Пристигане

[Ivan_Helsing]

Здрачника се замисли за няколко секунди и тръгна след горгоната - все пак трябваше да изкарва пари някак.

[Andras]

-Началство, от копие се мре бързо, а от чума бавно! Няма да стъпя по оня град отново, та ако ще земята под нозете ни да се продъни!
Разузнавачът говореше ясно и с поглед вперен в горгоната. Човек можеше да много по-ясно да прочете в действията му трезвомислие и страх, от колкото някакво мерене на авторитет.

[Gallean]

"Началството" огледа внимателно или по-скоро продължително, но замислено, всичко около него, вдиша въздуха, облиза устни, опипа с език зъбите си и спокоино изрече:
-Добре. Преди да се запознаем с нещата по-сериозно няма да влизаме в града. Вероятно няма да се и наложи да се влиза изобщо. Но сме длъжни да огледаме около (изричаики бавно тази дума) него. Ако намерим някой оживял, който да може да говори- прекрасно. Мдам...- замислено добави- ще обикаляме отдалеч. Сега, ако няма никой какво да добави- да вървим- с подканящ жест с лявата (свободна) ръка Бенекте се опита да подкара групата си.
Сети се нещо по пътя и се обърна към хората- Колко от вас носят лъкове и стрели? Имаме ли мас или нещо друго което да може да се маже и да гори бързо?

[Razor]

Салиус, който вече се беше присъединил обратно към групата, само вдигна рамене, докато змиите на Бенекте обхождаха с поглед приключенците.

[Ivan_Helsing]

Тези промени в плана напълно задоволяваха здрачника - пак беше готов да го направи, просто шанса да умре междувременно беше по-малък.

[Andras]

-Ми парцали и масло, какво да имам?...-тази реплика на един от 'моряците' отрази перфектно общата готовност на отряда да пали каквото и да било. Доста от тях сигурно неведнъж бяха палели я сламени покриви, я корабни платна, но най-вероятно са ползвали добрата стара факла.

Пътьом към града, който наемниците все така не желаeхa да виждат особено, но поне са щастливи че няма да посетят от близо, се развихри най-мократа буря, която се е виждала от десетлилетия насам. Небето съвсем притъмня, дъждът започна изведнъж и се излива на въжета, а жалкото подобие на пътека, по което се вървеше скоро се превърна в речно корито за поток от дъждовна вода, който на моменти стигаше до над глезените. Когато най-сетне се провидяха първите ниви от околностите на злощастния град, те вече бяха придобили вида на оризища, а до самите сгради не стигаше ничий поглед.

[Gallean]

Горгоната цапаше с удоволствие в калта и се опитваше да наподобява танца на малко чукундуртче в цирка, който видя при посещението си в Карденген. Знаеше, че багажа му е покрит и запазен от дъжда, въпреки отва нещо го глождеше. Май забравяше нещо... Но какво е то? Искаше му да се сети възможно най-бъзро преди да е дал възможност на водата да го унищожи. Хм... кесията беше прогизнала и тежеше на колана, копието беше намазано зада не разждяса, какво ли беше забравил? Мина още няколко стъпки, занимавайки се с разни камъни по пътя, но веднага след тях пак започна да се тормози. Накрая не издържа и се обърна към редицата от хората си зада ги пита дали те не се сещат.
-Абе...- заогледа ги и се сети- хората! Беше избързал и единствено "скаута" беше с него, гледайки го едвам-едвам под ниската сламена шапка, от която водата течеше на рекички.
-Абе...- реши да се направи, че не е разбрал, че другите все още се борят с малкото нагорно отдолу, но думи не му идваха- абе...- потрети и зада спечели време погледна небето. Сякаш някой отгоре му пикаеше на лицето. И се беше добре скрил, защото друго освен мрачни облаци не се виждаше.

Водата навлезе във врата му, но само се сля с попилата се вече в дрехите.
... Ще е хубаво да потърсим някъде да се скрием от дъжда за сега.

[Razor]

Салиус газеше в тинята и за пореден път се радваше, че има с какво да защити главата и врата си от пороя. Но най-хубавото бе, че Кил се беше върнал и горгоната го стискаше до гърдите си. Не виждаше почти нищо отпред, тъй като се бе изгърбил, за да предпази животинчето и себе си от дъжда. Ориентираше се единствео по бързо отмиващите се кални следи на групата.

[Ivan_Helsing]

Здрачника беше напълно подгизнал, но поне се радваше, че няма как да му ръждясат оръжията повече - те така или иначе си бяха вечно ръждиви. Опита се да се прикрие от дъжда, но съвсем безуспешно. Примири се с това и погледна от добрата му страна - спестяваше му ежемесечната баня, което пропускаше в три четвърти от случаите.

[Andras]

Това, че беше хубаво да се скрият някъде, някакси беше очевидно, но нивята не предлагаха особено сериозно прикритие. Най-близката постройка беше една стара мелница, чиито перки вече се бяха пречупили и която един от съгледвачите от предния ден успя да нацели почти по шесто чувство.

Самата постройка представляваше продълговата постройка с мелнична куличка на единия си край, доста паянтова, изключая основите на кулата, изградени от хубав бял дялан камък, зидан без хоросан. Вратата й беше залостена, което обаче едва ли предсталяваше сериозен проблем за амбициран отряд наемнци. Единственият проблем в случая беше наличието на голям червен кръг върху нея, чието точно значение убягваше на присъстващите.

[Gallean]

Докато изчакваше групата да се събере докрай, Бенекте отиде с няколко души до мелницата. Проклетия кръг го безпокоеше. Хората са го виждали и по други къщи, сякаш не беше далече от ума, че е лош знак. От тия, с които се отбелязват сгради със заразени, например. Повдигна един капак с върха на копието си и разгледа в мрака с няколко змии. Нищо особено, можеше да бъде и по-зле. Реши да рискува и избра по-голямото зло с по-малък шанс да се случи пред по-малкото зло, което непременно ще се случи. В крайна сметка, премерния риск беше пикантна част от всяко приклчение, а той беше късметлия.
Подхвана си мокрите дрехи и приповдигна колана, който беше започнал да се свлича отново. Поогледа още малко мелницата отвън навъсено. Личеше си в движенията му, че още не е сигурен какво точно иска да направи.
-Хайде, влизаме, да напънем тая ми ти врата!
Щеше да погледне вътре първи, и ако нещо му се стореше съмнително най-вероятно щеше да каже на хората да продължът по пътя преди да го видят и те. Разлагащите се труповете са особено деморализиращи.

[Ivan_Helsing]

Здрачника остана назад - определено не беше от най-яките, имаше си по-подходящи за тая работа. Той предпочиташе други начини да влезе през някоя врата неканен.

[Rogue07]

Дъжда не правеше никакво впечатление на даенлина. Черният кръг обаче вършеше точно обратното - младият войн беше чувал за подобни знаци от онези идиоти от Перата на Сокола, обаче реши, че трябва да се придържа към другите - вдигна лявата си ръка над главата в опит да спре едрите капки летящи към лицето му, наведе глава надолу и с прибежки се придвижи до Бентеке, като го хвана за рамото със същата ръка, с която се прикриваше от пороя.

Тая змиорка май си няма и идея в какво се забърква - идиот. Ако пък има - луд идиот...*

- Братко, позволи ми да ти помогна - изстреля Деланей, като се правеше, че му влиза вода в устата.


*предполагам че всички знаят, но да не стане спънка - в курсив си пиша мислите

[Andras]

Вратата не оказа особена съпротива, отваряйки се с трясък, който почти я изкара от пантите й.
Вътре самата мелница беше запусната и личеше, че никой не е живял в нея от месеци. Мишките отдавна бяха ликвидирали всякакви остатъци от храна, паяжини се протягаха по вратите, а скромната посуда си стоеше по долапите. Предният собственик явно бе имал време да подреди и да изчисти, преди да замине - дори в раклата, която стоеше до краката на една скомна постеля, няколкото ризи, гамаши и панталони бяха сгънати, че и наръсени с някакви сухи билки, срещу молците. Единствено мелничните камъни и ремъците, които ги задвижваха бяха изпотрошени, съборени на една страна, а мястото под тях разчистено и земленият под отдолу полуразровен, докато изпод него се беше показал елемент от мозайка. Видимата част от нея, най-вероятно изобразяваше някаква религиозна сцена - две фигури, мъжка и женска, поднасят дарове на дългоопашата птица пред някакъв дънер или основа на дървесен ствол.

[Gallean]

"Не би трябвал да ни се случи нищо лошо за сега ако влезем"- помисли си горгоната и след веднага го изрече:
-Хайде, хайде, влизайте тука и се криите от дъжда. Аз ще се опитам да запаля печката зада се сгеете.
Докато хората почти шумно го изблъскваха навътре зада се съберат всички, той огледа мястото за оставени дървета. И въпреки че за неговите змии това беше лесна задача, не откри приготвени за целта подпалки. Отиде до другата част на постройката и разгледа изпотрошения механизъм на мелницата.
-Май това на никой няма да му трябва- каза повече на себе си и започна да кърти със сила нужните му парчета. Двамца му помогнаха и с уморено пъшкане и пърдене от усилието, успяха да извлачат що-годе наситнени дървени части и да подпалят печката.
-Ша имаме матриал да поддържаме огъня за дълго, амание не искаме да оставаме прекалено дълго тук, нал' тъй?- им подхвърли и след като ги видя да се поуспокояват малко, отиде да разгледа това, което беше открил на пода в мелницата. Докато дъжда да свърши сякаш нямаше друга работа...

[Rogue07]

След като влязоха в мелницата Деланей спря да огледа помещението. След около минутка медитация и оглеждане реши да помогне на горгоната в жалките му опити да разглоби и без това потрошената мелница.

- Нямам търпение да се стоплим - каза даенлина с усмивчица на уста, потривайки ръци, докато гледаше как малките пламъчета танцуват, извиват се и изчезват. Те бяха толкова... опианяващи. Толкова... хипнотични. Взираше се в тях вече близо пет минути. Не можеше да откъсне погледа си... Пукането на дърветата под вихрещите се огнени езичета го успокояваше.

Музиката...

Пръкъсна го трясъкът от един струтващ се камък откъм порутената част на мелницата. Деланей забеляза горгоната надвесила се над мозайката и реши да се престри на любопитен, макар, че не го грееше хич...

- Интересно, нали? Какво ли изразява..?

[Gallean]

Горгоната беше поразчистила с крак малко от боклуците и прхта на пода и гледаше с едвам няколко змии надолу. Когато му заговориха още няколко се насочиха към даенлина, а след тях се обърна и лицето. Отговори му с безизразен глас:
-Не знам преди да го разгледам по-подробно. Най-вероятно е част от украса на храм, която някой е довлякъл до тук. Ти запознат ли си, може би се интересуваш от подобни неща?

[Andras]

Пълното разравяне на пода показа една типична религиозна мозайка, отлично запазен, изключая няколко парчета, където е била поставена по-новата дървена конструкция. Представляваше споменатата сцена, покрита от горната страна от изображения на Лафлуида и свитата й от първия кръг, гледащи благосклонно към дългоопашатата птица. От страни всичко беше заобиколено с флорална украса и леко архаичен запис на елфически - "Дароприношение пред Луомия Хилядопъстрата".

[Razor]

Горгоната се отърсваше от водата и проверяваше дали инвентарът не е подгизнал. Кил се мотаеше из краката му и ровичкаше нещо по пода.

-Не знам преди да го разгледам по-подробно. Най-вероятно е част от украса на храм, която някой е довлякъл до тук. Ти запознат ли си, може би се интересуваш от подобни неща? - каза Бенекте на даенлина.

Салиус хвърли бърз поглед към двамата и нещото, което гледаха, и както стоеше с раница в ръка, се запъти към тях. Изпъна врат и змии, за да види отблизо мозайката.

- Интересна картинка - отбеляза. - Вероятно някога е била нещо като култ по тия земи.

Думите му сякаш останаха недовършени, очаквайки горгоната да продължи мисълта си.

[Rogue07]

Ооо да, всеки ден с това се занимавам...

Даенлина премести вперения си поглед от мозайката към горгоната и каза:

- Не, за съжаление не мога да кажа нищо по-различно от очевидното. Предполагам също, че е ценна по някакъв начин, щом са си правили труда да я влачат до тук...

[Andras]

Мозайката всъщност, малко трудно можеше да бъде "довлечена", защото се вписваше перфектно в добре иззиданото без хоросан кръгло помещение. По-скоро мелницата изглеждаше "довлечена" - построена върху старите основи и зид. Подобно строителство Бенекте бе виждал на един от някогашните си гарнизони, съграден върху някакви руини.

[Gallean]

-Бля, най-вероятно отдолу има останки от храм. Може местните да смятат, че мястото носи късмет или е покровителствано... или се опитват да скрият съкровище, хе-хе- намигна им той през превръзката. След секунда осъзна, че едва ли ще могат да разберат, че им е намигнал и за това прибави със заговорнически глас още едно-две "хе".
-Тъй-тъй няма какво друго да правим, изведнъж.. таковата... стана ми интересно...- изгледа ги внимателно със змиите си.

[Razor]

Салиус вдигна рамене.

- Ъ... да се поразровим? - предположи какъв е замисъла на Бенекте.

[Andras]

-Началство...Лоша поличба е в чумосан град да оскверняваш свят образ...
Един от по-предпазливите наемници, се доближи до Бенекте, изгледа го почтително, но след това целуна ръката си и я положи върху лицето на Лафлуида.

[Gallean]

-Хах... ми добре... тя ако няма сили да спре чумата, сила да ни попречи ли ще има...- добави най-вече под носа си и затърси занимание, което имаше по-малък шанс да ядоса излишно някой. Да гледа през прозорчето кога ще свърши дъжда, а в това време мислите му да се връщат от време на време към мелницата и предполагаемия храм.