Пристигане

[Squall]

- Аз не мисля, че трябва току-така да подминаваме тази мозайка - обади се магът от един по-затънтен и тъмен ъгъл, където беше отцепен, както и предишната вечер, далеч от основната група. В сумрака се виждаше само лекият проблясък на очите му и тънкият дим от догарящата лула. Омръзваше му и да пуши, въпреки че нямаше нищо за правене във влажното помещение.

Той седеше, опрян на стената, и както винаги предпочиташе просто да наблюдава събитията, да отмерва времето на ум, да не участва активно в действията. Но този път реши, че тази мелница и това не толкова обикновено изображение не биха могли да бъдат събрани случайно.

- Нека поогледаме... или поогледате, ако не искате да се включвам, не мисля, че ще навреди. Ако който и да било искаше да го направи, досега можеше да го е сторил. Пък най-много да намерим нещо полезно, нали?

След последните думи, елфът отново замлъкна в мрачния си ъгъл и започна да брои изминаващите секунди.

[Rogue07]

"Нека поогледаме...", защо не вземе да се откърти част от тавана и не удари тоя идиот по главата..?

- Да, прав е - може само да открием нещо полезно! Може би отдолу има храм, върху който е построена мелницата... - каза даенлина размахвайки ръцете си във въздуха сякаш беше обзет от внезапно вдъхновение и бързаше да го пренесе върху въображаемо платно. После внезапно спря, обърна се рязко към другите и ги погледна с въпросителна гримаса, с дебилни примеси.

[Gallean]

Водача чу двамта и се зарадва, че не могат да видят изключително киселата му усмивка. Не помръдна никак с тялото, сякаш дори и змиите му бяха се поуспокоили от големия студ навън.

[Andras]

Уханието, което предизвикват няколко десетки изсъхващи моряци в тясно помещение е най-добре да се остави само и единствено на въображението, макар че от четвъртия час нататък дори то престава да прави особено впечатление.
Бурята отказа да отстъпи цяла сутрин, блъскайки старата мелница с дъжд като вълни и закривайки от погледа, всичко, което беше на повече от десетина крачки разстояние. Онези от наемниците, които имаха по-отдавнашно познанство с останалите на кораба моряци седнаха да се молят на Лафлуида пред мозайката, още дузина тихо измърмориха разни думи над моряшки муски, но дори и в тях да имаше някаква сила, тя явно не можеше да укроти стихията.

С напредването на следобеда скуката надви страха и аемниците в задушното помещение насядаха да играят зарове или да топлят хранта пред камината, докато бурята бавно започваше да се успокоява. Точно тогава, обаче, няколко разклонени светкавици продраха небето и една от тях се стовари със страховит грохот в близката гора. Само секунди по-късно ярка светлина заслепи отряда, последвана от оглушителен тътен, купчина дървени отломки, които се пръснаха в къщата, а онези двама, които все още се молеха мощна ударна вълна запрати директно в каменната мозайка.
Мълния бе ударила мелницата, изпеплявайки наполовина вече разрушената кула.

[Gallean]

Бенекте беше свикнал с изпитанията и миризмите на военната професия и малко го интересуваше сегашното състояние на застоялия въздух в мелницата. За това пък, като се нагледа на дъжда отвън, реши да се включи в игрите на зарове. Това беше почтенно занимание и съвсем на място, където трябва да се убие много време. Помисли си, че късмета от кораба не би трбвало да го е изоставил и за това се включи в играта със залози не по-малки от тези на другите.
Горгоната внимаваше да не показва най-съблазнителната част от парите си, скрити в раницата на гърба, а играеше от малката кесия на кръста си. За всяка победа шумно се радваше, а за всяка загуба- умърлушено вадеше с лек яд нови и нови кристали. Щеше му се да не обеднява или да ограбва хората си прекалено много. Ако страстите се разгорещяваха прекалено много щеше да спре да играе веднага...

След като мълнията удари построиката той изтръпна и изпусна каквото държеше.
-Тюх! Да се махаме от тука!- с леко треперещи ръце си събра бързо-бързо нещата и огледа почти паническтоо "отстъпление" на хората. Лично огледа след тях за следи от огън и реши, че дъжда ще ги изгаси напълно. Помогна на двамата да излязат със силните си ръце на дъжда.
"Проклятие"- изсумтя докато се оглеждаше...

[Razor]

Мълнията накара Салиус да подскочи от мястото си, а Кил моментално се скри в скута му. Грабна, заровете си и каквито пари беше нахвърлял по земята, след което, заедно с групата, се запъти към дъжда отвън.
Въпреки първоначалния лек шок, горгоната усети в него да се прокрадва някакво привличане, дърпащо го отново към мелницата. Докато се опитваше да асимилира това усещане, няколко от змиите му привидно неволно се обърнаха към постройката.

[Andras]

"Да се махаме" беше като покана отрядът да се махне в две различни посоки, разцепвайки се на две групи, бягащи съответно към гората и селото. Едната се разпръсна доъплнително под по-гъстите дървета, търпейки въпреки тях поривите на вятъра и дъжда, докато другите започнаха да тичат към къщите. Онези от тях, обаче, които не бяха със здраво заковани врати бяха изгорени до основи и мокрите до кост наемници се залутаха по обезлюденото селище. Неколцина, притежаващи по-тежки оръжия започнаха да замахват и да разбиват дъските, докато другарите им се изпокриха по плевни и курници...

[Gallean]

Бенекте побутна приятелски двамата "пострадали" в посока града и уточни, че точно там иска да отидат:
-Хайде, хайде, отидете там, където се събират другите в някоя сграда и ако видите някой по пътя от наш'те да му кажете да се събират на едно място!

След това се обърна към тези, затичали се към гората. Въздъхна и погледна нервно към димящата мелница зад гъраба си да не би още някой да се мотка там. Извърна се отново и се провикна към гората, помагайки си с ръце:
-ХЕЙ! ХЕЙ- СЪБИРАМЕ СЕ ТАМ (посочава с две ръце)- В ГРАДА- НА СУХО! ХАЙДЕ!

Щеше да проследи дали го слушат и във всеки случай да се запъти към скупчените постройки с остатъка от хората.