Пристигане

[Andras]

Нейската извъртя череп към жезъла, след което процеди през зъби.
-А, магьосническите работи не ги разбирам. Оправяйте се...
Със завидна ловкост скелета се прибра обратно под наметалото си и се изниза през палатката като че никога не бе присъствал вътре.

Нещо като че лъхна патрулната двойка. Почти недоловимо тъмно петно като че пробягна пред очите на Щарсах, а през змийските очи, О'Евриале забеляза един разлюлян храст и няколко нови стъпки в пясъка.

[Gallean]

След като се убеди, че постовете не са съвсем заспали, обиколката на горгонския офицер продължи до момента в който змиите му видяха движение...

-Гледай ми гърба-каза горгоната и отиде да разгледа внимателно стъпките. Ако храста продължаваше да й се прави на подозрителен, щеше да го намушка.

[Ivan_Helsing]

Здрачника тръгна след горгоната, оглеждайки се и готов да нападне всичко, което му се изпречи на пътя достатъчно рязко.

[Andras]

Храстът си беше съвсем нормален храст, който някой прясно беше обрулил, минавайки на бегом през него. Следите, обаче, нощем и в такава гъста растителност бяха безвъзвратно загубени, а от натрапника, какъвто и да бе той, нямаше


ИИ: Може да счита и бърсначът, че ги е видял двамцата как се дивят на храстчето.

[Gallean]

Бенекте реши да не бъде краен и да действа прибързано- каза на близкият пост за това, което е открил и забрани на всеки от присъстващите да споменава за следите и храста. "Няма смисъл да се вдига тревога или да се безпокой съня на другите"- бяха доводите му. "Останете нащрек, а ти, другарю (към здрачника)- с теб ще го търсим нашия приятел отпреди малко".

О'Евриале сметна за добре да търси около палатките с най-много спящи създания в тях, тези с най-много оръжие и места, които миналата вечер са били подбрани за всевъзможни складове. Можеби нещото, което търсиха се бе насочило към подобни места.

[Razor]

Явно нощта все пак щеше да бъде тиха, но само привидно.
Салиус прие командата на водача си и остана нащрек, наострил уши и змии. Чудеше се какво или кой може да е минал през лагера им. Вероятно някое животно, търсещо храна. А може би някой оцелял от чумата, за която бяха споменали. А може би някой заразен! Мисълта накара горгоната да секне дъха си за миг. Най-добре беше да държи поста си и да не позволява нищо да му убегне от погледа поне до сутринта.

[Andras]

Среднощният посетител вече безвъзвратно се бе изнесъл, но сега други стъпки привлякоха вниманието на тримата войни. Ясно се виждаше как магьосника крачи към стана, с коса подобна на свраче гнездо и вид на човек току що паднал от койката си.

[Gallean]

-Ей! Магьоснико, на сън ли ходиш? Какво се е случило, а?- тихо каза горгоната, която леко се бе нервирала от неуспеха да хване онова от преди малко, и това личеше едвам в гласа й.

[Ivan_Helsing]

Здрачника погледна сънено мага и се приближи до него. По-скоро той ходеше на сън, то надали някой изобщо това го интересуваше.

[Razor]

Колкото и да не му се искаше да си отвлича вниманието, Салиус не успя да се сдържи да не насочи по-голямата част от него към приближаващия елф. Видът на елфа, освен че пораждаше объркване у останалите, изразяваше такова и в самия магьосник, което несъмнено беше интересно...

[Squall]

Реакцията на останалите тревожеше магът. Гледаха го странно, задаваха поредици от въпроси. Определено нещо ги бе сплашило, а имаше вероятност това да беше и самият елф.

- Не ходя на сън, добре съм. Спокойно, няма ми нищо - рече Амрас малко объркано - Видях Икос, каза да обираме каквото можем, да си събираме багажа и да ни няма. Да ходим при Агилията... и в храма на Лафлуида!

Думите на елфа още повече объркаха останалите. Те продължаваха да го гледат все така странно, а той си мислеше, че вече всичко им е ясно.


/болен съм, ще опитам да пиша пак като дойде време/

[Ivan_Helsing]

Здрачникът се опита да проследи мисълта на елф,а но не можа и вместо това просто се прозя тихичко и продължи да гледа в една точка.

[Gallean]

Горгоната изкриви едната си вежда силно нагоре в почуда. Дори през тънкия плат това нямше как да остане незабелязано. Най-веорятно доскорошния му спътник се беше побъркал, а сега трябваше да реши какво да прави с него...
-Икос-исок-приятеля ти, каза да си ходиш да спиш сега. Утре ще дойде и ще бъде много приятно. Тогава ще свършим всичко и ще се получи добре. Не се тревожи, сега си отиди да си почиваш- заобяснява му като на малоумен бавно и спокойно.

[Razor]

Салиус се втренчи в елфа. Магьосникът говореше объркано, нещо наистина му бе направило силно впечатление. Или по-точно някой. А Бенекте, в опит да го успокои, говореше също толкова несвързано.


// ИИ: Да му се не знае и нет...

[Squall]

- Ама, Икос Бледи! Агилията го познава! - продължаваше да настоява Амрас - Той каза да действаме, колкото по-бързо, по-добре! Да взимаме каквото ще взимаме и да ходим веднага в храма на Лафлуида, да кажем какво става... и в Агилията... да, точно така, да им кажем за Икос, та да помогнат и те, послушай ме!

Магът не се спираше, дори не си поемаше въздух. Беше много настоятелен, но и изглеждаше много налудничав. Надяваше се останалите, и особено командира, да му повярват.

[Ivan_Helsing]

Здрачника гледаше тъпо. Завъртя главата си за да види мага от друг ъгъл, но това изобщо не промени ситуацията. Продължи да гледа тъпо.

[Gallean]

-Ох...- магьосниче, знаеш ли какво, писнал си ми!
Горгоната заби леко копието в пръстта и се подпря внимателно на него, демонстрирайки колко му е неприятен този разговор.
-Не стига, че през цялото пътуване ни тормозеше със сънищата си и риташе и замахваше насън, ами сега си най-вероятно заразно болен, пак ни занимаваш с безумните измислици на съзнанието си, а на всичкото отгоре не спазваш препоръката ми. А и ми обясняваш как трябвало да си претупам работата и да подвия опашка още преди да съм видял опасността или дори да имам неуспорими доказателства, че тя съществува- добави последното изречение след секунда размисъл.
-Хайде, бъди разумен и си ходи да спиш. И без това имам някой съмнения и доста грижи тази вечер.

[Squall]

- Да ходя да спя? - повтори многозначително магът, явно обиден на "шефа" си, въпреки че тона му по нищо не показваше това - Щом не искаш да ме слушаш, ще отида да спя, но грешиш... Трябва да послушаш Икос, да послушаш мен!

Амрас, с бързината с която беше дошъл, сега си тръгна, обръщайки внезапно гръб на групата създания, с които разговаряше и главно горгоната-командир.

[Razor]

Салиус проследи отдалечаващия се елф с няколко от змиите си. Мислеше си, че командирът не трябваше да го отпраща толкова рязко, но от друга сутринта като че ли щеше да бъде по-подходящо време за разглеждане странните бръщолевици. Изведнъж му се прииска нощта да свърши възможно най-скоро.
Горгоната задържа тоягата с две ръце пред себе си, подпря цялата си тежестта на нея и въздъхна.

[Andras]

Сутринта дойде бавно, придуржавана от бурен морски вятър и оловно сиви облаци. Лишените от навес се намериха засипани от ситен сивкав пясък, палатката на недоспалия магьосник се стовари върху него, а в оставените да догарят огъни не бяха оцеляли живи въглени.

Корабът сигнализира, че ще се изтегли, за да не пострада от вълнението, но малко след това изпрати лотка с двама моряци, които да съобщят, че може би е добра идея останалите също да се приберат в кораба или да се изтеглят навън - течението беше такова, че малката суха ивичка като нищо можеше да бъде залята от вълните.

Моряците приеха промяната във времето със смесени емоции - някои навъсено отсякоха, че ще трябва да останат, други - че по-добре от към морето, от колкото от към града, а един от по-старите отвори приказка, че не бил виждал да летят така птиците, от както една буря разрушила селото му преди незнамколко си години.

[Gallean]

Водачът реши, че това е времето може да помогне да постави хората си пред свършен факт. След като се бяха събрали и напълно будни, а палатките и багажа събрани, и им заговори високо и ясно с глас леко получителен и бащински:
-Окей, м'чета, морето определно не е благосклонно и ще има големи вълни, а земята изглежда все така здрава, ха-ха (изчака ако има някой да се захили на полу-сполучливата шега)! Тръгваме веднага към града, петима вървят отпред на 10- на разкрача пред групата, петима- толкова зад групата (посочва ги). Моля, дръжте си очите отворени, оръжията под ръка и внимавайте.
Реши да не споменава мага въобще и да го остави да прави за сега каквото пожелае.
Изглеждаше свеж не по-малко от вчера и усети с известно злорадство, че със здрачника нещата не стояха съвсем такива. Не беше отмъстителен, но леките предимства в евентуална битка си отбелязваше придвидливо като обичайната горгона от кастата на войните.

[Razor]

Макар и доловимо изморен, Салиус беше събрал багажа си и редом с останалите и се беше наредил, за да чуе заповедите на водача. Но думите на Бенекте оставиха само блед печат в съзнанието на горгоната, нещо друго я притесняваше. Малкият блох на име Кил все още не се беше върнал от среднощния си поход, което изобщо не бе обичайно. Дали от липсата на сън, в добавка с липсата на Кил, или от нещо друго, необяснимо, Салиус се чувстваше изключително напрегнат. Докато останалите се оправяха, той се отдели на страна. Опита се максимално да се съсредоточи и да призове силите на Елдин, чрез които да види през очите на малкия си приятел.

[Ivan_Helsing]

След като беше препсуван заради молбата си някой да го носи на хамака му, Щарсах тръгна редом с другите. Горгоната го беше оставил да ходи по средата, тъй като в момента представляваше жива мумия. Ходеше и се опитваше да не заспи.

[Andras]

За разлика от Салиус, повечето раз...наемници хич не бяха щастливи, доволни и най-вече готови да тръгнаст за към града, при положение, че предния ден са чули за преживяванията на разузнавачите и са видяли магьосника да припада. При подаване на командата повечето се извръщат едно въпросително към Бенекте, а "баш разузнавачът" директно се изказва:
-Аз там, началство, втори път няма да стъпя, дори ако преди това сме покрили проклетия град с пепел! Ти не знаеш каква е гледката там, но на мен още ми е пред очите! От тук тихо, мирничко и точно в обратна посока на града трябва да има някакво село - давай да хващаме пътя за там!

[Gallean]

Момента беше критичен според горгоната.
-Предполагам с тези си думи искаш да показвам отново какво се случва когато някой не ме слуша? От нас се иска проста разходка- до там и обратно. После си взимаме парите и се почват веселбите, пиенето, яденето и жудоволствията! Стига сте ревали и сте се държали като малки деца, по-срамежливи и уплашени сте сигурно и от първия път когато сте видели гола жена, а? Ако не е тъй- след мен!
Бенекте махна с ръка към селището и направи няколко крачки натам. В това време змиите му усилено следяха реакциите на хората.