Защо игрите в Портала рядко стигат до край?

[James Raynor]

Защо игрите в Портала рядко(прочее, аз линия, която да свърши от самосебе си не съм видял, но тъй като не съм разглеждал всички, не мога да съм категоричен) стигат до естествен завършек? Ако преди това се обосноваваше на неконкретиката на фрийформа, сега виждаме същото и при игрите със система.

Спокойно може да кажете, че игрите със система стигат по-далеч от фрийформа(визирайки многостраничните теми) и аз спокойно няма да се съглася с вас. Постовете от по едно и две изречения, характерни за първия тип, действително пълнят топика, но определено като количествено описание и действие едва ли се сравняват с тия от втория тип. За фрийформ нормата е обикновено малко над половин страница на уърд, докато системните често се състоят дори от едно-две изречения.

Причините могат да се бистрят на няколко нива, но аз не мога да ангажирам някоя като по-висша?

1) Неориентирани играчи - сиреч, такива, чието присъединяване е не напълно съзнато. Плод на моментно настроение, желанието им скоро се изпарява и се превръща в отегчително списване на постове, тъй като са поели веднъж ангажимент. Дори и това постепенно се изчерпва и темите се обезлюдяват?

2) Слаби водещи - такива, които не превръщат играта в удоволствие. Тегавото водене, забавянето на действието чрез продължително неписане могат да оттласнат и най-надъханите.

3) Прекалено дълги приключения- Дали всъщност приключенията не са прекалено дълги? И дали не е по-добре да се залжи на по-кратък цикъл, който до самото си, макар и скоропостижно, завършване, да държи интереса на играчите, които евентуално дори да останат гладни за още? Имало е разнородни приключения с над 4-5 части, като в крайните вече се забелязва отегчение и в играчи, и във водещ?

4) Други фактори Не знам, липса на време, счупени компютри, лагав нет?

[Gallean]

Несериозност- основно. Невъзможността да си задържът вниманието прекалено дълго върху едно и също нещо на някой от хората- също.
Зада бъде интересно приключението трябва да му се даде възможност. То не може с първия или втория пост и да стане адски интересно! А на част от хората вече не им се гледа в тази тема. Поради тази причина умряа всичките игри от миналия "сезон" на активност. Когато се отваряха постоянни нови линии, все от 4 души, в различни конфигурации.

Заетост- още една причина. Не се търси време за писане. "Ако падне- падне", това е логика, която убива игрите.

[The Doctor]

От друга страна, има го и обратният момент - недобре конструирани приключения, в смисъл на това, че тръгват с голямата чанта и желанието да се превърнат в многотомни саги. Това като цяло е хубаво, но са нужни точните хора в точната обстановка и твърде интересно завързано, или по-точно самозавързващо се действие, за да ги задържи. Всъщност въпросът е доста обширен, но при форумната игра не можеш да разчиташ само на ГМ постоянно да налива смисъл в действието, щото ако не друго, при нея трябва да го прави и далеч по-художествено, което утроява усилията и скоро го изчерпва (визирам линиите с микропостовете, които се осланят само на него) - т.е. за наистина хубава линия част от "воденето" трябва да падне върху играчите. Което пък както казах, си е нож с три остриета - вижданията на водещия, вижданията на играчите и това, което наистина се случва.

Иначе самото завършване е лесно постижимо, ако говорим за него като за някакъв фотофиниш - всяка завършена част от коя да е линия си е завършване, просто ако линията е хубава на играчите им се иска още и започват нова

[Асен]

Защо игрите в Портала рядко(прочее, аз линия, която да свърши от самосебе си не съм видял, но тъй като не съм разглеждал всички, не мога да съм категоричен) стигат до естествен завършек? Ако преди това се обосноваваше на неконкретиката на фрийформа, сега виждаме същото и при игрите със система.

Спокойно може да кажете, че игрите със система стигат по-далеч от фрийформа(визирайки многостраничните теми) и аз спокойно няма да се съглася с вас. Постовете от по едно и две изречения, характерни за първия тип, действително пълнят топика, но определено като количествено описание и действие едва ли се сравняват с тия от втория тип. За фрийформ нормата е обикновено малко над половин страница на уърд, докато системните често се състоят дори от едно-две изречения.

Причините могат да се бистрят на няколко нива, но аз не мога да ангажирам някоя като по-висша?

1) Неориентирани играчи - сиреч, такива, чието присъединяване е не напълно съзнато. Плод на моментно настроение, желанието им скоро се изпарява и се превръща в отегчително списване на постове, тъй като са поели веднъж ангажимент. Дори и това постепенно се изчерпва и темите се обезлюдяват?

2) Слаби водещи - такива, които не превръщат играта в удоволствие. Тегавото водене, забавянето на действието чрез продължително неписане могат да оттласнат и най-надъханите.

3) Прекалено дълги приключения- Дали всъщност приключенията не са прекалено дълги? И дали не е по-добре да се залжи на по-кратък цикъл, който до самото си, макар и скоропостижно, завършване, да държи интереса на играчите, които евентуално дори да останат гладни за още? Имало е разнородни приключения с над 4-5 части, като в крайните вече се забелязва отегчение и в играчи, и във водещ?

4) Други фактори Не знам, липса на време, счупени компютри, лагав нет?

Остава ми да напиша финалния пост в моята форумна и завършваме. Е, след това ще има разбор на играта, за да си каже всеки какво е искал/а, какво се е получило, похвали и забележки (така че не бързайте да триете форума, преди аз да затворя всички теми).
Но поне опровергах, че игрите не завършват !
Друго, което опровергавам е, че игра със система не може да има дълги постове, или това е рядко явление. Само във финаланата битка имахме постове, които за по-просто се измерваха с линийка, вместо изречения . Разбира се, самата система даваше бонус за такива описания, така че играчите определено имаха стимул .

Проблемите, които забелязах, бяха свързани основно със загуба на интерес, или просто промяна на графика на някои от играчите. Форумните игри продължават с месеци, така че се случва, съответно се налага Водещият да импровизира (тежкото е, ако Водещият загуби интерес ).
В тази връзка, за разлика от настолните игри, във форумните не е проблем да разчистите персонажа на някой играч, и да вместите нов играч (или същият) с нов герой, дори да става дума за тъмницолаз - напротив, класика в жанра е!
Категорично не препоръчвам обаче да позволявате на друг човек да води героя на когото и да е, по-добре му опишете геройска смърт.
Сравнявайки с игрите, в които участвам като играч, според мне основен принос за дългите постове имаха предимно по-малкото изисквани постове на седмица и ограниченият наративен контрол, който им беше позволен и по система носеше механични бонуси. Последното не го препоръчвам за всички системи и жанрове, но когато е уместно, възползвайте се - в кинематографична игра, повече контрол е напълно уместен.
Важно е да се уверите, че всеки от играчите и Водещият имат сходни очаквания към играта. Пояснете какво може да се очаква, какъв е екипният дух, какви последствия може да има определено поведение за героите им и доколко ще могат да влияят на сетинга.

[Gallean]

Смея да добавя, че голям фактор за това, че играта ти привършва (поздравления за което), е че при играчите ти почти няма от старите играчи в Портала Тоест, за вас горните разсъждения (на Керан) малко важат

[Асен]

Андраш и Черно Слънце още не се ли водят за "стари играчи в Портала"? А и моята дата на регистрация е от 2004 година, като за форума научих покрай ролевите игри...
А ако все пак се броим, това са 3 от общо 7 финиширали, като броя и себе си. Общо участие взеха 10 човека, 3 от които се отказаха и героите им изчезнаха безследно, умряха в битка или просто получиха централна роля в човешкото жертвоприношение накрая . Уточнявам, че не бяха нито публика, нито жреци !
Независимо от опита на групата, трябва да има играчи, които да тласкат действието напред. Най-често са по-опитните, но не е абсолютно правило, нито пък трябва да са едни и същи. Важното е да има такива във всеки един момент, за да се запази груповата инерция. Подчертавам-имаше и моменти, когато действието се опираше на персонажите на един или повече новаци, за един от които това беше първата ролева игра с Водещ и система !
Впрочем, това правило важи и за форумните, и за настолните ролеви игри и подозирам, че ако поиграя ММОРПГ-та, ще открия същата закономерност и там.
Разбира се, също толкова важно правило е да подбирате с кого играете, но това никой не го е оспорвал, струва ми се. Поне един от отпадналите ми играчи според мен просто не можа да се разбере с групата как трябва да се играе, включително с какво темпо и дали да има вътреигрови конфликти (не съм питал, но се надявам да се включат в разбора на финала и да изясним какъв е бил проблемът).

[cherno_slance]

Защото хората идват с потребителско мислене и участват с такова. Истината е, че РПГ-то като форма на удоволствие дълбоко се различава от гледането на телевизия или игра на компютър и се доближава до четенето на книги, по изискването за съприживяване и използване на фантазията, за да "видиш" образите зад потока думи.
А хората напоследък не четат много или четат леки неща. Подхождането на нещата като към потребител прави живота много по-лек: любовта се потребява и се превръща в секс, доверието се потребява и се превръща в баланс между даване и вземане, сигурността се превръща в обезпеченост. Всяко от изброените втори неща е само част от някаква по-голяма, загубена цялост.
Но на хората не им пука....
Защото от мистичната способност, наречена "Приемането на Нещата Такива, Каквито СА" е останало само прословутото "Уот евър". За това и не им пука де - влизат в магазина и когато няма голям сникърс на щанда, отиват в друг магазин. Влизат в приключението и когато не могат да се почувстват веднага и наведнъж:
1. Герои
2. Деца на увеселително влакче
3. Зрители на хубав екшън с тук-там пикантна сцена
4. Умерено натоварени - колкото от решаването, да речем, на средно трудна кръстословица (но в никакъв случай нещо, което намирисва на истинска загадка)...
Ми свиват рамене и отиват в съседния магазин.

Ето за това е - и това е проблем, който не може да се реши чрез механичното събиране на едно място на хора, желаещи и можещи да създават, творят, пишат и прочие. Не става, защото потребителската нагласа е колкото във всеки отделен човек, толкова и част от самото социално битие, от самата култура, в която същесвуваме и общуваме. Група от писатели е просто група от съответния етнос, народ, обществена прослойка и т.н.... не стават екип, не се превръщат в общост, която впряга енергията на индивидите за обща цел. За последното се иска лидер от особен тип. Личност с толкова специфична комбинация от качества, че може да ги усили или загуби с течение на времето и общостта да се разпадне... но това е друга тема, макар и болезнено свързана с настоящата.

Моето лично мнение е, че случаи като "Пророчеството" са единични, щастливи изключения от общата тенденция.

[Асен]

Е, с последното не съм съгласен. Да, РИ изискват повече от лековатите филмчета, но има и достатъчно леки игри. Просто аз се постарах да не водя такава, дали съм успял - пиши в разбора. Току-що пуснах последния пост, така че сега оставям отворени само темите, в които ще се коментира !
За потребителското отношение и желанието да дадеш, преди да получиш, също си прав. Само имаме спор, доколко това е рядък случай. Аз съм играл в завършена, водил съм вече завършена, напуснал съм две поради нежелание да се разправям с Разказвачи, а все още мога да ги преброя на пръсти (ако не слагаме тези, в които участвам в момента). На мен поне това ми се струва един нелош процент. А и повечето от незавършилите са когато групата загуби интерес, или ГМ-ът няма възможност (или желание) да продължи, а тук е мястото да посъветвам всички кандидат-Водещи и играчи: книгите по психология на комуникациите не хапят !
Проблемът, при който Водещият няма време, не се лекува, освен с хиатус на играта - ако обаче си е свършил добре работата, групата ще го чака, както един образ на друг (англоезичен) форум го чакаме вече повече от месец, играта не се брои за провалена, а временно прекъснала, и консенсусът е, че ако трябва, ще го чакаме и до догодина !

[cherno_slance]

Най-доброто РПГ, в което съм участвал, се провали тъкмо от такова потребителско отношение. Там то се появи постепенно - първоначалната творческа енергия се превърна в желание да се "суче" от света. Тоест да се използва неговата "инерция" на сюжетно, стилово и сетингово ниво.

Останалите неща - търканията между играчите, борбата за превес на лично и вътреигрово равнище, скандалите и данданиите бяха колкото спирачка, толкова и двигател на сетинга. Заради тях линията спираше и тръгваше, тресеше се, но и живееше. До деня, в който част от играчите не започнаха да си поделят самия свят, а други да реват, че не желаят каквито и да е промени, значими вътреигрови политически събития, открития и прочие...

И така се завърши прехода от съсъзидатели към чисти играчи (потребяващи/играещи в свят с дефинирани правила, взаимовръзки между героите и събитията на политическо и мистично ниво). Много показателен и дълбоко огорчителен за мен е факта, с каква игра беше заменена тази линия от участниците в нея.

Та така - това беше съдбата на най-доброто РПГ, в което съм участвал.

[Асен]

Без линк нямам представа за коя линия говориш, но според описанието ти - хората са имали различни очаквания към играта от самото начало, не са успели да ги съвместят и накрая напрежението е станало неудържимо .
Впрочем, не е задължително играчите да се възприемат като творци на сетинг, това е само един от възможните подходи. Всъщност е малко вероятно да събереш група от хора, всеки от които се придържа към сходно разбиране . За мен лично е достатъчно хората с различни подходи да не си пречат взаимно, за да налагат своите разбирания.
Впрочем, след като сетингът бъде установен, било чрез игра, било чрез предварително детайлизиране, творчеството се свежда до игра според правилата на сетинга. Не вярвам да кажеш, че историческият роман или алтернативната история не са творчество, само защото знаем събитията от историята и законите на сетинга !

[Admatha]

Потребителското отношение е само част от проблема.

Моят проблем беше зависимостта от другите. Имам навика да съм индивидуален и динамичен играч и когато трябва да чакам две седмици, за да се включа в нещо, просто тръпката ми отива на кино. Друго - нерядко се получава така, че играта в Портала се превръща в задължение и престава да е удоволствие. А, както всички знаем, това, което отделя играта от работата, е именно удоволствието (за справка Том Сойер).

[Daredavil]

случаят с Том Сойер нагледно демонстрира как задължението може да се превърне в удоволствие. (доколкото си спомянам накрая другите боядисвах оградата вместо него и на всичкото отгоре му заплащаха за това.) В случаят с форумните игри са нужни три много важни неща :добър водещ, колектив в който основните играчи да харесват поне приблизително еднакви неща и динамична и кратка игра, желателно с отворен край, но не е задължително. Ако по-голямата част от условията са съпзени имаме предпоствака за нещо сериозно.

П.С. я, колко просто и ясно съм можел да пиша. Направо се изненадах от себе си.

[Асен]

И аз се изненадах от теб.
Приятно, така че не се разочаровай !

Но да, това е основното - или поне Водещият трябва да може да тушира противоречията, когато хората не искат едно и също, понеже по моят опит, рядко се случва!

[Admatha]

Том Сойер все пак демонстрира, че задължението може да се превърне в игра и тогава не е задължение. С други думи в играта няма задължение, а само fun. Когато обаче една игра придобие измеренията на задължение, спира да е игра. Много ми е интересно, ти би ли играл на гоненица всеки ден от 8 до 12 примерно? Без право на други ангажименти по това време? И дали ще го считаш за игра точно в такъв един хипотетичен случай.

[Daredavil]

Зависи. Първо аз съм "тъпо упорито копеле" и мога да върша нещо много продължително вреем без от да ми доставя удовоствие, а само защото така трябва. Иначе ако питаш по принцип - малко хора биха издържали. Второ - ако занам че ще бъда объзвъзмеден (дано съм написал правилно думата) по някакъв начин, както Том получи премия затова че боядиса наградата, ще изтърпя всякакв мъки, ако ще гоненицата да е не 4, а 6 часа и ще мисля само и единствено за наградата, която ме очаква. може да не ти се вярва, но точно това ме крепеше на отделно моменти, когато играех единствената завършила досега игра - че на каря за героя ми ще има награда. Паричният стимул е невероятно нещо нека те светна.

[Admatha]

Бре, къде плащат за форумна игра, да се запиша, вместо да бъхтя по 8 часа всеки ден. Айде, моля ти се. Паричен стимул, мерси, че ме светна, дет се вика, но 100% съм по-наясно от теб колко точно важен и мотивиращ момент са парите.

Тук никой не плаща.
И Том Сойер не боядиса оградата, други го направиха вместо него, вярвайки, че се кефят на игра, а не вършат работа. Или си го забравил тоя тънък факт?

[Асен]

Ставаше дума за вътреигрово заплащане, а той искаше героят му да забогатее.
И жълтица не получи, но това е друга тема. Вместо това героят му се издигна по друг начин - окултен!