Пристигане

[Andras]

На делтата на река Ел се мъдреше от край време един схлупен градец, Идемон, буквално кацнал по блатистите брегове на реката. Той никога не стана на голям и важен търговски център. Място си имаше, но друго нямаше - мор минаваше от там, разбойници минаваха от там, реката се вдигаше и го отнасяше... Човек да се зачуди що за хора биха останали на подобно място. Всъщност, бяха кажи-речи три три големи, но много разнолики групи - хамали, рибари и уличници, които еднакво воняха на скумрия и еднакво се биеха един с друг по мрачните и криви улички.
Единственото хубаво нещо на Идемон беше, че бирниците рядко ходеха там, а като отидеха, гледаха да свършат набързо и често вземаха за данък всякакви боклуци, които инак никой с акъла си не би взел. А и графът, в чийто владения се намираше това място отдавна се беше отказал да разчита на каквото и да било, идещо от там. До тази година.
Първите бирници, които отидоха, така и не се върнаха. Намериха колите им разграбени и изгорени на една седмица път от Идемон. От вторите се върна само един, но пък разказваха той имал такъв ужасен вид, щото началникът на стражата бе наредил да го застрелят, а после и да метнат огнени стрели по каруцата.

На третия път на граф Етмелин му се втръсна и изпрати директно една цяла група наемници, които да разберат какво става и по възможност - да го оправят, пък ако щат и с огън и меч.
Отпусна една гемия, която и без туй наскоро беше конфискувал за контрабанда, поразтърси се из града и сложи за главатар и командир на цялата операция един горгонски пътешественик, по чиито истории следваше да се предполага, че има доста опит, пък и е бил гарнизонен. Ашладиса му и втората горгона в града, не без задните помисли да отърве собствения си град от тази раса - неслучайно хората разправяха че от малък имал страх от змии, още от както сънувал че 66 му лежали на гърдите една нощ. После добави и някакъв по-съмнителен мъж, от онези здрачници с кинжалите и секачите, изглеждаше вещ в каквото там върши нощно време! Последният, магьосник със солидни документи от академията бе кажи-речи по необходимост, защото каквото и да имаше в оня град, то намесата на някой вещ в теченията нямаше да е излишна. А пък и ако се объркаха нещата централно, трябваше да има и някой да служи за изкупителна жертва.
Така четиримата особи, срещу солидна сума, част от която в аванс и придружавани от четири дузини най-отбрана пристанищна сволоч вдигнаха котва една пролетна вечер и седмица по-късно пред тях се разкри широката делта на река Ел.

-Началствооо, началствооооо! Виждам града на хоризонта!


***
Всички имате по два нефрита.
Иван да ме намери на icq за оръжията си.

[Gallean]

"Ха, водач на странни и чужди същества, пратен от интересен, далечен владетел на опасна и тайнствена мисия! Сега оставаше и да отреже главата на някой звяр и щеше да стане герой!"- мислеше си Бенекте.
Докато обясняваше разни общи приказки на екипажа, се опитваше най-накрая да намести вързопа с въжета така, че да му служи за седалка докато си е дигнал краката на пейка. Сигурно беше омръзнал на всички с постоянните си опити да направи невъзможната удобна "ложа", но това никак не го притесняваше...
Зачуден спря работата си зада инспектира странно въженце. Група змии внимателно го огледаха отвсякъде, а след това го проследиха докато излиташе от ръцете на горгоната. "Аха- май от тази гадинка ме боли гърба..."- помисли си той и легна полуспокоино. След секунд му се поиска пак да стане зада доразмести всикчо отначало, но гневния поглед на най-близкия моряк го спря. "И въпреки всичко така ще остана, няма да нервирам хората излишно, я!"

-Та значи, хора, кат' си свършим работата и се върнем в града* 'сичкиви 'ша черпя кой 'квот...
"-Началствооо, началствооооо! Виждам града на хоризонта!"
-Аха, най-накрая стигнахме! Окей, хорааа! Всички да се приготвят, проверете си екипировката отново; нека тези с най-добри очи да търсят къде да костираме преди да стигнем града. Хайде, хайде, скучното пътуване свърши- подкани със строг глас и жестове екипажа. Самият той провери собствените си неща и затърси с поглед града.

ИИ
*От кой град тръгваме?
От какви раси са останлите от екипажа, какъв е морала им в момента? Каква е екипировката им (съвсем грубо и общо).

[Squall]

"Щял да ни черпи... Нека първо се върнем, тогава говори...", мислеше си Амрас, тършувайки из лодката за раницата си. На няколко пъти залитна, едва не падна "зад борда", но се задържа на крака. Протегна се и хвана поразкъсната чанта и започна да преглежда принадлежностите си. "Факла... хамак... кутия... тиган... бинтовете... тук са, тютюна, мда трябва да увелича запасите си... монокъл, храна...", изреждаше на ум магът.

- Всичко е тук, командире. - докладваше Амрас.

След това, уверявайки се, че лулата му също е на мястото си, елфът се подпря на жезъла си и погледна към брега. Не можеше да види нищо конкретно. "За какво съм го купил това нещо тук. Мда, да видим, така трябва да е по-добре". Амрас извади монокъла, опъна го и погледна.

- Мисля, че виждам нещо... - измъмри той и се взря по-внимателно опитвайки се да различи обектите на хоризонта.

[Razor]

"В какво ли се забъркахме...", усмихваше се на ум Салиус, докато хранеше с една изсушена ябълка мъничкия си приятел. Погледът му беше извърнат към животинчето, което се беше сгушило в скута му и сладко гризеше вкусния плод.

-Началствооо, началствооооо! Виждам града на хоризонта! - викът накара горгоната рязко да вдигне глава и да съсредоточи зрението си напред.

Въпреки усилието, не успя да види нищо.
Последваха разпорежданията на "водача" им и Салиус, хвърляйки бърз поглед в торбата захвърлена до крака му, мушна вързопа с плодове вътре. Намести я, след което остана все така безмълвен, взирайки се в далечината.

[Ivan_Helsing]

"Ха, ще ни черпи... И какво като ни почерпи, като може да ни изколят по пътя."
Щарсах не беше тръгнал за да помогне, не го интересуваха хорицата, които можеше да спаси. Достатъчно гадно беше, че командира им беше горгона - командва, ама не може да гледа групата си в очите. Той отиваше само и единствено заради парите и много се надяваше те да са добри. Отиде, реши какво да вземе от боклуците си и излезе на палубата с тесте карти:
-Ей, някой иска ли един приятелски комар?

[Gallean]

О'Евриале беше поразен от това, което чу. Тия "другоземци" продължаваха да го изумяват с невероятните си решения... Обърна се към облечения в черно здрачник:
-Момче, докато тая глава е принадлежащите й рамене (раздвижва особено бързо змиите си, че да се види за коя става дума) и аз съм командващ, комар няма да се играе докато има работа за вършене! Да ти обяснявам ли колко злини можеш да извършиш докато невнимаваш или сам ще си вземеш бележка?! Хвърляй тия карти сега и отиди да видиш с колко вода за пиене разполагаме...

Към екипажа:
-Когато видим града слизаме при първо удобно място; 5-мата остават на кораба, 5-мата (посчва двете групи) веднага отиват да изследват околоността докато другите са разтоварят. Всички: поне на първо време бъдете внимателни и бдителни, да не стане беля. Стойте на групи!

Във времето до акостирането използва възможността да обиколи паубата на гемията за заспали или скрили се хора, почуквайки с дръжката на копието по дървото.

[Ivan_Helsing]

Здраяника стоеше и гледаше няколко сантиметра вляво от нахалната горгона. Ха, обявили са го за лидер и се мисли за много велик. Мнението му за горгоните като цяло не беше много високо, но това прекаляваше. Отиде спокойно до него и заговори на въздха край него:
-А, ти да нямаш нещо против комара? Или пък да очакваш от мен да следвам заповедите ти, змийчо? Какво гледаш, да ме вкамениш ли искаш? Леле, тия като ни пращат някакъв некадърник да ни води, поне да може да гледа поданниците си без страх, че ще ги вкамени, ама не, те трябваше да ни натресат... - изречението остана недовършено, а Щарсах сочеше многозначително към горгоната.

[Gallean]

"Тоя се опитва да ми подронва престижа пред хората... няма да остане ненаказано!"
Горгоната реши да не губи повече време в разсъждения и бързо завъртя дясната си китка така, че тъпото да сочи към нахалника. Едновременно с това хвана пръта близко до острието с лявата ръка и с дълго движение се опита да удари лекия здрачник. Искаше му се просто да го изхвърли през близки борд с бърз удар отдолу на трупа с тъпото на копието.

"Мери си думитеее..."- чу се тихо от него.

[Ivan_Helsing]

Щарсах направи крачка настрани и се изви в опит да избегне атаката.

[Andras]

Крачката в страни бързо се оказа грешен ход. Тъпата част на копието попадна в черния дроб на здрачника, карайки го да се свие на две от свирепа болка. Миг по-късно той усети безтегловността и се заби с глава надолу в разпенената от носа на кораба вода.
Студената течност накара Щарсах да се изпъне, но също така и предизвика пристъп на паника у него. Не можеше да плува, ботушите го теглеха към дъното, на ръцете си имаше закачен метал, а болката се разпространи в целия му корем.

-Човек зад борда!!!
Един едър бурх хвана близката канджа и погледна към Бенекте:
-Куката или дръжката?



***
8 щета в торса, Иване.
Вече съм ти мятал за плуване, не, не можеш да плуваш.

[Gallean]

Горгоната изгледа с множеството си очи краткия полет на здрачника. Определено удара беше добър и имаше право да се гордее с него. След миг размисъл се върна към реалността...
Заради изненада, липса на умение или заради болката, бедния нещастник сякаш не се оправяше с плуването.
-С дръжката!- отговори на бруха и със смях се надвеси ако може да му помогне да изтеглят давещия се...

[Ivan_Helsing]

Докато падаше, Щарсах изстреля ръката си напред с цел да се закачи със сахите за кораба, но те само го одраскаха и той падна като пирон в кисело мляко. Започна да се дави. "Мамка му, знаех си, че трябва да се науча да плувам.". Хвана се за подадения му прът и започна да се катери по него. "Мамка му, проклетото копеле беше с извадено оръжие. Трябва да пробвам някой път какво ще стане при обратната ситуация."

[Squall]

Ситуацията с летящите командоси Амрас изгледа от разстояние и с намешка. "А сме екипаж, представяш ли си. Какво ли ще става ако са врагове..., мислеше си той. Не се и опита да помогне на падналия зад борда. Нито да защити горгоната. Беше безсмислено. В никой случай капитана нямаше да остави някой да се удави, първо, защото щеше да загуби ценен ресурс и второ, защото нямаше да говори никак добре за него да се чува по негов адрес "убил половината екипаж още преди да започне изпълнението на задачата".

Елфът продължи да изследва крайбрежието. Монокълът му беше от най-качествените, но все пак му позволяваше да достига по-далечни и скрити места от тези с невъоръжено око. Опитвайки се да пренебрегне кавгата, Амрас се концентрираше върху отдалечените крайбрежни образи.

[Razor]

Ситуацията се разви толкова бързо, че никой не успя да вземе участие. А и честно казано Салиус не искаше да се замесва. Наистина, беше му приятно, че вижда себеподобен толкова далеч от дома, но все още бе рано да взима страна. Скорошното събитие единствено му помогна да научи мъничко повече за групата странници, с които се бе събрал.

[Andras]

Инциденът биде набързо оставен в миналото и корабът бавно продължи приближаването си към брега в размитата от наносите вода. Екипажът се въоръжи до зъби, излезе на палубата и зачака команда за слизане в лодките с недвусмислен пламък в очите си. Колко лесно този пламък можеше да излезе извън контрол Бенекте имаше представа, но все пак схватката му спечели някакво уважение и поне в близките ден-два сигурно щяха да му се подчиняват. А после - можеха и вече да са си на път за Етмелин.

Нито с просто око, нито дори с далекоглед пристанището на града не даваше някакви признаци на живот. Бурхът на руля също извади далекогледа си, след което насочи носа на север от града към един малък песъклив нос.
-Да продължавам ли натам, или все пак ще слизаме на пристанището?

[Gallean]

Горгоната застана изпъчена до руля и отговори силно и ясно-
-Продължаваме по плана. Приближи коритото колкото можеш повече, но внимавай за подводни камъни и плитчини. След като стигнем успешно брега и ти дам знак- настани кораба както смяташ за добре. Може да се наложи да прекара ден или два тук, за това му избери подходящо място, не много далеч от онзи нос.

След като се приближиха достатъчно и човек от екипажа му каза, че скоро ще достигнат максималното газене на кораба, Бенекте започна да дава псоледните заповеди:
-Разделяме се в двете лодки, основната група искам да слезем на първия курс! С нея сме аз и разузнавачите. След това лодките се връщат за останалите хора плюс голяма част от провизиите, въжета, куки, факли и други нужни неща.

-Вие, почитаеми магьоснико, сънароднико и здрачника, които отиде да се разхлажда във водата- моля, присъединете се към мен в първата лодка... Останалите- товарете се и спускаме лодките във водата!
Докато говореше сам се зае да помага с пренасянето на важните неща, давайки личен пример. Не му се искаше екипажа да го приема за прекалено различен или горделив. Освен всичко друго не искаше и да изпуска ония здрачник от поглед.

Докато се занимаваше с работата и ума му се изчистваше от близките проблеми и задачи, сълза се плъзна по бузата му. Какво правеше тук, толкова далеч от дома, от милата жена, от нейната топла прегръдка, от радостния смях на децата? Почти сам сред чужденци, толкова бързащ към възможната си смърт? Не, беше премислял достатъчно пъти, разни нахалници и груби създания няма да го подлъжат да се отклони от истинския си път!

[Andras]

Малкият кораб се скри от погледа на града зад носа и бурхът на руля изрева да хвърлят котва. Мястото беше повече от отлично, за прикритие - изоставено, трудно забележимо от към морето и напълно невидимо от към самия град. Друг е въпросът, че влагата сигурно щеше да направи живота на всеки лагеруващ малко по-дълго време изключително мизерен.

[Ivan_Helsing]

Здрачника отиде в лодката, без да каже каквото и да е на горгоната, или на който и да е друг. Не му се искаше да го признае, но сега нямаше да постигне нищо ако пак започнеше спор. Но някой друг път, когато се е възстановил и евентуално когато има време да си извади оръжието щеше да спори, независимо от начина. Ненавиждаше "капитана" дори повече от преди, но сега не беше времете. Седеше и гледаше нервно ту в земята, ту в копието му.

[Razor]

-Вие, почитаеми магьоснико, сънароднико и здрачника, които отиде да се разхлажда във водата- моля, присъединете се към мен в първата лодка... Останалите- товарете се и спускаме лодките във водата!

ИИ:Отделяй по-добре цитатите от твоите собствени думи. Андраш

Салиус стана, преметна торбата си на рамо, взе Кил в ръце и се запъти към лодката. Успя да се намести възможно най-удобно и зачака.

[Squall]

Магьосникът стана от мястото си, метна чантата на гръб и се запъти към лодката. Всъщност, не се запъти право към лодката, а заобиколи малко. Искаше да каже две думи на така наречения капитан. Доближи се до него и започна да му шепти, опитвайки се да бъде възможно най-дружелюбен, но в същото време и "поучителен".

- Ей, капитана. По-спокойно. Това, че са ти дали възможността да даваш заповеди на няколко утрепки, не означава, че контролираш живота им. Ако продължаваш така, надали ще стоиш в това положение още дълго. Вече си навлече гнева на един, внимавай да не ядосаш още някой. Аз ще те подкрепя ако стане нещо, но не защото си капитан и това ми е задължението, а защото си ми симпатичен.

Амрас потупа по рамото командира си, натовари някои полезни неща в лодката и внимателно се прехвърли в нея.

[Andras]

Багажа бе разтоварен набързо и като няколко от по-опитните с бивакуването наемници се разходиха, откри се едно песъкливо, но по-сухо място, където всичко да бъде разположено. Две малки шатри от груб плат бяха предвидени, колкото за Бенекте и магьосника, а от останалите се очакваше да спят под открито небе или да се оправят поединично - графът не бе особено склонен да троши дори един излишен кристал в занимания с и без това забутания крайречен град.
След като криво-ляво се настаниха, неколцина от мъжете се захванаха да ловят риба, с променлив неуспех, а останалите продължиха това, което го могат най-добре - да прахосват време. Е, все пак не можеше да се отрече, че го прахосваха по доста боен начин - точене на остриета, дялане на стрели и перчене по кръчмарски, което продължаваше да показва, какви намерения таят спрямо идемончани.

Час и половина след тръгването си, разузнавачите се прибраха с бледия вид на някой, комуто току що са показали лицето на Вестителя. Ощe щом ги видя, Амрас почувства как цялото му тяло започва да гори, а по мускулите му пропълзяха силни болки. Усети как изведнъж голями болезнени подутини се образуваха в слабините и под мишниците му, последва силно гадене и светът се завъртя пред очите му.

-Началство, началство, магьосникът май обърна петалата!!! - Тълпата заобиколи падналия мъж, но никой не посмя да се доближи на повече от пет крачки от него. Водачът на разузнавачите, гърбав елф с белег на дясната си буза изхриптя на Бенекте:
-Целият град е измрял, сега се започва и тука! Да си вдигаме чуковете и боговете да ни пазят!!!
Междувременно младият елф бе възвърнал съзнанието си, а болките му бяха изчезнали като с магия. Усещаше само тъпата болка в главата си, от камък, на който се бе ударил.


***
Амрас 1тъпа щета.

[Gallean]

-Назад от него! Никой да не го пипа! -първите думи на водача на групата бяха предупреждение към хората. Нещата не се развиваха хич добре и гърлото му се стегна болезнено. Цялото му същество му внушаваше, че не иска повече допир с тази несъмнено опасна околност. Сякаш тялото му отказваше да диша, а крайниците- да се движат свободно в посока, различна от тази на кораба. "Хайде сега, зареди си на ум, мага може да е припаднал от недояждане или да му е прилошало, няма сега и мойте крака да омекват, я!"

-Елфе, обърна се към разузнавача докато мага се съвземаше, я кажи по-напред какво точно видяхте и разбрахте за града и околността. Изглеждате доста уплашени, от какво?- с почти равен глас запита.


ПП: Скоро залязва слънцето, да знаете.

[Squall]

Когато разузнавачите се връщаха, Амрас не правеше нищо конкретно или пък нещо, което да бе от значение за предстоящите събития. Изведнъж го обхвана ужасна болка, краката му омекнаха и той се строполи на земята. За нещастие, главата му се срещна камъка, на който до преди минута седеше и отскочи с тъп звук. Малко след това елфът отново се чувстваше нормално, изключвайки болката в главата. Не можеше да си обясни какво се случи. Наистина мястото беше странно, но толкова внезапна и кратка болка беше необяснима за Телеммаите.

- Добре съм, добре съм - побърза да успокои околните магът, разтривайки удареното място на главата си. След това се изправи и допълни - И все пак няма да е добре да огледаме добре ситуацията. Кратка карантина ще се отрази добре на всички...

[Andras]

Неколцина от негодяите изгледаха на кръв магьосника, при споменаването на непознатата и следователно опасна дума 'карантина' която съответния бе споменал, че ще им се отрази добре. Всички обаче изпълниха много точно заповедта да не го докосват, па макар и с канджа. Обезобразения елф, най-предпазлив от всичките, направи широк полукръг около Амрас и отиде да извади амулет с голям резбован желъд.

-Отидохме до града през тръстиката, за да не ни открие някой. Отпървом всичко бе наред, но после видяхме, че в оризищата няма никой. Реших че е празник и продължих напред, към къщите, но там също бе пусто. И мелницата, и един хан... Никъде - никой! Вратите и прозорците заковани, червени знаци по стените, и измрели животни по кошарите... Вонята на гнилоч направо ни стисна за гърлото и хукнахме да бягаме на обратно, когато насред едно поле видяхме клада. Ако не сте го видяли, не можете да знаете какво е... Висока до два човешки боя, тлее и пуща черен дим, а от едната му страна стои скелет и хвърля още тела отгоре. Казвам ви, докато е време, да се натоварваме на тая черупка и на обратно. И тук се започва, всички ще се споминем!!!

[Gallean]

-За сега няма да ходим никаде. Освен болния- той ще спи някъде далеч от стана. Утре, на светло и на бистра глава ще обиколим града от далеч, и най-вероятно ще го запалим със стрели зада изгори. Ако болестта все още бушува това е най-доброто, което можем да направим. Ще проверим поне отдалече дали има някой жив и това е.
-Сега: тая нощ не се отдалечавайте от стана, не яжте нищо, което не сте си донесли и не пиите вода от тук. Вие (отново си избра 5-ма, които изглеждат най-недоверчиви на слуховете за болестта сред екипажа) сте с мен- ще бдим докато другите спят. Ако някой разбира от болести, зарази и щуротии- искам да разговарям с него. И никой да не си помисля да се връща на кораба преди да съм казал!


Няколко гласа от групата нададоха плахо зов да се зареже мага и другите да се спасяват. На горгоната й доде малко в повече. Избра си един, за който беше сигурен, че е изрекъл думите и застана пред него. Наведе глава леко пред неговата сякаш да го изгледа над превръзката на очите. "Казах го ясно- никой няма да се връща преди да съм казал"- с много равен, бавен и поучителен глас му изрече. На всички- "Имаме си пари, още пари ни чакат като си свършим работата. Никой няма нужда се прави на герой или да си рискува задника., разбрахме ли се?"- поглежда всички възможно най-дружелюбно.