Жак-Такиб изпусва на арабски, лсед което се завъртя и атакува типично по френски...
Шасе-круазе в гарда, или по уличному, "шут в ръчичките", даде на опонета още инерция за движението назад, след което кракът му се спусна и закачи стъпалото. Докато Пайтън залиташе, защото кракът му беше отказал да се движи заедно с останалата част от тялото, лявата ръка на арабина се заби от вътрешната страна на "задържания" крак.
Ножът в нея имаше всички шансове да среже бедрената артерия. След това дясната му ръка отметна главата на бившия военен назад с овърхенд над гарда, а лявата отново замахна, този път опитвайки се да се забие с хоризонтален разрез ниско в корема...

ИИ: Отново шифт + 30 % на атаката, разделям я 45%/40% и ползвам благородния си импулс, за да имаш шанс да влезе!

Вече почти му се виждаше краят... не, не на противника им, а на тях самите. Копелето не изглеждаше сериозно наранено, дори напротив. Няколко удара в ръкопашен бой , няколко патрона... с една дума нищо особено. Паоло обаче не знаеше какво друго да направи, освен да продължи да се опитва да пробие защитата на гада или поне да отвлече вниманието му, докато Жак го бастисва.

ИИ: Отново +30% шифт и благороден импулс.

Тялото на Пайтън, от каквото и да беше направено в момента не успя да поеме добре двата дълбоки разреза. Мъжът издаде бесен рев и се оттласна към най-близкия прозорец, рискувайки да го пробие с тяло, вместо да продължи битката. Секунда по-късно неочакван взрив разби стъклата на сградата.

Жак-Такиб въздъхна, поглеждайки с уважение ножа си. Беше свършил повече работа и от пистолета, прогонвайки нещо, което според всичко видяно, можеше да бъде и демон.
Явно не случайно ходжите говореха за "меча на исляма". Е, в случая бяха по-скоро "спреят и ножът на вярата", но и това вършеше работа. В историята на религията му беше пълно с доказателства за ползата от ножовете. Поне една френска дума свидетелстваше за това...
Жалко, че нямаше да остане в него. Но пък имаше ножа на предците си. Оръжията все пак не бяха важни, колкото хората, а дори и хората си заминаваха.
Както се казва в такива случаи, инашллах. Арабинът погледна Паоло и му се усмихна.
-Оцеляхме и след този демон, слава на Аллаха! Погледни как е Кану, ти разбираш повече. Аз ще разчистя и ще търсим хлапето!
Огънят от взрива не беше особено голям, така че не налагаше намеса. "Рачзистването" в случая означаваше да се вдигнат пистолетите, спрея и всияко останало, което бяха доковали. След това ги избърса с предвидливо взетото пакетче антибактериални салфетки и прибра всичко в найлонов плик, който завърза, докато се движеше методично в търсене на хлапето.

Не тоне много време.Оказа се в стаята директно зад портала и вдясно Беше овързано, коматозно, но доколкото можа да определи повърхностния оглед (в който се включи и Паоло), раните не бяха тежки.
За разлика от тези на Кану, макар че без аутопсия Паоло не можеше да каже какво му има. Жак-Такиб се спря да затвори очите на трупа, използвайки салфетките. После пак с тях измъкна снимката на Пайтън от джоба му.
-Почивай в мир, приятелю, и дано Аллах те приеме в рая при праведниците заради обичта ти към брат ти, и да ти даде много хурии! Сигурен съм, че ще им... намериш приложение.
След това се върна при англичанчето и кимна на Паоло.
-Вдигай го. За него дойдохме... е, Кану дойде да отмъсти за брат си. Вместо това сега някой трябва да отмъсти за него. Да свършим поне нашата работа. Да го заведем при семейството му! Сестра му ще се радва да го види, сигурен съм - и е достатъчно здрава да си го носи сама.

Проблеми с носенето до колата не се очакваха. Дори вратите зееха отворени, а в този квартал никой не се бъркаше в чужда работа, ако искаше да продължава да върши своята.
Само трябваше на другия ден да закара колата на автомивка и да я измият и отвътре. Имаше време, никой нямаше д азаподозре първо него. А дотогава оръжията щяха да са в Сена, той щеше да си вземе душ, дрехите да са минали през накисване и химическо, а колата да е минала през автомивка. Съвременният град беше чудесен за унищожаване на улики! Само оставаше и Томски да си свърши своята работа и да взриви шибания склад.

Равносметката не беше от най-благоприятните, но поне имаше кой да я направи. Спасиха хлапето, което изглеждаше доста добре на фона на останалите, тъй че можеха да приемат целта си за изпълнена. Раните му не бяха от най-сериозните, по-скоро щеше да му трябва психолог...

Оставаха само някои довършителни работи, които да заличат следите им и надеждата, че складът наистина ще бъде вдигнат във въздуха. Паоло реши, че не е сега моментът да мисли за противника им, за да не допусне някоя глупава грешка, която да провали постигнатото до момента. После щеше да има достатъчно време... А и само преди няколко дни имаше дребни проблеми с полицията...

ИИ: Единственото обяснение за цялостното поведение на Пайтън, което хрумва на героя ми, е някоя от болестите, при които пациентите не чувстват болка, студ, жега и т.н. Реално не знам колко са на брой, тъй като са прекалено редки, но ги има. Белезите по цялото тяло на пациента са нещо съвсем нормално в такива случаи. Не е най-правдоподобното обяснение, но поне е някакво начало, а и хората обикновено се съгласяват с нещо, пък било то и не особено вероятно, за да не си блъскат мозъците и да не се измъчват излишно. Повечето индивиди се самозалъгват, за да могат да спят спокойно вечер.