи нещо за медицината в другите страни)

Отключващ фактор: първите опити да излукува човек са някъде от 7-8 годишна възраст, (върху себе си), първите опити с кристаолечение - от 13-14 годишната възраст, първият успешен опит е върху един от малкото му приятели на 16 годишна възраст.

Обсебия - именно. Понякога за да предизвика епилептичен припадък, Франсоа пуши джойнт или започва да свири на музика на кожен тъпан, биейки с ръце - и двете неща предизвикват пирпадък и гърч, след което следва възможност да се пророкува.

За останалото няма да пиша сега, че е вече доста късничко и ще мисля утре.

П.С. Повярвай ми работа винаги си намира - въпроса е клинтите да са сигурни хора, или най-малкото да изглеждат почтени. Франсоя не е хората дето ще разлепят плакати с името си насред града "екстрасенс търси клиентела" По-добре двайсет клиенти, отколкото двеста, които да ти създадат разни проблеми.

П.С. това с базовите умения не го чатнах - нали си написал, че не е нужно да слагаме всичките базови умения, а може да променяме, какво недовостваш.

[Andras]

Добре, от известно време се мъча да бъда тактичен. ОбсеСия със 'с' като съскане, нещото, което прави змията!

Базовите умения винаги ги имаш. При несъответствие със средата на героя могат да бъдат променяни след съгласие с разказвач. Така например Джейсън е хлапе на 17 и не може да шофира, кара колело.
Факт е, обаче, че тези 15% винаги отиват на някакви разумни еквиваленти на базовите умения и няма да ти дам да ги нямаш, дори да решиш, че героят ти така си е по-добре, щото като нещо не може той, това би могло да убие друг.

[Raiden]

Име: Паоло Салазар
Възраст: 27

Описание:
Със среден ръст, добре оформено тяло, много късо подстригана тъмна коса и лош поглед рядко някой би предположил, че човекът отсреща е бивш парамедик. Реално повече приличаше на затворник, а като се комбинираше това със стила му на обличане и начинът на говорене преценката ставаше още по-пълна и още по-неправилна. Външният вид лъже... донякъде...

История и характер:
Паоло е роден в малко алпийско градче в семейството на италианец военен и детска учителка французойка. Има по-малък брат - Марко. Благодарение на различията в произхода на майка си и баща си, децата още от малко научават двата езика, прихващат част от нравите и на двете нации и се оказват с разведени родители. Кофти, но факт. След раздялата, брат му отива във Франция с майка му, а Паоло остава и израства при баща си, който постоянно се стреми да набие в главата на сина си колко е важно да си издръжлив – физически и психически – и колко е важно за един мъж да постъпи в армията. Паоло може би нямаше да поддаде, ако това не го влечеше и без постоянните поучения на баща му, но при първа възможност се записа доброволец. За негова изненада физическите му резултати не бяха достатъчно добри за това, към което се стремеше... интелектуалните му способности обаче компенсираха доста добре. Видя се, че ще е по-полезен като медик на бойното поле. Първоначално това не го устройваше. После обаче прие идеята като своя собствена – осмисли, че да спасяваш живота на другарите си е по-ценно от това да отнемаш чуждите. Тренира и учи усилено няколко години... след което закриха частта им – в условията на днешните войни не били достатъчно адекватни. Трябваше да намери друг начин да преживява, пък бил и той не като военен. Тогава му се отдаде възможност да постъпи в алпийските спасителни отряди. Беше зачислен към екипажа на един хеликоптер. Предстоеше му обаче доста да се потруди, защото се оказа, че подготовката на парамедиците е доста по-тежка от тази на военните. Благодарение на уменията и куража си бързо спечели доверието на колегите си и прякора Самурая. През цялото това време редовно поддържаше връзка с брат си Марко - беше завършил един от най-елитните технически университети в Париж и Паоло често искаше съвети от него по най-различни въпроси. Следващите години всичко минаваше сравнително добре – имаше успешни мисии, имаше и неуспешни, но така се научи, че колкото и да се стараеш не винаги можеш да промениш действителността. Един ден обаче нещата се промениха - случи се Нещо* - и Паоло беше изгонен от работа. За втори път му отнемаха смисъла в живота. Този път обаче прегърна депресията и се затвори в себе си. Изнизаха се няколко месеца от лятото, през които времето навън беше в пълен контраст със ставащото в него. Изминалото време в изолация притъпи до известна степен чувствата му и социалните му умения – стана циничен и пестелив на думи. Знаеше, че не е виновен за инцидента... трябваше да направи нещо... Тогава почина баща му. Случката, макар и съкрушителна за обикновените хора, го накара да се осъзнае и да преосмисля живота си – нямаше смисъл да е пикльо, който се оплаква и тъгува по изгубените дни. Реши, че му трябва малко по-различна обстановка... стегна набързо един куфар, приготви се да отнесе ударите на съдбата, взе си билет за Франция и...

Отключващ фактор:
По време на снежна буря в Алпите, една жена моли Паоло да намери нейния загубен син на път за базата на ПСС. Отрядът се вдига на крака и търси близо тридесет часа, при което двама попадат в лавина - единият умира на място, другият се инвалидизира в следствие на измръзванията. Оказва се, че никой не е подал официален сигнал за изчезнало момче после, а споменатата жена не е видяна от никой.

Обсесия:
Спасяване на човешки животи.

Стимули:
Страх - Депресия – Паоло някак не одобрява идеята да се депресира отново, затова е готов на доста неща, за да се държи на ниво.
Гняв - Проява на страх – Самураите са считали смелостта за най-висш добродетел. Тъй като героят не напразно е получил този прякор, той винаги се разгневява, когато види проява на страх.
Благородство - Спасяване на човешки живот - Паоло би рискувал доста, за да спаси някой, пък бил той и непознат.

Стрес фактори:
---

Показатели:
Сила - Корав, издържлив, минава за мутричка, ако реши
Бързина - Нормален по този параграф
Ум - Изненадващо интелигентен за външния си вид
Душа - Двойна доза сарказъм и ирония

Умения:

Сила
Атлетика
Катерене
Издръжливост
Ръкопашен бой

Бързина
Отбягване
Огнестрелни оръжия
Пилотиране
Шофиране
Инициатива

Ум
*Медицина
Военно дело
Забелязване
Скриване

Душа
Чар
Сплашване
Лъжене
Брат компютърджия

[Raiden]

Трябва да измислим и откъде се познаваме поне бегло. Някакви идеи?

[Караконджо]

Здрасти.
Така имам малко опит с ролевите игри и още по- малко с форумните, но
ако има още свободни места и приемате новобранци, бройте и мене.

[Raiden]

Ето това е моят човек. Не го слушайте какво говори - скромен е

[mercy]

ние с блю ( ) сме братовчеди, наговорихме се, асен ни измъкна от едно сбиване в бара му... дотук толкова, аз съм зле с нагаждането, но съм сигурна че вие ще се вмъкнете лесно.

Караконджо - яяяяяяяяк ник , абе принципно аз такива рп не играя със ситеми така че ще се новобранстваме с теб (ако пък си бил скромен, аз ще се измъкна по терлици =З )

[Andras]

Системата не е страшна. Тя е основно за моя употреба, а и ще се използва основно за паники и подобни неща. Не съм фен на зомби хак&слаш, така че ако ще влизате в битки, ще са малко и кратки.

Връзките помежду ви (в последствие може да направя и граф):
Джейсън Калахан е братовчед на Мишел Белмонт, и двамта се познават с героя на Асен (не му помня името) поради случката в бара. Той се познава с Реми като участници в едно и също разследване и съдебно дело, от където двамата се знаят и с проектогероя на Роуг. Който пък е и един от полицаите, заел се със странните обстоятелства около случаят с изчезналото момче-художник.

Салазар до момента не е в сапунката по-горе, екстрасенсът също не е вързан. Може лесно да го пиша като портиер в кооперацията, където е ателието на Мишел.

Също така, някои общи съображения за сетинга.
Древните Зли, ако ги има, не се интересуват от 17 годишни фотографи. Или от безработни планински спасители.
Това, че някъде има работещо свръхестествено, не значи че шарлатанията не е в пъти по-разпространена от него.
Това че нещо изглежда нормално, не значи че е. Това, че нещо изглежда ненормално също не значи, че е.
Това, че си мислиш, че знаеш нещо, не означава, че го знаеш в действителност. Също така, въпросът "Какво толкова може да стане?" има отговор, който не искате да чуете, ако става въпрос за нещо свързано с окултното.

И някои общи съображения, по принцип:
Ако някой реши да се сбие с теб, дори да те е нападнал, добре е да отмениш ангажиментите за следващите 24 часа. Може и повече.
Няма ограничения за носенето на хладни оръжия, но това не значи че полицаите няма да те поканят на разговор, само за да те питат, защо ги носиш.
Ограничения за носенето на огнестрелни оръжия има. Те са значителни. Също така въпросът "Къде мога да си купя ютия под масата?", ако не знаеш кого питаш, води най-често към участъка.
Това че имаш значка, не означава, че можеш да си развяваш патлака и да маризиш хората в неограничени размери. Те имат права. Това, че имаш права не значи, че полицаите не могат да те маризят, в ограничени размери.
Просяците и измъчваните не са сигурен източник за получаване на информация. Едните биха казали много неща за пари, другите - за да им пуснеш топките. Това че нещо не е сигурно, обаче, не значи че не може и да е вярно.

[Асен]

Караконджо, сигуреен съм, че няма проблем – пиши си име и история на персонажа.
Текущото име на моя персонаж е Франсуа Ибн Барака, ако не го сменя до началото на играта. Той е и оправданият за самозащита арабин с ножа от отключващия фактор на персонажа на Галеан - горният случай е част и от моя отключващ фактор. А героят на Роуг е един от следователите по делото ми, така че се познавам и с него.
Освен това след измъкването на двамата артисти от дискотеката, вероятно поддържа поне колегиално-приятелски връзки с художничката, известни още като “спаринг”. От негова гледна точка са “невинни дечица от готините предградия” - поне когато бях в Париж, по-кофти квартал беше центърът.

За да интегрираме бившият планински спасител в групата, предлагам следното. След пристигнаето си в Париж може да се е набутал в моят салон по Сават да поддържа форма - там е евтино, макар че боли. За медици, които се грижат за травми, правим отстъпки. Вариант е да е потърсил работа като охрана в мойта дискотека, все пак е бивш военен.

Деърдевиле, махни тая епилепсия, безсмислено е! Сложи му изпадане в транс, когато се надруса или свири на барабани, както е в момента. Разликата е, че не ти е нужен пристъп, за да го постигнеш – стига и да си впечатлителен.

Жак-Франсуа Ибн Барака е 21-годишен французин 3-то поколение, макар и светлокож за етноса си. Син на арабски емигранти и внук на такива, корените му са от Алжир, Мароко и Тунис, а сам се определя като гражданин на ЕС, въпреки, че на евробюрократите им мисли само хубави неща, най-приятното от които би включвало вуду-кукли.
Израснал е отчасти по улиците, отчасти в салона по френски бокс, отчасти в училище, сега се е записал успешно да следва. Обмислял е военно училище, но после е решил, че правото му харесва повече, смята да специализира в гражданско и семейно право и изненадващо – защита на малцинствата.

Покрай салона, в който учи пътят от юмрук до юмрук и обратно, който лаф има смисъл само на френски, и училището, в което учи пътят от точка до точка без да вижда особена разлика, младият Франсуа минава по улиците. Впрочем, улицата никога не е далеч, така че младежът я е опознал отрано. В това помагат и познанствата му от салона, а предвид квартала и етническата му принадлежност, същите познанства са му спестили не един бой от по-кореняци французи.
Ако се движиш с хора, които обществото не харесва, и ти също не си сред любимците му, рано или късно намирате общи черти. За щастие на Франсуа, тези общи черти засега не са прекалено много. Все още би се опитал да помогне на хора, за които улицата е враждебна среда, ако види, че може да имат проблеми. Така е извел и една За сметка на това често се гъбарка със стереотипите за арабите. Ако някой се хване, обикновено просто го отписва от списъка на “свестните хора” и го слага малко под или над евробюрократите. Расизмът във Франция не винаги е бил толкова открит, но никога не е изчезвал, както доказват политическите успехи на един неотдавнашен кандидат за президент. Доказва го и едно нападение над него с цел телесни повреди, от страна на три неонацистчета. За щастие, “тъкмо носех кинжала на дядо ми на поправка, но майсторът го нямаше”... въпросната джамбия ебогато украсен предмет на изкуството, датиран то 18 век, така че версията минава. Освен това има силно извито острие от дамаска стомана, но по-странното е, че при първите порязвания на един от нападателите, въпросният почнал да се гърчи, все едно нещо го гори отвътре. Покрай делото си се е запознал с един читав следовател, както и с един безделник, който става свидетел на последно действие и псоел-свидетел в съда. За последното Франсуа му е доволно благодарен, така че от време навреме пият по някоя бира или играят на Куейк. Франсуа често губи срещу опита му, който видно се измерва не с часове, а с месеци.
За разлика от това, което си мислите, последно действие в живота е да извикаш линейка за онзи на земята. Особено ако нямаш представа какво му е, но му тече кръв, кяото ти си пуснал... Впрочем, въпросният е получил и трайна амнезия за около половин година, баща му е отказал да има нещо общо с него, а след половин година Франсуа го е засякъл на улицата. Изявявал се е като уличен худозник с леко “обратни” маниери. Разбира се, не го е познал, а и да беше, само Франсуа би могъл да ги съди за причиненият уплах и страдание – но е преценил, че няма смисъл.

Покрай всичко описано, и нямам предвид само послендият случай, е натрупал известна известност, малко практически опит, който повечето спортисти не искат да имат, а в крайна сметка си е намерил и работа като охрана на заведение. Целта му, разбира се, е да си вземе дипломата и да се измъкне от този начин на живот. Засега покрай него се е запознал с една художничка и братовчед й от Англия, които измъква от дискотеката, кяото пази. Изненадаващо, но малката се оказва “яка кака”, както се разбира по-късно. Разбира се, това не би променило много резултата, ако им бяха скочили въпросните момчета, прекалено пияни бяха, за да се уплашат от обикновено коте-гаеши. Впрочем, и необикновено коте-гаеши можеше да не свърши работа, но поне двамата успяват да намерят обща тема за разговор, така че тримата се виждат и друг път. Е, братовчед й не се включва в спарингите, но после активно пие безалкохолна бира с тях. Някой от тези дни може да им позволи да разберат и за интереса му към окултното и да види как ще реагират.

Тяло Атлетичен
Скорост Бързи ръце
Ум Умен
Душа Леко затворен, но сърдечен
Обща атлетика
Уличен кикбокс
Guns, guns, GUNS
Общообразователни
Наблюдение
Скриване
Избягване
шофиране
Инициатива
чар
Лъжене
Ислямска мистика
Език на тялото
Охрана в кофти бара (власт/съюзник)
Обсесия: окултизъм
Страх: изолация
Ярост: ултра пацифисти
Благороден: защита на "невинните" (без уличен опит, беззащитни)
Насилие 2 устоял/2прeцакал
Безпомощност 1 устоял
Личност 1 провал
Неестествено 1 устоял
Изолация 1 провал

[Andras]

Предложенията към Рейдън и Деърдевил са добри, обмислете си ги.

[Raiden]

Ами... донякъде е добра идея Паоло да работи от няколко седмици в заведението, където бачка и Франсуа. Нека кажем, че е съвсем близо до квартирата му, а заделените за черни дни пари не са чак толкова много. И без това с такава автобиография надали биха го взели на порядъчно място... Осигурява му достатъчно време за мислене. Уменията му са доста подходящи за подобно занимание, а за вида му да не говорим Пък и пак един вид помага на хората. Устройва ме.

[cherno_slance]

Идеята ми харесва и ще се включа. До два, максимум три дни ще си направя герой.