Герои: Елена, Калиста, Шакира
Пари: 40 жълтици
плюс Мучора (2 жълтици)
Везирът огледа двете жени в личния си кабинет и после с недоволно сумтене им подхвърли една кесия.
- Ето ви парите за пътя
- Но тук са само 40 жълтици! - възмути се Калиста.
- Нима се усъмняваш в честността на Великия везир? - свъси вежди споменатият. - И така, пътят ви ще ви отведе на запад, през високите планини, а после през палещата пустиня, докато стигнете до Зергистан. Там ще оставите сийяната Шакира, а вие двете ще продължите до Хабиби. И внимавайте - Дезире е единствената дъщеря на султана и няма лесно да ви я даде. Камилите ви чакат в двора, на добър час и нека Аллах бди над вас.
[1002 нощи] Отвличането на Дезире
[1002 нощи] Отвличането на Дезире
Last edited by fizik on Mon Aug 22, 2005 11:58 pm, edited 1 time in total.
Всепризнат в световен мащаб!
На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.
На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.
- Четиридесет жълтици! - Елена изглеждаше вбесена - Плащала съм повече за четка за коса!
- Спокойно, ако парите ни свършат чак толкова, можем да продадем Шакира по пътя, тук си купуват жените, пък тя ми изглежда скъпичка... - Калиста колебливо прехапа устни.
- Да, и после да ни отсекат главите понеже сме пробутали сестрата на халифа не на когото трябва, зарежи... Но щеше да е хубаво, де...
Двете тръгнаха надолу по коридора, а въздишките им ги догониха.
- Спокойно, ако парите ни свършат чак толкова, можем да продадем Шакира по пътя, тук си купуват жените, пък тя ми изглежда скъпичка... - Калиста колебливо прехапа устни.
- Да, и после да ни отсекат главите понеже сме пробутали сестрата на халифа не на когото трябва, зарежи... Но щеше да е хубаво, де...
Двете тръгнаха надолу по коридора, а въздишките им ги догониха.
Поезията е това, което се губи при превода.
Член на клуб А4.
Член на клуб А4.
Проклетият везир! Само той би могъл да накара брат й да я заточи при леля Мириам в Зергистан. Всъщност той не бе споменал нищо за гостуване у родственицата им, но къде другаде би могъл да я прати? Или и за това старата хиена е помислил? Зачуди се дали брат й се досеща за малкият им театър, който толкова време разиграваха с везира с взаимно изгодното им евентуално задомяване. Везирът печелеше своето спокойствие като кандидат-жених, почти член на семейството – чест, която му носеше неограниченото доверие на халифа и спестяваше куп въпроси за похватите на водене на сложното халифско счетоводство, а нея я предпазваше от случайни недорасли кандидати за женитба от съмнителни, или още по-лошо – прочути родове. Нямаше намерение да се омъжва, не и на този етап. Бе инвестирала двадесет години от живота си да поопитоми един мъж и сега предпочиташе да се наслаждава на сладкото си женско влияние над него, вместо да се трепе над капризите на друг. В това отношение Великият Везир бе спасението, пък и дума да няма – везира бе щедър на скъпи подаръци, съпровождащи предложенията му. Разбира се за сметка на държавната хазна, респективно джоба на брат й, но тя нямаше против да красят нейната шия. И все пак бе опасен и хитър. Не биваше да забравя, че безнаказано бе финтирал свещените закони на Пророка и в един момент се бе сдобил със седем, вместо четири благоверни съпруги, като всяка от тях бе убедена, че е законната. Бе вкарал теолозите в безумни спорове и ги бе снабдил с още една безсмислена загадка на пророка, на която да посветят поредните тридесет години от съществуването си.
Везирът бе обичайна заплаха. Повече я притесняваше Дезире.
Що за хрумване бе споходило брат й да си търси съпруга? Имаше десетки, а може би вече стотици, наложници в харема, коя от коя по-прилични и... безобидни. Но със султанска дъщеря шега не биваше, а и вече бяха стигнали до нея слухове, че на всичкото отгоре била хубавица. Шакира изфуча, спъна се за пореден път в шаловете, влачещи се по последна мода от лявата й страна и се сблъска с връхлитащата от ъгъла ханъма.
- Калисто!
- Сияйна!
- Не ми се подмазвай, момиченце! Как пък не можа една тайна среща да спретнеш без да те хванат на мига?? Нали уж всичко бяхме планирали!
- Ами тя, Фатима, от харема на братовчеда на везира, де, каза, че си е забравила специалния сапун против бръчки от дунавски жаби и така де – излезе да го вземе и после не дойде сама...
- Ха! Бръчки! Старата вещица е поне на 60 години!
- На 58 всъщност...
- Няма значение на колко е! И между другото един съвет – пред брат ми такъв език да не съм те чула да държиш! Той е толерантен до безобразие, но аз не съм, и езика ще ти изтръгна! Запази си го за харемските събрания!
- Тц, тц.. Мисълта за изобилието от кадаиф и кафе у леля ви, май не ви радва..
- Не ми напомняй – отиде ми диетата... Поне ще попазаруваме...
- Да бе, с 40 жълтици....
- Нали бяха 60?
- Е, бяха, ама удържа 20 за комисионна...
- Разбира от финанси нашия Велик Везир, ама пък и аз кога съм разчитала на парите дето ни отпуска официално – смигна й Шакира – Хайде, върви да се приготвяш, че аз с поне още един масаж при новия евнух да се облажа преди да са ни залашкали камилите...
Везирът бе обичайна заплаха. Повече я притесняваше Дезире.
Що за хрумване бе споходило брат й да си търси съпруга? Имаше десетки, а може би вече стотици, наложници в харема, коя от коя по-прилични и... безобидни. Но със султанска дъщеря шега не биваше, а и вече бяха стигнали до нея слухове, че на всичкото отгоре била хубавица. Шакира изфуча, спъна се за пореден път в шаловете, влачещи се по последна мода от лявата й страна и се сблъска с връхлитащата от ъгъла ханъма.
- Калисто!
- Сияйна!
- Не ми се подмазвай, момиченце! Как пък не можа една тайна среща да спретнеш без да те хванат на мига?? Нали уж всичко бяхме планирали!
- Ами тя, Фатима, от харема на братовчеда на везира, де, каза, че си е забравила специалния сапун против бръчки от дунавски жаби и така де – излезе да го вземе и после не дойде сама...
- Ха! Бръчки! Старата вещица е поне на 60 години!
- На 58 всъщност...
- Няма значение на колко е! И между другото един съвет – пред брат ми такъв език да не съм те чула да държиш! Той е толерантен до безобразие, но аз не съм, и езика ще ти изтръгна! Запази си го за харемските събрания!
- Тц, тц.. Мисълта за изобилието от кадаиф и кафе у леля ви, май не ви радва..
- Не ми напомняй – отиде ми диетата... Поне ще попазаруваме...
- Да бе, с 40 жълтици....
- Нали бяха 60?
- Е, бяха, ама удържа 20 за комисионна...
- Разбира от финанси нашия Велик Везир, ама пък и аз кога съм разчитала на парите дето ни отпуска официално – смигна й Шакира – Хайде, върви да се приготвяш, че аз с поне още един масаж при новия евнух да се облажа преди да са ни залашкали камилите...
Tais - 70 lvl, human mage
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
- Вие още ли сте тука?! - везирът смръщи вежди и огледа гъмжилото от хора и камили, които се мотаеха по двора. - До залез слънце да сте потеглили, иначе ще ви взимам по 2 жълтици за всеки ден престой!
След това се врътна ядосан, но погледът му падна върху опитващия се да се маскира като водач Мучора. Дръпна го настрани и му тикна една сребърна кама с голям рубин на дръжката:
- Не се разделяй с това! - изсъска му тихо и после достолепно се прибра в двореца.
След това се врътна ядосан, но погледът му падна върху опитващия се да се маскира като водач Мучора. Дръпна го настрани и му тикна една сребърна кама с голям рубин на дръжката:
- Не се разделяй с това! - изсъска му тихо и после достолепно се прибра в двореца.
Всепризнат в световен мащаб!
На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.
На мнения за филми вярвам само на статиите в Сивостен... най-вече на тези, които самият аз съм писал.
-Тръгваме ли? - Калиста подскачаше около натоварената си камила. - Не тръгваме ли вече? - попита тя след като успя да издържи цели 14 секунди без да зададе въпроса. Беше рекорд за тази вечер.
-Престани, нарушаваш ми равновесието така. Достатъчно ще ме тръска глупавата камила. - изрече с леден тон Шакира. Камилата я погледна с нещо, което можеше да се приеме за обида при повече въображение, но всъщност беше само ефект от стомашните колики на животното.
-Кал, няма да изгубим парите, ако не тръгнем на момента - сподели Елена.- Защо си се разбързала така?
Калиста се наведе към нея.
-Тези идиоти имат сух режим. Алах, Мохамед, Азис и т.н. забранявали, представяш ли си? Обаче аз имам една прекрасна манерка в джоба си, която не мога да употребя преди да излезем от града... Между другото, няма ли да тръгваме вече?
След около половин час и още двестатина запитвания от нейна страна групата наистина се отправи към градските порти под лъчите на снижаващото се на запад слънце.
-Престани, нарушаваш ми равновесието така. Достатъчно ще ме тръска глупавата камила. - изрече с леден тон Шакира. Камилата я погледна с нещо, което можеше да се приеме за обида при повече въображение, но всъщност беше само ефект от стомашните колики на животното.
-Кал, няма да изгубим парите, ако не тръгнем на момента - сподели Елена.- Защо си се разбързала така?
Калиста се наведе към нея.
-Тези идиоти имат сух режим. Алах, Мохамед, Азис и т.н. забранявали, представяш ли си? Обаче аз имам една прекрасна манерка в джоба си, която не мога да употребя преди да излезем от града... Между другото, няма ли да тръгваме вече?
След около половин час и още двестатина запитвания от нейна страна групата наистина се отправи към градските порти под лъчите на снижаващото се на запад слънце.
Поезията е това, което се губи при превода.
Член на клуб А4.
Член на клуб А4.
-
cherno_slance
- Posts: 880
- Joined: Sat Oct 09, 2004 12:25 pm
- Location: Бургас
- Contact:
- Аллах с вас - поклони се Мучора до земята и с върха на подарената камата отряза крайчеца на пюскюла, стърчащ от върха на дясната везирова обувка.... за спомен.
- Толкова ще щедър! О, велики везире--- и другия пюскюл отиде при братчето си.
- Разкарай се, четка такава - гнусливо го избута от краката си великия везир....- отвращаваш дори мен.
- О, колко сте проницателен, велики Везире .... и такава съвършенна имитация на рубин сте сложили на дръжката на тази кама - би могъла да заблуди дори познавач.
- Ти разбираш от рубини колкото овца от камилски фъшкии... разкарай се от коленете ми....
Везирът ласкаво му забърса един шамар и отиде да нагъва яйце с чесън и шербет с ханъми. Ханъмите бяха да го чешат по корема и да му наливат шербета.... Ех, станданрт, стандарт на висшите класи...
Мучора отлюспи фалшивия рубин и го ската навътре в пояса си - балъци, на които да го пробута за истински колкото щеш. Камата беше хубава и под тежкарското сребро си беше чиста дамаска стомана - можеше да се познае само по звъна, дето издаваше като я чукне с пръст - нея в пояса.
- Тръгваме - рече на трите жени, дето им се беше главил уж за водач в пустинята и взеха, че потеглиха. Ама наистина потеглиха. Мучора изумен зяпаше камилите, непривично търпеливи с неопитните си ездачи.
- Не ми зяпай краката - сопна му се сестрата на халифа, като видя накъде бие погледа му - че вместо пари, ще вземе да влезеш за постоянно в харема на брат ми, халифа...
- Ми зяпам ги, светлейша... щото не са в стремената... ъха, онези примки, дето висят от страни на седлото....
- Ти на подбив ли ме взимаш, простак такъв.
- Ама моля ви се, светлейша, недейте така.... ласкаете ме...
- Обръщай се напред и си гледай работата.
- С радост ще отвърна поглед от вас, светлейша.
Мучора се отдръпна напред и взе да си подсвирква... повече разстояние му беше майката - и по силно подсвиркване - едната от котараните зад него говореше, сякаш утре ще и отрежат езика... а защо чак утре, замислено погали камата в пояса си Мучора... ех, тази нощ ще е всякаква, ама не и тиха..... тази не спира ли... горките й спътнички...
Пояздиха така, малко много - те камилите си знаеха... и по едно време срещу тях - не ти е работа - Алладин и четиредисетте разбойника. Прашни, криви, страшни, гледат с кръстосан поглед.... такована ти е работата... Запречиха им пътя. Мучора погледна бандитите, погледна трите хубави жени зад него, пак бандитите и процеди една сочна, а после мъдро допълни със следния коментар:
- То хубава, работа, убава - ама циганска...
- Толкова ще щедър! О, велики везире--- и другия пюскюл отиде при братчето си.
- Разкарай се, четка такава - гнусливо го избута от краката си великия везир....- отвращаваш дори мен.
- О, колко сте проницателен, велики Везире .... и такава съвършенна имитация на рубин сте сложили на дръжката на тази кама - би могъла да заблуди дори познавач.
- Ти разбираш от рубини колкото овца от камилски фъшкии... разкарай се от коленете ми....
Везирът ласкаво му забърса един шамар и отиде да нагъва яйце с чесън и шербет с ханъми. Ханъмите бяха да го чешат по корема и да му наливат шербета.... Ех, станданрт, стандарт на висшите класи...
Мучора отлюспи фалшивия рубин и го ската навътре в пояса си - балъци, на които да го пробута за истински колкото щеш. Камата беше хубава и под тежкарското сребро си беше чиста дамаска стомана - можеше да се познае само по звъна, дето издаваше като я чукне с пръст - нея в пояса.
- Тръгваме - рече на трите жени, дето им се беше главил уж за водач в пустинята и взеха, че потеглиха. Ама наистина потеглиха. Мучора изумен зяпаше камилите, непривично търпеливи с неопитните си ездачи.
- Не ми зяпай краката - сопна му се сестрата на халифа, като видя накъде бие погледа му - че вместо пари, ще вземе да влезеш за постоянно в харема на брат ми, халифа...
- Ми зяпам ги, светлейша... щото не са в стремената... ъха, онези примки, дето висят от страни на седлото....
- Ти на подбив ли ме взимаш, простак такъв.
- Ама моля ви се, светлейша, недейте така.... ласкаете ме...
- Обръщай се напред и си гледай работата.
- С радост ще отвърна поглед от вас, светлейша.
Мучора се отдръпна напред и взе да си подсвирква... повече разстояние му беше майката - и по силно подсвиркване - едната от котараните зад него говореше, сякаш утре ще и отрежат езика... а защо чак утре, замислено погали камата в пояса си Мучора... ех, тази нощ ще е всякаква, ама не и тиха..... тази не спира ли... горките й спътнички...
Пояздиха така, малко много - те камилите си знаеха... и по едно време срещу тях - не ти е работа - Алладин и четиредисетте разбойника. Прашни, криви, страшни, гледат с кръстосан поглед.... такована ти е работата... Запречиха им пътя. Мучора погледна бандитите, погледна трите хубави жени зад него, пак бандитите и процеди една сочна, а после мъдро допълни със следния коментар:
- То хубава, работа, убава - ама циганска...
Last edited by cherno_slance on Mon Aug 29, 2005 3:32 pm, edited 1 time in total.
– Какъв е този? – оправяйки стремето кимна към отдалечаващата се карикатура на мъж.
– А, този ни бил водача, везира така поне каза...
– Ха! Везира! Ясна работата. Онова влечуго едва ли ще прати някой да ни пази... Как не си купих телохранители аз, че и удобна носилка, с широкоплещести носачи..
– Хайде сега – размечта се...
– Млъкни, Калисто, че ще ти спра елексира!
– То поне да имаше какво да спираш.. – нервно разклати малката бутилка с надеждата да чуе подканящия плисък, но не би.
– Трябваш ми трезва – тази нощ искам главата на този мизерник – хрътката на везира.
– Ама кой ще ни води после? – удивено я погледна Елена.
– Ще следваме табелите – какво толкова, не сте ли се пътували на стоп? – Калиста закима енергично с глава и дяволит поглед, привличайки празните учудени очи на приятелката си.
Друго бе привлякло погледа на халифската сестра. Тълпа мършави мъже с посърнали лица приближаваше към тях. “Все ще си избера четирима от тези”. Сръга камилата, сграбчи я за шията, когато в пристъп на стрес, животното се килна на една страна, но все пак затича по-бързо, докато ездачката му, благославяйки го, наместваше падналото фередже.
– Хей, вие там! Кои сте и какво правите тук?
Напред излезе млад и наперен момък – юнак, като от приказка – с черни лъскави кичури, зализани, както бе модерно, плътни устни и черни като катран очи, премрежени от безкрайни мигли. На камилата й се подгънаха краката и катурна височайшата си ездачка току в краката му. Нескопосано припъхнатото фередже се отметна и разкри пред деветдесет и седем изумени очи (единият от тълпата бе прикрил едното свое, зад черна превръзка), невижданата хубост на Шакира.
– Али? – сестрата на халифа обаче виждаше само Аполона пред себе си.
Завесата от мигли потрепна няколко пъти, а после вдигна поглед към гушнала манерката с огнена вода Калисто.
– Да ви се намира едно наргиле? Проклетата скала втора седмица се инати и не ще да се отваря!
Шакира смутено се надигна, изтръсквайки пясъка от коприните си.
– Води ни при тази скала, Воино!
Али задържа поглед на жената върху камилата, но не получил отговор на въпроса си, повдигна рамене.
– Ами, щом настоявате...
– А, този ни бил водача, везира така поне каза...
– Ха! Везира! Ясна работата. Онова влечуго едва ли ще прати някой да ни пази... Как не си купих телохранители аз, че и удобна носилка, с широкоплещести носачи..
– Хайде сега – размечта се...
– Млъкни, Калисто, че ще ти спра елексира!
– То поне да имаше какво да спираш.. – нервно разклати малката бутилка с надеждата да чуе подканящия плисък, но не би.
– Трябваш ми трезва – тази нощ искам главата на този мизерник – хрътката на везира.
– Ама кой ще ни води после? – удивено я погледна Елена.
– Ще следваме табелите – какво толкова, не сте ли се пътували на стоп? – Калиста закима енергично с глава и дяволит поглед, привличайки празните учудени очи на приятелката си.
Друго бе привлякло погледа на халифската сестра. Тълпа мършави мъже с посърнали лица приближаваше към тях. “Все ще си избера четирима от тези”. Сръга камилата, сграбчи я за шията, когато в пристъп на стрес, животното се килна на една страна, но все пак затича по-бързо, докато ездачката му, благославяйки го, наместваше падналото фередже.
– Хей, вие там! Кои сте и какво правите тук?
Напред излезе млад и наперен момък – юнак, като от приказка – с черни лъскави кичури, зализани, както бе модерно, плътни устни и черни като катран очи, премрежени от безкрайни мигли. На камилата й се подгънаха краката и катурна височайшата си ездачка току в краката му. Нескопосано припъхнатото фередже се отметна и разкри пред деветдесет и седем изумени очи (единият от тълпата бе прикрил едното свое, зад черна превръзка), невижданата хубост на Шакира.
– Али? – сестрата на халифа обаче виждаше само Аполона пред себе си.
Завесата от мигли потрепна няколко пъти, а после вдигна поглед към гушнала манерката с огнена вода Калисто.
– Да ви се намира едно наргиле? Проклетата скала втора седмица се инати и не ще да се отваря!
Шакира смутено се надигна, изтръсквайки пясъка от коприните си.
– Води ни при тази скала, Воино!
Али задържа поглед на жената върху камилата, но не получил отговор на въпроса си, повдигна рамене.
– Ами, щом настоявате...
Tais - 70 lvl, human mage
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
Групата, състояща се от четиридесетте разбойници, Шакира , Калиста и Елена достигна до някаква скала.
- А, нали няа да се катеим? - Калиста яздеше малко нестабилно на края, но пък беше в прекрасно настроение. - Шото аж може би няма да мога да се катея... - добави тя с леко съмнение, след като един от разбойниците я подпря от лявата страна за да не се катурне от коня.
- Калиста, пияна си като йонииски дървосекач! - изрази социално и етнически ориентираната си позиция Елена.
- Какво ми са правис на чишта вода ненпи...ненапинат... ненапита? - Калиста огледа дали всички са чули колко смело е преборила езиковия проблем. - Като да не ши била ш мен като обшъждахме в школата на Платон дали живеем в швета на идеите или в матриалния и кой от тях вшъшнос ушещаме... Цяла амфора вино отиде докато си изяшним позициите. Не че ши ги изяснихме, обаче - Калиста се обърна към останалата част от групата - в крайна шметка, когато Елена си шъблече туниката и я хвърли върху един перипетник...перипатетик, а той ше...
Тук Елена не издържа и директно приложи някакво заклинание за временно онемяване.
- Всъщност, Али, защо ни взехте с вас? - попита Шакира, прекарвайки пръсти през великолепните му гърди. Мъжът потръпна и не отговори. - Е, прав си, няма нужда да го казваш пред всички. - тя се засмя по един начин, който щеше още дълго да присъства в някои по-лични сънища на мъжете около нея.
- Ми... виж сега, Шакира, трябва да ме разбереш. Откакто оная скала се затвори всички сме на червено и дори ни се наложи да проядем свинско, Аллах да ни просто този смъртен грах, за да закърпим бюджета. Та ако сега не успеем пак да отворим пещерата, ще трябва да разделите с нас каквото носите. В пропорция девет към едно в наша полза, примерно...
Ръката на халифовата сестра се сви и остави четири кървави драскотини по гърдите му, но извадените ятагани на четиридесетте разбойници я спряха да прибегне към по-категорични действия. Като например да му извади сърцето и да го нареже на салата заедно със стрък пресен магданоз, за което тя изрази искрено желание.
- Ма виж сега, котенце, - опита се да възвърне загубените си позици Али. - ако успеем да налучкаме вълшебната дума дори ще ви дадем по малко джобни... - за съжаление след използваното обръщение само свали акциите му още по-ниско.
Али извика един от мъжете.
- Е, Айсун, нали ти смени думата? Хайде сега, отвори пещерата!
Мъжът застана с очевидно треперещи крака и несигурно викна:
- Отвори се, мехмед7!
Нищо не стана.
- Отвори се, бич_на_светлината3009!
- Отвори се, божествено_откровение42!
Отново никаква реакция освен презрителния поглед на една червеношиийка. А когато червеношийките гледат презрително, значи положението е наистина отчайващо.
- Отвори се, едрогърдеста_кючекчийка_със_звънчета_на_глезените9999? - опита той и последното отчаяно средство, но само успя отново да привлече вниманието на червеношийката.
- Защо, дяволите го взели, си сменил думата? - изкрещя Али. - И то с нещо такова?
- Ми той духът от бутилката рече, че било по-безопасно да е комбинация от думи и цифри, нали, и аз пробвах няколко комбинации, но съм ги забравил... - Айсун мислено изчисли накъде да залегне за да не му отсече главата Али. Той обаче само смирено каза "Иншалах" и добави:
- Сега нека дамите да си изпразнят чантите. Не можем повече да караме на свинска пача!
Въпреки съпротивата й един разбойник измъкна пътната чанта на Шакира, а други двама запушиха устата на Елена, докато вземат нейната. Калиста правеше някакви опити да се бори с разбойника, който дърпаше дисагите на нейния кон. Най-странното е, че успяваше и да остане права едновременно.
- Това ши е мое, не пипай! Тука ша ми къшметлийските шалвари, дет' ми ги даде чичо Махди. Кажах ли ти да не пипаш, имам ши женски работи тук пък!
Все пак разбойникът успя да й вземе багажа, при което тя изтрезна достатъчно за да му обясни някои истини от живота.
- Идиот ... такъв, не са ли те учили в къщи .... ти майка и ... ти баща, че не се краде от жени, или ... ти мозък е бил прекалено малък за да го схванеш? - (многоточията заместват по десетина вдъхновени минути реч, неподходящи за непълнолетни) - ... слонски ... такъв! Триста дяволи, ти...
Следващите думи обаче бяха заглушени от отместващата се от входа на пещерата скала.
- Да бе, точно 300_дяволи беше! - викна тържествуващо Айсун. - Знаех си, че ще се сетя!
- А, нали няа да се катеим? - Калиста яздеше малко нестабилно на края, но пък беше в прекрасно настроение. - Шото аж може би няма да мога да се катея... - добави тя с леко съмнение, след като един от разбойниците я подпря от лявата страна за да не се катурне от коня.
- Калиста, пияна си като йонииски дървосекач! - изрази социално и етнически ориентираната си позиция Елена.
- Какво ми са правис на чишта вода ненпи...ненапинат... ненапита? - Калиста огледа дали всички са чули колко смело е преборила езиковия проблем. - Като да не ши била ш мен като обшъждахме в школата на Платон дали живеем в швета на идеите или в матриалния и кой от тях вшъшнос ушещаме... Цяла амфора вино отиде докато си изяшним позициите. Не че ши ги изяснихме, обаче - Калиста се обърна към останалата част от групата - в крайна шметка, когато Елена си шъблече туниката и я хвърли върху един перипетник...перипатетик, а той ше...
Тук Елена не издържа и директно приложи някакво заклинание за временно онемяване.
- Всъщност, Али, защо ни взехте с вас? - попита Шакира, прекарвайки пръсти през великолепните му гърди. Мъжът потръпна и не отговори. - Е, прав си, няма нужда да го казваш пред всички. - тя се засмя по един начин, който щеше още дълго да присъства в някои по-лични сънища на мъжете около нея.
- Ми... виж сега, Шакира, трябва да ме разбереш. Откакто оная скала се затвори всички сме на червено и дори ни се наложи да проядем свинско, Аллах да ни просто този смъртен грах, за да закърпим бюджета. Та ако сега не успеем пак да отворим пещерата, ще трябва да разделите с нас каквото носите. В пропорция девет към едно в наша полза, примерно...
Ръката на халифовата сестра се сви и остави четири кървави драскотини по гърдите му, но извадените ятагани на четиридесетте разбойници я спряха да прибегне към по-категорични действия. Като например да му извади сърцето и да го нареже на салата заедно със стрък пресен магданоз, за което тя изрази искрено желание.
- Ма виж сега, котенце, - опита се да възвърне загубените си позици Али. - ако успеем да налучкаме вълшебната дума дори ще ви дадем по малко джобни... - за съжаление след използваното обръщение само свали акциите му още по-ниско.
Али извика един от мъжете.
- Е, Айсун, нали ти смени думата? Хайде сега, отвори пещерата!
Мъжът застана с очевидно треперещи крака и несигурно викна:
- Отвори се, мехмед7!
Нищо не стана.
- Отвори се, бич_на_светлината3009!
- Отвори се, божествено_откровение42!
Отново никаква реакция освен презрителния поглед на една червеношиийка. А когато червеношийките гледат презрително, значи положението е наистина отчайващо.
- Отвори се, едрогърдеста_кючекчийка_със_звънчета_на_глезените9999? - опита той и последното отчаяно средство, но само успя отново да привлече вниманието на червеношийката.
- Защо, дяволите го взели, си сменил думата? - изкрещя Али. - И то с нещо такова?
- Ми той духът от бутилката рече, че било по-безопасно да е комбинация от думи и цифри, нали, и аз пробвах няколко комбинации, но съм ги забравил... - Айсун мислено изчисли накъде да залегне за да не му отсече главата Али. Той обаче само смирено каза "Иншалах" и добави:
- Сега нека дамите да си изпразнят чантите. Не можем повече да караме на свинска пача!
Въпреки съпротивата й един разбойник измъкна пътната чанта на Шакира, а други двама запушиха устата на Елена, докато вземат нейната. Калиста правеше някакви опити да се бори с разбойника, който дърпаше дисагите на нейния кон. Най-странното е, че успяваше и да остане права едновременно.
- Това ши е мое, не пипай! Тука ша ми къшметлийските шалвари, дет' ми ги даде чичо Махди. Кажах ли ти да не пипаш, имам ши женски работи тук пък!
Все пак разбойникът успя да й вземе багажа, при което тя изтрезна достатъчно за да му обясни някои истини от живота.
- Идиот ... такъв, не са ли те учили в къщи .... ти майка и ... ти баща, че не се краде от жени, или ... ти мозък е бил прекалено малък за да го схванеш? - (многоточията заместват по десетина вдъхновени минути реч, неподходящи за непълнолетни) - ... слонски ... такъв! Триста дяволи, ти...
Следващите думи обаче бяха заглушени от отместващата се от входа на пещерата скала.
- Да бе, точно 300_дяволи беше! - викна тържествуващо Айсун. - Знаех си, че ще се сетя!
Поезията е това, което се губи при превода.
Член на клуб А4.
Член на клуб А4.