ПРОЛОГ
Посвещава се на Асен
Хейвън. 10 години след събитията описани в “Пророчествата за изчезнали луни…”
Първа вечер. Един час след полунощ
В Кръчмата “Дебелата свиня” беше претъпкано с народ и адски шумно. Посетителите разискваха някакъв важен проблем. Част от тях бяха редовни клиенти, а други - непознати. В центъра около две маси се бяха разположили групичка от хора, която оживено дискутираше скорошните сблъсъци, между източняците и западняците.
Лий Хан бе участие във всички разговори. Търговецът бе пийнал малко повечко, бе весел и в добро настроение отляво стоеше метресата му – прекрасна жена с добре наляти гърди и гъвкав ханш. Отдясно и малко отзад бе охранителят му – строен южняк с твърди мускули, здрава сопа и мрачно изражение. Лий Хан нямаше никакво желание на да се прибира но вече минаваше полунощ и приятната компания започна да се разпада. Леко клатушкайки се, но все пак стъпвайки на краката си той тръгна по Широката улица, прегърнал жената с едната ръка и говорейки и нещо през това време на ухото. Бодигардът идваше веднага след тях. Тримата се насочиха към мястото където ги чакаше каретата. Вероятно ако бе трезвен Лий Хан би забелязал, че от сенките зад тях се отдели още една сянка която тихо ги последва. Вероятно дори щеше да чуе тъпия удар и липсата на бодигарда си. Но той бе твърде пиян и обладан от похот, за да забележи нещо извън себе си.
ИЗведнъж той стигна до края на улицата и мозъка му бе установи един твърде странен факт
„Каретата, я няма! Касим….” Гласът му замря в гърлото когато видя на близо два метра от себе си тялото на проснатия телоохранител а между него и южняка стоеше някаква тъмна сянка. Жената изпиця.
„По-добре не го прави пак”. – посъветва я сянката. О, богове! Този глас. Този удар. Тази стойка. Нима бе възможно мъртвите да възкръсват! Макар да не виждаше човека пред себе си ясно Лий хан усети, че се облива в студена пот. Жената изпищя отново.
Изведнъж Сянката изчезна, след миг се появи буквално до нея и я удари силно по врата. Жената се строполи мъртва. „Предупредих те да не го правиш” помърмори нападателят, чието лице все още не се виждаше въпреки че контурите му започнах да се очертават.
Сега вече Лий Хан стана по-бял от платно. Само един човек можеше да убива по този начин, без да използва оръжие. Белязания. Кен Чанг . Но той бе видял лично как Кен Чанг полетя от скалата поне хиляда метра надолу. Летеше и се смаляваше, а викът на бившата сянка отекваше между скалите. Нима някой може да се върне от мъртвите. Но човекът пред него бе живото доказателство, че може.
Хрумна му, че може да се пазари. Или да опита късмета си. Или и двете.
„Слушай – започна той сигурен съм, че виждаш нещата от едната страна.” „Сега си казваш. Това е оня тип дето ме бутна от скалата, защо не му го върна като го убия сигурно си прав за себе си. Но има факти които не знаеш”. „Така ли” - каза гласът отсреща. Той бе все така шеговит, но търговецът усети и нотки на любопитство. По дяволите няма ли някой да се появи по тая улица и да ги види.
„Да така е”. „Ние бяхме седем души, които твърде възнегодуваха, когато те направиха префект, теб бившата сянка. Всеки от нас тогава загуби по нещо. Съгласен ли си ако ти кажа имената на останалите шест да ми пощадиш живота”
„Търговец докрая.” – разсмя се гласът отсреща. „какво пък кажи ми информация която ме интересува и съм склонен да те оставя жив.Ти обаче ще забравиш, че си ме виждал ”
„Ами – изброи ги Лий Хан, освен мен участваха тлъстият Шамил Бенар, комуто ти конфискува имоти, Камуз Инар, който те мрази заради произхода ти, Халеб Ченар, заради това че осъди брат му на смърт, Сакор Лемер, чийто чичо прогони заради опита за преврат, както и бившият префект Степан Кондраг. Всички те мразят”
„Аха.”усмихна се сянката „но ти не наказа най-важното – не каза кой –бе седмият човек, този който даваше заповедите ”. Тук търговецът трепна.
„Честно казано не знам. Винаги идваше с маска на лицето. Никога не говореше, правеше само знаци. Но имаше фина фигура и съм почти сигурен че беше жена. Веднъж префекта се обърна към фигурата със думите ваша светейшество и предполагам, че е някоя жрица, но повече мога да ти кажа”
За миг наемният убиец се замисли. Лий Хан усети това и реше, че часът му е настъпил, измъкна двуострата си кама и се хвърли напред. Дали алкохола бе притъпил рефлексите му, или просто онзи отсреща бе много бърз, но ръката му бе стисната като в менгеме. Лий Хан тихо извика и изпусна оръжието си на земята. В миг една здрава ръка го сграбчи за гърлото.
„ Не трябваше да правиш това” – изшептя му един познат глас. „Бях готов да спазя моята част от уговорката, но ти провали всичко” От тъмнината изплува едно лице. Миг преди края милостиво да дойде Лий Хан прозря истината.
П.С.сложил съм само пролога защото за момента съм изписал 22 страници на WORD и 5873 знака, а съм готов само с 4 от общо 8-те убийства. А после трябав да мина втора и трета редакция н произведението си, затова пускам само пролога. Надявам се да го оцените.