Вътрешни Проблеми 1. Родни МакКей

[Andras]

Вампирската археология е крайно опасно, макар и пленително с тайните си занаятие. Достатъчно пленително, за да се захване с него Родни, при това от доста време.
Ето защо, когато 'американеца' Хасан Адани наема двама идиоти да издирят една нфритена статуетка в Монтевидео, а те от своя страна правят дълбоката грешка да се консултират с господин МакКей по въпроса, той набързо стяга багажа и се запътва натам

13.03
Шест месеца са изминали, от както археолога пребивава в столицата на Уругвай. За тези шест месеца той е имал рядкият шанс да се запознае с известна част от приветливото столично общество, да си намери изключително удбона, макар и разнебитена къщичка в близост до онова заливче, за което се счита че е било използвано от йезуитите с цел натоварване на местни блага и да разбере, че си има конкуренция. Малката групичка членове на фамилията Писаноб, занимаваща се експорт на ...ъъъ не се споменава какво, се радват на строг надзор от Венеция, който включва присъствието на Марко Джовани и Карло ди Луна. Докато първият е наличен с ясна цел - ситно раираният костюм и бомбето създават характерна визия, то вторият, дребно и злонравно човече е загадка. Изглежда той има само едно занимание - да разпраща по селата на длъж и на шир трима свои биячи, подпитващи полугласно, дали някой не е намирал в последно време стари предмети, които желае да продаде.

Каквито и предмети да е намерил и изкупил ди Луна, то късметът му сигурно е по-добър от този на Родни. За шест месеца археолога се радва само на един сребърен кръст, заострен доста двусмислено от долната си страна.
Тъкмо когато внимателното почистване почти дава резултат - читаем надпис около символът на евангелописец Марк, работата на Родни бива прекратена от проглушителен тътен на самолетен двигател, потрошаващ две от външните стъкла. Едно огромно туловище се строполява на петдесетина метра от къщичката и поема към дъното на близката трънлива долчинка.

[Aisam]

Родни премигна един-два пъти в опит да оттърси стъписването си, остави кръста на масата. ‘Е такова нещо не ми се беше случвало до сега’ помисли си той докато излизаше навън. ‘Да ми падне самолет в двора! Подяволите! Кой би повярвал! По кървавите дяволи!’ След което се затича към долчинката където се беше плъзнал самолета за да провери дали има оцелели.

[Andras]

Картината, която се разкрива пред очите на Родни е отвратителна. Навън вали силен дъжд, а самолета е разнебитил околността. Едно че част от елерона се е забило току пред входната му врата, ами и всичко по права линия между къщичката и дъното на дерето е осеяно с отломки. Части от крилата, дебели стъкла от люковете, парчета от корпуса и не на последно място разхвърляният багаж на нещастниците в машината декорират трънливия дол, към който сега води голям и гладък път. Сякаш за доказателство, че и провидението има чувство за хумор, пък бил той черен, една кутия от кънки за лед стои на някаква трънка с едър син надпис "Вземи криле, ще ти трябват!".
Трийсетина метра под трънката, насред нищото Родни вижда самотна самолетна седалка с някава жена на нея и два големи сака. Из разбитите отломки на Боинга, от които запазен е само половината корпус и опашната част, се показва едър мъж, влачещ втора седалка зад гърба си.


Продължаваш в темата на Рей.