Неколцина коренно различни създания са събрани заедно от плетачите на ориста и независимо от чувствата, които изпитват помежду си, те трябва да бъдат единни. Приключение в света на Warcraft, използва се d20 система.
Той те поглежда странно.
- Предполагам в някой магазин за дрехи, друиде. Ето онзи там, например - казва, посочвайки едно закътано дюкянче на няколкостотин метра от вас.
- Благодаря за помощта. Хайде да тръгваме. - каза Илтилиор и се насочи към малкото дюканче. Този град... сякаш омразата беше се просмукала в самите растения, използвани за направа на сградите, вече не бяха такива, каквито друидът можеше да ги усети в природата, мислите им бяха объркани, изпълнени с хаос. Колкото и да се убеждаваше, че нощните елфи имат пълното право да изграждат градове, това му се струваше някак нередно, против природата. Когато стигна да дюкяна, посочен му от нощния елф, се огледа дали предлагат това, което им трябваше.
Виждаш много и най-различни дрехи - от плащове и туники, до тъмни роби и изрязани парцалки, които закриват най-много един-два пръста от тялото.
Щом влизате, височък елф се долижава до вас и казва, със силен акцент на общия език:
- Добър ден, какво желаете?
- Какъв да бъде? Имаме най-различни разцветки - той ти прави път да влезеш, след което показва богат асортимент от дрехи, сред които мярваш и няколко плаща - от прости и сиви, до някакви с грандиозен вид, обкичени с пера и други грабващи окото нещица.
Iltilior izberi si plasht neka az go platq nali parite ostanaha v izgorqlata krychma. Moga da si pozvolq edin.
Shte predloja i Naq da si vzeme v sluchai che se naloji da se promykvame nqkyde.
Some days are playful
Making play faces
But we will not let it through
The darkness and the sense
Of being born to lose
Ная се съгласява безшумно и скоро държите в ръцете си два чисто нови плаща, макар и не толкова чисти и нови. Но важна е иницативата. Кесиите ви олекват с един-два медника, но това не е голям проблем. Сега остава въпросът какво ще правите нататък.
" След като вече няма за какво да се притесняваме " рече тя " можем да тръгнем да търсим въпросните персони . Въпроса е къде ? Ако отидем при мошениците ще бъдем под доста голяма опасност , въпреки че там почти сигурно ще намерим информация за тея двамата " тя извади мея си , заби го в земята и след като се облегна на него продължи " Предлагам да маскираме някои и да го пратим там . Знам че риска е огромен , но ако не искате да го поемате ще ида аз . "
- Не искам никой от вас да поема този риск - погледна Илтилиор към Ная и Ролланд, докато си навличаше плаща върху дрехите. - Вие не сте замесени в това, по - добре да останете така. В момента те си мислят, че всички сме мъртви, така че по - добре да побързаме. Най - доброто решение в момента е да ги атакуваме - имаме изненадата на наша страна, те няма да очакват нападение... поне от нас. Въпроса е само дали са още в къщата, където брат ми ги е видял. Илистар, ще си спомниш ли местонахождението й?
" Хмммм " каза ная привидно спокойно , но си личеше че може всеки момент да смени тона " кажи ми знаеш ли колко точно са на брой - един , двама , петдесетима ? Според мен няма смисъл от такава мигновенна атака . Може ние да се окажем изненаданите . "
- Ами тогава ще се опитаме да не издаваме присъствието си, докато не разберем колко са. - отвърна елфът. - Не мисля, че е много уместно да седим по средата на улицата и да обсъждаме надълго и нашироко какво ще правим, по - добре направо да отидем до мястото, където брат ми ги е срещнал и там ще решаваме какво да правим според ситуацията. Ще тръгваме ли?
Явно Елун не отговаря на молбата ти; къщата е сякаш изоставена, а в нея дори не личи да е имало каквито и да е следи на живот... освен малък зеленикав парцал захвърлен на пода в близост до единия от ъглите.
Какъв ли беше този парцал, зачуди се Илистар. Той огледа къщата и нервно въртеше меча си в ръце. Къде се бяха измели тези подли змии? Само ако успееше да ги хване, щеше да ги разкъса. Бавно и мъчително.
