[oWoD - V - Vtm] Пролог: Кръв и Пламъци

[Angelic]

- Ексклузивно! Прочетете всичко! Италианксата афера се разприщя...Прочетете всичко по въпроса!!! - крещеше вестникарчето, застанало на изгодната позиция на ъгълът на едно от най-големите кръстовища в Френския Квартал. Докато и двете си вършеха работата, покарай първото профуча една, потънала в мрак, карета. В този момент момчето тъкмо размахваше един вестник от страната на улицата, и преди грубо да бъде повалено на каммения път от мрачното превозно средство, успя да надзърне в него. Това, което видя вътре, като че ли го уплаши повече от колкото факта че едната му ръка бе счупена, или поне така изглеждаше, като се вземе на предвид странния начин, по който бе изкривена...

Слънцето вече бе предприело своя бяг към другата страна и се скриваше зад хоризонта, бавно но сигурно. Последните му лъчи вече едва се виждаха, камоли докосваха земята.
От това следваше логичната мисъл че времето на Слънцето за днес е свършило, а това на ноща, едва започва. И задно с тази мисъл идваше и друга, макар и само за тези от хората, които наистина бяха такива: простосмъртните, обикновенни хора, които виждаме всеки ден...тази мисъл, макар повече инстинкит, идващ от дълбоко вътре в самите тях, бе проста..."Скрий се" - прост механизъм на съзнанието на човек, живеещ в този Свят на мракът..."Скрий се, и не се показвай..."Това биха направили хората от средновековието, предполагам, но не и тези от сегашнаха епоха...не, те са самоуверени...и мислят че вече са разгадали света...ако имаха представа колко дълбоко грешат...


Haos:
През ранното нощно небе се прокрадваше една...странна...крилата фигура...като цяло, самото небе бе сравнително чисто, и, логично, тази мистериознна фигура би трябва да направи впечетление на хората, които щъкаха долу, като мравки. Едва ли. В тази епоха на бъркането в неща, в които не трябва да се бърка, повечето хора...повечето нормални хора, отказваха да признаят това което биха видели, ако дори си правеха труда да гледат. Все пак кой нормален човек би признал един летящ водоливник, тежащ...прекалено много за такава дейност, дори и да приемеше факта че споменатото се движи въобще.
Причината за този полет, известна нему, бе проста: Гаргойлът бе повикан от местния шериф като "подкрепление" за "свободната нощ". Принцът бе обявил таква поради широко известните проблеми, за които дори вестниците пишеха. Италианците бяха убили местен представител на закона...смъртният закон, разбира се. Това не би представлявало проблем за безсмъртните, освен ако не бяха замесени Джиовани. И малкият факт че във вените нейно кралско величество тече италианска кръв. Тази нощ се очакваха размирици, и то големи, а беше и това време от месеца: момента, когато глутниците на Сабата правеха набезите си. Въздухът бе изпълнен с влага, а долу, между сградите, там където тези мравчици обикаляха, се бе плъзнала гъста и лепкава мълга. Очакваше се сняг, но уви...
"Песът" бе казал че на г-н Рейбърд да прелети до "Мориере", при югоизточните докове на реката Мисисипи, и да надблюдава за беди, докато не пристигнат местните Бруха, които щял да "разпознае от далече". В близост до "Мориере", както ясно се виждаше от въздуха, имаше много размирици, както и няколко сравнително големи пожара, един от които на много...централно и важно място, както знаеше Гаргойлът...

Aceн:
Огън...огън бошуваше в центъра на града. Бошуваше не бе точната дума, повече "тлееше". Някой идиот пак бе сгрешил нещо, и този път сериозно. Една сграда вече бе само помен и пепел, а друга тепърва я гасяха. На споменатия идиот му бе хрумнало да ползва огън срещу наплива от, както сам се бе изразил пред Регентът, "Агресивно настроените, носещи факли и що ли още не, бесни хора". Да, местните Тремер бяха в малка беда: от една страна, при тях се бяха събрали значителна група от хора...които не се обичат много едни с други. От друга, едно малоумно неонитче, едва подхванало път, бе решило да пробва да ги подплаши с огън: е успя, с цената на споменатите сгради, които бързо бяха послужили за подпалки. Макар и самите Тремер да бяха в...сравнителна безопастност от огъня: в близост до Параклисът им* всички такива бяха потушени до приемлива степен. Но другите сгради пламтяха.
Майкъл Спенсър, Тремер, не беше в по-добро положение: не, не той бе многократно споменатия идиот: онзи си получи заслуженото: когато падна в лапите на звярът си, той сам бе подпален от тълпата, в която се бе хвърлил, в опит да избяга...и въпреки това Майкъл не бе по-добре. Параклисът* им се намираше в...значителна близост до пожарите и размирици. Малката утеха бе че поради палежите, местните власти бяха длъжни да се явът и да разпъдат тълпите. И все пак навсякъде цареше хаос и анархия.
Каралайн, регентът, бе дал специфични заповеди на Майкъл: Да отиде до театър Ди'Орлинс, с "молбата" за помощ...колкото и унизително да бе за Кланът, в момента на улиците бе същински ад...а при такива обстоятелства, това бе приемливо...

Черно Слънце:
Еартрид Коджа, Малкавианец, бе в Елизумът по време на всичко това. Той бе пристигнал там малко преди да започнат същинските размирици, и сега му бе наредено от пазителят на Елизиумът да седи мирно. А както и изглеждаше, той нямаше нищо против: вътре имаше доста...местни красоти, от противополжният пол, включително самата Орелия, пазителката. В който и да е случай, в момента нямаше много избор дали да излезе на вън или да стои вътре. Тълпите, размахващи факли подсказваха на вампирските му инстинкти да изчака за момента...
Това което прави най-голямо впечетление в момента е нестандартното присъствие на шерифът, Долан Мак'Нийли в театърът. Причините защо, за момента бяха чиста спекулация...
Самият Малкавианец ясно можеше да види и погълнатите в пламъците сгради в центъра на града. Макар лудостта, част от самата му кръв, той ясно разбираше какво значеше това: поредната нощ на ужас и забавление в едно...

[Асен]

Вампирската и чвоешката глупост, когато се изравняха, според Майкъл доказваха, че и Прокълнатите са пра-пра-пра-внуци на Адам. Вкрайна сметка, прадядо ни не се беше изявил като особено интелигентен тип в Райската градина, да ме прощават, че говоря зле за мъртвите.
Точно в момента няколко доказателства за общото потекло на хората и свръхестествените създания догаряха пред очите му. Майкъл се огледа за водача на тъл;пата. Напълно вероятно беше да има повече от един, но винаги имаше поне един такъв. Както е известно, всяко стадо си има овчар.
Когато го определеше, му оставаше само да излезе, изпозлвайки току-що настъпилата нощ, и да тръгне към него през тълпата. Ако беше черен, което беше малко вероятно, просто трябваше да му поиска да мине. Ако не беше, което беше логичното, щеше да се доближи към него и да го погледне в очите.
След това щеше просто да му прошепне "Бягай!", използвайки спосбностите си да подчинява временно чуждите умове. Мразеше всяко използване на това си мение, което временно лишаваше някое, поне та теория-разумно същество, от свободната му воля, но въпреки това никога не се колебаеше да я използва. Все пак, той беше един от Прокълнатите и ако бъдеше наказан за нещо, едва ли щеше да е това. А и иякои случаи, поне за него, оправдаваха използването на подобни трикове. Сега беше един от тези моменти.
Не беше питал свещеник за това си тълкуване, понеже в Ню Орлинс нямаше много свещеници, които да не може да доближи поради вярата им, което му казваше много за искреността на усилията им. Светското си вземаше своят дан от вярата на града, но в такъв случай, предпочиташе да се доверява на собствената си морална преценка. Все пак, вероятно беше изучавал Библията от преди повечето то тях да са били родени.

[cherno_slance]

Реши, че може да прекара времето си малко по-смислено, отколкото да гледа паниката на човеци и вампири. Обърна гръб на шумотевицата и реши да смути спокойствието на домакинята си. Намери я в кабинета й - разкошна стая на втория жилищен етаж, с огромни прозорци, скрити през деня под три слоя тежки, класически пердета - бели, тъмнопурпурени и много тъмнозелени, почти черни всъщност. Стените предтавляваха отрупани с книги рафтове, по които беглият му поглед забеляза имената на Платон, Шекспир, Тома Аквински, както и Библията, разположена между два антични, любовни романа. Явно обитателката на това място имаше богат и разностранен вкус към живота и това се хареса на госта. Мисълта, че тази стройна и красива дама с ангелски черти притежва изтънчена душевност, докара в него трепет, от който някога смъртното му сърце би се разтуптяло сладко тревожно в гърдите.
- Кажете, какво мога да направя за вас - попита хубавицата, след като вежливо го остави да разгледа помещението.
- Мога ли да си избера нещо за четене от малката ви библиотека? - усмихна се Еартрид Коджа, очарован от големите, сини очи на Орелия Кингсайд, пазителката на Театър "Ди'Орлеанс".
- Боя се, че фондът й е основно от пиеси. Имате ли вкус към театралното изкуство?
- Честно казано, не! Дори пиесите ги чета като проза.
- Моля? - тя изненадано разпери пръсти върху бюрото си и той с добре прикрита радост отбеляза, че ръцете й са малки и нежни, с внимателно поддържани нокти. "Изящна е! Мога цял ден да стоя и да й се радвам, просто защото съществува такава, каквато е"
- ... Четете пиесите на драматурзите като проза?
- Пропускът ми е непростим! - вдигна невинно рамене Еартирд - но ще е още по-непростимо, ако не се постарая да поправя тази празнина в културата си. Бих се обърнал към някой подходящ, но се колебая!
- Колебаете се? - мекият й, мелодичен глас можеше да разсече каменна колона с неодобрението си, но той само се усмихна - чаровно и безпомощно. Разпери ръце в жест, който всъщност беше напълно искрен:
- Вие сте най-подходящата за учител в това благородно и трудно изкуство, но би било твърде нахално да ви губя времето с недообразована личност като мен.
- Това ли било!? - усмихна се тя на свой ред - наистина съм заета, но в близките дни ще намеря време за една беседа с вас. Още нещо?

- Получих повече, отколкото смеех да поискам - отвърна Еартрид и галантно се поклони, докато през съзнанието му пробягваше една мисъл, даже по-скоро чувство"Още нещо ли? Още много неща... но не сега, не толкова бързо, защото ще ме отхърлиш, ангеле на нощта".

Изправи се, едва прикривайки веселите пламъчета в очите си и излезе, стиснал под мишница подадения от нея екземпляр на "Тартюф".

[Haos]

Блек единствено можеше да се радва на повикването на Шерифа. Поканата беше добре дошла - Тремер не се чувстваха добре там, където имаше хаос и безредици. Със сегашният му поглед върху нещата, лека усмивка проплъзна по напуканите му устни - вещерите бяха подпалили собствената си бърлога.

Гаргойлът леко присви крилата си и се спусна спираловидно със стотина метра по-надолу. Щъкащите смъртни приличаха на мравки от тази височина, забързани да спасят мравуняка си от унищожение. Нека! Дори и потушени, пожарите със сигурност бяха нанесли щети - от които другите щяха да страдат, а може би Райън щеше да извлече някаква полза. Ако обаче и неговия бизнес пострада... Щеше да им посмачка ръчичките под двестакилограмовото си тяло.

Чернотата под под него го извади от унеса на мислите му. Течението на Мисисипи бавно се движеше под него. Още минута, и вече кръжеше над "Мориере". Избра си подходяща част от покрива, от където в сянка можеше да наблюдава възможно най-голяма част от околността, забави маховете си и кацна.

Няколко внимателни стъпки, после застина и внимателно се огледа.

[Angelic]

Асен:
Майкъл огледа набързо тълпите от хора, в които лесно открои представителите на реда и "агресвино настроените". Погледът му се спря на един едър, чернокож мъж, който повече приличаше на великан, в сравнение с полицаят с който спореше разпалено. Дори от тук, Тремерът можеше да чуе яростните им, а дори и пикантни, псувни, макар и от части: шумът от цялата картина смущаваше възприатието му да ги разбере цялостно:
"...-зах ти да се разкараш от тука, Черна, недоклатена маймуно!" - Тук офицерът вече бе извадил и палката си, която сериозно потрепваше от, явно, уплашеният полицай. "Тук сме за да предпазим вас, кретени такива! За това си вземи хората и се разкарайте от тука, преди да сме ви прибрали на..." - макар и следващите му думи да бяха приглушени от покутевицата, Майкъл ясно разбра че тук той явно се запъна..."...на топло?"Ха!...

Черно Слънце:
Орелия проследи с поглед посетителя на "скромният" й кабинет. След като той затвори врата след себе си, по лицето й се плъзна лека усмивка, като това накара една иначе замаскирана тръпчинка да се появи на него. Изведнъж в съзнанието й доиде една мисъл: "Песен". Да, музата я бе ударила, но нямаше време в момента. На вън бе ад, а в "градината й" се разхождаха прекалено много личности...
Докато мисли претичваха през умът й, от долния етаж се чу ужасяващ за нея звук...звук на трошащо се стъкло, придружено от няколко чувствени пъшкания. Тя бързо прелетя през стаята и със светкавично движение отвори двукрилата врата, нещо почти непосилно за смъртна жена с нейнат физика...но тя не бе смъртна жена...
В коридора, точно пред елегантното стълбищи, тя едва не се сбълска с бившият си посетител, Еартрид Коджа.

Хаос:
Вече бяха минали около тридесет минути, от както Гаргойлът се бе въплатил в това което е...а именно водоливник. И нищо интерестно не се бе случило през това време: вярно, през ниските улици долу, бяха преминали няколко групи от мъже, крещящи и ръкомахащи, но те си бяха продължили по пътя. И тогава го видя: нещо странно, приличащо на някаква овчарка, но много мършава и проскубана, а главата...му бе странно деформирана. Сякаш някой я бе променил с многократното използване на чук върху й. Нещото излезе от реката, явно преплувало я, и се огледа наоколо, като очевидно гледаше да не бъде видяно от някой...или нещо...водоливникът беше едно нещо, но съществото нямаше и идея за него. Поне не за сега...

[Haos]

Куче, преплувало Мисисипи? "Да, а гранитът е мекичък като пухче!"
Все пак във водоливникът, от когото не се лееше вода, пропълзя някакъв интерес. Помияра предяваваше наченки на предпазливост, което можеше да значи поне десетични различни неща - страх, глад, нова територия, бягство.. или нещо друго. Гаргойла не помръдна, и продължи да следи околността и новопоявилото се интересно четирикрако. Поне докато Бруха не се появят, или нещо предизвикващо незабавните му действия не ги заместеше, нямаше намерение да помръдне скоро.

[Асен]

Майкъл се усмихна широко. Предишният план отпадаше. Просто тръгна напред, разцепвайки тълпата като нагорещен нож масло. Въпреки относително крехката си физика, Прокълнатият използваше кръвта, за да се подсили в движение, все едно беше тръгнал на лов, а движевнията му бяха станали по-уверени и цялата му фигура излъчваше власт.
(Повишавам с 1 до края на сцената Ловкост и Чар, ако стане напечено, ще съм труден за удряне и нараняване, но смятам да не се стига до там).
Приближи се до черният и го погледна в очите, разчитайки на славата си сред местните чернокожи.
-Казвам се Майкъл Спенсър. Чувал ли си за мен?
Ако беше чувал, просто щеше да му поиска малко помощ, за да си пробие път през тълпата и спешно да стигне до Елизиума. Разбира се, щеше да го нарече театър, както беше известен на смъртните, но това не променяше нещата. Разбира се, ако можеше да повлияе на смъртните, за да заобиколят Параклиса или да прекратят враждата си, щеше да го направи, но не смяташе, че има чак толкова власт над тях, независимо, че доста от тези хора сигурно му дължаха благодарност!

[Angelic]

Хаос:
Странното куче-плувец, все така се оглеждаше, явно очаквайки нещо. Това продължи следващите пет до десет минути, след което то седна на задни части и започна да се драпа и чеше. Гледката не бе особенно интерестна, но друго за момента нямаше. След като псето свърши с...работата си, то стана(на четири крака де)и се запъти към едно от близките разклонения на централната улица: едно разклонение, което, както ясно можеше да види Гаргойлът от позицията сй, беше еднопосочно и задънено...
Междувременно се бе появило още едно, също толкова проскубани и мършаво псе, ако не и повече, също измокрено...

Асен:
Негърът бързо се ококори при появата на местният благодетел на подтиснатите чернокожи, и моментално игнорира полицаят, като го остави да псува свойте собствени хора, които, според него, не си вършеха работата. А те не изглеждаха особенно доволни нито от едното, нито от другото...
-Да ли съм те ч'увал?! Ти ебаваш ли се бе, за мене е чест! - бързо започна разговора той. - Тия свине недоклатени създават ли ти н'екви про'леми? Само ми 'ажи и ще ги опра'йм!
След краткото разяснение че просто трябва да преминеш бързо и необезпокоявано до театърът, едрият негър подсвирва на няклко от хората си, като им дава инструкции да те преведът до там, без никакви проблеми. Те, като цяло, изглежда дори са поласкани от това, и с доста...напереност и топлото към Майкъл, бързо започват да проправят път през тълпите: повечето от чернокожите сами се мърдат от там, като някои кимат с глава и дори свалят шапки...
След няколко пресечки и тъмни, но поне безлюдни улички и няколко похвали и благодарности по-късни, стигате на премливо разстояние от театър "Ди'Орлинс", който в момента, много явно е буквално под обсаda. Един от доста скъпите и красиви(преди)прозорци бе на парчета, а разгневени хора си проправяха път през отворилата се пролука...

[Асен]

Майкъл се усмихваше топло, кимаше и поздравяваше всички, докато преминаваше из тълпата. Те бяха негови деца, в известен смисъл. Не знаеше колко от тях е спасил прако или косвено, но се радваше на любовта им и отговаряше на поздравите също толкова сърдечно. Успя с много услие да възпре сълзите си, поне повечето. Старите вамприри се бореха за валст над себеподобните си. Той предпочиташе да зпълнява дълга си да помага на хората, като джентълмен и християнин.
Понякога, само понякога, те му отвръщаха с топли чувства. Тези моменти бяха това, което му даваше сили да продължава. Примогените можеха да си задържат властта и страха, коиот изискваха, той получаваше любовта, която хората му му даваха доброволно.

Когато стигнаха до театъра, доста бързо поради ускорената походка на Майкъл и естествените атлетически данни на придружителите му, всички се заковаха по команда. Майкъл огледа тълпата и се обърна към придружителите си.
-Въпреки всичко, трябва да вляза вътре. Сега повече от всякога, като се замисля, защото може някой да се нуждае от моята помощ. Вие по-добре тръгвайте, вътре е малък ад. Когато се върнете при приятелите си, напомнете им, че Всевишният ни е дал разум, за да избягваме насилието, ако не е наистина неизбежно. Но ако прибегнете до него, поне бъдете сигурни, че на другата сутрин ще можете да се събудите и да знаете, че преди това сте опитали наистина всичко възможно!


Механично, току-що получих награда за усилията си да се грижа за другите, каня се да рискувам неживота на персонажа, за да се погрижа за хората и вампирите в театъра и отпращам спъниците си, за да не рискувам и техния живот, а спосланието се надявам да предотвратя кръвопролитие на ямсто, където изобщо няма да съм. Чакам съобщение как тези моменти се отразяват на Волята:)!

[Haos]

"Само миризмата на мръсна мокра козина да достигне до мен, някоя тухла им е в кърпа вързана".

Както и да е, гаргойлът си мислеше, че евентуално първото куче се е разгонило и второто го е надушило, и ако нямаше късмет, след малко щеше да стане свидетел на интензивна какафония от ръмжене и скимтене, предизвикана от двете клатещи се кучета... или нещо подобно. Бездействащ, Гаргойла подуши въздуха за миризмата на кучетата. Ще има ли тухла?...

[Angelic]

Асен:
Двамата чернокожи бързо се спогледаха, след което, кимайки с глава и сълза на око, се обърнаха и бързо изчезнаха в тъмата и мъглата на улиците...
Майкъл, сега сам, насред малкият площат, на който се намира Елизиумът огледа старателно картината: а тя не бе никак красива...освен за някой от Сабата, може би...
Старинният прозорец от тази му страна бе на парчета: изящната му рамка също бе, буквално, изтръгната и сега се намираше под краката на разбеснялата се тълпа.
А като стана дума за нея, Майкъл ясно можеше да забележи две важни неща: излгежда всичките хора не принадлежаха на една група: едната част от тях, тези вътре, изглежда не горяха от желание другите, от вън, да влязът при тях: факли горяха, камъни хвърчаха, крясъците им оглушаваха целият площад, а сигурно и отвъд него.
Групата, която се бореше да влезе, беше съставена предимно от белокожи работници, както си личеше от дрехите и униформите им. Тремерът ясно можеше да види един познат Бруха, опитващ се да ги насочи далеч от тук, но без особен упсех: освен че се дърпаше на страни всеки път, когато някоя факла се приближеше на почтително разстояние от лицето му.
Майкъл се опита да определи човекът, изпълняващ ролята на водач на тази група, но без никакъв успех: цараше пълен хаос, в който единственото нещо което можеше да се определи, бе че имаше две страни на конфликта: едните вътре, другите вън. Но имаше и още една, трета: Той самият, и другите като него, в Елизиумът.

Черно Слънце:
Ошашавената пазителка първо изгледа Еартрид и след това към края на стълбището, къде ясно виждаше събралите се...същества: от страната на стълбището, вампирите, гледащи очудено случващото се, а от другата, вмъкналите се вътре непознати хора. На пръв поглед, както Кожда прецени, те бяха десетина, плюс, минус двама-трима. Повечето бяха бели, но тук-там се виждаха някои чернокожи. Те явно се опитваха да попречат на другите, тези от вън, да се вмъкнат вътре: макар и буквално целият прозорец да бе изкъртен, барабар с рамката, решетките все още стоята, макар и не в предишното си състояние: солидни и здрави, служещи едновременно за радост на естетическото око, така и за защита, те се бяха оказали неспособни да издържат на груповата сила на тълпата. Бяха видимо изкривени, толкова, колкото да могат да се промъкват по-един хората: и сега, тези, които вече го бяха направили, се опитва да препречат на другите да го направят. За момента това изгжледа бе по-важно за тях, отколкото кой и какво имаше в театъра...
Еартрид бързо си направи сметка за конкретната си позиция: стълбището бе прекалено широко за каквато и да било защита, поради простата причина че едва ли е планирано да бъде ползвано за такава, а на горния етаж...да, там може би имаха шанс: коридора там беше тесен, и веднага след стълбището, се разклоняваше на две посоки, обикалящи около оваланта дупка в средата на втория етаж: да, отгоре може и дори да има шанс за контраатака...
Докато той обисляше това, "Песът" вече бе извадил ноктите си, застанал в подножието на стълбите, готов да разкъса всеки дръзнал да се опита...каквото и да било...

Хаос:
Двете мършави псета дори не си направиха труда да се подушат взаимно: и кое нормално куче, преплувало Мисисипи(ако въобще някое нормално куче може да преплува Мисисипи) ще тръгне да...изпълнява инстинкта си за продължаването на рода(или задоволяването на плътските нужди) в този момент...както и да е, пъровто псе сякаш се бе изпарило от еднопосочната уличка докато другото бе започнало да се оглежда занижените етажи на близките сгради.
В този момент, от далчната страна на главната улица, г-н Рейнбърд ясно можеше да чуе, а след няколко мига, и да различи една странна група хора...или вампири?
Бяха приблизително десетина, може би петнайсетина, и се движеха в сумрака без никакви източници на светлина: нямаха факли или фенери или каквото и да било, но иглежда не изпитваха особенни затруднения от това. От крясъците им, му стана ясно че псуваха някаква система, но "у'ажаали принца, щот им дава так'виз пр'иилегии". Когато вече бяха на значително по-близко разтояние, Рейнбърд безпроблем видя че те мъкнеха и някаква кофа, най-вероятно с боя, и...вандалстваха, поради липса на друга дума, наоколо. Един от тях, най-едрият, космат и с кепе на темето си, извади нещо от под палтото си, което Гаргойлът неможеше да види от тук, но ясно чу: изтрел, и при това мощен. След него последваха още бурни викове от тяхна страна...
А докато Каменното същество гледаше всичко това, и второто куче бе изчезнало...на негово място сега имаше просто мокри следи от лапи, макар и повече от колкото едно или дори две кучета биха оставили...

[Асен]

Инстинктите на Майкъл крещяха да направи същото, което и бруджата. Волята му, обаче, го тласкаше неотклонно напред и каккто през целият м съзнателен неживот, волята победи, налагайки властта си над тялото.
Вероятно му помагаше и фактът, че осъзнаваше, че вече е умрял и не може да се страхува от нищо повече, от прекратяване на собственото си прооклятие. От друга страна, всеки смъртен, който пострадаше, рискуваше да загуби единственият си живот, така че Майкъл Спенсър преодоля наследственият страх на Прокълнатите от огъня и се приближи до тълпата.
-Братя!-обърна се той към тях, търсейки вдъхновение в Словото, благодарение на което гласът му прозвуча по-убедително и мощно от всякога-Спрете! Това, което правите, е грешно както по земните, така и по небесните закони!

Системно, използвам точка Воля, за да преодолея страха си от огъня, след това още една, за да позтигна по-голяма сила на ораторското си изпълнение, Разказвачът определя от какво се образува според уменията на персонажа ми и ситуацията! Предполагам, че все пак е манипулация обаче, понеже не съм докрай убеден в думите си, спорно е доколко нападението срещу Прокълнатите се покрива от човешките закони, понеже те вече са си мъртви, както сочи правното и окултно образование на сър Спенсър!

[Haos]

Местните кучета като че ли имаха интересни способности да изчезват от погледа... Твърде интересни.
(Perception+Occult за нещо подозрително в псетата и следите им ;Р)

Колкото до приближаващите хулигани, на Блек не му трябваше професионална гледна точка, за да разбере, че Бруха отново си нямаха работа. Е, те пристигнаха, и почти нищо подозрително не се беше случило досега, и за момента задълженията му приключваха. Ако и тия шумни идиоти не го забележеха или нямаха какво да му кажат, следващата точка в плана му щеше да бъде приятен полет над горещите точки в града.. по съвпадение, обителта на старите му приятели.

[Angelic]

Асен:
Manipulation+Empathy(3+3=6зара)=1;1;3;9;3;9=ммм...лошо...двете 1ци ти преебват двете 9ки

-Братя!-обърна се той към тях, търсейки вдъхновение в Словото, благодарение на което гласът му прозвуча по-убедително и мощно от всякога-Спрете! Това, което правите, е грешно както по земните, така и по небесните закони!
Това, което последва, не бе от най-красивите картини...Майкъл имаше чувството че до сега, толкова силна реч не бе...прецаквал. В който и да е случай, се случиха няколко неща:
първото, хората, хвърлайки му незаинтересован поглед, продължиха своята дейност, но няколко от тях (5) се насочиха към Тремерът. Двама от тях носеха факли, и бързо скасяваха безопасното за и без това напъващите инстинкти на Вампира, разстояние. Единият от останлите трима носеше нож в дясната си ръка, и по погледа му ставаше ясно че нямаше скруполи към това върhу който ще го използва или какво ще става...
Другите двама, сами по себе си, бяха достатъчно внушителни, че да стрестнат дори един от немъртвите...

ПП:Ако ще се отбраняваш или смяташ да оставаш на мястото(или такова, в близост до факлите)трябва да ползваш от Воля.

Хаос:
Perception+Occult(3+2=5)=2;9;7;3;10=добрем...

Гаргойлът се вгледа в местата, къде до преди миг се намираха кучетата...след няколко минутно втренчване, нарушавано на места от "безработните Бруха", той успя да забележи няколко фактора, които малко избистряха картината...малко. Следите на второто куче, това което оглеждаше като крадец занижените прозорчета, простиращи се по сградите...неговите следи изчезваха при един от споменатите прозорци, който явно бе счупен..."може би от кучето?"
Първото от псетата, това, дето изчезна в задънената алея, сякаш се бе превърнало в...хумануиден силует, проснат на земята, закрит от разпърпани парцали, някога явно дрехи...или просто се бе скрило някъде, и до добре...
Но най-голямата странност бяха следите, в най-голяма близост до реката: вместо очакваните(2x4=8 ), имаше значително повече: на конкретната светлина, а и предвид височината на която Блек се намираше, можеше да определи основно това: ако две кучета, с по четири крака всяко бяха минали от там, и оставили следи, то следователно, дори и да са тъпкали на едно място по много, пак нямаше да има толкова следи.

Междувременно, обзорът му бе прекъснат от крещящите, врещящите и иначе квичащите Бруха: след поредният истрел, много псувни от затварящите се прозорци и заливане на сгради с боя(или може би рисуване?:D) те най-накрая се добраха до самата сграда, на която бе кацнал Гаргойлът. Онзи, с кепето, се провикна дрезгаво, но все пак мощно:
- Камъните падат...ах, грешка - тук всички изпаднаха в бурен смях, като този, с кофата с боята, разля обилно количество по себе си и още няколко от групата.
- Каменни създания на ноща, покажете се в името на Сянката... - "Кой, в името на Кайн, измисли тази кодова фраза!?", помисли си той...Който и да бе, беше му наредно да чака познатият им г-н Рейнбърд, "Водоливникикът", който "Песът" често викаше на акции...

[Асен]

Майкъл огреда факлите безпристрастно. Не се страхуваше за себе си, при евентуална конфронтация, просто щеше да накара ножаря да пререже гръкляна на факлоносеца пред него, а после щеше да изчака останалите да се оправят с обърканото си приятелче.
Ако беше в град на Сабата, помагащ на избягали роби, може би това и щеше да направи. Само че не беше. Хората пред него си бяха хора, които просто се бяха поддали на стадния инстинкт и вероятно го нападаха заради психологията на тълпата. Не смяташе да наранява тези синове на Адама, освен ако не станеше крайно наложително, освен всичко те са и далечни братовчеди на каинитите.
Все пак, след като опитът му за убеждаване се беше провалил, можеше поне да отстрани малко нападатели. Вдигна ръце в непредизвикващата позиция, която можеше да се тълкува като жест за възпиране, а можеше да бъде и гард, и бавно отстъпи на заден ход в уличката, от която беше дошъл. Смяташе да им се измъкне, след това да направи широка дъга и да се появи от друга пресечка, за да опита ново влизане. Все пак, смъртнте рядко притежаваха спосбността на каинитите за виждане в мрака, а факлите, колкто и да дразнеха инстинктите му, имаха своите недостатъци като средство за осветление!

[cherno_slance]

Чаровната домакиня едва не се блъсна в него и той ловко се отдръпна от нейния път, подавайки ръка заради инерцията й, която я отведе прекомерно близо до първото стъпало. Знаеше, че тя е по-дълго живял и опитен вампир от него и въпреки това цялото й излъчване го караше да я възприема като крехка, уязвима жена. Орелия успя да възстанови равновесиято си с будеща възхищение прецизност и в същото време прие символичния жест с опората, давана от неговата длан.
Изглеждаше леко разтревожена въпреки безупречната си маска на вежливост и Еартрид изведнъж изпита диво, неистово желание да слезе долу и да убива, сече, да опустошава умовете на тези двукраки животни, осмелили се да осквервят нейния дом. Гневът и Яростта за миг го тласнаха към пълната лудост и само желязната хватка на неговия самоконтрол му помогна да остане на мястото си:
- Милейди, налага се да действаме поотделно. Вие познавате по-добре разположението на елизеума, затова ще ви помоля да се качите нагоре и да изберете място, където може да се отбраняваме. Ако стане много лошо, ще тичам нагоре и ще извикам името ви, за да сте готова. А междувременно ще сляза долу, за да помогна на натрапниците, които пречат на себеподобните си да влязат при тях в театъра.

ИИ Чакам за реакцията й, гледайки я в големите, сини очи. Ако е съгласна с плана ми, ще сляза надолу, оглеждайки се за нещо подходящо - лост, въже, с което да дърпаме решетките навътре. За жалост в елизеума едва ли е разрешено да се ходи с оръжие, макар че епохата е позволявала откритото носене на саби и револвери. В случай обаче, че пазителката не е наложила такава отбрана, нося на лявото си бедро кинжал и сабя, без огнестрелно оръжие ИИ

[Angelic]

Асен:

Жестовете, които Майкъл прави, въобще и не биват забелязани от групата, която стабилно се приближава. Преди всичко, вампирът забеляза че вече и други са извадили по нещо: освен факлоносците и този с ножът, останалите двама държаха, както следва, дълга около метър и педесет (1.50см) верига и остаряла рапира, виждала по-добри дни, ако не и десетолетия.

Тремерът заостъпва бавно назад, като гледаше да не ги провокира излишно, което, впрочем, се случи: петимата забързаха крачка и хилейки се, го последваха в тъмната уличка.
Този с веригата започна да размахва бурно насам - натам, а единият от факлоносците се опитваше да разбули мрака с огънят, но без особен успех: влагата му пречеше, като дори заплашваше факлите...

[Haos]

"Още не са ме видяли... А аз дори не съм се скрил. Тия са по-зле и от чучела"

Блек бързо прехвърли през каменните дебри на съзнанието си възможните варианти за действие: да слезе при вампирите, както му бе заповядано, да се направи на глух и след като си тръгнат да се наслади на полета над горящите сгради и хаоса в града, или да се позабавлява малко...

След кратък оглед гаргойлът си избра парче тухла с приблизителната големина на юмрука му и бавно започна да се промъква към него. Не че щом досега не го бяха видели, сега щяха да го забележат, но щом е за гавра, поне да бъде изпипана гавра. Щом стигна парчето, той внимателно го взе и без да вдига шум, го хвърли така, че да цопне в кофата им с боя и да ги изпръска от главата до петите.

[Искам оглед на разстоянието, което съм изминал за тухлата, дали не съм излязъл на осветена част, докато я хвърлям и на какво разстояние надолу и напред е групата идиоти и тяхната кофа]

[Angelic]

Haos:

Оглеждайки каменната покривка, която служеше за покрив на сградата, Блек откри потходяща тухла: на едва метър, метър и полвина от него, достатъчно голяма, за да причини желания резултат и достатъчно дребна, че да хвъркне до там. Все още се намираше в сянката на съседната, по-голяма сграда, но за съжеление подходящото място за хвърляне не бе: ъгълът на сградата, перфектен за тази цел, беше извън падащата сянка и бе прекалено вероятно да го видят, ако се опиташе да хвърли тухлата от там: те се намираха що годе в средата на малкия площад, приблизително на десет, дванайсет метра под него и горе-долу същото разстояние напред...

*

трудност за мятане поради обстановката: 8
ако ще мяташ, де:)


Cherno Slance:

ИИ: дам, забраната за оръжие тук я няма: според епохата, както казваш, го има това, тъй че и тя го позволява:)ИИ
ВИ:

Пазителката отвърща на погледа на Малкавианеца с ледено студен такъв, след което отпуска една усмивка, която го смразява дори още повече:
-Не се безпокойте за мен, добри ми господине, по-добре се погрижете за мерзавите псета, които безмалко ще унищожът прекрасната ми градина!

С това и усмивката на лице, Орелия обръща гръб на Еартрид и се качва на горния етаж, тихо подпявайки си някаква песен...

Обстановката долу не се променила особенно: но за съжеление няма ни лостове ни въжета: ако не броим ръжените за камината(4 на брой)...

[cherno_slance]

Светкавично събирам ръжените и ги предлагам на хората, които се борят с напиращите от външната страна на прозорците. С тях могат да ръгат по нападателите, а аз ще имам възможност да извадя сабята си. Каквото зависи от мен, ще бъде сторено, за да задържим тълпата от вън.

ИИ Ако с помощта на ръжените положението се уравновеси, ще обиколя към вратата и т.н за да предотвратя нахлуване от други места. Ако не открия такива слабости, ще се върна при прозорците. Но пак повтарям - ще огледам наоколо само ако положението на прозорците се стабилизира.ИИ

[Асен]

Продължавайки да се движи с вампирска гряация, но същевременно така, че да не ги изпуска от очи, Майкъл се прикри в сенките, като същевременно вдигна парче от настилката-камък, късо парче дърво, всичко му вършеше работа. Ако го приближаха още, щеше да замери с него типчето с веригата.
В общи линии, нямаше особена разлика дали ще уцели, или не-объркаше ли му ритъма на движенията, някой от приятелчетата му или самият веригоносител щеше да е пострадал сериозно. Опитът срещу Сабата му говореше, че такива са рисковете на гъвкавите оръжия в уличните мелета-въпреки несъмнениете им преимущества в някои области.


ИИ: Според разговора ни преди прекъсването, показателите ми все още са повишени, поради което писах за вампирската грация-ако се наложи, тоест ако ме открият и рпоявят агресия, повишавам и силата си.

[Haos]

"Е, какво пък. Така и така трябва да видя закакво става дума, защо пък да не им привлека вниманието"

Гаргойлът плавно излезе от сянката, стараейки се да не прави излишни движения, взе парчето тухла, приближи се до ъгъла на сградата и го хвърли. "Ха сега да видим кой какво обича да цапа..."

[ИИ]Затрии горните два поста или кажи на някой друг да го направи да не стоят така насред всичко като магарешки бодил сред маргаритки[/ИИ]

[Angelic]

Cherno_Slance:

Събирайки ръжените, Малкавианеца бързо ги раздаде, според най-разумния за него начин, но уви, това не промени много ситуацията, а самият Еартрид започна да усеща как депресията все по-силно го обхваща...но това бе просто част от самият него, част от кръвта му...

Асен:

Въртящия веригата, който бе един от преследвачите на Тремера, първи навлезе в сенките след споменатия, но за разлика от него, той не можеше да види на повече от носът сй разтояние. Въпреки това той продължаваше да върти веригата. А докато всичко това се случваше, Майкъл успя да настъпи едно достатъчно голямо парче дъска за идеята сй, но заедно с това му действие, издаде местонахождението сй...

Хаос:

Strength + Athletics 4 + 3(7) = 1 успеха:Р

Излизайки от сянката, Гаргойлът взе в...ръка или лапа, трудно бе да се определи, тухлата и го хвърли с решителност, присъщата на камък, хвърлящ камък: и уцели: но преждевременно, а и междувременно, се случиха следните събития:
Първо, един от Брухата го забеляза в момента, в който той хвърляще тухлата. И второ, онзи с кофата неможа да реагира на момента, и, съответно, тухлата цопна в нея, обливайки него и още няколко в боя. Последваха ругатни, псувани и що ли не, примесени с неща от рода на „Ей го ония грозен каменен тип бре!”. Онзи, дето мязаше на водача им се провикна:
- Докарай си каменния задник на почтително разстояние! Имаме работа да в’ръшима!

[Асен]

Майкъл направи палвно движение и парчето дърво полетя към лицетои на човека с веригата. Повечето хора опитват да се прикрият със силната си ръка, с която обикновено се използват и трудни за контрол оръжия, което често води до повече поражения, отколкото би причинило самото дърво...
Опитите за отместване, докато въртиш верига, са като цяло0, също толкова опасни, просто защото покрай теб се върти верига. Във всеки случай, тъмнината пречи допълнително.
Не очакваше да има повече проблеми с този конкретен нападател, но бързо последва парчето, за да изтръгне веригата от хватката му, след като нападателят му се уцелеше сам с нея. В същото време успя и да се помоли горещо на Господ да не прибира душата му все още, нямаше желание да го убива, а само да го обезвреди.

[Асен]

Майкъл направи палвно движение и парчето дърво полетя към лицетои на човека с веригата. Повечето хора опитват да се прикрият със силната си ръка, с която обикновено се използват и трудни за контрол оръжия, което често води до повече поражения, отколкото би причинило самото дърво...
Опитите за отместване, докато въртиш верига, са като цяло0, също толкова опасни, просто защото покрай теб се върти верига. Във всеки случай, тъмнината пречи допълнително.
Не очакваше да има повече проблеми с този конкретен нападател, но бързо последва парчето, за да изтръгне веригата от хватката му, след като нападателят му се уцелеше сам с нея. В същото време успя и да се помоли горещо на Господ да не прибира душата му все още, нямаше желание да го убива, а само да го обезвреди.