Чаените листенца на разрухата

[Squall]

Хммм... странно. Защо се получава така? Продължавам да си мисля, че онзи тъпанар ни е пробутал скапани амулети. По-добре да отидем до него. Каубо се опита да каже на спътника си:
- Хайде, Щарга, по-добре да отидем до бурха, за да видим защо става това нещо!
И с бавна крачка, просто защото не можеше по-бързо, се запъти назад към бурха...

[Dark_Lord]

Каубо и Щарга :
В началото движенията ви са необичайно флегматични, но след няколко минути упорита психическа и физическа борба с магическото влияние на амулета вие успявате някак си да ускорите крачка. Крайниците ви възвръщат своята енергия, макар и не напълно. Като се изключи противния ефирист, който все още притиска адамовите ви ябълки и ви пречи да преглъщате - всичко е наред. След пет-шест минути най-накрая се узовавате в началото на града. Нещо ви подсказва, че мошенникът, който търсите няма да ви чака - в противен случай бурхът трябва да е точно зад ъгъла. Яростта, която ви е обзела надделява над предпазливостта и въпреки изтощеното си положение вие се "изскачате" иззад ъгъла. За ваша голяма изненада бурхът е все още там - той е с гръб зад вас и стои неподвижно на красив катушкащ се плетен стол, който сякаш се е появил от самото Нищо. За миг ви се струва, че бурхът е изпаднал в някакъв транс.. или дори сън. Забелязвате също, че тоягата с черни шипове е подпряна на тезгяха. Медальоните са изчезнали, и единственото нещо върху дървената масичка е малкия пясъчен часовник с верижка.

Фараш :
Ти и Селина продължавате по площада на занаятчиите, търсейки магазин за дрехи. Всяка ваша крачка е пропита с неестествена предпазливост, а рефлексите ви са опънати като тетивата на колосален лък.
След 2 минутки постоянно лутане из просторния площад, виждаш как една красива жена (от расата на хората, демек) с платинено-руса коса и червена вечерна рокля излиза от една сграда. В ръцете си тя стиска две закачалки - едната е празна, докато другата придържа една зелена рокля, чийто дизайн прилича на дрехата, която жената носи върху себе си. Единствените отличителни белези са прекаленото количество брокат и по-късите ръкави. За миг изгубваш жената от фокус, за да разгледаш сградата зад нея. Това е малка схлупена колиба, само с един прозорец и една врата, боядисана в жълто. Над входа се клатушка една табела, на която е нарисувана ножица.
Става ти ясно, че това е шивачница, и съдейки по красивите вечерни рокли в ръцете на дамата, това е шивачница от класа.

[GoLooM]

Селина забеляза погледа на Фараш към жената, а след това и към богатия магазин. Очевидно спътникът й си падаше по разкоша. Е, нямаше нищо против, стига да не прекаляваше... пък и й бе спасил живота.
- Е, не се харесваш в сегашните си дрехи? Ще влезеш ли? Аз ще те чакам отвън. - Добави тя с усмивка.

[Gallean]

-Мхм...-избоботва здрачникът, без да дори погледне елфаката и се запътва към магазинчето. на прага му се сепва и се обръща към воинът, хвърляйки му поглед отгоре до долу:
-Може би няма да е зле да се "разделяме". Ако всички продавачи тук, както и стоките им са като тази на многоуважаемият ни брух е по-добре и ти да влезеш.
Последната дума здрачникът каза с леко закачлив тон.

Ако разговорът не продължи влиза в магазина и се запътва към продавач или каквато там длъжност изпълнява, този, които може да ми помогне.

[GoLooM]

- А, не, искам да подишам чист въздух. Пък и от много платове ми прилошава. - Усмихна се и му намигна елфката. Фараш я изгледа странно... как може на някой да му прилошава от платове?!

[divaka]

Щарга бавно и тихо се приближи иззад бурха и с бързо движение заключи врата му м/у здравите си и костеливи ръце. След което измърмори, достатъчно силно за да го чуе бурха :
- Старче, тези медельони явно за нищо не стават, това което се случва с нас е доказателсто за думите ми ! Искам да влезем в този град по дяволите ! Направи така че да влезем, ако искаш да продължиш да живееш.

[Dark_Lord]

Фараш :
Сградата е сравнително малка. Щом слизаш надолу по стълбите се узоваваш в една тясна стаичка с дървен под, няколко красиви килима с разнообразни цветове. Блещукащи черни пердета покриват единствения прозорец, а зад тезгяха седи една закачулена фигура. Дали по облеклото или инстинктивно, ти веднага усещаш, че създанието под купчината наметала е твой сънародник.
Противно на твоите очаквания, здрачникът не те заговаря пръв. Освен това интериора на стаята ти се струва прекалено беден и семпъл, за една хубава шивачница. Уви, ти знаеш, че често под дрипите се крие неповторим гений.. както и обратното.
Забелязваш, че зад здрачника има нещо като кръгъл тунел, който сигурно води към складовото помещение и същинската шивачница. Самата мисъл за провиране през прашна дупка и цапане на дрехи те ужасява и е предостатъчна да те изкара от странната шивачница, но красивите дрехи, които видя в ръцете на елфата те карат да останеш

Щарга :
За твое щастие бурхът не усеща тихите ти стъпки. Ловките ти ръце автоматично се увиват около врата на създанието, готови да го приспят завинаги. Но нещо в цялата тая леснотия смърди. Нещо определено не е наред. Докато осъзнаеш какво по дяволите става, и защо бурхът не реагира изминават двайсетина секунди.
Изведнъж усещаш топла гъста течност, стичаща се по пръстите ти. Инстинктивно разхлабваш хватката, страхувайки се, че течността е някоя от коварните отрови на подземния свят.. Уви, не след дълго разбираш, че това не е отрова.. а кръв.. И този факт хич не те успокоява.
Заставайки пред бурха, забелязваш няколко дълбоки прободни рани в областта на корема и още няколко подобни рани, в областта на гушата. Продавачът е мъртъв, ръцете ти са целите в кръв.. а е все още по обяд. Същински късмет е, че наоколо не гъмжи от стража.

[Gallean]

Здрачникът (Фараш) започна да се оглежда, наслаждавайки се на светлината, не идваща от Слънцето (от къде идва?)...
разглеждаше магазинчето обстоино и продължително.

*Ако не бъде заговорен повече от минута:
Най-накрая богаташкият син се вгледа в фигурата отвъд...
-Добър ден!
Дълга пауза.
-Можете ли да ми помогнете с една по-интересна поръчка? Както и с разни, "по-банални" неща, каза той, символично извъртайки поглед към купищата с красиви дрехи... Засмивайки се, добави: "както виждате видът ми е на пътник" и смехът му леко огласи помещението.


*Ако бъде заговорен ще пиша друго.

Фараш :
Светлината се процежда едвам едвам през прозрачната материя на завесите и някакъв странен кристал разположен по средата на плота.
Фигурата изпод наметалата изглежда най-накрая се решава да отговори на въпросите ти. Гласът й е хриптящ, изненадващо монотонен, дори машинален. По думите, интонацията и странния акцент не може да се разбере дали нещото е здрачник или здрачница.
- Здравей, пътниче. Добре дошъл.. С какво мога да ти помогна? Нека скромното ми предверие не те разочарова. Влез отвъд и ще намериш всичко, от що се нуждаеш - Било то пътнически плащ или помпозна роба за най-изтънчения прием.
С тези думи фигурата се отдръпва и ти посочва входа на тунела.


Фараш (аз) :
-Хм...-усмивката му бавно изчезва от лицето.
"Нещо не ми харесва..."-мисли си той.
-Хайде първо да уредим спецяланата работа, а? Ползвам всички соц. умения, които имам: чар (класово) и дипломация. Пазаренето не би трябвало да дайиства тук, но ти си знаеш.
-Пък после и другото... надявам се, че правите неща по поръчка?
Фараш изчака малко събеседникът му да помисли и без да чака отговор-
-Хм... нуждая се от найстина майсторска изработка. Нещо като колан... Разбира те ли?

Чакам да ми кажеш дали ще ме прекъсне!

Фараш [ГМ] :
Здрачникът явно за никъде не бърза и те изслушва внимателно.
- Господине, това тук е една от най-добрите шивашки ателиета в цял Краелд! Естествено, че правим неща по поръчка. Всъщност, ние правим неща само по поръчка.. В другата стая има мостри на модели и платове, и най-горещо ви препоръчвам ви първо да ги разгледате, а тогава да решите какъв точно колан искате - току виж нещата ви вдъхновят. Но ако ми нямате доверие - карайте направо. Ще ви взема мерките и ще получите своя колан.


Фараш (аз) :
-Мда... надявам се, разбира те: аз не пестя пари. Но искам качество за тях.
На думата качесто леко наблегна и в същото време се отпусна: говори със сънародник, все пак, здрачниците си разбират от работата!
-Но в същото време нямам много познания- само идея какво ми трябва.
Фараш направи малка пауза и продължи:
-Както казах, не искам просто колан. Искам красив колан, в които да мога... здрачникът понижи глас и се огледа малко... в които да мога да поставям ками.
Ками за мятане, ако това има връзка с изработката. Разбирате ли, точно там е майсторлъкат- хем да побира много ками, хем те да не се виждат, хем да се вадят лесно, хем да е красив.
Мноого дълга пауза, но преди да може да му се отговори продължава:
-Готов съм да платя доста, не щадете матерял... само ми кажете: можете ли да направите такова нещо и колко време ще ви отнеме?

Чака отговор.

Фараш [ГМ] :

- Да, разбира се. Разбирам ви напълно.. едно време и аз търсех подобни работи.. но това е без значение. Знам, че ще ви се стори странно, но това е една доста често срещана поръчка.. поне при мен. От вас ще искам само няколко неща - колко ками ще искате да слагате в колана? И каква материя? Аз лично препоръчвам същинския колан да е от твърда кожа, с множество малки джобчета, в които да вкарвате камите. Върху самия колан мога да пришия нещо като пояс от драконова кожа, която да покрива джобчетата. Драконовата кожа е твърда и камите под нея няма да изпъкват. Ще бъде елегантно и същевременно практично.

Фараш (аз) :
Слушайки събеседника си Фараш се слиса.
Чудейки се от какво да почне той изтърси:
-Драконова кожа??? Прощавайте, но магазин като този работи и с такива материали? Найстина този град е страннен!
Както и да е, радвам се, че ще можете да направите това за мен! Да минем към същинската част, тогава!- радостен забъбри благородникът.
-За 6 ками дали ще можете да направите "джобове"? Разбира се, така, че да могат да се вадят бързо и без опасност да се порежа- да, аз ще ползвам този колан. А дали ще можете да вградите в него и електрон? А други екстри? Какви ще ми предложите?
И все пак, да имам представа за каква сума си говорим!

Фараш [ГМ]:
- Ами.. - започва здрачника.. и знаеш, че му предстои да изнесе реч - допълнения винаги могат да се добавят. Кука за манерка, кожен ремък за затягане на кесия, някакъв по-голям джоб, кука или връзка за ключове, а ако имате някакво по-малко оръжие мога и да пришия ножница. Мога с тънък шев да напиша нещо по самия колан - например име на притежателя и адрес, в случай, че коланът бъде откраднат и намерен от стражата... Макар, че според мен от това няма смисъл.. Друго, друго.. мога да добавя ресни от обикновена кожа. По принцип за колани и други по-дребни кожни изделия използвам обработена кожа от вол, понякога от вълк или заек. Имам и някои по-редки кожи, които не са обработени и ще са по-скъпи. Обработения кожен материал по принцип е около 35 кристала за парче 100 на 100 сантиметра.. По-рядката кожа започва от 70 кристала и достига до 100-110 кристала за същите размери. За тесен колан се използва едно парче кожа, докато за широк - две. Освен това широкия колан е по-масивен и тежи около килограм. В предвид обстоятелствата, за един тесен колан с джобовете ще отидат две парчета плат и ще тежи около 1 килограм. За един широк колан с джобовете ще отидат три парчета.. и ще тежи около 1.5 кг. За пояса ще е нужен около килограм драконова кожа - тя е в ограничени количества и за това тук е малко по-скъпа. Имам бяла за 190 кристала килограма, и червена - за 150 кристала килограма.
За електрон не знам - лично аз не разполагам с подобен метал, а и не се занимавам с вграждането му. Това са нещата, които мога да ви предложа в момента..

[GoLooM]

Селина висеше пред сградата вече около пет минути и се замисли колко ли още страннич й спътник би се бавил вътре. За миг си го представи как пробва най-новите и скъпи дрешки от син велур, досущ като аристократ. Стана й смешно как един крадец би изисквал от себе си да изглежда богат... но в крайна сметка крадците винаги трябваше да се навъртат около парите нали? Ох, колко ли време още... можеби щеше да има време и тя да поогледа преди да се появи нейния спасител. О, тя определено щеше да разбере, когато той се появеше, надали нямаше да се набива на очи...

Постоя така още няколко мига. Внезапно една мисъл, която досега успешно избягваше, се пръкна между дългите й уши. Какво стана с двамата магьосници, които срещнаха на входа? Единия без малко да загине... дано бяха добре, не й изглеждаха зли. Можеби бурха им бе помогнал... Бурха! Та той бе долен и мръсен мошенник! Вероятно единствената помощ от негова страна би била освобождаването от тежкия товар "кристали". Чувстото за правда и чест, на което служеше в последните години, я жегна в гърлото. Тръпки я побиха и тя незабавно реши, че не може да стои тук и просто да се надява, че са добре. Пък и онзи трябваше да си плати, а Фараш... той щеше да се забави.

Затича се през портата на площада към мястото, където бе сергията и поста на бурха...

[Gallean]

-Брр... някъде изгубих нишката, но така:
Отгоре драконова кожа, червена, за 6 ками, да тежи минимално, но не за сметка на другото, другият плат да бъде здрав, хубав, по ваше решение. Без някакъв кич- да си личи, че е добра изработка, но да се набляга върху практичността. Бих искал да избродирате върху драконовата кожа (ако може, разбира се) голяма буква омега.
След пауза Фараш продължи:
-Освен това, искам да наблегна над функционалността и практичността.
-Разбирате ме, нали?- каза той, размахвайки артистично пръст във въздуха.
-Останалото не ме толкова интересува, нито пък мога да го разбера без да го видя. Оставам го на вас и вашето майсторство- ухили се здрачникът.

-Колко време ще ви трябва и горе-долу каква ще е цената? От сега ви казвам, че няма да ви предплатя цялата сума предварително!

[ГМ]
При споменаването на буквата "омега", продавачът се приближава към теб и те пита очудено :
- Омега? Що за буква е това? Нещо с Агилията, може би? С удоволствие бих ви избродирал въпросния знак, стига да ми го нарисувате предварително. Нека коланът бъде тънък, от най-обикновена кожа. За същинския колан ще отиде едно парче кожа, а остатъците плюс още едно парче ще трябва да стигнат за джобовете - това прави две парчета плат по 35 кристала всяко. 150 кристала за килограм червена драконова кожа, която да покрива джобовете, а остатъка ще пришия върху същинския тънък колан. Възможно е да остане все пак малко кожа, но с нея ще се оправим по-късно. Общо за материалите ще отидат 210 кристала. За шиваческите услуги взимам толкова, колкото е цената на материалите - тоест общо целия колан ще струва 420 кристала. Бродирането на буквата естествено няма да го таксувам.
- Ако имате късмет коланът ще трябва да е готов до утре вечерта. Можете да дойдете и да си го вземете лично или да го получите чрез куриер на посочен от вас адрес, само срещу 10 кристала. О, между другото.. казвам се Схихрон - в случай, че някой хареса колана и поиска подобен..

Въпреки, че здрачникът е покрит с ненормално количество дрехи, ти някак си усещаш как той ти намига с лявото си око.

Фараш- играч
-Съвсем приемлива цена, но наистина ли ще успеете за такъв кратък срок? Надявам се, че е така!
Не... буквата няма нищо общо с Агилията, представлява нещо като "О", в долният си край се разтваря, а краищата застават успоредно на хоризонта. В самият им край са леко извити нагоре...
Фараш с изискан жест изписа буквата във въздъха- Разбрахте ли? Не е нужно да е голяма или дебело избродирана...-гласът му омекна (повече от обикновенно) и затихна- той се пренесе в спомените си, но за кратко.
-Така, а сега, след като уредихме колана да разгледаме какво ще ми предложите... Искам красива перелина (широко и дълго наметало с качулка), която да е доста свободна и изискана- платът ще ви оставя вие да ми предложите. Също така бих искал маска, също изискана и семпла да предпазва лицето ми от Слънцето. Както и още нещо, но то-после...

[ГМ]
Продавачът ти се усмихва, и докато му обясняваш за буквата и новите си поръчки той ти взема мерките.
- Няма проблеми. Само кажете какъв цвят искате да е перелината. А маската каква да е ? Тип "домино" - закрепя се върху носа и покрива горната част на лицето, или от маските, които се държат в ръка с помощта на тел? А може би обикновена кожена маска? Перелината с джобове ли да е ?


Фараш- играч
Черна, мда..., черна и маската, но да не е домино, разбира се, трябва да покрива цялото ми лице! Кожена маска, даже може с два "шнура" да се захваща, без украса, освен някаква доста семпла- вие изберете. За перелината- същото, което се отнася за маската- без джобове, без излишна окраса.
-Може би разполагате и с двете още сега?- Фараш надникна през рамото на събеседника си в другата част на магазина и веднага отново се средъдочи върху лицето пред него (платът, с които е увито).
-Освен това бих искал... хм... подаръче за жена. Продавате ли брошки, пръстени или поне да ме насочите към някоя добра бижутерия...?

[Squall]

Какво пък стана сега!? Каубо изпадна в шок. И не заради бурха, който току-що веорятно умря, въпреки че можеше все още да е жив - все пак медальона го предпазваше. Причината беше друга. Канибала, както винаги подозрителен, мислеше че медальоните - неговия и на другаря му, не ги пазеха толкова добре, защото бяха фалшиви. Все пак през цялото време един камък стоеше на гърлата им и ги притискаше. Магьосникът не можеше да обели и дума след това преживяване. Всичко около него се движеше толкова бавно, сякаш времето беше спряло. Искаше му да се върне назад с няколко години. Тогава изобщо нямаше да му се случи това. Нямаше изобщо да познава Щарга или пък да беше идвал тук, в тази пустош. Каубо искаше да каже нещо на приятеля си, но не можеше. Все още се двоумеше какво да стори. Рискуваше да се приближи до приятеля си, заради бурха. Рискуваше да тръгне, защото щеше да го обхване болката от натиска на ефириста. Рискуваше и да се върне назад, защото... вече беше поел този път и не биваше да се връща.
Приближи се към приятеля си и промълви:
- Хайде, Щарга, да вървим! По-добре да се опитаме да преминем, отколкото да чакаме да стане чудо. Да тръгваме! - последните думи Каубо извика. И наистинаа - какво щяха да загубят ако продължат? Нищо повече от живота си...

[divaka]

- А дали да не извикаме стражата, ще кажа че съм го намерил така и съм се опитал да помогна, а и най-вероятно ще ни помогнат да влезем в града, иначе за какво беше целия този път който изминах ? Или да го оставим така, и в този момент да се превърнем в бегълци, укриващи се от закона ? Не, предпочитам да викнем останалите и стражата на града, да ги викам ли ?

[Dark_Lord]

Селина :
Мисълта, че странниците също са станали жертва на несправедливостта моментално призовава адреналина ти. За броени секунди, всички ефекти от медальона изчезват и се чувстваш по-живо от всякога. Първоначално се движиш ходейки.. след това ускоряваш крачка, която се превръща в лудешки и все пак елегантен бяг. Предпазливостта ти се увеличава щом достигаш до антрето с червената черница и смокинята. Просякът все още стои там, но ти префучаваш покрай него.
Спираш точно на ъгъла, зад който би трябвало да намериш бурха. Сърцето ти бие лудешки - дали от адреналина и спринта до тук, или от притеснение - не знаеш. Важното е, че въпреки всичко се чувстваш свежа и отпочинала. Решаваш да надникнеш иззад ъгъла.
Бурхът стои на едно клатещо се столче с гръб към теб. Освен него има още две фигури - едната е закачулена и стои плътно зад него, докато другата е на прилично разстояние от двамата. Нужни са ти десетина секунди за да разпознаеш фигурите - това са пътниците, с които се срещнахте пред портите на Краелд!
И нима гъстата червена течност по ръцете на здрачника е кръв?

Фараш :
Здрачникът се замисля за десетина секунди, преди да ти отговори.
- За плащта с качулка бих ви препоръчал да е от лен - сравнително издържлив е и е три пъти по-евтин от коприната. Същинкия плащ от лен струва 30 кристала, а с качулката - 35. Коприната е 90 кристала само за плащта, и 110 за цялото нещо. Предлагаме и вълна - 45 кристала за плащта и още 10 кристала за самата качулка. Маската ще е 15 кристала.
- Иначе, за бижутер.. Бих ви препоръчал да посетите "При Невероятния Нефрин". Там работи може би най-добрия бижутер в Краелд - елфа Лунаргат. Услугите му може да са сравнително скъпи, но произведенията са вечни.. Стига да не ги потапяте в алхимически разтвори, естествено. Сградата му се намира точно са срещуположния край на площада. Лесно ще я забележите - цялата е в червена. Прозорците й са адски големи и шарени.

[Gallean]

-Хм... добре, измърмори здрачникът и усети, че сигурно досажда на сънародника си- лен, с качулка и маската. Кога ще бъдат готови?
Всъщност цената как я изчислихте?
Ползвам пазарене, на 123 страница от ОнБ- би трябвало да работи върху всеки
-Благодаря за упътването: "При Невероятния Нефрин", нали?

Смятам да свърша разговора: след пазаренето казва довиждане и че лично ще си вземе нещата когато бъдат готови. Пиши ми някъде дали има още нещо и да пиша какво прави, излизайки

[ГМ]
Системна тема
- Цената е изчислена честно и почтено, Господине! Семейство имам да изхранвам, а материалите не никнат по дърветата.. С изключение на коприната, де..
Преди да излезнеш, здрачникът ти взема останалите мерки и те изпраща до вратата.

[GoLooM]

Селина ококори очи... не очакваше точно тази гледка. Мисълта за предателството на бурха се изпари и бе заменена от зловещата картинка пред очите й. Бързо се окопити и тръгна към здрачника внимателно сякаш очакваше да я нападне.
- Ей, добре ли сте? Какво е станало тук?

[Gallean]

Кога каза здрачникът, че ще станат нещата???

Малко преди да излезе от работилницата на шивача Фараш нахлупи по-ниско шапката си.
Кое време на денят е, колко време сме си говорили? Много ли хора има навън, виждам ли стражи...?
"Сега аз трябва да намеря тоя "Нефрин"" мислеше си Фараш,
"Не би трябвало да намеря трудно сградата, поне ако е такава, каквато ми я описаха, а пък може и да попитам някого."
Той излезе навътре в площада и се заоглежда, "кой ли да пита, някои които изглежда, че познава града"...

-Селина!? Последното той каза на глас... Беше забравил за нея! Веднага се обърна и я затърси с поглед. Преди да започне да я вика по име разбра какво се е случило. "Бр... не само, че й помогнах, ми ме и излъга!"

Той се затича към входа на града, като веднага след излизането от площада първо приготви една кама в ръка...

[Dark_Lord]

Фараш :

Нещата ще станат до утре вечерта. Ще трябва да платиш при самото закупуване на нещата.

За миг ти се струва, че си прекарал цял следобед в пазарене със здрачника, но съдейки по приятното слънце.. са изминали едва десетина минути. Миризмата на шивашки сапун и чисто нови платове напуска ноздрите ти, за да бъде заменена от аромата на различни билки и екзотични аромати. За миг ти се струва, че ще кихнеш..

Улиците са все така празни, а стражата липсва и то съвсем. Странно... до сега не си забелязал дори един представител на градската стража. Едва една дузина създания се забелязват на площада - всички вървят по двойки и всички са хора - десетина мъже и две жени. Дрехите, които носят привличат твоето внимание. Още от далече си личат мръсните тъмносини работни облекла. Те са покрити с кръпки и сажди.. дори паяжини. Опитваш се да си се представиш с подобни дрехи и те побиват тръпки. Създанията пред теб мъкнат чували и вързопи, носят кафеви или черни каски. Всеки човек стиска по един незапален фенер в едната си ръка. Забелязваш и кирки, преносими лопати и малки чукчета.
Това със сигурност са миньори. Но какво прави тази "сган" в центъра на града?

Ускоряваш крачка към входа на града и след едва-две минути се озоваваш пред самите порти. Пред теб е Селина, която усеща приближаването ти и ти махва внимателно с ръка - все едно иска да привлече вниманието ти, но не иска да издаваш излишни звуци.
През рамото на високата елфа забелязваш фигурите на пътешествениците, с които се "запознахте" по пладне. Внезапната среща ти действа повече от объркващо..

Селина :
Изглежда двамата водят някакъв оживен разговор и покрай него не успяват да те усетят. Иска ти се да узнаеш какво е станало на момента.. Мислите ти са прекъснати от нечии бавни стъпки. Не е нужно да се обръщаш, за да разпознаеш натрапника. Тихата и внимателна грация може да принадлежи само на твоя нов спътник - Фараш. Махаш му с ръка, за да се приближи без да издава излишни шумове..
Всичко е толкова странно. Какво правиш?

[Gallean]

Ха-ха-изхилва се Фараш тихичко-Какво имаме тук?! Браво Селина, бързо действаш- продължи той все още тихо.

Хм...-измърмори той и отстъпи няколко крачки назад за по-добра видимост.
След което, хвърли няколко погледа насам-натам- искаше мноого добре да разучи месността, като погледа му се спираше върху всичко...

ГМ :
Намираш се в края на коридор, чийто завой наляво е дълъг едва 10 стъпки, а след това завива надясно към входа (в този случай - изхода) на града. Завоите са така направени, че от своето скрпивалище можеш да видиш ясно бурха и двете същества, с които се запознахте по-рано. Тъй като те са с гръб към вас е логично, че не са ви забелязали.
Не виждаш нищо особено около теб. Стените са високи 6-7 метра и са направени от нещо, което напомня на бамбук, покрит с чисто нова тел. Катеренето по тях изглежда лесно, но със сигурност ще съсипе дрехите ти.

[GoLooM]

Селина се приведе до стената, за да остане незабелязана. Доста мисли минаха през главата й, но сега само едно се въртеше там и тя реши да го сподели със спътника си.
- Фараш, дали онези не са работели с бурха? Ако те са искали да ме убият тогава ще си имаме работа с магьосници... при това от твоята порода. - Фараш отвърна с въпросителен поглед. - Измамници! - Прошепна Селина. - В такъв случай е по-добре ти да кажеш какво да правим... не съм много веща в техния... подход. - Колкото и да се мъчеше, нямаше как да скрие факта, че се боеше дори от простия факт, че те бяха магьоцници...

[Gallean]

Последната мисъл накара Фараш да изтръпне- нещо повече- целият потрепера от мисълта- той с дрехи на парцали!
Хм... скоро ще имам нови- хайде да жертвам тези- мислеше си той.
Опита се да се покатери (имам катерене като умение)- "колкото и време да ми отнеме- все ще свърши работа". Погледна още веднъж всичко- "ако видя някого друг няма да стане номера".
-Чакай, малко, милика, преди да продължим нека се увера, че няма никои друг тук... особено някой, които може да ни смути разговора- каза той тихо на елфката.
Ако се качи горе- оглежда месността и от там.

ГМ :
Покатерваш се и то така, че дрехите ти остават непокътнати. За щастие не виждаш нищо особено - зад стената има малка градинка с ручейче, плоски камъни (пейки?) и една голяма статуя на кентавър.


"Добре Селина, не знам какво е станало тук, макар, че предполагам, но хайде да се махаме оттук"- изрича здрачникът след като скача долу до нея. "Хич не искам да ме погнат властите, още повче преди да съм си взел дрехите"-последното добави с много сериозен тон.

Притичва и бързо "обискира" тялото на продавача. "Здрасти! Oт давна не сме се виждали, нали?"- последното е отправено към двамата, когато им влиза в полезрението. Весело и придружено от тананикане.

Ако нещо направят спирам да тършувам, както и ги поглеждам с едно око. Ценното прибирам веднага, всичко без видимо приложение за момента хвърлям зад гърба си.

[Squall]

Какво направихме? Първо кръв тръгна по ръцете на Щарга, явно бурха се разтече в него, а сега и този смотан Шафар... или Фашар... както и да е... по-добре да измисля нещо и то бързо. Няма време да се съветвам с Щарга, да действам!
- Рафаш, само бъди тих. Какво ще кажеш да разделим печелбата? Този бурх е измамник. Виждаш ли това тук? - казва магьосникът, показвайки медальона, който притиска гърлото му - Това е глупавият медальон на знахаря. Всичко е лъжа. Ако ме изслушаш, мога да ти обясня цялата фантасмагория с медалоьните, защото, предполагам ти и Селена нямате и понятие от тези неща - ефирност и магически полета - не приличате на създания, които се занимават с ефирни предмети или висше магьосничество...
Да, дано го залъжа засега, нататък ще мислим...
[ИИ]Ей ма че съм мастър...
Дивак, и тук ти пиша, и ще ти го кажа - не пиши преди да обсъдим![/ИИ]

[GoLooM]

- Не мисля, че някой ще ни накаже, задето сме намерили мъртвия бурх... - Обади се Селина. Явно магьосника беше с тях и тя малко се поуспокои. - Трябва да решим какво ще правим, но няма да е зле да започнем със "Какво представляват ефирните полета" и "Какво по дяволите стана с бурха". - Обърна се тя към Каубо, който очевидно бе по-разговорливия от двамата.

[Dark_Lord]

Фараш - предишно действие :
Успяваш да вземеш един медальон с ефирист, два кристала и един сребърен пръстен, който намираш в левия джоб на бурха. Ръцете ти са целите в кръв от тършуването, дори имаш няколко капки по одеждите.

Селина, Каубо, Щарга - след тършуването ва Фараш
Улисани в своите "ежедневни" действия вие почти забравяте за медальоните. Но те не са ви забравили.. дори напротим.
Случва се отново. Проклетите медальони се стягат около шиите ви, по-силно и от преди. За секунди силите, които си възвърнахте се изпаряват като утринна роса под жаркото слънце. Причернява ви, очите ви се затварят и припадате - всичко става толкова бързо, че дори не усещате болка или нещо подобно.

Фараш
Изведнъж медальоните на приятелите ти отново се активират. Селина и двамата новодошли падат в краката ти по-бързо и от преди. Този път дори няма и гърчове - всичко е толкова внезапно.. дори за твоите здрачнически рефлекси. Преди да предприемеш нещо, откъм входа на града се появяват две фигури. По лъскавите брони, сините одежди от дисфокус, крилатите шлемове без визьори и странните оръжия си личи, че те са членове на клана Ащеор - ударния клан на самата Агилия. Този в ляво реагира най-бързо и те заговаря..
- Ей ти, да не си мръднал!

Чудиш се какво по дяволите става, но отговорът е повече от ясен. До теб има четири създания - три от тях са в нозете ти и в безсъзнание, а четвъртото е мъртво. Ръцете ти са целите в кръв, а и расата ти не е с добра репутация.. Всеки очевидец би си помислил, че ти си най-хладнокръвно си убил бурха и зашеметил останалите.. и то посред бял ден.
Сгащиха те, както се казва.

Преди да се усетиш другия ащеорец насочва нещо странно към теб и стреля. Снарядът наподобява сфера от сива мъгла и те улучва право в гърдите. За твое щастие той не се оказва смъртоносен.. дори не те заболява. Просто изгубваш равновесие и припадаш... В такива моменти ти се иска да си мъртъв..