Пристигане

[Ivan_Helsing]

Щарсах не се очуди когато го избраха да остане да пази - не вярваше на слуховете за болеста, за дългите години, в които беше в бизнеса, се беше научил да отсява слуховете - е, с този може би грешеше, но най-лошия изход беше да умре от чума - голяма работа! А имаше и друга причина горгоната да го избере - не искаше да го изпуска от очи. Тъкмо се канеше да отиде до О'Евриале, когато се сети за нещо. Пребърка раницата си и извади хамак от там.
-Ей, някой иска ли хамака ми за през ноща? - провикна се. Едно създание се приближи до него, за да го вземе, но точно преди да му го подаде, здрачника добави - Само тридесет кристала за една вечер, за един нефрит е твой.
Създанието го изгледа злобно, показа му универсалния знак с ръка и се обърна да си ходи.
-Ей, чакай бе, трябваше да опитам. Взимай я.

[Razor]

Салиус не се възпротиви, когато го избраха да бди с останалите. Вероятно изглеждаше достатъчно отпочинал, че да издържи нощната смяна. А за недоверчивост... имаше и такава. Всъщност опасността от зараза беше потвърдена от съгледвачите и беше напълно реална за приключенците. Но горгоната беше сигурна, че тя няма нищо общо с магьосника. Неговото поведение напомняше едно друго, което Салиус неведнъж беше демонстрирал и което често се превръщаше в източник на страх и недоверие у другите.
Реши да изчака и по-късно да се опита да поговори с елфа.

[Squall]

Заповедта на капитана не беше нещо неочаквано за Амрас. А и беше логична, с оглед на обстоятелствата и значително стреснатия екипаж. Магът, съзнателно избягвайки близост с който и да било от останалите, започна да събира вещите, които сметна за нужни за "отдалечения си стан". Сложи в чантата си провизии за през нощта, завивки и други необходими вещи. Когато още един път провери дали е събрал всичко, хвана жезъла си под мишница, натовари се и, тръгвайки в избраната посока, каза на горгоната:

- Ако искаш да говорим, сега е моментът.

[Razor]

"Я, тоя магьосник може да чете мисли", учуди се на ум Салиус и с недоумяващо изражение последва елфа до неговото място за нощувка.

- Какво мислиш за слуховете, които се навъдиха? - започна разговора горгоната.

[Squall]

- Какво мисля ли? - каза елфът, разтоварвайки всичко на една купчина. Въздишайки тежко, продължи - Мисля, че на първо време трябва да спазваш заповедите и да страниш от мен, поне докато изясним ситуацията. А относно слуховете...

Амрас отново спря да говори за момент, обърна се към багажа си и започна да рови в него, опитвайки се да подреди поне малко нещата си.

- Слуховете... са... просто слухове. Което не е... потвърдено... не ме интересува.

[Razor]

Горгоната се подпря на тоягата си.

- Най-много и двамата да си умрем. - усмихна се. - Но ако карантината е добре дошла за теб, няма да ти преча. Само искам да поговорим за този внезапен... пристъп по-рано. Струва ми се, че това ти се е случвало и преди.

Змиите забиха своя поглед в магьосника.

[Squall]

Магьосникът се опитваше да се оттърве от околните. Искаше да е сам, да си пуши лулата и да му минава времето, да си вземе парите и да продължи нататък. Да, но явно нямаше да му е толкова лесно да се освободи от натрапниците, както се изразяваше той. Остави работата, която беше захванал, сложи две одеяла на земята и седна върху едното, което сви на топка, за да му е по-удобно.

- Е, явно наистина ти се говори. Седни. - каза Амрас, сочейки празното място на земята до него. Новият му другар пристъпи напред, хвърли тоягата си настрани и се настани до елфа. - Явно, или не обичаш да спазваш заповеди, или не ти пука дали ще се заразиш... ако има с какво.

Змиите на горгоната продължаваха да гледат задълбочено магът, но това не го притесняваше. Беше свикнал на него да се гледа като на по-различен, по-странен. Сега отново беше в подобна позиция. Отново беше отхвърлен, но този път по негово желание. Сети си за единствените си приятели - брат му Кийв и учителя му, Огнориен. Изваждайки две ябълки от чантата си, той си пропомняше дните в Академията, но бързо мислите му бяха прекъснати от любопитния глас на събеседника му.

- Е?

- Ябълка? - учтиво предложи Амрас на седящото до него създание. Салиус взе плода, благодари и отхапа жадно. Ябълките не бяха много пресни, но все още бяха сочни и вкусни. - Не, не ми се е случвало преди. Случвали ми са се други неща, далеч по-необикновени и странни. И ако си мислиш, че това има нещо общо с онова нещо ей там, наречено град, аз смятам, че не е така. Аз съм... по... различен, да кажем.

Изчаквайки отговора на горгоната, Телеммаите отново се замисли за миналото си. Захапа голямо парче от ябълката, придърпа жезъла си и започна да разглежда вградения в него многоцветен кристал, сякаш никога не го беше виждал.

[Razor]

- Напротив, почти сигурен съм, че няма нищо общо. - каза горгоната. Съсредоточеният взор на змиите се пречупи и те започнаха унило да се веят насам-натам. - Всеки от нас носи демони в себе си. А тези демони са най-лошите, защото не можеш да им избягаш.

Змиите замръзнаха за миг, след което отново продължиха бавния си танц.

- Стори ми се, че нашите си приличат и... май е така. Само че по друг начин.

Десетките очи се обърнаха за момент към елфа и на лицето на горгоната се появи кратка усмивка. Двамата приключенци останаха така малко време - безмълвни, вглъбени в кой знае какво.

- Благодаря за ябълката! - Салиус вдигна ръката си, в която държеше наполовина изядения плод. - Все пак, не искам да прихвана нещо смъртоносно, нито да си навлека гнева на капитана. - игриво подхвърли той.

Горгоната скокна на крака, наведе се, за да си вземе металната тояга и закрачи към общия стан. Разклоненията на змийската корона смениха ритъма в някакъв безгрижен, като няколко от тях останаха обърнати към елфа, поклащайки се ведро.

[Gallean]

Стъпките на Бенекте оттекваха едва забележимо, но в настъпилата кратка тишина при настъпването на нощта, доста създания ги чуваха. Не беше лек, а и в разтревоженото съзнание подобни звуци се усещаха по-ясно. Горгоната се надяваше, че ще вдъхнат поне малко спокоиствие и сигурност у другите, когато крачат насам-натам и уверяват всички, че някой патрулира.

Разпорежданията бяха кратки и ясни- двама обикалят през половин час водната и лявата стрна на стана- двама дясната и срещуположната на водната. През останалото време седят край огньовете си и се поддържат будни. Не биваше да се разделят и при нужда- първо уведомяваха него преди да будят целия стан. Самият О'Евриале избра здрачника да върви заедно с него защото не му вярваше. Искаше му се да бъде до него, на едно копие разтояние, тъй да се каже.

След като обиколи лично околността и провери огньовете на патрулите, придърпвайки полите на робата седна един камък. След кратко тършуване в раницата си извади комплекта зарове и погледна здрачника с повечето си змии.
"При липсата на лосог, и заровете са добро занимание, искаш ли да разиграем няколко кристала?"- попита с глас, които намеква за примирение.

[Ivan_Helsing]

Здрачника, който чоплеше земята край огъня със сахи в опит да се задържи буден, се зарадва на предложението.
-Съгласен съм, само да не ме хвърлиш зад борда ако остана без пари - каза с кисела усмивка. - Хайде давай да играем, предлагам залозите да са до десетина кристала.

ИИ.Играя до загубата или спечелването на 50 кристала. Като кажете какво става със заровете пак ще пиша.

[Andras]

Играта се оказа бърза. И скучна. Богът на, измежду доста други неща, късмета Веампе явно точно днес не бе загрижен за точно този здрачник и резултатът за него беше плачевен. За първите шест игри той успя да влезе с петдесет кристала вътре, без нито веднъж да надвие късмета на горгоната.

[Gallean]

О'Евриале гледаше до някое време с учудване падащите зарове. После почти машинално ги хвърляше и прибираше парите на другаря си отсреща. Чак когато здрачника спомена, че му стига толкова игра, внимателно прибра кристалите си в торбичката. На ум отбеляза, че определено ще му трябва нещо по-голямо за съхранение.
-Хм... Щарсах- започна горгоната много внимателно, че да не сбърка странното име- сега да отидем да прегледаме лагера и другите дето пазят да не са заспали. Ако желаеш, като се върнем, ще поиграем още...

След което стана демонстративно и нагърби нещата си. Наведе се внимателно и вдигна копието с ромбовиден връх. Беше се схванал и за това докато извършваше това се разкършваше едва забележимо.

[Ivan_Helsing]

Здрачника се ядоса. Вярно, че нямаше много късмет, но тази игра беше просто отвратителна, как можа да загуби толкова пъти... Когато горгоната стана, и здрачниак я последва. Извади с бързо движение сахите си - искаше да е готов за всичко. Миналото му го беше научило да очаква атака отвсякъде и той това и чакаше. Тръгна след горгоната с олекнали джобове.

[Gallean]

Бързото вадене на оръжията накара горгоната да се закове на място. Повечето й оцелели змии се насочиха към здрачника и неприятно изсъскаха. Самият О'Евриале, преди да се изправи, с леден глас каза:
-Момче, по-добре си прибери остриетата и се надявай да не ти влязат в нужда. Незнам за кой демон си ги извадил, ние отиваме на обиколка, не на сеч.
Изправи се и продължи с лице към него:
-Обикновенно не правя забележка към непознат за оръжията му, но още повече след скорощната случка факта, че сега си под мое командване ми дава тази свобода. Освен ако не искаш да ги използваш срещу мен. (Не много дълга изпитателна пауза) Ако не е така- скрии ги и да правим обиколката.

ИИ: хелзинге, казвай на какви пари ще дадеш кристалите на персонажа ми!

[Squall]

Изпълни се желанието на магьосника - остана сам. Сега можеше да си прави своите работи както знаеше. Първо, трябваше да си устрои "спалнята". Разпъна едно одеяло на земята, за ориентир. Огледа се наоколо. От едната страна се виждаше кораба, както и огньовете на останалите на брега. Настрани от лагера беше града, който се виждаше неясно в далечината.

Когато най-накрая избра къде ще спи, почисти земята около избраното мястото и се зае да "построи" импровизираната палатка. Накрая не достигна напълно желания ефект, но беше доволен. През главата му мина мисълта да поправи пропуските, но беше прекалено изморен за това. Все пак запали огън и това му беше достатъчно за вечерта.

Реши, че още не му спи и взе лулата си. Запали я за пореден път и седна, обърнат към брега. Наблюдаваше ситуацията около лагера на останалите. Трудно можеше да различи фигури, движения напълно отсъстваха за погледа му. Постоя така, наслаждавайки се на тютюна. Когато му се доспа, той най-накрая се отправи към "спалното си помещение".

[Ivan_Helsing]

-Не. Няма да ги прибера. Защо ли? Ами има много причини. Преди всичко, ние пазим. И каква ни е работата като пазим? Да пазим и да заколим който се налага. И второ, не искам да оставам без оръжие в твое присъствие. Освен това, ако съм решил да ги ползвам срещу теб мога да те издебна в съня ти и да ти прережа гърлото. Да, сега като се замисля, точно това бих направил, ако целта ми беше да те убия. Но аз не го искам - поне не достатъчно, че да го направя. И какво, ще ме нападнеш ли? Сигурен ли си, че ще имаш същия успех, когато съм въоръжен?
Щарсах вдигна юмруци, готов да се защитава.

ИИ.1 карнеол и 20 кристала, по друг начин не мога.

[Gallean]

Горгоната се усмихна:
-Хех, веднъж щом свършим тая работа и вече не си ми подчинен ще се разберем веднъж за винаги- тънката усмивка се увеличава до неприятни размери. Бенекте хвана панталона си през робата го приповдигна до шкембенцето, след което се завъртя на пети и с отмерена крачка отиде да провери първо единия пост, после и другия. Накрая смяташе да обиколи целия стан, включе да надникне какво се случва с мага.

"Щял да ме издебне да заспя, ха, не знае какво говори"- мислеше си той полу насмешливо, а червените змиите обикляха с лек звук главата му.

[Ivan_Helsing]

Щарсах тръгна след горгоната. Гледаше да не се приближава много до него, за да не изглежда, че се опитва да го убие. Горгоната го дразнеше, и здрачника не го криеше, но не него трябваше да мрази. Още не знаеше какво трябва да мрази, но му се струваше, че това ще се изясни.

[Razor]

През това време Салиус обикаляше лагера. Кил се беше загубил някъде, вероятно вършейки... каквото един блох може да върши. Лекият вечерен ветрец галеше лицето на горгоната и в същото време й действаше много ободряващо. Не че Салиус наистина можеше да заспи на поста си, или поне не и тази нощ. Достатъчно мисли занимаваха съзнанието му, дори го напрягаха, затова вятърът имаше по-скоро успокоително действие и създаваше особено чувство на ефирност. Дали заради него, горгоната успя за момент да изключи света около себе си и да се потопи в един различен свят на безтегловност и безграничност. Когато моментът отмина и настоящето отново придоби своите реални очертания, скиталецът продължи с равна крачка обиколката си. Забеляза другата горгона и здрачника, следващ я като кученце, да проверяват един по един постовете.
Това щеше да бъде една тиха и въпреки това доста особена нощ.

[Andras]

Гъсти кълбета дим и пара се издигаха около Амрас. Навсякъде, до където се простираше погледа му, вряха котли. Голями котли, малки котли, котли с ошав, котли с шкембе, котли с катран, котли с някакви отвари, котли с кости... Имаше много котли с кости. Всъщност, почти всички котли бяха пълни с кости. И ги разбъркваха скелети. Или нейски. Или и двете. Дори и тези, които ухаеха ги разбъркваха нейски. И онзи, във формата на лале, него го разбъркваше някакъв скелет с факел.

Магьосникът изцъкли очи. Нещо запушваше устата му!!! Онзи от котела-лале бе седнал върху гърдите му и натискаше парче брезент към устните му.
-Тихо, не викай, няма да те нараня! Аз съм Икос.

ИИ: Не, не ти е ясно дали сънуваш или не.

[Squall]

Амрас не знаеше къде се намира, какви бяха тези котли, кости, скелети... По-лошото беше, че не можеше да се измъкне от страшното преживяване. Елфът се чувстваше странно, но същевременно и малко уплашено. Скелета притискаше парчето плат силно и магът трудно си поемаше въздух; не можеше да изрече нито дума. Всичките му мускули отказваха да се движат и той остана на едно място, изчаквайки следващото действие на Икос.

[Andras]

Кокалестите ръце се раздвижиха и скелета се сгъна назад.
-Градът е мъртъв отдавна. Богатствата отдавана са отишли на кладата, а чумата изби всички, освен мен и още неколцина, които спасих. Нищо не е останало за вземане от Идемон, така че стана си съберете и още утре отплувайте на там, от където сте дошли. Ако по някаква случайност ви сърби добротата, предайте за случилото се в Храма на Лафлуида и съобщете на Агилията, ако ли не - махайте се по-скоро!

[Squall]

- Чакай малко... казваш, ти и още неколцина оцелели... струвате ми се малко повече от неколцина. Както и да е. Ако позволиш, - елфът понечи да избута скелетът настрани и когато вече се чувстваше по-свободен, се поизтупа и отново заговори - Защо да съобщаваме в храма или в Агилията? Какво бихме спечелили... освен вашето признание, Икос?

Въпреки че се беше освободил от хватката на скелета, Амрас все още не се чувстваше напълно добре. Странно чувство продължаваше го тормози и най-лошото беше, че не знаеше как и защо...

[Andras]

Скелета се сгърчи в един ъгъл на и грижливо премести лулата на магьосника, за да не я строши. Едва тогава Амрас осъзна, че всъщност си беше в собствената палатка.
-Седем души и аз сме само. Чумата дойде с един кораб подправки от Ергонтар, който само за два дена акостира и отплава. В храма на Лафлуида ще знаят как да спрат заразата и ще са едни от първите, които ще разберат, ако я има другаде. А Агилията е силна. Ще разберат къде е отишъл "Лунен сърп", ще приготвят лекарства... Ако им споменете за Икос Бледи, ще ви вземат на сериозно.-Нейската се загърна обратно в наметалото си и се приготвя да стане- Но това е, ако ви се занимава, ако ли не - спасявайте си живота, че и земята е умърсена! Нищо няма за печелене тук - сал едни покъщнини, дето чакат да си ги вземете. Собствениците няма да ви пречат!!!

[Squall]

Има нещо вярно в думите му, мислеше си елфът. Може би трябва да го послушаме.
- Хм... ще помислим над съветите ти. Благодаря... страннико. - каза спокойно и дори с едва доловима нотка на безраличност - А сега, ако ме извиниш, имам да свърша една работа. Въпреки че ако спят... не, надали.

Амрас се изправи, хвана жезъла и тръгна към стана на останалите, но преди да се раздели с Икос, му зададе един въпрос:

- Всъщност, преди да тръгна. Днес получих странен пристъп. Никога до сега не ми се е случвало нищо такова, не мисля че е свързано с Теченията. Дали е свързано с това място?
Въпреки че по принцип магът не разкриваше почти нищо за себе си, сега се чувстваше сигурен и се довери на Икос. Можеше пък да му помогне.