[Ендивал]Границата между живота и смъртта

Nightmare · Post by **Nightmare** » Sat May 20, 2006 9:01 pm

Погледна отново към вратата и се замисли върху предложението на алхимика пред него. Отне му само две секунди да реши:
- Предпочитам картите... - в момента тази идея му се струваше доста по привлекателна от ада навън.

Squall · Post by **Squall** » Sun May 21, 2006 10:24 pm

Дарк Лорд

[Действията са прекалено много за един ход. Тук ще ги направиш всичките, но прочети в Е3, в Секцията на разказвача съветите - пише да не се прекалява с деиствията]
Съвсем нормално буре - по нищо не би го различил от кое да е друго буре. След като махаш тапата, разбираш, че всъщност въпросния съд няма дъно - през нея виждаш дупката, зееща под бурето. Внимателно се взираш в дупката и се опитваш да разбереш същността на пропаста. През нея трудно би минал. след няколко секунди решаваш да отместиш бурето. То обаче отказва да се помръдне - не е забито в пода, но сякаш е прекалено тежко, за да бъде отместено.

Лайт Лорд

Ковачът с явно задоволство прибира книгата и перото и те поздравява на излизане. Както и очакваше, пред ковачницата няма никой. Явно не си заинтересовал младота елфа дотолкова, че поне да те изчака пред ковачницата. Оглеждаш се, с намерението да я видиш, но погледът ти не може да я улови. А жегата... тя беше непоносима...

Найтмеър и Дивака

Разполагате се удобно на една маса в хана и започвате да играете. След няколко минути до вас се приближава един елф, на около 80 години, и с бодър глас казва:
- Извинете, имате ли нещо против да се присъединя към вас?
Създанието носи бели дрехи - панталон и риза, шапката му също е бяла.

Баал

Налага се доста да се полуташ. Дори се налага да попиташ едно-две създания за ковач, въпреки желанието да не общуваш с никой. В крайна сметка никой не може да упъти и единственото решение е да се върнеш при стария ковач. С бавна крачка, притиснат от жегата, се запътваш към ковачницата, от която преди малко те "изгониха".

Dark_Lord · Post by **Dark_Lord** » Mon May 22, 2006 2:33 am

"Интересно, толкова интересно. Първо стражникът се прави на костелив орех, после вратата ми се перчи. А и онзи в черното току-така си преминава през прозореца, лежи си и се свестява изведнъж все едно нищо не се е случило.. И тая бележка.. Дори бурето не иска да помръдне.. На кой по дяволите му трябва тая стара бъчвария, а?"
- Глупаво, проклето буре!
След неуспешните опити да повдигна бурето, аз го оставям там където си е (сякаш имам друг избор). Оглеждам стаята отново за източници на ефирност (това дори не трябва да се брои за действие) и прочитам бележката.

divaka · Post by **divaka** » Wed May 24, 2006 2:29 am

- Нямаме нищо против, нали ? Тамън започваме, а ако сме повече ще е по-весело и интересно. Стига Зуалмал да няма нищо против, сядай.
[ии]По него да се забелязва нещо особено, някакви оръжия или необичайни предмети, някаква броня ?[/ии]

Light_Lord · Post by **Light_Lord** » Fri May 26, 2006 12:21 pm

- Да ... - казва си Деренилт, размахвайки шапката пред лицето си. - Нищо ново под слънцето. - поглед нагоре. - Ах, слънцето. Проклето слънце. И кога трябваше да си взема бронята?
Елфът вдигна отчаяно рамене, нахлупи шапката си и с бавна крачка се отправи към кръчмата за чаша ... или две ... студена напитка.

Squall · Post by **Squall** » Mon Jun 05, 2006 12:07 pm

Дарк Лорд

Набързо оглеждаш няколко пъти стаята, но нищо не ти хваща погледа. Прочиташ бележката. "Прохода, 10, 1.4" звучи доста кодирано.

Дивака и Найтмеър

По създанието не забелязвате каквото и да било особено - не носи нищо друго - нито на гърба си, нито на врата си, освен белите се дрехи.
- Благодаря. Да започваме? Кой раздава?
[Чакам и Найтмеър да напише нещо, пък ако искате, вържете разгвор.]

Светлия

Крачката ти постепенно се забавя, под горещите лъчи на слънцето. Потънал в мислите си, ходиш бавно към кръчмата. Скоро достигаш така желаната кръчма, в която би могъл да се поосвежиш. За твое нещастие, вътре ти се струва още по-топло и неприятно. Имаш чувството, че ще припаднеш. Виждаш, че на една от масите стоят Зуалмал и Виталис заедно с някой друг, облечен в бяло, а ханджията вече е на бара, както винаги - зает. В момента чисти чаши, а когато влизаш дори не те забелязва. Приближаваш се до бара и чак тогава той те поздравява:
- Добър ден, какво желаеш?

Light_Lord · Post by **Light_Lord** » Mon Jun 05, 2006 6:24 pm

Деренилт премигна няколко пъти докато помисли достатъчмо.
Умът му просто блуждаеше къде ли не. Размазани картини, включително и лицето на бармана, прехвърчаха около него. Малката му сестра, родния дом, младата елфа, лицето на непознатия мрачен, битката с червения дракон.
Сякаш нищо нямаше значение. Изведнъж ...
Погледна към бармана, готов да каже: " Имаш ли нужда от охрана?", но някак си се пребори с напиращото отчаяние. Вместо това промълви:
- Нещо студено. Каквото е да е ...
Деренилт се намести на една централна маса, вадейки тесте карти. Раздепи ги бавно и започна да ги раздава.

Една за него и една за празния стол срещу му...
Една за него и една за празния стол...

Dark_Lord · Post by **Dark_Lord** » Tue Jun 06, 2006 7:06 am

"Е, не е кой знае какво, нъл тъй? Можеше да е карта към съкровище или някой нормален адрес от порядъка на "Булевард Болезнен Палец, номер 15, етаж втори... Ама неееееее, нашичкия трябва да се кьорави и да закодира всичко. Сигурно като разкодирам съобщението, на адреса ще ме чака ковчеже пълно с капани. И за какво? Вътре ще има една ръждясала лъжица и стиска слама.. Да му се незнае, невиди и нечуе. Ама те не знаят с кого си имат работа. Аз съм нейска, а нейските живеят вечно. Мога да си блъскам главата над тая залъгалки вечно... и все някога ще открия отговора. Да, все някога.. Но нека помисля трезво. Това със сигурност ще е свързано с някакви координати. Карта на града ще ми свърши работа. Възможно е нашичкият да брои различните входове по посока на часовниковата стрелка. Или може би ще ми е нужна карта на подземията? Я по-добре да се консултирам с Деренилт, че той поне си пада по такива измишльотини. Май.... "

Прибирам внимателно бележката в горния джоб на ризата си и излизам внимателно от сградата. Връщам се пред ковачницата с надеждата да видя Деренилт наоколо.