Част 2: В търсене...
- Не разсъждаваш логично, братко. Има ли значение дали ще има изненада или не? Отиваме за да ги намерим и да разберем какво по-демоните става тук. Taka ще е много по-бързо, отколкото да ходим за 3 дена до онзи друид, ако изобщо съществува. Дори да не ги открием копелетата, няма да отнеме чак толкова фатално време. Какво ще стане ако ги потърсим тази вечер? Ще загубите... какво?
" Не забравяйте все пак " сопна им се тя " че и аз имам работа . Нали видяхте писмото . Трябва да отида там , сама или с вас , колкото се може по - скоро , живота на едно дете е в опаснос . В името на Елун дано още е живо . Та след като това място се намира в града трябва да отидем там . "
Утамyт , утамyт !!!!
Ная защо не каза така по-рано къде се намира мястото на което трябва да отидеш колко далеч е?
Добре кажете ми Илистар, Илтилиор къде се намира мястото за което вие говорите близо ли е?
И къде се намира мястото за което говори Ная.
Ако едно от двеете е близо то нека тръгнем натам според мен не бива да се разделяме, защото така ще сме по-слаби, но ако живота на дете е в опасност и времето е от съществено значение то тогава аз съм с Ная.
Все пак ако мислите че можем да "навестим" човека организирал атаката в кръчмата и да приключим бързо с това, нека тръгваме нека не губим време, но ако няма да стане толкова бързо то тогава предлагам аз и Ная да отидем и да свършим това за кйоето тя говори.
Добре кажете ми Илистар, Илтилиор къде се намира мястото за което вие говорите близо ли е?
И къде се намира мястото за което говори Ная.
Ако едно от двеете е близо то нека тръгнем натам според мен не бива да се разделяме, защото така ще сме по-слаби, но ако живота на дете е в опасност и времето е от съществено значение то тогава аз съм с Ная.
Все пак ако мислите че можем да "навестим" човека организирал атаката в кръчмата и да приключим бързо с това, нека тръгваме нека не губим време, но ако няма да стане толкова бързо то тогава предлагам аз и Ная да отидем и да свършим това за кйоето тя говори.
- Брат ми е бил примамен в една къща някъде из града, но не ми се вярва те вече да са там, както и не ми се вярва, че са оставили някакви следи - според мен не са толкова глупави. Може би са около кръчмата, да проверят да ли сме излезли, така че може да се каже, че сме извадили късмет, но ако се появим пак, има възможност да ни видят. Ако се върнем, имаме шанс да ги изненадаме, тъй като в целия град цари суматоха и те не знаят дали сме живи. Може би брат ми е прав... но остава един въпрос: къде точно се намират те?
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
- Еми, ако се запътим към града, може би ще открием отговора на този въпрос! - леко се ядоса Илистар. Имаше чувство че всички около него се държа като идиоти, задавайки още по-глупави въпроси. - А сега, смятам да потърся материали, с които да изкопая подходящ гроб на Лунен зъб.
Оглеждам се отново(както споменах в по-горния си пост).
Оглеждам се отново(както споменах в по-горния си пост).
Държанието на Ная не се нравеше на Роланд.
Въпреки че се познаваха едва от час два, той вече започна да изпитва отрицателни чуства към нея. Надяваше се да греши в преценката си, често първите впечатления бяха измамни. Дано и в този случай бе така.
Що се отнасяше до отношението му към братята...
с тях бе друго. Въпреки че бяха изнервени и малко своенравни, той ги разбираше и споделяше чуствата им, просто обстоятелствата бяха такива в момента, но имаше чуство че като мине малко време и се отърсят от мисълта за загубата на един верен другар какъвто без съмнение е бил вълкът, и като се опознят по-добре то те ще му допаднат много и може би ще намери верни приятели и съюзници в тяхно лице. В това бе почти сигурен, но не мислеше поне засега че ще намери нещо общо с Ная.
Роланд помогна на братята с каквото можеше за да погребат вълкът, като от време на време хвърляше гневни погледи към Ная. Искренно се надяваше тя да е забелязала погледа му.
Въпреки че се познаваха едва от час два, той вече започна да изпитва отрицателни чуства към нея. Надяваше се да греши в преценката си, често първите впечатления бяха измамни. Дано и в този случай бе така.
Що се отнасяше до отношението му към братята...
с тях бе друго. Въпреки че бяха изнервени и малко своенравни, той ги разбираше и споделяше чуствата им, просто обстоятелствата бяха такива в момента, но имаше чуство че като мине малко време и се отърсят от мисълта за загубата на един верен другар какъвто без съмнение е бил вълкът, и като се опознят по-добре то те ще му допаднат много и може би ще намери верни приятели и съюзници в тяхно лице. В това бе почти сигурен, но не мислеше поне засега че ще намери нещо общо с Ная.
Роланд помогна на братята с каквото можеше за да погребат вълкът, като от време на време хвърляше гневни погледи към Ная. Искренно се надяваше тя да е забелязала погледа му.
Some days are playful
Making play faces
But we will not let it through
The darkness and the sense
Of being born to lose
Making play faces
But we will not let it through
The darkness and the sense
Of being born to lose
Илистар седна отстрани на дупката. Дишаше тежко, под се стичаше от лицето му.
- Хаах, ах..ха.. - задъхваше се той. - Не съм...ха...подозирал че...ха, е толкова трудно да се изкопае...
Облегна се на дървото зад него. После се обърна към трупа на Лунен зъб. След малко щяха да се сбогуват с него. Той сложи ръката си върху него. Стана му тъжно, очите му се замрежиха.
- Хаах, ах..ха.. - задъхваше се той. - Не съм...ха...подозирал че...ха, е толкова трудно да се изкопае...
Облегна се на дървото зад него. После се обърна към трупа на Лунен зъб. След малко щяха да се сбогуват с него. Той сложи ръката си върху него. Стана му тъжно, очите му се замрежиха.
- Трябва да продължим - направи една крачка и спря. - Но първо да си починем - каза Илтилиор и се облегна на едно дърво. - Къде ще отидем след като си починем? Ако отидем в града, може те да ни видят първи и тогава се съмнявам, че ще напуснем града лесно. Може би... може би трябва да отидем.
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
- Първо да го погребем - рече Илистар.
Изчака няколко минути. Докато чакаше, той галеше Лунен зъб. Пръстите му напипаха един сноп козина. Илистар ги откъсна. Те щяха да бъдат неговия спомен за вълка. Пъхна ги в кесията си. Изправи се.
- Е, време да го погребем. - рече той. - Помогнете ми да го преместим.
Изчака няколко минути. Докато чакаше, той галеше Лунен зъб. Пръстите му напипаха един сноп козина. Илистар ги откъсна. Те щяха да бъдат неговия спомен за вълка. Пъхна ги в кесията си. Изправи се.
- Е, време да го погребем. - рече той. - Помогнете ми да го преместим.
След като приключиха с погребението Ная им се усмихма иронично и им каза : " Господа , надявам се няма да почивате дълго , защото ни чака работа ." Изглежда нямаше смисъл да спори повече с тях , нали бяха мнозинство . РЕши и тя да си почине малко , все пак и тя се нуждаеше от " презареждане " .
Утамyт , утамyт !!!!
В интересна и неочаквана компания бяха попаднали с брат му. Всъщност те бяха свикнали да пътуват сами и не бяха очаквали някой да се присъедини към тяхната групичка - най - малко нощен елф. Въпреки че точно тази представителка на расата му не беше най - добрата спътничка, те нямаха избор. Другият по му харесваше. Кой знае, може за вбъдеще всички да станат добри приятели. Те вече бяха изгубили един приятел, скъп приятел, но Илтильор го приемаше, защото явно неговата богиня е имала причини да го прибере при себе си. Трябваше да си починат, но той имаше нужда да направи нещо, не можеше да стои безучастен, докато убийците на Лунен зъб си вървяха необезпокоявани. Вече бе сигурен - те трябваше да се върнат в града.
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
Илистар седеше прав над гроба на Лунен Зъб."Сбогом, скъпи приятелю, ще ни липсваш. Знай че беше отмъстен. Почивай спокойно. Ние ще те помним, ще останеш завинаги в сърцата ни. Може би някой ден ще се срещнем отново... Може би... Дотогава." Няколко сълзи се стекоха по лицето на Илистар. Той ги избърса с ръка. Остана безмълвен над гроба на Приятеля си. Сбогом.
Роланд стоеше безмълвен до братята, не знаеше какво да каже. А и не мислеше че бе нужно просто момента бе такъв, не искаше да прекъсва спомените на елфите за Лунен Зъб. Той чакаше да те да се сбогуват и в мислите си с него за да решат всички заедно накъде да поемат от тук нататък.
Some days are playful
Making play faces
But we will not let it through
The darkness and the sense
Of being born to lose
Making play faces
But we will not let it through
The darkness and the sense
Of being born to lose
Изправи се. Постави дланта си върху кората на дървото, под което бе погребан Лунен зъб и затвори очите си. Направи както го бяха учили, освободи се от земната си обвивка, природата го приемаше. "Нека ти станеш пазител на гроба на моя верен приятел и нека всеки натрапник, осмелил се да оскверни това свещено място, бъде наказан." помоли се той на гората. Отвори очи.
- Сбогом, приятелю... - прошепна.
- Сбогом, приятелю... - прошепна.
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
Тръгна след брат си и елфата, но после се спря.
- Никoй не те кара да идваш, Roland. Нямаш никакъв дълг към нас, даже ние ти дължим нашата благодарност за помоща ти в кръчмата. За това по - добре не се замесвай повече в тази история, иначе можеш да загубиш живота си.
- Никoй не те кара да идваш, Roland. Нямаш никакъв дълг към нас, даже ние ти дължим нашата благодарност за помоща ти в кръчмата. За това по - добре не се замесвай повече в тази история, иначе можеш да загубиш живота си.
- Didn't you say people always lie?
- I lied.
- I lied.
Живота ми не би струвал нищо ако засягаше само моите чуства и желания, както и ако не мога да помогна на сродни души със сродни интереси като моите. Помогнах ви защото смятам че сте добри в основата на съществуването си и сте доблестни и морални същества, нещо което ме трогва и което рядко срещам в този жесток свят.
За мен ще бъде чест да се присъединя и да се бия редом до вас, защото смятам че целите ви са водени от едно морално и състрадателно чуство, наречено човечност. Поне според представите на един човек какъвто съм аз.
Нека тръгваме, ще направя каквото мога и ще съм с вас докато смятам че целите ви са благородни.
Роланд подкани Илтилиор да тръгнат след Ная и Илистар, и се затича след тях.
За мен ще бъде чест да се присъединя и да се бия редом до вас, защото смятам че целите ви са водени от едно морално и състрадателно чуство, наречено човечност. Поне според представите на един човек какъвто съм аз.
Нека тръгваме, ще направя каквото мога и ще съм с вас докато смятам че целите ви са благородни.
Роланд подкани Илтилиор да тръгнат след Ная и Илистар, и се затича след тях.
Some days are playful
Making play faces
But we will not let it through
The darkness and the sense
Of being born to lose
Making play faces
But we will not let it through
The darkness and the sense
Of being born to lose