[Etherscope] Петр П. Петров

[The Doctor]

Роден в Санкт Петербург, навръх Петровден (29 юни), в годината на 222-летовния юбилей от кончината на Петър Велики (1948), Петр Петрович се явява наследник на дългата като калмар, мъглива като сепийно мастило и гъвкаво-разклонена по октоподному петровна традиция из научните среди.

Още от ранна детска възраст проявява склонност към ранната си детска възраст. Бидейки добро чавдарче, израства в честно пионерче и завършва с не-неприлично отличен успех петербургската природо-математическа гимназия (и. Сталина). Бива приет специалност биология в Московския университет, но скоро напуска. Не бива приет, в последствие, в историческия му факултет, докато накрая се преориентира, отново, към изучаване на етера. Открива благото на комсомолъка и комсомолския секретарят в движение, преди да го приключи отново с приличен, макар и не-отличен успех.

За кратко специализира в Царския институт на братовчедска България, под крилото на - иронично - някой си доц. П. Петров. България е страна, в която всъщност многократно отсяда, макар и на непредвидимо нерегулярни интервали и по различна причина. Междувременно се кротва като кадър на Института за изучаване на етера, където мимоходом се издига до н.с. I ст., к.е.н. (кандидат на етерните науки), известен под сурдинка и на буркан огурци с факта, че има трицифрено число - например 130 - публикации в приятно неизвестни издания.

Познат е като усмихнат чиляк, професионалист на чашката, гурме и добродушно плямпало; леко пълничък, доста прошарен, оплешивяващ в ъглите на челото, порядъчно небрежен към външния си вид.